НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1182
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1182
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Светите Твои градове
,
НБ
, София, 12.5.1935г.,
Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините.
Тази светлина трябва да проникне в човешкия ум, за да се организира човек. Съвременното човечество върви по един отрицателен път. И мисълта се предава. Някои от вас, без да знаете мислите отрицателно. Ставаш сутрин и не си разположен духом.
Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините.
Това неразположение се дължи на чужди мисли. Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли.
към беседата >>
Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално.
Безверниците са само мъртвите хора, ония, които са измрели, а живите хора имат вяра. Следователно, аз деля хората на живи и мъртви. Всички, които са живи, имат вяра, а които са измрели, които са в гробищата, те са безверници. Може да им турите каквито щете имена, те са безверници. Ако трябва някой да се изпъди от църквата, това са безверниците, църквата ги турила в гробищата, не ги иска при себе си.
Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално.
Питам, от где знаете, че някой човек е безверник. С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят?
към беседата >>
Това неразположение се дължи на чужди мисли.
Съвременното човечество върви по един отрицателен път. И мисълта се предава. Някои от вас, без да знаете мислите отрицателно. Ставаш сутрин и не си разположен духом. Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините.
Това неразположение се дължи на чужди мисли.
Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас.
към беседата >>
Питам, от где знаете, че някой човек е безверник.
Следователно, аз деля хората на живи и мъртви. Всички, които са живи, имат вяра, а които са измрели, които са в гробищата, те са безверници. Може да им турите каквито щете имена, те са безверници. Ако трябва някой да се изпъди от църквата, това са безверниците, църквата ги турила в гробищата, не ги иска при себе си. Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално.
Питам, от где знаете, че някой човек е безверник.
С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят?
към беседата >>
Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление.
И мисълта се предава. Някои от вас, без да знаете мислите отрицателно. Ставаш сутрин и не си разположен духом. Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините. Това неразположение се дължи на чужди мисли.
Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление.
Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода.
към беседата >>
С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте?
Всички, които са живи, имат вяра, а които са измрели, които са в гробищата, те са безверници. Може да им турите каквито щете имена, те са безверници. Ако трябва някой да се изпъди от църквата, това са безверниците, църквата ги турила в гробищата, не ги иска при себе си. Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално. Питам, от где знаете, че някой човек е безверник.
С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте?
Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч.
към беседата >>
Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора.
Някои от вас, без да знаете мислите отрицателно. Ставаш сутрин и не си разположен духом. Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините. Това неразположение се дължи на чужди мисли. Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление.
Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора.
За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник.
към беседата >>
Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ.
Може да им турите каквито щете имена, те са безверници. Ако трябва някой да се изпъди от църквата, това са безверниците, църквата ги турила в гробищата, не ги иска при себе си. Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално. Питам, от где знаете, че някой човек е безверник. С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте?
Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ.
Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч. Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи.
към беседата >>
За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията.
Ставаш сутрин и не си разположен духом. Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините. Това неразположение се дължи на чужди мисли. Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора.
За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията.
По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления.
към беседата >>
Где им е авторитетът?
Ако трябва някой да се изпъди от църквата, това са безверниците, църквата ги турила в гробищата, не ги иска при себе си. Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално. Питам, от где знаете, че някой човек е безверник. С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ.
Где им е авторитетът?
На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч. Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи. И при това положение може да сте безверник.
към беседата >>
По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли.
Криво ти е, мъчно ти е и не знаеш причините. Това неразположение се дължи на чужди мисли. Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията.
По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли.
То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души.
към беседата >>
На кой закон отгоре ще го съдят?
Сега ще кажете, че това разсъждение е парадоксално. Питам, от где знаете, че някой човек е безверник. С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът?
На кой закон отгоре ще го съдят?
Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч. Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи. И при това положение може да сте безверник.
към беседата >>
То беше ужас.
Това неразположение се дължи на чужди мисли. Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли.
То беше ужас.
В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години.
към беседата >>
Где е Божественият закон, с който ще го мерят?
Питам, от где знаете, че някой човек е безверник. С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят?
Где е Божественият закон, с който ще го мерят?
Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч. Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи. И при това положение може да сте безверник.
към беседата >>
В Сливен изследвах един български войвода.
Аз съм правил опити, когато съм правил изследванията си в това направление. Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас.
В Сливен изследвах един български войвода.
Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч.
С какъв патент, с какъв авторитет се произнасяте? Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят?
Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч.
Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи. И при това положение може да сте безверник.
към беседата >>
Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник.
Задавах си задача да изследвам само нормалните, здравите хора. За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода.
Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник.
И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата.
към беседата >>
Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи.
Събрали се на едно место духовни хора и се произнасят кой е безверник и кой верующ. Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч.
Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи.
И при това положение може да сте безверник.
към беседата >>
И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления.
За да намеря нормалната мярка, трябваха ми няколко максими в изследванията. По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник.
И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления.
Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват.
към беседата >>
И при това положение може да сте безверник.
Где им е авторитетът? На кой закон отгоре ще го съдят? Где е Божественият закон, с който ще го мерят? Казано е в Писанието, че религиозните хора с устата си се приближават при мене, а сърцето им е далеч. Тъй щото ти можеш да произнасяш името Божие по десет, двадесет пъти на ден, това нищо не значи.
И при това положение може да сте безверник.
към беседата >>
Ти си убил повече от 30 души.
По едно време бях заставен да изследвам няколко престъпни типове, но казвам, че на мене ми вземаше цяла седмица, докато се очистя от техните мисли. То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления.
Ти си убил повече от 30 души.
Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени.
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени.
Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте. Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки. Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея. Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена. Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
към беседата >>
Той беше на 70 години.
То беше ужас. В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души.
Той беше на 70 години.
Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство.
към беседата >>
Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте.
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени.
Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте.
Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки. Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея. Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена. Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
към беседата >>
Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега.
В Сливен изследвах един български войвода. Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години.
Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега.
В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“.
към беседата >>
Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки.
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени. Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте.
Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки.
Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея. Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена. Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
към беседата >>
В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата.
Гледах го, главата му беше правилна, лицето му правилно, но като дойдох до ръцете му, гледам ръце на престъпник. И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега.
В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата.
Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения.
към беседата >>
Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея.
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени. Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте. Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки.
Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея.
Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена. Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
към беседата >>
Тези престъпления не се изтриват.
И му казвам: Главата ти е правилна, лицето правилно, но ръцете ти са на човек, който е извършил много престъпления. Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата.
Тези престъпления не се изтриват.
Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света.
към беседата >>
Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена.
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени. Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте. Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки. Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея.
Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена.
Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
към беседата >>
Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление.
Ти си убил повече от 30 души. Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват.
Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление.
Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората.
към беседата >>
Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
Сега аз не искам да ви поставям в противоречие със себе си, за това поддържайте в себе си само онази идея, с която сте родени. Другите идеи, които отпосле сте възприели в живота си, тях проверявайте. Онези идеи, с които сте родени, са Божествени, а които сега възприемате, са човешки. Запример, животът е една свещена идея, Божествена идея. Мисълта, която прониква във вашия ум, това е Божествена, чувствата, които се проявяват в сърцата ви, и те са Божествени; силата, с която разполагате в дадения случай, и тя е Божествена.
Кривият начин, по който вий можете да използувате своите мисли, чувства и сили, това е човешката страна.
към беседата >>
Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство.
Той беше на 70 години. Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление.
Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство.
Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира.
към беседата >>
Пророкът казва: „Светите Твои градове“.
Пророкът казва: „Светите Твои градове“.
Какво разбирате от този стих? Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си.
към беседата >>
Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“.
Той почна да си клати главата и каза: Да, това ме измъчва и до сега. В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство.
Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“.
Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява.
към беседата >>
Какво разбирате от този стих?
Пророкът казва: „Светите Твои градове“.
Какво разбирате от този стих?
Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство?
към беседата >>
Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения.
В младини ходих да избивам тези хора, да освобождавам своя народ, но сега ми тежи на главата. Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“.
Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения.
Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват.
към беседата >>
Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот.
Пророкът казва: „Светите Твои градове“. Какво разбирате от този стих?
Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот.
Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода.
към беседата >>
Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света.
Тези престъпления не се изтриват. Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения.
Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света.
В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват.
към беседата >>
Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“.
Пророкът казва: „Светите Твои градове“. Какво разбирате от този стих? Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот.
Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“.
Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта.
към беседата >>
В света има една Любов, която мори хората.
Всякога все ще има повод да извършат хората някое престъпление. Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света.
В света има една Любов, която мори хората.
Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници.
към беседата >>
Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени.
Пророкът казва: „Светите Твои градове“. Какво разбирате от този стих? Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“.
Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени.
Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота.
към беседата >>
Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира.
Или за някаква религиозна идея, или за някаква семейна идея, или за някаква лична идея, все ще има повод за някакво вътрешно недоволство. Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората.
Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира.
В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба.
към беседата >>
Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си.
Пророкът казва: „Светите Твои градове“. Какво разбирате от този стих? Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени.
Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си.
Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително.
към беседата >>
В света има една Любов, в която който влезе, той оживява.
Христос казва: „Всеки, който се гневи на брата си без причина, върши престъпление“. Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира.
В света има една Любов, в която който влезе, той оживява.
Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо.
към беседата >>
Това не е ли едно вътрешно робство?
Какво разбирате от този стих? Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си.
Това не е ли едно вътрешно робство?
Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете.
към беседата >>
Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват.
Значи в Христовото учение, трябва да се изключат всички тези неразположения. Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява.
Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват.
Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем.
към беседата >>
Ето защо всички ние се стремим към свобода.
Ако разгледате стиха буквално, ще кажете, че този пророк е бил голям патриот. Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство?
Ето защо всички ние се стремим към свобода.
Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо?
към беседата >>
Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват.
Нека дойде Любовта със своята положителна мисъл да действува в света. В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват.
Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват.
Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането?
към беседата >>
Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта.
Той вижда, че много градове са опустели и казва: „Отиде нашият народ, в робство е пропаднал“. Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода.
Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта.
Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо.
към беседата >>
Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници.
В света има една Любов, която мори хората. Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват.
Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници.
Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга.
към беседата >>
Смъртта представлява външната страна на живота.
Също така понякога и човек съжалява, когато онези хубави, благородни градове в него, неговите мисли и чувства са опустошени. Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта.
Смъртта представлява външната страна на живота.
Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца.
към беседата >>
Които се раждат, Той ги назначава на служба.
Всеки човек, който влезе в тази любовна каша, той умира. В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници.
Които се раждат, Той ги назначава на служба.
А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт.
към беседата >>
Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително.
Някой път човек почувствува, че е без никакъв идеал, без никакъв стремеж, с една вътрешна празнина в себе си. Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота.
Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително.
Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата.
към беседата >>
А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо.
В света има една Любов, в която който влезе, той оживява. Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба.
А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо.
Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време.
към беседата >>
Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете.
Това не е ли едно вътрешно робство? Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително.
Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете.
За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини?
към беседата >>
Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем.
Следователно в едната Любов хората умират, а в другата оживяват. Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо.
Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем.
Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта.
към беседата >>
За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо?
Ето защо всички ние се стремим към свобода. Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете.
За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо?
Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува.
към беседата >>
Знаете ли вие какво нещо е умирането?
Старите в едната Любов умират, а младите в другата Любов оживяват. Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем.
Знаете ли вие какво нещо е умирането?
– Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда.
към беседата >>
Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо.
Има нещо в света, което ограничава хората – то е смъртта. Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо?
Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо.
Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв.
към беседата >>
– Идеята за умирането за мене е съвсем друга.
Онези, които живеят в първата Любов, Бог ги назначава чиновници. Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането?
– Идеята за умирането за мене е съвсем друга.
Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда.
към беседата >>
Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца.
Смъртта представлява външната страна на живота. Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо.
Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца.
Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа.
към беседата >>
Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт.
Които се раждат, Той ги назначава на служба. А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга.
Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт.
До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове.
към беседата >>
Тези са причините за самоубийствата.
Всички ония условия, които отнимат живота на човека, всички онези условия, които отнемат човешката мисъл, всички онези условия, които отнемат човешките чувства и ги спъват, това показва, че вий сте в областта на една сила, която действува разрушително. Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца.
Тези са причините за самоубийствата.
Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува.
към беседата >>
До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време.
А които умират, Той ги вади от работата, взима им службата, понеже не вършат нищо. Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт.
До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време.
Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу.
към беседата >>
Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини?
Някой път вие падате духом, и като не знаете какво да правите, тогава дохожда във вас мисълта да се самоубиете. За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата.
Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини?
Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува.
към беседата >>
Това е смъртта.
Сега онези от вас, които са стари, казват да умрем. Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време.
Това е смъртта.
Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния.
към беседата >>
Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува.
За да се самоубиете, дохожда ви идеята да отидете в планината и да се хвърлите от една голяма канара. Защо? Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини?
Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува.
При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли.
към беседата >>
Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда.
Знаете ли вие какво нещо е умирането? – Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта.
Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда.
Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога.
към беседата >>
При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв.
Този човек, който отива да се хвърли от една канара, той е тщеславен, той иска всички хора да говорят за него, че се е хвърлил от високо. Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува.
При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв.
Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата.
към беседата >>
Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда.
– Идеята за умирането за мене е съвсем друга. Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда.
Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда.
Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята.
към беседата >>
Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа.
Някой път ще отиде в някой кладенец и там ще се хвърли, с това той иска да покаже, че е искал да яде и да пие, да се удоволствува, но като не намерил тези условия, отишел в кладенеца. Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв.
Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа.
По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират.
към беседата >>
Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове.
Когато гъсеницата влезе в своя пашкул, прояде пашкула и излезе от него, като пеперуда, това не е смърт. До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда.
Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове.
Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея.
към беседата >>
По този начин той се лекува.
Тези са причините за самоубийствата. Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа.
По този начин той се лекува.
Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек.
към беседата >>
Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу.
До като е в пашкула, това е един транс, който продължава известно време. Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове.
Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу.
При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта.
към беседата >>
Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува.
Питам: Когато един човек иска да се самоубие и избере за това една канара, какви са били неговите подбудителни причини? Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува.
Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува.
Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил.
към беседата >>
При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния.
Това е смъртта. Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу.
При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния.
При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание.
към беседата >>
Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли.
Когато човек избере някое високо место или някоя канара, за да се самоубие, без да иска, без да знае, канарата го лекува. При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува.
Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли.
Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората.
към беседата >>
При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога.
Та когато казваме, че умира някой, ако е праведен, той е вътре в този пашкул за известно време и като поседи там, излиза като пеперуда. Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния.
При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога.
Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание. Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога.
към беседата >>
Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата.
При тези условия човек рядко може да се самоубие, законът е такъв. Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли.
Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата.
Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си.
към беседата >>
Права е идеята.
Грешникът пък се стопява, той не се превръща в пеперуда. Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога.
Права е идеята.
Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание. Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога. А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
към беседата >>
Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират.
Като погледне от високо, човек се уплашва, започва да мисли и казва: Хайде, днес няма да се хвърля от канарата, ще отложа. По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата.
Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират.
Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа.
към беседата >>
Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея.
Тази е разликата: грешният се стопява, а праведният прояжда пашкула и излиза навън, и става пеперуда, която се храни от сладките сокове. Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята.
Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея.
Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание. Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога. А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
към беседата >>
Така може и да се изправи човек.
По този начин той се лекува. Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират.
Така може и да се изправи човек.
Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват.
към беседата >>
Отиването при Бога означава закон на Любовта.
Тъй щото праведните хора навсякъде можете да ги намерите, а грешните може да ги намерите само долу. При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея.
Отиването при Бога означава закон на Любовта.
Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание. Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога. А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
към беседата >>
Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил.
Камъните поглъщат онази отрицателна енергия, събрала се в чувствата на човека и по този начин той се лекува. Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек.
Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил.
Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога.
към беседата >>
Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание.
При това идеята за Бога е само за праведния, а не за грешния. При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта.
Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание.
Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога. А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
към беседата >>
Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората.
Човек иска да се убие всякога, когато се реагира върху неговите чувства, а не на неговите мисли. Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил.
Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората.
И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра.
към беседата >>
Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога.
При сегашното верую хората мислят, че като умират, отиват при Бога. Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание.
Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога.
А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
към беседата >>
И до сега светът все канализира чувствата си.
Всичките нещастия в света произтичат от ограничения на чувствата. Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората.
И до сега светът все канализира чувствата си.
Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото.
към беседата >>
А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
Права е идеята. Аз съм съгласен с тях в това отношение, че ние живеем и се движим в Бога, а това че направо отиваме при Бога, то е съвсем друга идея. Отиването при Бога означава закон на Любовта. Когато ти се привличаш по чувства, отиваш с едно съзнание. Това е най-голямата привилегия, най-голямото благо, при което една душа може да отиде при Бога.
А да живееш в Бога, без да му виждаш лицето, това е закон на страданието.
към беседата >>
Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа.
Следователно, за да се изправи светът, трябва да се създават такива условия, че да се даде ход на човешките чувства, да се канализират. Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си.
Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа.
По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език.
към беседата >>
В една евангелска църква се говори за онзи свет.
В една евангелска църква се говори за онзи свет.
Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души. В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас.
към беседата >>
По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват.
Така може и да се изправи човек. Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа.
По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват.
И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи.
към беседата >>
Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души.
В една евангелска църква се говори за онзи свет.
Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души.
В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание.
към беседата >>
И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога.
Ако могат правилно да се канализират чувствата на отделния човек, на един народ, на една раса и на цялото човечество, светът моментално би се изправил. Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват.
И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога.
Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава.
към беседата >>
В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя?
В една евангелска църква се говори за онзи свет. Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души.
В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя?
– При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва.
към беседата >>
Бог за мене не представя обект за вяра.
Невидимият свет, възвишеният свет и до сега работи по свой определен план, по който да се канализират чувствата на хората. И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога.
Бог за мене не представя обект за вяра.
Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога.
към беседата >>
– При Бога е.
В една евангелска църква се говори за онзи свет. Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души. В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя?
– При Бога е.
Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав?
към беседата >>
Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото.
И до сега светът все канализира чувствата си. Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра.
Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото.
За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания.
към беседата >>
Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът.
В една евангелска църква се говори за онзи свет. Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души. В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е.
Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът.
Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята.
към беседата >>
За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език.
Страданията, които идат в света, не са нищо друго освен канализиране на човешките чувства, за да се впрегнат на работа. По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото.
За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език.
Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си.
към беседата >>
Дъщеря ви е тук при вас.
В една евангелска църква се говори за онзи свет. Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души. В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът.
Дъщеря ви е тук при вас.
И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира.
към беседата >>
Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи.
По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език.
Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи.
Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство.
към беседата >>
И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание.
Той разправя какво е положението на падналите, на грешните души. В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас.
И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание.
Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва.
към беседата >>
Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава.
И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи.
Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава.
Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива.
към беседата >>
Бащата се учудва.
В това време един богат англичанин се обръща към пастора и го запитва: Моля, дъщеря ми умре, кажете ми, къде е сега тя? – При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание.
Бащата се учудва.
Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия?
към беседата >>
Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога.
Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава.
Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога.
В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му?
към беседата >>
Кой от двамата е прав?
– При Бога е. Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва.
Кой от двамата е прав?
Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват.
към беседата >>
В Божествения свет няма прощавания.
Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога.
В Божествения свет няма прощавания.
Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките.
към беседата >>
Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята.
Но до този англичанин седи друг господин и се обръща към богатия, като му казва: Не е така, както казва пасторът. Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав?
Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята.
В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе.
към беседата >>
Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си.
За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания.
Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си.
Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство?
към беседата >>
В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира.
Дъщеря ви е тук при вас. И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята.
В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира.
Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение?
към беседата >>
Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство.
Някой приказва, приказва много на Бога, но той не обича двусмислените думи. Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си.
Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство.
Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката.
към беседата >>
Бащата се отчайва.
И той започва да описва дъщеря му и казва какво е нейното желание. Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира.
Бащата се отчайва.
Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света.
към беседата >>
Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива.
Като те хване в едно и не изпълниш думата му, или като сгрешиш един път Той повече не прощава. Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство.
Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива.
Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека.
към беседата >>
Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия?
Бащата се учудва. Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва.
Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия?
Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал.
към беседата >>
Какво е изкуството му?
Тук няма делба като на земята, да сгрешиш и да искаш прошка от Бога. В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива.
Какво е изкуството му?
– Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека.
към беседата >>
Сега вече тези пари не ми трябват.
Кой от двамата е прав? Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия?
Сега вече тези пари не ми трябват.
Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща?
към беседата >>
– Учи го да му вземе ябълките.
В Божествения свет няма прощавания. Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му?
– Учи го да му вземе ябълките.
Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение.
към беседата >>
Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе.
Проповедникът, който казва, че дъщеря му е при Бога, или другият господин, който казва, че дъщеря му е в църквата при баща си и казва какво е желанието на дъщерята. В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват.
Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе.
Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе.
към беседата >>
Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство?
Щом направиш една погрешка, веднага трябва да я изправиш в мисълта си. Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките.
Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство?
Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден.
към беседата >>
Казвате: Това не е ли заблуждение?
В Америка е създаден един университет от един американски милионер, на когото единственият син по някакво нещастие умира. Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе.
Казвате: Това не е ли заблуждение?
Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания.
към беседата >>
Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката.
Седят две деца на едно место, едното си държи хубави ябълки, иска да говори, а другото му казва: Я затвори очите си да ти покажа едно голямо изкуство. Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство?
Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката.
В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време.
към беседата >>
Не, това е правата идея в света.
Бащата се отчайва. Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение?
Не, това е правата идея в света.
Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му.
към беседата >>
В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека.
Като затвори очите си то взима двете ябълки от другарчето си и ги скрива. Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката.
В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека.
Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима.
към беседата >>
Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал.
Най-после по някакъв начин синът се явява и му казва: Татко, нали тези пари беше ги събрал за мене да ям и да пия? Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света.
Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал.
А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира.
към беседата >>
Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека.
Какво е изкуството му? – Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека.
Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека.
Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението?
към беседата >>
А какво правят съвременните християни, като умре техният баща?
Сега вече тези пари не ми трябват. Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал.
А какво правят съвременните християни, като умре техният баща?
Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си.
към беседата >>
Това подбуждение изменя цялото негово настроение.
– Учи го да му вземе ябълките. Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека.
Това подбуждение изменя цялото негово настроение.
Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари?
към беседата >>
Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе.
Ще ми направиш голяма услуга, ако направиш един голям университет и всичките разходи за млади, бедни студенти се приемат от тебе. Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща?
Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе.
Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство.
към беседата >>
Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден.
Питам, от де дойде тази мисъл в това дете да каже на другарчето си да затвори очите си, за да му покаже това изкуство? Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение.
Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден.
Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене.
към беседата >>
Християнството не позволява да се правят никакви завещания.
Казвате: Това не е ли заблуждение? Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе.
Християнството не позволява да се правят никакви завещания.
Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции.
към беседата >>
Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време.
Следователно, всякога човек като това дете иска да направи едно малко престъпление, ще каже на ума си, затвори очите си, и като затвори умът очите си, тогава той ще бръкне, и ще вземе ябълката. В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден.
Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време.
Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват.
към беседата >>
Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му.
Не, това е правата идея в света. Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания.
Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му.
А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход.
към беседата >>
Бръква той и си взима.
В дадения случай, аз искам да потърсите коя е онази подбудителна причина, която се ражда в ума на човека. Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време.
Бръква той и си взима.
Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ.
към беседата >>
А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира.
Ако всички съвременни християни, които са около 500 милиона, имаха тази идея да употребят за нещо полезно онова, което се пада на техните близки заминали, светът и материално, и духовно би се повдигнал. А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му.
А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира.
А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране.
към беседата >>
Къде седи престъплението?
Сега, аз не говоря за един акт, но говоря за едно подбуждение, което служи в ума на човека. Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима.
Къде седи престъплението?
Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал.
към беседата >>
А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си.
А какво правят съвременните християни, като умре техният баща? Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира.
А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си.
И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа.
към беседата >>
Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари?
Това подбуждение изменя цялото негово настроение. Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението?
Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари?
И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал. Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал.
към беседата >>
И това било християнство.
Той завещае всичко на синовете си, които се съдят, карат (се) след смъртта му, кой повече да вземе. Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си.
И това било християнство.
Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место.
към беседата >>
И аз съм добър човек, имай доверие в мене.
Ти си честен човек, женен си, деца имаш, но си беден. Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари?
И аз съм добър човек, имай доверие в мене.
Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал. Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал. Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
към беседата >>
Това са езически традиции.
Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство.
Това са езически традиции.
И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета.
към беседата >>
Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват.
Ти минаваш по край една отворена каса и забелязваш, че касата те привлича, погледнеш веднъж в нея, погледнеш два пъти, обърнеш погледа си нагоре, помислиш малко, почешеш се за главата и казваш най-после: Ех, Господ така е наредил, да мина покрай касата в това време. Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене.
Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват.
Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал. Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал. Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
към беседата >>
И това си има свой произход.
Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции.
И това си има свой произход.
Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле.
към беседата >>
Ако не ми позволиш, добър е Господ.
Бръква той и си взима. Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват.
Ако не ми позволиш, добър е Господ.
Това е морал. Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал. Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
към беседата >>
Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране.
А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде на другите, както той разбира. А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход.
Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране.
В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират.
към беседата >>
Това е морал.
Къде седи престъплението? Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ.
Това е морал.
Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал. Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
към беседата >>
В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа.
А сега той ще остави на сина си наследството да му правят помен, да го погребат хубаво, а след това братя и сестри ще се карат помежду си. И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране.
В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа.
Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени.
към беседата >>
Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал.
Престъплението не седи в това, че той бръкнал и си взел пари от касата, но той трябваше да се обърне към онзи, на когото е касата, и да му каже: Ти си добър човек, позволяваш ли да бръкна в касата ти, да си взема малко пари? И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал.
Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал.
Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
към беседата >>
Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место.
И това било християнство. Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа.
Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место.
Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи?
към беседата >>
Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
И аз съм добър човек, имай доверие в мене. Ако ми позволиш, ще си взема малко пари, толкова, колкото ми трябват. Ако не ми позволиш, добър е Господ. Това е морал. Онзи, който бърка без да пита, той е престъпил, понеже не е питал.
Ако ти позволяват, бръкни, ако не ти позволяват, не бъркай.
към беседата >>
Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета.
Това са езически традиции. И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место.
Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета.
Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик.
към беседата >>
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал.
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал.
Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света. Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите.
към беседата >>
Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле.
И това си има свой произход. Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета.
Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле.
Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става.
към беседата >>
Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света.
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал.
Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света.
Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци.
към беседата >>
Братя са, а не се разбират.
Казвам, всички тези грехове са построени от едно криво учение, от криво разбиране. В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле.
Братя са, а не се разбират.
А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите.
към беседата >>
Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света.
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал. Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света.
Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света.
Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите.
към беседата >>
А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени.
В съвременния християнски свет на престъпление, се говори за Христа. Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират.
А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени.
Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси.
към беседата >>
Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци.
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал. Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света. Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света.
Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци.
И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно.
към беседата >>
Като дойде Христос какво ще направи?
Между една евангелска църква и една православна църква, хората не могат да се съберат на едно место. Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени.
Като дойде Христос какво ще направи?
Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка.
към беседата >>
И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите.
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал. Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света. Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци.
И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите.
Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи.
към беседата >>
Като дойде Той няма да вземе камшик.
Един евангелски проповедник и един православен свещеник не могат да се съберат на едно место, гледат се като кучета. Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи?
Като дойде Той няма да вземе камшик.
Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо.
към беседата >>
Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите.
Казва(м): Тъй както ние искаме да се изправи сегашния свет, трябва да имаме висок морал. Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света. Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите.
Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите.
Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа.
към беседата >>
Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става.
Не само това, но и в другите църкви била тя баптистка, адвентистка и там се гледат зле. Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик.
Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става.
Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората.
към беседата >>
Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци.
Религиозните очакват да дойде Христос от небето да оправи света. Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите.
Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци.
Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение?
към беседата >>
Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите.
Братя са, а не се разбират. А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става.
Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите.
И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква.
към беседата >>
Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите.
Светските хора очакват да се роди някой силен човек, той да оправи света. Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци.
Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите.
Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение?
към беседата >>
И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси.
А сега като дойде до православието, католицизма и евангелизма, всички са християни, а са разделени. Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите.
И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси.
Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи.
към беседата >>
Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно.
Ако се яви някой голям крив рак, какво ще разправя на другите раци. И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите.
Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно.
Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение?
към беседата >>
Най-после нека събират парите от вънка.
Като дойде Христос какво ще направи? Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси.
Най-после нека събират парите от вънка.
Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче.
към беседата >>
Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи.
И той ще приеме по същия начин кривото, както и другите. Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно.
Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи.
Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното.
към беседата >>
Какво ще коства на човека да остави нещо.
Като дойде Той няма да вземе камшик. Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка.
Какво ще коства на човека да остави нещо.
Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна.
към беседата >>
Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа.
Каквото и да разправя, каквито и нови закони да туря, те ще бъдат все старите. Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи.
Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа.
Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото.
към беседата >>
Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората.
Едно време той взема камшик, но видя, че с камшик нищо не става. Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо.
Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората.
Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки.
към беседата >>
Кое е Христовото учение?
Следователно, ако дойде Христос в света, Той няма да дойде между кривите раци. Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа.
Кое е Христовото учение?
Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят.
към беседата >>
Аз съм гледал какво правят в православната църква.
Той прекатури масите на търговците и им каза, че са направили дома Господен, дом търговски, но сега във всичките църкви, след като се изслужи известно богослужение започват дискосите. И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората.
Аз съм гледал какво правят в православната църква.
Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати.
към беседата >>
Евангелието ли е Христовото учение?
Той ще дойде между правите раци, които право вървят, а не между кривите. Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение?
Евангелието ли е Христовото учение?
Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави.
към беседата >>
Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи.
И в евангелската, и в православната църкви, навсякъде се събират дискоси. Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква.
Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи.
Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога.
към беседата >>
Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение?
Той ще дойде между ония раци, които вървят нито наляво, нито надясно. Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение?
Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение?
– Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди.
към беседата >>
Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче.
Най-после нека събират парите от вънка. Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи.
Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче.
Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба.
към беседата >>
– Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното.
Ако Христос би избрал един народ, между който да дойде, той ще бъде онзи народ, който е готов да положи онази идея, която носи. Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение?
– Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното.
Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите.
към беседата >>
Така се правят размяна.
Какво ще коства на човека да остави нещо. Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче.
Така се правят размяна.
Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте.
към беседата >>
Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото.
Казват сега, че нашето учение не било в съгласие с учението на Христа. Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното.
Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото.
Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава.
към беседата >>
Други пък ще турят десет, двадесет стотинки.
Не е лошо това, но е лош начинът, по който се възпитават хората. Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна.
Други пък ще турят десет, двадесет стотинки.
Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя.
към беседата >>
Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят.
Кое е Христовото учение? Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото.
Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят.
Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи.
към беседата >>
Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати.
Аз съм гледал какво правят в православната църква. Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки.
Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати.
Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена.
към беседата >>
Не, не сте прави.
Евангелието ли е Христовото учение? Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят.
Не, не сте прави.
Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н.
към беседата >>
Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога.
Някой ще тури един лев и след това ще бърка в дискоса да вземе половин лев назад, размяна ще направи. Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати.
Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога.
Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай.
към беседата >>
Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди.
Мъртвото евангелие ли, или Христовото учение? – Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави.
Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди.
Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана.
към беседата >>
Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба.
Някой път ще вземе един лев, а тури едно десетаче. Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога.
Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба.
Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят.
към беседата >>
Бог не ме съди, вие ще ме съдите.
– Не, аз съм по-живо евангелие, отколкото е сегашното. Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди.
Бог не ме съди, вие ще ме съдите.
Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте.
Така се правят размяна. Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба.
Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте.
Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига.
към беседата >>
Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава.
Хиляди евангелия не могат да се сравнят с живото. Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите.
Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава.
Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес.
към беседата >>
Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя.
Други пък ще турят десет, двадесет стотинки. Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте.
Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя.
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност.
към беседата >>
Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи.
Каквото и да ми говорите, така е, и след това ще ме съдят. Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава.
Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи.
Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието.
към беседата >>
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена.
Сто души, като турят по двадесет стотинки, това са двадесет лева, нищо не може да се направи с тях, салонът даже не може да се плати. Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя.
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена.
Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори.
към беседата >>
Някой е православен, някой евангелист и т. н.
Не, не сте прави. Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи.
Някой е православен, някой евангелист и т. н.
– Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее.
към беседата >>
Каквото имаш днес, от него давай.
Материалните блага в света показват какво е материалното състояние, а то показва каква е нашата идея за Бога. Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена.
Каквото имаш днес, от него давай.
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете.
към беседата >>
– Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана.
Вие ще ме съдите сега, а Бог не ме съди. Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н.
– Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана.
Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него.
към беседата >>
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят.
Любовта се отличава с щедрост, а не с разцепление, не с делба. Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай.
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят.
А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат.
към беседата >>
Правете онова, което Бог е вложил във вас.
Бог не ме съди, вие ще ме съдите. Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана.
Правете онова, което Бог е вложил във вас.
Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето.
към беседата >>
А с това нищо не се постига.
Даром сте взели, тоест изобилно сте взели, изобилно давайте. Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят.
А с това нищо не се постига.
Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат.
към беседата >>
Евангелието не се разбира с интерес.
Има една турска поговорка: Господарят дава, а слугата не дава. Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас.
Евангелието не се разбира с интерес.
Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори.
към беседата >>
Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност.
Не всеки човек да чете морал на другите хора как трябва да дава, но всеки човек трябва да чувствува, че като го е благословил Бог, той трябва да дава, защото като дава се благославя. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига.
Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност.
Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“.
към беседата >>
Материалните интереси пречат да се разбере евангелието.
Сега аз ви навеждам мисълта, за да не се заблуждавате от вашите криви идеи. Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес.
Материалните интереси пречат да се разбере евангелието.
Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите?
към беседата >>
Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори.
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, твоята работа е загубена. Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност.
Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори.
Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това.
към беседата >>
Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее.
Някой е православен, някой евангелист и т. н. – Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието.
Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее.
Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея.
към беседата >>
Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете.
Каквото имаш днес, от него давай. Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори.
Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете.
Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл.
към беседата >>
Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него.
– Оставете вашите идеи на православие и евангелизъм настрана. Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее.
Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него.
Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал.
към беседата >>
Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат.
Ако чакаш като забогатееш и тогава да дадеш, тогава и ти приемаш благословението си, когато заминеш за оня свят. А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете.
Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат.
Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си.
към беседата >>
Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето.
Правете онова, което Бог е вложил във вас. Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него.
Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето.
Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал.
към беседата >>
Грях е ако не се приложат.
А с това нищо не се постига. Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат.
Грях е ако не се приложат.
И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим.
към беседата >>
Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори.
Евангелието не се разбира с интерес. Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето.
Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори.
Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон?
към беседата >>
И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“.
Сега, да оставим настрана това, тоя морал, вие сте свободни да правите каквото искате, но сте свободни и да носите вашата отговорност. Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат.
И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“.
Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето.
към беседата >>
Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите?
Материалните интереси пречат да се разбере евангелието. Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори.
Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите?
Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той.
към беседата >>
Съвременните вярващи трябва да знаят това.
Сега, като ви говоря някой от вас казва: Ние вярваме в това, което Учителят говори. Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“.
Съвременните вярващи трябва да знаят това.
Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине.
към беседата >>
Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея.
Евангелието, словото е семето, което трябва да се посее. Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите?
Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея.
Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му.
към беседата >>
Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл.
Не, аз не искам това, но казвам: Докато вие не повярвате в Божественото учение, до като не проверите нещата, вий нищо не можете да знаете. Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това.
Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл.
Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат.
към беседата >>
Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал.
Всеки човек е жива нива, в която трябва да посееш словото, за да излезе семето, да израсне и да ядеш плод от него. Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея.
Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал.
Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея.
към беседата >>
Ние сме в сила сами да изправим живота си.
Има известни принципи, които трябва да се приложат да се опитат. Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл.
Ние сме в сила сами да изправим живота си.
Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи.
към беседата >>
Той е по-горе и от това, което Соломон е писал.
Като опиташ от неговото брашно, тогава може да кажеш какво е било семето. Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал.
Той е по-горе и от това, което Соломон е писал.
Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията.
към беседата >>
Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим.
Грях е ако не се приложат. И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си.
Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим.
Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко.
към беседата >>
Че какво е писал Соломон?
Докато не си орал нивата, докато не си сял семето, и докато не си ожънал, не говори. Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал.
Че какво е писал Соломон?
– За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне.
към беседата >>
Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето.
И Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим.
Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето.
Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон.
към беседата >>
– За жените е писал той.
Преди да беше дошъл Христос, в какво вярваха евреите? Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон?
– За жените е писал той.
Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане.
към беседата >>
Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине.
Съвременните вярващи трябва да знаят това. Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето.
Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине.
Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки.
към беседата >>
Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му.
Евреите осъдиха Христа, на основание на това, че не е вярвал в Мойсея. Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той.
Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му.
Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде.
към беседата >>
Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат.
Всичко зависи от нашата вяра, от нашата Любов, от нашата мисъл. Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине.
Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат.
В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение.
към беседата >>
Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея.
Христос казваше, това, което ви проповядвам е по-горе от онова, което Мойсей е писал. Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му.
Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея.
Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде.
към беседата >>
В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи.
Ние сме в сила сами да изправим живота си. Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат.
В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи.
Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора.
към беседата >>
Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията.
Той е по-горе и от това, което Соломон е писал. Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея.
Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията.
Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки.
към беседата >>
Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко.
Няма мъчнотия в света, която да не можем да изправим. Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи.
Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко.
Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят.
към беседата >>
Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне.
Че какво е писал Соломон? – За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията.
Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне.
Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос.
към беседата >>
Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон.
Ако времето от вън е студено, достатъчно е вярващите да се помолят, за да се стопли времето. Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко.
Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон.
Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не.
към беседата >>
Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане.
– За жените е писал той. Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне.
Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане.
Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията.
към беседата >>
Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки.
Ако има буря и те се помолят и бурята ще престане; ако има сиромашия и се помолят, и сиромашията ще замине. Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон.
Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки.
В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате.
към беседата >>
Като помислиш хубавото и то ще дойде.
Сега, аз искам всички да имате една свещена идея в душата си за Бога, да слушате гласа Му. Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане.
Като помислиш хубавото и то ще дойде.
Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол.
към беседата >>
В това няма изключение.
Ако има болести и се помолят и те ще престанат; ако има земетресения, ще престанат, ако има облаци, ще се разпръснат. В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки.
В това няма изключение.
Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта.
към беседата >>
Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде.
Тогава ще бъдете подобни на Него, ще бъдете носители на Неговата идея. Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде.
Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде.
Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията.
към беседата >>
Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора.
В малък размер много християни са опитали това нещо, но те намират мъчно това нещо, понеже трябва да се работи. Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение.
Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора.
Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта. Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас.
към беседата >>
Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки.
Тогава ни най-малко няма да чувствувате беднотията. Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде.
Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки.
Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци.
към беседата >>
Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят.
Като дойде да се молят, хората мислят, че един човек може да направи всичко. Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора.
Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят.
Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта. Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас. Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
към беседата >>
Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос.
Че сиромашия щяло да има, че страдания щяло да има, всичко това ще изчезне. Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки.
Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос.
Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не.
Всеки може да направи нещата точно както трябва, ако работи съобразно с великия Божи закон. Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят.
Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не.
Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта. Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас. Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
към беседата >>
Обясняват ми как стават земетресенията.
Според мене, когато повярваш в Бога, каквото пожелаеш, всичко ще имаш: Светът ще се отвори пред тебе, небето ще се отвори пред тебе, ангелите ще ти проговорят, Бог ще ти проговори, каквото помислиш, ще стане. Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос.
Обясняват ми как стават земетресенията.
Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове.
към беседата >>
Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате.
Ти направи доброто в света и всички онези души, които са почувствували твоето добро, един ден ще ти се отплатят, те ще ти бъдат близки. В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не.
Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате.
Като правите доброто, извикайте Любовта. Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас. Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
към беседата >>
Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол.
Като помислиш хубавото и то ще дойде. Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията.
Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол.
Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си.
към беседата >>
Като правите доброто, извикайте Любовта.
В това няма изключение. Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате.
Като правите доброто, извикайте Любовта.
Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас. Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
към беседата >>
Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията.
Като повикаш един ангел, десет ще дойдат; като помислиш за плодородие и то ще дойде; като помислиш за дъжда, за вятъра, за бурята – всичко ще дойде. Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол.
Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията.
Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям.
към беседата >>
Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас.
Каквото и добро да направите в света, това добро ще бъде едно благо за всичките хора. Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта.
Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас.
Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
към беседата >>
Това е теория на старите учени гърци.
Човек, който е запознат с Бога, Той може да изпоплаши хората, всички да се изпокрият в миши дупки. Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията.
Това е теория на старите учени гърци.
Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша.
към беседата >>
Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
Тези хора, които са засегнати от твоето добро, един ден ще ти се отплатят. Не се обезсърчавайте, вярвайте във вашата вяра, желайте доброто на хората, безразлично дали ги познавате или не. Правете добро на хората чрез вашата вяра без да ги познавате. Като правите доброто, извикайте Любовта. Като действувате така, благото на хората ще дойде при вас.
Или туй благо ще мине чрез вас към другите хора и после пак ще се върне към вас.
към беседата >>
Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето.
Онова, което сте съградили, той може моментално да разруши, но аз не искам сега да се спирам върху един много щекотлив въпрос. Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци.
Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето.
Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите.
към беседата >>
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел.
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел.
Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход.
към беседата >>
Те влияят на земята, и изместват нейните пластове.
Обясняват ми как стават земетресенията. Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето.
Те влияят на земята, и изместват нейните пластове.
Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна.
към беседата >>
Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето.
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел.
Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето.
Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията?
към беседата >>
Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си.
Едно време старите гърци вярваха, че земята се носи от един бял вол. Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове.
Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си.
Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки?
към беседата >>
Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара.
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел. Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето.
Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара.
Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър?
към беседата >>
Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям.
Понякога комари хапят вола, и като се почеше той, стават земетресенията. Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си.
Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям.
Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки.
към беседата >>
Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса.
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел. Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара.
Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса.
Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето.
към беседата >>
Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша.
Това е теория на старите учени гърци. Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям.
Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша.
Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види.
към беседата >>
Той е най-големият параход за сега.
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел. Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса.
Той е най-големият параход за сега.
Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията.
към беседата >>
Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите.
Съвременните научни теории гласят, че всички земетресения стават под влиянието на някакви магнетични промени на слънцето. Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша.
Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите.
Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види.
към беседата >>
Един човек може да направи много повече от този знаменит параход.
Та казвам: Вие сте дошли до положението да развържете гордиевия възел. Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега.
Един човек може да направи много повече от този знаменит параход.
Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход.
към беседата >>
Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна.
Те влияят на земята, и изместват нейните пластове. Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите.
Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна.
Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки.
към беседата >>
Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията?
Когато се направи един кораб, най-после тургат един възел, като се развърже този възел, целият кораб отива в морето. Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход.
Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията?
Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество.
към беседата >>
Какво ще ви разправям за тези мечки?
Донякъде тези неща са вероятни, но човек трябва да ги провери за себе си. Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна.
Какво ще ви разправям за тези мечки?
– Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям.
към беседата >>
Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър?
Отрежете последния възел, с който се държите в света и турете тогава пълна пара. Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията?
Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър?
Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните.
към беседата >>
– Няма какво аз да разправям за тези мечки.
Тези неща аз ги зная, но не искам само да ги разправям. Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки?
– Няма какво аз да разправям за тези мечки.
Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям. Ако му разправям, това е изкушение.
към беседата >>
Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето.
Аз не ви казвам още сега, той не е още съграден, но ако е съграден, нека бъде като онзи последния французки параход „Нормандия“, който направи чудеса. Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър?
Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето.
Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните. Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората.
към беседата >>
Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види.
Ако река, да разправям неща, които аз зная, вий ще забъркате цяла каша. Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки.
Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види.
При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям. Ако му разправям, това е изкушение. Учените теории са за учения човек.
към беседата >>
Не мислете за последствията.
Той е най-големият параход за сега. Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето.
Не мислете за последствията.
Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните. Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората. Най-големите пакости произтичат от дразненето.
към беседата >>
При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види.
Следователно, това, което един човек знае, той не трябва да го разправя на другите. Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види.
При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види.
А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям. Ако му разправям, това е изкушение. Учените теории са за учения човек. Много хора спорят.
към беседата >>
Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход.
Един човек може да направи много повече от този знаменит параход. Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията.
Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход.
Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните. Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората. Най-големите пакости произтичат от дразненето. Ти вярваш в едно нещо и се дразниш, че и другите хора не вярват като тебе.
към беседата >>
А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки.
Например, аз съм минал през гората, видел съм 99 мечки, които ме следяха от едната и от другата страна. Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види.
А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки.
Няма какво да му разправям. Ако му разправям, това е изкушение. Учените теории са за учения човек. Много хора спорят. За мене спорът е гимнастика.
към беседата >>
Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество.
Защо и вие да не влезете в морето с вашия параход, а седите със скръстени ръце и говорите за сиромашията? Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход.
Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество.
Вяра, в която вие да не се дразните. Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората. Най-големите пакости произтичат от дразненето. Ти вярваш в едно нещо и се дразниш, че и другите хора не вярват като тебе. Ти се дразниш, че нещата не стават, както очакваш.
към беседата >>
В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество.
В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество.
Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свет човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл.
към беседата >>
Няма какво да му разправям.
Какво ще ви разправям за тези мечки? – Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки.
Няма какво да му разправям.
Ако му разправям, това е изкушение. Учените теории са за учения човек. Много хора спорят. За мене спорът е гимнастика. Когато правя гимнастика, това е едно нещо, когато разбирам известна теория, това е друго нещо, а когато прилагам този въпрос в живота си, това е друго нещо.
към беседата >>
Вяра, в която вие да не се дразните.
Казвате, кога ли ще дойде попътният вятър? Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество.
Вяра, в която вие да не се дразните.
Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората. Най-големите пакости произтичат от дразненето. Ти вярваш в едно нещо и се дразниш, че и другите хора не вярват като тебе. Ти се дразниш, че нещата не стават, както очакваш. Не се дразнете, вашата мисъл не е меродавна.
към беседата >>
Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място.
В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество.
Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място.
Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свет човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свет губи своята сила, той е изложен на промени.
към беседата >>
Ако му разправям, това е изкушение.
– Няма какво аз да разправям за тези мечки. Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям.
Ако му разправям, това е изкушение.
Учените теории са за учения човек. Много хора спорят. За мене спорът е гимнастика. Когато правя гимнастика, това е едно нещо, когато разбирам известна теория, това е друго нещо, а когато прилагам този въпрос в живота си, това е друго нещо. Когато аз говоря за нещо, това е едно, когато аз развивам една теория, това е друго нещо, а когато прилагам тази теория в живота си, това е трето нещо.
към беседата >>
Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората.
Щом дойде попътният вятър, не чакайте извадете лодките с платната си и хайде в морето. Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните.
Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората.
Най-големите пакости произтичат от дразненето. Ти вярваш в едно нещо и се дразниш, че и другите хора не вярват като тебе. Ти се дразниш, че нещата не стават, както очакваш. Не се дразнете, вашата мисъл не е меродавна. Че вярвате, оставете нещата да стават така, както Бог мисли.
към беседата >>
Има нещо общо, което ги свързва.
В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място.
Има нещо общо, което ги свързва.
Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свет човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свет губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба.
към беседата >>
Учените теории са за учения човек.
Както аз съм минал, така и той ще мине, да ги види. При това може би и в това време мечките, да са заминали и той да не ги види. А като му разправям, той ще каже: Де са тези мечки. Няма какво да му разправям. Ако му разправям, това е изкушение.
Учените теории са за учения човек.
Много хора спорят. За мене спорът е гимнастика. Когато правя гимнастика, това е едно нещо, когато разбирам известна теория, това е друго нещо, а когато прилагам този въпрос в живота си, това е друго нещо. Когато аз говоря за нещо, това е едно, когато аз развивам една теория, това е друго нещо, а когато прилагам тази теория в живота си, това е трето нещо. Тези трите положения се различават.
към беседата >>
Най-големите пакости произтичат от дразненето.
Не мислете за последствията. Щом има попътен вятър, бързайте да тръгне вашият параход. Нека и на вашата вяра днес да се предаде едно качество. Вяра, в която вие да не се дразните. Вярата е малък недъг, но големи пакости прави на хората.
Най-големите пакости произтичат от дразненето.
Ти вярваш в едно нещо и се дразниш, че и другите хора не вярват като тебе. Ти се дразниш, че нещата не стават, както очакваш. Не се дразнете, вашата мисъл не е меродавна. Че вярвате, оставете нещата да стават така, както Бог мисли. Всички неща в света трябва да стават тъй, както Бог мисли, тъй както Бог е съизволил в своята Любов, както Бог ще ги възрасти със своята сила.
към беседата >>
2.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света.
И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека.
Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света.
Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи.
към беседата >>
Като отидете в другия свят, ще видите.
Сега нищо не разисквайте отвънка.
Като отидете в другия свят, ще видите.
Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте. Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил. Вие трябва да го оценявате. И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога. И то трябва да ви оценява.
към беседата >>
Зависи как е сформируван палецът.
Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света.
Зависи как е сформируван палецът.
Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома.
към беседата >>
Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте.
Сега нищо не разисквайте отвънка. Като отидете в другия свят, ще видите.
Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте.
Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил. Вие трябва да го оценявате. И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога. И то трябва да ви оценява.
към беседата >>
Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа.
" „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът.
Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа.
Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори.
към беседата >>
Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил.
Сега нищо не разисквайте отвънка. Като отидете в другия свят, ще видите. Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте.
Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил.
Вие трябва да го оценявате. И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога. И то трябва да ви оценява.
към беседата >>
Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца.
Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа.
Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца.
Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука.
към беседата >>
Вие трябва да го оценявате.
Сега нищо не разисквайте отвънка. Като отидете в другия свят, ще видите. Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте. Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил.
Вие трябва да го оценявате.
И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога. И то трябва да ви оценява.
към беседата >>
Някой път съм се хващал за корема да се смея.
Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца.
Някой път съм се хващал за корема да се смея.
Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите.
към беседата >>
И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога.
Сега нищо не разисквайте отвънка. Като отидете в другия свят, ще видите. Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте. Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил. Вие трябва да го оценявате.
И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога.
И то трябва да ви оценява.
към беседата >>
Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи.
Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея.
Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи.
Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука.
към беседата >>
И то трябва да ви оценява.
Като отидете в другия свят, ще видите. Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте. Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил. Вие трябва да го оценявате. И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога.
И то трябва да ви оценява.
към беседата >>
Това ни най-малко не е красива мома.
Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи.
Това ни най-малко не е красива мома.
Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука. Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате.
към беседата >>
Ти си господар, имаш един слуга.
Ти си господар, имаш един слуга.
Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил. Той ти служи. Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е.
към беседата >>
Тя има своя дълбока същност, за която не се говори.
Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома.
Тя има своя дълбока същност, за която не се говори.
В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука. Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате. Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
към беседата >>
Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил.
Ти си господар, имаш един слуга.
Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил.
Той ти служи. Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш.
към беседата >>
В палеца е скрита цяла наука.
Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори.
В палеца е скрита цяла наука.
Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука. Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате. Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
към беседата >>
Той ти служи.
Ти си господар, имаш един слуга. Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил.
Той ти служи.
Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга.
към беседата >>
Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите.
Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука.
Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите.
Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука. Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате. Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
към беседата >>
Той е слуга, ти си господар.
Ти си господар, имаш един слуга. Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил. Той ти служи.
Той е слуга, ти си господар.
Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си.
към беседата >>
Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука.
Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите.
Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука.
Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате. Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
към беседата >>
Но този слуга е по-учен от тебе.
Ти си господар, имаш един слуга. Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил. Той ти служи. Той е слуга, ти си господар.
Но този слуга е по-учен от тебе.
Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си. Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш.
към беседата >>
Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате.
Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука.
Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате.
Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
към беседата >>
Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е.
Ти си господар, имаш един слуга. Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил. Той ти служи. Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе.
Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е.
Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си. Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш. Сега това са мои разсъждения.
към беседата >>
Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука. Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате.
Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате?
към беседата >>
Туй трябва да го съзнаваш.
Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил. Той ти служи. Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е.
Туй трябва да го съзнаваш.
Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си. Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш. Сега това са мои разсъждения.
към беседата >>
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват?
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват?
Две успоредни [линии], нали така? Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В?
към беседата >>
Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга.
Той ти служи. Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш.
Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга.
А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си. Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш. Сега това са мои разсъждения.
към беседата >>
Две успоредни [линии], нали така?
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват?
Две успоредни [линии], нали така?
Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят.
към беседата >>
А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си.
Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга.
А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си.
Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш. Сега това са мои разсъждения.
към беседата >>
Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят.
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват? Две успоредни [линии], нали така?
Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят.
Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува.
към беседата >>
Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш.
Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си.
Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш.
Сега това са мои разсъждения.
към беседата >>
Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания.
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват? Две успоредни [линии], нали така? Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят.
Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания.
Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува. Острите ъгли показват път към света.
към беседата >>
Сега това са мои разсъждения.
Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си. Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш.
Сега това са мои разсъждения.
към беседата >>
Тук вече се образува една плоскост.
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват? Две успоредни [линии], нали така? Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания.
Тук вече се образува една плоскост.
Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува. Острите ъгли показват път към света. Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
към беседата >>
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам.
Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите.
към беседата >>
Една плоскост ли е В?
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват? Две успоредни [линии], нали така? Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост.
Една плоскост ли е В?
Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува. Острите ъгли показват път към света. Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
към беседата >>
Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам.
Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените.
Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите. Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
към беседата >>
Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят.
Две успоредни [линии], нали така? Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В?
Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят.
Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува. Острите ъгли показват път към света. Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
към беседата >>
Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам. Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените.
Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед.
Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите. Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
към беседата >>
Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува.
Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят.
Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува.
Острите ъгли показват път към света. Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
към беседата >>
Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам. Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед.
Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има.
А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите. Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
към беседата >>
Острите ъгли показват път към света.
Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува.
Острите ъгли показват път към света.
Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
към беседата >>
А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам. Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има.
А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци.
Измъчвам ви, защото така правите. Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
към беседата >>
Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува. Острите ъгли показват път към света.
Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
към беседата >>
Измъчвам ви, защото така правите.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам. Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци.
Измъчвам ви, защото така правите.
Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
към беседата >>
Вие имате едно тяло.
Вие имате едно тяло.
Мислите, че имате една стълба. Но това е една повърхност, която е пречупена. Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса. Туй пречупване показва такова положение. Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това?
към беседата >>
Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите.
Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
към беседата >>
Мислите, че имате една стълба.
Вие имате едно тяло.
Мислите, че имате една стълба.
Но това е една повърхност, която е пречупена. Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса. Туй пречупване показва такова положение. Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това? Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
към беседата >>
А кое е Божественото?
А кое е Божественото?
Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите. Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира.
към беседата >>
Но това е една повърхност, която е пречупена.
Вие имате едно тяло. Мислите, че имате една стълба.
Но това е една повърхност, която е пречупена.
Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса. Туй пречупване показва такова положение. Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това? Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
към беседата >>
Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите.
А кое е Божественото?
Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите.
Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира.
към беседата >>
Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса.
Вие имате едно тяло. Мислите, че имате една стълба. Но това е една повърхност, която е пречупена.
Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса.
Туй пречупване показва такова положение. Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това? Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
към беседата >>
Туй е човешко.
А кое е Божественото? Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите.
Туй е човешко.
Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек?
към беседата >>
Туй пречупване показва такова положение.
Вие имате едно тяло. Мислите, че имате една стълба. Но това е една повърхност, която е пречупена. Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса.
Туй пречупване показва такова положение.
Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това? Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
към беседата >>
Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера?
А кое е Божественото? Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите. Туй е човешко.
Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера?
Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера.
към беседата >>
Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това?
Вие имате едно тяло. Мислите, че имате една стълба. Но това е една повърхност, която е пречупена. Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса. Туй пречупване показва такова положение.
Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това?
Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
към беседата >>
Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец.
А кое е Божественото? Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите. Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера?
Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец.
Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам.
към беседата >>
Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
Мислите, че имате една стълба. Но това е една повърхност, която е пречупена. Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса. Туй пречупване показва такова положение. Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това?
Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
към беседата >>
Минава друг, и него обира.
А кое е Божественото? Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите. Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец.
Минава друг, и него обира.
Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек?
към беседата >>
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят.
А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите. Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката.
към беседата >>
Минава трети - той не го обира.
Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите. Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира.
Минава трети - той не го обира.
Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога.
към беседата >>
А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят.
А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите.
Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката. Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката.
към беседата >>
Питат го: „Защо не обираш и този човек?
Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира.
Питат го: „Защо не обираш и този човек?
" „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам.
към беседата >>
Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят. А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите.
Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения.
Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката. Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката. То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
към беседата >>
" „За този човек не ми е казано да го обера.
Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек?
" „За този човек не ми е казано да го обера.
И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
към беседата >>
Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят. А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите. Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения.
Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това.
Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката. Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката. То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
към беседата >>
И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам.
Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера.
И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам.
За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога.
към беседата >>
Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят. А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите. Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това.
Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае.
Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката. Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката. То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
към беседата >>
За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек?
Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам.
За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек?
Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не?
към беседата >>
Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят. А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите. Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае.
Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката.
Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката. То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
към беседата >>
Защото този човек е на Бога.
Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек?
Защото този човек е на Бога.
И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не? Аз няма да ви кажа.
към беседата >>
Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката.
А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите. Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката.
Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката.
То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
към беседата >>
И един ден той минава пак оттам.
Питат го: „Защо не обираш и този човек? " „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога.
И един ден той минава пак оттам.
Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не? Аз няма да ви кажа.
към беседата >>
То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката. Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката.
То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
към беседата >>
Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
" „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам.
Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не? Аз няма да ви кажа.
към беседата >>
Но туй нещо, което майката прави, може да направи и всяко същество отвънка.
Но туй нещо, което майката прави, може да направи и всяко същество отвънка.
И туй дете може да е привързано към другите хора толкова, колкото и към майка си. Но това дете, което е привързано към майка си - има нещо друго, което другите хора
към беседата >>
Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога.
И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога.
Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не? Аз няма да ви кажа.
към беседата >>
И туй дете може да е привързано към другите хора толкова, колкото и към майка си.
Но туй нещо, което майката прави, може да направи и всяко същество отвънка.
И туй дете може да е привързано към другите хора толкова, колкото и към майка си.
Но това дете, което е привързано към майка си - има нещо друго, което другите хора
към беседата >>
Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не?
За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога.
Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не?
Аз няма да ви кажа.
към беседата >>
Но това дете, което е привързано към майка си - има нещо друго, което другите хора
Но туй нещо, което майката прави, може да направи и всяко същество отвънка. И туй дете може да е привързано към другите хора толкова, колкото и към майка си.
Но това дете, което е привързано към майка си - има нещо друго, което другите хора
към беседата >>
Аз няма да ви кажа.
Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не?
Аз няма да ви кажа.
към беседата >>
не могат да предадат.
не могат да предадат.
Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка?
към беседата >>
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере.
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере.
Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава. По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя.
към беседата >>
Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде.
не могат да предадат.
Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде.
Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика.
към беседата >>
Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава.
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере.
Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава.
По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има.
към беседата >>
Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила.
не могат да предадат. Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде.
Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила.
Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща.
към беседата >>
По някой път не вървиш с Бога.
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере. Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава.
По някой път не вървиш с Бога.
Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш.
към беседата >>
Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога.
не могат да предадат. Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила.
Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога.
Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща. Може в краен случай, да.
към беседата >>
Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората.
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере. Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава. По някой път не вървиш с Бога.
Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората.
Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора?
към беседата >>
Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка.
не могат да предадат. Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога.
Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка.
Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща. Може в краен случай, да. Питам, сега вашата идея каква е?
към беседата >>
Някой път сте нещастни, защо?
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере. Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава. По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората.
Някой път сте нещастни, защо?
И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора? " Ама не ме разбират.
към беседата >>
Мащехата по какво се отличава от истинската майка?
не могат да предадат. Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка.
Мащехата по какво се отличава от истинската майка?
Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща. Може в краен случай, да. Питам, сега вашата идея каква е?
към беседата >>
И аз се чудя.
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере. Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава. По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо?
И аз се чудя.
Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора? " Ама не ме разбират. И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират.
към беседата >>
Има грамадна разлика.
Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка?
Има грамадна разлика.
Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща. Може в краен случай, да. Питам, сега вашата идея каква е?
към беседата >>
Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има.
Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава. По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя.
Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има.
Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора? " Ама не ме разбират. И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират. Забавлявам ги понякога.
към беседата >>
Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща.
Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика.
Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща.
Може в краен случай, да. Питам, сега вашата идея каква е?
към беседата >>
Има неща, които ти не разбираш.
По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има.
Има неща, които ти не разбираш.
Какво искаш от тия хора? " Ама не ме разбират. И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират. Забавлявам ги понякога.
към беседата >>
Може в краен случай, да.
Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща.
Може в краен случай, да.
Питам, сега вашата идея каква е?
към беседата >>
Какво искаш от тия хора?
Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш.
Какво искаш от тия хора?
" Ама не ме разбират. И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират. Забавлявам ги понякога.
към беседата >>
Питам, сега вашата идея каква е?
Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща. Може в краен случай, да.
Питам, сега вашата идея каква е?
към беседата >>
" Ама не ме разбират.
Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора?
" Ама не ме разбират.
И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират. Забавлявам ги понякога.
към беседата >>
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека.
Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием. Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна.
към беседата >>
И за Христа вие имате опитност.
И за Христа вие имате опитност.
Но вие към Бога нямате една непреривна любов. Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма.
към беседата >>
И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират.
И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора? " Ама не ме разбират.
И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират.
Забавлявам ги понякога.
към беседата >>
Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека.
Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием.
Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща.
към беседата >>
Но вие към Бога нямате една непреривна любов.
И за Христа вие имате опитност.
Но вие към Бога нямате една непреривна любов.
Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ.
към беседата >>
Забавлявам ги понякога.
Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора? " Ама не ме разбират. И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират.
Забавлявам ги понякога.
към беседата >>
Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека. Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием.
Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква.
Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло.
към беседата >>
Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов.
И за Христа вие имате опитност. Но вие към Бога нямате една непреривна любов.
Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов.
Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ. Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят.
към беседата >>
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш?
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш?
" Ти мен си ме питал така. Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то? " „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво.
към беседата >>
Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека. Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием. Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква.
Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова.
Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло. Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище.
към беседата >>
Не съм срещнал нито един българин.
И за Христа вие имате опитност. Но вие към Бога нямате една непреривна любов. Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов.
Не съм срещнал нито един българин.
Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ. Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят. Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
към беседата >>
" Ти мен си ме питал така.
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш?
" Ти мен си ме питал така.
Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то? " „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ.
към беседата >>
Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека. Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием. Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова.
Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са.
В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло. Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище. Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
към беседата >>
Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна.
И за Христа вие имате опитност. Но вие към Бога нямате една непреривна любов. Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин.
Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна.
И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ. Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят. Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
към беседата >>
Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то?
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш? " Ти мен си ме питал така.
Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то?
" „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си?
към беседата >>
В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека. Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием. Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са.
В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна.
Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло. Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище. Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
към беседата >>
И в Англия бях, и там няма.
И за Христа вие имате опитност. Но вие към Бога нямате една непреривна любов. Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна.
И в Англия бях, и там няма.
Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ. Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят. Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
към беседата >>
" „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо.
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш? " Ти мен си ме питал така. Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то?
" „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо.
Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си? " Че обирал съм, как не.
към беседата >>
Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща.
Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием. Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна.
Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща.
Така е и с човешкото тяло. Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище. Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
към беседата >>
Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ.
Но вие към Бога нямате една непреривна любов. Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма.
Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ.
Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят. Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
към беседата >>
Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не.
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш? " Ти мен си ме питал така. Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то? " „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо.
Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не.
Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си? " Че обирал съм, как не. Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал.
към беседата >>
Така е и с човешкото тяло.
Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща.
Така е и с човешкото тяло.
Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище. Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
към беседата >>
Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят.
Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ.
Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят.
Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
към беседата >>
Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво.
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш? " Ти мен си ме питал така. Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то? " „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не.
Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво.
Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си? " Че обирал съм, как не. Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал. Ще ви приведа пример.
към беседата >>
Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище.
Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло.
Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище.
Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
към беседата >>
Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ. Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят.
Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
към беседата >>
Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ.
" Ти мен си ме питал така. Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то? " „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво.
Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ.
Вие ще кажете: „Ти обирал ли си? " Че обирал съм, как не. Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал. Ще ви приведа пример.
към беседата >>
Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло. Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище.
Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
към беседата >>
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона.
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона.
Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова. Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ти обирал ли си?
Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то? " „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ.
Вие ще кажете: „Ти обирал ли си?
" Че обирал съм, как не. Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал. Ще ви приведа пример.
към беседата >>
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят?
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят?
Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата. Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така.
към беседата >>
Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова.
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона.
Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова.
Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят.
към беседата >>
" Че обирал съм, как не.
" „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си?
" Че обирал съм, как не.
Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал. Ще ви приведа пример.
към беседата >>
Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата.
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят?
Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата.
Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа.
към беседата >>
Вкъщи да прави поклони.
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона. Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова.
Вкъщи да прави поклони.
Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става?
към беседата >>
Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал.
Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си? " Че обирал съм, как не.
Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал.
Ще ви приведа пример.
към беседата >>
Някой път може да питате в какво седи външната красота.
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят? Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата.
Някой път може да питате в какво седи външната красота.
Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така.
към беседата >>
Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона!
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона. Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова. Вкъщи да прави поклони.
Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона!
Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява.
към беседата >>
Ще ви приведа пример.
Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си? " Че обирал съм, как не. Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал.
Ще ви приведа пример.
към беседата >>
Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа.
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят? Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата. Някой път може да питате в какво седи външната красота.
Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа.
Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява.
към беседата >>
Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества.
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона. Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова. Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона!
Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества.
„Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече.
към беседата >>
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш.
Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам. - Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш?
към беседата >>
Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите.
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят? Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата. Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа.
Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите.
Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие.
към беседата >>
„Има и за теб място.
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона. Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова. Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества.
„Има и за теб място.
Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена.
към беседата >>
Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш.
Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам.
- Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари?
към беседата >>
Привидно то е така.
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят? Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата. Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите.
Привидно то е така.
Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети.
към беседата >>
Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят.
Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова. Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място.
Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят.
Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това?
към беседата >>
- Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш. Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам.
- Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине.
Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш?
към беседата >>
Вие казвате, че светлината иде от тази лампа.
Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата. Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така.
Вие казвате, че светлината иде от тази лампа.
Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети.
към беседата >>
Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става?
Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят.
Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става?
Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона?
към беседата >>
Ти няма да се освободиш лесно.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш. Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам. - Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине.
Ти няма да се освободиш лесно.
Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си?
към беседата >>
Ни най-малко не е така.
Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа.
Ни най-малко не е така.
Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив.
към беседата >>
Владиката я вижда след известно време и й се извинява.
Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става?
Владиката я вижда след известно време и й се извинява.
Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора.
към беседата >>
Много се скъпиш.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш. Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам. - Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно.
Много се скъпиш.
Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам.
към беседата >>
Иде някъде отдалече, но тук се проявява.
Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така.
Иде някъде отдалече, но тук се проявява.
Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така.
към беседата >>
Нищо повече.
Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява.
Нищо повече.
Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава?
към беседата >>
Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш?
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш. Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам. - Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш.
Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш?
" Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога?
към беседата >>
Това е едно условие.
Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява.
Това е едно условие.
Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината?
към беседата >>
Извинява се на тази жена.
„Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече.
Извинява се на тази жена.
Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае.
към беседата >>
" Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари?
Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам. - Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш?
" Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари?
" „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл.
към беседата >>
Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети.
Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие.
Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети.
Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл.
към беседата >>
Питам сега: какво го ползва това?
Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена.
Питам сега: какво го ползва това?
Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора.
към беседата >>
" „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш?
- Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари?
" „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш?
" „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам.
към беседата >>
Може тя да е заставена да свети, но тя не свети.
Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети.
Може тя да е заставена да свети, но тя не свети.
Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл. Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил?
към беседата >>
Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона?
Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това?
Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона?
Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони?
към беседата >>
" „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си?
Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш?
" „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си?
Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш?
към беседата >>
Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив.
Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети.
Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив.
Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл. Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил? Той е бил с тях.
към беседата >>
Смущавала другите хора.
Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона?
Смущавала другите хора.
Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика.
към беседата >>
Ти искаш аз да те лекувам.
Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си?
Ти искаш аз да те лекувам.
Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа.
към беседата >>
Вие мислите, че е така.
Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив.
Вие мислите, че е така.
В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл. Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил? Той е бил с тях.
към беседата >>
Какво ги смущава?
Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора.
Какво ги смущава?
Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите.
към беседата >>
Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога?
Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш? " Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам.
Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога?
" Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз?
към беседата >>
В какво седи тогава същината?
Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така.
В какво седи тогава същината?
Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл. Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил? Той е бил с тях.
към беседата >>
Тази жена прави туй, което тя знае.
Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава?
Тази жена прави туй, което тя знае.
Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона.
към беседата >>
" Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл.
" Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари? " „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога?
" Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл.
Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен.
към беседата >>
Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл.
Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината?
Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл.
Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил? Той е бил с тях.
към беседата >>
Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора.
Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае.
Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора.
Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона.
към беседата >>
Иска да ме лъже да го лекувам.
" „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш? " „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл.
Иска да ме лъже да го лекувам.
Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече.
към беседата >>
Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил?
Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл.
Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил?
Той е бил с тях.
към беседата >>
Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони?
Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора.
Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони?
Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш?
към беседата >>
Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш?
" „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам.
Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш?
" „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете.
към беседата >>
Той е бил с тях.
Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл. Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил?
Той е бил с тях.
към беседата >>
Че тя е най-хубавата гимнастика.
Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони?
Че тя е най-хубавата гимнастика.
Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш? Накарай я да се моли.
към беседата >>
" „То е моя работа.
Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш?
" „То е моя работа.
И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне.
към беседата >>
И мисленето е като тъкането.
И мисленето е като тъкането.
Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек.
към беседата >>
Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите.
Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика.
Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите.
Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш? Накарай я да се моли. И туй е едно възпитание.
към беседата >>
И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз?
Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога? " Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа.
И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз?
" „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят.
към беседата >>
Гледате един плат, че е красив, хубав, така е.
И мисленето е като тъкането.
Гледате един плат, че е красив, хубав, така е.
Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите.
към беседата >>
Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона.
Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите.
Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона.
Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш? Накарай я да се моли. И туй е едно възпитание.
към беседата >>
" „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен.
" Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз?
" „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен.
Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная.
към беседата >>
Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени.
И мисленето е като тъкането. Гледате един плат, че е красив, хубав, така е.
Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени.
Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става.
към беседата >>
Съгреши жена ти - петстотин поклона.
Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона.
Съгреши жена ти - петстотин поклона.
Защо ще я биеш? Накарай я да се моли. И туй е едно възпитание.
към беседата >>
Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече.
Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен.
Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече.
Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени.
към беседата >>
Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива.
И мисленето е като тъкането. Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени.
Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива.
Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна.
към беседата >>
Защо ще я биеш?
Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона.
Защо ще я биеш?
Накарай я да се моли. И туй е едно възпитание.
към беседата >>
Все ще го дадете.
Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш? " „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече.
Все ще го дадете.
Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят.
към беседата >>
Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи?
И мисленето е като тъкането. Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива.
Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи?
За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са?
към беседата >>
Накарай я да се моли.
Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш?
Накарай я да се моли.
И туй е едно възпитание.
към беседата >>
Вие сте натоварени коне.
" „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете.
Вие сте натоварени коне.
Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят. Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят.
към беседата >>
За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек.
И мисленето е като тъкането. Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи?
За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек.
Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях.
към беседата >>
И туй е едно възпитание.
Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш? Накарай я да се моли.
И туй е едно възпитание.
към беседата >>
Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят.
И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз? " „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне.
Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят.
Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят. Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят. И туй ще се сбъдне.
към беседата >>
Имате едно усещане в пръстите.
Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек.
Имате едно усещане в пръстите.
Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях. Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва.
Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон. Питате: „Ти поклони правиш ли? " Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете.
към беседата >>
Аз туй го зная.
" „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят.
Аз туй го зная.
А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят. Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят. И туй ще се сбъдне.
към беседата >>
Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става.
Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите.
Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става.
Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях. Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>
Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва.
Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон.
Питате: „Ти поклони правиш ли? " Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете. Защо правят това, и те не знаят.
към беседата >>
А някои от вас има, които не сте натоварени.
Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная.
А някои от вас има, които не сте натоварени.
Казвам: ще ви натоварят. Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят. И туй ще се сбъдне.
към беседата >>
Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна.
Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става.
Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна.
По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях. Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>
Питате: „Ти поклони правиш ли?
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва. Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон.
Питате: „Ти поклони правиш ли?
" Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете. Защо правят това, и те не знаят. Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
към беседата >>
Казвам: ще ви натоварят.
Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени.
Казвам: ще ви натоварят.
Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят. И туй ще се сбъдне.
към беседата >>
По характер тия овце едни и същи ли са?
Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна.
По характер тия овце едни и същи ли са?
Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях. Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>
" Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва. Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон. Питате: „Ти поклони правиш ли?
" Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят.
Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете. Защо правят това, и те не знаят. Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
към беседата >>
Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят.
Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят.
Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят.
И туй ще се сбъдне.
към беседата >>
Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях.
За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са?
Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях.
Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>
Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва. Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон. Питате: „Ти поклони правиш ли? " Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят.
Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат.
Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете. Защо правят това, и те не знаят. Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
към беседата >>
И туй ще се сбъдне.
Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят. Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят.
И туй ще се сбъдне.
към беседата >>
Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях.
Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>
Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва. Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон. Питате: „Ти поклони правиш ли? " Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат.
Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете.
Защо правят това, и те не знаят. Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
към беседата >>
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас.
Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден. Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице.
към беседата >>
Дойде някой търговец.
Дойде някой търговец.
Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му. Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева!
към беседата >>
Защо правят това, и те не знаят.
Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон. Питате: „Ти поклони правиш ли? " Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете.
Защо правят това, и те не знаят.
Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
към беседата >>
Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас.
Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден.
Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други.
към беседата >>
Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му.
Дойде някой търговец.
Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му.
Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда.
към беседата >>
Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
Питате: „Ти поклони правиш ли? " Казвам: „Аз на свят* ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете. Защо правят това, и те не знаят.
Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
към беседата >>
Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас. Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден.
Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка.
Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората.
към беседата >>
Той казва: „Защо работиш тук с мотиката?
Дойде някой търговец. Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му.
Той казва: „Защо работиш тук с мотиката?
Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват.
към беседата >>
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало.
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало.
„Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена. И когато едно същество се намери в
към беседата >>
Хубаво свири.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас. Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден. Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка.
Хубаво свири.
Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява.
към беседата >>
Вземи този лотариен билет.
Дойде някой търговец. Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му. Той казва: „Защо работиш тук с мотиката?
Вземи този лотариен билет.
Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл.
към беседата >>
„Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена.
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало.
„Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена.
И когато едно същество се намери в
към беседата >>
Сега, всички не знаят в какво седи магията.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас. Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден. Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири.
Сега, всички не знаят в какво седи магията.
Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше.
към беседата >>
Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета.
Дойде някой търговец. Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му. Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет.
Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета.
И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това.
към беседата >>
И когато едно същество се намери в
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало. „Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена.
И когато едно същество се намери в
към беседата >>
Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас. Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден. Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията.
Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице.
Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил.
към беседата >>
И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева!
Дойде някой търговец. Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му. Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета.
И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева!
Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това. Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
към беседата >>
безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо.
безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо.
На земята е така. Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят. Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът. Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
към беседата >>
Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други.
Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден. Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице.
Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други.
Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил. И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
към беседата >>
Където ходи, все парите вижда.
Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му. Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева!
Където ходи, все парите вижда.
Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това. Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
към беседата >>
На земята е така.
безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо.
На земята е така.
Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят. Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът. Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
към беседата >>
Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората.
Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други.
Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората.
Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил. И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
към беседата >>
Дойде тегленето, парите не идват.
Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда.
Дойде тегленето, парите не идват.
Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това. Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
към беседата >>
Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят.
безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо. На земята е така.
Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят.
Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът. Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
към беседата >>
Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява.
Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората.
Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява.
Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил. И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
към беседата >>
Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл.
Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват.
Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл.
Търговецът казва: „Късмет е това. Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
към беседата >>
Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът.
безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо. На земята е така. Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят.
Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът.
Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
към беседата >>
Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше.
Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява.
Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше.
Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил. И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
към беседата >>
Търговецът казва: „Късмет е това.
Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл.
Търговецът казва: „Късмет е това.
Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
към беседата >>
Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо. На земята е така. Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят. Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът.
Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
към беседата >>
Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил.
Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше.
Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил.
И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
към беседата >>
Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това.
Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
към беседата >>
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение.
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение.
Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят. Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде.
към беседата >>
И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил.
И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал.
По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал.
към беседата >>
Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят.
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение.
Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят.
Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред.
към беседата >>
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате.
Някой казва: „Дошъл съм като слушател. Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов.
към беседата >>
По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал.
По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно.
Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо.
към беседата >>
Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон.
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение. Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят.
Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон.
Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред. И право е.
към беседата >>
Някой казва: „Дошъл съм като слушател.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате.
Някой казва: „Дошъл съм като слушател.
Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов. Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов.
към беседата >>
Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз?
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно.
Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз?
Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек?
към беседата >>
Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони.
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение. Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят. Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон.
Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони.
Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред. И право е.
към беседата >>
Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате. Някой казва: „Дошъл съм като слушател.
Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората.
Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов. Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов. Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
към беседата >>
Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз?
Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп.
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли.
към беседата >>
Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони?
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение. Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят. Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони.
Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони?
То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред. И право е.
към беседата >>
Затова, което Бог е направил в мене, да го правя.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате. Някой казва: „Дошъл съм като слушател. Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората.
Затова, което Бог е направил в мене, да го правя.
Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов. Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов. Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
към беседата >>
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил?
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп.
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил?
Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли. Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
То ще ви се даде.
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение. Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят. Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони?
То ще ви се даде.
Ще туриш ръцете си тъй отпред. И право е.
към беседата >>
Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате. Някой казва: „Дошъл съм като слушател. Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя.
Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас.
Щом сте баща, трябва да изявите своята любов. Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов. Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
към беседата >>
Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил?
Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал.
Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли. Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
Ще туриш ръцете си тъй отпред.
Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят. Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде.
Ще туриш ръцете си тъй отпред.
И право е.
към беседата >>
Щом сте баща, трябва да изявите своята любов.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате. Някой казва: „Дошъл съм като слушател. Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас.
Щом сте баща, трябва да изявите своята любов.
Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов. Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
към беседата >>
Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо.
По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал.
Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо.
Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли. Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
И право е.
Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред.
И право е.
към беседата >>
Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов.
Някой казва: „Дошъл съм като слушател. Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов.
Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов.
Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
към беседата >>
Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек?
Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо.
Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек?
Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли. Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
Седят двама калугери в един хотел.
Седят двама калугери в един хотел.
Във Варна се е случило това. И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш?
към беседата >>
Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов. Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов.
Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
към беседата >>
Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли.
Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек?
Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли.
Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
Във Варна се е случило това.
Седят двама калугери в един хотел.
Във Варна се е случило това.
И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете.
към беседата >>
Туй новото е, което трябва да имате.
Туй новото е, което трябва да имате.
Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен. Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации.
към беседата >>
Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли.
Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора.
Седят двама калугери в един хотел. Във Варна се е случило това.
И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора.
Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец.
към беседата >>
Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен.
Туй новото е, което трябва да имате.
Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен.
Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти.
към беседата >>
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот.
След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил. Същото е и с калайдисването на медните съдове. И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората. И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва. И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава?
Седят двама калугери в един хотел. Във Варна се е случило това. И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора.
Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава?
Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец. Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
към беседата >>
Откога православни станахте и откога окултисти станахте?
Туй новото е, което трябва да имате. Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен.
Откога православни станахте и откога окултисти станахте?
„Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи.
към беседата >>
След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот.
След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил.
Същото е и с калайдисването на медните съдове. И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората. И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва. И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони.
Седят двама калугери в един хотел. Във Варна се е случило това. И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава?
Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони.
Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец. Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
към беседата >>
„Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си.
Туй новото е, което трябва да имате. Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен. Откога православни станахте и откога окултисти станахте?
„Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си.
„Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък.
към беседата >>
Същото е и с калайдисването на медните съдове.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот. След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил.
Същото е и с калайдисването на медните съдове.
И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората. И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва. И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш?
Седят двама калугери в един хотел. Във Варна се е случило това. И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони.
Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш?
" „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец. Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
към беседата >>
„Ама аз съм мистик." Никакъв мистик.
Туй новото е, което трябва да имате. Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен. Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си.
„Ама аз съм мистик." Никакъв мистик.
Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите.
към беседата >>
И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот. След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил. Същото е и с калайдисването на медните съдове.
И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората.
И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва. И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
" „Виждам аз." Той вижда слиновете.
Във Варна се е случило това. И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш?
" „Виждам аз." Той вижда слиновете.
А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец. Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
към беседата >>
Това са само думи, демонстрации.
Туй новото е, което трябва да имате. Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен. Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик.
Това са само думи, демонстрации.
„Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите.
към беседата >>
И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот. След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил. Същото е и с калайдисването на медните съдове. И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората.
И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва.
И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец.
И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете.
А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец.
Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
към беседата >>
„Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти.
Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен. Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации.
„Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти.
Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът?
към беседата >>
И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот. След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил. Същото е и с калайдисването на медните съдове. И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората. И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва.
И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш? " „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец.
Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
към беседата >>
Това са неразбрани работи.
Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти.
Това са неразбрани работи.
Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света.
към беседата >>
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква?
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква?
Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали? Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво".
към беседата >>
Сега много хора минават за ясновидци.
Сега много хора минават за ясновидци.
Никакъв ясновидец не е това. Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде.
към беседата >>
Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък.
„Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи.
Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък.
Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете.
към беседата >>
Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали?
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква?
Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали?
Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме".
към беседата >>
Никакъв ясновидец не е това.
Сега много хора минават за ясновидци.
Никакъв ясновидец не е това.
Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде. Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел.
към беседата >>
Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите.
„Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък.
Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите.
И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света.
към беседата >>
Хората имат уважение към калайдисания котел.
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква? Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали?
Хората имат уважение към калайдисания котел.
Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва.
към беседата >>
Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той.
Сега много хора минават за ясновидци. Никакъв ясновидец не е това.
Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той.
Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде. Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел. Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
към беседата >>
И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите.
Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите.
И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите.
А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде.
към беседата >>
Те го окачват на стената или вода носят с него.
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква? Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали? Хората имат уважение към калайдисания котел.
Те го окачват на стената или вода носят с него.
Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа.
към беседата >>
Набожният човек се отличава с една черта.
Сега много хора минават за ясновидци. Никакъв ясновидец не е това. Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той.
Набожният човек се отличава с една черта.
Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде. Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел. Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
към беседата >>
А какво прави светът?
„Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите.
А какво прави светът?
Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света.
към беседата >>
Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него.
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква? Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали? Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него.
Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него.
Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа. Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре.
към беседата >>
Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя.
Сега много хора минават за ясновидци. Никакъв ясновидец не е това. Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта.
Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя.
Каквото има той, ще го даде. Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел. Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
към беседата >>
Не ходете да оправяте света.
Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът?
Не ходете да оправяте света.
Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява.
към беседата >>
Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво".
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква? Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали? Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него.
Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво".
Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа. Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре. Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
към беседата >>
Каквото има той, ще го даде.
Сега много хора минават за ясновидци. Никакъв ясновидец не е това. Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя.
Каквото има той, ще го даде.
Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел. Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
към беседата >>
Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете.
Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света.
Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете.
Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява.
към беседата >>
Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме".
Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали? Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво".
Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме".
Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа. Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре. Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
към беседата >>
Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел.
Никакъв ясновидец не е това. Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде.
Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел.
Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
към беседата >>
Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света.
Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете.
Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света.
Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява.
към беседата >>
Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва.
Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме".
Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва.
„Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа. Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре. Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
към беседата >>
Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде. Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел.
Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
към беседата >>
Ама остър трябва да бъде.
И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света.
Ама остър трябва да бъде.
Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота.
към беседата >>
„Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа.
Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва.
„Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа.
Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре. Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
към беседата >>
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен.
А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят. Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно.
към беседата >>
Нито един нож не е оправил света.
А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде.
Нито един нож не е оправил света.
Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота. Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът.
към беседата >>
Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре.
Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа.
Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре.
Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
към беседата >>
А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен.
А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят.
Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек.
към беседата >>
Всяко точило, което се точи, се изхабява.
Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света.
Всяко точило, което се точи, се изхабява.
Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота. Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът. Това са само условия, пътища за Божествения живот.
към беседата >>
Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа. Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре.
Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
към беседата >>
Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен. А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят.
Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място.
Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане.
към беседата >>
Всеки чук, който чука, и той се изхабява.
Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява.
Всеки чук, който чука, и той се изхабява.
И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота. Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът. Това са само условия, пътища за Божествения живот.
към беседата >>
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл.
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл.
На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си. Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание.
към беседата >>
Той какво ли няма да направи, за да седне отпред.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен. А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят. Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място.
Той какво ли няма да направи, за да седне отпред.
Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух.
към беседата >>
И ножът се изхабява.
Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява.
И ножът се изхабява.
Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота. Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът. Това са само условия, пътища за Божествения живот.
към беседата >>
На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си.
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл.
На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си.
Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко.
към беседата >>
Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен. А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят. Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред.
Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката.
Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога.
към беседата >>
Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота.
Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява.
Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота.
Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът. Това са само условия, пътища за Божествения живот.
към беседата >>
Тази идея не е съществена за него.
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл. На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си.
Тази идея не е съществена за него.
Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко. Каквото има, ще дава.
към беседата >>
Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен. А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят. Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката.
Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно.
Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли.
към беседата >>
Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът.
Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота.
Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът.
Това са само условия, пътища за Божествения живот.
към беседата >>
Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него?
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл. На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си. Тази идея не е съществена за него.
Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него?
Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко. Каквото има, ще дава. А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
към беседата >>
Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек.
А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят. Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно.
Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек.
Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това.
към беседата >>
Това са само условия, пътища за Божествения живот.
Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота. Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът.
Това са само условия, пътища за Божествения живот.
към беседата >>
Това е една посредствена идея.
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл. На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си. Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него?
Това е една посредствена идея.
Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко. Каквото има, ще дава. А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
към беседата >>
Религиозният човек има едно правилно схващане.
Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек.
Религиозният човек има едно правилно схващане.
Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават.
към беседата >>
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове.
Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не. И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари.
към беседата >>
Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание.
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл. На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си. Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея.
Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание.
Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко. Каквото има, ще дава. А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
към беседата >>
Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух.
Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане.
Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух.
Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога!
към беседата >>
Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове.
Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не.
И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата.
към беседата >>
Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко.
На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си. Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание.
Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко.
Каквото има, ще дава. А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
към беседата >>
Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога.
Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух.
Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога.
И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога.
към беседата >>
И за окултист минава, а чуковете са там.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове. Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не.
И за окултист минава, а чуковете са там.
И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред.
към беседата >>
Каквото има, ще дава.
Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко.
Каквото има, ще дава.
А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
към беседата >>
И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли.
Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога.
И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли.
И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си.
към беседата >>
И казвам, всички сте един чешит.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове. Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не. И за окултист минава, а чуковете са там.
И казвам, всички сте един чешит.
Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него.
към беседата >>
А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко. Каквото има, ще дава.
А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
към беседата >>
И много естествено е това.
Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли.
И много естествено е това.
Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе.
към беседата >>
Но вие казвате - да си хвърлите точилата.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове. Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не. И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит.
Но вие казвате - да си хвърлите точилата.
Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните.
към беседата >>
Аз често разсъждавам.
Аз често разсъждавам.
Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се. Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи.
към беседата >>
Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават.
Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това.
Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават.
Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе. „Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му.
към беседата >>
Не точете без пари.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове. Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не. И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата.
Не точете без пари.
Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо.
към беседата >>
Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се.
Аз често разсъждавам.
Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се.
Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат.
към беседата >>
Какво ще се моли на Бога!
Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават.
Какво ще се моли на Бога!
Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе. „Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му. Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
към беседата >>
Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата.
Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не. И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари.
Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата.
Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо. Но главното в живота, турете чука на място.
към беседата >>
Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света.
Аз често разсъждавам. Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се.
Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света.
Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз.
към беседата >>
Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога.
Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога!
Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога.
И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе. „Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му. Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
към беседата >>
Някой върви с острото на ножа напред.
И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата.
Някой върви с острото на ножа напред.
Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо. Но главното в живота, турете чука на място. (Учителят показва палеца.)
към беседата >>
Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него?
Аз често разсъждавам. Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се. Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света.
Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него?
" На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам.
към беседата >>
И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си.
И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога.
И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си.
Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе. „Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му. Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
към беседата >>
Вземете ножа и махнете малко от него.
И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред.
Вземете ножа и махнете малко от него.
Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо. Но главното в живота, турете чука на място. (Учителят показва палеца.)
към беседата >>
" На себе си казвам това.
Аз често разсъждавам. Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се. Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него?
" На себе си казвам това.
После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига?
към беседата >>
Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе.
И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си.
Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе.
„Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му. Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
към беседата >>
Чука ще го употребите някой път за камъните.
Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него.
Чука ще го употребите някой път за камъните.
Тук може да си направите нещо. Но главното в живота, турете чука на място. (Учителят показва палеца.)
към беседата >>
После си мисля: да си върви, да иде да работи.
Аз често разсъждавам. Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се. Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това.
После си мисля: да си върви, да иде да работи.
Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига? Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа?
към беседата >>
„Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му.
Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе.
„Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му.
Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
към беседата >>
Тук може да си направите нещо.
Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните.
Тук може да си направите нещо.
Но главното в живота, турете чука на място. (Учителят показва палеца.)
към беседата >>
Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат.
Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се. Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи.
Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат.
„Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига? Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа? Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
към беседата >>
Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе. „Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му.
Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
към беседата >>
Но главното в живота, турете чука на място.
Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо.
Но главното в живота, турете чука на място.
(Учителят показва палеца.)
към беседата >>
„Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз.
Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат.
„Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз.
Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига? Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа? Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
към беседата >>
Сега вие нямате тази опитност.
Сега вие нямате тази опитност.
Нито един от вас не е ходил в планината да се моли. Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена.
към беседата >>
(Учителят показва палеца.)
Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо. Но главното в живота, турете чука на място.
(Учителят показва палеца.)
към беседата >>
Тези разсъждения на себе си казвам.
Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него? " На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз.
Тези разсъждения на себе си казвам.
Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига? Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа? Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
към беседата >>
Нито един от вас не е ходил в планината да се моли.
Сега вие нямате тази опитност.
Нито един от вас не е ходил в планината да се моли.
Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си.
към беседата >>
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята?
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята?
Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво. Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва.
към беседата >>
Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига?
" На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам.
Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига?
Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа? Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
към беседата >>
Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне?
Сега вие нямате тази опитност. Нито един от вас не е ходил в планината да се моли.
Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне?
Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си. Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си.
към беседата >>
Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво.
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята?
Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво.
Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва. И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва.
към беседата >>
Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа?
После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига?
Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа?
Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
към беседата >>
Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си.
Сега вие нямате тази опитност. Нито един от вас не е ходил в планината да се моли. Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне?
Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си.
Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си. Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си. Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
към беседата >>
Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви.
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята? Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво.
Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви.
Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва. И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва. Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
към беседата >>
Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига? Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа?
Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
към беседата >>
Даже и младите от вас, които сте се влюбвали.
Сега вие нямате тази опитност. Нито един от вас не е ходил в планината да се моли. Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си.
Даже и младите от вас, които сте се влюбвали.
Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си. Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си. Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
към беседата >>
Но казвам, чукове имате.
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята? Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво. Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви.
Но казвам, чукове имате.
Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва. И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва. Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
към беседата >>
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците.
Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава. Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух.
към беседата >>
Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена.
Сега вие нямате тази опитност. Нито един от вас не е ходил в планината да се моли. Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали.
Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена.
Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си. Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си. Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
към беседата >>
Палеца ще го турите, където трябва.
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята? Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво. Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате.
Палеца ще го турите, където трябва.
И точилото ще го турите, където трябва. И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва. Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
към беседата >>
Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците.
Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава.
Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне.
към беседата >>
Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си.
Нито един от вас не е ходил в планината да се моли. Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена.
Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си.
Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си. Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
към беседата >>
И точилото ще го турите, където трябва.
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята? Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво. Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва.
И точилото ще го турите, където трябва.
И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва. Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
към беседата >>
Продава се някой път и на този свят.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците. Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава.
Продава се някой път и на този свят.
Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу.
към беседата >>
Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си.
Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си.
Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си.
Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
към беседата >>
И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва.
Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво. Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва.
И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва.
Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
към беседата >>
Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците. Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава. Продава се някой път и на този свят.
Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух.
Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате.
към беседата >>
Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си. Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си.
Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
към беседата >>
Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва. И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва.
Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
към беседата >>
Отгоре трябва да му изпращат въздух.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците. Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава. Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух.
Отгоре трябва да му изпращат въздух.
Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате?
към беседата >>
Вие често се влюбвате, но защо?
Вие често се влюбвате, но защо?
Не знаете защо сте се влюбили. Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога.
към беседата >>
И тогава ще дойде Христос и ще каже: „Ела, добри и верни рабе." Не казвам да хвърлите сабите си, не казвам да хвърлите чуковете си.
И тогава ще дойде Христос и ще каже: „Ела, добри и верни рабе." Не казвам да хвърлите сабите си, не казвам да хвърлите чуковете си.
Ножовете си и точилата си, и сабите си носете, но да не правите пакост с тия чукове, точила и саби.
към беседата >>
Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците. Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава. Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух.
Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух.
Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате.
към беседата >>
Не знаете защо сте се влюбили.
Вие често се влюбвате, но защо?
Не знаете защо сте се влюбили.
Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
към беседата >>
Ножовете си и точилата си, и сабите си носете, но да не правите пакост с тия чукове, точила и саби.
И тогава ще дойде Христос и ще каже: „Ела, добри и верни рабе." Не казвам да хвърлите сабите си, не казвам да хвърлите чуковете си.
Ножовете си и точилата си, и сабите си носете, но да не правите пакост с тия чукове, точила и саби.
към беседата >>
Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне.
Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава. Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух.
Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне.
Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива.
към беседата >>
Защо сте се влюбили в някого.
Вие често се влюбвате, но защо? Не знаете защо сте се влюбили.
Защо сте се влюбили в някого.
Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога.
към беседата >>
Но да употребявате Божията любов, че да бъдете полезни и на себе си, и на окръжаващите.
Но да употребявате Божията любов, че да бъдете полезни и на себе си, и на окръжаващите.
към беседата >>
Ще си носи купения въздух отдолу.
Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне.
Ще си носи купения въздух отдолу.
И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това.
към беседата >>
Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми?
Вие често се влюбвате, но защо? Не знаете защо сте се влюбили. Защо сте се влюбили в някого.
Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми?
Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога.
към беседата >>
И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате.
Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу.
И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате.
И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава.
към беседата >>
Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите.
Вие често се влюбвате, но защо? Не знаете защо сте се влюбили. Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми?
Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите.
Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега.
към беседата >>
И защо заспивате?
Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате.
И защо заспивате?
Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава. Той трябва да има някоя идея пак от този свят.
към беседата >>
Да се ожените, това е служене на Бога.
Вие често се влюбвате, но защо? Не знаете защо сте се влюбили. Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите.
Да се ожените, това е служене на Бога.
Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени.
към беседата >>
Понеже въздух нямате.
Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате?
Понеже въздух нямате.
И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава. Той трябва да има някоя идея пак от този свят. Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
към беседата >>
Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
Не знаете защо сте се влюбили. Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога.
Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин.
към беседата >>
И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива.
Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате.
И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива.
Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава. Той трябва да има някоя идея пак от този свят. Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
към беседата >>
Да ядеш, това е служене на Бога.
Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
Да ядеш, това е служене на Бога.
Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен.
към беседата >>
Мен, казва, не ме интересува това.
Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива.
Мен, казва, не ме интересува това.
Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава. Той трябва да има някоя идея пак от този свят. Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
към беседата >>
Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога.
Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога.
Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога.
Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш?
към беседата >>
Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава.
И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това.
Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава.
Той трябва да има някоя идея пак от този свят. Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
към беседата >>
Това е сега.
Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога.
Това е сега.
Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви.
към беседата >>
Той трябва да има някоя идея пак от този свят.
И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава.
Той трябва да има някоя идея пак от този свят.
Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
към беседата >>
Но служенето на Бога се отличава по степени.
Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега.
Но служенето на Бога се отличава по степени.
Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката.
към беседата >>
Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава. Той трябва да има някоя идея пак от този свят.
Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
към беседата >>
Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин.
Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени.
Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин.
Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко?
към беседата >>
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората.
Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората. Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов.
към беседата >>
Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен.
Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин.
Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен.
Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест.
към беседата >>
Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората.
Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората.
Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов.
към беседата >>
Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш?
Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен.
Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш?
" Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете.
към беседата >>
Вие можете да обясните любовта на хората.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората. Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората.
Вие можете да обясните любовта на хората.
Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко.
към беседата >>
" Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви.
Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш?
" Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви.
Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов.
към беседата >>
Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората. Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората. Вие можете да обясните любовта на хората.
Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти.
Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете.
към беседата >>
Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката.
Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви.
Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката.
Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов. Няма какво да ме считаш като някой кон."
към беседата >>
Но това не е любов.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората. Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората. Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти.
Но това не е любов.
Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи.
към беседата >>
Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко?
Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката.
Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко?
" Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов. Няма какво да ме считаш като някой кон."
към беседата >>
Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората. Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората. Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов.
Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов.
Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ.
към беседата >>
" Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест.
Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко?
" Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест.
Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов. Няма какво да ме считаш като някой кон."
към беседата >>
Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов.
Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората. Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов.
Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов.
Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга.
към беседата >>
Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете.
Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш? " Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест.
Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете.
След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов. Няма какво да ме считаш като някой кон."
към беседата >>
Ни най-малко.
Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов.
Ни най-малко.
Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата.
към беседата >>
След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов.
" Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете.
След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов.
Няма какво да ме считаш като някой кон."
към беседата >>
Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете.
Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко.
Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете.
Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата. Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории.
към беседата >>
Няма какво да ме считаш като някой кон."
Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко? " Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов.
Няма какво да ме считаш като някой кон."
към беседата >>
Тя почти няма никакви образи.
Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете.
Тя почти няма никакви образи.
Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата. Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории. Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
към беседата >>
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете.
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете.
Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал. По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това.
към беседата >>
Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ.
Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи.
Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ.
Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата. Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории. Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
към беседата >>
Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал.
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете.
Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал.
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества.
към беседата >>
Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга.
Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ.
Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга.
Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата. Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории. Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
към беседата >>
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте.
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете. Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал.
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте.
Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди.
към беседата >>
Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата.
Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга.
Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата.
Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории. Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
към беседата >>
Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не.
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете. Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал. По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте.
Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не.
За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите.
към беседата >>
Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории.
Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата.
Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории.
Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
към беседата >>
За мене е така, за вас не е.
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете. Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал. По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не.
За мене е така, за вас не е.
На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне.
към беседата >>
Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата. Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории.
Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
към беседата >>
На вас трябва да го докажа това.
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете. Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал. По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е.
На вас трябва да го докажа това.
За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне. Срещал съм и волове.
към беседата >>
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора?
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора?
И всички тия хора говорят все за любов. Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът.
към беседата >>
За мен конете са разумни същества.
Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал. По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това.
За мен конете са разумни същества.
И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне. Срещал съм и волове. Воловете са по-гениални от гениите на земята.
към беседата >>
И всички тия хора говорят все за любов.
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора?
И всички тия хора говорят все за любов.
Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно.
към беседата >>
И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди.
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества.
И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди.
Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне. Срещал съм и волове. Воловете са по-гениални от гениите на земята.
към беседата >>
Може да ви приведа пример и за един ангел.
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора? И всички тия хора говорят все за любов.
Може да ви приведа пример и за един ангел.
И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная.
към беседата >>
Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите.
Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди.
Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите.
Но мълчат тия коне. Срещал съм и волове. Воловете са по-гениални от гениите на земята.
към беседата >>
И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята.
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора? И всички тия хора говорят все за любов. Може да ви приведа пример и за един ангел.
И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята.
Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни.
към беседата >>
Но мълчат тия коне.
За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите.
Но мълчат тия коне.
Срещал съм и волове. Воловете са по-гениални от гениите на земята.
към беседата >>
Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу?
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора? И всички тия хора говорят все за любов. Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята.
Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу?
Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни. Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
Срещал съм и волове.
На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне.
Срещал съм и волове.
Воловете са по-гениални от гениите на земята.
към беседата >>
Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът.
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора? И всички тия хора говорят все за любов. Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу?
Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът.
Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни. Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
Воловете са по-гениални от гениите на земята.
За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне. Срещал съм и волове.
Воловете са по-гениални от гениите на земята.
към беседата >>
Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно.
И всички тия хора говорят все за любов. Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът.
Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно.
Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни. Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
Сега аз не искам вие да вярвате.
Сега аз не искам вие да вярвате.
Аз зная, че това е така. Това е за мене. За вас не казвам. Но не за всичките волове е така, много рядко се случват. И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат.
към беседата >>
Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная.
Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно.
Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная.
Но много разкази има, които отвънка са разправяни. Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
Аз зная, че това е така.
Сега аз не искам вие да вярвате.
Аз зная, че това е така.
Това е за мене. За вас не казвам. Но не за всичките волове е така, много рядко се случват. И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат. И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
към беседата >>
Но много разкази има, които отвънка са разправяни.
И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная.
Но много разкази има, които отвънка са разправяни.
Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
Това е за мене.
Сега аз не искам вие да вярвате. Аз зная, че това е така.
Това е за мене.
За вас не казвам. Но не за всичките волове е така, много рядко се случват. И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат. И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
към беседата >>
Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни.
Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
За вас не казвам.
Сега аз не искам вие да вярвате. Аз зная, че това е така. Това е за мене.
За вас не казвам.
Но не за всичките волове е така, много рядко се случват. И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат. И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
към беседата >>
В любовта има едно качество, което признава хората.
В любовта има едно качество, което признава хората.
Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб. Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това.
към беседата >>
Но не за всичките волове е така, много рядко се случват.
Сега аз не искам вие да вярвате. Аз зная, че това е така. Това е за мене. За вас не казвам.
Но не за всичките волове е така, много рядко се случват.
И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат. И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
към беседата >>
Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб.
В любовта има едно качество, което признава хората.
Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб.
Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го.
към беседата >>
И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат.
Сега аз не искам вие да вярвате. Аз зная, че това е така. Това е за мене. За вас не казвам. Но не за всичките волове е така, много рядко се случват.
И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат.
И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
към беседата >>
Допускаш това, без да искаш.
В любовта има едно качество, което признава хората. Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб.
Допускаш това, без да искаш.
И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението.
към беседата >>
И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
Аз зная, че това е така. Това е за мене. За вас не казвам. Но не за всичките волове е така, много рядко се случват. И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат.
И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
към беседата >>
И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви.
В любовта има едно качество, което признава хората. Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб. Допускаш това, без да искаш.
И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви.
Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога.
към беседата >>
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй.
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй.
И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей! И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ.
към беседата >>
Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш.
В любовта има едно качество, което признава хората. Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб. Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви.
Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш.
Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб.
към беседата >>
И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей!
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй.
И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей!
И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ.
към беседата >>
Допущаш това.
В любовта има едно качество, което признава хората. Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб. Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш.
Допущаш това.
Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене?
към беседата >>
И за Христа говорят.
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй. И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей!
И за Христа говорят.
Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт.
към беседата >>
Ти това не го знаеш, но допущаш го.
Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб. Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това.
Ти това не го знаеш, но допущаш го.
И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения.
към беседата >>
Вие сте чудни някой път.
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй. И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей! И за Христа говорят.
Вие сте чудни някой път.
Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана?
към беседата >>
И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението.
Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го.
И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението.
А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става.
към беседата >>
Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е.
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй. И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей! И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път.
Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е.
От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница.
към беседата >>
А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога.
И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението.
А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога.
А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение?
към беседата >>
От небето е слезнал онзи завършеният образ.
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй. И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей! И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е.
От небето е слезнал онзи завършеният образ.
Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората.
към беседата >>
А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб.
Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога.
А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб.
Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш?
към беседата >>
Христос го напусна и се облече в робски образ.
И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей! И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ.
Христос го напусна и се облече в робски образ.
И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората. Та какво е допринесъл той в света?
към беседата >>
Казваш: „Какво става с мене?
Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб.
Казваш: „Какво става с мене?
" Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш? " И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е?
към беседата >>
И послушен бе до смърт.
И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ.
И послушен бе до смърт.
Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората. Та какво е допринесъл той в света? Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
към беседата >>
" Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения.
Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене?
" Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения.
Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш? " И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е? " „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз на кон да стана?
Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт.
Вие казвате: „Аз на кон да стана?
" Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората. Та какво е допринесъл той в света? Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
към беседата >>
Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става.
И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения.
Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става.
Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш? " И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е? " „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш. То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
към беседата >>
" Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница.
Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана?
" Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница.
Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората. Та какво е допринесъл той в света? Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
към беседата >>
Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение?
А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става.
Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение?
И какво можеш да видиш? " И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е? " „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш. То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
към беседата >>
Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората.
От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница.
Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората.
Та какво е допринесъл той в света? Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
към беседата >>
И какво можеш да видиш?
А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение?
И какво можеш да видиш?
" И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е? " „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш. То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
към беседата >>
Та какво е допринесъл той в света?
Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората.
Та какво е допринесъл той в света?
Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
към беседата >>
" И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е?
Казваш: „Какво става с мене? " Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш?
" И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е?
" „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш. То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
към беседата >>
Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана? " Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората. Та какво е допринесъл той в света?
Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
към беседата >>
" „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш.
" Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш? " И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е?
" „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш.
То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
към беседата >>
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания.
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания.
Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи. Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма?
към беседата >>
То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш? " И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е? " „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш.
То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
към беседата >>
Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи.
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания.
Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи.
Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат.
към беседата >>
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете?
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете?
Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък. Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол?
към беседата >>
Вие какво ли не правите, за да го разубедите.
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания. Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи.
Вие какво ли не правите, за да го разубедите.
Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи.
към беседата >>
Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък.
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете?
Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък.
Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол.
към беседата >>
Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи?
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания. Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи. Вие какво ли не правите, за да го разубедите.
Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи?
" Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи.
към беседата >>
Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата.
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете? Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък.
Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата.
И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол.
към беседата >>
" Това не е говор.
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания. Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи. Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи?
" Това не е говор.
Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали.
към беседата >>
И това движение ще го начертае, на вратата.
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете? Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък. Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата.
И това движение ще го начертае, на вратата.
Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне.
към беседата >>
Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма?
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания. Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи. Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор.
Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма?
" Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи.
към беседата >>
Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре.
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете? Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък. Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата.
Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре.
Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга?
към беседата >>
" Че тогава и мен ще ме питат.
Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи. Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма?
" Че тогава и мен ще ме питат.
Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят.
към беседата >>
Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол?
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете? Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък. Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре.
Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол?
Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално.
към беседата >>
Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи.
Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат.
Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи.
За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят.
към беседата >>
Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол.
Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък. Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол?
Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол.
Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане.
към беседата >>
За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи.
Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи? " Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи.
За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи.
Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората?
към беседата >>
Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол.
Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол.
Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол.
Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане. Но тази линия сама по себе си спане ли е?
към беседата >>
Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали.
" Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи.
Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали.
Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат?
към беседата >>
Най-после това същество иска да си легне.
И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол.
Най-после това същество иска да си легне.
Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане. Но тази линия сама по себе си спане ли е? То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
към беседата >>
Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи.
Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма? " Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали.
Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи.
Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят.
към беседата >>
Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга?
Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне.
Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга?
Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане. Но тази линия сама по себе си спане ли е? То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
към беседата >>
Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят.
" Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи.
Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят.
В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят. С мъжа е същото.
към беседата >>
Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално.
Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга?
Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално.
Тази хоризонтална линия ще покаже спане. Но тази линия сама по себе си спане ли е? То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
към беседата >>
В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят.
Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят.
В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят.
И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят. С мъжа е същото. Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
към беседата >>
Тази хоризонтална линия ще покаже спане.
Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално.
Тази хоризонтална линия ще покаже спане.
Но тази линия сама по себе си спане ли е? То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
към беседата >>
И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората?
За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят.
И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората?
При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят. С мъжа е същото. Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
към беседата >>
Но тази линия сама по себе си спане ли е?
Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане.
Но тази линия сама по себе си спане ли е?
То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
към беседата >>
При Бога да идат?
Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората?
При Бога да идат?
Не, те търсят някого да се влюбят. С мъжа е същото. Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
към беседата >>
То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане. Но тази линия сама по себе си спане ли е?
То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
към беседата >>
Не, те търсят някого да се влюбят.
Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат?
Не, те търсят някого да се влюбят.
С мъжа е същото. Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
към беседата >>
Дългият нос показва амбициозен човек.
Дългият нос показва амбициозен човек.
Амбициозността не седи в носа, но в дадения случай така се изразява. Ако вие премахнете носа на човека, той няма да бъде амбициозен, амбицията ще изчезне.
към беседата >>
С мъжа е същото.
Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят.
С мъжа е същото.
Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
към беседата >>
Амбициозността не седи в носа, но в дадения случай така се изразява.
Дългият нос показва амбициозен човек.
Амбициозността не седи в носа, но в дадения случай така се изразява.
Ако вие премахнете носа на човека, той няма да бъде амбициозен, амбицията ще изчезне.
към беседата >>
Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят. С мъжа е същото.
Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
към беседата >>
Ако вие премахнете носа на човека, той няма да бъде амбициозен, амбицията ще изчезне.
Дългият нос показва амбициозен човек. Амбициозността не седи в носа, но в дадения случай така се изразява.
Ако вие премахнете носа на човека, той няма да бъде амбициозен, амбицията ще изчезне.
към беседата >>
Вие казвате по някой път, че обичате Бога.
Вие казвате по някой път, че обичате Бога.
Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй. Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога? И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това. Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот. Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение.
към беседата >>
Големият палец показва силата на човека.
Големият палец показва силата на човека.
Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви. Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние.
към беседата >>
Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй.
Вие казвате по някой път, че обичате Бога.
Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй.
Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога? И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това. Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот. Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение. Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
към беседата >>
Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви.
Големият палец показва силата на човека.
Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви.
Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате.
към беседата >>
Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога?
Вие казвате по някой път, че обичате Бога. Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй.
Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога?
И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това. Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот. Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение. Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
към беседата >>
Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно.
Големият палец показва силата на човека. Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви.
Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно.
Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате.
към беседата >>
И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това.
Вие казвате по някой път, че обичате Бога. Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй. Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога?
И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това.
Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот. Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение. Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
към беседата >>
Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви.
Големият палец показва силата на човека. Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви. Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно.
Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви.
Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте.
към беседата >>
Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот.
Вие казвате по някой път, че обичате Бога. Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй. Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога? И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това.
Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот.
Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение. Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
към беседата >>
Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви.
Големият палец показва силата на човека. Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви. Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви.
Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви.
Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте. И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте.
към беседата >>
Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение.
Вие казвате по някой път, че обичате Бога. Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй. Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога? И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това. Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот.
Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение.
Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
към беседата >>
Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние.
Големият палец показва силата на човека. Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви. Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви.
Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние.
Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте. И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте. И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
към беседата >>
Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй. Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога? И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това. Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот. Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение.
Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
към беседата >>
Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате.
Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви. Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние.
Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате.
И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте. И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте. И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
към беседата >>
Какво е прераждането?
Какво е прераждането?
Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората. И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото.
към беседата >>
И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате.
Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате.
И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате.
И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте. И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте. И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
към беседата >>
Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората.
Какво е прераждането?
Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората.
И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея.
към беседата >>
И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте.
Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате.
И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте.
И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте. И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
към беседата >>
И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка.
Какво е прераждането? Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората.
И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка.
Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви.
към беседата >>
И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте.
Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте.
И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте.
И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
към беседата >>
Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена.
Какво е прераждането? Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората. И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка.
Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена.
Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране.
към беседата >>
И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте. И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте.
И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
към беседата >>
Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана.
Какво е прераждането? Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората. И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена.
Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана.
И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре.
към беседата >>
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света?
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света?
" Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете. На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират.
към беседата >>
И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото.
Какво е прераждането? Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората. И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана.
И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото.
Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
към беседата >>
" Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете.
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света?
" Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете.
На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея.
Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората. И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото.
Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея.
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат.
към беседата >>
На физическия свят палците представят Божествения свят.
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света? " Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете.
На физическия свят палците представят Божествения свят.
Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода.
към беседата >>
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви.
И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея.
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви.
Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес.
към беседата >>
Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците.
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света? " Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете. На физическия свят палците представят Божествения свят.
Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците.
И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица.
към беседата >>
Това е по моето разбиране.
Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви.
Това е по моето разбиране.
Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга.
към беседата >>
И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете?
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света? " Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете. На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците.
И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете?
Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица.
към беседата >>
Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре.
Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране.
Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре.
По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга.
към беседата >>
Които не разбират своя палец, нищо не разбират.
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света? " Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете. На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете?
Които не разбират своя палец, нищо не разбират.
Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво.
към беседата >>
По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре.
По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две.
към беседата >>
Някой път аз казвам: бъкел не разбирам.
" Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете. На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират.
Някой път аз казвам: бъкел не разбирам.
Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата.
към беседата >>
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат.
Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат.
То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода.
На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам.
Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода.
Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко.
към беседата >>
То е достатъчен прогрес.
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат.
То е достатъчен прогрес.
И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
Има и бъклица.
Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода.
Има и бъклица.
Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив.
към беседата >>
И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга.
Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес.
И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга.
Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица.
И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица.
Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица.
И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее.
към беседата >>
Който разбира - една тояга.
Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга.
Който разбира - една тояга.
И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
И знаете ли колко е хубаво.
Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица.
И знаете ли колко е хубаво.
Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица?
към беседата >>
И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две.
По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга.
И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две.
Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата.
Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво.
Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата.
Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене.
към беседата >>
Но сто тояги да ми ударят, е много.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две.
Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко.
Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата.
Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко.
Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът.
към беседата >>
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието.
Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога. Само като погледнете, влюбите се. Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено. Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това? " От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
към беседата >>
Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив.
Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко.
Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив.
И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека.
към беседата >>
Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието.
Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога.
Само като погледнете, влюбите се. Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено. Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това? " От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
към беседата >>
И ръцете си маха, и пее.
Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив.
И ръцете си маха, и пее.
Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света.
към беседата >>
Само като погледнете, влюбите се.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога.
Само като погледнете, влюбите се.
Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено. Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това? " От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
към беседата >>
Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица?
И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее.
Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица?
" „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът.
към беседата >>
Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога. Само като погледнете, влюбите се.
Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено.
Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това? " От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
към беседата >>
" „Тя не е за вас, тя е за мене.
Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица?
" „Тя не е за вас, тя е за мене.
Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа.
към беседата >>
Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това?
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога. Само като погледнете, влюбите се. Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено.
Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това?
" От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
към беседата >>
Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът.
Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене.
Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът.
Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца.
към беседата >>
" От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога. Само като погледнете, влюбите се. Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено. Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това?
" От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
към беседата >>
Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека.
Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица? " „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът.
Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека.
Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея.
към беседата >>
Сега нищо не разисквайте отвънка.
Сега нищо не разисквайте отвънка.
Като отидете в другия свят, ще видите. Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте. Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил. Вие трябва да го оценявате. И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога.
към беседата >>
3.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън.
Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби.
Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън.
Как ще примирите тия хора? (-Трябва да се съберат заедно.)
към беседата >>
Как ще примирите тия хора?
(-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън.
Как ще примирите тия хора?
(-Трябва да се съберат заедно.)
към беседата >>
(-Трябва да се съберат заедно.)
В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора?
(-Трябва да се съберат заедно.)
към беседата >>
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха.
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха.
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането.
към беседата >>
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие.
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха.
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие.
В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение.
към беседата >>
В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада.
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие.
В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада.
Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането.
към беседата >>
Туй става при дишане.
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада.
Туй става при дишане.
Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи.
към беседата >>
Туй някакъв придатък ли е?
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане.
Туй някакъв придатък ли е?
– Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът?
към беседата >>
– Показва едно движение на дишането.
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е?
– Показва едно движение на дишането.
Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво.
към беседата >>
Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение.
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането.
Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение.
От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека.
към беседата >>
От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането.
В един момент може да се издигне стомаха на един – два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение.
От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането.
Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
към беседата >>
Някой човек се гневи.
Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането.
Някой човек се гневи.
Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали.
към беседата >>
Какво нещо е гневът?
Туй някакъв придатък ли е? – Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи.
Какво нещо е гневът?
Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи.
към беседата >>
Сам по себе си гневът е нещо много хубаво.
– Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът?
Сам по себе си гневът е нещо много хубаво.
То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева.
към беседата >>
То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека.
Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво.
То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека.
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
към беседата >>
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека.
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
към беседата >>
Без гняв хората не биха се помръднали.
Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
Без гняв хората не биха се помръднали.
Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи.
към беседата >>
Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи.
Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали.
Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи.
Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не?
към беседата >>
Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева.
Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи.
Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева.
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения?
към беседата >>
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева.
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи.
към беседата >>
Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
към беседата >>
Всички казват, че той не се гневи.
Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
Всички казват, че той не се гневи.
Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
към беседата >>
Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не?
Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи.
Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не?
Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си.
към беседата >>
Какви са вашите наблюдения?
Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не?
Какви са вашите наблюдения?
Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това?
към беседата >>
Олга, ти кажи.
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения?
Олга, ти кажи.
(-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това.
към беседата >>
(-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи.
(-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това. Да е само повишаването на гласа.
към беседата >>
Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това. Да е само повишаването на гласа.
към беседата >>
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си.
Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си.
(-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това. Да е само повишаването на гласа.
към беседата >>
(-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това?
Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си.
(-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това?
Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това. Да е само повишаването на гласа.
към беседата >>
Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това.
Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това?
Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това.
Да е само повишаването на гласа.
към беседата >>
Да е само повишаването на гласа.
(-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това.
Да е само повишаването на гласа.
към беседата >>
Сега да се върнем към първото положение.
Сега да се върнем към първото положение.
Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен.
към беседата >>
Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не?
Сега да се върнем към първото положение.
Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не?
(-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът.
към беседата >>
(-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
Сега да се върнем към първото положение. Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не?
(-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
към беседата >>
Лошото е не да се гневи човек.
Сега да се върнем към първото положение. Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
Лошото е не да се гневи човек.
Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой.
към беседата >>
Зад гневът седи нещо друго.
Сега да се върнем към първото положение. Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек.
Зад гневът седи нещо друго.
Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил.
към беседата >>
Ние казваме, че гневът е виновен.
Сега да се върнем към първото положение. Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго.
Ние казваме, че гневът е виновен.
Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева?
към беседата >>
Но ни най-малко не е виновен гневът.
Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен.
Но ни най-малко не е виновен гневът.
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
към беседата >>
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
(-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът.
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той.
към беседата >>
Разгневил се някой.
Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
Разгневил се някой.
Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив.
към беседата >>
Няма нищо лошо, че се е разгневил.
Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой.
Няма нищо лошо, че се е разгневил.
Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към беседата >>
Де е лошото в гнева?
Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил.
Де е лошото в гнева?
Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към беседата >>
Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева?
Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
Значи този човек може да ни услужи – жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към беседата >>
Значи този човек може да ни услужи – жив е той.
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
Значи този човек може да ни услужи – жив е той.
Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към беседата >>
Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив.
Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той.
Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив.
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към беседата >>
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи – жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив.
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към беседата >>
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
(-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв.
към беседата >>
(-Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
(-Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл.
към беседата >>
Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (-Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия?
към беседата >>
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив.
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив.
Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева.
към беседата >>
Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв.
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив.
Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв.
И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
към беседата >>
И като вървиш, навсякъде има гняв.
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв.
И като вървиш, навсякъде има гняв.
Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
към беседата >>
Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл.
(-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв.
Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл.
Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни.
към беседата >>
Сега где е кривото на тази философия?
Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл.
Сега где е кривото на тази философия?
Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
към беседата >>
Всички почти осъждат гнева.
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия?
Всички почти осъждат гнева.
Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите.
към беседата >>
Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева.
Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат.
към беседата >>
Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
към беседата >>
Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни.
Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни.
Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата?
към беседата >>
Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни.
Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
към беседата >>
И въпросът останал неразрешен за жабите.
Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
И въпросът останал неразрешен за жабите.
Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
към беседата >>
Те мислят как да ги подковат, а не могат.
Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите.
Те мислят как да ги подковат, а не могат.
Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси.
към беседата >>
Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат.
Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
към беседата >>
Какво животно е жабата?
Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Какво животно е жабата?
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи.
към беседата >>
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата?
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
(-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
към беседата >>
(-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
(-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет?
към беседата >>
Петкопитно, но това са посторонни въпроси.
Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
Петкопитно, но това са посторонни въпроси.
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага.
към беседата >>
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси.
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към беседата >>
В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи.
Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи.
Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към беседата >>
Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи.
Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към беседата >>
Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет?
(-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет?
За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към беседата >>
За да забогатеят, турят подковата на прага.
Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет?
За да забогатеят, турят подковата на прага.
(Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към беседата >>
(Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага.
(Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към беседата >>
Как ще се поправи гневът?
Как ще се поправи гневът?
Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето.
към беседата >>
Гневът е динамическата страна в живота.
Как ще се поправи гневът?
Гневът е динамическата страна в живота.
Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
към беседата >>
Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също.
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота.
Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също.
А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне.
към беседата >>
А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя.
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също.
А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя.
Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето?
към беседата >>
Лесно се поправя гневът.
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя.
Лесно се поправя гневът.
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
към беседата >>
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето.
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът.
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето.
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
към беседата >>
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето.
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към беседата >>
Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне.
Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне.
Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към беседата >>
Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето?
А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне.
Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето?
После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към беседата >>
После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето?
После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към беседата >>
Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към беседата >>
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към беседата >>
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева.
Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив.
към беседата >>
Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева.
Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева.
Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета.
към беседата >>
Тази погрешка моментално може да я изправите.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева.
Тази погрешка моментално може да я изправите.
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
към беседата >>
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите.
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева.
Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала.
към беседата >>
Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева.
Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба.
В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел.
към беседата >>
В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба.
В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив.
Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него.
към беседата >>
Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета.
Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив.
Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета.
Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази.
към беседата >>
Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета.
Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
към беседата >>
Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала.
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала.
Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
към беседата >>
Като че има някаква задна цел.
Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала.
Като че има някаква задна цел.
(-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
към беседата >>
(-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него.
В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел.
(-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него.
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
към беседата >>
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази.
Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него.
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази.
Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
към беседата >>
НАГОРЕ