НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1566
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1566
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете.
Българинът обича много да се подписва. Ти се подписваш, че си гледал картината. Този, онзи се подпишат и какво ще стане, като се подпишат? Картините ви не изискват никакви подписи. Само онзи, който е рисувал картината, има право да се подпише.
А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете.
Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината. Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш.
към беседата >>
Някой път учителят става много подозрителен.
Сега вие постоянно насаждате в себе си [мисли]. И те имат свои плодове. Трябва да знаете всяка една мисъл от какво произтича, от къде се е явила тази мисъл. Често между учениците се ражда подозрение. Някой път се ражда мисълта, че ученика знае.
Някой път учителят става много подозрителен.
Ученикът написъл урока си на ръката и чете. Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото?
към беседата >>
То е едно благо заради нас.
На където отивате българинът ще те пита, женен ли си, жена имаш ли, на служба ли си, колко ти плащат, къде отиваш сега, по търговия ли? Всичко туй питат. Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете [да направите] вашият живот такъв, какъвто вие искате и на земята и в Духовния свят и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира.
То е едно благо заради нас.
Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде.
към беседата >>
Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината.
Ти се подписваш, че си гледал картината. Този, онзи се подпишат и какво ще стане, като се подпишат? Картините ви не изискват никакви подписи. Само онзи, който е рисувал картината, има право да се подпише. А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете.
Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината.
Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа.
към беседата >>
Ученикът написъл урока си на ръката и чете.
И те имат свои плодове. Трябва да знаете всяка една мисъл от какво произтича, от къде се е явила тази мисъл. Често между учениците се ражда подозрение. Някой път се ражда мисълта, че ученика знае. Някой път учителят става много подозрителен.
Ученикът написъл урока си на ръката и чете.
Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е?
към беседата >>
Без да знаем, ние се ползуваме.
Всичко туй питат. Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете [да направите] вашият живот такъв, какъвто вие искате и на земята и в Духовния свят и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас.
Без да знаем, ние се ползуваме.
Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш.
към беседата >>
Това е най-свещеното нещо.
Този, онзи се подпишат и какво ще стане, като се подпишат? Картините ви не изискват никакви подписи. Само онзи, който е рисувал картината, има право да се подпише. А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете. Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината.
Това е най-свещеното нещо.
Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш.
към беседата >>
Учителят му поглежда ръката.
Трябва да знаете всяка една мисъл от какво произтича, от къде се е явила тази мисъл. Често между учениците се ражда подозрение. Някой път се ражда мисълта, че ученика знае. Някой път учителят става много подозрителен. Ученикът написъл урока си на ръката и чете.
Учителят му поглежда ръката.
Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани.
към беседата >>
Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш.
Казвам: Любовта към Бога ще събуди ония методи, чрез които трябва да живеем на земята. Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете [да направите] вашият живот такъв, какъвто вие искате и на земята и в Духовния свят и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. Без да знаем, ние се ползуваме.
Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш.
Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане.
към беседата >>
Бог не обича никакви подписи.
Картините ви не изискват никакви подписи. Само онзи, който е рисувал картината, има право да се подпише. А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете. Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината. Това е най-свещеното нещо.
Бог не обича никакви подписи.
За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“.
към беседата >>
Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си.
Често между учениците се ражда подозрение. Някой път се ражда мисълта, че ученика знае. Някой път учителят става много подозрителен. Ученикът написъл урока си на ръката и чете. Учителят му поглежда ръката.
Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си.
Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват.
към беседата >>
Божествената мисъл може да ви привлече.
Когато ви говоря за Любовта на Бога, подразбирам да може да добиете онази сила, чрез която да можете [да направите] вашият живот такъв, какъвто вие искате и на земята и в Духовния свят и в Божествения свят. Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш.
Божествената мисъл може да ви привлече.
Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично.
към беседата >>
За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли.
Само онзи, който е рисувал картината, има право да се подпише. А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете. Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината. Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи.
За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли.
Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад.
към беседата >>
Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели.
Някой път се ражда мисълта, че ученика знае. Някой път учителят става много подозрителен. Ученикът написъл урока си на ръката и чете. Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си.
Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели.
Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“.
към беседата >>
Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш.
Любовта към Бога, туй подразбира. То е едно благо заради нас. Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече.
Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш.
Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска.
към беседата >>
Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш.
А пък вие, като отидете да видите картината, искате да се подпишете. Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината. Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли.
Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш.
Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го.
към беседата >>
Де седи сега лошото?
Някой път учителят става много подозрителен. Ученикът написъл урока си на ръката и чете. Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели.
Де седи сега лошото?
Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест.
към беседата >>
Любовта към Бога туй ще създаде.
То е едно благо заради нас. Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш.
Любовта към Бога туй ще създаде.
Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото.
към беседата >>
Невидимият свят не ти приема подписа.
Вие, щом обичате някого, искате да се подпишете под картината. Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш.
Невидимият свят не ти приема подписа.
Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го. Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен.
към беседата >>
Лошото къде е?
Ученикът написъл урока си на ръката и чете. Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото?
Лошото къде е?
Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата.
към беседата >>
Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш.
Без да знаем, ние се ползуваме. Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде.
Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш.
Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал.
към беседата >>
Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш.
Това е най-свещеното нещо. Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа.
Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш.
Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го. Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен. И на време ще изпълни.
към беседата >>
Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани.
Учителят му поглежда ръката. Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е?
Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани.
Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал.
към беседата >>
Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане.
Ако обичаме Бога, най-първо ти имаш едно благо, чрез което [работи] Божествената мисъл, която ще привлече всички ония блага, които ти искаш. Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш.
Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане.
Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал. Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
към беседата >>
Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“.
Бог не обича никакви подписи. За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш.
Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“.
Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го. Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен. И на време ще изпълни.
към беседата >>
Най-първо има учители, които се излъгват.
Той не заучил урока си, но той на долната страна написал на ръката си. Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани.
Най-първо има учители, които се излъгват.
Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди.
към беседата >>
Туй сега е практично.
Божествената мисъл може да ви привлече. Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане.
Туй сега е практично.
Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал. Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
към беседата >>
Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад.
За да се подписва човек, той трябва да знае да мисли. Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“.
Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад.
Като даде обещание, държи го. Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен. И на време ще изпълни.
към беседата >>
Казва: „Доста добре знае урока си“.
Учителят казва: „Я да видя каква е тази работа.“ На долната страна на ръката са написани всичките добродетели. Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват.
Казва: „Доста добре знае урока си“.
Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост.
към беседата >>
Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска.
Божествената мисъл ще ти даде направление как да мислиш и как да постъпваш. Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично.
Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска.
Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал. Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
към беседата >>
Като даде обещание, държи го.
Ти не може да се подписваш, като не знаеш правилно да мислиш, правилно да чувствуваш и правилно да постъпваш. Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад.
Като даде обещание, държи го.
Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен. И на време ще изпълни.
към беседата >>
Тури му шест.
Де седи сега лошото? Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“.
Тури му шест.
Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката.
към беседата >>
Пък то е най-хубавото.
Любовта към Бога туй ще създаде. Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска.
Пък то е най-хубавото.
Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал. Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
към беседата >>
Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен.
Невидимият свят не ти приема подписа. Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го.
Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен.
И на време ще изпълни.
към беседата >>
Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата.
Лошото къде е? Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест.
Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата.
Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал.
към беседата >>
Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал.
Ако искаш да станеш мъж, жена, дете ти трябва да имаш любов към Бога, за да станеш туй, което искаш. Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото.
Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал.
Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
към беседата >>
И на време ще изпълни.
Всякога има глоба за подписването на това, което не знаеш. Ти трябва да си обмислил много добре, като англичанин, когато той каже „yes“. Англичанинът, като каже „yes“, не си взима думата назад. Като даде обещание, държи го. Англичанинът го увърта, ще мисли, ще мисли, но като даде думата, той е точен.
И на време ще изпълни.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал.
Учителят казва: „Аз не искам тия работи, не тук да бъдат написани, но вътре трябва да бъдат написани.“ Той ги написал отвън и иска да излъже учителя, че ги има отвътре написани. Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата.
Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал.
Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал. То не е верно.
към беседата >>
Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
Ако нямаш любов към Бога, от тебе нищо няма да стане. Туй сега е практично. Най-първо за своето благо, човек трябва до обича Бога, за да стане туй, което той иска. Пък то е най-хубавото. Да станеш туй, което искаш, то е най-хубавото, значи за онова, за което Бог те е създал.
Сега работете за онова, за което Бог ви е създал.
към беседата >>
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина.
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина.
Имаме вече имената им. Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва.
към беседата >>
Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди.
Най-първо има учители, които се излъгват. Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал.
Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди.
Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал. То не е верно. Тук е верно, в главата.“
към беседата >>
Добрата молитва
Добрата молитва
към беседата >>
Имаме вече имената им.
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина.
Имаме вече имената им.
Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете.
към беседата >>
Казва: „Колко си прост.
Казва: „Доста добре знае урока си“. Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди.
Казва: „Колко си прост.
Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал. То не е верно. Тук е верно, в главата.“
към беседата >>
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани.
Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило.
към беседата >>
Трябва да се търсят.
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина. Имаме вече имената им.
Трябва да се търсят.
Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са.
към беседата >>
Не гледай ръката, няма нищо на ръката.
Тури му шест. Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост.
Не гледай ръката, няма нищо на ръката.
Ти си го написал. То не е верно. Тук е верно, в главата.“
към беседата >>
Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани.
Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила.
Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете.
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина. Имаме вече имената им. Трябва да се търсят.
Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете.
Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето?
към беседата >>
Ти си го написал.
Някои ученици подшушнат, а някои по околен път подшушнат или пък напишат работата. Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката.
Ти си го написал.
То не е верно. Тук е верно, в главата.“
към беседата >>
Всеки един ученик е правило за другите.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани. Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила.
Всеки един ученик е правило за другите.
Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения.
към беседата >>
Какво ги знаете?
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина. Имаме вече имената им. Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете.
Какво ги знаете?
Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате.
към беседата >>
То не е верно.
Аз съм наблюдавал имаше един учител, минава и пита: „Я кажи ти.“ Ученикът погледне на ръката, не мисли какво е написано в главата, но гледа на ръката какво е написал. Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал.
То не е верно.
Тук е верно, в главата.“
към беседата >>
Вие сте едно правило.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани. Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите.
Вие сте едно правило.
Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо.
към беседата >>
Не само по книга трябва.
Сега често говорите за 10-те звезди от първа величина. Имаме вече имената им. Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете?
Не само по книга трябва.
По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание.
към беседата >>
Тук е верно, в главата.“
Учителят казва: „Не гледай ръката, но гледай мене, аз ще те науча.“ Ученикът поглежда ръката, учителят казва: „Мене ще гледаш тук.“ Като иде учителят е шегаджия, няма да го обиди. Казва: „Колко си прост. Не гледай ръката, няма нищо на ръката. Ти си го написал. То не е верно.
Тук е верно, в главата.“
към беседата >>
Вие сте необходими един на друг, като правило.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани. Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило.
Вие сте необходими един на друг, като правило.
За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо.
към беседата >>
По книга ги знаете.
Имаме вече имената им. Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва.
По книга ги знаете.
Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите.
към беседата >>
Вие искате почитание от хората.
Вие искате почитание от хората.
Трябва самообладание. Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога.
към беседата >>
За да направите нещо трябва да имате правило.
Тъй както сме наредени, напишете си го, вие сте ученици, между вас има французи и българи има и англичани. Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило.
За да направите нещо трябва да имате правило.
Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг.
към беседата >>
Написани са.
Трябва да се търсят. Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете.
Написани са.
Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос.
към беседата >>
Трябва самообладание.
Вие искате почитание от хората.
Трябва самообладание.
Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи?
към беседата >>
Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек?
Та учениците в една окултна школа, са най-добрите правила. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило.
Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек?
“ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг. Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
към беседата >>
Но къде се намират по небето?
Вие ще кажете: „Ние ги знаем.“ Не ги знаете. Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са.
Но къде се намират по небето?
Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите.
към беседата >>
Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл.
Вие искате почитание от хората. Трябва самообладание.
Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл.
Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум.
към беседата >>
“ Без него няма да имаш постижения.
Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек?
“ Без него няма да имаш постижения.
Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг. Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
към беседата >>
Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате.
Какво ги знаете? Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето?
Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате.
Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас.
към беседата >>
Всеки момент трябва да се спирате.
Вие искате почитание от хората. Трябва самообладание. Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл.
Всеки момент трябва да се спирате.
Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум?
към беседата >>
Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо.
Вие сте едно правило. Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения.
Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо.
Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг. Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
към беседата >>
Това не е знание.
Не само по книга трябва. По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате.
Това не е знание.
Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време.
към беседата >>
Защо вие се разтревожите?
Вие искате почитание от хората. Трябва самообладание. Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате.
Защо вие се разтревожите?
Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво.
към беседата >>
Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо.
Вие сте необходими един на друг, като правило. За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо.
Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо.
Та сте необходими един за друг. Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
към беседата >>
Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите.
По книга ги знаете. Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание.
Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите.
И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките.
към беседата >>
Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога.
Вие искате почитание от хората. Трябва самообладание. Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите?
Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога.
Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите.
към беседата >>
Та сте необходими един за друг.
За да направите нещо трябва да имате правило. Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо.
Та сте необходими един за друг.
Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
към беседата >>
И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос.
Написани са. Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите.
И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос.
Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие.
към беседата >>
Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи?
Трябва самообладание. Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога.
Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи?
“ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун.
към беседата >>
Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
Вие не може да имате постижения, казвате: „[Защо] ще се срещам все с този човек? “ Без него няма да имаш постижения. Този човек вие го срещате, вие сте ученици, за да постигнете нещо. Този човек може да не го обичаш, то е правило за тебе, ти ще достигнеш нещо. Та сте необходими един за друг.
Не мислете, че не е важен всеки един за вас.
към беседата >>
Аз ви турям десет години, за да ги научите.
Но къде се намират по небето? Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос.
Аз ви турям десет години, за да ги научите.
За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие. Изискват се различни времена – много ясни нощи.
към беседата >>
“ Някой път вдигате голям шум.
Не може да има самообладание човек, докато не владее своята мисъл. Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи?
“ Някой път вдигате голям шум.
Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия.
към беседата >>
За една година може да ги научите, но някои от вас.
Вие казвате: „Знаем ги 10-те звезди“ и ги казвате. Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите.
За една година може да ги научите, но някои от вас.
Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие. Изискват се различни времена – много ясни нощи. Но все пак то не е много мъчна работа.
към беседата >>
Защо е този шум?
Всеки момент трябва да се спирате. Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум.
Защо е този шум?
За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани.
към беседата >>
Трябва наблюдение вечерно време.
Това не е знание. Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас.
Трябва наблюдение вечерно време.
Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие. Изискват се различни времена – много ясни нощи. Но все пак то не е много мъчна работа.
към беседата >>
За нищо и никакво.
Защо вие се разтревожите? Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум?
За нищо и никакво.
Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика.
към беседата >>
Вечерно време няма да можете да ги видите всичките.
Сега, трябва ви най-малко една година, за да ги научите. И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време.
Вечерно време няма да можете да ги видите всичките.
Някои се намират в южното полушарие. Изискват се различни времена – много ясни нощи. Но все пак то не е много мъчна работа.
към беседата >>
Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите.
Може във вашата тревога, в Духовният свят да се създаде цяла една тревога. Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво.
Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите.
Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му.
към беседата >>
Някои се намират в южното полушарие.
И дали за една година ще можете да ги научите, то е въпрос. Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките.
Някои се намират в южното полушарие.
Изискват се различни времена – много ясни нощи. Но все пак то не е много мъчна работа.
към беседата >>
Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун.
Дойдете за нищо и никакво, казвате: „Какво има тук в къщи? “ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите.
Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун.
Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му. Виждат, че бастуна е там.
към беседата >>
Изискват се различни времена – много ясни нощи.
Аз ви турям десет години, за да ги научите. За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие.
Изискват се различни времена – много ясни нощи.
Но все пак то не е много мъчна работа.
към беседата >>
Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия.
“ Някой път вдигате голям шум. Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун.
Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия.
По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му. Виждат, че бастуна е там. Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
към беседата >>
Но все пак то не е много мъчна работа.
За една година може да ги научите, но някои от вас. Трябва наблюдение вечерно време. Вечерно време няма да можете да ги видите всичките. Някои се намират в южното полушарие. Изискват се различни времена – много ясни нощи.
Но все пак то не е много мъчна работа.
към беседата >>
По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани.
Защо е този шум? За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия.
По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани.
Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му. Виждат, че бастуна е там. Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
към беседата >>
Сега въпросът е за мисълта.
Сега въпросът е за мисълта.
С нея сте почнали да боравите. Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки.
към беседата >>
Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика.
За нищо и никакво. Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани.
Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика.
Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му. Виждат, че бастуна е там. Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
към беседата >>
С нея сте почнали да боравите.
Сега въпросът е за мисълта.
С нея сте почнали да боравите.
Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът.
към беседата >>
Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му.
Вие може да се намерите в едно положение на онзи англичанин, който искал да иде в Индия, чел разни истории, че има змии, които някой път, отиват по къщите. Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика.
Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му.
Виждат, че бастуна е там. Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
към беседата >>
Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте.
Сега въпросът е за мисълта. С нея сте почнали да боравите.
Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте.
Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис.
към беседата >>
Виждат, че бастуна е там.
Той влиза в хотела, като опишъл в Индия, взел предпазни мерки, носел дебел гладък бастун. Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му.
Виждат, че бастуна е там.
Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
към беседата >>
Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни.
Сега въпросът е за мисълта. С нея сте почнали да боравите. Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте.
Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни.
Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“.
към беседата >>
Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
Навсякъде затварял, да не би да дойде някоя змия. По едно невнимание турил бастуна на леглото, че да може да се брани. Вечерта загасил лампата и през нощта по едно време с ръката си барнал нещо студено, изведнаж скача и започва да вика. Идват, той помислил, че някаква змия е влязла в леглото му. Виждат, че бастуна е там.
Често вашите бастуни са въображаеми змии и ви причиняват всичките тия страдания.
към беседата >>
Правописът на френски език е много мъчен, има много правила.
Сега въпросът е за мисълта. С нея сте почнали да боравите. Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни.
Правописът на френски език е много мъчен, има много правила.
Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i.
към беседата >>
Та казвам сега, любовта мисъл ли е?
Та казвам сега, любовта мисъл ли е?
Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила. Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина.
към беседата >>
Там не се допущат никакви погрешки.
Сега въпросът е за мисълта. С нея сте почнали да боравите. Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила.
Там не се допущат никакви погрешки.
Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то.
към беседата >>
Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила.
Та казвам сега, любовта мисъл ли е?
Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила.
Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина.
към беседата >>
Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът.
С нея сте почнали да боравите. Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки.
Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът.
В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа.
към беседата >>
Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов.
Та казвам сега, любовта мисъл ли е? Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила.
Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов.
Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи.
към беседата >>
В български няма един установен правопис.
Бъдещето ви зависи от мислите, как ги съпоставяте. Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът.
В български няма един установен правопис.
Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i).
към беседата >>
Да определим какво нещо е Любовта.
Та казвам сега, любовта мисъл ли е? Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила. Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов.
Да определим какво нещо е Любовта.
Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила.
към беседата >>
Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“.
Ако пишеш на английски или на френски много са взискателни. Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис.
Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“.
Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“.
към беседата >>
Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов.
Та казвам сега, любовта мисъл ли е? Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила. Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта.
Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов.
Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов?
към беседата >>
Имаха три „и“ – и, ы, i.
Правописът на френски език е много мъчен, има много правила. Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“.
Имаха три „и“ – и, ы, i.
Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече?
към беседата >>
Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина.
Та казвам сега, любовта мисъл ли е? Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила. Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов.
Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина.
Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина.
към беседата >>
Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то.
Там не се допущат никакви погрешки. Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i.
Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то.
И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това?
към беседата >>
Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина.
Любовта съдържа три качества: Думата любов съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила. Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина.
Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина.
Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта.
към беседата >>
И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа.
Някой религиозен човек, ако пише на френски, може да казва нещо, може и да говори на френски, но ако не говори както трябва, какво ще разбере французинът. В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то.
И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа.
После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини.
към беседата >>
Топлината размразява всички закоравели работи.
Туй, което в себе си не носи светлина, туй, което не носи топлина, туй, което не носи сила, това не е любов. Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина.
Топлината размразява всички закоравели работи.
Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина.
към беседата >>
После изхвърлиха „и с точка“ (i).
В български няма един установен правопис. Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа.
После изхвърлиха „и с точка“ (i).
И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни.
към беседата >>
Любовта носи и сила.
Да определим какво нещо е Любовта. Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи.
Любовта носи и сила.
Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила.
към беседата >>
И остана само обикновеното „и“.
Преди 20, 30, 40 години намираха мъчнотията [във] въпроса къде да се пише „ы“. Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i).
И остана само обикновеното „и“.
И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири?
към беседата >>
Вие сега какво разбирате под думата любов?
Туй, което носи светлина, туй, което носи топлина и туй, което носи сила в себе си, то е любов. Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила.
Вие сега какво разбирате под думата любов?
Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел.
към беседата >>
И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече?
Имаха три „и“ – и, ы, i. Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“.
И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече?
“ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни.
към беседата >>
Всяка дума, която не носи в себе си светлина.
Като казвам: Любовта разрешава всичко в умствения свят, понеже има светлина. Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов?
Всяка дума, която не носи в себе си светлина.
Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш?
към беседата >>
“ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това?
Всички се намираха в чудо, къде да се тури „ы“-то. И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече?
“ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това?
Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли?
към беседата >>
Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта.
Любовта разрешава всичко, понеже носи топлина. Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина.
Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта.
Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката.
към беседата >>
Задали един въпрос на Паганини.
И най-после го изхвърлиха навън, за да улеснят правописа. После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това?
Задали един въпрос на Паганини.
Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“.
към беседата >>
Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина.
Топлината размразява всички закоравели работи. Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта.
Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина.
В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия.
към беседата >>
Той дал един концерт на 4 струни.
После изхвърлиха „и с точка“ (i). И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини.
Той дал един концерт на 4 струни.
Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“. Дал друг концерт.
към беседата >>
В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила.
Любовта носи и сила. Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина.
В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила.
Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба.
към беседата >>
Каза[ли] му на три струни може ли да свири?
И остана само обикновеното „и“. И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни.
Каза[ли] му на три струни може ли да свири?
– „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“. Дал друг концерт. – „На една струна може ли?
към беседата >>
Тогава си смел.
Вие сега какво разбирате под думата любов? Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила.
Тогава си смел.
Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път.
към беседата >>
– „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни.
И тогаз казвате: „Може ли да се опроствори още повече? “ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири?
– „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни.
После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“. Дал друг концерт. – „На една струна може ли? “ Паганини не се явява.
към беседата >>
Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш?
Всяка дума, която не носи в себе си светлина. Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел.
Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш?
“ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите.
към беседата >>
После го питали: „На две струни може ли?
“ – Може да се опроствори, но какво ще излезе от това? Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни.
После го питали: „На две струни може ли?
“ – „Може“. Дал друг концерт. – „На една струна може ли? “ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак.
към беседата >>
“ Ще се спре мечката.
Всяка дума, която не носи в себе си топлина и сила, тази дума не може да представи Любовта. Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш?
“ Ще се спре мечката.
Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката.
към беседата >>
“ – „Може“.
Задали един въпрос на Паганини. Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли?
“ – „Може“.
Дал друг концерт. – „На една струна може ли? “ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак?
към беседата >>
Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия.
Значи едновременно аз разбирам, като кажеш „Любов“, веднага да почувствуваш един проблясък, една светлина. В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката.
Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия.
Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии.
към беседата >>
Дал друг концерт.
Той дал един концерт на 4 струни. Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“.
Дал друг концерт.
– „На една струна може ли? “ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица.
към беседата >>
Ще седя няма да си обърна гърба.
В сърцето си да почувствуваш топлина и в цялото си тяло, да усещаш сила. Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия.
Ще седя няма да си обърна гърба.
Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия.
към беседата >>
– „На една струна може ли?
Каза[ли] му на три струни може ли да свири? – „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“. Дал друг концерт.
– „На една струна може ли?
“ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре.
към беседата >>
Ще ѝ дам път.
Тогава си смел. Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба.
Ще ѝ дам път.
Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката.
към беседата >>
“ Паганини не се явява.
– „Може.“ Дал втори концерт на 3 струни. После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“. Дал друг концерт. – „На една струна може ли?
“ Паганини не се явява.
Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре. Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак?
към беседата >>
Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите.
Като погледнеш и в гората да си, като дойде мечката да кажеш: „Какво заповядваш? “ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път.
Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите.
Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен.
към беседата >>
Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак.
После го питали: „На две струни може ли? “ – „Може“. Дал друг концерт. – „На една струна може ли? “ Паганини не се явява.
Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак.
Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре. Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак? – Никъде.
към беседата >>
Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката.
“ Ще се спре мечката. Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите.
Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката.
Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа.
към беседата >>
Питам, къде ще отидеш с един крак?
“ – „Може“. Дал друг концерт. – „На една струна може ли? “ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак.
Питам, къде ще отидеш с един крак?
Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре. Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак? – Никъде.
към беседата >>
Най-първо някои ви е страх от змии.
Ще ѝ кажеш така: „Или ти да се отбиеш или аз.“ Ако искаш аз ще се отбия. Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката.
Най-първо някои ви е страх от змии.
Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная.
към беседата >>
Нямаш патерица.
Дал друг концерт. – „На една струна може ли? “ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак?
Нямаш патерица.
Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре. Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак? – Никъде.
към беседата >>
Намерете умряла змия.
Ще седя няма да си обърна гърба. Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии.
Намерете умряла змия.
Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>
Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре.
– „На една струна може ли? “ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица.
Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре.
Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак? – Никъде.
към беседата >>
Прекарайте ръцете от шията до опашката.
Ще ѝ дам път. Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия.
Прекарайте ръцете от шията до опашката.
Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>
Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак?
“ Паганини не се явява. Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре.
Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак?
– Никъде.
към беседата >>
Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен.
Ще се оттеглиш малко, ще я гледаш в очите. Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката.
Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен.
Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>
– Никъде.
Щом остане да свири на една струна, ти ще приличаш на един човек, който ходи на един крак. Питам, къде ще отидеш с един крак? Нямаш патерица. Ти казваш: „Ще ходя.“ – Добре. Но ти се подпираш с патерица, но без нея къде ще отидеш с един крак?
– Никъде.
към беседата >>
Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа.
Питам: Кой от вас би имал смелостта така да даде път на мечката. Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен.
Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа.
Колко е вярно не зная. Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл.
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл.
Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат. Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят!
към беседата >>
Колко е вярно не зная.
Най-първо някои ви е страх от змии. Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа.
Колко е вярно не зная.
Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>
Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат.
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл.
Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат.
Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли.
към беседата >>
Предполагам 50 на сто да е вярно.
Намерете умряла змия. Прекарайте ръцете от шията до опашката. Или страх ви е от някой вълк, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен. Мене са ми разправяли, че паразити не може да живеят във вълча кожа. Колко е вярно не зная.
Предполагам 50 на сто да е вярно.
към беседата >>
Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас.
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат.
Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас.
Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка.
към беседата >>
Самообладание трябва сега.
Самообладание трябва сега.
Вас ви се представя едно бъдеще. Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре?
към беседата >>
Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи.
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат. Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас.
Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи.
И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите.
към беседата >>
Вас ви се представя едно бъдеще.
Самообладание трябва сега.
Вас ви се представя едно бъдеще.
Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре?
към беседата >>
И мислите никнат във вас като семената.
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат. Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи.
И мислите никнат във вас като семената.
Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат?
към беседата >>
Вие седите и надържате.
Самообладание трябва сега. Вас ви се представя едно бъдеще.
Вие седите и надържате.
Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия.
към беседата >>
Някои казват: „[Да] се изкоренят!
Та сега важното е там, да разбирате какво нещо е силата на човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат. Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената.
Някои казват: „[Да] се изкоренят!
“ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка.
към беседата >>
Еди кой си минава, не ме поглежда добре.
Самообладание трябва сега. Вас ви се представя едно бъдеще. Вие седите и надържате.
Еди кой си минава, не ме поглежда добре.
Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал.
към беседата >>
“ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли.
Ако ти знаеш как да мислиш, ти ще знаеш как да учиш, ще отстраниш от себе си отчаянието, обезсърчението, ще знаеш как да отмахнеш от себе си всички противоположни мисли, които могат да те нападнат. Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят!
“ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли.
Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка.
към беседата >>
Няма добро мнение заради мене.
Самообладание трябва сега. Вас ви се представя едно бъдеще. Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре.
Няма добро мнение заради мене.
Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него.
към беседата >>
Една лоша мисъл може да стане като подложка.
Мнозина от вас имате мисли от миналото, които сега пак измътват във вас. Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли.
Една лоша мисъл може да стане като подложка.
Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво.
към беседата >>
Как ще разберете, че не ви гледа добре?
Самообладание трябва сега. Вас ви се представя едно бъдеще. Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене.
Как ще разберете, че не ви гледа добре?
Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!
към беседата >>
Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите.
Вие носите със себе си всички отрицателни мисли от минали животи. И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка.
Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите.
Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може.
към беседата >>
Как ще го заставите да ви гледа добре?
Вас ви се представя едно бъдеще. Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре?
Как ще го заставите да ви гледа добре?
След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва! “ И аз съм казал, на място е туй.
към беседата >>
Как се присаждат?
И мислите никнат във вас като семената. Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите.
Как се присаждат?
Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете.
към беседата >>
След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия.
Вие седите и надържате. Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре?
След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия.
Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва! “ И аз съм казал, на място е туй. Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек.
към беседата >>
Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка.
Някои казват: „[Да] се изкоренят! “ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат?
Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка.
И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста.
към беседата >>
Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал.
Еди кой си минава, не ме поглежда добре. Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия.
Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал.
Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва! “ И аз съм казал, на място е туй. Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек. От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
към беседата >>
И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка.
“ Не, вие ще знаете как да обработвате вашите хубави и как да се справяте с вашите лоши мисли. Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка.
И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка.
Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива.
към беседата >>
Аз виждам себе си в него.
Няма добро мнение заради мене. Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал.
Аз виждам себе си в него.
Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва! “ И аз съм казал, на място е туй. Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек. От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
към беседата >>
Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво.
Една лоша мисъл може да стане като подложка. Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка.
Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво.
И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна.
към беседата >>
Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!
Как ще разберете, че не ви гледа добре? Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него.
Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!
“ И аз съм казал, на място е туй. Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек. От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
към беседата >>
И обратното не може.
Лошите мисли трябва да ги присаждате и трябва да разбирате тогаз закона на присаждането на мислите. Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво.
И обратното не може.
Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа.
към беседата >>
“ И аз съм казал, на място е туй.
Как ще го заставите да ви гледа добре? След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва!
“ И аз съм казал, на място е туй.
Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек. От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
към беседата >>
Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете.
Как се присаждат? Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може.
Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете.
Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива.
към беседата >>
Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек.
След като ви погледне казвате: „Такава е волята Божия. Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва! “ И аз съм казал, на място е туй.
Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек.
От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
към беседата >>
Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста.
Дърво със семка може да се присажда пак с дърво със семка. И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете.
Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста.
Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата.
към беседата >>
От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
Някого и аз не съм гледал точно така, както аз бих искал. Аз виждам себе си в него. Много добре ме гледа.“ Казваш: „Обиди ме.“ Кажи: „Точно тъй, много хубаво казва! “ И аз съм казал, на място е туй. Така да се освободиш ще кажеш: „Аз не желая да гледам, както този човек.
От днес нататъка, както той ме погледна, не желая да гледам.“ Като срещнете някой човек, който ви погледне с хубав поглед, ще кажете на себе си: „И аз гледах.“ Ще кажеш: „Желая да гледам, както той ме гледа.“ Тогава ще му запомня името, ще искам винаги, ще фотографирам неговия поглед и ще искам този човек да го подражавам, понеже той е нещо любовно.
към беседата >>
Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива.
И дърво с костилка се присажда пак с дърво с костилка. Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста.
Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива.
Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива.
към беседата >>
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски.
Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“.
към беседата >>
Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна.
Но не може едно семчесто дърво да присадиш с костилково дърво. И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива.
Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна.
И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър.
към беседата >>
Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски.
Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина.
Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих?
към беседата >>
И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа.
И обратното не може. Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна.
И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа.
Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден.
към беседата >>
Като кажеш „да“ по български, хубаво е.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски. Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина.
Като кажеш „да“ по български, хубаво е.
Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен.
към беседата >>
Представете си, че една череша е присадена върху слива.
Питам сега, ако вземете една слива и я присадите с череша и двете са костилкови дървета – ще успеете. Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа.
Представете си, че една череша е присадена върху слива.
Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни.
към беседата >>
Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски. Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е.
Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва.
Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата.
към беседата >>
Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата.
Но, ако присадите череша с дюля, трудно става, понеже дюлята е семчеста. Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива.
Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата.
И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия.
към беседата >>
Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски. Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва.
Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва.
Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли.
към беседата >>
И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива.
Може да присадите на слива череша или вишна едновременно и оставите един клон слива. Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата.
И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива.
Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка.
към беседата >>
Като пресилиш казва: „Прекали го“.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски. Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва.
Като пресилиш казва: „Прекали го“.
После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той?
към беседата >>
Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър.
Идва един човек и ще види, че на това дърво единият клон е череша, другият слива, а третият – вишна. И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива.
Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър.
Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл.
към беседата >>
После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих?
Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“.
После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих?
И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“.
към беседата >>
Животът е добър, но той е присаден.
И казва: „Господ какво чудо е направил.“ Тази работа Господ не направи, тя е човешка работа. Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър.
Животът е добър, но той е присаден.
Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка.
към беседата >>
И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен.
Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих?
И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен.
Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира.
към беседата >>
Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни.
Представете си, че една череша е присадена върху слива. Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден.
Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни.
Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито.
към беседата >>
Една дума, излязла из устата.
Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен.
Една дума, излязла из устата.
„ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи.
към беседата >>
Има ред плодове, които имат лоши последствия.
Ако се отчупят всички клони на сливата, ще даде череши, сливата. И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни.
Има ред плодове, които имат лоши последствия.
Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв.
към беседата >>
„ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли.
Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата.
„ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли.
Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“.
към беседата >>
Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка.
И ако е присадена вишна, ще даде вишни или може в една череша да присадите слива. Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия.
Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка.
Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено.
към беседата >>
Французинът, след като го обидиш, какво казва той?
Като пресилиш казва: „Прекали го“. После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли.
Французинът, след като го обидиш, какво казва той?
И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“.
към беседата >>
Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл.
Вие, някой път, казвате, че животът [е] добър. Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка.
Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл.
Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото.
към беседата >>
И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“.
После в обидата, българинът, като обиди, казва: „Че какво има, като го обидих? И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той?
И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“.
В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка.
към беседата >>
Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка.
Животът е добър, но той е присаден. Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл.
Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка.
Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото?
към беседата >>
В отрицателното той се дуелира.
И той не трябваше да обижда.“ Той казва, че е умен. Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“.
В отрицателното той се дуелира.
Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират.
към беседата >>
Те я помамват с зърна, турени под корито.
Вие сте турили ред присадки, които са отрицателни. Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка.
Те я помамват с зърна, турени под корито.
Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора!
към беседата >>
Дуел ще направи.
Една дума, излязла из устата. „ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира.
Дуел ще направи.
Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием?
към беседата >>
Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв.
Има ред плодове, които имат лоши последствия. Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито.
Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв.
Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото.
към беседата >>
Няма да каже „пардон“.
„ Аз го мислих, че той е умен, от такава малка работа да се обиди.“ Българинът тъй мисли. Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи.
Няма да каже „пардон“.
Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина.
към беседата >>
Коритото е полуотворено.
Дайте ми една лоша мисъл, която да е присадена върху една добра мисъл, върху добра присадка. Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв.
Коритото е полуотворено.
Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят?
към беседата >>
Казва: „Господине, ти ме обиди“.
Французинът, след като го обидиш, какво казва той? И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“.
Казва: „Господине, ти ме обиди“.
След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири.
към беседата >>
Житото е под коритото.
Дайте ми един пример да видим, или дайте ми един пример от една добра мисъл, която е присадена върху една лоша присадка, върху една лоша мисъл. Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено.
Житото е под коритото.
Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми.
към беседата >>
След като се набият, подадат си ръка.
И той е като българина, казва – „оui“, а отрицателното е – „no“. В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“.
След като се набият, подадат си ръка.
Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат.
към беседата >>
Де е лошото?
Че не сте ли виждали деца каква политика имат, когато искат да хванат някоя птичка. Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото.
Де е лошото?
Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им.
към беседата >>
Българите не се дуелират.
В отрицателното той се дуелира. Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка.
Българите не се дуелират.
Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого.
към беседата >>
Птичките казват: „Колко са благородни тия хора!
Те я помамват с зърна, турени под корито. Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото?
Птичките казват: „Колко са благородни тия хора!
Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл.
към беседата >>
Казва: „Защо да се бием?
Дуел ще направи. Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират.
Казва: „Защо да се бием?
Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат.
към беседата >>
Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото.
Подпират коритото с една клечка, свързана с една връв. Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора!
Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото.
Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита.
към беседата >>
Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина.
Няма да каже „пардон“. Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием?
Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина.
Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса.
към беседата >>
Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят?
Коритото е полуотворено. Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото.
Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят?
Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате.
към беседата >>
Той не може да се примири.
Казва: „Господине, ти ме обиди“. След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина.
Той не може да се примири.
Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място.
към беседата >>
Като се роди детето, какво знае?
Като се роди детето, какво знае?
Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота.
към беседата >>
Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми.
Житото е под коритото. Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят?
Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми.
Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре.
към беседата >>
Непременно трябва да го одраскат.
След като се набият, подадат си ръка. Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири.
Непременно трябва да го одраскат.
Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа.
към беседата >>
Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае?
Като се роди детето, какво знае?
Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае?
Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета.
към беседата >>
Дигне и гръмне отгоре им.
Де е лошото? Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми.
Дигне и гръмне отгоре им.
Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш.
към беседата >>
Или той трябва да одраска някого.
Българите не се дуелират. Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат.
Или той трябва да одраска някого.
Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място.
към беседата >>
Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта.
Като се роди детето, какво знае? Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае?
Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта.
Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така?
към беседата >>
Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл.
Птичките казват: „Колко са благородни тия хора! Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им.
Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл.
Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини.
към беседата >>
Две, три капки кръв ще паднат.
Казва: „Защо да се бием? Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого.
Две, три капки кръв ще паднат.
Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите.
към беседата >>
Всички боравите с една сила, която има вече две острия.
Като се роди детето, какво знае? Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта.
Всички боравите с една сила, която има вече две острия.
Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е.
към беседата >>
Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита.
Приготвили са това корито да ни посрешнат, поставили клечка на коритото да не ни затисне.“ Лошото е, че житото е под коритото. Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл.
Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита.
И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете.
към беседата >>
Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса.
Ще се оскърбим.“ Французинът ще се дуелира, то е честта на французина. Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат.
Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса.
Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място.
към беседата >>
Остро е и от едната и от другата страна.
Като се роди детето, какво знае? Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия.
Остро е и от едната и от другата страна.
И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай!
към беседата >>
И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате.
Ако тия деца бяха с добро намерение, какво щяха да направят? Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита.
И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате.
То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш.
към беседата >>
Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място.
Той не може да се примири. Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса.
Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място.
Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл.
към беседата >>
И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота.
Като се роди детето, какво знае? Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна.
И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота.
Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже?
към беседата >>
То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре.
Сега в модерните времена има други начини има си оръдие със сачми. Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате.
То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре.
И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар.
към беседата >>
Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа.
Непременно трябва да го одраскат. Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място.
Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа.
Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества.
към беседата >>
Желанията и мислите на хората са две остриета.
Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота.
Желанията и мислите на хората са две остриета.
Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства.
към беседата >>
И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш.
Дигне и гръмне отгоре им. Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре.
И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш.
Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър.
към беседата >>
Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място.
Или той трябва да одраска някого. Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа.
Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място.
И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са.
към беседата >>
Може да си зададете въпроса, защо е така?
Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета.
Може да си зададете въпроса, защо е така?
Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил.
към беседата >>
Или в сегашния век има други такива начини.
Щом житото е под коритото, това дете има една лоша мисъл. Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш.
Или в сегашния век има други такива начини.
В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива.
към беседата >>
И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите.
Две, три капки кръв ще паднат. Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място.
И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите.
И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата.
към беседата >>
Така е.
Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така?
Така е.
Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е.
към беседата >>
В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете.
Някой път вие сте доста учени, но дяволът в света има много корита. И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини.
В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете.
Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива. И като се събудите няма го куфарът.
към беседата >>
И всяка добра постъпка трябва да я турите на място.
Казва: „Да знаете за всяка лоша дума кръв ще давате.“ Българинът казва: „И без да тече кръв може да стане.“ Туй не разрешава въпроса. Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите.
И всяка добра постъпка трябва да я турите на място.
Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата. Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича.
към беседата >>
Не питай!
Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е.
Не питай!
Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е. Когато двама души се карат, кой е причината?
към беседата >>
Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш.
И той е турил едно корито и най-първо това корито не го виждате. То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете.
Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш.
Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива. И като се събудите няма го куфарът. Всичко това за една цигара.
към беседата >>
Дайте ми сега една добра мисъл.
Всяка една лоша мисъл трябва да ѝ намерите място. Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място.
Дайте ми сега една добра мисъл.
Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата. Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича. Ще приготви за ядене.
към беседата >>
Ще кажете: „Как ще се докаже?
И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай!
Ще кажете: „Как ще се докаже?
“ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е. Когато двама души се карат, кой е причината? Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат.
към беседата >>
Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар.
То прилича на един храм с венци и той е турил няколко залъгалки вътре. И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш.
Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар.
И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива. И като се събудите няма го куфарът. Всичко това за една цигара. В такива случаи ще бъдеш въздържател, ще кажеш: „Много ти благодаря, но аз съм въздържател, тури цигарата в джоба си.“ Може да приемеш и да кажеш: „Въздържател съм, не пуша, но много ти благодаря.
към беседата >>
Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества.
Вие трябва да я турите на безопасно място и да я впрегнете на работа. Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл.
Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества.
Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата. Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича. Ще приготви за ядене. Ще приготви вода да си измие краката.
към беседата >>
“ Никакви доказателства.
Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже?
“ Никакви доказателства.
Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е. Когато двама души се карат, кой е причината? Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат. А пък, в мисловния свят и да са далеч, могат да се скарат.
към беседата >>
И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър.
И казва: „Всичко това е за вас.“ Но като влезеш в този храм, ти вече навън не може да излезеш. Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар.
И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър.
Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива. И като се събудите няма го куфарът. Всичко това за една цигара. В такива случаи ще бъдеш въздържател, ще кажеш: „Много ти благодаря, но аз съм въздържател, тури цигарата в джоба си.“ Може да приемеш и да кажеш: „Въздържател съм, не пуша, но много ти благодаря. Ще имам един добър спомен.“ И той ще погледне и ще види, че не се подмамваш.
към беседата >>
Българите имат една хубава черта, гостоприемни са.
Всяко едно отрицателно желание, трябва да го турите на място и доброто желание трябва да го турите на място. И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества.
Българите имат една хубава черта, гостоприемни са.
Странник човек, седи той в кръчмата. Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича. Ще приготви за ядене. Ще приготви вода да си измие краката. Ще си събуе обущата, след туй ще приготви леглото.
към беседата >>
Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил.
Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства.
Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил.
Наранил го е. Когато двама души се карат, кой е причината? Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат. А пък, в мисловния свят и да са далеч, могат да се скарат. Че единият мислил по един начин, а пък другият по друг начин за своето верую, за някой свой интерес.
към беседата >>
Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива.
Или в сегашния век има други такива начини. В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър.
Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива.
И като се събудите няма го куфарът. Всичко това за една цигара. В такива случаи ще бъдеш въздържател, ще кажеш: „Много ти благодаря, но аз съм въздържател, тури цигарата в джоба си.“ Може да приемеш и да кажеш: „Въздържател съм, не пуша, но много ти благодаря. Ще имам един добър спомен.“ И той ще погледне и ще види, че не се подмамваш. Та всеки ден вие се подмамвате с такива цигари.
към беседата >>
Странник човек, седи той в кръчмата.
И всяка лоша постъпка трябва да я турите на място, не да я отхвърлите. И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са.
Странник човек, седи той в кръчмата.
Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича. Ще приготви за ядене. Ще приготви вода да си измие краката. Ще си събуе обущата, след туй ще приготви леглото. Туй е любов.
към беседата >>
Наранил го е.
Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил.
Наранил го е.
Когато двама души се карат, кой е причината? Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат. А пък, в мисловния свят и да са далеч, могат да се скарат. Че единият мислил по един начин, а пък другият по друг начин за своето верую, за някой свой интерес. И после казвате: „Защо идват всички нещастия?
към беседата >>
И като се събудите няма го куфарът.
В Европа някои ги е страх да пътуват по треновете. Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива.
И като се събудите няма го куфарът.
Всичко това за една цигара. В такива случаи ще бъдеш въздържател, ще кажеш: „Много ти благодаря, но аз съм въздържател, тури цигарата в джоба си.“ Може да приемеш и да кажеш: „Въздържател съм, не пуша, но много ти благодаря. Ще имам един добър спомен.“ И той ще погледне и ще види, че не се подмамваш. Та всеки ден вие се подмамвате с такива цигари. Аз гледам тук търсят право за местата и казват защо този седнал тук или там.
към беседата >>
Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича.
И всяка добра постъпка трябва да я турите на място. Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата.
Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича.
Ще приготви за ядене. Ще приготви вода да си измие краката. Ще си събуе обущата, след туй ще приготви леглото. Туй е любов. Най-първо ще има ядене.
към беседата >>
Когато двама души се карат, кой е причината?
Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже? “ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е.
Когато двама души се карат, кой е причината?
Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат. А пък, в мисловния свят и да са далеч, могат да се скарат. Че единият мислил по един начин, а пък другият по друг начин за своето верую, за някой свой интерес. И после казвате: „Защо идват всички нещастия? “ Идват от човешките желания и мисли.
към беседата >>
Всичко това за една цигара.
Дойде някой човек и ви даде някоя цигара, но той е апаш. Вие си носите доста големи съкровища във вашия куфар. И българин ако сте, вие сте искрен и ще си кажете, че този човек е много добър. Вие заспите и той ви взема всичкото и си отива. И като се събудите няма го куфарът.
Всичко това за една цигара.
В такива случаи ще бъдеш въздържател, ще кажеш: „Много ти благодаря, но аз съм въздържател, тури цигарата в джоба си.“ Може да приемеш и да кажеш: „Въздържател съм, не пуша, но много ти благодаря. Ще имам един добър спомен.“ И той ще погледне и ще види, че не се подмамваш. Та всеки ден вие се подмамвате с такива цигари. Аз гледам тук търсят право за местата и казват защо този седнал тук или там. Правото е на силния.
към беседата >>
Ще приготви за ядене.
Дайте ми сега една добра мисъл. Една добра мисъл, която съдържа едновременно три качества. Българите имат една хубава черта, гостоприемни са. Странник човек, седи той в кръчмата. Един излиза, друг излиза и някой му казва: „Виждам, че си странник, заповядайте в моя дом.“ Като влязат, беднотията ще се разтича.
Ще приготви за ядене.
Ще приготви вода да си измие краката. Ще си събуе обущата, след туй ще приготви леглото. Туй е любов. Най-първо ще има ядене. Най-първо ще се нахраниш, второ ще си измиеш краката, понеже си пътник, трябва да си починеш.
към беседата >>
2.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури.
Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи.
Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури.
Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари.
към беседата >>
Карай се.
Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш.
Карай се.
Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани.
към беседата >>
Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане?
Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури.
Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане?
Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни.
към беседата >>
Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата.
Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се.
Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата.
Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш.
към беседата >>
Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5.
Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане?
Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5.
Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава.
към беседата >>
Искаш да работиш.
Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата.
Искаш да работиш.
Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай.
към беседата >>
Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо.
Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5.
Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо.
В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически.
към беседата >>
Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила.
Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш.
Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила.
Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега?
към беседата >>
В едно стреснато положение е и се чуди сега.
Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо.
В едно стреснато положение е и се чуди сега.
Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно.
към беседата >>
Работи, докато ти е приятно.
Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила.
Работи, докато ти е приятно.
Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате?
към беседата >>
Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари.
Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега.
Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари.
Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия.
към беседата >>
Щом престане тази приятност, престани.
Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно.
Щом престане тази приятност, престани.
Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането?
към беседата >>
Сега описвам неща, които са верни.
Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари.
Сега описвам неща, които са верни.
Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види.
към беседата >>
Всичката работа не можеш да свършиш.
Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани.
Всичката работа не можеш да свършиш.
Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“.
към беседата >>
Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава.
Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни.
Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава.
Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава.
към беседата >>
Малко разкопай, но добре го разкопай.
Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш.
Малко разкопай, но добре го разкопай.
Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате?
към беседата >>
Има един процес психологически.
Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава.
Има един процес психологически.
Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва.
към беседата >>
Хубаво, как се карате сега?
Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай.
Хубаво, как се карате сега?
Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“.
към беседата >>
Разсъждава дали това е вярно.
В едно стреснато положение е и се чуди сега. Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически.
Разсъждава дали това е вярно.
Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е.
към беседата >>
Как започвате да се карате?
Работи, докато ти е приятно. Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега?
Как започвате да се карате?
Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан.
към беседата >>
Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия.
Като бръкне в джоба, бара с пръстите си, бута пари. Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно.
Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия.
Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той.
към беседата >>
Кой е основният тон на карането?
Щом престане тази приятност, престани. Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате?
Кой е основният тон на карането?
Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си.
към беседата >>
Иска да опита, да го види.
Сега описвам неща, които са верни. Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия.
Иска да опита, да го види.
Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия.
към беседата >>
Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“.
Всичката работа не можеш да свършиш. Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането?
Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“.
Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си.
към беседата >>
Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава.
Същевременно ако наблюдаваш, лицето е много интересно, че той като пипа парите, става известно движение на лицето, разсъждава. Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види.
Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава.
Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба.
към беседата >>
Вие като се карате, отде започвате?
Малко разкопай, но добре го разкопай. Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“.
Вие като се карате, отде започвате?
Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът.
към беседата >>
Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва.
Има един процес психологически. Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава.
Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва.
Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво.
към беседата >>
Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“.
Хубаво, как се карате сега? Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате?
Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“.
„Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник?
към беседата >>
Иска той сега да го извади навън, да види какво е.
Разсъждава дали това е вярно. Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва.
Иска той сега да го извади навън, да види какво е.
Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението?
към беседата >>
„Мазник“, значи намазан.
Как започвате да се карате? Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“.
„Мазник“, значи намазан.
Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти.
към беседата >>
Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той.
Напипва нещо и иска да знае, да не би да е някаква илюзия. Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е.
Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той.
Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са?
към беседата >>
Много голям мазник си.
Кой е основният тон на карането? Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан.
Много голям мазник си.
Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право.
към беседата >>
Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия.
Иска да опита, да го види. Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той.
Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия.
Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил?
към беседата >>
Значи обичаш да се грижиш само за себе си.
Искаш да започнеш, от „до“ ли ще започнеш или от „ре“, или „ми“, или от „фа“, или от „сол“, или от „ла“, или от „си“. Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си.
Значи обичаш да се грижиш само за себе си.
Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали.
към беседата >>
Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба.
Представете си, че той свършил гимназия и е първа година в университета, научил се психологически да разсъждава. Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия.
Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба.
Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите.
към беседата >>
Започва разговорът.
Вие като се карате, отде започвате? Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си.
Започва разговорът.
„Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник.
към беседата >>
Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво.
Сега, казва: „Дали е нещо земно, мяза на пари“, валчесто е онова, което напипва. Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба.
Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво.
Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл?
към беседата >>
„Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник?
Каже ти някой: „Голям мазник си ти.“ Вземам думата „мазник“. „Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът.
„Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник?
Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек?
към беседата >>
Какво ще бъде състоянието, разположението?
Иска той сега да го извади навън, да види какво е. Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво.
Какво ще бъде състоянието, разположението?
Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние.
към беседата >>
Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти.
„Мазник“, значи намазан. Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник?
Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти.
Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел.
към беседата >>
Тези пет сега живи същества ли са?
Като го извади, като погледне, пък знае английски, като прочита стерлинги, зарадва се той. Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението?
Тези пет сега живи същества ли са?
Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба.
към беседата >>
Не говориш право.“ Спорят, че не говори право.
Много голям мазник си. Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти.
Не говориш право.“ Спорят, че не говори право.
Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си.
към беседата >>
Кой му е говорил?
Обръща парите да види, да не би да е някаква илюзия. Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са?
Кой му е говорил?
Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример.
към беседата >>
Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали.
Значи обичаш да се грижиш само за себе си. Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право.
Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали.
Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика.
към беседата >>
Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите.
Най-първо погледне краката, усмихне се, казва: „Обуща.“ Последне шапката, бръкне в джоба, 4–5 са в джоба. Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил?
Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите.
Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща.
към беседата >>
Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник.
Започва разговорът. „Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали.
Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник.
С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует.
към беседата >>
Питам: Как се предала тази мисъл?
Погледнеш, влязъл в някоя дрехарница, купил си дрехи, шапка, нагласил се хубаво. Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите.
Питам: Как се предала тази мисъл?
Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги.
към беседата >>
С какво е намазан човек?
„Голям мазник си.“ – „Ти си два пъти мазник.“ – „Как два пъти аз мазник? Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник.
С какво е намазан човек?
Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това.
към беседата >>
Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние.
Какво ще бъде състоянието, разположението? Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл?
Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние.
Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде?
към беседата >>
Прави са, че той се подвел.
Аз ти казах, че ти си мазник един път, а ти казваш, че съм два пъти. Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек?
Прави са, че той се подвел.
Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се.
към беседата >>
Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба.
Тези пет сега живи същества ли са? Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние.
Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба.
Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма.
към беседата >>
Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си.
Не говориш право.“ Спорят, че не говори право. Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел.
Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си.
Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат.
към беседата >>
Представете си обратния пример.
Кой му е говорил? Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба.
Представете си обратния пример.
Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу.
към беседата >>
Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика.
Ти казваш, че два пъти са ме мазали, а веднъж са ме мазали. Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си.
Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика.
След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика.
към беседата >>
Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща.
Казал ли му е някой една дума, писмо не е получил, ами попипал и видял с очите. Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример.
Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща.
Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу?
към беседата >>
След като се покарат, започва един дует.
Толкоз съм мазник, колкото и ти си мазник. С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика.
След като се покарат, започва един дует.
Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците.
към беседата >>
Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги.
Питам: Как се предала тази мисъл? Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща.
Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги.
Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние.
към беседата >>
Дует е това.
С какво е намазан човек? Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует.
Дует е това.
След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара.
към беседата >>
Сега психологическото състояние какво ще бъде?
Как е минала от тия пет магически стерлинги и веднага изменя неговото състояние. Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги.
Сега психологическото състояние какво ще бъде?
Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре.
към беседата >>
След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се.
Прави са, че той се подвел. Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това.
След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се.
Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара.
към беседата >>
Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма.
Сега допуснете другото: На едного баща му изпратил 5 стерлинги, турил ги в джоба. Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде?
Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма.
Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща.
към беседата >>
Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат.
Казва: „Ти си се подвел, под чуждо влияние си. Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се.
Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат.
Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница.
към беседата >>
Току изведнъж наведе главата, погледне надолу.
Представете си обратния пример. Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма.
Току изведнъж наведе главата, погледне надолу.
Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия.
към беседата >>
Започват да учат музика.
Някой ти казал, ти не си разбрал тази работа, преувеличил си.“ Казвам: В караницата, след като се скарат двама хора, най-първо започват с една дезорганическа музика. След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат.
Започват да учат музика.
След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може.
към беседата >>
Защо гледа надолу?
Той върви и си мисли да си купи шапка, обуща. Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу.
Защо гледа надолу?
Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали.
към беседата >>
След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците.
След като се покарат, започва един дует. Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика.
След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците.
Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“?
към беседата >>
Естествено състояние.
Бръкне в джоба, дето ги турил, няма ги. Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу?
Естествено състояние.
Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите.
към беседата >>
Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара.
Дует е това. След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците.
Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара.
Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата.
към беседата >>
Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре.
Сега психологическото състояние какво ще бъде? Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние.
Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре.
Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава.
към беседата >>
Не трябва да се кара.
След като си кажат такива приятелски думи, дойдат да разбират добре, сприятеляват се. Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара.
Не трябва да се кара.
Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал.
към беседата >>
Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща.
Като бръкне в джоба, знае, че ги турил, чуди се защо ги няма. Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре.
Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща.
Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея.
към беседата >>
Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница.
Казват: „Ще ме извиниш, не съм научил добре тази пиеса, не можах да го изпея.“ – „И моето парче не беше толкоз хубаво.“ Отидат двама в гостилницата, седнат да ядат. Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара.
Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница.
И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде.
към беседата >>
Търси единия джоб, другия.
Току изведнъж наведе главата, погледне надолу. Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща.
Търси единия джоб, другия.
Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му.
към беседата >>
И без свада не може.
Започват да учат музика. След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница.
И без свада не може.
Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори.
към беседата >>
Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали.
Защо гледа надолу? Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия.
Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали.
Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите.
към беседата >>
Какво значи „свада“?
След като си казал „мазник“, седнат единият на едната страна, другият на другата страна, поядат хубаво, като тракат паниците. Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може.
Какво значи „свада“?
Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори.
към беседата >>
Чуди се той къде са парите.
Естествено състояние. Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали.
Чуди се той къде са парите.
Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите. Друго състояние.
към беседата >>
Хайде, няма да търсим филологията на думата.
Казват: „Струва след такова едно пеене, струва си едно ядене.“ Казвате вие, че човек не трябва да се кара. Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“?
Хайде, няма да търсим филологията на думата.
Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна.
към беседата >>
Спре се тогава.
Казва: „Отидоха обущата.“ После ще погледне нагоре. Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите.
Спре се тогава.
Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите. Друго състояние. Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
към беседата >>
Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал.
Не трябва да се кара. Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата.
Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал.
Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене.
към беседата >>
Дойде му някоя идея.
Казва: „Отиде шапката.“ Той мисли да си купи шапка, да си купи обуща. Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава.
Дойде му някоя идея.
Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите. Друго състояние. Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
към беседата >>
Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде.
Нали казвате: „Карат животното.“ Караницата трябва в света, но музикална караница. И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал.
Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде.
Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете.
към беседата >>
Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му.
Търси единия джоб, другия. Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея.
Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му.
Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите. Друго състояние. Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
към беседата >>
Някой път може да се яви, че той има желание да говори.
И без свада не може. Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде.
Някой път може да се яви, че той има желание да говори.
Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете. Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността.
към беседата >>
Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите.
Гледа да няма никаква дупка на джоба, да не са паднали. Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му.
Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите.
Друго състояние. Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
към беседата >>
Щом няма енергия, не му се говори.
Какво значи „свада“? Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори.
Щом няма енергия, не му се говори.
Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете. Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността. В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
към беседата >>
Друго състояние.
Чуди се той къде са парите. Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите.
Друго състояние.
Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
към беседата >>
Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна.
Хайде, няма да търсим филологията на думата. Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори.
Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна.
Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете. Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността. В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
към беседата >>
Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
Спре се тогава. Дойде му някоя идея. Представете си, че някой си прави шега с него, приближи се онзи и тури парите в джоба му. Върви, пак бръкне, дигне главата нагоре, намери парите. Друго състояние.
Той мисли, че някъде в джоба били парите, пък не ги е намерил.
към беседата >>
Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене.
Всякога, когато една излишна енергия се събере, то е един капитал. Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна.
Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене.
Или пък иска да чете. Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността. В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
към беседата >>
Тия неща често стават с вас.
Тия неща често стават с вас.
Всеки ден тия неща стават с вас. Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия.
към беседата >>
Или пък иска да чете.
Като се събере, на човека му е неприятно, той търси разрешение да го предаде някъде. Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене.
Или пък иска да чете.
Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността. В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
към беседата >>
Всеки ден тия неща стават с вас.
Тия неща често стават с вас.
Всеки ден тия неща стават с вас.
Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия.
към беседата >>
Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността.
Някой път може да се яви, че той има желание да говори. Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете.
Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността.
В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
към беседата >>
Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина.
Тия неща често стават с вас. Всеки ден тия неща стават с вас.
Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина.
Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта.
към беседата >>
В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
Щом няма енергия, не му се говори. Или пък в него се събере излишна енергия, която иска храна. Щом задоволи това желание, този момент престава, това желание за ядене. Или пък иска да чете. Той иска да чете, в него има любознателност, но като задоволи туй чувство на любознателност, престава любознателността.
В човека има подбудителни причини, които го тласкат, за да върши различни работи.
към беседата >>
Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието.
Тия неща често стават с вас. Всеки ден тия неща стават с вас. Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина.
Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието.
Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания.
към беседата >>
Човек трябва да проучава себе си.
Човек трябва да проучава себе си.
Той има едно разнообразие в неговата деятелност. Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия. Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна.
към беседата >>
Две неща има, които определят.
Тия неща често стават с вас. Всеки ден тия неща стават с вас. Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието.
Две неща има, които определят.
По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света.
към беседата >>
Той има едно разнообразие в неговата деятелност.
Човек трябва да проучава себе си.
Той има едно разнообразие в неговата деятелност.
Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия. Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите.
към беседата >>
По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия.
Тия неща често стават с вас. Всеки ден тия неща стават с вас. Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят.
По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия.
В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“.
към беседата >>
Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия.
Човек трябва да проучава себе си. Той има едно разнообразие в неговата деятелност.
Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия.
Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите.
към беседата >>
В дадения случай аз наричам тия пари условия.
Всеки ден тия неща стават с вас. Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия.
В дадения случай аз наричам тия пари условия.
Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов?
към беседата >>
Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно.
Човек трябва да проучава себе си. Той има едно разнообразие в неговата деятелност. Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия.
Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно.
Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените.
към беседата >>
Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта.
Тия явления психологически като ги разглеждаме, те имат своя философска причина. Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия.
Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта.
Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта?
към беседата >>
Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно.
Човек трябва да проучава себе си. Той има едно разнообразие в неговата деятелност. Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия. Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно.
Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно.
Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора.
към беседата >>
Тогава идат всички изпитания.
Всякога, когато ще стане една промяна в човека, ще стане или по закона на любовта, или по закона на безлюбието. Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта.
Тогава идат всички изпитания.
Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение.
към беседата >>
Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна.
Човек трябва да проучава себе си. Той има едно разнообразие в неговата деятелност. Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия. Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно.
Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна.
Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири.
към беседата >>
Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света.
Две неща има, които определят. По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания.
Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света.
Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре.
към беседата >>
Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите.
Той има едно разнообразие в неговата деятелност. Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия. Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна.
Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите.
Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия.
към беседата >>
Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“.
По закона на любовта ще пристигнат в джоба, по закона на безлюбието някой ще извади тези условия. В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света.
Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“.
Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив.
към беседата >>
Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите.
Еднообразието е в света, което донася всичките нещастия. Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите.
Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите.
Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия.
към беседата >>
Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов?
В дадения случай аз наричам тия пари условия. Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“.
Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов?
Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие.
към беседата >>
Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените.
Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите.
Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените.
Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия.
към беседата >>
Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта?
Казвам: Страданията на човека в живота се обуславят, когато човек излезе из областта на любовта. Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов?
Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта?
Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета.
към беседата >>
Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора.
Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените.
Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора.
Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия.
към беседата >>
Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение.
Тогава идат всички изпитания. Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта?
Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение.
Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки?
към беседата >>
Всички тия фази човек трябва да ги примири.
Дойде ви едно тягостно състояние, турете противното, разгледайте въпроса от всяка една страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора.
Всички тия фази човек трябва да ги примири.
Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия. Но тя е на степени.
към беседата >>
Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре.
Когато излезеш из условията на любовта, тогава идат страданията в света. Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение.
Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре.
Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици.
към беседата >>
Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия.
Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири.
Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия.
Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия. Но тя е на степени. Всеки човек е учен.
към беседата >>
Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив.
Да кажем, ако влезеш в един свят на безлюбие – ще разберете в широк смисъл – как схващате думата „безлюбие“. Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре.
Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив.
Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея.
към беседата >>
Всичките хора имат религия.
Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия.
Всичките хора имат религия.
Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия. Но тя е на степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението.
към беседата >>
Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие.
Мислите ли, че кокошката живее в един свят на любов? Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив.
Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие.
Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини.
към беседата >>
Няма човек в света, който да няма религия.
Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия.
Няма човек в света, който да няма религия.
Всичките хора имат религия. Но тя е на степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек.
към беседата >>
Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета.
Един земеделец има сто, сто и петдесет кокошки, мислите ли, че тия кокошки живеят в областта на любовта? Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие.
Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета.
Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване.
към беседата >>
Всичките хора имат религия.
Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия.
Всичките хора имат религия.
Но тя е на степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта.
към беседата >>
Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки?
Хранени са много добре, но онзи, който ги храни, има съвсем друго намерение. Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета.
Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки?
В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва.
към беседата >>
Но тя е на степени.
Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия.
Но тя е на степени.
Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние.
към беседата >>
В дадения случай не може без кокошчици.
Ни най-малко не го интересува кокошките да бъдат добре. Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки?
В дадения случай не може без кокошчици.
Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие?
към беседата >>
Всеки човек е учен.
Казва: „Аз съм религиозен.“ То са степени на религия. Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия. Но тя е на степени.
Всеки човек е учен.
Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние.
към беседата >>
Изяде яйцата, изяде нея.
Той иска кокошките да бъдат щастливи дотолкоз, доколкото той може да бъде щастлив. Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици.
Изяде яйцата, изяде нея.
Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека?
към беседата >>
Зависи от степента на учението.
Всичките хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия. Но тя е на степени. Всеки човек е учен.
Зависи от степента на учението.
Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила.
към беседата >>
Може да вземете същите подбудителни причини.
Тяхното щастие да бъде подкрепа за неговото щастие. Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея.
Може да вземете същите подбудителни причини.
Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката.
към беседата >>
Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек.
Няма човек в света, който да няма религия. Всичките хора имат религия. Но тя е на степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението.
Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек.
Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила.
към беседата >>
Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване.
Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини.
Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване.
Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо?
към беседата >>
Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта.
Всичките хора имат религия. Но тя е на степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек.
Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта.
Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка.
към беседата >>
Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва.
Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване.
Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва.
Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма.
към беседата >>
Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние.
Но тя е на степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта.
Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние.
Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите.
към беседата >>
Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие?
В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва.
Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие?
Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал.
към беседата >>
Слабостта е едно преходно състояние.
Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние.
Слабостта е едно преходно състояние.
След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате.
към беседата >>
Де седи безлюбието на човека?
Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие?
Де седи безлюбието на човека?
Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее?
към беседата >>
След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила.
Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние.
След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила.
Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен.
към беседата >>
Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката.
Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека?
Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката.
Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее? Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е?
към беседата >>
Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила.
Всеки човек има сила, да опита това състояние, какво нещо е силен човек. Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила.
Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила.
Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате.
към беседата >>
Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо?
Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката.
Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо?
Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее? Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е? Не се изгубило съдържанието.
към беседата >>
Това състояние е на почивка.
Понякой път трябва да опиташ състоянието на слабостта. Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила.
Това състояние е на почивка.
След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате. Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина.
към беседата >>
Тази кокошка престава да живее в тази форма.
Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо?
Тази кокошка престава да живее в тази форма.
Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее? Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е? Не се изгубило съдържанието.
към беседата >>
След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите.
Вие, когато понякой път усещате, че сте слаби, то е едно състояние. Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка.
След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите.
Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате. Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина. Ставате малко по-деятелен.
към беседата >>
Кокошият живот в тази форма е престанал.
Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма.
Кокошият живот в тази форма е престанал.
Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее? Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е? Не се изгубило съдържанието.
към беседата >>
Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате.
Слабостта е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите.
Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате.
Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате. Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина. Ставате малко по-деятелен.
към беседата >>
Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее?
Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал.
Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее?
Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е? Не се изгубило съдържанието.
към беседата >>
Вие след това чувствувате ума си опреснен.
След всяко отслабване, което човек почувствува, веднага ще се яви по-мощна сила. Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате.
Вие след това чувствувате ума си опреснен.
Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате. Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина. Ставате малко по-деятелен.
към беседата >>
Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е?
Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее?
Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е?
Не се изгубило съдържанието.
към беседата >>
Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате.
Някой път, когато мускулите на човека отслабнат, в болните хора отслабват, болният мисли, че няма никаква сила. Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен.
Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате.
Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина. Ставате малко по-деятелен.
към беседата >>
Не се изгубило съдържанието.
Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? Тази кокошка престава да живее в тази форма. Кокошият живот в тази форма е престанал. Но тази кокошка, след като влезе в човека, престанала ли е да живее? Една същина се изгубила, изгубило се съдържанието, но кокошката изгубила ли (се) е?
Не се изгубило съдържанието.
към беседата >>
Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина.
Това състояние е на почивка. След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате.
Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина.
Ставате малко по-деятелен.
към беседата >>
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна.
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна.
Има здравословни храни и нездравословни храни. В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно.
към беседата >>
Ставате малко по-деятелен.
След всяка почивка в него се заражда едно опресняване на силите. Понякой път вие мислите, че умът ви е отслабнал, вие си почивате. Вие след това чувствувате ума си опреснен. Казвате: „Изчезна мисълта, загубил съм нещо.“ Нищо не сте изгубили, трябва да почивате. Ако разбирате закона правилно, след тази почивка ще проникне една нова светлина.
Ставате малко по-деятелен.
към беседата >>
Има здравословни храни и нездравословни храни.
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна.
Има здравословни храни и нездравословни храни.
В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота.
към беседата >>
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро.
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро.
Млади сте вие. Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта. Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал.
към беседата >>
В какво седи здравословността?
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна. Има здравословни храни и нездравословни храни.
В какво седи здравословността?
Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията.
към беседата >>
Млади сте вие.
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро.
Млади сте вие.
Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта. Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието.
към беседата >>
Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате.
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна. Има здравословни храни и нездравословни храни. В какво седи здравословността?
Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате.
В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена.
към беседата >>
Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта.
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро. Млади сте вие.
Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта.
Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки.
към беседата >>
В какво седи страданието?
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна. Има здравословни храни и нездравословни храни. В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате.
В какво седи страданието?
То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук.
към беседата >>
Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал.
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро. Млади сте вие. Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта.
Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал.
Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите.
към беседата >>
То не е здравословно.
Във вегетарианството често поддържат, че някоя храна не е здравословна. Има здравословни храни и нездравословни храни. В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието?
То не е здравословно.
Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта.
към беседата >>
Вие пласирате вашия капитал в младостта.
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро. Млади сте вие. Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта. Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал.
Вие пласирате вашия капитал в младостта.
В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка.
към беседата >>
Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота.
Има здравословни храни и нездравословни храни. В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно.
Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота.
Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно.
към беседата >>
В старостта вие вече имате придобивките от този капитал.
Всичките положения, през които минавате, са за ваше добро. Млади сте вие. Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта. Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта.
В старостта вие вече имате придобивките от този капитал.
Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание.
към беседата >>
Свинята обича много удоволствията.
В какво седи здравословността? Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота.
Свинята обича много удоволствията.
Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят.
към беседата >>
Това е вече знанието.
Млади сте вие. Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта. Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал.
Това е вече знанието.
Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет.
към беседата >>
Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена.
Запример, ако ядеш свинско месо, ще страдате. В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията.
Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена.
Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи.
към беседата >>
Тогава ще имате вашите придобивки.
Пътя, по който вървите, вие трябва да наблюдавате, да знаете в какво седи младостта. Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието.
Тогава ще имате вашите придобивки.
Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено?
към беседата >>
Като я погладиш, веднага ще издаде един звук.
В какво седи страданието? То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена.
Като я погладиш, веднага ще издаде един звук.
Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална.
към беседата >>
Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите.
Младостта е един живот, в който вие влагате вашия капитал. Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки.
Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите.
Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш.
към беседата >>
Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта.
То не е здравословно. Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук.
Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта.
Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева.
към беседата >>
Той е банка.
Вие пласирате вашия капитал в младостта. В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите.
Той е банка.
Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира.
към беседата >>
Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно.
Но клетките на свинското месо са крайно индивидуалисти, обичат много живота. Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта.
Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно.
Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева.
към беседата >>
Сега на младите дават друго съдържание.
В старостта вие вече имате придобивките от този капитал. Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка.
Сега на младите дават друго съдържание.
Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва.
към беседата >>
Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят.
Свинята обича много удоволствията. Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно.
Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят.
Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер.
към беседата >>
Искат да правят счет.
Това е вече знанието. Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание.
Искат да правят счет.
Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил.
към беседата >>
Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи.
Като я пипнеш по корема, много обича да бъде гладена. Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят.
Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи.
Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много.
към беседата >>
Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено?
Тогава ще имате вашите придобивки. Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет.
Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено?
Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят.
към беседата >>
Тя е доста интелектуална.
Като я погладиш, веднага ще издаде един звук. Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи.
Тя е доста интелектуална.
Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото.
към беседата >>
Най-първо трябва да вложиш, да приложиш.
Аз считам, в младини човек влага капитала си, в старини той събира приходите. Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено?
Най-първо трябва да вложиш, да приложиш.
След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила.
към беседата >>
Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева.
Казва: „Още малко, много ми е приятно.“ Или ще легне в калта. Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална.
Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева.
Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде.
към беседата >>
След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира.
Той е банка. Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш.
След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира.
Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи.
към беседата >>
Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева.
Свинята, колкото и да е лоша, като я погалиш по корема, отваря се, много ѝ е приятно. Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева.
Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева.
Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши.
към беседата >>
Влагане и събиране трябва.
Сега на младите дават друго съдържание. Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира.
Влагане и събиране трябва.
Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде.
към беседата >>
Свинята има този характер.
Та казвам: Всичките клетки на свинята са много индивидуализирани и са мързеливи, не работят. Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева.
Свинята има този характер.
Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши. Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш.
към беседата >>
Не можеш да събираш, ако не си вложил.
Искат да правят счет. Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва.
Не можеш да събираш, ако не си вложил.
Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо.
към беседата >>
Като порови тук-там, иска много.
Свинята с много малко иска да постигне много, само с носа си като рови, тя иска много работи. Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер.
Като порови тук-там, иска много.
Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши. Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш. Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
към беседата >>
Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят.
Какъв счет ще правиш, когато нищо не е вложено? Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил.
Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят.
Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен.
към беседата >>
Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото.
Тя е доста интелектуална. Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много.
Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото.
Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши. Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш. Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
към беседата >>
Туй трябва да бъде мощна сила.
Най-първо трябва да вложиш, да приложиш. След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят.
Туй трябва да бъде мощна сила.
Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш.
към беседата >>
Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде.
Като някой прошенописец или като някой адвокат, като напише 10–12 реда, казва: „Дай 500–600 лева.“ Един работник, като работи целия ден, десет часа, едва изкарва 30, 40, 50 лева. Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото.
Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде.
Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши. Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш. Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
към беседата >>
Най-първо младият трябва да има сила да вложи.
След туй прилагане, на стари години този счет той ще събира. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила.
Най-първо младият трябва да има сила да вложи.
Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви.
към беседата >>
Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши.
Адвокатът, като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде.
Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши.
Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш. Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
към беседата >>
Младият трябва да посее нещо някъде.
Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи.
Младият трябва да посее нещо някъде.
След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи.
към беседата >>
Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш.
Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши.
Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш.
Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
към беседата >>
След време, след като е посял, да дойде да събира нещо.
Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде.
След време, след като е посял, да дойде да събира нещо.
Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите.
към беседата >>
Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
Като порови тук-там, иска много. Когато човек яде свинско месо, като ги тури тия клетки на работа, хваща ги за работници на тялото. Но за да накараш една свинска клетка на работа, трябва да туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга някъде. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата ще ти свърши. Ти ще имаш един дефицит на годината десет хиляди лева, да ходиш да го търсиш, процес ще изгубиш.
Лекарите сега казват: „Нездравословна храна.“
към беседата >>
Тогава вече животът става естествен.
Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо.
Тогава вече животът става естествен.
Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието.
към беседата >>
Има някои растения, които са в хармония с човека.
Има някои растения, които са в хармония с човека.
Като влезат клетките в човека, работят. Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот. Свинските клетки не си хармонират. При първия удобен случай заминават. Тогава започват болезнените състояния.
към беседата >>
Щом не си вложил, не можеш да вземеш.
Туй трябва да бъде мощна сила. Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен.
Щом не си вложил, не можеш да вземеш.
Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо.
към беседата >>
Като влезат клетките в човека, работят.
Има някои растения, които са в хармония с човека.
Като влезат клетките в човека, работят.
Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот. Свинските клетки не си хармонират. При първия удобен случай заминават. Тогава започват болезнените състояния.
към беседата >>
Трябва да се осмисли животът ви.
Най-първо младият трябва да има сила да вложи. Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш.
Трябва да се осмисли животът ви.
Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо.
към беседата >>
Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот.
Има някои растения, които са в хармония с човека. Като влезат клетките в човека, работят.
Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот.
Свинските клетки не си хармонират. При първия удобен случай заминават. Тогава започват болезнените състояния.
към беседата >>
Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи.
Младият трябва да посее нещо някъде. След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви.
Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи.
Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята.
към беседата >>
Свинските клетки не си хармонират.
Има някои растения, които са в хармония с човека. Като влезат клетките в човека, работят. Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот.
Свинските клетки не си хармонират.
При първия удобен случай заминават. Тогава започват болезнените състояния.
към беседата >>
Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите.
След време, след като е посял, да дойде да събира нещо. Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи.
Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите.
В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде.
към беседата >>
При първия удобен случай заминават.
Има някои растения, които са в хармония с човека. Като влезат клетките в човека, работят. Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот. Свинските клетки не си хармонират.
При първия удобен случай заминават.
Тогава започват болезнените състояния.
към беседата >>
В ума си трябва да вложите знанието.
Тогава вече животът става естествен. Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите.
В ума си трябва да вложите знанието.
В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия.
към беседата >>
Тогава започват болезнените състояния.
Има някои растения, които са в хармония с човека. Като влезат клетките в човека, работят. Казвам: Оная храна е здравословна, на която клетките се хармонират с твоя живот. Свинските клетки не си хармонират. При първия удобен случай заминават.
Тогава започват болезнените състояния.
към беседата >>
В сърцето си трябва да вложите нещо.
Щом не си вложил, не можеш да вземеш. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието.
В сърцето си трябва да вложите нещо.
И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа.
към беседата >>
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо.
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо.
Има мисли, които те смущават. Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта?
към беседата >>
И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо.
Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо.
И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо.
Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините.
към беседата >>
Има мисли, които те смущават.
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо.
Има мисли, които те смущават.
Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта.
към беседата >>
Работа трябва да вложите във волята.
Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо.
Работа трябва да вложите във волята.
Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини.
към беседата >>
Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете.
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо. Има мисли, които те смущават.
Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете.
Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар.
към беседата >>
Тогава втората фаза ще дойде.
Има много неща във вас дадени, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята.
Тогава втората фаза ще дойде.
Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини. Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина.
към беседата >>
Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете.
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо. Има мисли, които те смущават. Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете.
Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете.
Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията.
към беседата >>
Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия.
В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде.
Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия.
Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини. Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина. Заставете ума си да мисли.
към беседата >>
Много работи ви смущават.
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо. Има мисли, които те смущават. Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете.
Много работи ви смущават.
Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство.
към беседата >>
Впрегнете ума си на работа.
В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия.
Впрегнете ума си на работа.
Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини. Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина. Заставете ума си да мисли.
към беседата >>
Но каква представа вие имате за старостта?
Казвам: Има известни мисли, известни чувствувания от същата категория, които не са в хармония с човешката мисъл, не допринасят нищо. Има мисли, които те смущават. Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават.
Но каква представа вие имате за старостта?
Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав.
към беседата >>
Някои ще започнете да разсъждавате за причините.
И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа.
Някои ще започнете да разсъждавате за причините.
Може разни да бъдат подбудителните причини. Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина. Заставете ума си да мисли.
към беседата >>
Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта.
Има мисли, които те смущават. Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта?
Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта.
Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен.
към беседата >>
Може разни да бъдат подбудителните причини.
Работа трябва да вложите във волята. Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините.
Може разни да бъдат подбудителните причини.
Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина. Заставете ума си да мисли.
към беседата >>
Слабият човек е стар.
Например, вас ви смущава мисълта, че вие ще умрете. Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта.
Слабият човек е стар.
Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите.
към беседата >>
Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина.
Тогава втората фаза ще дойде. Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини.
Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина.
Заставете ума си да мисли.
към беседата >>
Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията.
Смущава ви мисълта, че един ден ще осиромашеете. Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар.
Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията.
Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите.
към беседата >>
Заставете ума си да мисли.
Най-първо младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини. Каквато и да е подбудителната причина, вложете в ума си една подбудителна причина.
Заставете ума си да мисли.
към беседата >>
Има и паталогическо богатство.
Много работи ви смущават. Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията.
Има и паталогическо богатство.
Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора.
към беседата >>
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете?
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете?
По какво се отличава слънцето? Най-първо, че то изпраща светлина на земята. Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение.
към беседата >>
Човек може да е богат и пак да е здрав.
Но каква представа вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство.
Човек може да е богат и пак да е здрав.
Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва.
към беседата >>
По какво се отличава слънцето?
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете?
По какво се отличава слънцето?
Най-първо, че то изпраща светлина на земята. Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза.
към беседата >>
Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен.
Всички съвременни хора изучават паталогическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав.
Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен.
Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията.
към беседата >>
Най-първо, че то изпраща светлина на земята.
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете? По какво се отличава слънцето?
Най-първо, че то изпраща светлина на земята.
Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно.
към беседата >>
Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите.
Слабият човек е стар. Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен.
Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите.
В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат.
към беседата >>
Че целият свят при слънцето става светъл.
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете? По какво се отличава слънцето? Най-първо, че то изпраща светлина на земята.
Че целият свят при слънцето става светъл.
Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е?
към беседата >>
В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите.
Вие изучавате паталогическата страна на сиромашията. Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите.
В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите.
От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече.
към беседата >>
Че всичките неща при слънцето стават топли.
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете? По какво се отличава слънцето? Най-първо, че то изпраща светлина на земята. Че целият свят при слънцето става светъл.
Че всичките неща при слънцето стават топли.
Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание.
към беседата >>
От преработване се разваля стомахът на богатите хора.
Има и паталогическо богатство. Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите.
От преработване се разваля стомахът на богатите хора.
Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно?
към беседата >>
Че всички неща при слънцето добиват движение.
Ако сега ви кажа на вас да ми дадете едно описание на слънцето, отде ще започнете? По какво се отличава слънцето? Най-първо, че то изпраща светлина на земята. Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли.
Че всички неща при слънцето добиват движение.
Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила.
към беседата >>
Богатите хора работят повече, отколкото трябва.
Човек може да е богат и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора.
Богатите хора работят повече, отколкото трябва.
Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число?
към беседата >>
Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза.
По какво се отличава слънцето? Най-първо, че то изпраща светлина на земята. Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение.
Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза.
Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила.
към беседата >>
Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията.
Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат, и пак да е болен. Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва.
Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията.
Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили.
към беседата >>
Туй, което дава светлината, е разумно.
Най-първо, че то изпраща светлина на земята. Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза.
Туй, което дава светлината, е разумно.
Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина.
към беседата >>
Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат.
Сиромасите имат по-здрави стомаси, отколкото богатите. В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията.
Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат.
Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци.
към беседата >>
Туй, което дава топлината, какво е?
Че целият свят при слънцето става светъл. Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно.
Туй, което дава топлината, какво е?
– Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание.
към беседата >>
Значи, щом станеш много богат, роботиш повече.
В туй отношение богатите ядат повече, отколкото сиромасите. От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат.
Значи, щом станеш много богат, роботиш повече.
Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви?
към беседата >>
– Дава съдържание.
Че всичките неща при слънцето стават топли. Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е?
– Дава съдържание.
Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма.
към беседата >>
Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно?
От преработване се разваля стомахът на богатите хора. Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече.
Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно?
Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство.
към беседата >>
Туй, което дава движение в себе си, дава сила.
Че всички неща при слънцето добиват движение. Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание.
Туй, което дава движение в себе си, дава сила.
Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата.
към беседата >>
Имате ли едно любимо число?
Богатите хора работят повече, отколкото трябва. Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно?
Имате ли едно любимо число?
Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат.
към беседата >>
Движи се само онзи, който има сила.
Щом има светлина в слънцето и щом има топлина, тогава минаваме в друга фаза. Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила.
Движи се само онзи, който има сила.
Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила.
към беседата >>
Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили.
Когато казваме: „Да не е толкоз богат“, трябва да се турят последствията. Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число?
Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили.
Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви.
към беседата >>
Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина.
Туй, което дава светлината, е разумно. Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила.
Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина.
Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата.
към беседата >>
Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци.
Или едно философско разсъждение, колко трябва да бъде богат. Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили.
Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци.
Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят.
към беседата >>
Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание.
Туй, което дава топлината, какво е? – Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина.
Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание.
И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла.
към беседата >>
Какво ще бъде състоянието ви?
Значи, щом станеш много богат, роботиш повече. Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци.
Какво ще бъде състоянието ви?
Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство.
към беседата >>
И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма.
– Дава съдържание. Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание.
И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма.
Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл.
към беседата >>
Ще имате едно безпокойство.
Да кажем, имаш сто, двеста милиона, за вас това е много, колко искате да турим в банката, кое число ви е приятно? Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви?
Ще имате едно безпокойство.
Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката.
към беседата >>
Формата пък дава силата.
Туй, което дава движение в себе си, дава сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма.
Формата пък дава силата.
Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът?
към беседата >>
Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат.
Имате ли едно любимо число? Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство.
Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат.
Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх.
към беседата >>
Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила.
Движи се само онзи, който има сила. Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата.
Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила.
Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата?
към беседата >>
Постоянно ще ви занимават парите ви.
Да кажем, десет милиона лева имате в банката, не сте ги турили. Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат.
Постоянно ще ви занимават парите ви.
Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат.
към беседата >>
Следователно, силата се проявява при формата.
Следователно, една мисъл не може да се прояви без светлина. Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила.
Следователно, силата се проявява при формата.
Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата? Това на вас ще оставя да мислите.
към беседата >>
Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят.
Представете си, че в тази област, дето живеете, има сто разбойници, апаши, крадци. Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви.
Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят.
Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души.
към беседата >>
Съдържанието се проявява при смисъла.
Но една мисъл сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата.
Съдържанието се проявява при смисъла.
Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата? Това на вас ще оставя да мислите.
към беседата >>
Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство.
Какво ще бъде състоянието ви? Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят.
Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство.
В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души. При това понякой път пак ги убиват.
към беседата >>
Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл.
И една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла.
Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл.
А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата? Това на вас ще оставя да мислите.
към беседата >>
В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката.
Ще имате едно безпокойство. Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство.
В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката.
И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души. При това понякой път пак ги убиват. Една статистика има.
към беседата >>
А при какво се проявява смисълът?
Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл.
А при какво се проявява смисълът?
Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата? Това на вас ще оставя да мислите.
към беседата >>
И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх.
Навсякъде може да ви оберат парите, да ви пречукат. Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката.
И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх.
Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души. При това понякой път пак ги убиват. Една статистика има.
към беседата >>
Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата?
Всички ония неща, които придобиват една форма, те имат сила. Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът?
Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата?
Това на вас ще оставя да мислите.
към беседата >>
Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат.
Постоянно ще ви занимават парите ви. Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх.
Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат.
Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души. При това понякой път пак ги убиват. Една статистика има.
към беседата >>
Това на вас ще оставя да мислите.
Следователно, силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи смисълът на нещата?
Това на вас ще оставя да мислите.
към беседата >>
Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души.
Някой път ще хванете четири, пет души да ви пазят. Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат.
Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души.
При това понякой път пак ги убиват. Една статистика има.
към беседата >>
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа.
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа.
Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата. Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен. Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се.
към беседата >>
При това понякой път пак ги убиват.
Но същевременно вие ще имате и едно вътрешно безпокойство. В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души.
При това понякой път пак ги убиват.
Една статистика има.
към беседата >>
Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата.
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа.
Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата.
Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен. Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост.
към беседата >>
Една статистика има.
В сегашния живот туй е улеснено, ще вложите парите в банката. И тогава тази грижа няма да я имате, няма да ви е страх. Но ако сте в Америка, тия, модерните гангстери, ако хванат някой милиардер или някой милионер, ще искат 200, 300 хиляди долари, ще трябва да извади от банката, да го пуснат. Казват: „Ако не дадеш, ще те претрепем.“ Американските милионери сега имат да ги пазят по 4–5 души. При това понякой път пак ги убиват.
Една статистика има.
към беседата >>
Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен.
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа. Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата.
Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен.
Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно.
към беседата >>
Та казвам: В какво седи условието на богатството?
Та казвам: В какво седи условието на богатството?
Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл.
към беседата >>
Кое е онова, което ви дава радост?
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа. Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата. Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен.
Кое е онова, което ви дава радост?
Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме.
към беседата >>
Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила.
Та казвам: В какво седи условието на богатството?
Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила.
Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът.
към беседата >>
Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична.
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа. Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата. Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен. Кое е онова, което ви дава радост?
Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична.
Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава.
към беседата >>
Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта.
Та казвам: В какво седи условието на богатството? Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила.
Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта.
Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна.
към беседата >>
Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се.
Следователно, ти не можеш да бъдеш красив, ако ти нямаш съдържание, ти не можеш да имаш съдържание, ако ти нямаш едно хубаво разположение на духа. Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата. Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен. Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична.
Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се.
Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш.
към беседата >>
Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл.
Та казвам: В какво седи условието на богатството? Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта.
Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл.
И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека.
към беседата >>
Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост.
Ако в ума си нямаш смисъл на нещата, ако не оценяваш нещата. Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен. Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се.
Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост.
Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението.
към беседата >>
И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание.
Та казвам: В какво седи условието на богатството? Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл.
И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание.
Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи.
към беседата >>
Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно.
Само онзи, който знае да цени нещата, той може да бъде радостен. Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост.
Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно.
Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе.
към беседата >>
Чувствата дават съдържание на човешката мисъл.
Та казвам: В какво седи условието на богатството? Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание.
Чувствата дават съдържание на човешката мисъл.
И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си.
към беседата >>
Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме.
Кое е онова, което ви дава радост? Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно.
Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме.
Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш.
към беседата >>
И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът.
Човек трябва да бъде богат, но богатството седи в онова красиво съчетание на неговата мисъл и неговите чувства, и неговата воля, на неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл.
И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът.
Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано.
към беседата >>
Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава.
Щом погледнете в огледалото формата на главата, ти виждаш една глава отлична. Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме.
Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава.
Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш.
към беседата >>
Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна.
Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако тази мисъл няма подбудителна причина любовта. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът.
Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна.
Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират.
към беседата >>
Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш.
Като погледнеш формата на лицето, зарадваш се. Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава.
Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш.
Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече?
към беседата >>
Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека.
Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна.
Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека.
Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма.
към беседата >>
Обезсърчението произтича от сравнението.
Като погледнеш ръцете, като погледнеш цялото тяло, добиваш известна радост. Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш.
Обезсърчението произтича от сравнението.
Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава?
към беседата >>
Съдържанието, което неговото сърце носи.
И при това ценността трябва да има в себе си едно съдържание. Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека.
Съдържанието, което неговото сърце носи.
После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена.
към беседата >>
Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе.
Хубаво е човек да се оглежда, че като погледне да види, че всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно съответствие вътрешно. Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението.
Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе.
Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате.
към беседата >>
После туй съдържание трябва да има ценност в себе си.
Чувствата дават съдържание на човешката мисъл. И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи.
После туй съдържание трябва да има ценност в себе си.
Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света.
към беседата >>
Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш.
Бог е вложил подбудителни причини в тялото вътре, в изражението, във външната форма, за да се насърчаваме. Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе.
Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш.
Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен.
към беседата >>
Туй трябва да е организирано.
И това съдържание трябва да има известна форма, в която да е поставен изразът. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си.
Туй трябва да е организирано.
Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви.
към беседата >>
Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш.
Иначе човек ще се обезсърчи, защото, който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш.
Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш.
Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш.
към беседата >>
Ценни неща аз наричам, които не умират.
Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна. Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано.
Ценни неща аз наричам, които не умират.
Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното.
към беседата >>
Питам сега: Къде печели човек повече?
Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш.
Питам сега: Къде печели човек повече?
Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате?
към беседата >>
Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма.
Формата, която е създадена да държи в хармония съдържанието на човека. Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират.
Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма.
Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива.
към беседата >>
Като се насърчава или като се обезсърчава?
Обезсърчението произтича от сравнението. Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече?
Като се насърчава или като се обезсърчава?
Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш.
към беседата >>
Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена.
Съдържанието, което неговото сърце носи. После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма.
Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена.
Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива. Туй развитие, то не е така голямо.
към беседата >>
Вие се насърчавате и обезсърчавате.
Всякога ще се обезсърчиш с някой, който е по-учен от тебе. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава?
Вие се насърчавате и обезсърчавате.
Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил?
към беседата >>
Това е разумното в света.
После туй съдържание трябва да има ценност в себе си. Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена.
Това е разумното в света.
Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива. Туй развитие, то не е така голямо. Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
към беседата >>
Видиш един слаб човек, той е обезсърчен.
Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате.
Видиш един слаб човек, той е обезсърчен.
Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила.
към беседата >>
Тази трябва да бъде идеята ви.
Туй трябва да е организирано. Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света.
Тази трябва да бъде идеята ви.
Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива. Туй развитие, то не е така голямо. Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
към беседата >>
Ти при неговото обезсърчение се насърчиш.
Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен.
Ти при неговото обезсърчение се насърчиш.
Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш?
към беседата >>
Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното.
Ценни неща аз наричам, които не умират. Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви.
Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното.
Само разумното в света е, което расте и което се развива. Туй развитие, то не е така голямо. Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
към беседата >>
Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате?
Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш.
Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате?
Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб.
към беседата >>
Само разумното в света е, което расте и което се развива.
Ценни неща са тия, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното.
Само разумното в света е, което расте и което се развива.
Туй развитие, то не е така голямо. Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
към беседата >>
Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш.
Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате?
Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш.
Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб. Значи, слабият ще те насърчи.
към беседата >>
Туй развитие, то не е така голямо.
Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма, не може да изгубят своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива.
Туй развитие, то не е така голямо.
Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
към беседата >>
Питам: Защо си се обезсърчил?
Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш.
Питам: Защо си се обезсърчил?
Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб. Значи, слабият ще те насърчи. Силният ще те обезсърчи.
към беседата >>
Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всички ония неща, при които ценността остава една и съща и расте тази ценност, съдържанието, което постоянно се увеличава, силата, която постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и което се развива. Туй развитие, то не е така голямо.
Защото, за да бъде човек щастлив, не се изисква много.
към беседата >>
Защото този има по-голяма сила.
Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил?
Защото този има по-голяма сила.
Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб. Значи, слабият ще те насърчи. Силният ще те обезсърчи. Как ще обясните това психологически?
към беседата >>
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си.
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си.
Какво ви трябва? Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя.
към беседата >>
Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш?
Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила.
Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш?
Значи този, слабият, не е слаб. Значи, слабият ще те насърчи. Силният ще те обезсърчи. Как ще обясните това психологически?
към беседата >>
Какво ви трябва?
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си.
Какво ви трябва?
Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ.
към беседата >>
Значи този, слабият, не е слаб.
Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш?
Значи този, слабият, не е слаб.
Значи, слабият ще те насърчи. Силният ще те обезсърчи. Как ще обясните това психологически?
към беседата >>
В какво седи качеството на една мисъл?
В какво седи качеството на една мисъл?
Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете. В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма.
към беседата >>
Много малко.
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва?
Много малко.
Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека.
към беседата >>
Значи, слабият ще те насърчи.
Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб.
Значи, слабият ще те насърчи.
Силният ще те обезсърчи. Как ще обясните това психологически?
към беседата >>
Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете.
В какво седи качеството на една мисъл?
Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете.
В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо.
към беседата >>
Трябва ви една батерийка или една свещ.
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? Много малко.
Трябва ви една батерийка или една свещ.
Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна.
към беседата >>
Силният ще те обезсърчи.
Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб. Значи, слабият ще те насърчи.
Силният ще те обезсърчи.
Как ще обясните това психологически?
към беседата >>
В какво седи разликата между малкия и големия?
В какво седи качеството на една мисъл? Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете.
В какво седи разликата между малкия и големия?
Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават.
към беседата >>
Като видите тази свещ, ще ви причини радост.
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ.
Като видите тази свещ, ще ви причини радост.
Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.
към беседата >>
Как ще обясните това психологически?
Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш? Значи този, слабият, не е слаб. Значи, слабият ще те насърчи. Силният ще те обезсърчи.
Как ще обясните това психологически?
към беседата >>
Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям.
В какво седи качеството на една мисъл? Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете. В какво седи разликата между малкия и големия?
Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям.
В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия.
към беседата >>
Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя.
Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост.
Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя.
И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие.
към беседата >>
Тогава имаме един анекдот.
Тогава имаме един анекдот.
Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания. Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата. Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание.
към беседата >>
В какво седи разликата между големия и малкия?
В какво седи качеството на една мисъл? Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете. В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям.
В какво седи разликата между големия и малкия?
На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия.
към беседата >>
И то благодарение на тази малката свещ.
Какво ви трябва? Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя.
И то благодарение на тази малката свещ.
Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост.
към беседата >>
Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания.
Тогава имаме един анекдот.
Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания.
Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата. Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата.
към беседата >>
На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма.
В какво седи качеството на една мисъл? Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете. В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия?
На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма.
Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай.
към беседата >>
Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека.
Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ.
Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека.
Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост.
към беседата >>
Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата.
Тогава имаме един анекдот. Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания.
Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата.
Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя.
към беседата >>
Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо.
Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете. В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма.
Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо.
Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена.
към беседата >>
Тя е ценна.
Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека.
Тя е ценна.
Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят.
към беседата >>
Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се?
Тогава имаме един анекдот. Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания. Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата.
Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се?
Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя. Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега.
към беседата >>
Но не само по форма се различават.
В какво седи разликата между малкия и големия? Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо.
Но не само по форма се различават.
И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена. Разумното се цени в природата.
към беседата >>
Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.
Като видите тази свещ, ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна.
Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.
Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне.
към беседата >>
Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата?
Тогава имаме един анекдот. Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания. Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата. Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се?
Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата?
“ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя. Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега. Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш.
към беседата >>
И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия.
Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям. В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават.
И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия.
Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена. Разумното се цени в природата. Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
към беседата >>
Аз правя различие.
Тази свещ при други условия може да не е нищо заради вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.
Аз правя различие.
Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки.
към беседата >>
“ Аз давам друго тълкувание.
Тогава имаме един анекдот. Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания. Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата. Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата?
“ Аз давам друго тълкувание.
Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя. Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега. Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш. Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
към беседата >>
Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия.
В какво седи разликата между големия и малкия? На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия.
Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия.
В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена. Разумното се цени в природата. Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
към беседата >>
Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост.
И то благодарение на тази малката свещ. Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие.
Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост.
Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи.
към беседата >>
Жабите се нахвърлили във водата.
Заякът, като се обезсърчил едно време, казва: „Аз не може да се спася, всички ме гонят, навсякъде все мене гонят.“ Тръгнал той да се дави, да се освободи от всички страдания. Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата. Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание.
Жабите се нахвърлили във водата.
Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя. Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега. Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш. Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
към беседата >>
В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай.
На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма. Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия.
В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай.
Смислени неща са, които имат цена. Разумното се цени в природата. Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
към беседата >>
Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост.
Следователно, в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост.
Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост.
Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи.
към беседата >>
Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя.
Като дошъл до брега, всички жаби се нахвърлили във водата. Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата.
Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя.
Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега. Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш. Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
към беседата >>
Смислени неща са, които имат цена.
Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо. Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай.
Смислени неща са, които имат цена.
Разумното се цени в природата. Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
към беседата >>
Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят.
Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост.
Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят.
Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими.
към беседата >>
Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега.
Казва: „Има по-слаби от мене, не се давя.“ Питам: Жабите уплашили ли се? Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя.
Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега.
Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш. Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
към беседата >>
Разумното се цени в природата.
Но не само по форма се различават. И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена.
Разумното се цени в природата.
Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
към беседата >>
Силата е ценна, която може да ти помогне.
Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното. Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят.
Силата е ценна, която може да ти помогне.
Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата.
към беседата >>
Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш.
Жабите му казват: „Ти искаш да се давиш, но можеш ли като нас да влезеш във водата? “ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя. Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега.
Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш.
Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
към беседата >>
Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия. Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия. В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай. Смислени неща са, които имат цена. Разумното се цени в природата.
Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.
към беседата >>
Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки.
Аз правя различие. Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне.
Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки.
Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища.
към беседата >>
Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
“ Аз давам друго тълкувание. Жабите се нахвърлили във водата. Той никога не се е гуркал във водата, тогава казва: „Туй изкуство не мога да го направя. Аз не искам да се гуркам.“ Като заминал заякът, жабите излезли пак на брега. Те му казали: „Не започвай една работа, която не знаеш как да правиш.
Тази работа, която знаеш, прави я.“ Заякът се научил и оттам насетне казва: „Ще правя онази работа, която аз зная.“
към беседата >>
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата.
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата.
В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен.
към беседата >>
Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи.
Всяка мисъл, която може да ти послужи, тя ще ти причини известна радост. Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки.
Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи.
В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността.
към беседата >>
И на вас казвам сега като на заяка: Правете онази работа, която знаете.
И на вас казвам сега като на заяка: Правете онази работа, която знаете.
Не правете работи, които не знаете.
към беседата >>
В какво седи красотата?
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата.
В какво седи красотата?
По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен.
към беседата >>
В три посоки човек трябва постоянно да работи.
Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, може да ти причини една радост. Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи.
В три посоки човек трябва постоянно да работи.
Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата.
към беседата >>
Не правете работи, които не знаете.
И на вас казвам сега като на заяка: Правете онази работа, която знаете.
Не правете работи, които не знаете.
към беседата >>
По какво се отличава красивият от грозния?
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата. В какво седи красотата?
По какво се отличава красивият от грозния?
По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни.
към беседата >>
Тия три посоки са необходими.
Чувствата са ценни при услугата, която може да ти направят. Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи.
Тия три посоки са необходими.
В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата.
към беседата >>
По какво се отличава?
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата. В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния?
По какво се отличава?
По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява.
към беседата >>
В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата.
Силата е ценна, която може да ти помогне. Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими.
В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата.
Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл.
към беседата >>
По ценността.
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата. В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава?
По ценността.
Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява.
към беседата >>
Три пътища.
Или другояче казано, силата, която имаме, постоянно трябва да я турим в действие в три посоки. Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата.
Три пътища.
За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл.
към беседата >>
Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен.
Запример, вие често обръщате внимание върху красотата. В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава? По ценността.
Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен.
Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата.
към беседата >>
За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността.
Или да работи за себе си, или да работи за обществото, или да работи за невидимия свят, за Божествения свят трябва да се работи. В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища.
За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността.
За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя?
към беседата >>
Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен.
В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен.
Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен.
Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата.
към беседата >>
За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата.
В три посоки човек трябва постоянно да работи. Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността.
За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата.
За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи.
към беседата >>
Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни.
По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен.
Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни.
Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата.
към беседата >>
За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата.
Тия три посоки са необходими. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата.
За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата.
Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен.
към беседата >>
Ако той борави с ценни материали, той забогатява.
По какво се отличава? По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни.
Ако той борави с ценни материали, той забогатява.
Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала.
към беседата >>
Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл.
В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се представя съдържанието на нещата и в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата.
Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл.
Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода.
към беседата >>
Ако работи с обикновени материали, той огрубява.
По ценността. Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява.
Ако работи с обикновени материали, той огрубява.
Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там.
към беседата >>
Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл.
Три пътища. За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл.
Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл.
Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност.
към беседата >>
Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата.
Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен. Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява.
Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата.
Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит.
към беседата >>
Казвате: „Защо ще работя?
За себе си трябва да работите, за ближните си трябва да работите, за да добиете ценността на нещата, разумността. За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл.
Казвате: „Защо ще работя?
“ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието.
към беседата >>
Яденето ще окаже влияние на формата на главата.
Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен. Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата.
Яденето ще окаже влияние на формата на главата.
Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит.
към беседата >>
“ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи.
За ближните трябва да работите, за да добиете съдържанието на нещата. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя?
“ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи.
В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде.
към беседата >>
Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата.
Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни. Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата.
Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата.
Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит. Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле.
към беседата >>
В тази ценност ще бъдеш всякога свободен.
За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма на нещата. Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи.
В тази ценност ще бъдеш всякога свободен.
Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай.
към беседата >>
Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала.
Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата.
Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала.
Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит. Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле. Стомахът е обемист.
към беседата >>
Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода.
Тъй разгледан вече, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен.
Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода.
А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви.
към беседата >>
Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там.
Ако работи с обикновени материали, той огрубява. Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала.
Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там.
Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит. Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле. Стомахът е обемист.
към беседата >>
А пък съдържанието носи приятност.
Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода.
А пък съдържанието носи приятност.
Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш.
към беседата >>
Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит.
Запример, може да правите наблюдение: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето и пиенето, в тях това е било култ да си угаждат, ще намерите, че то се е отразило в известна част на главата. Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там.
Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит.
Като се измерва около кръста, е повече развит. Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле. Стомахът е обемист.
към беседата >>
Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието.
Казвате: „Защо ще работя? “ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност.
Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието.
Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие.
към беседата >>
Като се измерва около кръста, е повече развит.
Яденето ще окаже влияние на формата на главата. Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит.
Като се измерва около кръста, е повече развит.
Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле. Стомахът е обемист.
към беседата >>
Ние имаме благото, което ценното може да ни даде.
“ – Ще работиш, за да добиеш ценността на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието.
Ние имаме благото, което ценното може да ни даде.
Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят.
към беседата >>
Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле.
Храненето ще окаже известно влияние върху формата на главата. Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит.
Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле.
Стомахът е обемист.
към беседата >>
Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай.
В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде.
Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай.
Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят.
към беседата >>
Стомахът е обемист.
Говорим: Ако ред поколения са обръщали внимание на яденето, слепоочната част на главата става по-изпъкнала. Изобщо оказва влияние на слепоочната част, понеже онзи център за яденето се намира там. Същевременно този център ще окаже влияние и на стомаха, че стомахът е по-добре развит. Като се измерва около кръста, е повече развит. Аз говоря за организирането на стомаха, не за ония наслоявания, които се напрупват отпосле.
Стомахът е обемист.
към беседата >>
Без туй благо животът не може да се прояви.
Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай.
Без туй благо животът не може да се прояви.
А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят.
към беседата >>
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата.
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата.
Казваме, че той е философ. По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините?
към беседата >>
А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш.
А пък съдържанието носи приятност. Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви.
А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш.
Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата.
към беседата >>
Казваме, че той е философ.
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата.
Казваме, че той е философ.
По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога.
към беседата >>
Свобода дава на действие.
Да чувствуваш онова, което разумното може да ти даде в съдържанието. Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш.
Свобода дава на действие.
Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви.
към беседата >>
По какво се отличава един философ?
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата. Казваме, че той е философ.
По какво се отличава един философ?
Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си.
към беседата >>
Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят.
Ние имаме благото, което ценното може да ни даде. Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие.
Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят.
Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали.
към беседата >>
Философът търси причините на нещата.
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата. Казваме, че той е философ. По какво се отличава един философ?
Философът търси причините на нещата.
Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог?
към беседата >>
Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят.
Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят.
Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят.
Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият?
към беседата >>
Кои са подбудителните причини?
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата. Казваме, че той е философ. По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата.
Кои са подбудителните причини?
Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог?
към беседата >>
Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят.
Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят.
Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят.
Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита.
към беседата >>
Защо религиозният човек вярва, търси причините?
Ако човек търси причината на нещата, защо някои неща стават, а други не стават, значи ако ред поколения разсъждавали, мислили върху причините, имали тази философска мисъл от причините към последствията, и това се отразява на главата. Казваме, че той е философ. По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини?
Защо религиозният човек вярва, търси причините?
Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли?
към беседата >>
Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата.
А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят.
Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата.
Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита. Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание.
към беседата >>
Да вярваш в Бога.
Казваме, че той е философ. По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините?
Да вярваш в Бога.
Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето?
към беседата >>
Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви.
Свобода дава на действие. Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата.
Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви.
Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита. Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание. Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
към беседата >>
Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си.
По какво се отличава един философ? Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога.
Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си.
Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането?
към беседата >>
Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали.
Трябва да работиш за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви.
Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали.
Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита. Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание. Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
към беседата >>
Тогава как определят философите, какво нещо е Бог?
Философът търси причините на нещата. Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си.
Тогава как определят философите, какво нещо е Бог?
Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането?
към беседата >>
Законът не е ли същият?
Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали.
Законът не е ли същият?
Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита. Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание. Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
към беседата >>
Сегашните философи как определят какво нещо е Бог?
Кои са подбудителните причини? Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог?
Сегашните философи как определят какво нещо е Бог?
Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването?
към беседата >>
Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита.
Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият?
Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита.
Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание. Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
към беседата >>
Нали знаете някои философи, какви са техните мисли?
Защо религиозният човек вярва, търси причините? Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог?
Нали знаете някои философи, какви са техните мисли?
Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението?
към беседата >>
Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание.
Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита.
Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание.
Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
към беседата >>
Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето?
Да вярваш в Бога. Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли?
Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето?
Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето?
към беседата >>
Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието на парите си, нали олеква вече, никой не го зачита. Една книга щом изгуби смисъла си, не се интересува, няма ценност в себе си, няма никакво съдържание.
Ако книгата изгуби ценността, която носи, тя се обезсмисля.
към беседата >>
Ако един човек умира, кои са причините за умирането?
Той иска да знае какво нещо е Бог сам по себе си. Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето?
Ако един човек умира, кои са причините за умирането?
Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините?
към беседата >>
Та казвам: Три посоки дръжте.
Та казвам: Три посоки дръжте.
Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите?
към беседата >>
Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането?
Тогава как определят философите, какво нещо е Бог? Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането?
Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането?
Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини.
към беседата >>
Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода.
Та казвам: Три посоки дръжте.
Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода.
Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“?
към беседата >>
Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването?
Сегашните философи как определят какво нещо е Бог? Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането?
Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването?
Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае.
Та казвам: Три посоки дръжте. Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода.
Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае.
Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах.
към беседата >>
Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението?
Нали знаете някои философи, какви са техните мисли? Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването?
Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението?
Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия.
към беседата >>
Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си.
Та казвам: Три посоки дръжте. Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае.
Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си.
Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго.
към беседата >>
Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето?
Ако една къща изгори, кои са причините за изгарянето? Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението?
Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето?
Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе.
към беседата >>
Аз го наричам „стомах“.
Та казвам: Три посоки дръжте. Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си.
Аз го наричам „стомах“.
Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави.
към беседата >>
Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините?
Ако един човек умира, кои са причините за умирането? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето?
Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините?
Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял.
към беседата >>
Какво разбират под думата „живот“ русите?
Та казвам: Три посоки дръжте. Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“.
Какво разбират под думата „живот“ русите?
На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави.
към беседата >>
Всяко нещо си има причини.
Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините?
Всяко нещо си има причини.
Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични.
към беседата >>
На руски какво значи „живот“?
Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите?
На руски какво значи „живот“?
– Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът.
към беседата >>
Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности.
Ако един човек осиромашава, кои са причините за осиромашаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини.
Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности.
В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната.
към беседата >>
– Стомах.
Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“?
– Стомах.
Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота.
към беседата >>
В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия.
Или ако един човек стане учен, кои са причините за учението? Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности.
В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия.
Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си.
към беседата >>
Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго.
Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах.
Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго.
И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота. То е първата форма.
към беседата >>
Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе.
Ако един човек изгуби здравето, кои са причините за изгубване на здравето? Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия.
Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе.
Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш.
към беседата >>
И те са прави.
Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго.
И те са прави.
И ние сме прави. Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота. То е първата форма. Откъде е взета тази дума, „стомах“?
към беседата >>
Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял.
Или ако придобива здравето, ако става красив или погрознява, кои са причините? Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе.
Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял.
Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо.
към беседата >>
И ние сме прави.
Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави.
И ние сме прави.
Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота. То е първата форма. Откъде е взета тази дума, „стомах“?
към беседата >>
Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични.
Всяко нещо си има причини. Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял.
Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични.
Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе.
към беседата >>
Животът, това е стомахът.
На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави.
Животът, това е стомахът.
Значи, физическата страна на живота. То е първата форма. Откъде е взета тази дума, „стомах“?
към беседата >>
Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната.
Тази причина се обуславя от външни условия, обуславя се от вътрешни възможности. В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични.
Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната.
Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е.
към беседата >>
Значи, физическата страна на живота.
– Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът.
Значи, физическата страна на живота.
То е първата форма. Откъде е взета тази дума, „стомах“?
към беседата >>
Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си.
В природата има положителни възможности и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия. Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната.
Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си.
Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си.
към беседата >>
То е първата форма.
Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота.
То е първата форма.
Откъде е взета тази дума, „стомах“?
към беседата >>
Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш.
Сега в сравнението изобщо казват, че човек е щастлив, когато вземе. Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си.
Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш.
Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен.
към беседата >>
Откъде е взета тази дума, „стомах“?
И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът. Значи, физическата страна на живота. То е първата форма.
Откъде е взета тази дума, „стомах“?
към беседата >>
Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо.
Щом се наядеш, ти си по-щастлив, отколкото когато не си ял. Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш.
Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо.
Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението?
към беседата >>
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно.
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно.
Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава? Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава?
към беседата >>
Има едно напрежение, едно неразположение в тебе.
Но при дадените условия щастлив си при две условия: Ако възможностите на храненето, които си приел и условията на храненето са хармонични. Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо.
Има едно напрежение, едно неразположение в тебе.
Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението?
към беседата >>
Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава?
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно.
Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава?
Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава?
към беседата >>
Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е.
Ако храната е хубава и ти си в хармония с тази храна, която си ял, има известно съответствие между тебе и храната. Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе.
Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е.
Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението?
към беседата >>
Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава?
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно. Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава?
Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава?
Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът?
към беседата >>
Неразположен си.
Има вътрешна възможност на храната и външни условия на храната, които тя носи със себе си. Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е.
Неразположен си.
Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде.
към беседата >>
Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава?
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно. Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава? Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава?
Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава?
Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има.
към беседата >>
Щом се наядеш, ставаш разположен.
Външните условия са тези, че храната ще ти даде туй, от което се нуждаеш. Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си.
Щом се наядеш, ставаш разположен.
Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си.
към беседата >>
Или някой иска да стане химик, с какво се занимава?
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно. Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава? Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава?
Или някой иска да стане химик, с какво се занимава?
Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента?
към беседата >>
Къде е неразположението?
Вътрешните възможности, че храната ще те задоволи с нещо. Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен.
Къде е неразположението?
Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката?
към беседата >>
Или иска да стане пророк, с какво се занимава?
Според тази философия човек трябва да се научи да мисли правилно. Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава? Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава?
Или иска да стане пророк, с какво се занимава?
Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние.
към беседата >>
Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението?
Има едно напрежение, едно неразположение в тебе. Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението?
Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението?
Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха.
към беседата >>
Или иска да стане астроном, с какво се занимава?
Да кажем, някой човек иска да стане учен, какво го занимава? Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава?
Или иска да стане астроном, с какво се занимава?
Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение.
към беседата >>
Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението?
Туй неразположение вътрешно не го знаеш де е. Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението?
Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението?
Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха.
към беседата >>
Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът?
Или някой иска да стане религиозен, какво го занимава? Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава?
Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът?
Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“.
към беседата >>
Някой път неразположението може да го локализираме някъде.
Неразположен си. Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението?
Някой път неразположението може да го локализираме някъде.
Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде.
към беседата >>
Седем елемента той има.
Или някой иска да се занимава с обществен живот, с какво трябва да се занимава? Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът?
Седем елемента той има.
Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има.
към беседата >>
Боли те ръката – неразположен си.
Щом се наядеш, ставаш разположен. Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде.
Боли те ръката – неразположен си.
Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения.
към беседата >>
Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента?
Или някой иска да стане химик, с какво се занимава? Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има.
Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента?
Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш.
към беседата >>
Де е локализацията на неразположението в ръката?
Къде е неразположението? Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си.
Де е локализацията на неразположението в ръката?
Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате.
към беседата >>
Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние.
Или иска да стане пророк, с какво се занимава? Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента?
Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние.
Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място.
към беседата >>
Някой път причината може да е в стомаха.
Вие, които сте били толкова пъти неразположени, къде се намира неразположението? Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката?
Някой път причината може да е в стомаха.
Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“?
към беседата >>
Правилността на основния тон се взима чрез напрежение.
Или иска да стане астроном, с какво се занимава? Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние.
Правилността на основния тон се взима чрез напрежение.
Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния?
към беседата >>
Някой път може да е в стомаха.
Вие казвате: „Неразположен съм.“ Къде ще локализирате неразположението? Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха.
Някой път може да е в стомаха.
Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание.
към беседата >>
Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“.
Музикант иска да стане, с какво се занимава музикантът? Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение.
Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“.
Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими.
към беседата >>
Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде.
Някой път неразположението може да го локализираме някъде. Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха.
Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде.
Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие?
към беседата >>
Напрежение трябва да има.
Седем елемента той има. Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“.
Напрежение трябва да има.
А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете.
към беседата >>
Но има вътрешни неразположения.
Боли те ръката – неразположен си. Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде.
Но има вътрешни неразположения.
Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото.
към беседата >>
А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш.
Какви съчетания, какви гами или колко форми имат тия седем елемента? Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има.
А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш.
Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни.
към беседата >>
Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате.
Де е локализацията на неразположението в ръката? Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения.
Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате.
Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото?
към беседата >>
Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място.
Сега в музиката има музиканти, не може да вземе правилно „до“, ако няма напрегнато състояние. Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш.
Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място.
Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние.
към беседата >>
Какво разбирате под „убит духом“?
Някой път причината може да е в стомаха. Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате.
Какво разбирате под „убит духом“?
Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава?
към беседата >>
Защо се менят вашите състояния?
Правилността на основния тон се взима чрез напрежение. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място.
Защо се менят вашите състояния?
Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота.
към беседата >>
Една дума, която няма съдържание.
Някой път може да е в стомаха. Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“?
Една дума, която няма съдържание.
Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница.
към беседата >>
Състоянията се менят, защото са необходими.
Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“. Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния?
Състоянията се менят, защото са необходими.
Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен.
към беседата >>
Духът може ли да се убие?
Някой път може да (е) в сърцето, може да е в някой пръст, в рамото, в ухото някъде. Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание.
Духът може ли да се убие?
В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен.
към беседата >>
Състоянията са гами, през които трябва да минете.
Напрежение трябва да има. А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими.
Състоянията са гами, през които трябва да минете.
Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш.
към беседата >>
В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото.
Но има вътрешни неразположения. Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие?
В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото.
Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние.
към беседата >>
Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни.
А след напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти правилно „ре“ не можеш да вземеш. Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете.
Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни.
Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш.
към беседата >>
Какво лошо има, че очукали млякото?
Ти, запример, усещаш се духом убит, както вие казвате. Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото.
Какво лошо има, че очукали млякото?
Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух?
към беседата >>
Това е състояние.
Казвам: Всички тия състояния, които имате, те са на място. Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни.
Това е състояние.
Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш.
към беседата >>
Като изкарат маслото, какво остава?
Какво разбирате под „убит духом“? Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото?
Като изкарат маслото, какво остава?
Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете.
към беседата >>
Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота.
Защо се менят вашите състояния? Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние.
Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота.
Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре.
към беседата >>
Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница.
Една дума, която няма съдържание. Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава?
Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница.
Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте неразположен.
Състоянията се менят, защото са необходими. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота.
Да допуснем, че вие сте неразположен.
Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо.
към беседата >>
Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен.
Духът може ли да се убие? В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница.
Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен.
Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом.
към беседата >>
Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш.
Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен.
Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш.
Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение?
към беседата >>
Туй е вече едно пасивно състояние.
В български казват: „Убит духом.“ Млякото го очукали хубаво, че му изкарали маслото. Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен.
Туй е вече едно пасивно състояние.
Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи.
към беседата >>
Имаш едно неразположение, искаш да се караш.
Вие понякой път се чудите защо сте тъжни и защо сте радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш.
Имаш едно неразположение, искаш да се караш.
Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш.
към беседата >>
Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух?
Какво лошо има, че очукали млякото? Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние.
Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух?
Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури.
към беседата >>
Неразположен си, не искаш да спиш.
Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш.
Неразположен си, не искаш да спиш.
Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се.
към беседата >>
Сега поне вие тази философия я знаете.
Като изкарат маслото, какво остава? Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух?
Сега поне вие тази философия я знаете.
Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане?
към беседата >>
Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре.
Ако вие нямате туй състояние, вие не може да разберете живота. Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш.
Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре.
Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата.
към беседата >>
Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват.
Турците казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница. Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете.
Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват.
Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом. Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5.
към беседата >>
Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо.
Да допуснем, че вие сте неразположен. Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре.
Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо.
Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение? Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш.
към беседата >>
Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом.
Когато казваме, че духът някому е убит, искаме да кажем, че той е неразположен. Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват.
Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом.
Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи. Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо.
към беседата >>
Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение?
Може ли вие да ми опишете как чувствувате едно неразположение, че не искаш да говориш. Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо.
Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение?
Имаш неразположение, искаш да се караш. Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила.
към беседата >>
Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи.
Туй е вече едно пасивно състояние. Изгубил смисъла, казва: „Мене нищо не ме интересува.“ Не само че нищо не го интересува, но какво още има в убития дух? Сега поне вие тази философия я знаете. Младите много често са с убит дух и често трябва да се съживяват. Върви някой ученик убит, нищо не го интересува, вече три–четири деня (не) е ял, за книги няма пари, окъсан, обуща няма – убит духом.
Ако вие се приближите и както върви, му сипнете в джоба 4–5 английски златни стерлинги, без той да забележи.
Той върви неразположен, отзад ръцете не ги държи, то е чорбаджилък – не знае къде да ги тури. Изведнъж бръкне в джоба, като набара тия 4–5, какво ще видите в този ученик, каква промяна ще стане? Най-първо знаеш, че нищо няма, сега като бръкна, намери 4–5. Той започва да мисли, това вярно ли е, това, което напипа, въображаемо ли е или е физическо. В едно стреснато положение е и се чуди сега.
към беседата >>
Имаш неразположение, искаш да се караш.
Имаш едно неразположение, искаш да се караш. Неразположен си, не искаш да спиш. Или неразположен си, влезеш в една стая, затвориш се, седиш сам вътре. Но в туй неразположение на духа ти ще придобиеш нещо. Казваш: „Не съм разположен.“ Какво ще добиеш в едно неразположение?
Имаш неразположение, искаш да се караш.
Карай се. Не мисли, че е лошо да се караш, но музикално да се скараш, да не пресилваш работата. Искаш да работиш. Работи, но гледай да не се пресилиш, във физичната работа да се иждивиш по голяма сила. Работи, докато ти е приятно.
към беседата >>
3.
Радостта
,
УС
, София, 12.3.1939г.,
Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен.
Носи мрежата, като я хвърли, че намери някоя риба хубава, извади я и казва: Аз колко години те търсих! – Аз сега говоря за вътрешните стремежи. Под думата „мома“ разбирам всеки човек, който иска да спечели. То е все същият закон. Защо само младият търси пари, старият – не?
Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен.
Възрастният какво търси? Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката.
към беседата >>
Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста?
Лошо ли е когато ти си в коритото? Лошо ли е когато някоя жена мачка дрехите, увива ги, сапунисва ги? Какво лошо има в това сапунисване? Онази риза чиста става. Може да я туриш на гърба си.
Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста?
Казва: Много ме сапунисаха. – Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок.
към беседата >>
Възрастният какво търси?
– Аз сега говоря за вътрешните стремежи. Под думата „мома“ разбирам всеки човек, който иска да спечели. То е все същият закон. Защо само младият търси пари, старият – не? Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен.
Възрастният какво търси?
Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания.
към беседата >>
Казва: Много ме сапунисаха.
Лошо ли е когато някоя жена мачка дрехите, увива ги, сапунисва ги? Какво лошо има в това сапунисване? Онази риза чиста става. Може да я туриш на гърба си. Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста?
Казва: Много ме сапунисаха.
– Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок. Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате?
към беседата >>
Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси.
Под думата „мома“ разбирам всеки човек, който иска да спечели. То е все същият закон. Защо само младият търси пари, старият – не? Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен. Възрастният какво търси?
Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси.
Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката.
към беседата >>
– Радвай се на сапунисването.
Какво лошо има в това сапунисване? Онази риза чиста става. Може да я туриш на гърба си. Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста? Казва: Много ме сапунисаха.
– Радвай се на сапунисването.
Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок. Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
към беседата >>
Старият пък ходи по екскурзии.
То е все същият закон. Защо само младият търси пари, старият – не? Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен. Възрастният какво търси? Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси.
Старият пък ходи по екскурзии.
Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката.
към беседата >>
Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам.
Онази риза чиста става. Може да я туриш на гърба си. Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста? Казва: Много ме сапунисаха. – Радвай се на сапунисването.
Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам.
Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок. Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
към беседата >>
Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания.
Защо само младият търси пари, старият – не? Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен. Възрастният какво търси? Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии.
Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания.
Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания.
към беседата >>
Казвам: Много хубаво пере.
Може да я туриш на гърба си. Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста? Казва: Много ме сапунисаха. – Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам.
Казвам: Много хубаво пере.
Казвам: Я ми дай на мене един урок. Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
към беседата >>
Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката.
Младият търси пари, после обуща търси, шапка, хубаво палто, младият иска да е хубаво облечен. Възрастният какво търси? Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания.
Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката.
– Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите.
към беседата >>
Казвам: Я ми дай на мене един урок.
Ако ризата не се сапуниса, само във вода се тури, натопи се само и се извади, ще бъде ли чиста? Казва: Много ме сапунисаха. – Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере.
Казвам: Я ми дай на мене един урок.
Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
към беседата >>
– Научни изследвания.
Възрастният какво търси? Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката.
– Научни изследвания.
Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено.
към беседата >>
Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате?
Казва: Много ме сапунисаха. – Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок.
Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате?
Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
към беседата >>
Болят ме краката.
Аз оставям сега, вие си дайте един отчет възрастният какво търси. Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания.
Болят ме краката.
После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне.
към беседата >>
Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
– Радвай се на сапунисването. Като гледам тия обикновените работи, като гледам как пере тази жена, започвам да се радвам. Казвам: Много хубаво пере. Казвам: Я ми дай на мене един урок. Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате?
Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата, като взимала нейната риза, казвала: Тази пущина.
към беседата >>
После казва: Боли ме ръката.
Старият пък ходи по екскурзии. Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката.
После казва: Боли ме ръката.
– И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар.
към беседата >>
На младите моми ще ви дам един съвет.
На младите моми ще ви дам един съвет.
Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да ѝ говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш. Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата. Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря. – Тя мисли, че от нея нещо излиза.
към беседата >>
– И то са научни изследвания.
Старият като дойде, като влезеш при него, започва да ти разправя своите научни изследвания. Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката.
– И то са научни изследвания.
На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне?
към беседата >>
Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да ѝ говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш.
На младите моми ще ви дам един съвет.
Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да ѝ говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш.
Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата. Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря. – Тя мисли, че от нея нещо излиза.
към беседата >>
На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите.
Той казва: Откак съм дошъл тук, в крака имам малка болка, не е добре устроен кракът, не държат краката. – Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания.
На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите.
Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания?
към беседата >>
Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата.
На младите моми ще ви дам един съвет. Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да ѝ говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш.
Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата.
Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря. – Тя мисли, че от нея нещо излиза.
към беседата >>
Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено.
– Научни изследвания. Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите.
Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено.
Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи?
към беседата >>
Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря.
На младите моми ще ви дам един съвет. Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да ѝ говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш. Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата.
Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря.
– Тя мисли, че от нея нещо излиза.
към беседата >>
Казва: Трябва да се махне.
Болят ме краката. После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено.
Казва: Трябва да се махне.
Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане.
към беседата >>
– Тя мисли, че от нея нещо излиза.
На младите моми ще ви дам един съвет. Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да ѝ говорите така: Колко си хубава, ще ме послушаш. Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата. Тя, като облече ризата – ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: Не се отнесох много добре с тази снаха, като с дъщеря.
– Тя мисли, че от нея нещо излиза.
към беседата >>
Викайте някой лекар.
После казва: Боли ме ръката. – И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне.
Викайте някой лекар.
– Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане?
към беседата >>
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме.
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме.
Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там.
към беседата >>
– Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне?
– И то са научни изследвания. На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар.
– Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне?
Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените.
към беседата >>
Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил.
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме.
Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил.
Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро.
към беседата >>
Какви са последните научни изследвания?
На врата има нещо неустроено, на ушите, на очите. Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне?
Какви са последните научни изследвания?
Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга.
към беседата >>
Всеки ден да благодарим.
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме. Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил.
Всеки ден да благодарим.
В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава.
към беседата >>
Как може да се ремонтират тия работи?
Учен човек е, навсякъде намира нещо неустроено. Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания?
Как може да се ремонтират тия работи?
Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта.
към беседата >>
В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим.
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме. Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим.
В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим.
Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава.
към беседата >>
Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане.
Казва: Трябва да се махне. Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи?
Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане.
– Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява.
към беседата >>
Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас.
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме. Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим.
Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас.
При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде.
към беседата >>
– Какво е кръвното налягане?
Викайте някой лекар. – Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане.
– Какво е кръвното налягане?
Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията.
към беседата >>
При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там.
Та казвам: Ако говорим на човека на човешки и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме. Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас.
При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там.
Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма.
към беседата >>
Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените.
– Ти, господин докторе, какво мислиш, тази работа на врата как да се премахне? Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане?
Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените.
Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане.
към беседата >>
Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро.
Любовта е да съзнаваш в дадения случай ония блага, които Бог ти е благословил. Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там.
Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро.
Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма.
към беседата >>
Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга.
Какви са последните научни изследвания? Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените.
Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга.
Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде.
към беседата >>
Христос казва: „Аз не давам, както светът дава.
Всеки ден да благодарим. В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро.
Христос казва: „Аз не давам, както светът дава.
Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде.
към беседата >>
Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта.
Как може да се ремонтират тия работи? Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга.
Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта.
Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане?
към беседата >>
Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава.
В нас трябва да се роди едно чувство и при най-лошите условия да благодарим. Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава.
Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава.
Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място.
към беседата >>
Кръвта започва да се сгъстява.
Лекарят казва: Има голямо налягане, кръвно налягане. – Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта.
Кръвта започва да се сгъстява.
У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено.
към беседата >>
Като престане радостта, смущението иде.
Колкото животът е по-зле, толкова Бог е по-близо до нас. При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава.
Като престане радостта, смущението иде.
Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж.
към беседата >>
У старите хора налягането иде от желанията.
– Какво е кръвното налягане? Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява.
У старите хора налягането иде от желанията.
Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа.
към беседата >>
Смущението е признак, че радостта я няма.
При най-лошото, в което се намираш, да знаеш, че Божието благо е там. Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде.
Смущението е признак, че радостта я няма.
Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж. Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво.
към беседата >>
Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане.
Кръвното налягане е събиране на венозна кръв във вените. Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията.
Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане.
Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта.
към беседата >>
Щом дойде смущението, радостта я няма.
Всичките условия и всичките възможности, които имате в миналото и сега, и за в бъдеще, всичко е за добро. Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма.
Щом дойде смущението, радостта я няма.
Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж. Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво. Човек се замислил, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде.
Значи течението се намалило, отслабнало течението, набрала се кръв, тази кръв наляга. Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане.
Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде.
Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде.
към беседата >>
Щом дойде радостта, смущението си иде.
Христос казва: „Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма.
Щом дойде радостта, смущението си иде.
Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж. Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво. Човек се замислил, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Че кои имат кръвно налягане?
Или другояче казано: Налягането произтича от сгъстяването на кръвта. Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде.
Че кои имат кръвно налягане?
Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има.
към беседата >>
Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място.
Да се не смущава сърцето ви.“ Всяко сърце, което има радост, то не се смущава. Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде.
Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място.
Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж. Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво. Човек се замислил, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено.
Кръвта започва да се сгъстява. У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане?
Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено.
Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно.
към беседата >>
Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж.
Като престане радостта, смущението иде. Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място.
Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж.
Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво. Човек се замислил, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Трябва да има някаква работа.
У старите хора налягането иде от желанията. Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено.
Трябва да има някаква работа.
Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става.
към беседата >>
Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво.
Смущението е признак, че радостта я няма. Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж.
Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво.
Човек се замислил, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта.
Когато човек иска да уреди живота си, когато се зароди желание да не страдате, да не сте сиромах, ще дойде кръвното налягане. Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа.
Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта.
Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
към беседата >>
Човек се замислил, няма никакво противодействие.
Щом дойде смущението, радостта я няма. Щом дойде радостта, смущението си иде. Човек се отстранил от радостта – смущението е на нейно място. Мирът е вече един признак, че започва един тих живот, един разумен живот на строеж. Под думата „мир“ разбираме когато се строи нещо хубаво.
Човек се замислил, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде.
Ако искате всичко на земята да ви е уредено, кръвното налягане ще дойде. Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта.
Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде.
Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
към беседата >>
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов.
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов.
Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас. И трябва работа. Да бъдем всички добри проводници на Божията любов.
към беседата >>
Ти си неразположен – налягане има.
Че кои имат кръвно налягане? Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде.
Ти си неразположен – налягане има.
Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
към беседата >>
Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща.
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов.
Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща.
Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас. И трябва работа. Да бъдем всички добри проводници на Божията любов. От нас се изисква много голяма работа.
към беседата >>
Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно.
Кръвно налягане имат хора, на които всичко е уредено. Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има.
Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно.
Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
към беседата >>
Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят.
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов. Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща.
Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят.
Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас. И трябва работа. Да бъдем всички добри проводници на Божията любов. От нас се изисква много голяма работа.
към беседата >>
Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става.
Трябва да има някаква работа. Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно.
Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става.
Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
към беседата >>
Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас.
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов. Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят.
Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас.
И трябва работа. Да бъдем всички добри проводници на Божията любов. От нас се изисква много голяма работа.
към беседата >>
Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
Тия желания в човека зараждат известен род трептения, които сгъстяват кръвта. Човек, който желае да няма никакво страдание отвън в живота си, иска да избегне всичките мъчнотии, в него се образуват известен род желания, които сгъстяват кръвта му и налягането ще дойде. Ти си неразположен – налягане има. Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става.
Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък?
към беседата >>
И трябва работа.
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов. Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас.
И трябва работа.
Да бъдем всички добри проводници на Божията любов. От нас се изисква много голяма работа.
към беседата >>
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели.
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели.
Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта. Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено.
към беседата >>
Да бъдем всички добри проводници на Божията любов.
Та казвам: Единственото нещо е да имате Божествената радост всеки ден, че Бог ви посещава със своята любов. Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас. И трябва работа.
Да бъдем всички добри проводници на Божията любов.
От нас се изисква много голяма работа.
към беседата >>
Само известно състояние е произведено в тях.
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели.
Само известно състояние е произведено в тях.
Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта. Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
към беседата >>
От нас се изисква много голяма работа.
Светлината, която приемаме, е писмото, което Бог ни изпраща. Въздухът, който дишаме, водата, храната, хората, с които сме заобиколени – всичко туй показва присъствието на Божия Дух, за да ни помогне в този свят. Всички ние трябва да се радваме за онази любов, която Бог има към нас. И трябва работа. Да бъдем всички добри проводници на Божията любов.
От нас се изисква много голяма работа.
към беседата >>
Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта.
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях.
Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта.
Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
към беседата >>
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината.
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината.
Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина. Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри.
към беседата >>
Той разправя опитността на ударения.
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта.
Той разправя опитността на ударения.
Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
към беседата >>
Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина.
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината.
Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина.
Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри. Вътрешно света трябва да го подобрим.
към беседата >>
Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак.
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта. Той разправя опитността на ударения.
Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак.
Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
към беседата >>
Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви.
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината. Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина.
Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви.
Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри. Вътрешно света трябва да го подобрим. Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
към беседата >>
Съзнанието не е изгубено.
Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта. Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак.
Съзнанието не е изгубено.
Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
към беседата >>
Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви.
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината. Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина. Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви.
Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви.
Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри. Вътрешно света трябва да го подобрим. Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
към беседата >>
Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта. Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено.
Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал.
към беседата >>
Сега е краят на века, настава една нова епоха.
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината. Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина. Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви.
Сега е краят на века, настава една нова епоха.
Вие седите и мислите светът да се подобри. Вътрешно света трябва да го подобрим. Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
към беседата >>
Та по някой път казвате „като умре човек“.
Та по някой път казвате „като умре човек“.
Ами че умрелите хора всичко слушат. Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи.
към беседата >>
Вие седите и мислите светът да се подобри.
Вие имате тези лампи, които са проводници на светлината. Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина. Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха.
Вие седите и мислите светът да се подобри.
Вътрешно света трябва да го подобрим. Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
към беседата >>
Ами че умрелите хора всичко слушат.
Та по някой път казвате „като умре човек“.
Ами че умрелите хора всичко слушат.
Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището.
към беседата >>
Вътрешно света трябва да го подобрим.
Ако има дефект, ако тази енергия не се предава по жиците, тя не може да се превърне в светлина. Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри.
Вътрешно света трябва да го подобрим.
Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
към беседата >>
Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото.
Та по някой път казвате „като умре човек“. Ами че умрелите хора всичко слушат.
Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото.
Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото.
към беседата >>
Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
Всеки човек, който не е добър проводник на Божията любов, не може да се прояви. Божията любов всеки ден идва и си заминава без да се прояви. Сега е краят на века, настава една нова епоха. Вие седите и мислите светът да се подобри. Вътрешно света трябва да го подобрим.
Понеже тъй, както хората вярват, ако не се убедят да живеят тъй, както Бог изисква – иде една нова епоха, хората ще видят как трябва да живеят.
към беседата >>
Всичките хора все живи ги заравят.
Та по някой път казвате „като умре човек“. Ами че умрелите хора всичко слушат. Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото.
Всичките хора все живи ги заравят.
Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез.
към беседата >>
Ако човек няма радост, болестта иде.
Ако човек няма радост, болестта иде.
Ако човек няма радост, сиромашията иде. Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава.
към беседата >>
Няма някой човек, когото жив да не са го заровили.
Та по някой път казвате „като умре човек“. Ами че умрелите хора всичко слушат. Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят.
Няма някой човек, когото жив да не са го заровили.
С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово.
към беседата >>
Ако човек няма радост, сиромашията иде.
Ако човек няма радост, болестта иде.
Ако човек няма радост, сиромашията иде.
Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин.
към беседата >>
С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи.
Та по някой път казвате „като умре човек“. Ами че умрелите хора всичко слушат. Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили.
С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи.
Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш.
към беседата >>
Ако човек няма радост, смъртта иде.
Ако човек няма радост, болестта иде. Ако човек няма радост, сиромашията иде.
Ако човек няма радост, смъртта иде.
Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин. Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине.
към беседата >>
Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището.
Ами че умрелите хора всичко слушат. Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи.
Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището.
Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло.
към беседата >>
Когато радостта дойде, болестта си заминава.
Ако човек няма радост, болестта иде. Ако човек няма радост, сиромашията иде. Ако човек няма радост, смъртта иде.
Когато радостта дойде, болестта си заминава.
Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин. Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине. За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
към беседата >>
Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото.
Вие вярвате, че като умре човек, нищо не чува в тялото. Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището.
Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото.
Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат.
към беседата >>
Когато радостта дойде, сиромашията си заминава.
Ако човек няма радост, болестта иде. Ако човек няма радост, сиромашията иде. Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава.
Когато радостта дойде, сиромашията си заминава.
Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин. Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине. За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
към беседата >>
Казва: Излез.
Всичките хора все живи ги заравят. Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото.
Казва: Излез.
Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала.
към беседата >>
Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава.
Ако човек няма радост, болестта иде. Ако човек няма радост, сиромашията иде. Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава.
Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава.
Приемайте радостта всяка сутрин. Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине. За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
към беседата >>
Щом човек умира, тялото не е негово.
Няма някой човек, когото жив да не са го заровили. С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез.
Щом човек умира, тялото не е негово.
Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът.
към беседата >>
Приемайте радостта всяка сутрин.
Ако човек няма радост, сиромашията иде. Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава.
Приемайте радостта всяка сутрин.
Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине. За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
към беседата >>
Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш.
С изключение само на светиите, които са праведни, че преди да го заровят, той си излиза из къщи. Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово.
Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш.
Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля.
към беседата >>
Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине.
Ако човек няма радост, смъртта иде. Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин.
Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине.
За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
към беседата >>
Наемател си на това тяло.
Онзи, който не знае това изкуство, трябва насила да го изхвърлят из жилището. Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш.
Наемател си на това тяло.
Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата.
към беседата >>
За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
Когато радостта дойде, болестта си заминава. Когато радостта дойде, сиромашията си заминава. Когато Божията радост дойде, и смъртта си заминава. Приемайте радостта всяка сутрин. Ние сме се събрали днес да отстраним три злини: чрез радостта болестта да си замине; чрез радостта сиромашията да си замине; чрез радостта смъртта да си замине.
За да имаме една пълна вътрешна връзка между Бога и нас, постоянно да усещаме Неговото присъствие и да сме готови за всичко онова, което Той ни е научил – да го прилагаме и да го изпълняваме.
към беседата >>
Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат.
Смъртта, след като те изхвърли, бракува тялото. Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло.
Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат.
Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост?
към беседата >>
Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала.
Казва: Излез. Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат.
Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала.
За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост? Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни.
към беседата >>
За него важи материалът.
Щом човек умира, тялото не е негово. Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала.
За него важи материалът.
Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост? Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни. Материалът ще го вземат.
към беседата >>
Формата, която имате, той я разваля.
Онзи, на когото тялото принадлежи, дал заявление да си излезеш – ти си кираджия, трябва да излезеш. Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът.
Формата, която имате, той я разваля.
Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост? Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни. Материалът ще го вземат.
към беседата >>
Ще си вземе материала, ще се свърши кармата.
Наемател си на това тяло. Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля.
Ще си вземе материала, ще се свърши кармата.
Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост? Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни. Материалът ще го вземат.
към беседата >>
Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост?
Ти не искаш – тогава със съдебна процедура ще те изкарат. Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата.
Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост?
Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни. Материалът ще го вземат.
към беседата >>
Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни.
Този, на когото е тялото, разваля къщата, взема си материала. За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост?
Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни.
Материалът ще го вземат.
към беседата >>
Материалът ще го вземат.
За него важи материалът. Формата, която имате, той я разваля. Ще си вземе материала, ще се свърши кармата. Та сега не е ли смешно чуждите къщи в сегашното положение да станат наша собственост? Сегашните хора, които са наематели, поправят къщите, мислят, че тия къщи са техни.
Материалът ще го вземат.
към беседата >>
Казва Писанието: Непременно всички трябва да работите, да си направите едно свое жилище, една къща, в която да бъдете собственици.
Казва Писанието: Непременно всички трябва да работите, да си направите едно свое жилище, една къща, в която да бъдете собственици.
Сега не може да бъдем собственици, понеже не е наше, под наем сме го взели може би за 20, 30, 40, 50 или за 120 години. След 120 години трябва да излезете из жилището, понеже не е твое.
към беседата >>
Сега не може да бъдем собственици, понеже не е наше, под наем сме го взели може би за 20, 30, 40, 50 или за 120 години.
Казва Писанието: Непременно всички трябва да работите, да си направите едно свое жилище, една къща, в която да бъдете собственици.
Сега не може да бъдем собственици, понеже не е наше, под наем сме го взели може би за 20, 30, 40, 50 или за 120 години.
След 120 години трябва да излезете из жилището, понеже не е твое.
към беседата >>
След 120 години трябва да излезете из жилището, понеже не е твое.
Казва Писанието: Непременно всички трябва да работите, да си направите едно свое жилище, една къща, в която да бъдете собственици. Сега не може да бъдем собственици, понеже не е наше, под наем сме го взели може би за 20, 30, 40, 50 или за 120 години.
След 120 години трябва да излезете из жилището, понеже не е твое.
към беседата >>
Казвам единственото нещо, кое е човекът?
Казвам единственото нещо, кое е човекът?
Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът!
към беседата >>
Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите.
Казвам единственото нещо, кое е човекът?
Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите.
Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш?
към беседата >>
Всичко туй, което има, то не е човекът.
Казвам единственото нещо, кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите.
Всичко туй, което има, то не е човекът.
Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е.
към беседата >>
Това са пособия, с които човек си служи.
Казвам единственото нещо, кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът.
Това са пособия, с които човек си служи.
Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си.
към беседата >>
Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост.
Казвам единственото нещо, кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи.
Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост.
Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се.
към беседата >>
Туй, което се радва, то е човекът!
Казвам единственото нещо, кое е човекът? Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост.
Туй, което се радва, то е човекът!
Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва.
към беседата >>
Къде ще го туриш?
Човек не е нито тялото, нито ръцете, нито пръстите, нито очите. Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът!
Къде ще го туриш?
Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата.
към беседата >>
Приятно ти е.
Всичко туй, което има, то не е човекът. Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш?
Приятно ти е.
Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти.
към беседата >>
Дал си нещо от себе си.
Това са пособия, с които човек си служи. Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е.
Дал си нещо от себе си.
Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти.
към беседата >>
Радваш се.
Единственото нещо, което вие можете да кажете какво е човекът, то е, като направиш едно добро, усещаш една малка радост. Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си.
Радваш се.
Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето.
към беседата >>
Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва.
Туй, което се радва, то е човекът! Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се.
Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва.
Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място.
към беседата >>
Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата.
Къде ще го туриш? Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва.
Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата.
Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място.
към беседата >>
Туй, което се радва, то си ти.
Приятно ти е. Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата.
Туй, което се радва, то си ти.
Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място. Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее.
към беседата >>
Тази радост си ти.
Дал си нещо от себе си. Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти.
Тази радост си ти.
Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място. Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее. Той трябва да живее в мястото на радостта.
към беседата >>
Или мислиш за небето.
Радваш се. Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти.
Или мислиш за небето.
Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място. Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее. Той трябва да живее в мястото на радостта.
към беседата >>
Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място.
Тази вътрешна радост показва: Ти си човекът, който се радва. Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето.
Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място.
Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място. Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее. Той трябва да живее в мястото на радостта.
към беседата >>
Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място.
Или чел си хубава книга, пак се радваш на онова, което си придобил от книгата. Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място.
Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място.
Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее. Той трябва да живее в мястото на радостта.
към беседата >>
Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее.
Туй, което се радва, то си ти. Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място.
Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее.
Той трябва да живее в мястото на радостта.
към беседата >>
Той трябва да живее в мястото на радостта.
Тази радост си ти. Или мислиш за небето. Радостта, в която ти се радваш – там е твоето място. Казвам: Когато ти си изгубил своята радост, ти си изгубил своето място. Човек постоянно трябва да бъде на това място, в туй място трябва да живее.
Той трябва да живее в мястото на радостта.
към беседата >>
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си.
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си.
При тази радост ти ще имаш мир. „Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат.
към беседата >>
При тази радост ти ще имаш мир.
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си.
При тази радост ти ще имаш мир.
„Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва.
към беседата >>
„Мир имайте“ – казва Писанието.
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си. При тази радост ти ще имаш мир.
„Мир имайте“ – казва Писанието.
Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре?
към беседата >>
Писанието казва, че праведният трябва да се радва.
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си. При тази радост ти ще имаш мир. „Мир имайте“ – казва Писанието.
Писанието казва, че праведният трябва да се радва.
Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде.
към беседата >>
Вие сте дошли и искате материални блага.
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си. При тази радост ти ще имаш мир. „Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва.
Вие сте дошли и искате материални блага.
Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага.
към беседата >>
Материалните блага сами по себе си ще дойдат.
Та казвам: Всеки ден ти трябва поне по веднъж да се зарадваш, да се покаже, че ти си се върнал в дома си. При тази радост ти ще имаш мир. „Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага.
Материалните блага сами по себе си ще дойдат.
Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта?
към беседата >>
Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва.
При тази радост ти ще имаш мир. „Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат.
Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва.
Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си.
към беседата >>
Кой е насилил светлината отгоре?
„Мир имайте“ – казва Писанието. Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва.
Кой е насилил светлината отгоре?
Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга?
към беседата >>
Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде.
Писанието казва, че праведният трябва да се радва. Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре?
Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде.
Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа?
към беседата >>
Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага.
Вие сте дошли и искате материални блага. Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде.
Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага.
Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва?
към беседата >>
Тогава как ще имате радостта?
Материалните блага сами по себе си ще дойдат. Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага.
Тогава как ще имате радостта?
Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал.
към беседата >>
Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си.
Вятърът сам иде, дъждът сам иде, светлината сама идва. Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта?
Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си.
Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва.
към беседата >>
Кое ви радва, като четеш една книга?
Кой е насилил светлината отгоре? Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си.
Кое ви радва, като четеш една книга?
Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя.
към беседата >>
Кое ви радва, като четете живота на Христа?
Тази светлина, която иде отгоре, от далечното пространство, сама иде. Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга?
Кое ви радва, като четете живота на Христа?
Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него.
към беседата >>
Кое ви радва?
Казвам: Онези, които сте решили да следвате Божествения път, вие искате материални блага. Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа?
Кое ви радва?
Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал.
към беседата >>
Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал.
Тогава как ще имате радостта? Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва?
Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал.
Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой?
към беседата >>
Тази постъпка на Христа тебе те радва.
Радостта всякога човек може да я има, когато даде нещо материално, когато даде нещо от себе си. Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал.
Тази постъпка на Христа тебе те радва.
Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път.
към беседата >>
Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя.
Кое ви радва, като четеш една книга? Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва.
Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя.
И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче.
към беседата >>
И аз ще направя като Него.
Кое ви радва, като четете живота на Христа? Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя.
И аз ще направя като Него.
Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра.
към беседата >>
Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал.
Кое ви радва? Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него.
Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал.
Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли.
към беседата >>
Страда у нас кой?
Виждаш, че Той всичко, каквото имал, го дал. Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал.
Страда у нас кой?
Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра.
към беседата >>
Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път.
Тази постъпка на Христа тебе те радва. Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой?
Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път.
Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира.
към беседата >>
Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче.
Казваш в себе си: Виж как трябва да постъпя. И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път.
Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче.
Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия.
към беседата >>
Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра.
И аз ще направя като Него. Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче.
Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра.
Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят.
към беседата >>
Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли.
Онези, които не разбират, казват, че Христос много пострадал. Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра.
Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли.
Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее.
към беседата >>
Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра.
Страда у нас кой? Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли.
Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра.
Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека.
към беседата >>
Казвам: При 24 часа глад не се умира.
Има едно същество, което страда в нас, което не разбира Божия път. Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра.
Казвам: При 24 часа глад не се умира.
То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка.
към беседата >>
То са понятия.
Туй същество, като усети, че нещо материално му вземат, плаче. Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира.
То са понятия.
Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка. Да има едно почивателно положение.
към беседата >>
Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят.
Казва: Взеха ми силата, гладен ще умра. Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия.
Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят.
Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка. Да има едно почивателно положение.
към беседата >>
Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее.
Има хора, които 4–5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят.
Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее.
Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка. Да има едно почивателно положение.
към беседата >>
Постът е само едно състояние в човека.
Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее.
Постът е само едно състояние в човека.
Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка. Да има едно почивателно положение.
към беседата >>
Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка.
Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека.
Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка.
Да има едно почивателно положение.
към беседата >>
Да има едно почивателно положение.
То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят. Няма да може да се върне, понеже дошъл на земята да живее. Постът е само едно състояние в човека. Човек трябва да престане да яде, за да даде на себе си една почивка.
Да има едно почивателно положение.
към беседата >>
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания.
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания.
Казвате: Нас не ни трябва богатство. – Не. Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци.
към беседата >>
Казвате: Нас не ни трябва богатство.
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания.
Казвате: Нас не ни трябва богатство.
– Не. Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци.
към беседата >>
– Не.
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания. Казвате: Нас не ни трябва богатство.
– Не.
Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци.
към беседата >>
Няма какво да убеждаваме света.
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания. Казвате: Нас не ни трябва богатство. – Не.
Няма какво да убеждаваме света.
Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец.
към беседата >>
Някой казва: Да направим свят от вегетарианци.
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания. Казвате: Нас не ни трябва богатство. – Не. Няма какво да убеждаваме света.
Някой казва: Да направим свят от вегетарианци.
– Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш.
към беседата >>
– Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци.
Сега всички трябва да имате нови схващания, но идейни схващания. Казвате: Нас не ни трябва богатство. – Не. Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци.
– Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци.
Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил.
към беседата >>
Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци.
Казвате: Нас не ни трябва богатство. – Не. Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци.
Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци.
След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки.
към беседата >>
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори.
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори.
Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос. И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен.
към беседата >>
След време пак ще станат вегетарианци.
– Не. Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци.
След време пак ще станат вегетарианци.
Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение.
към беседата >>
Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос.
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори.
Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос.
И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи.
към беседата >>
Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец.
Няма какво да убеждаваме света. Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци.
Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец.
Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям.
към беседата >>
И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва.
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори. Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос.
И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва.
Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата.
към беседата >>
Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш.
Някой казва: Да направим свят от вегетарианци. – Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец.
Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш.
Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно.
към беседата >>
Питат и защо водата се разтопява.
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори. Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос. И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва.
Питат и защо водата се разтопява.
Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала.
към беседата >>
Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил.
– Господ нали направи хората вегетарианци, после станаха месоядци. Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш.
Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил.
Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно. Малко трябва да ям, за да бъда оправен.
към беседата >>
Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи.
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори. Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос. И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява.
Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи.
Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала. Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил.
към беседата >>
Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки.
Всички хора, които първоначално Господ създаде, бяха вегетарианци, после станаха месоядци. След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил.
Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки.
Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно. Малко трябва да ям, за да бъда оправен. И това е право.
към беседата >>
Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен.
Често учените хора задават въпроси, на които не може да се отговори. Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос. И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи.
Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен.
Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала. Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил. Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява?
към беседата >>
Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение.
След време пак ще станат вегетарианци. Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки.
Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение.
Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно. Малко трябва да ям, за да бъда оправен. И това е право. Но тъй давали ли сте си отчет защо трябва да ядете?
към беседата >>
Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи.
Хиляди години се изискват, за да се отговори на един въпрос. И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен.
Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи.
Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала. Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил. Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява? Тогава защо трябва да замръзне и защо трябва да се разтопи?
към беседата >>
Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям.
Представете си, влезете в един свят, дето няма кокошки, агънца, риба – ти ще се научиш да бъдеш вегетарианец. Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение.
Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям.
Донякъде е вярно. Малко трябва да ям, за да бъда оправен. И това е право. Но тъй давали ли сте си отчет защо трябва да ядете? – Ти трябва да ядеш, понеже ако не ядеш, няма да влезеш във връзка с Бога.
към беседата >>
Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата.
И учените, и обикновените хора питат защо водата замръзва. Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи.
Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата.
Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала. Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил. Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява? Тогава защо трябва да замръзне и защо трябва да се разтопи? Ако влезеш в една къща, която е населена, хората са добри, ще намериш тази къща отоплена, добре мобилирана, добре ще ви приемат.
към беседата >>
Донякъде е вярно.
Представете си, че в света има само плодове – плодове ще ядеш, какво ще правиш. Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям.
Донякъде е вярно.
Малко трябва да ям, за да бъда оправен. И това е право. Но тъй давали ли сте си отчет защо трябва да ядете? – Ти трябва да ядеш, понеже ако не ядеш, няма да влезеш във връзка с Бога. За да познаеш Господа, трябва да ядеш.
към беседата >>
Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала.
Питат и защо водата се разтопява. Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата.
Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала.
Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил. Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява? Тогава защо трябва да замръзне и защо трябва да се разтопи? Ако влезеш в една къща, която е населена, хората са добри, ще намериш тази къща отоплена, добре мобилирана, добре ще ви приемат. Но ако влезеш в една къща, дето никой не е живял, ще намериш къщата студена.
към беседата >>
Малко трябва да ям, за да бъда оправен.
Човек слязъл в един свят, дето нямало ябълки, круши, сливи, не е искал той да яде месо, но после се научил. Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно.
Малко трябва да ям, за да бъда оправен.
И това е право. Но тъй давали ли сте си отчет защо трябва да ядете? – Ти трябва да ядеш, понеже ако не ядеш, няма да влезеш във връзка с Бога. За да познаеш Господа, трябва да ядеш. Ям, за да позная Господа.
към беседата >>
Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил.
Обикновеният човек казва: Замръзва, защото иска да замръзне и се разтопява, защото иска да се разтопи. Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала.
Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил.
Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява? Тогава защо трябва да замръзне и защо трябва да се разтопи? Ако влезеш в една къща, която е населена, хората са добри, ще намериш тази къща отоплена, добре мобилирана, добре ще ви приемат. Но ако влезеш в една къща, дето никой не е живял, ще намериш къщата студена. Следователно, топлото разбира живота.
към беседата >>
И това е право.
Ябълките заместил с кокошки, понеже нямало ябълки. Сега ако вземете буквалната страна на нещата, ще имате само едно разрешение. Запример, ако се запитате защо трябва да ядете, колко подбудителни причини има, казвате: За да бъда здрав, аз трябва да ям. Донякъде е вярно. Малко трябва да ям, за да бъда оправен.
И това е право.
Но тъй давали ли сте си отчет защо трябва да ядете? – Ти трябва да ядеш, понеже ако не ядеш, няма да влезеш във връзка с Бога. За да познаеш Господа, трябва да ядеш. Ям, за да позная Господа. Христос казва: Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.
към беседата >>
Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява?
Ученият човек, ако този отговор каже, не е искрен. Водата не иска да замръзне, не иска и да се разтопи. Тогава учените хора отговарят защо замръзва водата. Понеже се изменила температурата, станала по-ниска, отколкото водата може да издържи – при тази температура замръзнала. Понеже температурата станала по-голяма, отколкото ледът може да издържи, и той се разтопил.
Хубаво, пита се: Защо замръзва и защо се разтопява?
Тогава защо трябва да замръзне и защо трябва да се разтопи? Ако влезеш в една къща, която е населена, хората са добри, ще намериш тази къща отоплена, добре мобилирана, добре ще ви приемат. Но ако влезеш в една къща, дето никой не е живял, ще намериш къщата студена. Следователно, топлото разбира живота. Студът подразбира, че тия места, дето има голям студ, не са населени.
към беседата >>
НАГОРЕ