НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1120
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1120
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
Представете си, че обърнем процеса: онази топка, която отива към слънцето, напълним с течност, а пък другата, която беше пълна с течност, напълним с газ, тогава процесът ще се обърне.
Тогава, за да премахнете тази омраза, то тези двама, които мразят, ще направят едного богат, а другия сиромах. Представете си две гумени топки, които са събрани на едно място. Да кажем, че имат по 10 см в диаметър вместимост. Ако едната е напълнена с една тежка течност, която тежи, а пък другата е напълнена с газ, тогава какво ще стане с тези две топки? − Едната ще отива към центъра на земята, а другата към центъра на слънцето, ще се отдалечават, нали така.
Представете си, че обърнем процеса: онази топка, която отива към слънцето, напълним с течност, а пък другата, която беше пълна с течност, напълним с газ, тогава процесът ще се обърне.
Та двама души, които се мразят, нямат едно и също естество.
към беседата >>
Та двама души, които се мразят, нямат едно и също естество.
Представете си две гумени топки, които са събрани на едно място. Да кажем, че имат по 10 см в диаметър вместимост. Ако едната е напълнена с една тежка течност, която тежи, а пък другата е напълнена с газ, тогава какво ще стане с тези две топки? − Едната ще отива към центъра на земята, а другата към центъра на слънцето, ще се отдалечават, нали така. Представете си, че обърнем процеса: онази топка, която отива към слънцето, напълним с течност, а пък другата, която беше пълна с течност, напълним с газ, тогава процесът ще се обърне.
Та двама души, които се мразят, нямат едно и също естество.
към беседата >>
Сега да остане идеята.
Сега да остане идеята.
Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял.
към беседата >>
Д и В се приближават, А и С се отдалечават.
Сега да остане идеята.
Д и В се приближават, А и С се отдалечават.
А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи?
към беседата >>
А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават.
Сега да остане идеята. Д и В се приближават, А и С се отдалечават.
А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават.
Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта.
към беседата >>
Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят.
Сега да остане идеята. Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават.
Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят.
Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране.
към беседата >>
Съществува едно равновесие вътре в природата.
Сега да остане идеята. Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят.
Съществува едно равновесие вътре в природата.
Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат.
към беседата >>
Да кажем, че някой човек се е разболял.
Сега да остане идеята. Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата.
Да кажем, че някой човек се е разболял.
При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо.
към беседата >>
При болестта човек печели ли или губи?
Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял.
При болестта човек печели ли или губи?
Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо.
към беседата >>
Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта.
А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи?
Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта.
Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно.
към беседата >>
Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране.
Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта.
Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране.
Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата.
към беседата >>
Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат.
Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране.
Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат.
Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава.
към беседата >>
Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо.
Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат.
Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо.
Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат.
към беседата >>
Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо.
При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо.
Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо.
А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо.
към беседата >>
А пък беднякът в душата си има нещо ценно.
Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо.
А пък беднякът в душата си има нещо ценно.
Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека.
към беседата >>
Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата.
Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно.
Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата.
Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо.
към беседата >>
Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава.
Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата.
Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава.
Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това.
към беседата >>
Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат.
Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава.
Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат.
Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен.
към беседата >>
Омразата не е вечно нещо.
Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат.
Омразата не е вечно нещо.
Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен.
към беседата >>
Тя е само едно временно състояние у човека.
А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо.
Тя е само едно временно състояние у човека.
Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света?
към беседата >>
Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо.
Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека.
Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо.
Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят?
към беседата >>
Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това.
Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо.
Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това.
Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо?
към беседата >>
Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен.
Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това.
Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен.
Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство.
към беседата >>
Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен.
Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен.
Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен.
А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите.
към беседата >>
А пък в какво седи доброто в света?
Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен.
А пък в какво седи доброто в света?
Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите?
към беседата >>
Как го определят?
Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света?
Как го определят?
За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас?
към беседата >>
За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо?
Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят?
За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо?
Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си.
към беседата >>
Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство.
Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо?
Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство.
Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов.
към беседата >>
Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите.
Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство.
Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите.
По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите.
към беседата >>
По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите?
А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите.
По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите?
За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение.
към беседата >>
За какво трябва да обичате някого според вас?
Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите?
За какво трябва да обичате някого според вас?
Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения.
към беседата >>
Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си.
За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас?
Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си.
Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта.
към беседата >>
Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов.
Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си.
Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов.
Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика.
към беседата >>
Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите.
Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов.
Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите.
Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство.
към беседата >>
Всякога има съотношение.
По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите.
Всякога има съотношение.
Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него.
към беседата >>
Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения.
За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение.
Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения.
Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш.
към беседата >>
Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта.
Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения.
Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта.
За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство.
към беседата >>
За пример вземете един учител по музика.
Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта.
За пример вземете един учител по музика.
Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава.
към беседата >>
Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство.
Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика.
Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство.
Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто.
към беседата >>
Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него.
Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство.
Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него.
Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш.
към беседата >>
Не можеш да не мислиш.
Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него.
Не можеш да не мислиш.
Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш. Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
към беседата >>
Той ти е дал богатство.
Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш.
Той ти е дал богатство.
Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш. Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
към беседата >>
Не можеш да не мислиш за онзи, който дава.
За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство.
Не можеш да не мислиш за онзи, който дава.
Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш. Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
към беседата >>
Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто.
Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава.
Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто.
Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш. Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
към беседата >>
Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш.
Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто.
Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш.
Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
към беседата >>
Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш.
Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
към беседата >>
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде.
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде.
Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли.
към беседата >>
Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг.
Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг.
1)да се съберат на едно място? При такова положение е невъзможно. Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия.
към беседата >>
Всички вие сте поставени все върху квадрата.
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде.
Всички вие сте поставени все върху квадрата.
Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление.
към беседата >>
1)да се съберат на едно място?
Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг.
1)да се съберат на едно място?
При такова положение е невъзможно. Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия.
към беседата >>
Квадратурата съществува навсякъде.
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде. Всички вие сте поставени все върху квадрата.
Квадратурата съществува навсякъде.
И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление.
към беседата >>
При такова положение е невъзможно.
Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг. 1)да се съберат на едно място?
При такова положение е невъзможно.
Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия.
към беседата >>
И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки.
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде. Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде.
И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки.
В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни.
към беседата >>
Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия.
Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг. 1)да се съберат на едно място? При такова положение е невъзможно.
Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия.
към беседата >>
В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни.
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде. Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки.
В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни.
Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие.
към беседата >>
Възможно е при едно положение.
Възможно е при едно положение.
Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат.
към беседата >>
Те се пресичат и образуват ъгли.
Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде. Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни.
Те се пресичат и образуват ъгли.
АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват.
Възможно е при едно положение.
Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват.
Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават.
към беседата >>
АД и ВС и са успоредни в едно направление.
Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли.
АД и ВС и са успоредни в едно направление.
А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш.
към беседата >>
Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават.
Възможно е при едно положение. Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват.
Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават.
Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата Д и
към беседата >>
А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление.
Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление.
А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление.
Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество.
към беседата >>
Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В?
Възможно е при едно положение. Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават.
Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В?
Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата Д и
към беседата >>
Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни.
И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление.
Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни.
И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън.
към беседата >>
Те ще бъдат близо един до друг.
Възможно е при едно положение. Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В?
Те ще бъдат близо един до друг.
Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата Д и
към беседата >>
И вследствие на това се получава това разногласие.
В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни.
И вследствие на това се получава това разногласие.
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън.
към беседата >>
Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат.
Възможно е при едно положение. Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг.
Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат.
(Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата Д и
към беседата >>
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен.
Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие.
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен.
Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
към беседата >>
(Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават.
Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат.
(Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават.
Имате телата Д и
към беседата >>
Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш.
АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен.
Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш.
Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен?
към беседата >>
Имате телата Д и
Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават.
Имате телата Д и
към беседата >>
Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество.
А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш.
Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество.
Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица.
към беседата >>
В. Вие сте В.
В. Вие сте В.
Законът е: Можем да кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното. Ако тези две тела започнат да се приближават, то последните две ще почнат да се отблъскват.
към беседата >>
Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън.
Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество.
Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън.
Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има.
към беседата >>
Законът е: Можем да кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното.
В. Вие сте В.
Законът е: Можем да кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното.
Ако тези две тела започнат да се приближават, то последните две ще почнат да се отблъскват.
към беседата >>
Всичко иде отвън.
И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън.
Всичко иде отвън.
Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето.
към беседата >>
Ако тези две тела започнат да се приближават, то последните две ще почнат да се отблъскват.
В. Вие сте В. Законът е: Можем да кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното.
Ако тези две тела започнат да се приближават, то последните две ще почнат да се отблъскват.
към беседата >>
Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън.
Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така?
към беседата >>
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват.
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват.
Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон.
към беседата >>
Ще отиде ли там с пръстен?
Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
Ще отиде ли там с пръстен?
Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие.
към беседата >>
Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне.
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват.
Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне.
Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо.
към беседата >>
Тя ще се облече много скромно, като светица.
Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен?
Тя ще се облече много скромно, като светица.
Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат?
към беседата >>
Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С?
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват. Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне.
Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С?
По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други.
към беседата >>
Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има.
Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица.
Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има.
Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината.
към беседата >>
По 10°.
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват. Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С?
По 10°.
Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе.
към беседата >>
Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето.
Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има.
Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето.
Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз?
към беседата >>
Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас.
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват. Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°.
Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас.
Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение.
към беседата >>
Защо това е така?
Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето.
Защо това е така?
Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене.
към беседата >>
Имате един психологически закон.
Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват. Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас.
Имате един психологически закон.
Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас.
към беседата >>
Причината сте вие.
Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така?
Причината сте вие.
Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш?
към беседата >>
Имате един приятел, когото вие усещате че е близо.
Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон.
Имате един приятел, когото вие усещате че е близо.
Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили.
към беседата >>
Защо двама души си приличат?
Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие.
Защо двама души си приличат?
Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш?
към беседата >>
Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други.
Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо.
Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други.
Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други.
към беседата >>
Аз съм причината.
Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат?
Аз съм причината.
Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка.
към беседата >>
Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе.
По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други.
Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе.
Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат.
към беседата >>
Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз?
Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината.
Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз?
(Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас.
към беседата >>
Ще има едно съотношение.
Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе.
Ще има едно съотношение.
А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят.
към беседата >>
(Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене.
Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз?
(Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене.
Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича.
към беседата >>
А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас.
Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение.
А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас.
Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това.
към беседата >>
Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш?
Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене.
Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш?
Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник.
към беседата >>
Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили.
Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас.
Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили.
В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това. Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
към беседата >>
Може ли да биеш един човек, когото мразиш?
Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш?
Може ли да биеш един човек, когото мразиш?
Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника.
към беседата >>
В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други.
Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили.
В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други.
Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това. Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
към беседата >>
Вие имате грешка.
Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш?
Вие имате грешка.
Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича.
към беседата >>
Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат.
Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други.
Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат.
Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това. Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
към беседата >>
Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас.
Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка.
Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас.
Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може.
към беседата >>
Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят.
Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат.
Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят.
Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това. Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
към беседата >>
Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича.
(Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас.
Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича.
Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас.
към беседата >>
Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това.
А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят.
Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това.
Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
към беседата >>
Аз не съм видял още някой да е бил грешник.
Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича.
Аз не съм видял още някой да е бил грешник.
Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас. Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш.
към беседата >>
Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това.
Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно
към беседата >>
Всякога бият праведника.
Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник.
Всякога бият праведника.
Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас. Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш. То е едно погрешно схващане.
към беседата >>
други двама на друго място ще се мразят.
други двама на друго място ще се мразят.
И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате. Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят. Как ще го представите това? Хайде, Георги Радев, излез на дъската. (Да означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2).
към беседата >>
Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича.
Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника.
Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича.
Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас. Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш. То е едно погрешно схващане. Човекът е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият.
към беседата >>
И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате.
други двама на друго място ще се мразят.
И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате.
Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят. Как ще го представите това? Хайде, Георги Радев, излез на дъската. (Да означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2).
към беседата >>
Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може.
Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича.
Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може.
Той е далече от вас. Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш. То е едно погрешно схващане. Човекът е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият. Обвиняват бащата, че убил сина си.
към беседата >>
Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят.
други двама на друго място ще се мразят. И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате.
Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят.
Как ще го представите това? Хайде, Георги Радев, излез на дъската. (Да означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2).
към беседата >>
Той е далече от вас.
Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може.
Той е далече от вас.
Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш. То е едно погрешно схващане. Човекът е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият. Обвиняват бащата, че убил сина си. Хващат го, бият го в участъка, съдят го и му налагат смъртно наказание.
към беседата >>
Как ще го представите това?
други двама на друго място ще се мразят. И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате. Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят.
Как ще го представите това?
Хайде, Георги Радев, излез на дъската. (Да означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2).
към беседата >>
Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш.
Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас.
Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш.
То е едно погрешно схващане. Човекът е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият. Обвиняват бащата, че убил сина си. Хващат го, бият го в участъка, съдят го и му налагат смъртно наказание. Но тогава синът идва отнякъде и бащата го освобождават.
към беседата >>
2.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални.
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални.
Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции.
към беседата >>
Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва.
Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш.
Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва.
Какво е това учение? Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон?
към беседата >>
Всеки музикален тон има определени трептения.
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални.
Всеки музикален тон има определени трептения.
И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си.
към беседата >>
Какво е това учение?
Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва.
Какво е това учение?
Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен.
към беседата >>
И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон.
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални. Всеки музикален тон има определени трептения.
И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон.
Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества.
към беседата >>
Например, имате един тон.
Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение?
Например, имате един тон.
Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон?
към беседата >>
Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен.
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални. Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон.
Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен.
После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат.
към беседата >>
Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ?
Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение? Например, имате един тон.
Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ?
На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение.
към беседата >>
После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават.
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални. Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен.
После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават.
В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции.
към беседата >>
На всеки тон трябва да хармонира съответен.
Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение? Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ?
На всеки тон трябва да хармонира съответен.
Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга?
към беседата >>
В цигулката имате девет позиции.
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални. Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават.
В цигулката имате девет позиции.
И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран.
към беседата >>
Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон?
Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение? Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен.
Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон?
Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път.
към беседата >>
И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си.
Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции.
И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си.
В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете.
към беседата >>
Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен.
Какво е това учение? Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон?
Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен.
Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена?
към беседата >>
В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества.
И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си.
В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества.
Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете.
към беседата >>
Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон?
Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен.
Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон?
Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не.
към беседата >>
Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат.
Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества.
Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат.
Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си.
към беседата >>
Той ще бъде с известно понижение.
Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон?
Той ще бъде с известно понижение.
Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити.
към беседата >>
Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции.
После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат.
Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции.
Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния.
към беседата >>
Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга?
На всеки тон трябва да хармонира съответен. Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение.
Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга?
Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре.
към беседата >>
Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран.
В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции.
Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран.
Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав.
към беседата >>
Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път.
Ако вземете тона „си“, кой ще бъде съответният негов тон? Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга?
Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път.
Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите.
към беседата >>
Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете.
И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран.
Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете.
Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това?
към беседата >>
Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена?
Вие не сте композитори да знаете това, но взимате тона „до“ и искате да съчетаете с тази гама една тъжна песен. Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път.
Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена?
Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило.
към беседата >>
Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете.
В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете.
Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете.
Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря.
към беседата >>
Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не.
Ако увеличавате тона „до“ какъв ще бъде този нов тон? Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена?
Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не.
Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете.
към беседата >>
Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си.
Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете.
Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си.
Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте.
към беседата >>
Аз често правя такива опити.
Той ще бъде с известно понижение. Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не.
Аз често правя такива опити.
Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи.
към беседата >>
Не е нужно много да се свири на болния.
Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си.
Не е нужно много да се свири на болния.
При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте. Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам.
към беседата >>
Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре.
Какво трябва да направите, ако искате да дадете едно разрешение на вашата тъга? Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити.
Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре.
Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже.
към беседата >>
При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав.
Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран. Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния.
При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав.
Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте. Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам. Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа.
към беседата >>
Те са мои тонове, с които си правя опитите.
Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за да се отвори път. Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре.
Те са мои тонове, с които си правя опитите.
Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже. Ето как би трябвало той да постъпи.
към беседата >>
Казвате: Можеш ли да направиш това?
Ако е въпрос за бойни позиции, ще разберете. Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав.
Казвате: Можеш ли да направиш това?
– За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте. Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам. Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа. Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
към беседата >>
Това е мое правило.
Кой трябва да бъде следващият тон, за да превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена? Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите.
Това е мое правило.
Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже. Ето как би трябвало той да постъпи. Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа.
към беседата >>
– За вас не мога, за вас само говоря.
Ако вие можете да произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете. Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това?
– За вас не мога, за вас само говоря.
Ако не вярвате, опитайте. Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам. Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа. Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
към беседата >>
Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете.
Който разбира от музика, той всякога ще може да схване дали е в едно нормално състояние или не. Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило.
Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете.
Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже. Ето как би трябвало той да постъпи. Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа. Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
към беседата >>
Ако не вярвате, опитайте.
Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния да стане от леглото си. Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря.
Ако не вярвате, опитайте.
Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам. Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа. Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
към беседата >>
Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи.
Аз често правя такива опити. Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете.
Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи.
В случая той ви лъже. Ето как би трябвало той да постъпи. Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа. Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
към беседата >>
Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам.
Не е нужно много да се свири на болния. При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте.
Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам.
Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа. Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
към беседата >>
В случая той ви лъже.
Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре. Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи.
В случая той ви лъже.
Ето как би трябвало той да постъпи. Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа. Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
към беседата >>
Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа.
При това положение достатъчно е да му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав. Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте. Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам.
Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа.
Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
към беседата >>
Ето как би трябвало той да постъпи.
Те са мои тонове, с които си правя опитите. Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже.
Ето как би трябвало той да постъпи.
Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа. Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
към беседата >>
Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
Казвате: Можеш ли да направиш това? – За вас не мога, за вас само говоря. Ако не вярвате, опитайте. Невярващият трябва да опитва, а пък аз няма какво да опитвам. Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа.
Нито ако вярвате, ще ви похваля, нито ако не вярвате, ще ви укоря.
към беседата >>
Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа.
Това е мое правило. Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже. Ето как би трябвало той да постъпи.
Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа.
Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
към беседата >>
„В Царството на Христа“.
„В Царството на Христа“.
Какво разбират хората под думите в царството на Христа? Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав. Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство.
към беседата >>
Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете да вземете пари назаем от някой банкер, или не можете да вземете. Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може да ви услужи. В случая той ви лъже. Ето как би трябвало той да постъпи. Той трябва да ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога да ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение да ви услужа.
Като изправите положението си и дойдете при мене, ще ви дам пари.
към беседата >>
Какво разбират хората под думите в царството на Христа?
„В Царството на Христа“.
Какво разбират хората под думите в царството на Христа?
Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав. Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят.
към беседата >>
Преди повече от 20 години се случва следното нещо.
Преди повече от 20 години се случва следното нещо.
При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд. Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята. Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен.
към беседата >>
Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав.
„В Царството на Христа“. Какво разбират хората под думите в царството на Христа?
Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав.
Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство?
към беседата >>
При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд.
Преди повече от 20 години се случва следното нещо.
При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд.
Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята. Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи.
към беседата >>
Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството?
„В Царството на Христа“. Какво разбират хората под думите в царството на Христа? Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав.
Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството?
Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура.
към беседата >>
Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята.
Преди повече от 20 години се случва следното нещо. При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд.
Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята.
Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне?
към беседата >>
Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството.
„В Царството на Христа“. Какво разбират хората под думите в царството на Христа? Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав. Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството?
Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството.
Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща.
към беседата >>
Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял.
Преди повече от 20 години се случва следното нещо. При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд. Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята.
Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял.
В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место.
към беседата >>
Трябва да видим тази любов и това братство.
„В Царството на Христа“. Какво разбират хората под думите в царството на Христа? Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав. Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството.
Трябва да видим тази любов и това братство.
Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин.
към беседата >>
В такъв случай на тебе се пада половин долар.
Преди повече от 20 години се случва следното нещо. При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд. Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята. Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял.
В такъв случай на тебе се пада половин долар.
Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа.
към беседата >>
Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят.
Какво разбират хората под думите в царството на Христа? Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав. Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство.
Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят.
Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка.
към беседата >>
Ето, вземи този половин долар и бъди доволен.
Преди повече от 20 години се случва следното нещо. При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд. Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята. Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар.
Ето, вземи този половин долар и бъди доволен.
Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо.
към беседата >>
Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство?
Всички християни искат да убедят целия свят, че Христос е прав. Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят.
Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство?
Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни.
към беседата >>
Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи.
При един богат американец отива един младеж социалист, с парабел в ръка и казва на този богаташ: Господине, ти ми дължиш една голяма сума, понеже тези пари са общ труд. Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята. Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен.
Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи.
Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща.
към беседата >>
Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура.
Теоретически е така, но в какво седи правото на християнството? Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство?
Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура.
Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните.
към беседата >>
Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне?
Прав си, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята. Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи.
Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне?
Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък.
към беседата >>
Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща.
Християните казват, че правото на християнството седи в Любовта и в братството. Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура.
Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща.
Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората.
към беседата >>
Казвам: Богатството е на друго место.
Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки да си получи своя дял. В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне?
Казвам: Богатството е на друго место.
То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден?
към беседата >>
Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин.
Трябва да видим тази любов и това братство. Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща.
Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин.
Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората.
към беседата >>
То е в цялата природа.
В такъв случай на тебе се пада половин долар. Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место.
То е в цялата природа.
Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден?
към беседата >>
Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка.
Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито си служи днес целият християнски свят. Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин.
Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка.
Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората.
към беседата >>
Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо.
Ето, вземи този половин долар и бъди доволен. Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа.
Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо.
За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо.
към беседата >>
Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни.
Питам: Каква е тази християнска любов и това християнско братство? Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка.
Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни.
За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая.
към беседата >>
За хляба само днес се плаща.
Та и вие казвате, че светът трябва да се изправи. Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо.
За хляба само днес се плаща.
Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща.
към беседата >>
За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните.
Не съдя християните, но казвам, че те се наричат християни, а носят съвсем друга култура. Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни.
За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните.
Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода.
към беседата >>
Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък.
Но ако вие раздадете всичкото си богатство на света, кому по колко ще се падне? Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща.
Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък.
Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма.
към беседата >>
Те трябва да изхвърлят подаръци за хората.
Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните.
Те трябва да изхвърлят подаръци за хората.
От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр?
към беседата >>
Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден?
Казвам: Богатството е на друго место. То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък.
Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден?
Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено.
към беседата >>
От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората.
Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин. Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората.
От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората.
Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни.
към беседата >>
Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден?
То е в цялата природа. Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден?
Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден?
А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава.
към беседата >>
Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората.
Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село да се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие да излизат гранати, шрапнелите на които да бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че да разбере населението какво значи бомбардировка. Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората.
Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората.
Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята?
към беседата >>
А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо.
Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без да плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без да плащаме нещо. За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден?
А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо.
За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога.
към беседата >>
Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая.
Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве да даде на тия, които бомбардират града ни. За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората.
Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая.
Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят.
към беседата >>
За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща.
За хляба само днес се плаща. Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо.
За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща.
Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите.
към беседата >>
Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода.
За да бъде християнството право, такива да бъдат далнобойните оръжия на християните. Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая.
Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода.
Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал.
към беседата >>
Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма.
Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък. Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща.
Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма.
Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата.
към беседата >>
Какво лошо има в това, човек да бъде огняр?
Те трябва да изхвърлят подаръци за хората. От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода.
Какво лошо има в това, човек да бъде огняр?
Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая.
към беседата >>
Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено.
Държите ли сметка колко въздух изразходвате всеки ден? Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма.
Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено.
Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата.
към беседата >>
Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни.
От всяко далнобойно оръжие трябва да излизат такива неща, които да радват хората. Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр?
Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни.
Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили.
към беседата >>
Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава.
Държите ли сметка колко светлина възприемате всеки ден? А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено.
Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава.
Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри.
към беседата >>
Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята?
Така ще бъде, когато Христос дойде на земята да живее между хората. Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни.
Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята?
Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят.
към беседата >>
Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога.
А трябва да знаете, че всичко това приемате без да плащате нещо. За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава.
Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога.
Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота.
към беседата >>
Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят.
Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая. Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята?
Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят.
Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили.
към беседата >>
Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите.
За човешкото се плаща, а за Божественото нищо не се плаща. Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога.
Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите.
На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат.
към беседата >>
Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал.
Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода, да помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода. Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят.
Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал.
Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял.
към беседата >>
На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата.
Направят една свещ от спарманцет, гори половин час, изгори и повече светлина няма. Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите.
На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата.
Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов.
към беседата >>
Милтон пък е ходил в рая.
Какво лошо има в това, човек да бъде огняр? Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал.
Милтон пък е ходил в рая.
Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там.
към беседата >>
Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата.
Прекарат електричество, направят ви една лампа и казват: Толкова киловата е изгорено. Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата.
Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата.
С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно.
към беседата >>
Въпрос е дали и двамата са ходили.
Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни. Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая.
Въпрос е дали и двамата са ходили.
Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места.
към беседата >>
С нашето знание светът не може да се подобри.
Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава. Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата.
С нашето знание светът не може да се подобри.
Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа?
към беседата >>
Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят.
Те били ли са съветници с Бога и с Христа, да знаят какво ще правят, като дойдат на земята? Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили.
Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят.
Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области.
към беседата >>
Трябва едно знание, което да подобри живота.
Ако някой проповядва Словото с пари, това не е от Бога. Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри.
Трябва едно знание, което да подобри живота.
И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може.
към беседата >>
Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили.
Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая, да знаят какво представят. Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят.
Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили.
Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България?
към беседата >>
И от нашата любов хората ще измрат.
Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите. На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота.
И от нашата любов хората ще измрат.
Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте.
към беседата >>
Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял.
Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал. Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили.
Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял.
При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие.
към беседата >>
Това не е любов.
На нашите горящи свещи не могат да узреят плодовете на дърветата. Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат.
Това не е любов.
Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни.
към беседата >>
При това, те не живяха дълго време там.
Милтон пък е ходил в рая. Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял.
При това, те не живяха дълго време там.
Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България.
към беседата >>
Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно.
Аз съм за онази светлина, на която зреят плодовете на дърветата. С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов.
Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно.
Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно.
към беседата >>
Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места.
Въпрос е дали и двамата са ходили. Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там.
Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места.
Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания.
към беседата >>
Че само с брашно ли става тази работа?
С нашето знание светът не може да се подобри. Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно.
Че само с брашно ли става тази работа?
Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така.
към беседата >>
Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области.
Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят. Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места.
Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области.
Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност.
към беседата >>
Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може.
Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа?
Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може.
Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран.
към беседата >>
Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България?
Тогава трябва да се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили. Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области.
Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България?
Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“.
към беседата >>
Варете житото си и така го яжте.
И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може.
Варете житото си и така го яжте.
Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата.
към беседата >>
Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие.
Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял. При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България?
Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие.
Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде.
към беседата >>
Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни.
Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте.
Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни.
Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка.
към беседата >>
Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България.
При това, те не живяха дълго време там. Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие.
Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България.
Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме.
към беседата >>
Станали воденичари, за да мелят брашно.
Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни.
Станали воденичари, за да мелят брашно.
Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране.
към беседата >>
Това са все човешки схващания.
Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места. Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България.
Това са все човешки схващания.
Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта.
към беседата >>
Сега вие ще ме извините, че ви говоря така.
Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно.
Сега вие ще ме извините, че ви говоря така.
Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес.
към беседата >>
Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност.
Това, което писаха, е вярно, но то се отнася само за някои области. Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания.
Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност.
„В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи?
към беседата >>
Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран.
Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така.
Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран.
Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система.
към беседата >>
„В Царството на Христа“.
Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България? Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност.
„В Царството на Христа“.
Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде.
към беседата >>
Животът, нито брашното е за воденицата.
Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран.
Животът, нито брашното е за воденицата.
И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система.
към беседата >>
Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде.
Ако посети българските църкви, ще има съвсем друго понятие. Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“.
Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде.
Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа?
към беседата >>
И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка.
Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата.
И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка.
Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът.
към беседата >>
Казвате: Трябва да се обичаме.
Ако посети българските училища, ще има пак друго понятие за България. Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде.
Казвате: Трябва да се обичаме.
Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас.
към беседата >>
Не е така, това е човешко разбиране.
Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка.
Не е така, това е човешко разбиране.
Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи.
към беседата >>
Две очи има Любовта.
Това са все човешки схващания. Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме.
Две очи има Любовта.
Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже.
към беседата >>
Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес.
Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране.
Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес.
Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират.
към беседата >>
Какво ще правите с тези две очи?
Животът трябва да се разглежда в неговата целокупност. „В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта.
Какво ще правите с тези две очи?
Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва.
към беседата >>
Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система.
Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес.
Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система.
Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма.
към беседата >>
Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде.
„В Царството на Христа“. Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи?
Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде.
Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът.
към беседата >>
Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система.
Животът, нито брашното е за воденицата. И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система.
Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система.
В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен.
към беседата >>
Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа?
Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва да дойде. Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде.
Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа?
Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува.
към беседата >>
В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът.
И някой казва за стомаха си: Да мели моята воденичка. Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система.
В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът.
Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят.
към беседата >>
Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас.
Казвате: Трябва да се обичаме. Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа?
Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас.
Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така.
към беседата >>
Човекът се намира, именно, между тези две системи.
Не е така, това е човешко разбиране. Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът.
Човекът се намира, именно, между тези две системи.
И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже.
Две очи има Любовта. Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас.
Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже.
Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже.
към беседата >>
И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират.
Кога някой казва, че воденичката му трябва да мели, между ума и между сърцето на човека трябва да има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес. Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи.
И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират.
Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени.
към беседата >>
Това още не показва в какво той вярва.
Какво ще правите с тези две очи? Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже.
Това още не показва в какво той вярва.
Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре.
към беседата >>
Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма.
Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система. Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират.
Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма.
Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие.
към беседата >>
Вие не знаете още какъв е човекът.
Когато едното око иска да вземе, другото иска да даде. Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва.
Вие не знаете още какъв е човекът.
Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма.
към беседата >>
Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен.
Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система. В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма.
Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен.
Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята.
към беседата >>
Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува.
Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това да бъде царството на Христа? Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът.
Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува.
Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря.
към беседата >>
Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят.
В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът. Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен.
Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят.
А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече.
към беседата >>
Ни най-малко не е така.
Дойде някой при вас, и вие не можете да го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас. Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува.
Ни най-малко не е така.
Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли?
към беседата >>
А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите.
Човекът се намира, именно, между тези две системи. И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят.
А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите.
И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили.
към беседата >>
Този човек е добър, но не може да се изкаже.
Едно трябва да знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право да се изкаже. Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така.
Този човек е добър, но не може да се изкаже.
Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли? Как я целуна?
към беседата >>
И ангелите живеят на земята, при нашите учени.
И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават да функционират. Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите.
И ангелите живеят на земята, при нашите учени.
Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас.
към беседата >>
Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре.
Това още не показва в какво той вярва. Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже.
Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре.
И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли? Как я целуна? На кое место?
към беседата >>
Сега това е едно противоречие.
Сега, това е една отвлечена област, и затова мнозина се чудят има ли онзи свят, или няма. Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени.
Сега това е едно противоречие.
Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени.
към беседата >>
И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма.
Вие не знаете още какъв е човекът. Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре.
И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма.
Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли? Как я целуна? На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега.
към беседата >>
Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята.
Като се говори за този и за онзи свят вие трябва да разбирате, че светът е прогресивен. Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие.
Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята.
Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание.
към беседата >>
Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря.
Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде да се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може да се изкаже, както мисли и чувствува. Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма.
Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря.
Тъй ли? Как я целуна? На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел.
към беседата >>
Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече.
Например, онзи свят, за който мравите могат да говорят, това е човешкият свят. А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята.
Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече.
Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание.
към беседата >>
Тъй ли?
Ни най-малко не е така. Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря.
Тъй ли?
Как я целуна? На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре?
към беседата >>
Той е много повече, отколкото са го измерили.
А когато ние говорим за онзи свят, това е светът на ангелите. И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече.
Той е много повече, отколкото са го измерили.
Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12.
към беседата >>
Как я целуна?
Този човек е добър, но не може да се изкаже. Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли?
Как я целуна?
На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе.
към беседата >>
Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас.
И ангелите живеят на земята, при нашите учени. Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили.
Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас.
Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес.
към беседата >>
На кое место?
Преди всичко, на човека трябва да се даде свобода, да се изкаже добре. И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли? Как я целуна?
На кое место?
Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там.
към беседата >>
Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени.
Сега това е едно противоречие. Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас.
Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени.
Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра.
към беседата >>
Като мъртва, когато беше в ковчега.
И онзи, който се изказва, да гледа по възможност да се изкаже, както трябва без да представя нещата в преувеличена форма. Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли? Как я целуна? На кое место?
Като мъртва, когато беше в ковчега.
Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея.
към беседата >>
Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание.
Например, сегашните наши учени не са измерили точно диаметъра на земята. Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени.
Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание.
Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко.
към беседата >>
Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел.
Един момък казва: Аз целунах една княжеска дъщеря. Тъй ли? Как я целуна? На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега.
Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел.
На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо.
към беседата >>
Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание.
Той не е точно 12 хиляди километра, както са го измерили, той е повече. Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание.
Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание.
Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област.
към беседата >>
На какво основание отгоре?
Тъй ли? Как я целуна? На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел.
На какво основание отгоре?
Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията.
към беседата >>
Значи те са дошли до числото 12.
Той е много повече, отколкото са го измерили. Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание.
Значи те са дошли до числото 12.
До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу.
към беседата >>
Защото от умрялата няма какво да се вземе.
Как я целуна? На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре?
Защото от умрялата няма какво да се вземе.
Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава.
към беседата >>
До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес.
Като се казва, че диаметърът на земята е 12 хиляди километра, аз съм съгласен с вас. Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12.
До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес.
Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми.
към беседата >>
Философията е там.
На кое место? Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе.
Философията е там.
А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки.
към беседата >>
Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра.
Този диаметър отговаря на съзнанието на сегашните учени. Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес.
Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра.
Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши.
към беседата >>
А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея.
Като мъртва, когато беше в ковчега. Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там.
А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея.
Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка?
към беседата >>
Това пространство е много малко.
Ако попитате мравите за диаметъра на земята, той ще бъде много малък, според тяхното съзнание. Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра.
Това пространство е много малко.
В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига.
към беседата >>
Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо.
Следователно, ако целунете живата княжеска дъщеря, това е престъпление, но ако целунете мъртвата княжеска дъщеря, това е добродетел. На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея.
Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо.
Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира.
към беседата >>
В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област.
Тъй щото, диаметърът на земята, който учените са определили, отговаря на тяхното съзнание. Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко.
В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област.
За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване.
към беседата >>
Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията.
На какво основание отгоре? Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо.
Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията.
Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос.
към беседата >>
За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу.
Значи те са дошли до числото 12. До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област.
За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу.
Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората.
към беседата >>
Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава.
Защото от умрялата няма какво да се вземе. Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията.
Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава.
Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал.
към беседата >>
Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми.
До 12 хиляди километра е знанието, до което са дошли днес. Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу.
Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми.
Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари.
към беседата >>
Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки.
Философията е там. А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава.
Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки.
Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец.
към беседата >>
Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши.
Това показва, че човешкото съзнание обхваща една линия от 12 хиляди километра. Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми.
Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши.
Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите.
към беседата >>
Какво ще спечелиш с една целувка?
А като целунеш живата, има какво да вземеш от нея. Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки.
Какво ще спечелиш с една целувка?
Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър.
към беседата >>
Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига.
Това пространство е много малко. В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши.
Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига.
Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови.
към беседата >>
Въпросът за целувката различно се третира.
Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш да вземеш нещо. Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка?
Въпросът за целувката различно се третира.
В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара.
към беседата >>
Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване.
В тази междина могат да се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област. За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига.
Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване.
Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови. Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство.
към беседата >>
В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос.
Когато момъкът целуне една мома без нейно позволение, ето де седи престъплението, ето де се нарушават отношенията. Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира.
В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос.
Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка.
към беседата >>
Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората.
За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу. Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване.
Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората.
Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови. Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство. Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
към беседата >>
Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал.
Това трябва да се вземе като относителен морал, който трябва да се проучава. Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос.
Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал.
Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор.
към беседата >>
Дойде някой при мене, иска помощ в пари.
Той казва: Потъвам, моля, помогнете ми. Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората.
Дойде някой при мене, иска помощ в пари.
Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови. Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство. Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
към беседата >>
Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец.
Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки. Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал.
Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец.
Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават.
към беседата >>
Не е въпросът в парите.
Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой да ми помогне, с мене всичко ще се свърши. Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари.
Не е въпросът в парите.
Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови. Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство. Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
към беседата >>
Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър.
Какво ще спечелиш с една целувка? Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец.
Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър.
Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата.
към беседата >>
Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови.
Достатъчно е на този човек да му се каже една дума или един тон да чуе, и съзнанието му да почне да се подига. Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите.
Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови.
Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство. Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
към беседата >>
Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара.
Въпросът за целувката различно се третира. В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър.
Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара.
Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили.
към беседата >>
Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство.
Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване. Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови.
Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство.
Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
към беседата >>
Така е, скъпо коства понякога една целувка.
В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос. Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара.
Така е, скъпо коства понякога една целувка.
Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро.
към беседата >>
Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората. Дойде някой при мене, иска помощ в пари. Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови. Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство.
Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие.
към беседата >>
Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор.
Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал. Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка.
Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор.
Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение.
към беседата >>
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина.
В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници. Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години.
към беседата >>
Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават.
Вървят и си приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец. Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор.
Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават.
Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете.
към беседата >>
В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина.
В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници.
Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар.
към беседата >>
Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата.
Като излезли на светло, тя видяла, че той бил негър. Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават.
Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата.
В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно.
към беседата >>
Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина. В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници.
Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората.
Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние.
към беседата >>
В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили.
Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара. Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата.
В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили.
Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши.
към беседата >>
Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина. В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници. Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората.
Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре.
Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години.
към беседата >>
Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро.
Така е, скъпо коства понякога една целувка. Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили.
Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро.
Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне.
към беседата >>
Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина. В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници. Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре.
Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски.
Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек.
към беседата >>
Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение.
Или десет хиляди долара глоба или десет години затвор. Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро.
Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение.
Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место.
към беседата >>
Това се продължавало цели 20–30 години.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина. В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници. Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски.
Това се продължавало цели 20–30 години.
Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска.
към беседата >>
Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете.
Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават. Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение.
Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете.
Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место.
към беседата >>
Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар.
В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници. Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години.
Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар.
Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон.
към беседата >>
Целувката не е нещо произволно.
Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата. В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете.
Целувката не е нещо произволно.
Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место.
към беседата >>
Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние.
Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар.
Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние.
– Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори.
към беседата >>
Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши.
В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили. Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно.
Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши.
В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас.
към беседата >>
– Не, аз съм го опитал вече толкова години.
Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние.
– Не, аз съм го опитал вече толкова години.
Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти?
към беседата >>
В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне.
Когато майката целува децата си, тя им прави голямо добро. Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши.
В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне.
Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого.
към беседата >>
Зная, че той ще стане един прекрасен човек.
Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години.
Зная, че той ще стане един прекрасен човек.
Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам.
към беседата >>
Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Ако тя знае как и на кои места да ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение. Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне.
Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата.
към беседата >>
Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска.
Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек.
Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска.
Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш?
към беседата >>
Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Затова, като вземете едно дете, трябва да знаете де да го целунете. Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа.
към беседата >>
Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон.
Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска.
Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон.
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно.
към беседата >>
Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место.
Целувката не е нещо произволно. Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место.
Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората.
към беседата >>
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори.
Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон.
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори.
Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
към беседата >>
Целувките не са от нас.
Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши. В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место.
Целувките не са от нас.
Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме.
към беседата >>
Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти?
– Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори.
Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти?
Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си.
към беседата >>
Не мислете, че някой е целунал някого.
В този смисъл, не е лошо да ви целуне човек, но трябва да знае де да ви целуне. Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас.
Не мислете, че някой е целунал някого.
Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си.
към беседата >>
Аз не те познавам.
Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти?
Аз не те познавам.
Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят.
към беседата >>
Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата.
Ако ти си болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого.
Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата.
Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си. Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата.
към беседата >>
Как смееш да ме безпокоиш?
Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам.
Как смееш да ме безпокоиш?
Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой.
към беседата >>
Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа.
Ако ти си беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место. Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата.
Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа.
Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си. Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата. Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си.
към беседата >>
Светията си излязъл, но му станало тъжно.
Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш?
Светията си излязъл, но му станало тъжно.
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората.
Ако ти си отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место. Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа.
Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората.
Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си. Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата. Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си. От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
към беседата >>
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно.
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе.
към беседата >>
Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме.
Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората.
Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме.
Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си. Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата. Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си. От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
към беседата >>
Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си.
Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си.
И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема.
към беседата >>
Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си.
Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме.
Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си.
Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата. Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си. От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
към беседата >>
И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят.
Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си.
И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят.
Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема. Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе.
към беседата >>
Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата.
Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата. Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си.
Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата.
Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си. От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
към беседата >>
Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой.
Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят.
Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой.
Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема. Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе. – Не, светия втори път не яде бой.
към беседата >>
Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си.
Всички трябва да бъдем добри служители в Царството на Христа. Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си. Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата.
Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си.
От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
към беседата >>
Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал.
Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой.
Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал.
Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема. Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе. – Не, светия втори път не яде бой.
към беседата >>
От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
Ние трябва да бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората. Не мислете, че трябва да раздадем всичко, каквото имаме. Човек трябва да раздаде само онова, което е взел като длъжност върху себе си. Представете си, че имате една торба със злато, която трябва да вложите в пощата. Ще я вложите в пощата без да вземете нито една монета за себе си.
От единия до другия край вие трябва да бъдете проводници на Божиите блага.
към беседата >>
Извини ме, че така се отнесох към тебе.
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал.
Извини ме, че така се отнесох към тебе.
Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема. Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе. – Не, светия втори път не яде бой.
към беседата >>
Кога се говори за правоверните хора в света.
Кога се говори за правоверните хора в света.
Кои са правоверни хора? Чудно нещо. Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек?
към беседата >>
Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема.
Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе.
Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема.
Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе. – Не, светия втори път не яде бой.
към беседата >>
Кои са правоверни хора?
Кога се говори за правоверните хора в света.
Кои са правоверни хора?
Чудно нещо. Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало.
към беседата >>
Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе.
И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема.
Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе.
– Не, светия втори път не яде бой.
към беседата >>
Чудно нещо.
Кога се говори за правоверните хора в света. Кои са правоверни хора?
Чудно нещо.
Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта.
към беседата >>
– Не, светия втори път не яде бой.
Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема. Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе.
– Не, светия втори път не яде бой.
към беседата >>
Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни.
Кога се говори за правоверните хора в света. Кои са правоверни хора? Чудно нещо.
Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни.
Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого.
към беседата >>
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство.
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство.
Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва. Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Не ги съдя, но казвам само.
Кога се говори за правоверните хора в света. Кои са правоверни хора? Чудно нещо. Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни.
Не ги съдя, но казвам само.
Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си.
към беседата >>
Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва.
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство.
Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва.
Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно.
към беседата >>
Кой е праведен човек?
Кога се говори за правоверните хора в света. Кои са правоверни хора? Чудно нещо. Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само.
Кой е праведен човек?
Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата.
към беседата >>
Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место.
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство. Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва.
Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место.
Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него.
към беседата >>
Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало.
Кои са правоверни хора? Чудно нещо. Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек?
Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало.
Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления.
към беседата >>
Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания.
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство. Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва. Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место.
Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания.
Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него. От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н.
към беседата >>
Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта.
Чудно нещо. Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало.
Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта.
Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен.
към беседата >>
Всеки има едно свое вътрешно разбиране.
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство. Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва. Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания.
Всеки има едно свое вътрешно разбиране.
Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него. От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н. Това е в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого.
Че и досега още християните не са правоверни, не са праведни. Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта.
Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого.
Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво.
към беседата >>
Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога.
Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство. Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва. Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране.
Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога.
И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него. От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н. Това е в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си.
Не ги съдя, но казвам само. Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого.
Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си.
Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха.
към беседата >>
И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно.
Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва. Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога.
И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно.
Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него. От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н. Това е в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Престъплението иде само от нямане на нещата.
Кой е праведен човек? Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си.
Престъплението иде само от нямане на нещата.
Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него.
Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно.
Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него.
От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н. Това е в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Който иска само да взима, той върши престъпления.
Праведен човек е онзи, който е свързан с Любовта, с вечното начало. Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата.
Който иска само да взима, той върши престъпления.
Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая.
към беседата >>
От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н.
Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него.
От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н.
Това е в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Този факт е проверен.
Праведен човек е онзи, който се ръководи по закона на Любовта. Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления.
Този факт е проверен.
Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това?
към беседата >>
Това е в Царството на Христа и Бога.
Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него. От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н.
Това е в Царството на Христа и Бога.
към беседата >>
Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво.
Щом човек има Любовта в себе си, той е толкова богат, че не се нуждае да взима нищо от никого. Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен.
Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво.
Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо.
към беседата >>
Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха.
Следователно, праведният човек никога не може да направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от себе си. Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво.
Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха.
Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така.
към беседата >>
Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите.
Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите.
Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете. Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите. Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота.
към беседата >>
Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос.
Престъплението иде само от нямане на нещата. Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха.
Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос.
Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това.
към беседата >>
Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете.
Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите.
Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете.
Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите. Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота.
към беседата >>
Факт е, че сме извън рая.
Който иска само да взима, той върши престъпления. Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос.
Факт е, че сме извън рая.
Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора.
към беседата >>
Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите.
Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите. Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете.
Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите.
Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота.
към беседата >>
Казвате: Как може да се каже това?
Този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая.
Казвате: Как може да се каже това?
Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора.
към беседата >>
Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота.
Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите. Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете. Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите.
Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота.
към беседата >>
Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо.
Ева съгреши, понеже искаше да вземе един плод от забраненото дърво. Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това?
Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо.
Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има.
към беседата >>
За тази цел ще ви приведа един пример из живота.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота.
Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен. Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла. Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората.
към беседата >>
Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така.
Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха да станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха. Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо.
Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така.
Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята.
към беседата >>
Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота.
Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен.
Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла. Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо!
към беседата >>
Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това.
Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос. Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така.
Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това.
Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават.
към беседата >>
Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота. Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен.
Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла.
Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха.
към беседата >>
Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора.
Факт е, че сме извън рая. Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това.
Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора.
Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши.
към беседата >>
Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота. Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен. Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла.
Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи.
Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали.
към беседата >>
Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора.
Казвате: Как може да се каже това? Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора.
Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора.
Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение.
към беседата >>
Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота. Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен. Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла. Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи.
Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла.
На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха?
към беседата >>
Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има.
Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо. Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора.
Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има.
След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява.
към беседата >>
На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота. Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен. Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла. Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла.
На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората.
Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец?
към беседата >>
След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята.
Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така. Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има.
След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята.
Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава.
към беседата >>
Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо!
Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили да отидат в гората, и там поетът да издекламира своето стихотворение, а певецът да изпее своята песен. Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла. Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората.
Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо!
От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец? Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен.
към беседата >>
Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават.
Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание да помогнат на човечеството, те пак не могат да постигнат това. Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята.
Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават.
Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава. Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението.
към беседата >>
От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха.
Като изпълнили своите номера, те отишли в обществото между хората и се похвалили, че като пели и декламирали, цялата гора шумяла. Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо!
От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха.
Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец? Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен. При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет.
към беседата >>
Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши.
Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора. Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават.
Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши.
Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава. Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението. Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре.
към беседата >>
Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали.
Хората отишли в гората да видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи. Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха.
Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали.
Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец? Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен. При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет. Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
към беседата >>
Това е статистика, но в тази статистика има изключение.
Следователно, всяка година населението се увеличава с около пет милиона хора. Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши.
Това е статистика, но в тази статистика има изключение.
Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава. Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението. Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре. Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
към беседата >>
Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха?
Те казали: Опасна е тази декламация, опасна е и тази песен, от която гората оголяла. На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали.
Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха?
Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец? Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен. При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет. Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
към беседата >>
Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява.
Значи, след сто години ще има 500 милиона население повече, отколкото днес има. След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение.
Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява.
Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава. Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението. Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре. Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
към беседата >>
Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец?
На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо да направят опит със своята декламация и със своята песен в гората. Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха?
Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец?
Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен. При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет. Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
към беседата >>
Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава.
След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда да се моли Бога да намали малко населението на земята. Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява.
Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава.
Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението. Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре. Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
към беседата >>
Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен.
Като се върнали между хората, казали: Чудно нещо! От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец?
Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен.
При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет. Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
към беседата >>
Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението.
Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават. Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава.
Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението.
Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре. Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
към беседата >>
При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет.
От нашата декламация и песен листата по дърветата в гората отново изникнаха. Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец? Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен.
При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет.
Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
към беседата >>
Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре.
Сега ви въведох в една област, която ще ви уплаши. Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава. Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението.
Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре.
Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
към беседата >>
Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
Отишли хората да проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали. Питам: Листата на дърветата от декламацията и свиренето на първия поет и музикант певец ли изпаднаха? Или листата на дърветата изникнаха от поезията и песента на вторите поет и певец? Не, при първия случай листата от дърветата окапали, защото вятърът духал и било есен. При втория случай, листата изникнали на дърветата не от декламацията на поета и от свиренето и пеенето на музиканта, но защото било вече пролет.
Следователно, първите са направили опита си през есента, а вторите – през пролетта.
към беседата >>
Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
Това е статистика, но в тази статистика има изключение. Това изключение седи в следното: когато светът се подобрява, и плодородието се намалява. Когато грехът се увеличава, и плодородието се увеличава. Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението. Не е ли по-добре на земята да има само сто милиона хора, но да живеят добре.
Нека по-малко хора идват на земята, но да има по-малко страдания, а не като сегашните.
към беседата >>
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък.
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък.
Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо. Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал. Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво.
към беседата >>
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия.
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия.
„В Цaрството на Христа“. Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира. Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения.
към беседата >>
Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо.
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък.
Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо.
Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал. Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша.
към беседата >>
„В Цaрството на Христа“.
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия.
„В Цaрството на Христа“.
Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира. Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот.
към беседата >>
Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал.
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък. Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо.
Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал.
Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото?
към беседата >>
Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира.
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия. „В Цaрството на Христа“.
Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира.
Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия.
към беседата >>
Те всякога са изпълнявали това, което си знаят.
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък. Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо. Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал.
Те всякога са изпълнявали това, което си знаят.
Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре.
към беседата >>
Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение.
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия. „В Цaрството на Христа“. Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира.
Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение.
Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много.
към беседата >>
Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли.
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък. Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо. Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал. Те всякога са изпълнявали това, което си знаят.
Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли.
И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш.
към беседата >>
Сега да ви кажа какво е вашето положение.
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия. „В Цaрството на Христа“. Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира. Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение.
Сега да ви кажа какво е вашето положение.
Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр.
към беседата >>
И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво.
Сега, това, което ще ви кажа, няма да измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък. Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо. Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал. Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли.
И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво.
Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се.
към беседата >>
Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения.
Сега да ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам да ви разкрия. „В Цaрството на Христа“. Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира. Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение.
Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения.
Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава.
към беседата >>
Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша.
Някой казва, че могъл да убеди някого в нещо. Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал. Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво.
Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша.
Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии?
към беседата >>
Този пример взимам от сегашния живот.
„В Цaрството на Христа“. Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира. Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения.
Този пример взимам от сегашния живот.
Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр?
към беседата >>
Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото?
Моята опитност пък е следната: каквото съм казвал до сега на хората, те никога не са изпълнили това, което съм им казвал. Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша.
Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото?
Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят.
към беседата >>
Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия.
Христос иска да извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира. Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот.
Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия.
Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр.
към беседата >>
Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре.
Те всякога са изпълнявали това, което си знаят. Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото?
Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре.
Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят.
към беседата >>
Той си казал: Тази работа поне не струва много.
Не да тури нови институти, не да тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска да покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може да се подобри с едно малко видоизменение. Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия.
Той си казал: Тази работа поне не струва много.
Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв.
към беседата >>
Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш.
Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли. И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре.
Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш.
Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н.
към беседата >>
Изгорил дърва и направил кюмюр.
Сега да ви кажа какво е вашето положение. Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много.
Изгорил дърва и направил кюмюр.
Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал.
към беседата >>
Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се.
И можете да кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво. Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш.
Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се.
Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее.
към беседата >>
Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава.
Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще си вадите вашите заключения. Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр.
Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава.
Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца.
към беседата >>
Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии?
Съгласен съм с вас, човек всякога не може да ме слуша. Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се.
Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии?
После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят.
към беседата >>
Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр?
Този пример взимам от сегашния живот. Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава.
Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр?
– Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант.
към беседата >>
После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят.
Питам: Защо човек всякога слуша себе си, и в правото, и в кривото? Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии?
После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят.
Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български.
към беседата >>
– Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр.
Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде да намери такава, най-после решил да стане кюмюрджия. Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр?
– Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр.
Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска.
към беседата >>
Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят.
Някой човек свършил четири факултета, но отива в кръчмата и се напива добре. Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят.
Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят.
Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял.
към беседата >>
Ученият дал 150 лв.
Той си казал: Тази работа поне не струва много. Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр.
Ученият дал 150 лв.
на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца.
към беседата >>
Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н.
Връща се у дома си, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така да се напиеш. Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят.
Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н.
Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят.
към беседата >>
на младия човек и си заминал.
Изгорил дърва и направил кюмюр. Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв.
на младия човек и си заминал.
Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа.
към беседата >>
Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее.
Е, намерихме се с другари, пийнахме малко, повеселихме се. Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н.
Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее.
Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това!
към беседата >>
Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца.
Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града да го продава. Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал.
Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца.
И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа.
към беседата >>
Ще приведа един пример за онзи свят.
Какъв грях има в това, че пийнали няколко души винце, че станали чакър кефлии? После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее.
Ще приведа един пример за онзи свят.
Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам.
към беседата >>
И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант.
Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр? – Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца.
И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант.
Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория.
към беседата >>
Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български.
После другото положение: някои хора искат да отидат в другия свят, а светските хора искат да останат на този свят, да си поживеят. Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят.
Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български.
Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене.
към беседата >>
Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска.
– Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр. Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант.
Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска.
Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена.
към беседата >>
Един милионер американец умрял.
Като се говори за онзи свят, аз разбирам един уреден свят. Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български.
Един милионер американец умрял.
За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето.
към беседата >>
Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца.
Ученият дал 150 лв. на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска.
Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца.
Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра.
към беседата >>
За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят.
Там книгите не губят своята цена, хората не умират, няма гробища, няма глад и т. н. Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял.
За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят.
Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето. Пет стотинки.
към беседата >>
Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа.
на младия човек и си заминал. Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца.
Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа.
Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря.
към беседата >>
Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това!
Достатъчно да имаш пари на онзи свят, за да видите колко добре се живее. Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят.
Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това!
И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето. Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки.
към беседата >>
Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа.
Като отива дома си, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца. И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа.
Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа.
В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли?
към беседата >>
И тук лесно ще прекарам.
Ще приведа един пример за онзи свят. Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това!
И тук лесно ще прекарам.
Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето. Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето.
към беседата >>
В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория.
И единият е кюмюрджия, и другият е кюмюрджия, само че единият изгаря дърветата и прави от тях въглища, а другият преработва въглищата и ги превръща в диамант. Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа.
В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория.
Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли? Как?
към беседата >>
Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене.
Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български. Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам.
Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене.
Запитал колко струва яденето. Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари.
към беседата >>
Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена.
Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба си чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска. Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория.
Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена.
След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли? Как? – Не питай затова.
към беседата >>
Запитал колко струва яденето.
Един милионер американец умрял. За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене.
Запитал колко струва яденето.
Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки.
към беседата >>
След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра.
Сега трябва да минат във втората фаза, да превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца. Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена.
След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра.
Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли? Как? – Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува.
към беседата >>
Пет стотинки.
За да почетат паметта на баща си, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато, да има пари и на онзи свят. Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето.
Пет стотинки.
Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли?
към беседата >>
Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря.
Но има още по-учени хора, които могат да впрегнат този диамант на работа. Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра.
Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря.
– Тъй ли? Как? – Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство.
към беседата >>
Тук всяко ядене струва по пет стотинки.
Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба си, и като напипал златото, казал си: Чудо е това! И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето. Пет стотинки.
Тук всяко ядене струва по пет стотинки.
Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки.
към беседата >>
– Тъй ли?
Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория, да превръщате в лабораториите си кюмюра в диамант, вие не можете да влезете в Царството на Христа. В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря.
– Тъй ли?
Как? – Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури.
към беседата >>
Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето.
И тук лесно ще прекарам. Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето. Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки.
Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето.
Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове.
към беседата >>
Как?
В Царството на Христа се искат хора не от първата, но от втората категория. Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли?
Как?
– Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр.
към беседата >>
Да, но тук не се развалят никакви пари.
Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал да му дадат от едно ядене. Запитал колко струва яденето. Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето.
Да, но тук не се развалят никакви пари.
Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата.
към беседата >>
– Не питай затова.
Вие трябва да вземете онова с ниската цена и да го превърнете в нещо с висока цена. След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли? Как?
– Не питай затова.
Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр.
към беседата >>
Тук се приемат само по пет стотинки.
Запитал колко струва яденето. Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари.
Тук се приемат само по пет стотинки.
Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети.
към беседата >>
Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува.
След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра. Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли? Как? – Не питай затова.
Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува.
Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант.
към беседата >>
Така ли?
Пет стотинки. Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки.
Така ли?
Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят.
към беседата >>
Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство.
Няма какво повече да продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря. – Тъй ли? Как? – Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува.
Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство.
Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите.
към беседата >>
Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки.
Тук всяко ядене струва по пет стотинки. Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли?
Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки.
Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре?
към беседата >>
Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури.
– Тъй ли? Как? – Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство.
Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури.
Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота.
към беседата >>
Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове.
Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и си прихванете за яденето. Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки.
Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове.
Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си.
към беседата >>
Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр.
Как? – Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури.
Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр.
И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри.
към беседата >>
Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата.
Да, но тук не се развалят никакви пари. Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове.
Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата.
Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни.
към беседата >>
И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр.
– Не питай затова. Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр.
И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр.
Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука.
към беседата >>
Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети.
Тук се приемат само по пет стотинки. Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата.
Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети.
Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни.
към беседата >>
Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант.
Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил да работи друго, каквото го интересува. Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр.
Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант.
Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа.
към беседата >>
Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят.
Така ли? Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети.
Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят.
Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно?
към беседата >>
Той разбира законите.
Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр да се създаде помежду им такова приятелство. Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант.
Той разбира законите.
В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега.
към беседата >>
Какво ще кажете на това отгоре?
Тогава милионерът писал на синовете си да му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки. Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят.
Какво ще кажете на това отгоре?
Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим.
към беседата >>
В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота.
Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури. Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите.
В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота.
Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне.
към беседата >>
Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си.
Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове. Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре?
Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си.
Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише.
към беседата >>
Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри.
Тогава един негов приятел също така започнал да продава кюмюр. И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота.
Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри.
Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие.
към беседата >>
Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни.
Взима той тези пари, и пак... отива на гостилницата. Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си.
Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни.
Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише. Поезията едва сега е започнала, музиката също.
към беседата >>
Това е разбиране на целия космос, на цялата наука.
И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр. Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри.
Това е разбиране на целия космос, на цялата наука.
Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон.
към беседата >>
Всички не са верни, но половината само са верни.
Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети. Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни.
Всички не са верни, но половината само са верни.
Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише. Поезията едва сега е започнала, музиката също. Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
към беседата >>
Велика наука е Царството на Христа.
Следователно, когато продавате кюмюра си, продавайте го на онзи учен, който може да го превърне в диамант. Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука.
Велика наука е Царството на Христа.
То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа.
към беседата >>
Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно?
Наистина, евтино е яденето, но никакви пари от земните не вървят в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни.
Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно?
Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише. Поезията едва сега е започнала, музиката също. Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
към беседата >>
То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега.
Той разбира законите. В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа.
То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега.
Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице.
към беседата >>
Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим.
Какво ще кажете на това отгоре? Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно?
Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим.
Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише. Поезията едва сега е започнала, музиката също. Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
към беседата >>
Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне.
В Царството на Христа това е знание, това е наука, това е побратимяване, това е разбиране на живота. Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега.
Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне.
Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали.
към беседата >>
Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише.
Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам да ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта си. Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим.
Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише.
Поезията едва сега е започнала, музиката също. Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
към беседата >>
Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие.
Това е разбиране на семейния живот, на домашния живот, на отношения между братя и сестри. Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне.
Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие.
В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите.
към беседата >>
Поезията едва сега е започнала, музиката също.
Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни. Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише.
Поезията едва сега е започнала, музиката също.
Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
към беседата >>
В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон.
Това е разбиране на целия космос, на цялата наука. Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие.
В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон.
Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните?
към беседата >>
Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
Всички не са верни, но половината само са верни. Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно? Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво да правим. Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго да пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво да се пише. Поезията едва сега е започнала, музиката също.
Младите поети имат шанс да вземат една стъпка напред.
към беседата >>
Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа.
Велика наука е Царството на Христа. То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон.
Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа.
Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч.
към беседата >>
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен.
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен.
Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници.
към беседата >>
Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице.
То не е онези дребнавости, в които сме изпаднали сега. Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа.
Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице.
Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят.
към беседата >>
Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен.
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен.
Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен.
Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя.
към беседата >>
Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали.
Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може да помогне. Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице.
Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали.
Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят.
към беседата >>
Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята.
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен. Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен.
Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята.
Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права.
към беседата >>
Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите.
Не че не може да се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие. В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали.
Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите.
Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него.
към беседата >>
Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята.
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен. Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята.
Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята.
Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите.
към беседата >>
Какво правят християните?
В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове да поговорят и да се помолят помежду си, как могат да съберат пари да помогнат на своите бедни събратя в Лондон. Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите.
Какво правят християните?
Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква.
към беседата >>
Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят.
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен. Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята.
Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят.
Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват.
към беседата >>
Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч.
Докато разисквали по въпроса от коя банка да поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека да не изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните?
Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч.
Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това.
към беседата >>
Там очакват работници.
Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен. Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят.
Там очакват работници.
Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема.
към беседата >>
Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят.
Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице. Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч.
Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят.
Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората?
към беседата >>
Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя.
Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници.
Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя.
Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла.
към беседата >>
Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят.
Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали. Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят.
Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят.
За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората? От безлюбие.
към беседата >>
Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права.
Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя.
Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права.
Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл.
към беседата >>
За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него.
Вие чакате да ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите. Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят.
За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него.
Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората? От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано.
към беседата >>
Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите.
Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права.
Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите.
Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса.
към беседата >>
Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква.
Какво правят християните? Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него.
Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква.
Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората? От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие.
към беседата >>
Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват.
Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите.
Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват.
И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл.
към беседата >>
Няма какво да ви доказвам това.
Като умре някой, тогава ще му четат надгробна реч. Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква.
Няма какво да ви доказвам това.
От какво умират хората? От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова.
към беседата >>
И вие трябва да разрешите тази проблема.
Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват.
И вие трябва да разрешите тази проблема.
Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат.
към беседата >>
От какво умират хората?
Помнете едно нещо: Умрелите не отиват в онзи свят. Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това.
От какво умират хората?
От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи.
към беседата >>
Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла.
Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема.
Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла.
Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия.
към беседата >>
От безлюбие.
Умрелите са за този свят, а живите за онзи свят. За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората?
От безлюбие.
Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие.
към беседата >>
Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл.
Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла.
Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл.
Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат.
към беседата >>
Като умре някой, аз виждам какво е написано.
За да живее, човек трябва да има в себе си Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва да тупти в него. Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората? От безлюбие.
Като умре някой, аз виждам какво е написано.
Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си.
към беседата >>
Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса.
Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл.
Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса.
Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата.
към беседата >>
Писано е: Този човек умира от безлюбие.
Всеки човек, който лишава себе си от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква. Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората? От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано.
Писано е: Този човек умира от безлюбие.
Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните.
към беседата >>
Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл.
Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса.
Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл.
Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен.
към беседата >>
Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова.
Няма какво да ви доказвам това. От какво умират хората? От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие.
Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова.
Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си.
към беседата >>
Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат.
И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл.
Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат.
Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси.
към беседата >>
Това са неверни работи.
От какво умират хората? От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова.
Това са неверни работи.
Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов.
към беседата >>
Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия.
Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат.
Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия.
Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение.
към беседата >>
Човек умира от безлюбие.
От безлюбие. Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи.
Човек умира от безлюбие.
Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи.
към беседата >>
Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат.
Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия.
Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат.
Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи?
към беседата >>
Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си.
Като умре някой, аз виждам какво е написано. Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие.
Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си.
Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва.
към беседата >>
Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата.
Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат.
Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата.
Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те?
към беседата >>
Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните.
Писано е: Този човек умира от безлюбие. Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си.
Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните.
То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи.
към беседата >>
Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен.
Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата.
Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен.
Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите?
към беседата >>
То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си.
Сега, като умре някой, ще пишат на паметниците това онова. Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните.
То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си.
Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това.
към беседата >>
Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси.
Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен.
Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси.
Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите?
към беседата >>
Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов.
Това са неверни работи. Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си.
Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов.
Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината.
към беседата >>
Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение.
Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси.
Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение.
Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили.
към беседата >>
Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи.
Човек умира от безлюбие. Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов.
Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи.
Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило.
към беседата >>
Питам: Необходими ли са на човека три очи?
Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение.
Питам: Необходими ли са на човека три очи?
Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението.
към беседата >>
Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва.
Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към себе си. Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи.
Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва.
Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички.
към беседата >>
Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те?
Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи?
Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те?
Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя?
към беседата >>
Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи.
Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва да помните. То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва.
Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи.
Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите.
към беседата >>
Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите?
Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те?
Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите?
Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени.
към беседата >>
Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това.
То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат да имат никаква любов нито към себе си, нито към ближните си. Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи.
Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това.
Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат.
към беседата >>
Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите?
Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите?
Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите?
Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса?
към беседата >>
Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината.
Божията Любов или Любовта ни към Бога ще бъде едно мерило за нашата Любов. Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това.
Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината.
Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат. Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано.
към беседата >>
Не че нищо не са разрешили.
Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите?
Не че нищо не са разрешили.
Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме.
към беседата >>
Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило.
Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може да се приложи. Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината.
Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило.
Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат. Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано. Хората също така се тъпчат едни други.
към беседата >>
Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението.
Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили.
Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението.
Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава.
към беседата >>
Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички.
Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва. Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило.
Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички.
Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат. Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано. Хората също така се тъпчат едни други. Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
към беседата >>
Имаме и една уста, но какво е разрешила тя?
Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението.
Имаме и една уста, но какво е разрешила тя?
Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате?
към беседата >>
Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите.
Като не прилагаме тази Любов, говорим за Любов към ближния, към този, към онзи. Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички.
Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите.
Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат. Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано. Хората също така се тъпчат едни други. Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
към беседата >>
Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени.
Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя?
Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени.
В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате.
към беседата >>
Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат.
Явяват се и проповедници да проповядват, но нищо не излиза от това. Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите.
Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат.
Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано. Хората също така се тъпчат едни други. Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
към беседата >>
В какво седи неразрешението на въпроса?
Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени.
В какво седи неразрешението на въпроса?
Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света.
към беседата >>
Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано.
Аз нямам нищо против това, но всеки трябва да проповядва Истината. Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат.
Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано.
Хората също така се тъпчат едни други. Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
към беседата >>
Казвате: Трябва да се обичаме.
Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса?
Казвате: Трябва да се обичаме.
Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас.
към беседата >>
Хората също така се тъпчат едни други.
Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва да бъде мерило. Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат. Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано.
Хората също така се тъпчат едни други.
Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
към беседата >>
Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава.
Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме.
Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава.
Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия.
към беседата >>
Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички. Тогава той ще има отношение и към цветенцата, и към мухите. Когато виждам как късат цветята, казвам да не ги късат. Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че си стъпкано. Хората също така се тъпчат едни други.
Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво да се прави.
към беседата >>
Тогава какво ще направите с Любовта, която имате?
Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава.
Тогава какво ще направите с Любовта, която имате?
Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни.
към беседата >>
„В Царството на Христа“.
„В Царството на Христа“.
Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха. Вие не сте причина за вашето нещастие. Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва.
към беседата >>
Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате.
Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате?
Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате.
Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха.
„В Царството на Христа“.
Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха.
Вие не сте причина за вашето нещастие. Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите.
към беседата >>
Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света.
В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате.
Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света.
Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото?
към беседата >>
Вие не сте причина за вашето нещастие.
„В Царството на Христа“. Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха.
Вие не сте причина за вашето нещастие.
Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят.
към беседата >>
Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас.
Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света.
Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас.
Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник.
към беседата >>
Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот.
„В Царството на Христа“. Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха. Вие не сте причина за вашето нещастие.
Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот.
Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние.
към беседата >>
Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия.
Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас.
Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия.
Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър.
към беседата >>
Но като умни, вие трябва да измените тези последствия.
„В Царството на Христа“. Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха. Вие не сте причина за вашето нещастие. Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот.
Но като умни, вие трябва да измените тези последствия.
По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората.
към беседата >>
Обаче, купувачите ще бъдат недоволни.
Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия.
Обаче, купувачите ще бъдат недоволни.
Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав?
към беседата >>
По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва.
„В Царството на Христа“. Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха. Вие не сте причина за вашето нещастие. Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия.
По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва.
На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода?
към беседата >>
Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н.
Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни.
Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н.
Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави.
към беседата >>
На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите.
Сега аз не искам да ви държа отговорни, вие не създадохте греха. Вие не сте причина за вашето нещастие. Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва.
На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите.
Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило.
към беседата >>
Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото?
Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н.
Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото?
Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око.
към беседата >>
Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят.
Вие не сте причина за вашето нещастие. Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите.
Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят.
И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода.
към беседата >>
Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник.
Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото?
Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник.
Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота.
към беседата >>
И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние.
Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот. Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят.
И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние.
Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода.
към беседата >>
Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър.
Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник.
Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър.
Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия.
към беседата >>
Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората.
Но като умни, вие трябва да измените тези последствия. По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние.
Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората.
На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни.
към беседата >>
Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав?
Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър.
Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав?
И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право.
към беседата >>
На кого може да се даде свобода?
По същия начин трябва да се създадат училища, в които да се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва. На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората.
На кого може да се даде свобода?
Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава?
към беседата >>
И двата възгледа са прави.
Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав?
И двата възгледа са прави.
Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората.
към беседата >>
Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило.
На сегашните семейства може да се покаже пътя, по който да се подобрят синовете и дъщерите. Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода?
Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило.
Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда.
към беседата >>
Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око.
Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави.
Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око.
Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение.
към беседата >>
Това е свобода.
Също така може да се проповядва и на обществата да се подобрят. И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило.
Това е свобода.
Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва.
към беседата >>
Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота.
Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око.
Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота.
Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас.
към беседата >>
Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода.
И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може да бъде в цветуще състояние. Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода.
Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода.
Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява.
към беседата >>
Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия.
Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота.
Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия.
Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено.
към беседата >>
Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни.
Но затова се изисква пълно съзнание, да се даде свобода на хората. На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода.
Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни.
Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира.
към беседата >>
Сега, разбирайте ме право.
Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия.
Сега, разбирайте ме право.
Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено.
към беседата >>
Казвате: Ами защо страдаме тогава?
На кого може да се даде свобода? Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни.
Казвате: Ами защо страдаме тогава?
Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява.
към беседата >>
Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората.
И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право.
Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората.
Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко.
към беседата >>
Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда.
Свобода може да се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило. Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава?
Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда.
Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината.
към беседата >>
Религията е човешко творение.
Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората.
Религията е човешко творение.
Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате.
към беседата >>
Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва.
Това е свобода. Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда.
Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва.
Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал.
към беседата >>
Това, което Бог създал, е вътре в нас.
Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение.
Това, което Бог създал, е вътре в нас.
Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота.
към беседата >>
Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява.
Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може да се даде свобода. Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва.
Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява.
Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал.
към беседата >>
Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено.
Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас.
Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено.
Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра.
към беседата >>
Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира.
Казвам: Каквито обвинения да се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни. Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява.
Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира.
Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта.
към беседата >>
Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено.
Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено.
Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено.
Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра. Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
към беседата >>
Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява.
Казвате: Ами защо страдаме тогава? Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира.
Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява.
Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш.
към беседата >>
Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко.
Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено.
Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко.
Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра. Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
към беседата >>
Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината.
Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда. Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява.
Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината.
Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва.
към беседата >>
Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате.
Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко.
Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате.
Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра. Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
към беседата >>
Ако ти умираш, ти не си я разбрал.
Който се приближава при Любовта и я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината.
Ако ти умираш, ти не си я разбрал.
Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение?
към беседата >>
Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота.
Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате.
Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота.
Това наричам аз вяра. Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
към беседата >>
Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал.
Който се приближава при Мъдростта и не я разбира, той оглупява; който се приближава при Мъдростта и я разбира, той поумнява. Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал.
Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал.
Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта. Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение? Например, имате един тон.
към беседата >>
Това наричам аз вяра.
Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота.
Това наричам аз вяра.
Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
към беседата >>
Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта.
Който се приближава при Истината и не я разбира, той умира. Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал.
Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта.
Тогава и учен човек ще станеш. Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение? Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ?
към беседата >>
Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра.
Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал.
към беседата >>
Тогава и учен човек ще станеш.
Който се приближава при Истината и я разбира, той оживява. Следователно, ако ти оживееш, ти си разбрал Истината. Ако ти умираш, ти не си я разбрал. Ако си оглупял и си приближил при Мъдростта, не си разбрал. Но ако поумнееш, разбрал си Мъдростта.
Тогава и учен човек ще станеш.
Сегашните вярващи казват: На нас много учение не ни трябва. Какво е това учение? Например, имате един тон. Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ? На всеки тон трябва да хармонира съответен.
към беседата >>
3.
Тънкият конец
,
УС
, София, 11.11.1934г.,
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
към беседата >>
За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си.
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
към беседата >>
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си.
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
към беседата >>
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо.
към беседата >>
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
към беседата >>
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва.
При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува.
Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва.
При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н.
Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува.
Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н.
Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото.
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото.
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Тогава няма да му липсва нищо.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Тогава няма да му липсва нищо.
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо.
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“.
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си.
Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
към беседата >>
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“.
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост.
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Какво виждаме в живота?
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си.
Какво виждаме в живота?
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост.
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
– „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота?
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
– „За Бога, помогни ми сега!
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
– „За Бога, помогни ми сега!
“ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Както виждате, животът се изявява разумно.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
Както виждате, животът се изявява разумно.
За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
“ – „Никакъв Бог не признавам.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега!
“ – „Никакъв Бог не признавам.
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно.
За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си.
Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам.
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си.
Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца.
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец.
към беседата >>
Това добро ще ви спаси.
Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца.
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие.
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
към беседата >>
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
към беседата >>
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие.
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение.
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
към беседата >>
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение.
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?
“ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
“ – Не, през тази река са прекарани само конци.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?
“ – Не, през тази река са прекарани само конци.
Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Тя може да се мине само по конец.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци.
Тя може да се мине само по конец.
Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец.
Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Какво представлява тънкият конец?
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си.
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
към беседата >>
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си.
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета.
Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
към беседата >>
Гледай да хванеш поне едното въже.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета.
Гледай да хванеш поне едното въже.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
към беседата >>
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
към беседата >>
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно.
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
към беседата >>
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно.
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
към беседата >>
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец.
към беседата >>
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
към беседата >>
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
към беседата >>
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
към беседата >>
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
към беседата >>
Това е пътят на тънкия конец.
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
Това е пътят на тънкия конец.
Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец.
Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка.
Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка.
Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“.
Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“.
Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“.
С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“.
С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
към беседата >>
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея.
Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея.
Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили.
Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили.
Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите.
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите.
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
към беседата >>
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си.
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
към беседата >>
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си.
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
към беседата >>
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
към беседата >>
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува.
Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил да се самоубие. Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува.
Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба си. Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
Така отчаян, той тръгнал из града, да обмисли как да се самоубие. В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“. Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака си. Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре.
Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал да го лекува. Младият лекар си казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“. Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар. От този момент работите на лекаря започнали да се нареждат добре. Той често си казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек да му помогна“.
Богатият пък съжалявал, че счупил крака си, вследствие на което работите му останали недовършени.
към беседата >>
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си.
Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
към беседата >>
Какво виждаме в живота?
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си.
Какво виждаме в живота?
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота?
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Както виждате, животът се изявява разумно.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
Както виждате, животът се изявява разумно.
За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно.
За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си.
Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите. Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
И така, човек може да се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените си работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата си с богатия, за възможността да намести счупения му крак и да подобри живота си. Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си.
Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Това добро ще ви спаси.
Какво виждаме в живота? Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания. Както виждате, животът се изявява разумно. За предпочитане е богатият да извади нещо от кесията си, отколкото младият лекар да свърши с живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е определено да извършите.
Това добро ще ви спаси.
към беседата >>
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
към беседата >>
Утринно слово от Учителя, държано на
Утринно слово от Учителя, държано на
към беседата >>
* начало
* начало
към беседата >>
* книги › беседи › утринни › Учение и работа › Тънкият конец
* книги › беседи › утринни › Учение и работа › Тънкият конец
към беседата >>
* следваща · предишна · опис
* следваща · предишна · опис
към беседата >>
Тънкият конец
Тънкият конец
към беседата >>
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството. Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
към беседата >>
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
към беседата >>
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството. Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
към беседата >>
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен.
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен.
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
към беседата >>
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи.
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен.
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи.
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
към беседата >>
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи?
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи.
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи?
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
към беседата >>
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто.
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи?
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто.
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
към беседата >>
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто?
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто.
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто?
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни.
към беседата >>
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто?
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
към беседата >>
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
към беседата >>
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
към беседата >>
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
към беседата >>
Той работи, почива си, добре се храни.
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Той работи, почива си, добре се храни.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
към беседата >>
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа.
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
към беседата >>
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа.
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
към беседата >>
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
към беседата >>
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна.
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна.
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат.
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат.
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне. – „Защо съществуват богати и сиромаси? Не може ли светът да бъде другояче нареден? “ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне.
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат.
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне.
– „Защо съществуват богати и сиромаси? Не може ли светът да бъде другояче нареден? “ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
– „Защо съществуват богати и сиромаси?
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат. Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне.
– „Защо съществуват богати и сиромаси?
Не може ли светът да бъде другояче нареден? “ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Не може ли светът да бъде другояче нареден?
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат. Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне. – „Защо съществуват богати и сиромаси?
Не може ли светът да бъде другояче нареден?
“ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
“ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат. Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне. – „Защо съществуват богати и сиромаси? Не може ли светът да бъде другояче нареден?
“ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае.
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене?
към беседата >>
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него?
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае.
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него?
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си.
към беседата >>
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него?
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене?
към беседата >>
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него.
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае.
към беседата >>
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него.
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
– „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
към беседата >>
– „Кога ще излезе нещо от мене?
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
– „Кога ще излезе нещо от мене?
“ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
към беседата >>
“ – Когато се излюпиш от яйцето си.
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене?
“ – Когато се излюпиш от яйцето си.
– „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
към беседата >>
– „Какво ще излезе от мене?
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си.
– „Какво ще излезе от мене?
“ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт.
към беседата >>
“ – Това не се знае.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене?
“ – Това не се знае.
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
към беседата >>
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае.
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
към беседата >>
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
– „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
“ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
към беседата >>
Това състояние е равносилно на смърт.
– „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
Това състояние е равносилно на смърт.
За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
“ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт.
За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Това е в реда на нещата.
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
Това е в реда на нещата.
Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата.
Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Без храна животът на земята не може да се прояви.
Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
към беседата >>
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина.
към беседата >>
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея.
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
към беседата >>
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато?
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея.
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато?
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
към беседата >>
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството. Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
към беседата >>
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато?
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае.
Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор.
към беседата >>
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
към беседата >>
Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае.
Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
към беседата >>
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството. Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
към беседата >>
Един богат търговец пътувал през една планина.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
Един богат търговец пътувал през една планина.
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой!
към беседата >>
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен.
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен.
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
към беседата >>
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина.
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини?
към беседата >>
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи.
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен.
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи.
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
към беседата >>
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
към беседата >>
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи?
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи.
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи?
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
към беседата >>
Някои от тях влизали в чистия планински извор.
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Някои от тях влизали в чистия планински извор.
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
към беседата >>
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто.
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи?
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто.
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
към беседата >>
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор.
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
– „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
към беседата >>
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто?
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто.
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто?
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни.
към беседата >>
– „Стой!
Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
– „Стой!
Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Въпреки тези възгледи въпросът остава неразрешен. Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто?
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
към беседата >>
Знаеш ли каква пакост ми причини?
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой!
Знаеш ли каква пакост ми причини?
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
Като не могат да дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва да се работи. Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
към беседата >>
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини?
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
Право е, че човек трябва да работи, но как да работи? Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си.
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
към беседата >>
Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Някои работи заемат мястото на злото, а някои – мястото на доброто. Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
към беседата >>
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Той работи, почива си, добре се храни.
Задава се въпрос, кои работи могат да се уподобят на злото и кои на доброто? Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Той работи, почива си, добре се храни.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
към беседата >>
Ако знаеше това, нямаше да пострада.
– „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба си, скъпоценни камъни от едно място на друго, без да получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане. Това знание не ви е потребно днес. Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
Не само, че нищо не печели, но той губи силите си. Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си.
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Това знание не ви е потребно днес. Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
Без да е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността си. Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си.
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Това знание не ви е потребно днес.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес. Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Това знание не ви е потребно днес.
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес. Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане. Това знание не ви е потребно днес.
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
Той работи, почива си, добре се храни. Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират.
Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Преди всичко той не признава прераждането.
Преди всичко той не признава прераждането.
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
към беседата >>
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата си. Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата си. Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират. И свещеникът, и учителят, и музикантът умират. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него.
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта си.
към беседата >>
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота.
Преди всичко той не признава прераждането.
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота.
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
към беседата >>
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа.
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
към беседата >>
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота.
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение.
Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
към беседата >>
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа.
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
към беседата >>
Раят пък е някъде горе, нависоко.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение.
Раят пък е някъде горе, нависоко.
Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
към беседата >>
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
към беседата >>
Той е място на блаженство и наслада.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко.
Той е място на блаженство и наслада.
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
към беседата >>
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна.
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада.
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
към беседата >>
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна.
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
към беседата >>
Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
Сега, като се говори за работата, човек трябва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
към беседата >>
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
Работата бива външна и вътрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира.
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания. Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
към беседата >>
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си.
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
към беседата >>
Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
Ако облагодетелства само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът. Истинска работа е онази, при която човек може да се справи с положението, в което се намира. Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението си. Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Сиромахът няма да бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
към беседата >>
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
към беседата >>
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат.
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат.
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне. – „Защо съществуват богати и сиромаси? Не може ли светът да бъде другояче нареден? “ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
към беседата >>
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне.
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат.
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне.
– „Защо съществуват богати и сиромаси? Не може ли светът да бъде другояче нареден? “ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
към беседата >>
– „Защо съществуват богати и сиромаси?
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат. Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне.
– „Защо съществуват богати и сиромаси?
Не може ли светът да бъде другояче нареден? “ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор.
към беседата >>
Не може ли светът да бъде другояче нареден?
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат. Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне. – „Защо съществуват богати и сиромаси?
Не може ли светът да бъде другояче нареден?
“ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
към беседата >>
“ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
Богатият няма да гладува, но разбойници ще го нападат. Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за да запази живота си поне. – „Защо съществуват богати и сиромаси? Не може ли светът да бъде другояче нареден?
“ – Това е въпрос, на който днес не може да се отговори.
към беседата >>
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
към беседата >>
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае.
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене?
към беседата >>
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
към беседата >>
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него?
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае.
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него?
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си.
към беседата >>
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания.
към беседата >>
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него?
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене?
към беседата >>
в изправителен затвор.
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
в изправителен затвор.
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
към беседата >>
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него.
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае.
към беседата >>
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор.
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
към беседата >>
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него.
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
– „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
към беседата >>
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
към беседата >>
– „Кога ще излезе нещо от мене?
Има неща, които човек в даден момент не трябва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
– „Кога ще излезе нещо от мене?
“ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
към беседата >>
И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
към беседата >>
“ – Когато се излюпиш от яйцето си.
Яйцето, само за себе си, може ли да знае какво ще излезе от него? От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене?
“ – Когато се излюпиш от яйцето си.
– „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
към беседата >>
своите нечисти желания.
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
своите нечисти желания.
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
към беседата >>
– „Какво ще излезе от мене?
От едно яйце може да излезе някаква птица, а може да излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си.
– „Какво ще излезе от мене?
“ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт.
към беседата >>
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания.
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
към беседата >>
“ – Това не се знае.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката си, никой не знае какво може да излезе от него. Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене?
“ – Това не се знае.
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
към беседата >>
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
Така че когато някой пита какво може да излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил. – „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае.
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
към беседата >>
Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
– „Кога ще излезе нещо от мене? “ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам?
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
“ – Когато се излюпиш от яйцето си. – „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш.
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
към беседата >>
За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Това състояние е равносилно на смърт.
– „Какво ще излезе от мене? “ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето.
Това състояние е равносилно на смърт.
За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
“ – Това не се знае. – „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт.
За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
– „Мога ли да остана завинаги в яйцето да почивам? “ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви.
Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука.
към беседата >>
Това е в реда на нещата.
“ – Можеш, но в края на краищата ще се отегчиш. Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене.
Това е в реда на нещата.
Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н. Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
към беседата >>
Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
Всяко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата.
Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
към беседата >>
Без храна животът на земята не може да се прояви.
Това състояние е равносилно на смърт. За предпочитане е яйцето да се измъти, да излезе живота от него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живее, човек трябва да мисли за ядене. Това е в реда на нещата. Обаче като яде, човек може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т.н.
Без храна животът на земята не може да се прояви.
към беседата >>
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“.
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
към беседата >>
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“.
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния.
Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина.
към беседата >>
Гарванът грачи, а гълъбът гука.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния.
Гарванът грачи, а гълъбът гука.
Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея.
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
към беседата >>
Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука.
Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато?
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея.
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато?
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
към беседата >>
При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато?
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае.
Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор.
към беседата >>
Той е твърд.
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Той е твърд.
Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
Като ученици, вие трябва да се учите, без да се смущавате от това, че много неща не знаете. Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае.
Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
към беседата >>
Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд.
Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Един богат търговец пътувал през една планина.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си.
Един богат търговец пътувал през една планина.
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой!
към беседата >>
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота.
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
към беседата >>
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина.
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини?
към беседата >>
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота.
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
към беседата >>
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора.
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
към беседата >>
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека.
Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
към беседата >>
Някои от тях влизали в чистия планински извор.
Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Някои от тях влизали в чистия планински извор.
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
към беседата >>
Така той се запазва от лошите външни условия.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека.
Така той се запазва от лошите външни условия.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
към беседата >>
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор.
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
– „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
към беседата >>
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде.
към беседата >>
– „Стой!
Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек.
– „Стой!
Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
към беседата >>
Знаеш ли каква пакост ми причини?
Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой!
Знаеш ли каква пакост ми причини?
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
към беседата >>
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини?
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
към беседата >>
Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне. Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай.
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Сития не можете да го насилите да яде.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
Сития не можете да го насилите да яде.
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Ако знаеше това, нямаше да пострада.
– „Стой! Знаеш ли каква пакост ми причини? От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи. Сега аз ще извадя и двете ти очи.“ – „Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок, да не хвърля остатъците от храната си безразборно, където му падне.
Ако знаеше това, нямаше да пострада.
към беседата >>
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде.
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане. Това знание не ви е потребно днес. Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Това знание не ви е потребно днес. Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Това знание не ви е потребно днес.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес. Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Това знание не ви е потребно днес.
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
Следователно като ученици, вие трябва да се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес. Някои искат да знаят какво ще бъдат в следващото прераждане. Това знание не ви е потребно днес.
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
към беседата >>
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо.
към беседата >>
Преди всичко той не признава прераждането.
Преди всичко той не признава прераждането.
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
към беседата >>
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва.
При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота.
Преди всичко той не признава прераждането.
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота.
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
към беседата >>
При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва.
При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н.
Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота.
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение.
Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
към беседата >>
Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н.
Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото.
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Раят пък е някъде горе, нависоко.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение.
Раят пък е някъде горе, нависоко.
Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
към беседата >>
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото.
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Тогава няма да му липсва нищо. Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Той е място на блаженство и наслада.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко.
Той е място на блаженство и наслада.
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
към беседата >>
Тогава няма да му липсва нищо.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не си е доспал, друг – не си е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища. Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Тогава няма да му липсва нищо.
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
Преди всичко той не признава прераждането. Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада.
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
към беседата >>
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
Запитвате какво трябва да прави човек, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашните условия човек мисли за много неща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслон и т.н. Докато мисли за много неща, човек не може да мисли за същественото. Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре. Тогава няма да му липсва нищо.
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
към беседата >>
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
Раят и адът представляват добрите и лошите условия на живота. Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
към беседата >>
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“.
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Според православните адът е някъде под земята, място на огън и вечно мъчение. Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
към беседата >>
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“.
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост.
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
Раят пък е някъде горе, нависоко. Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
към беседата >>
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост.
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
– „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Той е място на блаженство и наслада. Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
към беседата >>
– „За Бога, помогни ми сега!
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
– „За Бога, помогни ми сега!
“ – „Никакъв Бог не признавам. Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Според окултистите, обаче, адът е място на долните условия, при които човек се е родил. Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
към беседата >>
“ – „Никакъв Бог не признавам.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега!
“ – „Никакъв Бог не признавам.
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл да живее, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
към беседата >>
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти си единственият, който можеш да ми помогнеш да изляза от трудното положение, в което се намирам“. Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш да минеш по конец като по мост. Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“. – „За Бога, помогни ми сега! “ – „Никакъв Бог не признавам.
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
към беседата >>
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини. Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън.
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
към беседата >>
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца.
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец.
към беседата >>
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
Както и да си представя рая и ада, все пак човек няма много да се ползва. Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор.
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор.
към беседата >>
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца.
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие.
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
към беседата >>
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения. Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии.
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
към беседата >>
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие.
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение.
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
към беседата >>
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
Човек трябва да се интересува от своите мисли, дали са прави или криви. Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
към беседата >>
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение.
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?
“ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може да излезе навън. Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
към беседата >>
“ – Не, през тази река са прекарани само конци.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине?
“ – Не, през тази река са прекарани само конци.
Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
Тя се загнездва в него, като че ли е направила договор. От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания.
към беседата >>
Тя може да се мине само по конец.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци.
Тя може да се мине само по конец.
Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
в изправителен затвор.
От такива мисли главите на хората побеляват без да станат светии. Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
в изправителен затвор.
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
към беседата >>
Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец.
Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство. Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Има смисъл да побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен. Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор.
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
към беседата >>
Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Не може ли да мине по конеца, ще остане в старото си положение. – „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота си, както трябва. В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
към беседата >>
Какво представлява тънкият конец?
– „По дървен мост или с лодка не може ли да се мине? “ – Не, през тази река са прекарани само конци. Тя може да се мине само по конец. Ако сте птица, можете да прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Какво представлява тънкият конец?
към беседата >>
И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
към беседата >>
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си.
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
към беседата >>
своите нечисти желания.
Хората грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е.
своите нечисти желания.
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
към беседата >>
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си.
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета.
Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
към беседата >>
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания.
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
към беседата >>
Гледай да хванеш поне едното въже.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета.
Гледай да хванеш поне едното въже.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
към беседата >>
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
към беседата >>
Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно.
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
към беседата >>
Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
Един турчин запитал султана какво трябва да прави, за да подобри живота си. Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно.
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
към беседата >>
За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт.
За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Султанът му отговорил: „Светът представлява голям казан, вързан със седем дебели въжета. Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
към беседата >>
Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
Гледай да хванеш поне едното въже. Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец.
към беседата >>
За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа.
към беседата >>
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
Хванеш ли го, ти си вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“. Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец.
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
към беседата >>
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука.
към беседата >>
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия.
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
към беседата >>
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
към беседата >>
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Въжето на казана, тънкият конец на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат.
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
към беседата >>
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
към беседата >>
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
към беседата >>
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“.
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд.
към беседата >>
Това е пътят на тънкия конец.
Човек трябва да знае, че каквото прави, както и да лъкатуши в живота, той неизбежно трябва да мине по тънкия конец. С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път.
Това е пътят на тънкия конец.
Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“.
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния.
Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
С други думи казано: Колкото да философства, в края на краищата човек трябва да изпълни волята Божия. Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец.
Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Гарванът грачи, а гълъбът гука.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния.
Гарванът грачи, а гълъбът гука.
Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Някои мислят, че за да минат благополучно по тънкия конец, трябва да постят, да олекнат. Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв.
Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука.
Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
Други пък, като виждат, че не могат да минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот. Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви. Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Гарванът казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си.
При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Той е твърд. Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
Както да живеят, хората все трябва да минат през един път. Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца.
Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
НАГОРЕ