НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
836
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
836
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Светът представя един резултат на истината.
(втори вариант)
При едната страна имаме положителен знак, при другата - отрицателен. Плюсът е там, дето започват нещата. Като кажем истина, истина значи е там, дето нещата стават ясни. Истината прави нещата ясни. Всичко е оформено.
Светът представя един резултат на истината.
към втори вариант >>
Всяко живо същество трябва да се учи.
(втори вариант)
Усмихването, веселостта е едно здравословно състояние. Има едно несъответствие. Да се храни човек чрезмерно, е опасно. И да се храни малко, е пак опасно. И в процеса на знанието е същото.
Всяко живо същество трябва да се учи.
Когато привеждате от един закон в друг, имате някои мъчнотии. Запример изразът "разумната природа" не може да се преведе на английски. На английски не може да кажеш "разумна природа".
към втори вариант >>
Какво представя българската истина?
(втори вариант)
Какво представя българската истина?
Истина. Видяхме какво значи "и". "Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи.
към втори вариант >>
Когато привеждате от един закон в друг, имате някои мъчнотии.
(втори вариант)
Има едно несъответствие. Да се храни човек чрезмерно, е опасно. И да се храни малко, е пак опасно. И в процеса на знанието е същото. Всяко живо същество трябва да се учи.
Когато привеждате от един закон в друг, имате някои мъчнотии.
Запример изразът "разумната природа" не може да се преведе на английски. На английски не може да кажеш "разумна природа".
към втори вариант >>
Истина. Видяхме какво значи "и".
(втори вариант)
Какво представя българската истина?
Истина. Видяхме какво значи "и".
"Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така.
към втори вариант >>
Запример изразът "разумната природа" не може да се преведе на английски.
(втори вариант)
Да се храни човек чрезмерно, е опасно. И да се храни малко, е пак опасно. И в процеса на знанието е същото. Всяко живо същество трябва да се учи. Когато привеждате от един закон в друг, имате някои мъчнотии.
Запример изразът "разумната природа" не може да се преведе на английски.
На английски не може да кажеш "разумна природа".
към втори вариант >>
"Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко.
(втори вариант)
Какво представя българската истина? Истина. Видяхме какво значи "и".
"Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко.
Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл.
към втори вариант >>
На английски не може да кажеш "разумна природа".
(втори вариант)
И да се храни малко, е пак опасно. И в процеса на знанието е същото. Всяко живо същество трябва да се учи. Когато привеждате от един закон в друг, имате някои мъчнотии. Запример изразът "разумната природа" не може да се преведе на английски.
На английски не може да кажеш "разумна природа".
към втори вариант >>
Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите.
(втори вариант)
Какво представя българската истина? Истина. Видяхме какво значи "и". "Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко.
Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите.
"Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока.
към втори вариант >>
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи.
(втори вариант)
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи.
Нещата се изменят в света. И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават.
към втори вариант >>
"Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите.
(втори вариант)
Какво представя българската истина? Истина. Видяхме какво значи "и". "Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите.
"Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите.
А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока. Значи истината е една идея, отдето започват нещата.
към втори вариант >>
Нещата се изменят в света.
(втори вариант)
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи.
Нещата се изменят в света.
И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени.
към втори вариант >>
А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи.
(втори вариант)
Какво представя българската истина? Истина. Видяхме какво значи "и". "Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите.
А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи.
В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока. Значи истината е една идея, отдето започват нещата. Началото и краят на нещата. Истината
към втори вариант >>
И някои се унищожават.
(втори вариант)
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи. Нещата се изменят в света.
И някои се унищожават.
Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал.
към втори вариант >>
В египетските йероглифи там човек е написан така.
(втори вариант)
Истина. Видяхме какво значи "и". "Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи.
В египетските йероглифи там човек е написан така.
Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока. Значи истината е една идея, отдето започват нещата. Началото и краят на нещата. Истината
към втори вариант >>
Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават.
(втори вариант)
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи. Нещата се изменят в света. И някои се унищожават.
Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават.
Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес.
към втори вариант >>
Този знак означава човек в движение и мисъл.
(втори вариант)
"Т"-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така.
Този знак означава човек в движение и мисъл.
Значи тръгнал е човекът в една определена посока. Значи истината е една идея, отдето започват нещата. Началото и краят на нещата. Истината
към втори вариант >>
Какво се подразбира под това?
(втори вариант)
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи. Нещата се изменят в света. И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават.
Какво се подразбира под това?
Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид.
към втори вариант >>
Значи тръгнал е човекът в една определена посока.
(втори вариант)
Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. "Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл.
Значи тръгнал е човекът в една определена посока.
Значи истината е една идея, отдето започват нещата. Началото и краят на нещата. Истината
към втори вариант >>
Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават.
(втори вариант)
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи. Нещата се изменят в света. И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това?
Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават.
Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото.
към втори вариант >>
Значи истината е една идея, отдето започват нещата.
(втори вариант)
"Н"-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока.
Значи истината е една идея, отдето започват нещата.
Началото и краят на нещата. Истината
към втори вариант >>
Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени.
(втори вариант)
Нещата се изменят в света. И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават.
Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени.
Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката.
към втори вариант >>
Началото и краят на нещата. Истината
(втори вариант)
А пък буквата "а" в дадения случай е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока. Значи истината е една идея, отдето започват нещата.
Началото и краят на нещата. Истината
към втори вариант >>
Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал.
(втори вариант)
И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени.
Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал.
Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката. Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени.
към втори вариант >>
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват.
(втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват.
Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време.
към втори вариант >>
Това подразбира един вътрешен процес.
(втори вариант)
Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал.
Това подразбира един вътрешен процес.
Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката. Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени. Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
към втори вариант >>
Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг.
(втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват.
Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг.
Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите.
към втори вариант >>
Чрез него ние не работим, нямаме го предвид.
(втори вариант)
Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес.
Чрез него ние не работим, нямаме го предвид.
Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката. Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени. Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
към втори вариант >>
Както започнеш, така ще свършиш.
(втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват. Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг.
Както започнеш, така ще свършиш.
Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват.
към втори вариант >>
Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото.
(втори вариант)
Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид.
Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото.
Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката. Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени. Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
към втори вариант >>
Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш.
(втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват. Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш.
Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш.
Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката.
(втори вариант)
Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото.
Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката.
Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени. Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
към втори вариант >>
Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството.
(втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват. Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш.
Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството.
Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение.
към втори вариант >>
Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени.
(втори вариант)
Но казвате: "Унищожаваме ги." От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката.
Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени.
Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
към втори вариант >>
Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време.
(втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват. Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството.
Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време.
В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е.
към втори вариант >>
Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
(втори вариант)
Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката. Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени.
Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
към втори вариант >>
В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите.
(втори вариант)
Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време.
В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите.
Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща.
към втори вариант >>
Запример някой има да ти дава.
(втори вариант)
Запример някой има да ти дава.
Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение. И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло.
към втори вариант >>
Буквата "н", това са фактите, които съществуват.
(втори вариант)
Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите.
Буквата "н", това са фактите, които съществуват.
Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение.
(втори вариант)
Запример някой има да ти дава.
Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение.
И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло. Някой път му удариш две плесници - и той плати.
към втори вариант >>
Мостът, който съединява двата бряга.
(втори вариант)
Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват.
Мостът, който съединява двата бряга.
"А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си.
към втори вариант >>
И най-после му казваш със зло.
(втори вариант)
Запример някой има да ти дава. Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение.
И най-после му казваш със зло.
Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло. Някой път му удариш две плесници - и той плати. А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
към втори вариант >>
"А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение.
(втори вариант)
Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга.
"А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение.
Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си. Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
към втори вариант >>
Онзи ги извади и ги даде.
(втори вариант)
Запример някой има да ти дава. Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение. И най-после му казваш със зло.
Онзи ги извади и ги даде.
Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло. Някой път му удариш две плесници - и той плати. А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
към втори вариант >>
Разумен човек трябва да е.
(втори вариант)
Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение.
Разумен човек трябва да е.
Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си. Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
към втори вариант >>
Вие казвате, че не става без зло.
(втори вариант)
Запример някой има да ти дава. Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение. И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде.
Вие казвате, че не става без зло.
Някой път става със зло. Някой път му удариш две плесници - и той плати. А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
към втори вариант >>
Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща.
(втори вариант)
В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е.
Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща.
Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си. Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
към втори вариант >>
Някой път става със зло.
(втори вариант)
Запример някой има да ти дава. Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение. И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло.
Някой път става със зло.
Някой път му удариш две плесници - и той плати. А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
към втори вариант >>
Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае.
(втори вариант)
Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща.
Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае.
И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си. Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
към втори вариант >>
Някой път му удариш две плесници - и той плати.
(втори вариант)
Ти казваш: "Дай ми парите." С добро му казваш, с търпение. И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло.
Някой път му удариш две плесници - и той плати.
А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
към втори вариант >>
И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си.
(втори вариант)
Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае.
И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си.
Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
към втори вариант >>
А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
(втори вариант)
И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло. Някой път му удариш две плесници - и той плати.
А някой път става обратното - като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
към втори вариант >>
Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
(втори вариант)
"А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си.
Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията - той знае, че последствията ще бъдат добри.
към втори вариант >>
Един българин го лекували в странство.
(втори вариант)
Един българин го лекували в странство.
Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи.
към втори вариант >>
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така?
(втори вариант)
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така?
" То е моя работа. Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш? " Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето.
към втори вариант >>
Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро.
(втори вариант)
Един българин го лекували в странство.
Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро.
Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен.
към втори вариант >>
" То е моя работа.
(втори вариант)
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така?
" То е моя работа.
Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш? " Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета.
към втори вариант >>
Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа.
(втори вариант)
Един българин го лекували в странство. Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро.
Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа.
Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми.
към втори вариант >>
Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш?
(втори вариант)
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така? " То е моя работа.
Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш?
" Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува.
към втори вариант >>
Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял.
(втори вариант)
Един българин го лекували в странство. Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа.
Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял.
При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония.
към втори вариант >>
" Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател.
(втори вариант)
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така? " То е моя работа. Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш?
" Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател.
Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си.
към втори вариант >>
При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна.
(втори вариант)
Един българин го лекували в странство. Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял.
При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна.
Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война.
към втори вариант >>
Щом се яви една майка, ще се яви едно дете.
(втори вариант)
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така? " То е моя работа. Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш? " Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател.
Щом се яви една майка, ще се яви едно дете.
Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов.
към втори вариант >>
Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи.
(втори вариант)
Един българин го лекували в странство. Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна.
Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи.
Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война.
към втори вариант >>
Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето.
(втори вариант)
Казват ми: "Защо говориш на тези хора така? " То е моя работа. Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш? " Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете.
Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето.
Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата.
към втори вариант >>
Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен.
(втори вариант)
Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи.
Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен.
Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца.
към втори вариант >>
Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета.
(втори вариант)
" То е моя работа. Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш? " Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето.
Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета.
Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност.
към втори вариант >>
Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми.
(втори вариант)
Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен.
Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми.
Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите.
към втори вариант >>
Това е така теоретически, но този закон съществува.
(втори вариант)
Казват ми: "Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш? " Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета.
Това е така теоретически, но този закон съществува.
Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум.
към втори вариант >>
Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония.
(втори вариант)
Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми.
Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония.
Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите. Ако организмът надвие, човек оздравява.
към втори вариант >>
Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си.
(втори вариант)
" Казвам: "Те и сега са заблудени." При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува.
Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си.
Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав.
към втори вариант >>
Всичкото тяло тогава е във война.
(втори вариант)
При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония.
Всичкото тяло тогава е във война.
С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите. Ако организмът надвие, човек оздравява. Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
към втори вариант >>
Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов.
(втори вариант)
Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си.
Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов.
Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното.
към втори вариант >>
С картечен огън - навсякъде война.
(втори вариант)
Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война.
С картечен огън - навсякъде война.
Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите. Ако организмът надвие, човек оздравява. Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
към втори вариант >>
Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата.
(втори вариант)
Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов.
Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата.
Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна.
към втори вариант >>
Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца.
(втори вариант)
Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война.
Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца.
Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите. Ако организмът надвие, човек оздравява. Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
към втори вариант >>
Майката пък предава повече интелигентност.
(втори вариант)
Законът е такъв - когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата.
Майката пък предава повече интелигентност.
Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна. А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум.
към втори вариант >>
Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите.
(втори вариант)
Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца.
Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите.
Ако организмът надвие, човек оздравява. Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
към втори вариант >>
Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум.
(втори вариант)
Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност.
Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум.
Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна. А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум. Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
към втори вариант >>
Ако организмът надвие, човек оздравява.
(втори вариант)
Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите.
Ако организмът надвие, човек оздравява.
Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
към втори вариант >>
Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав.
(втори вариант)
Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум.
Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав.
И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна. А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум. Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
към втори вариант >>
Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
(втори вариант)
Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите. Ако организмът надвие, човек оздравява.
Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
към втори вариант >>
И обратното.
(втори вариант)
Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав.
И обратното.
Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна. А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум. Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
към втори вариант >>
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта.
(втори вариант)
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта.
Например вие казвате, че имате треска. Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш.
към втори вариант >>
Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна.
(втори вариант)
Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното.
Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна.
А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум. Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
към втори вариант >>
Например вие казвате, че имате треска.
(втори вариант)
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта.
Например вие казвате, че имате треска.
Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта.
към втори вариант >>
А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум.
(втори вариант)
Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна.
А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум.
Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
към втори вариант >>
Какво нето е треската?
(втори вариант)
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта. Например вие казвате, че имате треска.
Какво нето е треската?
Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината.
към втори вариант >>
Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
(втори вариант)
Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще й предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсъл на бащата, който е хилав. И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна. А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум.
Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
към втори вариант >>
Или имате ревматизъм, или имате главоболие.
(втори вариант)
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта. Например вие казвате, че имате треска. Какво нето е треската?
Или имате ревматизъм, или имате главоболие.
Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута.
към втори вариант >>
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици.
(втори вариант)
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици.
Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре. От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво.
към втори вариант >>
Болестта на стомаха ще се излекува.
(втори вариант)
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта. Например вие казвате, че имате треска. Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие.
Болестта на стомаха ще се излекува.
Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута. Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен?
към втори вариант >>
Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре.
(втори вариант)
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици.
Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре.
От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма.
към втори вариант >>
Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш.
(втори вариант)
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта. Например вие казвате, че имате треска. Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува.
Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш.
Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута. Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен? "
към втори вариант >>
От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен.
(втори вариант)
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици. Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре.
От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен.
Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето.
към втори вариант >>
Ето една хубава рецепта.
(втори вариант)
Например вие казвате, че имате треска. Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш.
Ето една хубава рецепта.
За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута. Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен? "
към втори вариант >>
Това представя една цяла теория.
(втори вариант)
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици. Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре. От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен.
Това представя една цяла теория.
Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост.
към втори вариант >>
За стомаха приложи истината.
(втори вариант)
Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта.
За стомаха приложи истината.
Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута. Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен? "
към втори вариант >>
Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича?
(втори вариант)
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици. Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре. От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория.
Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича?
Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи.
към втори вариант >>
Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута.
(втори вариант)
Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината.
Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута.
Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен? "
към втори вариант >>
Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво.
(втори вариант)
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици. Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре. От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича?
Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво.
По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен?
(втори вариант)
Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута.
Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен?
"
към втори вариант >>
По-горделиво от магарето няма.
(втори вариант)
Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре. От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво.
По-горделиво от магарето няма.
Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите - с мъдростта, а болестите на главата - с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода - по 60 лъжици на всяка минута. Вие ще кажете: "Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен?
"
към втори вариант >>
Образ на гордостта е магарето.
(втори вариант)
От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма.
Образ на гордостта е магарето.
То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата.
към втори вариант >>
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре.
(втори вариант)
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре.
Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира. Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е. не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване.
към втори вариант >>
То страда от гордост.
(втори вариант)
Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето.
То страда от гордост.
Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна.
към втори вариант >>
Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира.
(втори вариант)
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре.
Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира.
Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е. не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките.
към втори вариант >>
Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи.
(втори вариант)
Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост.
Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи.
Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост.
към втори вариант >>
Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е.
(втори вариант)
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре. Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира.
Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е.
не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа.
към втори вариант >>
Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта.
(втори вариант)
Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи.
Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта.
Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа.
към втори вариант >>
не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание.
(втори вариант)
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре. Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира. Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е.
не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание.
Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания.
към втори вариант >>
Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място.
(втори вариант)
По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта.
Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място.
Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение.
към втори вариант >>
Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания.
(втори вариант)
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре. Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира. Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е. не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание.
Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания.
Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това.
към втори вариант >>
Ще се осакати работата.
(втори вариант)
Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място.
Ще се осакати работата.
Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там.
към втори вариант >>
Но не трябва да става такова скъсване.
(втори вариант)
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре. Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира. Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е. не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания.
Но не трябва да става такова скъсване.
Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не.
към втори вариант >>
Ще имаш една среда неблагоприятна.
(втори вариант)
То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата.
Ще имаш една среда неблагоприятна.
Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там. Добрия човек може да учиш на търпение.
към втори вариант >>
Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките.
(втори вариант)
Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира. Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е. не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване.
Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките.
Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво.
към втори вариант >>
Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост.
(втори вариант)
Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна.
Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост.
Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там. Добрия човек може да учиш на търпение. На горделивия дай му да управлява света.
към втори вариант >>
Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа.
(втори вариант)
Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т.е. не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките.
Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа.
Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение.
към втори вариант >>
Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа.
(втори вариант)
Магарето казва: "Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам." Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост.
Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа.
Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там. Добрия човек може да учиш на търпение. На горделивия дай му да управлява света.
към втори вариант >>
Аз говоря за особените желания.
(втори вариант)
не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа.
Аз говоря за особените желания.
Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество.
към втори вариант >>
Никога не може да научиш един човек на търпение.
(втори вариант)
Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа.
Никога не може да научиш един човек на търпение.
Други са методите там. Добрия човек може да учиш на търпение. На горделивия дай му да управлява света.
към втори вариант >>
Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това.
(втори вариант)
Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания.
Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това.
Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта.
към втори вариант >>
Други са методите там.
(втори вариант)
Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение.
Други са методите там.
Добрия човек може да учиш на търпение. На горделивия дай му да управлява света.
към втори вариант >>
Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не.
(втори вариант)
Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това.
Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не.
То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите.
към втори вариант >>
Добрия човек може да учиш на търпение.
(втори вариант)
Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там.
Добрия човек може да учиш на търпение.
На горделивия дай му да управлява света.
към втори вариант >>
То е преведено съвсем криво.
(втори вариант)
Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не.
То е преведено съвсем криво.
Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията.
към втори вариант >>
На горделивия дай му да управлява света.
(втори вариант)
Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там. Добрия човек може да учиш на търпение.
На горделивия дай му да управлява света.
към втори вариант >>
Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение.
(втори вариант)
Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво.
Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение.
Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите?
към втори вариант >>
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват.
(втори вариант)
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват.
Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа. Да управляват. Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже.
към втори вариант >>
Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество.
(втори вариант)
Аз говоря за особените желания. Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение.
Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество.
Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите? " Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се.
към втори вариант >>
Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа.
(втори вариант)
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват.
Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа.
Да управляват. Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол.
към втори вариант >>
Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта.
(втори вариант)
Някой казва: "Уби всяко желание." В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество.
Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта.
Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите? " Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се. В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
към втори вариант >>
Да управляват.
(втори вариант)
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват. Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа.
Да управляват.
Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си.
към втори вариант >>
Има някои желания, които някой път господстват в мислите.
(втори вариант)
Онези, които не са разбирали, казват: "Уби всяко желание." Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта.
Има някои желания, които някой път господстват в мислите.
Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите? " Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се. В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
към втори вариант >>
Някои казват: "Защо Господ не върже дявола?
(втори вариант)
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват. Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа. Да управляват.
Някои казват: "Защо Господ не върже дявола?
" Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия.
към втори вариант >>
Обаче мисълта трябва да господства над желанията.
(втори вариант)
То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите.
Обаче мисълта трябва да господства над желанията.
Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите? " Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се. В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
към втори вариант >>
" Господ си знае работата.
(втори вариант)
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват. Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа. Да управляват. Някои казват: "Защо Господ не върже дявола?
" Господ си знае работата.
Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш.
към втори вариант >>
Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите?
(втори вариант)
Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията.
Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите?
" Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се. В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
към втори вариант >>
Той го оставя сам да се върже.
(втори вариант)
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват. Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа. Да управляват. Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата.
Той го оставя сам да се върже.
Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш.
към втори вариант >>
" Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се.
(втори вариант)
Там е казано - тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите?
" Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се.
В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
към втори вариант >>
Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол.
(втори вариант)
Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа. Да управляват. Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже.
Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол.
Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти.
към втори вариант >>
В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
(втори вариант)
Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: "Може ли да ми услужите? " Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се.
В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
към втори вариант >>
Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си.
(втори вариант)
Да управляват. Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол.
Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си.
Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът.
към втори вариант >>
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе?
(втори вариант)
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе?
Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша. Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа. Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи? Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне. Казваш: "Реших въпроса."
към втори вариант >>
Това са лошите последствия.
(втори вариант)
Някои казват: "Защо Господ не върже дявола? " Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си.
Това са лошите последствия.
Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си.
към втори вариант >>
Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша.
(втори вариант)
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе?
Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша.
Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа. Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи? Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне. Казваш: "Реших въпроса."
към втори вариант >>
Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш.
(втори вариант)
" Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия.
Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш.
Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден.
към втори вариант >>
Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа.
(втори вариант)
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша.
Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа.
Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи? Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне. Казваш: "Реших въпроса."
към втори вариант >>
Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш.
(втори вариант)
Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш.
Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш.
Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял.
към втори вариант >>
Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи?
(втори вариант)
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша. Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа.
Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи?
Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне. Казваш: "Реших въпроса."
към втори вариант >>
Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти.
(втори вариант)
Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш.
Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти.
Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не.
към втори вариант >>
Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне.
(втори вариант)
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша. Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа. Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи?
Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне.
Казваш: "Реших въпроса."
към втори вариант >>
Запример боли те кракът.
(втори вариант)
Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти.
Запример боли те кракът.
Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари.
към втори вариант >>
Казваш: "Реших въпроса."
(втори вариант)
Запример едно същество ти казва вътре: "Открадни, ти ще останеш будала." Другото същество вътре 6 тебе ти казва: "Не." Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша. Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа. Единият глас казва: "Може ли да се живее с онзи? Може." Друг глас казва вътре в тебе: "Не може." И най-сетне всичко утихне.
Казваш: "Реших въпроса."
към втори вариант >>
Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си.
(втори вариант)
Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът.
Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си.
Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш?
към втори вариант >>
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират.
(втори вариант)
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират.
Някой път аз говоря за музиката. Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота.
към втори вариант >>
Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден.
(втори вариант)
Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си.
Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден.
Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм.
към втори вариант >>
Някой път аз говоря за музиката.
(втори вариант)
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират.
Някой път аз говоря за музиката.
Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш.
към втори вариант >>
Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял.
(втори вариант)
Например мислиш така - от мене човек няма да стане - и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден.
Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял.
Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее.
към втори вариант >>
Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите.
(втори вариант)
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират. Някой път аз говоря за музиката.
Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите.
Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири.
към втори вариант >>
Но ти казваш: "Я оздравея, я не.
(втори вариант)
Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял.
Но ти казваш: "Я оздравея, я не.
- Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее. Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят.
към втори вариант >>
Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре.
(втори вариант)
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират. Някой път аз говоря за музиката. Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите.
Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре.
Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат.
към втори вариант >>
- Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари.
(втори вариант)
Запример боли те кракът. Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не.
- Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари.
Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее. Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят. Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
към втори вариант >>
Но все таки човек трябва да свири на нещо.
(втори вариант)
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират. Някой път аз говоря за музиката. Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре.
Но все таки човек трябва да свири на нещо.
Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева.
към втори вариант >>
Ами ако нямаш?
(втори вариант)
Кажи: "Ще оздравея, ще оздравея." Барни коляното си. Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари.
Ами ако нямаш?
Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее. Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят. Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
към втори вариант >>
Най-хубаво е да свириш на арфата на живота.
(втори вариант)
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират. Някой път аз говоря за музиката. Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо.
Най-хубаво е да свириш на арфата на живота.
Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара.
към втори вариант >>
Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм.
(втори вариант)
Казвай така: "Ще оздравея, ще оздравея." И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш?
Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм.
Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее. Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят. Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
към втори вариант >>
Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш.
(втори вариант)
Някой път аз говоря за музиката. Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота.
Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш.
Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара. В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега?
към втори вариант >>
Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее.
(втори вариант)
Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм.
Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее.
Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят. Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
към втори вариант >>
Всеки трябва да знае да свири.
(втори вариант)
Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш.
Всеки трябва да знае да свири.
А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара. В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега? Някой богат американец може да ги даде.
към втори вариант >>
Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят.
(втори вариант)
Но ти казваш: "Я оздравея, я не. - Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее.
Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят.
Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
към втори вариант >>
А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат.
(втори вариант)
Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири.
А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат.
Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара. В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега? Някой богат американец може да ги даде.
към втори вариант >>
Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
(втори вариант)
- Ти казваш: - Нека дойде лекар." Добре - ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее. Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят.
Този лекар има пълна вяра и казва: "Като мажеш това място, ще оздравееш." И със своята мисъл изпъжда болестта.
към втори вариант >>
Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева.
(втори вариант)
Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат.
Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева.
Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара. В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега? Някой богат американец може да ги даде.
към втори вариант >>
Да ви е страх от учителя, а от мечката да не се плашиш толкоз.
(втори вариант)
Да ви е страх от учителя, а от мечката да не се плашиш толкоз.
При страха от учителя добиваш знание, а при страха от мечката оставаш без знание.
към втори вариант >>
Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара.
(втори вариант)
Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева.
Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара.
В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега? Някой богат американец може да ги даде.
към втори вариант >>
При страха от учителя добиваш знание, а при страха от мечката оставаш без знание.
(втори вариант)
Да ви е страх от учителя, а от мечката да не се плашиш толкоз.
При страха от учителя добиваш знание, а при страха от мечката оставаш без знание.
към втори вариант >>
В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега?
(втори вариант)
Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара.
В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега?
Някой богат американец може да ги даде.
към втори вариант >>
Някой богат американец може да ги даде.
(втори вариант)
Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти - цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка "Страдивариус" с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара. В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега?
Някой богат американец може да ги даде.
към втори вариант >>
Казвам, всякой трябва да знае да свири.
(втори вариант)
Казвам, всякой трябва да знае да свири.
Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара. От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни.
към втори вариант >>
Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара.
(втори вариант)
Казвам, всякой трябва да знае да свири.
Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара.
От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши.
към втори вариант >>
От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне.
(втори вариант)
Казвам, всякой трябва да знае да свири. Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара.
От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне.
В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви.
към втори вариант >>
В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши.
(втори вариант)
Казвам, всякой трябва да знае да свири. Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара. От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне.
В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши.
Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши.
към втори вариант >>
Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши?
(втори вариант)
Казвам, всякой трябва да знае да свири. Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара. От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши.
Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши?
Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват?
към втори вариант >>
Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни.
(втори вариант)
Казвам, всякой трябва да знае да свири. Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара. От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши?
Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни.
Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения.
към втори вариант >>
Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши.
(втори вариант)
Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара. От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни.
Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши.
Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително.
към втори вариант >>
Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви.
(втори вариант)
От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши.
Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви.
Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра.
към втори вариант >>
Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши.
(втори вариант)
В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви.
Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши.
Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника.
към втори вариант >>
Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват?
(втори вариант)
Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши.
Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват?
Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона.
към втори вариант >>
Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения.
(втори вариант)
Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват?
Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения.
Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави.
към втори вариант >>
Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително.
(втори вариант)
Турците казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения.
Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително.
Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право.
към втори вариант >>
Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра.
(втори вариант)
Тук, в салона, иматe орган c осем oктaви. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително.
Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра.
Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща.
към втори вариант >>
Даже се издува като физхармоника.
(втори вариант)
Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра.
Даже се издува като физхармоника.
Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително.
към втори вариант >>
Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона.
(втори вариант)
Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника.
Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона.
И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини.
към втори вариант >>
И двете страни са прави.
(втори вариант)
Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона.
И двете страни са прави.
При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват.
към втори вариант >>
При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право.
(втори вариант)
Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави.
При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право.
Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите.
към втори вариант >>
Възможни са и двете неща.
(втори вариант)
Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право.
Възможни са и двете неща.
Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка.
към втори вариант >>
Има едно смятане в природата, което е относително.
(втори вариант)
Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща.
Има едно смятане в природата, което е относително.
Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина.
към втори вариант >>
Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини.
(втори вариант)
Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други - на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително.
Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини.
В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък.
към втори вариант >>
В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват.
(втори вариант)
И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини.
В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват.
Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно.
към втори вариант >>
Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите.
(втори вариант)
При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват.
Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите.
Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък.
към втори вариант >>
Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка.
(втори вариант)
Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите.
Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка.
Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене.
към втори вариант >>
Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина.
(втори вариант)
Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка.
Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина.
И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това.
към втори вариант >>
И в знанието трябва да има аралък.
(втори вариант)
Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина.
И в знанието трябва да има аралък.
Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия.
към втори вариант >>
Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно.
(втори вариант)
В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък.
Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно.
Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък.
към втори вариант >>
Може да е вярно, но има някакъв аралък.
(втори вариант)
Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно.
Може да е вярно, но има някакъв аралък.
Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък. Някои хора не се обичат.
към втори вариант >>
Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене.
(втори вариант)
Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък.
Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене.
В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък. Някои хора не се обичат. Те се отдалечават един от друг.
към втори вариант >>
В реда на нещата е това.
(втори вариант)
Ученият човек казва - трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене.
В реда на нещата е това.
Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък. Някои хора не се обичат. Те се отдалечават един от друг. Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
към втори вариант >>
Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия.
(втори вариант)
И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това.
Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия.
Това е малък аралък. Някои хора не се обичат. Те се отдалечават един от друг. Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
към втори вариант >>
Това е малък аралък.
(втори вариант)
Някой казва нещо, друг казва - това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия.
Това е малък аралък.
Някои хора не се обичат. Те се отдалечават един от друг. Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
към втори вариант >>
Някои хора не се обичат.
(втори вариант)
Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък.
Някои хора не се обичат.
Те се отдалечават един от друг. Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
към втори вариант >>
Те се отдалечават един от друг.
(втори вариант)
Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък. Някои хора не се обичат.
Те се отдалечават един от друг.
Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
към втори вариант >>
Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
(втори вариант)
В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои - антипатия. Това е малък аралък. Някои хора не се обичат. Те се отдалечават един от друг.
Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
към втори вариант >>
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи.
(втори вариант)
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи.
Всички не живеем добре. Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане.
към втори вариант >>
Всички не живеем добре.
(втори вариант)
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи.
Всички не живеем добре.
Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения.
към втори вариант >>
Едни живеят много добре, други не живеят много добре.
(втори вариант)
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи. Всички не живеем добре.
Едни живеят много добре, други не живеят много добре.
Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения.
към втори вариант >>
Ние сме пратени да живеем добре.
(втори вариант)
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи. Всички не живеем добре. Едни живеят много добре, други не живеят много добре.
Ние сме пратени да живеем добре.
Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада.
към втори вариант >>
Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението.
(втори вариант)
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи. Всички не живеем добре. Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре.
Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението.
Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно.
към втори вариант >>
Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане.
(втори вариант)
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи. Всички не живеем добре. Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението.
Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане.
Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето.
към втори вариант >>
Появяват се други разсъждения.
(втори вариант)
Всички не живеем добре. Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане.
Появяват се други разсъждения.
Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето. Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада.
към втори вариант >>
Те са философски разсъждения.
(втори вариант)
Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения.
Те са философски разсъждения.
След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето. Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада. Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
към втори вариант >>
След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада.
(втори вариант)
Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения.
След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада.
Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето. Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада. Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
към втори вариант >>
Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно.
(втори вариант)
Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада.
Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно.
Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето. Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада. Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
към втори вариант >>
Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето.
(втори вариант)
Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно.
Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето.
Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада. Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
към втори вариант >>
Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада.
(втори вариант)
Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето.
Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада.
Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
към втори вариант >>
Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
(втори вариант)
Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други - в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето. Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада.
Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
към втори вариант >>
Когато разглеждам една храна, мога да видя колко е хранителна и колко е нехранителна.
(втори вариант)
Когато разглеждам една храна, мога да видя колко е хранителна и колко е нехранителна.
Тя си има известни вещества, изучавам ги. Ако аз я възприема, какво отношение ще има към мене и към другите.
към втори вариант >>
Тя си има известни вещества, изучавам ги.
(втори вариант)
Когато разглеждам една храна, мога да видя колко е хранителна и колко е нехранителна.
Тя си има известни вещества, изучавам ги.
Ако аз я възприема, какво отношение ще има към мене и към другите.
към втори вариант >>
Ако аз я възприема, какво отношение ще има към мене и към другите.
(втори вариант)
Когато разглеждам една храна, мога да видя колко е хранителна и колко е нехранителна. Тя си има известни вещества, изучавам ги.
Ако аз я възприема, какво отношение ще има към мене и към другите.
към втори вариант >>
Една мисъл е лоша.
(втори вариант)
Една мисъл е лоша.
Ти я разглеждаш отвън. Тя няма да те направи лош. Една добра мисъл може да я разглеждаш, и тя няма да те направи добър, но ако приемеш тази лошата мисъл, тя може да ти даде своите качества. Сега ще кажете: "Ние не разбрахме тази работа." Не е разбрана тази работа. Ако вие изучавате някой език, запример вземете френски и английски език, англичаните, които са толкова практични, центърът на времето е развит, обаче в езика не ценят времето.
към втори вариант >>
Ти я разглеждаш отвън.
(втори вариант)
Една мисъл е лоша.
Ти я разглеждаш отвън.
Тя няма да те направи лош. Една добра мисъл може да я разглеждаш, и тя няма да те направи добър, но ако приемеш тази лошата мисъл, тя може да ти даде своите качества. Сега ще кажете: "Ние не разбрахме тази работа." Не е разбрана тази работа. Ако вие изучавате някой език, запример вземете френски и английски език, англичаните, които са толкова практични, центърът на времето е развит, обаче в езика не ценят времето. Те казват - времето е пари.
към втори вариант >>
Тя няма да те направи лош.
(втори вариант)
Една мисъл е лоша. Ти я разглеждаш отвън.
Тя няма да те направи лош.
Една добра мисъл може да я разглеждаш, и тя няма да те направи добър, но ако приемеш тази лошата мисъл, тя може да ти даде своите качества. Сега ще кажете: "Ние не разбрахме тази работа." Не е разбрана тази работа. Ако вие изучавате някой език, запример вземете френски и английски език, англичаните, които са толкова практични, центърът на времето е развит, обаче в езика не ценят времето. Те казват - времето е пари. В тях има едно желание да съкращават думите, обаче в езика си допущат следното.
към втори вариант >>
2.
Истина и Живот
,
ИБ
,
БС
, София, 17.3.1932г.,
И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва.
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате.
И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва.
Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева.
към беседата >>
И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!
Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство.
И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!
” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!
към беседата >>
Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо.
Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва.
Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо.
Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш.
към беседата >>
” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!
Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!
” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!
” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! ” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
към беседата >>
Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън.
Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо.
Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън.
В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска.
към беседата >>
” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!
По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!
” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!
” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! ” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
към беседата >>
В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!
При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън.
В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!
” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
към беседата >>
” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата.
И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!
” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата.
Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! ” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
към беседата >>
” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов.
Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!
” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов.
В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
към беседата >>
Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година.
При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата.
Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година.
Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! ” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
към беседата >>
В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева.
И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов.
В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева.
На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
към беседата >>
Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!
И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година.
Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!
” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
към беседата >>
На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш.
Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева.
На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш.
Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
към беседата >>
” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!
” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.
към беседата >>
Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска.
Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш.
Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска.
Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
към беседата >>
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!
” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме.
към беседата >>
Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска.
Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.
към беседата >>
” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла.
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!
” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла.
Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл.
към беседата >>
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето?
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето?
Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
към беседата >>
Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала.
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата! ” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла.
Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала.
Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта.
към беседата >>
Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява.
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето?
Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява.
При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
към беседата >>
Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края.
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата! ” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала.
Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края.
При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!
към беседата >>
При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма.
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява.
При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма.
Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
към беседата >>
При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота.
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата! ” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края.
При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота.
Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него.
към беседата >>
Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо.
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма.
Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо.
Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
към беседата >>
Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме.
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата! ” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота.
Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме.
Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил.
към беседата >>
Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу.
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо.
Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу.
Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
към беседата >>
Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл.
” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме.
Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл.
Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа.
към беседата >>
Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу.
Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.
към беседата >>
Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта.
Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл.
Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта.
Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае.
към беседата >>
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света?
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света?
Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата.
към беседата >>
Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!
Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта.
Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!
” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит.
към беседата >>
Вие трябва да печелите души!
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света?
Вие трябва да печелите души!
Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си!
към беседата >>
” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него.
При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!
” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него.
Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
към беседата >>
Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро.
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души!
Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро.
Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас.
към беседата >>
Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил.
Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него.
Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил.
Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
към беседата >>
Какво нещо е да спечелиш една душа?
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро.
Какво нещо е да спечелиш една душа?
Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш.
към беседата >>
Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа.
Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил.
Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа.
Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
към беседата >>
Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство.
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа?
Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство.
Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан.
към беседата >>
Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае.
Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа.
Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае.
Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
към беседата >>
Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата.
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство.
Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата.
Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта.
към беседата >>
Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит.
Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има! ” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае.
Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит.
Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
към беседата >>
Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си!
Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата.
Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си!
Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх.
към беседата >>
Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит.
Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.
към беседата >>
Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас.
Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си!
Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас.
Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство.
към беседата >>
Та сега всички трябва да усвоите първото учение.
Та сега всички трябва да усвоите първото учение.
Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:
към беседата >>
Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш.
Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас.
Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш.
Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола.
към беседата >>
Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място.
Та сега всички трябва да усвоите първото учение.
Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място.
На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:
към беседата >>
Щом завиждаш, дяволът също не е приспан.
Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш.
Щом завиждаш, дяволът също не е приспан.
Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
към беседата >>
На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:
Та сега всички трябва да усвоите първото учение. Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място.
На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:
към беседата >>
Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта.
Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан.
Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта.
После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
към беседата >>
– Едното ти око е почнало по земята да гледа.
– Едното ти око е почнало по земята да гледа.
към беседата >>
После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх.
Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта.
После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх.
Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
към беседата >>
Когато станал сутринта, там, дето го бутнал ръководителят му, било почерняло.
Когато станал сутринта, там, дето го бутнал ръководителят му, било почерняло.
към беседата >>
Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство.
Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх.
Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство.
Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
към беседата >>
– Не те харесвам, ударил си се – като че ли окото ти е ударено, къде се удари снощи?
– Не те харесвам, ударил си се – като че ли окото ти е ударено, къде се удари снощи?
към беседата >>
Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола.
Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство.
Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола.
Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
към беседата >>
– Кадих тамян на Господа – свещеникът не казал причината, не признал, че бил предупреден да гледа нагоре, а не към земята.
– Кадих тамян на Господа – свещеникът не казал причината, не признал, че бил предупреден да гледа нагоре, а не към земята.
към беседата >>
Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола.
Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.
към беседата >>
Очите нагоре трябва да гледат.
Очите нагоре трябва да гледат.
Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение!
към беседата >>
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин.
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин.
Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш?
към беседата >>
Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко.
Очите нагоре трябва да гледат.
Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко.
Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта.
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас.
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин.
Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас.
Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?
към беседата >>
Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате.
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко.
Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате.
Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега.
към беседата >>
Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане.
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас.
Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане.
Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви.
към беседата >>
Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш!
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате.
Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш!
Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг.
към беседата >>
Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа.
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане.
Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа.
Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?
към беседата >>
Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви.
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш!
Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви.
Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил.
към беседата >>
Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа.
Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!
” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? ” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!
към беседата >>
Никакво обезсърчение!
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви.
Никакво обезсърчение!
Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре.
към беседата >>
” За какво трябва да се молиш?
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!
” За какво трябва да се молиш?
Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? ” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам! ” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!
към беседата >>
Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта.
Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение!
Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта.
Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита.
към беседата >>
Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?
Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш?
Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?
” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? ” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам! ” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ! ” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
към беседата >>
Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега.
Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта.
Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега.
Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.
към беседата >>
” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви.
Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?
” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви.
Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? ” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам! ” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ! ” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
към беседата >>
Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг.
Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега.
Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг.
Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.
към беседата >>
Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?
Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви.
Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?
” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам! ” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ! ” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
към беседата >>
Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил.
Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг.
Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил.
Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.
към беседата >>
” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!
Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се! ” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?
” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!
” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ! ” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
към беседата >>
Ако си поправите бележките, добре.
Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил.
Ако си поправите бележките, добре.
Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.
към беседата >>
” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!
” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? ” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!
” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!
” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
към беседата >>
Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита.
Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре.
Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита.
Които си държат повторно изпита, те си знаят.
към беседата >>
” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук? ” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли? ” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам! ” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!
” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.
към беседата >>
Които си държат повторно изпита, те си знаят.
Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита.
Които си държат повторно изпита, те си знаят.
към беседата >>
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив.
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив.
Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна! ” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори?
към беседата >>
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!
” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога! ” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.
към беседата >>
Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив.
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив.
Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив.
Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна! ” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря.
към беседата >>
” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!
” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!
” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.
към беседата >>
Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив.
Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!
” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде.
към беседата >>
” Това е хубаво нещо.
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога! ” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!
” Това е хубаво нещо.
Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.
към беседата >>
” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората.
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!
” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората.
Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
към беседата >>
Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си.
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога! ” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога! ” Това е хубаво нещо.
Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си.
И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.
към беседата >>
Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания.
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна! ” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората.
Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания.
Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
към беседата >>
И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога! ” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога! ” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си.
И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.
към беседата >>
Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори?
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна! ” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания.
Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори?
Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
към беседата >>
Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря.
Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна! ” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори?
Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря.
Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
към беседата >>
Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде.
Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна! ” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря.
Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде.
Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
към беседата >>
Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде.
Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.
към беседата >>
Такова е моето сравнение.
Такова е моето сравнение.
Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето! ” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето! ” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
към беседата >>
Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак.
Такова е моето сравнение.
Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак.
Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето! ” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето! ” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
към беседата >>
Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!
Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак.
Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!
” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето! ” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
към беседата >>
” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!
Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!
” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!
” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
към беседата >>
” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат.
Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето! ” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!
” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат.
От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
към беседата >>
От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето! ” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето! ” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат.
От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.
към беседата >>
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате.
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате.
Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно.
към беседата >>
Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява.
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате.
Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява.
Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно.
към беседата >>
Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри.
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява.
Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри.
Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа.
към беседата >>
Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри.
Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!
” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях.
към беседата >>
” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви?
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!
” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви?
Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим.
към беседата >>
Каквото можеш днес да свършиш, това е важно.
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви?
Каквото можеш днес да свършиш, това е важно.
Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче.
към беседата >>
Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно.
Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно.
Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно.
Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
към беседата >>
Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа.
Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно.
Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа.
В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
към беседата >>
В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях.
Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра! ” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа.
В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях.
А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
към беседата >>
А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим.
” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях.
А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим.
И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
към беседата >>
И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче.
Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим.
И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче.
Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
към беседата >>
Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче.
Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”
към беседата >>
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света.
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света.
Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете!
към беседата >>
Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят.
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света.
Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят.
Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете!
към беседата >>
Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея.
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят.
Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея.
След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете!
към беседата >>
След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени.
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея.
След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени.
Бижутери трябва да бъдете!
към беседата >>
Бижутери трябва да бъдете!
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени.
Бижутери трябва да бъдете!
към беседата >>
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!
” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка.
към беседата >>
” – ние се молим само за обикновени работи.
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!
” – ние се молим само за обикновени работи.
Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
към беседата >>
Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също.
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете! ” – ние се молим само за обикновени работи.
Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също.
Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
към беседата >>
Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен?
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете! ” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също.
Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен?
През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
към беседата >>
През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок.
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете! ” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен?
През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок.
А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
към беседата >>
А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка.
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете! ” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок.
А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка.
Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
към беседата >>
Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка.
Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.
към беседата >>
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки.
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки.
Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора.
към беседата >>
Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите.
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки.
Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите.
Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н.
към беседата >>
Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат?
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите.
Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат?
Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива.
към беседата >>
Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат?
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат?
Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат?
Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това?
към беседата >>
Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им?
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат?
Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им?
Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея.
към беседата >>
Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора.
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им?
Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора.
Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка!
към беседата >>
Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н.
Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора.
Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н.
Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде.
към беседата >>
Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива.
Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н.
Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива.
Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени.
към беседата >>
Някоя си банка фалирала – какво от това?
Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива.
Някоя си банка фалирала – какво от това?
Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите.
към беседата >>
Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея.
Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това?
Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея.
Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха.
към беседата >>
Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка!
Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея.
Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка!
Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки.
към беседата >>
Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде.
Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка!
Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде.
Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка!
към беседата >>
Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени.
Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде.
Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени.
Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно.
към беседата >>
Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите.
Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени.
Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите.
Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
към беседата >>
Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха.
Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите.
Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха.
Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
към беседата >>
Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки.
Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха.
Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки.
Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
към беседата >>
Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка!
Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки.
Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка!
Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
към беседата >>
Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно.
Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка!
Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно.
Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
към беседата >>
Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно.
Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!
” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно.
към беседата >>
” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото.
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!
” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото.
То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа.
към беседата >>
То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото.
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю! ” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото.
То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото.
Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
към беседата >>
Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка.
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю! ” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото.
Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка.
Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
към беседата >>
Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното.
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю! ” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка.
Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното.
Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
към беседата >>
Така и вие често режете нишките от Божественото кросно.
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю! ” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното.
Така и вие често режете нишките от Божественото кросно.
Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
към беседата >>
Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа.
” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно.
Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа.
Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
към беседата >>
Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа.
Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!
към беседата >>
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици.
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици.
Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път.
към беседата >>
Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст.
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици.
Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст.
Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света.
към беседата >>
Той всякога трябва да добива Знания и да работи.
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст.
Той всякога трябва да добива Знания и да работи.
Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?
към беседата >>
Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си.
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи.
Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си.
Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора.
към беседата >>
Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка.
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си.
Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка.
Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш?
към беседата >>
Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път.
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка.
Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път.
И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си.
към беседата >>
И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света.
Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път.
И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света.
Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...
към беседата >>
Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?
Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света.
Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?
” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...
към беседата >>
” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора.
Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?
” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора.
Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...
към беседата >>
Когато нямаш пари, какво ще правиш?
Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора.
Когато нямаш пари, какво ще правиш?
Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...
към беседата >>
Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си.
Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш?
Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си.
Тогава те как ще се извинят?...
към беседата >>
Тогава те как ще се извинят?...
И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? ” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си.
Тогава те как ще се извинят?...
към беседата >>
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало.
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало.
В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее? ” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави.
към беседата >>
В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно.
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало.
В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно.
Казвате: „Как ще се живее? ” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога.
към беседата >>
Казвате: „Как ще се живее?
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно.
Казвате: „Как ще се живее?
” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа.
към беседата >>
” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот.
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?
” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот.
Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?
към беседата >>
Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи.
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее? ” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот.
Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи.
Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви.
към беседата >>
Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави.
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее? ” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи.
Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави.
И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия.
към беседата >>
И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога.
В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее? ” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави.
И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога.
Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.
към беседата >>
Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа.
Казвате: „Как ще се живее? ” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога.
Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа.
Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш.
към беседата >>
Ние казваме: „Защо Господ допусна това?
” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа.
Ние казваме: „Защо Господ допусна това?
” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
към беседата >>
” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви.
Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?
” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви.
Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
към беседата >>
Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия.
Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви.
Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия.
Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
към беседата >>
Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.
И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия.
Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.
Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
към беседата >>
Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш.
Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.
Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш.
Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
към беседата >>
Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
Ние казваме: „Защо Господ допусна това? ” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш.
Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”
към беседата >>
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!
”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? ” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата?
към беседата >>
”, а то не ви е определено.
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!
”, а то не ви е определено.
Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? ” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става.
към беседата >>
Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го! ”, а то не ви е определено.
Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?
” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога.
към беседата >>
” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече.
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го! ”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?
” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече.
И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете?
към беседата >>
И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш.
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го! ”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? ” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече.
И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш.
Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят.
към беседата >>
Що е женитбата?
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го! ”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? ” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш.
Що е женитбата?
Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава.
към беседата >>
Женитба без Любов не става.
”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? ” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата?
Женитба без Любов не става.
Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
към беседата >>
Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога.
Ще кажете: „Може ли човек да се не жени? ” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става.
Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога.
Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
към беседата >>
Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете?
” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога.
Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете?
Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
към беседата >>
Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят.
И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете?
Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят.
Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
към беседата >>
Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава.
Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят.
Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава.
Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
към беседата >>
Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава.
Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.
към беседата >>
Сега хората вървят по по-естествен път.
Сега хората вървят по по-естествен път.
Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
към беседата >>
Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа.
Сега хората вървят по по-естествен път.
Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа.
Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
към беседата >>
Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи.
Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа.
Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи.
Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
към беседата >>
Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд.
Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи.
Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд.
Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
към беседата >>
Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота!
Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд.
Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота!
Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
към беседата >>
Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота!
Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.
към беседата >>
Лесният път е Път на Божествената Любов.
Лесният път е Път на Божествената Любов.
Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога! ” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо.
към беседата >>
Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!
Лесният път е Път на Божествената Любов.
Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!
” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета.
към беседата >>
” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога.
Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!
” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога.
Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче.
към беседата >>
Някой ще каже как може така – може!
Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога! ” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога.
Някой ще каже как може така – може!
Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия.
към беседата >>
Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица.
Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога! ” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може!
Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица.
„Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици.
към беседата >>
„Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо.
Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога! ” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица.
„Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо.
Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има.
към беседата >>
Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета.
Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога! ” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо.
Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета.
И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма.
към беседата >>
И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче.
” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета.
И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче.
Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място.
към беседата >>
Това е Волята Божия.
Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче.
Това е Волята Божия.
Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи!
към беседата >>
Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици.
Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия.
Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици.
Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма.
към беседата >>
Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има.
„Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици.
Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има.
Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
към беседата >>
Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма.
Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има.
Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма.
Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
към беседата >>
Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място.
И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма.
Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място.
А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
към беседата >>
А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи!
Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място.
А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи!
Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
към беседата >>
Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма.
Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи!
Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма.
И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
към беседата >>
И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма.
И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!
към беседата >>
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова.
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова.
Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб! ” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето.
към беседата >>
Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова.
Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!
” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе.
към беседата >>
” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш?
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!
” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш?
Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!
към беседата >>
Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече.
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб! ” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш?
Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече.
Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?
към беседата >>
Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш.
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб! ” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече.
Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш.
Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо? ” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата.
към беседата >>
Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето.
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб! ” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш.
Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето.
Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо? ” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат.
към беседата >>
Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе.
Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб! ” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето.
Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе.
Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо? ” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
към беседата >>
Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!
” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе.
Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!
” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо? ” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
към беседата >>
” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?
Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!
” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?
” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
към беседата >>
” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата.
Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?
” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата.
Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
към беседата >>
Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат.
Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо? ” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата.
Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат.
Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
към беседата >>
Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа! ” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо? ” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат.
Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.
към беседата >>
Когато щяха да продадат като роб сина на онази бедна вдовица, тя отиде при Елисея и той й каза:
Когато щяха да продадат като роб сина на онази бедна вдовица, тя отиде при Елисея и той й каза:
към беседата >>
– Имаш ли празни съдини?
– Имаш ли празни съдини?
към беседата >>
– Имам.
– Имам.
към беседата >>
– Друго нещо имаш ли?
– Друго нещо имаш ли?
към беседата >>
– Имам една стъкленица от масло.
– Имам една стъкленица от масло.
към беседата >>
– Събери колкото можеш съдини от съседите си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини!
– Събери колкото можеш съдини от съседите си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини!
към беседата >>
Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала:
Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала:
към беседата >>
– Дайте още съдини!
– Дайте още съдини!
към беседата >>
– Няма.
– Няма.
към беседата >>
Казва пророкът:
Казва пророкът:
към беседата >>
– Иди сега, продай маслото и откупи сина си!
– Иди сега, продай маслото и откупи сина си!
към беседата >>
Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече.
Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече.
Този закон е верен. Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.
към беседата >>
Този закон е верен.
Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече.
Този закон е верен.
Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.
към беседата >>
Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.
Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече. Този закон е верен.
Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.
към беседата >>
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна.
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна.
Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият.
към беседата >>
Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас.
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна.
Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас.
Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към беседата >>
Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека.
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас.
Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека.
И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към беседата >>
И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите.
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека.
И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите.
Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към беседата >>
Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея.
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите.
Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея.
Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към беседата >>
Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият.
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея.
Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият.
Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към беседата >>
Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият.
Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.
към беседата >>
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите.
Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици.
към беседата >>
Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите.
Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите.
Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче.
към беседата >>
Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите.
Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас.
Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол.
към беседата >>
Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас.
Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите.
Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи.
към беседата >>
Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите.
Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача.
Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи.
към беседата >>
Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици.
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача.
Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици.
Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо.
към беседата >>
Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче.
Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици.
Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче.
Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат.
към беседата >>
Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол.
Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче.
Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол.
Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към беседата >>
Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи.
Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол.
Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи.
Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към беседата >>
Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи.
Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи.
Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи.
Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към беседата >>
Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо.
Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи.
Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо.
Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към беседата >>
Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат.
Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо.
Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат.
Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към беседата >>
Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат.
Това са резултати, които се дължат на известни мисли.
към беседата >>
Сега опасността е другаде.
Сега опасността е другаде.
Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим.
към беседата >>
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците.
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците.
В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи.
към беседата >>
Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо.
Сега опасността е другаде.
Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо.
Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.
към беседата >>
В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата.
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците.
В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата.
Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!
към беседата >>
Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем.
Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо.
Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем.
Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!
към беседата >>
Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта.
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата.
Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта.
След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот.
към беседата >>
Той не е такъв, какъвто го описват другите хора.
Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем.
Той не е такъв, какъвто го описват другите хора.
Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога! ” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
към беседата >>
След такъв живот като погледнеш, листата ги няма.
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта.
След такъв живот като погледнеш, листата ги няма.
Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание.
към беседата >>
Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога.
Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора.
Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога.
За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога! ” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
към беседата >>
Но питам какво става с гъсениците, след като са яли.
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма.
Но питам какво става с гъсениците, след като са яли.
Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл.
към беседата >>
За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим.
Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога.
За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим.
Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога! ” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
към беседата >>
Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи.
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли.
Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи.
За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
към беседата >>
Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.
Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим.
Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.
Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога! ” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
към беседата >>
За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!
В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи.
За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!
” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
към беседата >>
Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!
Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.
Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!
” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
към беседата >>
” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот.
Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!
” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот.
Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
към беседата >>
” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!
” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.
към беседата >>
Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание.
След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот.
Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание.
Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
към беседата >>
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения.
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения.
Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
към беседата >>
Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл.
Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание.
Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл.
Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
към беседата >>
Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети.
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения.
Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети.
И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
към беседата >>
Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи! ” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл.
Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.
към беседата >>
И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот.
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети.
И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот.
Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
към беседата >>
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи.
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи.
Не казвайте: „Ние все се молим на Господа! ” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом.
към беседата >>
Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи.
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот.
Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи.
Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
към беседата >>
Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи.
Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!
” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо.
към беседата >>
Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия.
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи.
Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия.
Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
към беседата >>
” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши.
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!
” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши.
Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия.
Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”
към беседата >>
Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа! ” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши.
Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!
” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар.
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар.
Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем.
към беседата >>
” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден.
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа! ” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!
” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден.
Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна.
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар.
Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна.
Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих.
към беседата >>
Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом.
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа! ” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден.
Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом.
Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна.
Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!
” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин.
към беседата >>
Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо.
Не казвайте: „Ние все се молим на Господа! ” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом.
Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо.
Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
” По едно време почна да му върви назад.
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!
” По едно време почна да му върви назад.
Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане.
към беседата >>
Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо.
Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана.
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад.
Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана.
Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!
към беседата >>
Вие сега казвате, че много се молите.
Вие сега казвате, че много се молите.
Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля! ” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде.
към беседата >>
Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем.
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана.
Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем.
Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот! ”
към беседата >>
Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо.
Вие сега казвате, че много се молите.
Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо.
И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля! ” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева.
към беседата >>
Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих.
Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем.
Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих.
Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот! ”
към беседата >>
И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!
Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо.
И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!
” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш?
към беседата >>
Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин.
Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих.
Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин.
Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот! ”
към беседата >>
” Действително, така не трябва да се молиш.
Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!
” Действително, така не трябва да се молиш.
Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!
към беседата >>
Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане.
” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин.
Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане.
Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот! ”
към беседата >>
Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш.
Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля! ” Действително, така не трябва да се молиш.
Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш.
Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ! ” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете.
към беседата >>
Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!
Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане.
Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!
”
към беседата >>
Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде.
Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля! ” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш.
Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде.
Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ! ” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си.
към беседата >>
”
Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!
”
към беседата >>
Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева.
Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля! ” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде.
Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева.
Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ! ” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.
към беседата >>
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта.
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта.
Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
към беседата >>
Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш?
И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля! ” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева.
Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш?
Досега вие все сте просили: „Добър е Господ! ” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.
към беседата >>
Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов.
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта.
Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов.
Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
към беседата >>
Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!
” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш?
Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!
” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.
към беседата >>
Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре.
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов.
Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре.
Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
към беседата >>
” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете.
Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!
” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете.
Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.
към беседата >>
Светият Живот е добър Живот.
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре.
Светият Живот е добър Живот.
Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
към беседата >>
Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си.
Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ! ” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете.
Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си.
Всичката печалба ще дадеш.
към беседата >>
Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот.
Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.
към беседата >>
Всичката печалба ще дадеш.
Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ! ” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си.
Всичката печалба ще дадеш.
към беседата >>
Сега искам всички да живеете по новия начин.
Сега искам всички да живеете по новия начин.
Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате.
към беседата >>
На вас ви трябва едно ново разбиране.
На вас ви трябва едно ново разбиране.
Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот? ” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.
към беседата >>
Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас.
Сега искам всички да живеете по новия начин.
Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас.
Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар.
към беседата >>
Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма.
На вас ви трябва едно ново разбиране.
Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма.
Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот? ” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.
към беседата >>
Никакво подяждане!
Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас.
Никакво подяждане!
Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари.
към беседата >>
Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат.
На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма.
Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат.
Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот? ” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.
към беседата >>
Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари.
Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане!
Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари.
Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава.
към беседата >>
Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?
На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат.
Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?
” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.
към беседата >>
Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш.
Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари.
Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш.
Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават.
към беседата >>
” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.
На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?
” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.
към беседата >>
Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате.
Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш.
Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате.
Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство.
към беседата >>
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете.
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете.
Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва.
към беседата >>
Когато укоряват някой човек, продават го на пазар.
Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате.
Когато укоряват някой човек, продават го на пазар.
Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!
към беседата >>
Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете.
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете.
Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете.
Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо.
към беседата >>
Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари.
Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар.
Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари.
По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!
към беседата >>
Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре.
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете.
Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре.
При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън.
към беседата >>
По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава.
Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари.
По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава.
И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!
към беседата >>
При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден?
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре.
При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден?
Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!
към беседата >>
И когато хвалят някого, пак го продават.
Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава.
И когато хвалят някого, пак го продават.
При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата.
към беседата >>
Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате.
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден?
Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате.
И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва! ” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов.
към беседата >>
При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство.
Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават.
При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство.
И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен! ” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло! ” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте! ” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година.
към беседата >>
3.
Петък и събота
,
МОК
, София, 18.3.1932г.,
Сега ще ви дам един ребус, който съществува в Природата.
Сега ще ви дам един ребус, който съществува в Природата.
Опитайте се от тия знаци да решите ребуса.
към беседата >>
Опитайте се от тия знаци да решите ребуса.
Сега ще ви дам един ребус, който съществува в Природата.
Опитайте се от тия знаци да решите ребуса.
към беседата >>
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства.
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства.
Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв. и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат.
към беседата >>
Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв.
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства.
Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв.
и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил.
към беседата >>
и го молиш да ти даде тази сума на заем.
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства. Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв.
и го молиш да ти даде тази сума на заем.
Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо.
към беседата >>
Колко е сумата 1500 лв.?
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства. Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв. и го молиш да ти даде тази сума на заем.
Колко е сумата 1500 лв.?
Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо. Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка.
към беседата >>
Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6.
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства. Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв. и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.?
Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6.
Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо. Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка. Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
към беседата >>
Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат.
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства. Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв. и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6.
Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат.
Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо. Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка. Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
към беседата >>
Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил.
Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв. и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат.
Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил.
В края на краищата все ще излезе нещо. Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка. Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
към беседата >>
В края на краищата все ще излезе нещо.
и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил.
В края на краищата все ще излезе нещо.
Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка. Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
към беседата >>
Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка.
Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо.
Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка.
Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
към беседата >>
Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо. Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка.
Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
към беседата >>
И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв.
И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв.
на заем, ви праща само 15 лв. и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20. Значи (15 х 10 – 2) х 20.
към беседата >>
на заем, ви праща само 15 лв.
И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв.
на заем, ви праща само 15 лв.
и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20. Значи (15 х 10 – 2) х 20.
към беседата >>
и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20.
И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв. на заем, ви праща само 15 лв.
и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20.
Значи (15 х 10 – 2) х 20.
към беседата >>
Значи (15 х 10 – 2) х 20.
И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв. на заем, ви праща само 15 лв. и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20.
Значи (15 х 10 – 2) х 20.
към беседата >>
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х.
Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти. След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година.
към беседата >>
Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х.
Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти.
След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време.
към беседата >>
След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х. Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти.
След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20.
Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо.
към беседата >>
Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х. Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти. След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20.
Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е.
ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо. Важното е, че е разрешима.
към беседата >>
ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х. Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти. След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е.
ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора.
Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо. Важното е, че е разрешима. Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
към беседата >>
Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х. Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти. След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора.
Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година.
Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо. Важното е, че е разрешима. Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
към беседата >>
Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време.
Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти. След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година.
Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време.
Тя не може да се реши набързо. Важното е, че е разрешима. Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
към беседата >>
Тя не може да се реши набързо.
След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време.
Тя не може да се реши набързо.
Важното е, че е разрешима. Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
към беседата >>
Важното е, че е разрешима.
Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо.
Важното е, че е разрешима.
Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
към беседата >>
Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо. Важното е, че е разрешима.
Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
към беседата >>
Представете си, че приятелят ви праща 12 доброкачествени житни зрънца, а не 15 лв.
Представете си, че приятелят ви праща 12 доброкачествени житни зрънца, а не 15 лв.
Като ги посадите, още първата година всяко зрънце ще даде клас от 60 зрънца. Значи 12 х 60 = 900 зрънца; втората година ще дадат 900 х 60 = 54000; третата година – 54000 х 60 = 3240000 и четвъртата година – 194 400000.
към беседата >>
Като ги посадите, още първата година всяко зрънце ще даде клас от 60 зрънца.
Представете си, че приятелят ви праща 12 доброкачествени житни зрънца, а не 15 лв.
Като ги посадите, още първата година всяко зрънце ще даде клас от 60 зрънца.
Значи 12 х 60 = 900 зрънца; втората година ще дадат 900 х 60 = 54000; третата година – 54000 х 60 = 3240000 и четвъртата година – 194 400000.
към беседата >>
Значи 12 х 60 = 900 зрънца; втората година ще дадат 900 х 60 = 54000; третата година – 54000 х 60 = 3240000 и четвъртата година – 194 400000.
Представете си, че приятелят ви праща 12 доброкачествени житни зрънца, а не 15 лв. Като ги посадите, още първата година всяко зрънце ще даде клас от 60 зрънца.
Значи 12 х 60 = 900 зрънца; втората година ще дадат 900 х 60 = 54000; третата година – 54000 х 60 = 3240000 и четвъртата година – 194 400000.
към беседата >>
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв.
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв.
ти изпрати 15 породисти кокошки? Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни.
към беседата >>
ти изпрати 15 породисти кокошки?
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв.
ти изпрати 15 породисти кокошки?
Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее.
към беседата >>
Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце.
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв. ти изпрати 15 породисти кокошки?
Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце.
Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв.
към беседата >>
Това са живи числа, които работят в природата.
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв. ти изпрати 15 породисти кокошки? Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце.
Това са живи числа, които работят в природата.
Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце.
към беседата >>
Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.?
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв. ти изпрати 15 породисти кокошки? Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата.
Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.?
Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става.
към беседата >>
Яйцата на тия кокошки са лечебни.
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв. ти изпрати 15 породисти кокошки? Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.?
Яйцата на тия кокошки са лечебни.
Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става. Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава.
към беседата >>
Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее.
ти изпрати 15 породисти кокошки? Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни.
Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее.
Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става. Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава. Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
към беседата >>
Затова те струват скъпо, по 150 лв.
Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее.
Затова те струват скъпо, по 150 лв.
едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става. Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава. Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
към беседата >>
едно яйце.
Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв.
едно яйце.
Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става. Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава. Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
към беседата >>
Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става.
Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце.
Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става.
Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава. Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
към беседата >>
Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава.
Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става.
Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава.
Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
към беседата >>
Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става. Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава.
Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
към беседата >>
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота.
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота.
Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш.
към беседата >>
Тръгнал по света да търси щастието си.
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота.
Тръгнал по света да търси щастието си.
След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари.
към беседата >>
След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният?
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота. Тръгнал по света да търси щастието си.
След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният?
Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева.
към беседата >>
Искам да зная кога да работя и кога да не работя.
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота. Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният?
Искам да зная кога да работя и кога да не работя.
Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш.
към беседата >>
Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота.
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота. Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя.
Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота.
Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет.
към беседата >>
Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш.
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота. Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота.
Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш.
Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло.
към беседата >>
Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари.
Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш.
Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари.
– Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло. Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
към беседата >>
– Имам само две хиляди лева.
След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари.
– Имам само две хиляди лева.
– Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло. Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
към беседата >>
– Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш.
Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева.
– Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш.
Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло. Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
към беседата >>
Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет.
Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш.
Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет.
Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло. Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
към беседата >>
Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло.
Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет.
Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло.
Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
към беседата >>
Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло.
Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
към беседата >>
Питате: Станал ли е богат този човек?
Питате: Станал ли е богат този човек?
Намерил ли е той щастието? – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък.
към беседата >>
Намерил ли е той щастието?
Питате: Станал ли е богат този човек?
Намерил ли е той щастието?
– Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка.
към беседата >>
– Намерил го е.
Питате: Станал ли е богат този човек? Намерил ли е той щастието?
– Намерил го е.
Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло.
към беседата >>
Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието.
Питате: Станал ли е богат този човек? Намерил ли е той щастието? – Намерил го е.
Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието.
След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си.
към беседата >>
След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен.
Питате: Станал ли е богат този човек? Намерил ли е той щастието? – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието.
След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен.
Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша?
към беседата >>
Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък.
Питате: Станал ли е богат този човек? Намерил ли е той щастието? – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен.
Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък.
Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място.
към беседата >>
Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка.
Намерил ли е той щастието? – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък.
Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка.
Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден.
към беседата >>
Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло.
– Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка.
Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло.
Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден. Тоя ден бил петък.
към беседата >>
Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си.
Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло.
Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си.
Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден. Тоя ден бил петък.
към беседата >>
Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша?
След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си.
Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша?
– На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден. Тоя ден бил петък.
към беседата >>
– На място.
Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша?
– На място.
С тия пари той научил кой е щастливият ден. Тоя ден бил петък.
към беседата >>
С тия пари той научил кой е щастливият ден.
Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място.
С тия пари той научил кой е щастливият ден.
Тоя ден бил петък.
към беседата >>
Тоя ден бил петък.
Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден.
Тоя ден бил петък.
към беседата >>
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна.
Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието.
към беседата >>
Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна.
Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието.
Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин.
към беседата >>
Те са вече при дервиша.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна. Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието.
Те са вече при дервиша.
Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното.
към беседата >>
Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна. Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша.
Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден.
Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден.
към беседата >>
Той ще ги посъветва как да започват всяка работа.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна. Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден.
Той ще ги посъветва как да започват всяка работа.
Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал.
към беседата >>
Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна. Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа.
Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието.
И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство.
към беседата >>
И Природата постъпва по същия начин.
Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието.
И Природата постъпва по същия начин.
Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство. И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към беседата >>
Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното.
Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин.
Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното.
Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство. И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към беседата >>
Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден.
Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното.
Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден.
Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство. И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към беседата >>
Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал.
Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден.
Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал.
Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство. И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към беседата >>
Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство.
Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал.
Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство.
И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към беседата >>
И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство.
И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към беседата >>
Кой е най-щастливият ден?
Кой е най-щастливият ден?
– Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш.
към беседата >>
– Петък.
Кой е най-щастливият ден?
– Петък.
Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се.
към беседата >>
Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал.
Кой е най-щастливият ден? – Петък.
Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал.
Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави.
към беседата >>
Нямаш пет пари в джоба си.
Кой е най-щастливият ден? – Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал.
Нямаш пет пари в джоба си.
Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе.
към беседата >>
Виждаш, че някой се дави в реката.
Кой е най-щастливият ден? – Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си.
Виждаш, че някой се дави в реката.
Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив.
към беседата >>
Кой се дави, не знаеш.
Кой е най-щастливият ден? – Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката.
Кой се дави, не знаеш.
Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне.
към беседата >>
Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се.
– Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш.
Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се.
Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря?
към беседата >>
Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави.
Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се.
Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави.
Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе.
Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави.
Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе.
От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
От този ден ти ставаш и богат, и щастлив.
Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе.
От този ден ти ставаш и богат, и щастлив.
Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне.
Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив.
Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне.
Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
Не струва ли да спасиш царската дъщеря?
Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне.
Не струва ли да спасиш царската дъщеря?
Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря?
Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
към беседата >>
Пази се от онова, което опива.
Пази се от онова, което опива.
Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш. Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш.
към беседата >>
Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш.
Пази се от онова, което опива.
Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш.
Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си.
към беседата >>
Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя.
Пази се от онова, което опива. Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш.
Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя.
Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв.
към беседата >>
Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ.
Пази се от онова, което опива. Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш. Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя.
Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ.
Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното.
към беседата >>
Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш.
Пази се от онова, което опива. Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш. Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ.
Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш.
Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно.
към беседата >>
Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш.
Пази се от онова, което опива. Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш. Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш.
Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш.
Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван.
към беседата >>
Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си.
Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш. Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш.
Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си.
Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван?
към беседата >>
Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв.
Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си.
Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв.
Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане.
към беседата >>
Той знае свойството на виното.
Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв.
Той знае свойството на виното.
Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо?
към беседата >>
Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно.
Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното.
Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно.
Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече.
към беседата >>
Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван.
Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно.
Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван.
Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му.
към беседата >>
Какво може да направи Иван?
Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван.
Какво може да направи Иван?
– Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш.
към беседата >>
– Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане.
Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван?
– Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане.
– Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората?
към беседата >>
– Защо?
Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане.
– Защо?
– Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма.
към беседата >>
– Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече.
Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо?
– Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече.
Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма. От бъчвата тече вино, но тя не е чешма.
към беседата >>
Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му.
Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече.
Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му.
Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма. От бъчвата тече вино, но тя не е чешма. Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
към беседата >>
Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш.
Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му.
Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш.
Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма. От бъчвата тече вино, но тя не е чешма. Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
към беседата >>
Чешмата опива ли хората?
– Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш.
Чешмата опива ли хората?
Обаче виното никога не може да стане чешма. От бъчвата тече вино, но тя не е чешма. Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
към беседата >>
Обаче виното никога не може да стане чешма.
– Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората?
Обаче виното никога не може да стане чешма.
От бъчвата тече вино, но тя не е чешма. Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
към беседата >>
От бъчвата тече вино, но тя не е чешма.
– Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма.
От бъчвата тече вино, но тя не е чешма.
Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
към беседата >>
Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма. От бъчвата тече вино, но тя не е чешма.
Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
към беседата >>
Това е символ, който трябва да се преведе.
Това е символ, който трябва да се преведе.
Това е реална идея, а не механична. – Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални?
към беседата >>
Това е реална идея, а не механична.
Това е символ, който трябва да се преведе.
Това е реална идея, а не механична.
– Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите.
към беседата >>
– Кои идеи са реални?
Това е символ, който трябва да се преведе. Това е реална идея, а не механична.
– Кои идеи са реални?
– Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат.
към беседата >>
– Които растат, развиват се и хранят човека.
Това е символ, който трябва да се преведе. Това е реална идея, а не механична. – Кои идеи са реални?
– Които растат, развиват се и хранят човека.
Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света?
към беседата >>
Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др.
Това е символ, който трябва да се преведе. Това е реална идея, а не механична. – Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека.
Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др.
– Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма.
към беседата >>
– Кои неща са нереални?
Това е символ, който трябва да се преведе. Това е реална идея, а не механична. – Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др.
– Кои неща са нереални?
– Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма. – Има ли бедни?
към беседата >>
– Въображаемите, предполагаемите.
Това е реална идея, а не механична. – Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални?
– Въображаемите, предполагаемите.
Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма. – Има ли бедни? – И бедни няма.
към беседата >>
Въобразяваш си, че някога ще станеш богат.
– Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите.
Въобразяваш си, че някога ще станеш богат.
– Има ли богати хора в света? – Няма. – Има ли бедни? – И бедни няма. Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
към беседата >>
– Има ли богати хора в света?
– Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат.
– Има ли богати хора в света?
– Няма. – Има ли бедни? – И бедни няма. Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
към беседата >>
– Няма.
Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света?
– Няма.
– Има ли бедни? – И бедни няма. Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
към беседата >>
– Има ли бедни?
– Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма.
– Има ли бедни?
– И бедни няма. Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
към беседата >>
– И бедни няма.
– Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма. – Има ли бедни?
– И бедни няма.
Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
към беседата >>
Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма. – Има ли бедни? – И бедни няма.
Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
към беседата >>
Какво е отношението между пълнотата и празнотата?
Какво е отношението между пълнотата и празнотата?
Кога се казва, че нещо е празно? Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот.
към беседата >>
Кога се казва, че нещо е празно?
Какво е отношението между пълнотата и празнотата?
Кога се казва, че нещо е празно?
Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата.
към беседата >>
Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя?
Какво е отношението между пълнотата и празнотата? Кога се казва, че нещо е празно?
Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя?
Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни.
към беседата >>
Чашата е пълна с въздух.
Какво е отношението между пълнотата и празнотата? Кога се казва, че нещо е празно? Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя?
Чашата е пълна с въздух.
Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо.
към беседата >>
Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина.
Какво е отношението между пълнотата и празнотата? Кога се казва, че нещо е празно? Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух.
Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина.
И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи.
към беседата >>
И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот.
Какво е отношението между пълнотата и празнотата? Кога се казва, че нещо е празно? Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина.
И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот.
Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят.
към беседата >>
Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата.
Кога се казва, че нещо е празно? Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот.
Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата.
Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си.
към беседата >>
Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни.
Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата.
Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни.
И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос.
към беседата >>
И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо.
Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни.
И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо.
Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам?
към беседата >>
Нищо в Природата не се губи.
Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо.
Нищо в Природата не се губи.
Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки.
към беседата >>
Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят.
И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи.
Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят.
Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това?
към беседата >>
Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си.
Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят.
Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си.
Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това? Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки.
към беседата >>
Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос.
Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си.
Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос.
В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това? Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки. Така ме учи Природата.
към беседата >>
В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам?
И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос.
В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам?
Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това? Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки. Така ме учи Природата.
към беседата >>
Ето, птиците, животните нямат обувки.
Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам?
Ето, птиците, животните нямат обувки.
Трябва ли да се сърдя за това? Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки. Така ме учи Природата.
към беседата >>
Трябва ли да се сърдя за това?
Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки.
Трябва ли да се сърдя за това?
Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки. Така ме учи Природата.
към беседата >>
Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки.
Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това?
Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки.
Така ме учи Природата.
към беседата >>
Така ме учи Природата.
Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това? Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки.
Така ме учи Природата.
към беседата >>
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен.
Щом реализира желанието си, той става щастлив. Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици.
към беседата >>
Щом реализира желанието си, той става щастлив.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен.
Щом реализира желанието си, той става щастлив.
Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е.
към беседата >>
Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен. Щом реализира желанието си, той става щастлив.
Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира.
Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус.
към беседата >>
Това са навици.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен. Щом реализира желанието си, той става щастлив. Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира.
Това са навици.
Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани.
към беседата >>
Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен. Щом реализира желанието си, той става щастлив. Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици.
Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците.
Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета.
към беседата >>
Същевременно тя го предпазва от създаване на навици.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен. Щом реализира желанието си, той става щастлив. Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците.
Същевременно тя го предпазва от създаване на навици.
Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много.
към беседата >>
Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е.
Щом реализира желанието си, той става щастлив. Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици.
Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е.
със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари.
към беседата >>
със знаковете плюс и минус.
Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е.
със знаковете плюс и минус.
Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре.
към беседата >>
Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани.
Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус.
Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани.
Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене?
към беседата >>
Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета.
Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани.
Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета.
Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш.
към беседата >>
Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много.
Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета.
Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много.
Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя.
към беседата >>
Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари.
Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много.
Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари.
Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си.
към беседата >>
Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре.
със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари.
Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре.
Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко?
към беседата >>
Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене?
Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре.
Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене?
Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам.
към беседата >>
Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш.
Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене?
Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш.
Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам. Би ме, но ме и нахрани.
към беседата >>
Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя.
Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш.
Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя.
Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам. Би ме, но ме и нахрани.
към беседата >>
Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си.
Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя.
Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си.
Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам. Би ме, но ме и нахрани.
към беседата >>
Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко?
Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си.
Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко?
– Имам да му давам. Би ме, но ме и нахрани.
към беседата >>
– Имам да му давам.
Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко?
– Имам да му давам.
Би ме, но ме и нахрани.
към беседата >>
Би ме, но ме и нахрани.
Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам.
Би ме, но ме и нахрани.
към беседата >>
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата.
Това е отрицателният метод, с който тя си служи. Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати. Всеки човек е минал през някаква криза в живота. Той сам си създава кризите, а не Природата. Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
към беседата >>
Това е отрицателният метод, с който тя си служи.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата.
Това е отрицателният метод, с който тя си служи.
Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати. Всеки човек е минал през някаква криза в живота. Той сам си създава кризите, а не Природата. Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
към беседата >>
Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата. Това е отрицателният метод, с който тя си служи.
Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати.
Всеки човек е минал през някаква криза в живота. Той сам си създава кризите, а не Природата. Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
към беседата >>
Всеки човек е минал през някаква криза в живота.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата. Това е отрицателният метод, с който тя си служи. Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати.
Всеки човек е минал през някаква криза в живота.
Той сам си създава кризите, а не Природата. Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
към беседата >>
Той сам си създава кризите, а не Природата.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата. Това е отрицателният метод, с който тя си служи. Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати. Всеки човек е минал през някаква криза в живота.
Той сам си създава кризите, а не Природата.
Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
към беседата >>
Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата. Това е отрицателният метод, с който тя си служи. Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати. Всеки човек е минал през някаква криза в живота. Той сам си създава кризите, а не Природата.
Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
към беседата >>
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”.
Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира. По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде.
към беседата >>
Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”.
Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира.
По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му.
към беседата >>
По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”. Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира.
По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа.
Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят.
към беседата >>
Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”. Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира. По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа.
Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема.
Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се.
към беседата >>
Той не се съгласи на това.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”. Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира. По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема.
Той не се съгласи на това.
Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия.
към беседата >>
Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”. Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира. По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това.
Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде.
Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия. Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига.
към беседата >>
Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му.
Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира. По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде.
Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му.
Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия. Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига. Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
към беседата >>
Той разрешава своята идея в друг свят.
По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му.
Той разрешава своята идея в друг свят.
Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия. Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига. Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
към беседата >>
Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се.
Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят.
Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се.
Разбира от математика и геометрия. Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига. Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
към беседата >>
Разбира от математика и геометрия.
Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се.
Разбира от математика и геометрия.
Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига. Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
към беседата >>
Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига.
Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия.
Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига.
Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
към беседата >>
Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия. Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига.
Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
към беседата >>
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”.
Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши. Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”.
към беседата >>
Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”.
Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши.
Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец.
към беседата >>
Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”. Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши.
Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”.
Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай.
към беседата >>
Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”. Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши. Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”.
Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа.
Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай. Нека тази идея остане неразрешена.
към беседата >>
Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”. Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши. Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа.
Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват.
Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай. Нека тази идея остане неразрешена. Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
към беседата >>
Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”. Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши. Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват.
Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”.
За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай. Нека тази идея остане неразрешена. Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
към беседата >>
За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец.
Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши. Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”.
За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец.
Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай. Нека тази идея остане неразрешена. Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
към беседата >>
Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай.
Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец.
Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай.
Нека тази идея остане неразрешена. Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
към беседата >>
Нека тази идея остане неразрешена.
Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай.
Нека тази идея остане неразрешена.
Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
към беседата >>
Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай. Нека тази идея остане неразрешена.
Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
към беседата >>
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив?
(втори вариант)
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив?
Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек. Това примерът показва. Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло.
към втори вариант >>
Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек.
(втори вариант)
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив?
Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек.
Това примерът показва. Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло. И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си.
към втори вариант >>
Това примерът показва.
(втори вариант)
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив? Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек.
Това примерът показва.
Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло. И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си. Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число.
към втори вариант >>
Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен.
(втори вариант)
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив? Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек. Това примерът показва.
Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен.
20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло. И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си. Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число. А този ден е бил петък!
към втори вариант >>
20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я.
(втори вариант)
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив? Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек. Това примерът показва. Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен.
20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я.
Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло. И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си. Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число. А този ден е бил петък!
към втори вариант >>
Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло.
(втори вариант)
Сега какво е станало, станал ли е той щастлив? Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек. Това примерът показва. Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я.
Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло.
И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си. Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число. А този ден е бил петък!
към втори вариант >>
И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си.
(втори вариант)
Е, станал е разбира се, щом е дал, не се дави този човек. Това примерът показва. Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло.
И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си.
Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число. А този ден е бил петък!
към втори вариант >>
Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число.
(втори вариант)
Това примерът показва. Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло. И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си.
Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число.
А този ден е бил петък!
към втори вариант >>
А този ден е бил петък!
(втори вариант)
Връща се той дома си, но без пет пари, но научил кой ден е щастлив и кой нещастен. 20 години той бил настрани от жена си и като идва вижда жена му, и при нея един млад момък, седи, прегръща я и целува я. Той си казал, ако не бях ходил при дервиша, щях да му тегля куршума, но понеже ходих и сега зная, ще помисля за добро ли е или за зло. И си казва: Чакай да видя за добро ли е или за зло, турга си ухото и слуша, разбира, че този, младият момък бил неговият син, който целува майка си. Питам 2-те хиляди, които той е дал, той е намерил щастливото число.
А този ден е бил петък!
към втори вариант >>
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни.
(втори вариант)
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни.
И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието. Сегашните хора са при дервишина. И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере.
към втори вариант >>
И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието.
(втори вариант)
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни.
И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието.
Сегашните хора са при дервишина. И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере.
към втори вариант >>
Сегашните хора са при дервишина.
(втори вариант)
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни. И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието.
Сегашните хора са при дервишина.
И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере. Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе.
към втори вариант >>
И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат.
(втори вариант)
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни. И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието. Сегашните хора са при дервишина.
И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат.
Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере. Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе. Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе.
към втори вариант >>
Този закон е верен в природата.
(втори вариант)
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни. И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието. Сегашните хора са при дервишина. И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат.
Този закон е верен в природата.
Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере. Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе. Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе. Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
към втори вариант >>
Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере.
(втори вариант)
Та нещата в живота, които се обясняват, имат своите добри страни. И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието. Сегашните хора са при дервишина. И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата.
Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере.
Като идеш при нея, тя ще те обере. Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе. Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе. Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
към втори вариант >>
Като идеш при нея, тя ще те обере.
(втори вариант)
И сега хората, които вървят по този път, те се намират в положението на този, който търси щастието. Сегашните хора са при дервишина. И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере.
Като идеш при нея, тя ще те обере.
Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе. Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе. Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
към втори вариант >>
Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе.
(втори вариант)
Сегашните хора са при дервишина. И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере.
Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе.
Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе. Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
към втори вариант >>
Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе.
(втори вариант)
И трябва някой да им каже, че има един щастлив ден и един нещастен ден, и те трябва да се върнат, и да дадат всичко от джоба си, и ако не дадат всичко от джоба си, те няма да се научат. Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере. Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе.
Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе.
Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
към втори вариант >>
Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
(втори вариант)
Този закон е верен в природата. Природата, за да ти даде нещо, тя ще те обере. Като идеш при нея, тя ще те обере. Каквото имаш в джоба си, всичко, на което разчиташ, ще ти го вземе. Понеже тия пари, това е слабото и ти разполагаш с щастливия ден, щом знаеш деня на щастието, то носи много по-голямо щастие и ти богатство ще имаш, колкото искаш от 2-те хиляди; а при нещастния ден, ти и милиони да имаш, ще ти ги вземе.
Ще носиш парите в банката, срещнеш разбойници, налагат те и ще ти вземат парите.
към втори вариант >>
Сега кой е щастливият ден?
(втори вариант)
Сега кой е щастливият ден?
Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи. Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката. Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник?
към втори вариант >>
Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи.
(втори вариант)
Сега кой е щастливият ден?
Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи.
Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката. Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари?
към втори вариант >>
Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката.
(втори вариант)
Сега кой е щастливият ден? Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи.
Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката.
Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли?
към втори вариант >>
Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря!
(втори вариант)
Сега кой е щастливият ден? Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи. Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката.
Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря!
Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря.
към втори вариант >>
Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците.
(втори вариант)
Сега кой е щастливият ден? Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи. Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката. Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря!
Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците.
Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя.
към втори вариант >>
Преведете сега в живота кое е разбойник?
(втори вариант)
Сега кой е щастливият ден? Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи. Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката. Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците.
Преведете сега в живота кое е разбойник?
Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си.
към втори вариант >>
Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари?
(втори вариант)
Петък. В петък някоя царска дъщеря се къпе в реката, дави се, но ти я извадиш и твоята работа се оправи. Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката. Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник?
Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари?
И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря.
към втори вариант >>
И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли?
(втори вариант)
Ти вървиш из пътя, закъсал си, а нищо не ти коствува да я извадиш от реката. Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари?
И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли?
(не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш.
към втори вариант >>
(не) Тогава може да ви говоря.
(втори вариант)
Ти не знаеш кой е този, който се дави, но тъй се случва, че тя е царската дъщеря, а ти я изваждаш и оттам насетне и богатство ще имаш, и щастие ще имаш, но работата е да извадиш царската дъщеря! Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли?
(не) Тогава може да ви говоря.
Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв.
към втори вариант >>
Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя.
(втори вариант)
Та казвам: Струва си да дадеш 2000 лева, да не пропаднеш в ръцете на разбойниците. Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря.
Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя.
А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността!
към втори вариант >>
А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си.
(втори вариант)
Преведете сега в живота кое е разбойник? Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя.
А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си.
Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна.
към втори вариант >>
Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря.
(втори вариант)
Някой път ходили ли сте на кръчма, имали ли сте приятели кръчмари? И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си.
Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря.
Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие.
към втори вариант >>
Ти ще пиеш и ще плащаш.
(втори вариант)
И ако те срещне кръчмар, той ще ти каже така: Помежду вас Драган има ли? (не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря.
Ти ще пиеш и ще плащаш.
В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане!
към втори вариант >>
В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв.
(втори вариант)
(не) Тогава може да ви говоря. Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш.
В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв.
Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница.
към втори вариант >>
Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността!
(втори вариант)
Той казва: Драгане, отдавна не си идвал, имам 15, 20 нови бъчви, много хубаво вино и десетгодишен пелин, ела да те почерпя. А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв.
Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността!
Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него.
към втори вариант >>
Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна.
(втори вариант)
А кръчмарят е много щедър, той винаги пълни чашата, но след като пиеш, той винаги пише на тефтера си. Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността!
Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна.
На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива.
към втори вариант >>
На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие.
(втори вариант)
Непостигнатите желания в света, това е туй, което не може да се постигне, това е заведението на кръчмаря. Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна.
На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие.
Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече.
към втори вариант >>
Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане!
(втори вариант)
Ти ще пиеш и ще плащаш. В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие.
Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане!
И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората?
към втори вариант >>
И да ви се каже защо не може да стане пияница.
(втори вариант)
В това отношение интересно е, че онзи, който учи хората да пият, той сам е трезв. Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане!
И да ви се каже защо не може да стане пияница.
За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма.
към втори вариант >>
За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него.
(втори вариант)
Кръчмарят е най-трезв от всички, той никога не може да бъде пияница вътре в своето заведение, той е образец на трезвеността! Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница.
За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него.
Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма. Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога.
към втори вариант >>
Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива.
(втори вариант)
Той казва: Драгане, не пий толкова, една чаша е достатъчна. На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него.
Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива.
Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма. Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога. И никой не се е опитвал да направи от вино чешма.
към втори вариант >>
Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече.
(втори вариант)
На този името му е Драган, защото Иван никога не може да пие. Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива.
Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече.
В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма. Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога. И никой не се е опитвал да направи от вино чешма. От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
към втори вариант >>
В света има ли някоя чешма, която опива хората?
(втори вариант)
Иван постник може да стане и главата на човека може да отсече, отреже, но пияница никога не може да стане! И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече.
В света има ли някоя чешма, която опива хората?
Виното не може да стане чешма. Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога. И никой не се е опитвал да направи от вино чешма. От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
към втори вариант >>
Виното не може да стане чешма.
(втори вариант)
И да ви се каже защо не може да стане пияница. За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората?
Виното не може да стане чешма.
Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога. И никой не се е опитвал да направи от вино чешма. От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
към втори вариант >>
Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога.
(втори вариант)
За да образуваш ти това, което може да опие човек, ти трябва да спреш движението у него. Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма.
Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога.
И никой не се е опитвал да направи от вино чешма. От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
към втори вариант >>
И никой не се е опитвал да направи от вино чешма.
(втори вариант)
Това, което опива, ти трябва да го туриш в бъчва, то не трябва да тече постоянно, ти трябва да го ограничиш и то добива свойство да опива. Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма. Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога.
И никой не се е опитвал да направи от вино чешма.
От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
към втори вариант >>
От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
(втори вариант)
Значи в Ивана има нещо, което постоянно тече. В света има ли някоя чешма, която опива хората? Виното не може да стане чешма. Всичко можеш да направиш, но да направиш чешма от вино да тече – никога. И никой не се е опитвал да направи от вино чешма.
От бъчва можеш да направиш да тече, но не е чешма.
към втори вариант >>
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите.
(втори вариант)
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите.
Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи. Кои идеи са реални? Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата.
към втори вариант >>
Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи.
(втори вариант)
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите.
Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи.
Кои идеи са реални? Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои?
към втори вариант >>
Кои идеи са реални?
(втори вариант)
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите. Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи.
Кои идеи са реални?
Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои? Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат.
към втори вариант >>
Които растат и се развиват, и дават храна.
(втори вариант)
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите. Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи. Кои идеи са реални?
Които растат и се развиват, и дават храна.
Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои? Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат. Но в света има ли богати хора?
към втори вариант >>
Те са реални идеи.
(втори вариант)
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите. Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи. Кои идеи са реални? Които растат и се развиват, и дават храна.
Те са реални идеи.
Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои? Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат. Но в света има ли богати хора? И в света сиромаси хора няма.
към втори вариант >>
Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата.
(втори вариант)
Сега това са преносни работи, трябва да се занимавате с идеите. Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи. Кои идеи са реални? Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи.
Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата.
А нереални неща са кои? Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат. Но в света има ли богати хора? И в света сиромаси хора няма.
към втори вариант >>
А нереални неща са кои?
(втори вариант)
Аз ги наричам реалните идеи, а не механическите идеи. Кои идеи са реални? Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата.
А нереални неща са кои?
Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат. Но в света има ли богати хора? И в света сиромаси хора няма.
към втори вариант >>
Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат.
(втори вариант)
Кои идеи са реални? Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои?
Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат.
Но в света има ли богати хора? И в света сиромаси хора няма.
към втори вариант >>
Но в света има ли богати хора?
(втори вариант)
Които растат и се развиват, и дават храна. Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои? Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат.
Но в света има ли богати хора?
И в света сиромаси хора няма.
към втори вариант >>
И в света сиромаси хора няма.
(втори вариант)
Те са реални идеи. Реално е житото, реална е царевицата, реални са ябълката и крушата. А нереални неща са кои? Онези, въображаемите, които си предполагаш, ти кажеш: Един ден аз ще бъда богат. Но в света има ли богати хора?
И в света сиромаси хора няма.
към втори вариант >>
Сега в какво седи отношението – пълното и празното.
(втори вариант)
Сега в какво седи отношението – пълното и празното.
Запример казваш: Чашата е празна. Но чашата празна може ли да бъде? След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот.
към втори вариант >>
Запример казваш: Чашата е празна.
(втори вариант)
Сега в какво седи отношението – пълното и празното.
Запример казваш: Чашата е празна.
Но чашата празна може ли да бъде? След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва.
към втори вариант >>
Но чашата празна може ли да бъде?
(втори вариант)
Сега в какво седи отношението – пълното и празното. Запример казваш: Чашата е празна.
Но чашата празна може ли да бъде?
След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват.
към втори вариант >>
След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух.
(втори вариант)
Сега в какво седи отношението – пълното и празното. Запример казваш: Чашата е празна. Но чашата празна може ли да бъде?
След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух.
И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша.
към втори вариант >>
И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина.
(втори вариант)
Сега в какво седи отношението – пълното и празното. Запример казваш: Чашата е празна. Но чашата празна може ли да бъде? След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух.
И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина.
И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата!
към втори вариант >>
И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот.
(втори вариант)
Сега в какво седи отношението – пълното и празното. Запример казваш: Чашата е празна. Но чашата празна може ли да бъде? След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина.
И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот.
Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила.
към втори вариант >>
Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва.
(втори вариант)
Запример казваш: Чашата е празна. Но чашата празна може ли да бъде? След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот.
Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва.
Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата.
към втори вариант >>
Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват.
(втори вариант)
Но чашата празна може ли да бъде? След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва.
Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват.
Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата.
към втори вариант >>
Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша.
(втори вариант)
След като се изпразни чашата от водата, тя е пълна с въздух. И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват.
Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша.
Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях.
към втори вариант >>
Туй, което седи в природата!
(втори вариант)
И след като извадиш въздуха от тази чаша, тя е пълна със светлина. И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша.
Туй, което седи в природата!
Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго.
към втори вариант >>
Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила.
(втори вариант)
И като извадиш светлината, тази чаша е пълна с живот. Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата!
Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила.
Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят.
към втори вариант >>
Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата.
(втори вариант)
Е, питам тогава, казват: Той може да се изпразва. Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила.
Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата.
Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата.
(втори вариант)
Значи тия съдържания, които чашата съдържа, могат да се изпразват. Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата.
Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата.
Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега.
към втори вариант >>
Да извадят всичко от тях.
(втори вариант)
Но ти никога не можеш да изпразваш съдържание на чаша. Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата.
Да извадят всичко от тях.
Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос.
към втори вариант >>
Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго.
(втори вариант)
Туй, което седи в природата! Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях.
Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго.
Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече.
към втори вариант >>
Нещата в света не се губят.
(втори вариант)
Ти никога не можеш да изпразниш пълното съдържание, което природата е вложила. Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго.
Нещата в света не се губят.
В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си.
към втори вариант >>
В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен.
(втори вариант)
Запример учените хора сега впрягат силите, които са в природата. Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят.
В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен.
Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен.
към втори вариант >>
Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега.
(втори вариант)
Но никога учените хора няма да решат да лишат хората от тези елементи на всички сили в природата. Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен.
Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега.
Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен.
към втори вариант >>
Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос.
(втори вариант)
Да извадят всичко от тях. Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега.
Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос.
Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно.
към втори вариант >>
Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече.
(втори вариант)
Значи и ако могат да извадят, всичката тази материя и енергия трябва да се превърне в нещо друго. Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос.
Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече.
Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици.
към втори вариант >>
Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си.
(втори вариант)
Нещата в света не се губят. В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече.
Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си.
Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс.
към втори вариант >>
Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен.
(втори вариант)
В дадения случай всеки може да бъде нещастен; след като образуваш в себе си един навик, който никога не е съществувал, ти можеш да бъдеш щастлив или нещастен. Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си.
Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен.
Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + .
към втори вариант >>
Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен.
(втори вариант)
Да допуснем, че си ходил бос, както ходят животните, не знаеш какво нещо е обуща, птиците, млекопитающите нямат обуща, но един ден ти носиш хубави обуща, както аз нося сега. Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен.
Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен.
Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +.
към втори вариант >>
Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно.
(втори вариант)
Носиш хубавото и ти е приятно, но допуснете един ден ти нямаш обуща, ходиш бос. Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен.
Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно.
Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го.
към втори вариант >>
Природата има два метода да цери от образуването на навици.
(втори вариант)
Ти си свикнал на положението с обуща и искат да те научат да ходиш бос, неприятно ти е вече. Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно.
Природата има два метода да цери от образуването на навици.
Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко.
към втори вариант >>
Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс.
(втори вариант)
Или научил си да пиеш винце; щом не ти дадат, неприятно ти е, нещастен си. Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици.
Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс.
− + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати.
към втори вариант >>
− + .
(втори вариант)
Щом имаш известен навик, който притежаваш... Всяко едно желание, което може да се зароди в душата ти, ако това желание ти не можеш да го притежаваш, ти можеш да се чувствуваш щастлив или нещастен. Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс.
− + .
Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари.
към втори вариант >>
Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +.
(втори вариант)
Ако на това желание не ти се дадат условия да го притежаваш, ти не се чувствуваш щастлив, но нещастен. Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + .
Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +.
Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде?
към втори вариант >>
Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го.
(втори вариант)
Но някой път и след като си го опитал, ти е неприятно. Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +.
Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го.
Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите?
към втори вариант >>
Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко.
(втори вариант)
Природата има два метода да цери от образуването на навици. Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го.
Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко.
Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка.
към втори вариант >>
Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати.
(втори вариант)
Тя някой път тури минус, а втори път тури плюс. − + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко.
Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати.
Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие.
към втори вариант >>
Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари.
(втори вариант)
− + . Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати.
Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари.
Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите?
към втори вариант >>
Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде?
(втори вариант)
Някой път тури така + −, някой път тури два минуса − −, а някой път два плюса + +. Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари.
Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде?
За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите? Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко?
към втори вариант >>
За едната хайде от мене да мине, но трите?
(втори вариант)
Мога да ви преведа един анекдот, един ученик от варненската гимназия, бедняк, издържали са го. Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде?
За едната хайде от мене да мине, но трите?
Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите? Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко? – Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би.
към втори вариант >>
Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка.
(втори вариант)
Там има един прочут гостилничар Шишко, един ден отива този ученик при гостилничаря и му казва: Шишко, дай ми от най-хубавото ядене и Шишко мисли, че той е получил от баща си пари, дава му една паница, две, три, четири и чака Шишко. Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите?
Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка.
Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите? Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко? – Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би. Ама хранил ме е затова.
към втори вариант >>
Заради 3-те паници го бие.
(втори вариант)
Това се случва на „Мусалата“, от лява страна била гостилницата във Варна, чака го да плати. Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка.
Заради 3-те паници го бие.
Едната – даром, аз съм щедър, но за трите? Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко? – Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би. Ама хранил ме е затова.
към втори вариант >>
Едната – даром, аз съм щедър, но за трите?
(втори вариант)
Ученикът му казва: Ще извиниш, днес бях много натъжен и затова ядох много, а нямам пари. Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие.
Едната – даром, аз съм щедър, но за трите?
Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко? – Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би. Ама хранил ме е затова.
към втори вариант >>
Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко?
(втори вариант)
Бе, синко – казва Шишко – яж една паница, а ти 4 паници изяде? За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите?
Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко?
– Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би. Ама хранил ме е затова.
към втори вариант >>
– Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би.
(втори вариант)
За едната хайде от мене да мине, но трите? Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите? Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко?
– Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би.
Ама хранил ме е затова.
към втори вариант >>
Ама хранил ме е затова.
(втори вариант)
Хваща го и го налага хубаво в гостилницата и после го изритва навънка. Заради 3-те паници го бие. Едната – даром, аз съм щедър, но за трите? Той излиза, другите го питат какво се разправяше с Шишко? – Имах да му давам, пък нямах пари, че ме би.
Ама хранил ме е затова.
към втори вариант >>
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах.
(втори вариант)
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах.
Все в някоя гостилница има такива кризи. Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел.
към втори вариант >>
Все в някоя гостилница има такива кризи.
(втори вариант)
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах.
Все в някоя гостилница има такива кризи.
Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята.
към втори вариант >>
Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота.
(втори вариант)
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах. Все в някоя гостилница има такива кризи.
Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота.
Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството.
към втори вариант >>
Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни.
(втори вариант)
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах. Все в някоя гостилница има такива кризи. Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота.
Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни.
Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението.
към втори вариант >>
Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш.
(втори вариант)
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах. Все в някоя гостилница има такива кризи. Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни.
Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш.
Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук.
към втори вариант >>
Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел.
(втори вариант)
Та казвам: Този анекдот в живота е верен, няма някой от вас, който да не е претърпял този крах. Все в някоя гостилница има такива кризи. Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш.
Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел.
Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде.
към втори вариант >>
Ходил в Русия, там демонстрирал идеята.
(втори вариант)
Все в някоя гостилница има такива кризи. Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел.
Ходил в Русия, там демонстрирал идеята.
Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята.
към втори вариант >>
Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството.
(втори вариант)
Всеки човек все е претърпял някоя криза в живота. Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята.
Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството.
Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза.
към втори вариант >>
Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението.
(втори вариант)
Но тия кризи не са определени в природата, ние ги определяме, ние ги създаваме и ставаме нещастни. Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството.
Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението.
И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР.
към втори вариант >>
И оттам насетне не стъпи вече тук.
(втори вариант)
Ти си създадеш една фикс идея, искаш да я постигнеш. Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението.
И оттам насетне не стъпи вече тук.
Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР. МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още.
към втори вариант >>
Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде.
(втори вариант)
Имаше един българин, 60 години той се занимаваше с идеята за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ и казва, сполучих, че имам един модел. Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук.
Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде.
Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР. МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още. И въпросът е разрешен.
към втори вариант >>
Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята.
(втори вариант)
Ходил в Русия, там демонстрирал идеята. Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде.
Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята.
Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР. МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още. И въпросът е разрешен. Но в практическото му приложение му остава още малко.
към втори вариант >>
Той в друг свят държи една теза.
(втори вариант)
Един ден един наш приятел му казва: Ти знаеш ли твоето изобретение поне дай го тук в братството. Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята.
Той в друг свят държи една теза.
Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР. МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още. И въпросът е разрешен. Но в практическото му приложение му остава още малко.
към втори вариант >>
Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР.
(втори вариант)
Но този човек го подозира и си казва: Искат да ми вземат изобретението. И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза.
Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР.
МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още. И въпросът е разрешен. Но в практическото му приложение му остава още малко.
към втори вариант >>
МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още.
(втори вариант)
И оттам насетне не стъпи вече тук. Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР.
МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още.
И въпросът е разрешен. Но в практическото му приложение му остава още малко.
към втори вариант >>
И въпросът е разрешен.
(втори вариант)
Загази той, но идеите си за ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ не даде. Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР. МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още.
И въпросът е разрешен.
Но в практическото му приложение му остава още малко.
към втори вариант >>
Но в практическото му приложение му остава още малко.
(втори вариант)
Но тази идея не може да се разреши, не може да се осъществи, но той се докачи, как тъй искат да му вземат идеята. Той в друг свят държи една теза. Болен е бил, излекувал се, но като дойде до ПЕР. МОБ6 той се въодушеви, разбира от математика и геометрия, там е доказал всичко и казва, много малко ми трябва още. И въпросът е разрешен.
Но в практическото му приложение му остава още малко.
към втори вариант >>
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле.
(втори вариант)
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле.
Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М. Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М.
към втори вариант >>
Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М.
(втори вариант)
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле.
Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М.
Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец!
към втори вариант >>
Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М.
(втори вариант)
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле. Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М.
Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М.
Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е.
към втори вариант >>
Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи.
(втори вариант)
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле. Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М. Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М.
Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи.
Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М.
към втори вариант >>
Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М.
(втори вариант)
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле. Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М. Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи.
Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М.
и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М. да остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
и като разрешиш П.М.
(втори вариант)
Та всеки един човек все си има по една идея на перпетуум мобиле. Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М. Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М.
и като разрешиш П.М.
трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М. да остане нещо неразрешено. Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец!
(втори вариант)
Или аз наричам, всеки един от вас все си има една идея, която не може да постигне и той се занимава с последната задача на П.М. Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М.
трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец!
Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М. да остане нещо неразрешено. Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
Но трудна задача е.
(втори вариант)
Когато човек свърши всичките си работи в света, че няма какво да прави, тогава може да се занимава с П.М. Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец!
Но трудна задача е.
Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М. да остане нещо неразрешено. Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М.
(втори вариант)
Не че тя е лоша идея, отлична идея, но законът на природата не работи. Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е.
Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М.
да остане нещо неразрешено. Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
да остане нещо неразрешено.
(втори вариант)
Занимавай се най-първо с най-маловажните работи, разрешавай тях, че тогава тури П.М. и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М.
да остане нещо неразрешено.
Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
(втори вариант)
и като разрешиш П.М. трябва да бъдеш някой маг, гений в света, мъдрец! Но трудна задача е. Или в живота си не разрешавайте П.М., нека има една задача на П.М. да остане нещо неразрешено.
Вие и без да искате, пак ще остане нещо неразрешено.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
Сега ще ви дам един ребус.
(втори вариант)
Сега ще ви дам един ребус.
към втори вариант >>
Това е един ребус, който съществува в природата.
(втори вариант)
Това е един ребус, който съществува в природата.
Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща. Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи.
към втори вариант >>
Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща.
(втори вариант)
Това е един ребус, който съществува в природата.
Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща.
Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо.
към втори вариант >>
Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави?
(втори вариант)
Това е един ребус, който съществува в природата. Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща.
Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави?
1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка.
към втори вариант >>
1 и 5 – 6.
(втори вариант)
Това е един ребус, който съществува в природата. Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща. Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави?
1 и 5 – 6.
Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето.
към втори вариант >>
Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат.
(втори вариант)
Това е един ребус, който съществува в природата. Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща. Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6.
Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат.
6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето. По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>
6 това значи.
(втори вариант)
Това е един ребус, който съществува в природата. Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща. Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат.
6 това значи.
Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето. По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>
Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо.
(втори вариант)
Представете си сега, че вие сте един беден студент в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща. Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи.
Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо.
Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето. По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>
Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка.
(втори вариант)
Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо.
Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка.
То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето. По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>
То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето.
(втори вариант)
1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка.
То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето.
По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>
По-рано не можеш да знаеш.
(втори вариант)
Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето.
По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева.
(втори вариант)
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева.
Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10. 10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20. 15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение.
към втори вариант >>
Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10.
(втори вариант)
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева.
Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10.
10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20. 15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2.
към втори вариант >>
10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20.
(втори вариант)
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева. Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10.
10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20.
15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете.
към втори вариант >>
15 по 10 – 2 по 20.
(втори вариант)
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева. Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10. 10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20.
15 по 10 – 2 по 20.
13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането.
към втори вариант >>
13 по 20 и 4 равно на Х.
(втори вариант)
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева. Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10. 10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20. 15 по 10 – 2 по 20.
13 по 20 и 4 равно на Х.
Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават?
към втори вариант >>
Казва: Ще имате търпение.
(втори вариант)
Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева. Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10. 10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20. 15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х.
Казва: Ще имате търпение.
Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13.
към втори вариант >>
Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2.
(втори вариант)
Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10. 10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20. 15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение.
Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2.
В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20.
към втори вариант >>
В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете.
(втори вариант)
10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20. 15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2.
В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете.
Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година.
към втори вариант >>
Тури изваждането.
(втори вариант)
15 по 10 – 2 по 20. 13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете.
Тури изваждането.
И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х.
към втори вариант >>
И след това като извадите 2, колко остават?
(втори вариант)
13 по 20 и 4 равно на Х. Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането.
И след това като извадите 2, колко остават?
Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима.
към втори вариант >>
Остава числото 13.
(втори вариант)
Казва: Ще имате търпение. Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават?
Остава числото 13.
Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години.
към втори вариант >>
Това число ще го умножите на 20.
(втори вариант)
Или казано друго яче, той като праща тия пари, казва: Ще потопите това число в една чаша вода и след като го потопите 10 пъти, то донякъде ще даде основата на това число, след това ще извадите числото 2. В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13.
Това число ще го умножите на 20.
Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество.
към втори вариант >>
Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година.
(втори вариант)
В дадения случай ще го омиете, а числото 2 като го потопите два пъти във водата, ще го изтриете. Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20.
Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година.
+13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко?
към втори вариант >>
+13 по 20 + 4 = Х.
(втори вариант)
Тури изваждането. И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година.
+13 по 20 + 4 = Х.
В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна.
към втори вариант >>
В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима.
(втори вариант)
И след това като извадите 2, колко остават? Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х.
В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима.
5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна. 15 по 60 колко правят?
към втори вариант >>
5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години.
(втори вариант)
Остава числото 13. Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима.
5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години.
Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна. 15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре.
към втори вариант >>
Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество.
(втори вариант)
Това число ще го умножите на 20. Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години.
Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество.
Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна. 15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави?
към втори вариант >>
Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко?
(втори вариант)
Или ще го потопите 20 пъти в една вода, взета от 4 извора, значи водата е събрана от 4 планински извори и ще придобиете една сума Х, която ще ви служи за цяла година. +13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество.
Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко?
По 60 зърна. 15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000.
към втори вариант >>
По 60 зърна.
(втори вариант)
+13 по 20 + 4 = Х. В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко?
По 60 зърна.
15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година?
към втори вариант >>
15 по 60 колко правят?
(втори вариант)
В кабалата тази задача може да се реши, изисква се време; въпросът за късо време не може да се реши, но тази задача напълно е осъществима. 5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна.
15 по 60 колко правят?
900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година? 194, 400, 000.
към втори вариант >>
900 зърна. Добре.
(втори вариант)
5 години като работите върху тази задача, ще я разрешите и ще имате средства не само за една година, но ще имате средства за 15 години – +15 години. Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна. 15 по 60 колко правят?
900 зърна. Добре.
На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година? 194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15.
към втори вариант >>
На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави?
(втори вариант)
Да допуснем, че това са 15 житени зрънца, взети от много добро качество. Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна. 15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре.
На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави?
54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година? 194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца?
към втори вариант >>
54000. В третата година умножете го на 60. 3240000.
(втори вариант)
Първата година след като ги посадите, всяко зърно ще даде по колко? По 60 зърна. 15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави?
54000. В третата година умножете го на 60. 3240000.
4-тата година? 194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума.
към втори вариант >>
4-тата година?
(втори вариант)
По 60 зърна. 15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000.
4-тата година?
194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата.
към втори вариант >>
194, 400, 000.
(втори вариант)
15 по 60 колко правят? 900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година?
194, 400, 000.
Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева.
към втори вариант >>
Но представете си, че този човек ви праща числото 15.
(втори вариант)
900 зърна. Добре. На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година? 194, 400, 000.
Но представете си, че този човек ви праща числото 15.
Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен.
към втори вариант >>
Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца?
(втори вариант)
На втората година, ако тези 900 зърна ги умножите на 60, колко прави? 54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година? 194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15.
Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца?
И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца.
към втори вариант >>
И вие ще имате достатъчна сума.
(втори вариант)
54000. В третата година умножете го на 60. 3240000. 4-тата година? 194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца?
И вие ще имате достатъчна сума.
Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца. Като изядеш едно кокоше яйце.
към втори вариант >>
Това са живите числа, които работят в природата.
(втори вариант)
4-тата година? 194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума.
Това са живите числа, които работят в природата.
Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца. Като изядеш едно кокоше яйце. Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце.
към втори вариант >>
Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева.
(втори вариант)
194, 400, 000. Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата.
Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева.
После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца. Като изядеш едно кокоше яйце. Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце. Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
към втори вариант >>
После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен.
(втори вариант)
Но представете си, че този човек ви праща числото 15. Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева.
После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен.
Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца. Като изядеш едно кокоше яйце. Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце. Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
към втори вариант >>
Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца.
(втори вариант)
Праща ви 15 породисти кокошки, на които всяко яйце струва по 150 лева, колко ще струват, ако ви носят два месеца? И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен.
Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца.
Като изядеш едно кокоше яйце. Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце. Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
към втори вариант >>
Като изядеш едно кокоше яйце.
(втори вариант)
И вие ще имате достатъчна сума. Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца.
Като изядеш едно кокоше яйце.
Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце. Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
към втори вариант >>
Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце.
(втори вариант)
Това са живите числа, които работят в природата. Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца. Като изядеш едно кокоше яйце.
Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце.
Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
към втори вариант >>
Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
(втори вариант)
Разбира се тия числа ще бъдат такива, че който яде, ще оздравее от тях; ако е болен, трескав, той ще оздравее и затова струват по 150 лева. После и най-слабите хора, ако ядат едно такова яйце, той става силен. Привидно човек може да се обезсърдчи, който не разбира законите в природата, но има известни идеи, които мязат на тия кокоши яйца. Като изядеш едно кокоше яйце. Има мисли, някоя идея като влезне в човека тя може да прилича на такова яйце.
Такава мисъл като влезне в ума ти, веднага ще дойдат сили.
към втори вариант >>
Да ви преведа един анекдот.
(втори вариант)
Да ви преведа един анекдот.
Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си? Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА. И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева.
към втори вариант >>
Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си?
(втори вариант)
Да ви преведа един анекдот.
Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си?
Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА. И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева. И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО.
към втори вариант >>
Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА.
(втори вариант)
Да ви преведа един анекдот. Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си?
Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА.
И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева. И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО. За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва.
към втори вариант >>
И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне.
(втори вариант)
Да ви преведа един анекдот. Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си? Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА.
И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне.
Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева. И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО. За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва. Мисли върху задачата си.
към втори вариант >>
Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш.
(втори вариант)
Да ви преведа един анекдот. Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си? Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА. И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне.
Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш.
Значи му струва тази идея 2000 лева. И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО. За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва. Мисли върху задачата си.
към втори вариант >>
Значи му струва тази идея 2000 лева.
(втори вариант)
Да ви преведа един анекдот. Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си? Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА. И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш.
Значи му струва тази идея 2000 лева.
И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО. За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва. Мисли върху задачата си.
към втори вариант >>
И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО.
(втори вариант)
Вървял един дълго време по света, не му вървяло, едва имал 2000 лева в джоба си и се спира при един дервиш, и го пита: Кои дни в живота са най-щастливи, за да работи и в какво трябва да вложи парите си? Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА. И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева.
И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО.
За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва. Мисли върху задачата си.
към втори вариант >>
За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва.
(втори вариант)
Дервишът му казал: НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Е ПЕТЪК, а НАЙ-НЕЩАСТЕН ДЕН Е СЪБОТА. И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева. И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО.
За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва.
Мисли върху задачата си.
към втори вариант >>
Мисли върху задачата си.
(втори вариант)
И ако в петък започнеш търговия, ще успееш, но ако в събота започнеш търговия, всичко ще пропадне. Но за да успееш, ще ми дадеш всичките си пари, които имаш в джоба си и ако ми ги дадеш, ще успееш, пък ако не ми ги дадеш, няма да успееш, няма да ти върви и човек няма да станеш. Значи му струва тази идея 2000 лева. И после дервишът му казал, като отиваш на път, всяка работа, която ще вършиш, ПОМИСЛИ ДВА ПЪТИ ДАЛИ ТИ Е ЗА ДОБРО, ИЛИ ТИ Е ЗА ЗЛО. За щастие този човек изведнъж изважда и дава 2-те хиляди лева, плаща и си тръгва.
Мисли върху задачата си.
към втори вариант >>
4.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
Защото има друго право.
– Що да сторя? Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго.
Защото има друго право.
Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня.
към беседата >>
Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде.
Отбележете я. След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания.
Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде.
Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит.
към беседата >>
Радвай се, че не те разбира.
Ти си недоволен. Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира.
Радвай се, че не те разбира.
Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
към беседата >>
Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата.
Ти остави тази любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути.
Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата.
Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил.
към беседата >>
Ниското същество, то е средата.
Ще мислиш правилно, ще чувстваш и ще действаш правилно. Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право.
Ниското същество, то е средата.
Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо?
към беседата >>
Те са научни данни.
След няколко дни имате хубаво разположение отвътре, не горе в главата, но в чувствата, тук под лъжичката усещате една приятност, като че живеете в небето. Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде.
Те са научни данни.
Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа.
към беседата >>
Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света.
Пък аз съм доволен. Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира.
Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света.
Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
към беседата >>
Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера.
Когато Бог те обича, Той оставя животът да тече. Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата.
Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера.
Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество!
към беседата >>
Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва.
Сега мнозина мислят, че разбират. Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата.
Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва.
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина.
към беседата >>
Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето.
Измерете топлината на гърдите си, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете. Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни.
Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето.
Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича.
към беседата >>
Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня.
Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен. Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света.
Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня.
И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
към беседата >>
Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш.
Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера.
Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш.
То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно.
към беседата >>
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва.
Всяко нещо, което се разбира, може да се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва.
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва.
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ.
към беседата >>
Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата.
Друг ден разположението идва от друго чувство: Яли сте нещо и казвате: "Славна работа, цяла седмица сънувах това ядене, много ми е приятно." Турете термометъра на пъпа, измерете, пак отбележете. През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето.
Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата.
Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нямаме.
към беседата >>
И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
Какво има в това, че той е недоволен. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не те разбира. Ако те разбира, съвсем ще изчезне от света. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня.
И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме.
към беседата >>
То става в хилядата години само веднъж.
Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш.
То става в хилядата години само веднъж.
Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле.
към беседата >>
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача.
Да мислиш, че можеш да правиш нещо е едно, а да го правиш е друго. Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва.
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача.
Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън.
към беседата >>
Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас.
През годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата.
Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас.
Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нямаме. Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
към беседата >>
Що да сторя?
Що да сторя?
- Аз Отговарям неопределено: да се обичаме. То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана.
към беседата >>
Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш.
Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж.
Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш.
След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре.
към беседата >>
Да обясня.
Защото има друго право. Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача.
Да обясня.
Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък.
към беседата >>
Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит.
Ако дойдат тия състояния, вижте тази температура каква ще бъде. Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас.
Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит.
Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нямаме. Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
към беседата >>
- Аз Отговарям неопределено: да се обичаме.
Що да сторя?
- Аз Отговарям неопределено: да се обичаме.
То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си.
към беседата >>
След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил.
Той казва: "Пообмисли, всякога, щом си недоволен измени начина на мисленето." Пак си недоволен - причината ще се пише в книгата. Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш.
След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил.
Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават.
към беседата >>
Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо?
Ниското същество, то е средата. Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня.
Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо?
Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината.
към беседата >>
Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа.
Те са научни данни. Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит.
Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа.
Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нямаме. Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
към беседата >>
То е неразбрано вещо.
Що да сторя? - Аз Отговарям неопределено: да се обичаме.
То е неразбрано вещо.
Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си. Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада.
към беседата >>
Това ще бъде такова тържество!
Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е - хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил.
Това ще бъде такова тържество!
Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета.
към беседата >>
Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина.
Щом мислиш право, можеш да направиш нещата; някога не можеш да мислиш право, тогава е изключена възможността да направиш нещата както трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо?
Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина.
В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ?
към беседата >>
Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича.
Това ще хвърли по-голяма светлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа.
Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича.
И за тази енергия ние даже понятие нямаме. Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
към беседата >>
Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо.
Що да сторя? - Аз Отговарям неопределено: да се обичаме. То е неразбрано вещо.
Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо.
Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си. Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада. Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
към беседата >>
Ще оставим дали туй е вярно.
Тук веднаж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество!
Ще оставим дали туй е вярно.
Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре.
към беседата >>
В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ.
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трябва. Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина.
В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ.
Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо.
към беседата >>
И за тази енергия ние даже понятие нямаме.
Защото за температурата на слънцето учените хора на слънцето може да имат думата. Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича.
И за тази енергия ние даже понятие нямаме.
Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
към беседата >>
Това е едно противоречие.
Що да сторя? - Аз Отговарям неопределено: да се обичаме. То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо.
Това е едно противоречие.
Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си. Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада. Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
към беседата >>
Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле.
То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно.
Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле.
Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле.
към беседата >>
Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън.
Същото е и в науката; някой знаменит професор по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитият професор не може да реши и най-простата задача. Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ.
Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън.
Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек.
към беседата >>
Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
Ние знаем за него дотолкова, доколкото неговата светлина и топлина се отнасят до нас. Има светлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава някой път през земята транзит. Обикновените учени хора мислят, че слънцето изпраща всичката светлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но някъде мрежата на земята не е толкова гъста, и част от енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нямаме.
Може би в бъдеще тази мрежа ще бъде по-ситна, земята като се сгъстява, образува нова мрежа, ще има тогава някакви радиоактивни сили, които сега се проявяват, но не ги знаем.
към беседата >>
Искате да направите любовта разбрана.
Що да сторя? - Аз Отговарям неопределено: да се обичаме. То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие.
Искате да направите любовта разбрана.
Вие искате да създадете ад за себе си. Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада. Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
към беседата >>
Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре.
Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле.
Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре.
На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават. Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре.
към беседата >>
Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък.
Да обясня. Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън.
Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък.
Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това.
към беседата >>
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък.
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък.
Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона. Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение.
към беседата >>
Вие искате да създадете ад за себе си.
- Аз Отговарям неопределено: да се обичаме. То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана.
Вие искате да създадете ад за себе си.
Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада. Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
към беседата >>
На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават.
След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре.
На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават.
Сега всички съкращават бюджета. Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле.
към беседата >>
Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината.
Някой път ти виждаш добре, някой път не виждаш. Защо? Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък.
Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината.
Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо.
към беседата >>
Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона.
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък.
Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона.
Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия. Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина.
към беседата >>
Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада.
То е неразбрано вещо. Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си.
Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада.
Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
към беседата >>
Сега всички съкращават бюджета.
Това ще бъде такова тържество! Ще оставим дали туй е вярно. Като казвам хиляда години, вие казвате: "Посъкрати ги." Колкото работите се продължават, е по-добре, колкото се съкращават, е по-зле. Ако се съкращава бюджетът лошо е за вас, но ако се увеличава е много добре. На вас да бъде добре, за мен е по-добре да го съкращават.
Сега всички съкращават бюджета.
Ама пенсиите като се съкращават, заплатите като се съкращават от четири хиляди на две хиляди, от две хиляди на хиляда, после ще ги поделят на четири части, на осем, на десет - тогава не е добре. Когато се продължава животът е по-добре; колкото животът е по-къс, по-зле. Колкото мисълта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни.
към беседата >>
Задръстването знаете ли какво е ?
Виждаш, когато имаш светлина, не виждаш, когато нямаш светлина. В многото светлина няма да се луташ, в малкото светлина много ще се луташ. Човешкият мозък не всякога приема еднакво количество светлина отвън. Може да има мнозина от вас, които тепърва трябва да се занимават с въпроса за светлината, която прониква в човешкия мозък. Съвременните хора страдат от едно задръстване на светлината.
Задръстването знаете ли какво е ?
То е най-лошото нещо. Когато един цар попитал един философ кое е най-лошото нещо, той отговорил, че най-лошото нещо в света е да се задръсти човек. Няма по-лошо нещо от това. Той доказал това на царя и царят признал, че задръстването е най-лошото нещо. Задръстване наричат, когато няма изходен път, когато не виждаш разрешение на задачата, която те безпокои.
към беседата >>
Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия.
Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човешкият мозък. Ако ти в твоя мозък не можеш да направиш една мрежа по-ситна от тази, която имаш, ти не разбираш закона.
Всяка година човек трябва да построява по една мрежа, в която да се разбива слънчевата енергия.
Един светия, след като живее 20 години в пустинята, създава нещо такова в ума си, той долавя неща, за които обикновеният човек няма хабер, и има известни сили, понеже с тази мрежа хваща енергията и може да я тури в работа. Сегашните учени хора имат клетки да хващат енергията, но те търсят нови пътища и начини да схванат скритата енергия, която е в природата. Някъде схващат, някъде не могат да схванат, но в сравнение с миналото има едно подобрение. Но вътре в нас, в нашия личен живот всеки трябва да прави усилие да открие тази светлина и топлина. Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия.
към беседата >>
Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
Любовта е най-неразбраното нещо в света, но и най-щастливото нещо. Това е едно противоречие. Искате да направите любовта разбрана. Вие искате да създадете ад за себе си. Щом стане любовта разбрана, ще създадете ада.
Онези духове, които разбраха любовта, създадоха ада, онези духове, които не разбраха любовта, създадоха рая.
към беседата >>
НАГОРЕ