НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
491
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
491
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Религия, която сковава, е религия без любов.
Някои казват, че религиозните хора се сковавали. Как няма да се сковават? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов.
Религия, която сковава, е религия без любов.
Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови.
към беседата >>
Очи няма, като нас, а вижда.
Ако я прочетете, ще кажете: „Какво иска да каже пророкът с тази мисъл? “ Казва се в стиха: „Така говори Бог, Господ“. Съвременните богослови и философи казват, че Бог няма тяло. Щом няма тяло, с какво говори? Език няма, като нас, а говори.
Очи няма, като нас, а вижда.
Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата.
към беседата >>
За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви.
И тъй, вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас.
За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви.
И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ. Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта.
към беседата >>
Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как?
Злото ли желае на дъщеря си? – Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бъде честна и почтена. Майката не е против това, дъщеря ѝ да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта.
Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как?
Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов? – Няма. Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
към беседата >>
Наука, която сковава, е наука без любов.
Някои казват, че религиозните хора се сковавали. Как няма да се сковават? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов.
Наука, която сковава, е наука без любов.
Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите.
към беседата >>
Уши няма, като нас, а чува.
“ Казва се в стиха: „Така говори Бог, Господ“. Съвременните богослови и философи казват, че Бог няма тяло. Щом няма тяло, с какво говори? Език няма, като нас, а говори. Очи няма, като нас, а вижда.
Уши няма, като нас, а чува.
Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала.
към беседата >>
И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ.
И тъй, вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви.
И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ.
Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви.
към беседата >>
Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов?
– Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бъде честна и почтена. Майката не е против това, дъщеря ѝ да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как?
Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов?
– Няма. Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
към беседата >>
Дето има сковаване, там има мраз, студ.
Как няма да се сковават? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов. Наука, която сковава, е наука без любов.
Дето има сковаване, там има мраз, студ.
Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?
към беседата >>
Ръце няма, като нас, а всичко твори.
Съвременните богослови и философи казват, че Бог няма тяло. Щом няма тяло, с какво говори? Език няма, като нас, а говори. Очи няма, като нас, а вижда. Уши няма, като нас, а чува.
Ръце няма, като нас, а всичко твори.
Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта.
И тъй, вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ.
Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта.
Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух?
към беседата >>
– Няма.
Майката не е против това, дъщеря ѝ да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов?
– Няма.
Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
към беседата >>
Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство.
Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов. Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ.
Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство.
Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов? “ Не задавайте такива въпроси.
към беседата >>
Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е.
Щом няма тяло, с какво говори? Език няма, като нас, а говори. Очи няма, като нас, а вижда. Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори.
Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е.
Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората.
И тъй, вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ. Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта.
Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората.
Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек.
към беседата >>
Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година.
Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов? – Няма.
Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година.
Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
към беседата >>
Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла.
Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов. Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство.
Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла.
Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов? “ Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
към беседата >>
Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота.
Език няма, като нас, а говори. Очи няма, като нас, а вижда. Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е.
Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота.
Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Всички пазят, почитат тази статуя. Защо?
Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ. Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората.
Всички пазят, почитат тази статуя. Защо?
Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого?
към беседата >>
Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов? – Няма. Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година.
Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
към беседата >>
Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови.
Религия, която сковава, е религия без любов. Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла.
Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови.
Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов? “ Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
към беседата >>
Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата.
Очи няма, като нас, а вижда. Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота.
Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата.
Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Тя представлява Любовта.
За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ. Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо?
Тя представлява Любовта.
Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? – За Онзи, Когото любим.
към беседата >>
Ще ви приведа един подобен пример.
Ще ви приведа един подобен пример.
Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени.
към беседата >>
Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите.
Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови.
Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите.
Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов? “ Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
към беседата >>
Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала.
Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата.
Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала.
Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви.
И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ. Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта.
Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви.
Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? – За Онзи, Когото любим.
към беседата >>
Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него.
Ще ви приведа един подобен пример.
Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него.
Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“.
към беседата >>
Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?
Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите.
Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?
“ Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
към беседата >>
Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала.
Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух?
Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви.
Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух?
Значи ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? – За Онзи, Когото любим.
към беседата >>
Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини.
Ще ви приведа един подобен пример. Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него.
Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини.
Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно.
към беседата >>
“ Не задавайте такива въпроси.
Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?
“ Не задавайте такива въпроси.
Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
към беседата >>
„Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простря, Който разпростря земята с произведенията ѝ.“ Кои са произведенията на земята?
„Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простря, Който разпростря земята с произведенията ѝ.“ Кои са произведенията на земята?
– Това са растенията, които са израз на низшия живот, на това, което произлиза от земята.
към беседата >>
Значи ние трябва да зачитаме всеки човек.
Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух?
Значи ние трябва да зачитаме всеки човек.
За кого? – За Онзи, Когото любим.
към беседата >>
Пита ме тя, да се ожени ли за него.
Ще ви приведа един подобен пример. Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини.
Пита ме тя, да се ожени ли за него.
Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се.
към беседата >>
Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов? “ Не задавайте такива въпроси.
Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.
към беседата >>
– Това са растенията, които са израз на низшия живот, на това, което произлиза от земята.
„Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простря, Който разпростря земята с произведенията ѝ.“ Кои са произведенията на земята?
– Това са растенията, които са израз на низшия живот, на това, което произлиза от земята.
към беседата >>
За кого?
Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек.
За кого?
– За Онзи, Когото любим.
към беседата >>
Казвам ѝ: Вие не сте един за друг.
Ще ви приведа един подобен пример. Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него.
Казвам ѝ: Вие не сте един за друг.
Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга.
към беседата >>
Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си!
Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си!
“ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си. Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.
към беседата >>
„Който дава дихание на людете, които са на нея.“ Значи на всички живи същества Бог даде живот, дихание, да дишат.
„Който дава дихание на людете, които са на нея.“ Значи на всички живи същества Бог даде живот, дихание, да дишат.
към беседата >>
– За Онзи, Когото любим.
Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого?
– За Онзи, Когото любим.
към беседата >>
Неговото предназначение сега не е да се жени.
Ще ви приведа един подобен пример. Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг.
Неговото предназначение сега не е да се жени.
Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе?
към беседата >>
“ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си.
Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си!
“ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си.
Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.
към беседата >>
„И дух на тези, които ходят по нея.“ Това са хората, това е светът.
„И дух на тези, които ходят по нея.“ Това са хората, това е светът.
Тия хора имат дух, ходят да работят, те всичко творят.
към беседата >>
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта.
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта.
Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана.
към беседата >>
Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“.
Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени.
Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“.
Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери.
към беседата >>
Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих.
Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си! “ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си.
Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих.
Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.
към беседата >>
Тия хора имат дух, ходят да работят, те всичко творят.
„И дух на тези, които ходят по нея.“ Това са хората, това е светът.
Тия хора имат дух, ходят да работят, те всичко творят.
към беседата >>
Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога.
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта.
Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога.
Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия!
към беседата >>
Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно.
Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“.
Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно.
Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе.
към беседата >>
Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.
Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си! “ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си. Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих.
Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.
към беседата >>
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят.
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят.
На тия хора Бог дава дихание. Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата.
към беседата >>
Най-първо трябва да любим Бога.
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога.
Най-първо трябва да любим Бога.
Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание.
към беседата >>
Тя не ме послуша, ожениха се.
Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно.
Тя не ме послуша, ожениха се.
След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот.
към беседата >>
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати.
Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате.
към беседата >>
На тия хора Бог дава дихание.
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят.
На тия хора Бог дава дихание.
Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях.
към беседата >>
Не любим ли Бога, не можем да любим и хората.
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-първо трябва да любим Бога.
Не любим ли Бога, не можем да любим и хората.
Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“.
към беседата >>
След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга.
Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се.
След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга.
Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н.
към беседата >>
Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати.
Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя.
Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас!
към беседата >>
Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено.
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят. На тия хора Бог дава дихание.
Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено.
Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца.
към беседата >>
Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича.
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората.
Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича.
То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее!
към беседата >>
Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе?
Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга.
Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе?
“ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н. Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
към беседата >>
Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя.
Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички.
Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл!
към беседата >>
Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас.
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят. На тия хора Бог дава дихание. Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено.
Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас.
Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес.
към беседата >>
То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана.
Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича.
То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана.
Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца!
към беседата >>
“ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери.
Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе?
“ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери.
Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н. Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете доволни от труда си.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички.
Вие трябва да бъдете доволни от труда си.
Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди.
към беседата >>
Това е неизбежно.
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят. На тия хора Бог дава дихание. Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас.
Това е неизбежно.
Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда.
към беседата >>
Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия!
Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана.
Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия!
“ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят.
към беседата >>
Не мислеше злото, но така излезе.
Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери.
Не мислеше злото, но така излезе.
Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н. Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
към беседата >>
Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си.
Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“.
Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне.
към беседата >>
Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата.
„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят. На тия хора Бог дава дихание. Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно.
Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата.
Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен?
към беседата >>
“ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание.
Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия!
“ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание.
Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят. Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо!
към беседата >>
Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот.
Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе.
Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот.
Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н. Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
към беседата >>
Но вие трябва да учите и да прилагате.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“.
Но вие трябва да учите и да прилагате.
Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не.
към беседата >>
Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях.
На тия хора Бог дава дихание. Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата.
Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях.
Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата?
към беседата >>
Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“.
Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание.
Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“.
Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят. Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо! “
към беседата >>
Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н.
След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот.
Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н.
Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
към беседата >>
Силна мисъл се изисква от вас!
Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате.
Силна мисъл се изисква от вас!
Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици.
към беседата >>
Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца.
Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях.
Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца.
Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
към беседата >>
Как няма да почернее!
Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“.
Как няма да почернее!
Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят. Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо! “
към беседата >>
Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе? “ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н.
Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.
към беседата >>
Ученикът трябва да има права мисъл!
Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас!
Ученикът трябва да има права мисъл!
Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот.
към беседата >>
Нищо не е в състояние да спре този процес.
Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца.
Нищо не е в състояние да спре този процес.
„Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
към беседата >>
Тя е майка на толкова деца!
То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее!
Тя е майка на толкова деца!
Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят. Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо! “
към беседата >>
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича.
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича.
Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище.
към беседата >>
Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди.
Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл!
Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди.
Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата.
към беседата >>
„Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда.
Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес.
„Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда.
Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
към беседата >>
Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят.
Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия! “ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца!
Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят.
Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо! “
към беседата >>
Как трябва да се отнасяме един към друг?
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича.
Как трябва да се отнасяме един към друг?
Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света!
към беседата >>
Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне.
Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди.
Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне.
Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото.
към беседата >>
Кой човек е праведен?
Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда.
Кой човек е праведен?
Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
към беседата >>
Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо!
“ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят.
Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо!
“
към беседата >>
Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим.
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича. Как трябва да се отнасяме един към друг?
Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим.
Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него.
към беседата >>
Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не.
Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне.
Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не.
Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура.
към беседата >>
Какво нещо е Правдата?
Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен?
Какво нещо е Правдата?
Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
към беседата >>
“
Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят. Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо!
“
към беседата >>
Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света!
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича. Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим.
Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света!
Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него.
към беседата >>
Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици.
Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не.
Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици.
Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора.
към беседата >>
Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата?
Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.
към беседата >>
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг.
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг.
Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица! “ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо!
към беседата >>
Засега вие трябва да благодарите на светските хора.
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича. Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света!
Засега вие трябва да благодарите на светските хора.
Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“.
към беседата >>
Това са течения в общия живот.
Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици.
Това са течения в общия живот.
Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света.
към беседата >>
„За да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дома на тъмнината.“ – Това ще бъде тяхната служба и сила.
„За да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дома на тъмнината.“ – Това ще бъде тяхната служба и сила.
към беседата >>
Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща!
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг.
Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща!
Той казва: „Да имах поне майчица! “ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!
към беседата >>
Те представляват за вас велико училище.
Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича. Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора.
Те представляват за вас велико училище.
Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“.
към беседата >>
Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата.
Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот.
Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата.
Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии.
към беседата >>
Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.“
Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.“
към беседата >>
Той казва: „Да имах поне майчица!
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща!
Той казва: „Да имах поне майчица!
“ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище.
към беседата >>
Писанието казва: „Не обичайте света!
Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище.
Писанието казва: „Не обичайте света!
“ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света?
към беседата >>
Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото.
Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата.
Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото.
От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии.
към беседата >>
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл.
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл.
В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.
към беседата >>
“ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре.
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица!
“ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре.
Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение.
към беседата >>
“ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него.
Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света!
“ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него.
Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите.
към беседата >>
От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура.
Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото.
От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура.
Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии.
към беседата >>
В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота.
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл.
В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота.
Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика.
към беседата >>
Той не е като другите хора.
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица! “ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре.
Той не е като другите хора.
Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него.
към беседата >>
Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него.
Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него.
Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него.
Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете.
към беседата >>
Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора.
Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура.
Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора.
Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии.
към беседата >>
Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват.
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота.
Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват.
Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат.
към беседата >>
Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо!
Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица! “ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора.
Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо!
“ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси.
към беседата >>
Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“.
Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него.
Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“.
Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот.
към беседата >>
Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света.
Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора.
Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света.
В религиозния живот тия хора наричат светии.
към беседата >>
Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват.
Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат.
към беседата >>
“ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!
Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица! “ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо!
“ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!
“ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква.
към беседата >>
Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“.
Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“.
Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“.
Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света.
към беседата >>
В религиозния живот тия хора наричат светии.
Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света.
В религиозния живот тия хора наричат светии.
към беседата >>
Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория.
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория.
На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат.
към беседата >>
“ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище.
Той казва: „Да имах поне майчица! “ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!
“ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище.
Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там.
към беседата >>
Някой казва: „Защо да не обичаме света?
Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“.
Някой казва: „Защо да не обичаме света?
“ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа.
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа.
За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа.
към беседата >>
На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория.
На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.
Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не.
към беседата >>
Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение.
“ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище.
Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение.
Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби.
към беседата >>
“ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите.
“ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света?
“ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите.
Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете.
към беседата >>
За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик.
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа.
За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик.
И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват.
към беседата >>
Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика.
В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.
Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика.
Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“.
към беседата >>
Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него.
Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение.
Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него.
Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там.
към беседата >>
Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете.
Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите.
Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете.
Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете.
към беседата >>
И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре.
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик.
И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре.
Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята.
към беседата >>
Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат.
Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика.
Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат.
Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици.
към беседата >>
Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси.
Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо! “ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него.
Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси.
Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там. Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там.
към беседата >>
Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот.
Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете.
Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот.
Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Кой беше този ученик?
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре.
Кой беше този ученик?
– Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“.
към беседата >>
Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат.
Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат.
Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат.
На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици.
към беседата >>
Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква.
“ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко! “ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси.
Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква.
Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там. Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там. Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.
към беседата >>
Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света.
Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот.
Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света.
Само така ще постигнете това, което желаете.
към беседата >>
– Духът.
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик?
– Духът.
Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил.
към беседата >>
На другия ден като станат, продължават пак да учат.
Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат.
На другия ден като станат, продължават пак да учат.
Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия.
към беседата >>
Момъкът люби момата, докато майката е там.
“ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква.
Момъкът люби момата, докато майката е там.
Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там. Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там. Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.
към беседата >>
Само така ще постигнете това, което желаете.
Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света.
Само така ще постигнете това, което желаете.
към беседата >>
Той дойде и влезе в Христа.
Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът.
Той дойде и влезе в Христа.
Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не.
На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат.
Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не.
Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици.
към беседата >>
Щом майката я напусне, той вече не я люби.
Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там.
Щом майката я напусне, той вече не я люби.
Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там. Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там. Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.
към беседата >>
Тук, между вас, има орачи.
Тук, между вас, има орачи.
Ако ме слушате и ходите по новия начин, като сеете десет декара земя, ще изкарате толкова плод, като че сте сели сто декара. Значи трудът ви ще се намали и ще ви остане свободно време за четене. Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се поклонят? Старозаветни ли дойдоха?
към беседата >>
Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват.
За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа.
Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват.
Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“.
Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не.
Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“.
Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата „ученик“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.
към беседата >>
Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там.
Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби.
Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там.
Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там. Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.
към беседата >>
Ако ме слушате и ходите по новия начин, като сеете десет декара земя, ще изкарате толкова плод, като че сте сели сто декара.
Тук, между вас, има орачи.
Ако ме слушате и ходите по новия начин, като сеете десет декара земя, ще изкарате толкова плод, като че сте сели сто декара.
Значи трудът ви ще се намали и ще ви остане свободно време за четене. Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се поклонят? Старозаветни ли дойдоха? – Не, овчарите дойдоха най-напред, а те са новозаветни.
към беседата >>
Такъв е законът на земята.
И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват.
Такъв е законът на земята.
Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици.
Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“.
Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици.
И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата „ученик“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.
към беседата >>
Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там.
Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там.
Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там.
Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.
към беседата >>
Значи трудът ви ще се намали и ще ви остане свободно време за четене.
Тук, между вас, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начин, като сеете десет декара земя, ще изкарате толкова плод, като че сте сели сто декара.
Значи трудът ви ще се намали и ще ви остане свободно време за четене.
Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се поклонят? Старозаветни ли дойдоха? – Не, овчарите дойдоха най-напред, а те са новозаветни. Новозаветните казват на своите овци: „Ние не искаме повече да ви мъчим, ще ви оставим да пасете свободно.
към беседата >>
Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“.
Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята.
Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“.
По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
2.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог.
Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи.
И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен! “ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
към беседата >>
Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота.
Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си.
Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота.
Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене!
към беседата >>
И рече Бог: „Да бъде виделина!
Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи.
И рече Бог: „Да бъде виделина!
“ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен! “ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
към беседата >>
Как ще си влияят сестрата и братът?
– Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота.
Как ще си влияят сестрата и братът?
– Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си.
към беседата >>
“ И стана виделина.
Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина!
“ И стана виделина.
Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен! “ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
към беседата >>
– Чрез майка си и чрез баща си.
Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът?
– Чрез майка си и чрез баща си.
И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е.
към беседата >>
Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!
Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина.
Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!
“ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
към беседата >>
И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!
– Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си.
И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!
“ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки?
към беседата >>
“ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!
“ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
към беседата >>
“ По същия начин тя се обръща и към баща си.
Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!
“ По същия начин тя се обръща и към баща си.
Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си.
към беседата >>
„И видя Бог виделината, че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината.
„И видя Бог виделината, че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината.
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи“.
към беседата >>
Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене!
Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си.
Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене!
“ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа.
към беседата >>
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
„И видя Бог виделината, че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината.
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро – ден първи“.
към беседата >>
“ Същото може да каже и на майка си.
Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене!
“ Същото може да каже и на майка си.
Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки.
към беседата >>
И стана вечер, и стана утро – ден първи“.
„И видя Бог виделината, че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро – ден първи“.
към беседата >>
Питам: A1B1 и A2B2, т.е.
– Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си.
Питам: A1B1 и A2B2, т.е.
бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки.
към беседата >>
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото.
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото.
Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина!
към беседата >>
бащата и майката имат ли допирни точки?
И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е.
бащата и майката имат ли допирни точки?
– И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии?
към беседата >>
Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото.
Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон?
към беседата >>
– И те нямат допирни точки помежду си.
“ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки?
– И те нямат допирни точки помежду си.
Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата.
към беседата >>
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината.
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината.
Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина!
към беседата >>
Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа.
Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене! “ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си.
Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа.
Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата.
към беседата >>
Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи.
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината.
Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи.
Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая.
към беседата >>
Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки.
“ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа.
Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки.
Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха.
към беседата >>
Значи ученикът трябва да започне с виделината.
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи.
Значи ученикът трябва да започне с виделината.
Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика.
към беседата >>
Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки.
Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки.
Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки.
Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха. Това е философията на живота.
към беседата >>
Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина!
Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината.
Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина!
Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица.
към беседата >>
Кои са тия две линии?
бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки.
Кои са тия две линии?
– Децата. Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха. Това е философията на живота.
към беседата >>
Вие как научавате вашето малко дете на този закон?
Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина!
Вие как научавате вашето малко дете на този закон?
Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи.
към беседата >>
– Децата.
– И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии?
– Децата.
Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха. Това е философията на живота.
към беседата >>
Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина!
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон?
Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина!
“ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи. Виделината и светлината носят в себе си топлина.
към беседата >>
Те свързват майката и бащата.
Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата.
Те свързват майката и бащата.
Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха. Това е философията на живота.
към беседата >>
“ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая.
Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина!
“ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая.
Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи. Виделината и светлината носят в себе си топлина.
към беседата >>
Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха.
Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата.
Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха.
Това е философията на живота.
към беседата >>
Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика.
Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая.
Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика.
Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи. Виделината и светлината носят в себе си топлина.
към беседата >>
Това е философията на живота.
Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха.
Това е философията на живота.
към беседата >>
Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица.
Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика.
Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица.
Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи. Виделината и светлината носят в себе си топлина.
към беседата >>
И тъй, що е квадратът?
И тъй, що е квадратът?
– Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“.
към беседата >>
Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи.
Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица.
Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи.
Виделината и светлината носят в себе си топлина.
към беседата >>
– Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот.
И тъй, що е квадратът?
– Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот.
Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си.
към беседата >>
Виделината и светлината носят в себе си топлина.
Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина! “ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи.
Виделината и светлината носят в себе си топлина.
към беседата >>
Затова вие трябва да изучавате този велик закон.
И тъй, що е квадратът? – Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот.
Затова вие трябва да изучавате този велик закон.
Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност.
към беседата >>
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“.
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“.
И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“.
към беседата >>
Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си.
И тъй, що е квадратът? – Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон.
Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си.
Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение.
към беседата >>
И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така.
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“.
И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така.
И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе.
към беседата >>
Законът е такъв.
И тъй, що е квадратът? – Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си.
Законът е такъв.
И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
към беседата >>
И нарече Бог твърдта Небе.
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“. И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така.
И нарече Бог твърдта Небе.
И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот.
към беседата >>
И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“.
И тъй, що е квадратът? – Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв.
И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“.
Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
към беседата >>
И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека.
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“. И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе.
И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека.
Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда.
към беседата >>
Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си.
– Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“.
Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си.
Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
към беседата >>
Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот.
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“. И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека.
Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее.
към беседата >>
Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност.
Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си.
Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност.
Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
към беседата >>
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“.
„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“. И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“.
И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
към беседата >>
Квадратът представлява живот в четвъртото измерение.
Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност.
Квадратът представлява живот в четвъртото измерение.
Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
към беседата >>
И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе.
И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“.
И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе.
Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
към беседата >>
Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение.
Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).
към беседата >>
Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот.
И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе.
Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот.
Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
към беседата >>
Фиг. 2
Фиг. 2
към беседата >>
Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда.
И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот.
Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда.
Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
към беседата >>
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е.
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е.
такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом.
към беседата >>
Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее.
Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда.
Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее.
Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
към беседата >>
такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“.
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е.
такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“.
Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек.
към беседата >>
Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее.
Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.
към беседата >>
Какво означава това?
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“.
Какво означава това?
Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят.
към беседата >>
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди.
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди.
Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си?
към беседата >>
Ще го преведем по отношение квадрата.
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това?
Ще го преведем по отношение квадрата.
Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението.
към беседата >>
Вие сега боравите само с водата, която е на земята.
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди.
Вие сега боравите само с водата, която е на земята.
Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни.
към беседата >>
Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят.
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата.
Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят.
Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
към беседата >>
Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта.
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята.
Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта.
Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените.
към беседата >>
Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом.
В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят.
Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом.
На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
към беседата >>
Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция.
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта.
Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция.
Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат.
към беседата >>
На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек.
такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом.
На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек.
Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
към беседата >>
Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред.
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция.
Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред.
Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае.
към беседата >>
Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят.
Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек.
Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят.
И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
към беседата >>
Как ще осмислите живота си?
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред.
Как ще осмислите живота си?
Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък.
към беседата >>
И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението.
Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят.
И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението.
Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
към беседата >>
Това е една от великите тайни.
Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си?
Това е една от великите тайни.
Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени.
към беседата >>
Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението.
Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
към беседата >>
Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените.
Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни.
Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените.
Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас.
към беседата >>
Фиг. 3
Фиг. 3
към беседата >>
Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат.
Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените.
Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат.
Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът?
към беседата >>
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме.
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме.
Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото.
към беседата >>
Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае.
Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат.
Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае.
Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина?
към беседата >>
Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите.
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме.
Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите.
Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център.
към беседата >>
Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък.
Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае.
Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък.
Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли?
към беседата >>
Как ще примирите тия сили?
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите.
Как ще примирите тия сили?
– Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център.
към беседата >>
Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени.
Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък.
Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени.
Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне.
към беседата >>
– Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е.
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили?
– Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е.
в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога.
към беседата >>
Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас.
Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени.
Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас.
Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови!
към беседата >>
в точката, дето се пресичат двата диагонала.
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е.
в точката, дето се пресичат двата диагонала.
Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света.
към беседата >>
Вие ще го попитате: „Де отиде старецът?
Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас.
Вие ще го попитате: „Де отиде старецът?
“ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови! “
към беседата >>
Центърът представлява цялото.
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала.
Центърът представлява цялото.
Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.
към беседата >>
“ – „Замина си.“ – „Де замина?
Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът?
“ – „Замина си.“ – „Де замина?
“ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови! “
към беседата >>
Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център.
Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото.
Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център.
Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.
към беседата >>
“ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли?
Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина?
“ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли?
“ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови! “
към беседата >>
Всички сили на квадрата имат направление към този център.
Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център.
Всички сили на квадрата имат направление към този център.
Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.
към беседата >>
“ – „Няма да се върне.
Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли?
“ – „Няма да се върне.
Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови! “
към беседата >>
Ние наричаме това нещо стремеж към Бога.
– Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център.
Ние наричаме това нещо стремеж към Бога.
Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.
към беседата >>
Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови!
Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне.
Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови!
“
към беседата >>
Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света.
в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога.
Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света.
Те съществуват само като творчески акт.
към беседата >>
“
Вие ще го попитате: „Де отиде старецът? “ – „Замина си.“ – „Де замина? “ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли? “ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови!
“
към беседата >>
Те съществуват само като творчески акт.
Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света.
Те съществуват само като творчески акт.
към беседата >>
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“.
Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“.
Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си. Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB.
към беседата >>
Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той.
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той.
Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия!
към беседата >>
Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си.
Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“.
Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си.
Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB.
към беседата >>
Господ ще гледа това, което ученикът твори.
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той.
Господ ще гледа това, което ученикът твори.
Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот.
към беседата >>
Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB.
Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“. Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си.
Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB.
към беседата >>
Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе.
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори.
Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе.
Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика?
към беседата >>
Фиг. 4
Фиг. 4
към беседата >>
Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия?
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе.
Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия?
Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика?
към беседата >>
Що е триъгълникът?
Що е триъгълникът?
– Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив.
към беседата >>
Такива морета и океани ще има и във вашия живот.
И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия?
Такива морета и океани ще има и във вашия живот.
Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“.
към беседата >>
– Закон на примирение.
Що е триъгълникът?
– Закон на примирение.
Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE.
към беседата >>
Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия!
Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот.
Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия!
Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота.
към беседата >>
Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание.
Що е триъгълникът? – Закон на примирение.
Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание.
За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни.
към беседата >>
Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот.
Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия!
Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот.
Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори.
към беседата >>
За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки.
Що е триъгълникът? – Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание.
За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки.
И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони.
към беседата >>
Виждате ли сега каква работа предстои на ученика?
Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот.
Виждате ли сега каква работа предстои на ученика?
Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си.
към беседата >>
И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът.
Що е триъгълникът? – Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки.
И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът.
Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина.
към беседата >>
Вие как разбирате живота на ученика?
Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика?
Вие как разбирате живота на ученика?
Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради нас.
към беседата >>
Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив.
Що е триъгълникът? – Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът.
Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив.
По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата.
към беседата >>
Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“.
Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика?
Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“.
Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради нас.
към беседата >>
По този начин се е образувал домът ABCDE.
– Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив.
По този начин се е образувал домът ABCDE.
Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н.
към беседата >>
Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота.
Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“.
Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота.
Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради нас.
към беседата >>
Както виждате, нещата в природата не са произволни.
Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE.
Както виждате, нещата в природата не са произволни.
Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н. Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
към беседата >>
Вие искате Господ да твори.
Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота.
Вие искате Господ да твори.
Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради нас.
към беседата >>
Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони.
За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни.
Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони.
Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н. Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
към беседата >>
Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си.
Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори.
Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си.
Всичко, което Той твори, е заради нас.
към беседата >>
Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина.
И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони.
Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина.
Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н. Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
към беседата >>
Всичко, което Той твори, е заради нас.
Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си.
Всичко, което Той твори, е заради нас.
към беседата >>
Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата.
Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина.
Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата.
Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н. Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
към беседата >>
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате.
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате.
Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица.
към беседата >>
Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н.
По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата.
Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н.
Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
към беседата >>
Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота.
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате.
Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота.
Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н.
Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.
към беседата >>
Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви.
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота.
Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви.
Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят.
към беседата >>
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас.
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас.
Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят.
към беседата >>
Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя.
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви.
Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя.
И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“.
към беседата >>
Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом.
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас.
Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом.
Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля.
към беседата >>
И всеки плаче за водица.
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя.
И всеки плаче за водица.
Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя.
към беседата >>
Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот.
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом.
Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот.
Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън.
към беседата >>
Никой в света не може без водица.
„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица.
Никой в света не може без водица.
Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени.
към беседата >>
Има тяло естествено, има и тяло духовно.
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот.
Има тяло естествено, има и тяло духовно.
Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам.
към беседата >>
Тя е необходима за живота.
Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица.
Тя е необходима за живота.
И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива.
към беседата >>
Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“.
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно.
Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“.
Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер!
към беседата >>
И никой не може без парче земя – за нея всички се борят.
Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота.
И никой не може без парче земя – за нея всички се борят.
Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща.
към беседата >>
Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят.
И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“.
Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят.
В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него.
към беседата >>
Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“.
Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят.
Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“.
Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
към беседата >>
В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля.
Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят.
В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля.
Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза.
към беседата >>
Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя.
И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“.
Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя.
Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
към беседата >>
Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън.
Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля.
Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън.
Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него.
към беседата >>
Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени.
Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя.
Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени.
След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
към беседата >>
Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам.
Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън.
Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам.
Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
към беседата >>
След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива.
Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени.
След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива.
След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
към беседата >>
Лъже се, горкият лалугер!
Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам.
Лъже се, горкият лалугер!
Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
към беседата >>
След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща.
И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива.
След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща.
Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
към беседата >>
Човекът е по-умен от него.
Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер!
Човекът е по-умен от него.
Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
към беседата >>
Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща.
Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.
към беседата >>
Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза.
В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него.
Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза.
Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
към беседата >>
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така.
И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина.
към беседата >>
Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него.
Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза.
Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него.
Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
към беседата >>
И видя Бог, че беше добро.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така.
И видя Бог, че беше добро.
И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка?
към беседата >>
Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него.
Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.
към беседата >>
И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро.
И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата.
Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е.
към беседата >>
Някои хора казват: „Парици да имаме!
Някои хора казват: „Парици да имаме!
В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля.
към беседата >>
Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата.
Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот.
А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината?
към беседата >>
В тях седи смисълът на живота“.
Някои хора казват: „Парици да имаме!
В тях седи смисълът на живота“.
Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш?
към беседата >>
А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот.
А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом.
Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка!
към беседата >>
Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите.
Някои хора казват: „Парици да имаме! В тях седи смисълът на живота“.
Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите.
Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане?
към беседата >>
Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом.
Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина.
Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
към беседата >>
Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос.
Някои хора казват: „Парици да имаме! В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите.
Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос.
Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът.
към беседата >>
Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка?
И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина.
Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка?
Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
към беседата >>
Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце.
Някои хора казват: „Парици да имаме! В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос.
Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце.
Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце.
към беседата >>
Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е.
И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка?
Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е.
да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
към беседата >>
Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля.
Някои хора казват: „Парици да имаме! В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце.
Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля.
Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска.
към беседата >>
да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината?
Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е.
да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината?
Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
към беседата >>
Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш?
В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля.
Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш?
Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“.
към беседата >>
Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка!
А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината?
Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка!
Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
към беседата >>
Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане?
Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш?
Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане?
– Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне.
към беседата >>
Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка!
Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.
към беседата >>
– Ще пръсне котелът.
Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане?
– Ще пръсне котелът.
Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи.
към беседата >>
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина.
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина.
Ще кажете: „Да бъде виделина! “ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“.
към беседата >>
Котелът, това е човешкото сърце.
Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът.
Котелът, това е човешкото сърце.
То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи. Всички трябва да имате здраво тяло.
към беседата >>
Ще кажете: „Да бъде виделина!
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина.
Ще кажете: „Да бъде виделина!
“ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва.
към беседата >>
То не трябва да се пръска.
Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце.
То не трябва да се пръска.
Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи. Всички трябва да имате здраво тяло.
към беседата >>
“ – и ще стане виделина.
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина!
“ – и ще стане виделина.
Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите?
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам богат сърце“.
Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска.
Някой казва: „Аз имам богат сърце“.
Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи. Всички трябва да имате здраво тяло.
към беседата >>
Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина.
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина! “ – и ще стане виделина.
Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина.
Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате.
към беседата >>
Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне.
Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“.
Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне.
Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи. Всички трябва да имате здраво тяло.
към беседата >>
Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ.
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина! “ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина.
Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ.
Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен!
към беседата >>
Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи.
– Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне.
Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи.
Всички трябва да имате здраво тяло.
към беседата >>
Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“.
За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина! “ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ.
Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“.
Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо?
към беседата >>
Всички трябва да имате здраво тяло.
Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи.
Всички трябва да имате здраво тяло.
към беседата >>
Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва.
Ще кажете: „Да бъде виделина! “ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“.
Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва.
Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина!
към беседата >>
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение?
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение?
“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим.
към беседата >>
Питате: „Каква е тази магия, за която говорите?
“ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва.
Питате: „Каква е тази магия, за която говорите?
“ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява.
към беседата >>
“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат.
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение?
“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат.
Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо.
към беседата >>
“ – Имате право да питате.
Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите?
“ – Имате право да питате.
Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували.
към беседата >>
Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа.
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение? “ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат.
Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа.
Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата.
към беседата >>
Ела с мен!
Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате.
Ела с мен!
Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят.
към беседата >>
Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства.
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение? “ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа.
Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства.
Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях.
към беседата >>
Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо?
Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен!
Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо?
“ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид.
към беседата >>
Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт.
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение? “ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства.
Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт.
Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите.
към беседата >>
“ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина!
Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо?
“ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина!
“ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация.
към беседата >>
Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим.
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение? “ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт.
Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим.
Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред.
към беседата >>
“ И светлината се явява.
Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина!
“ И светлината се явява.
Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации.
към беседата >>
Чудите се как стана това нещо, защо.
“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим.
Чудите се как стана това нещо, защо.
Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите.
към беседата >>
Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували.
“ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява.
Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували.
Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят.
към беседата >>
Такова нещо са силите в природата.
Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо.
Такова нещо са силите в природата.
Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“.
към беседата >>
Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят.
Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували.
Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят.
Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става.
към беседата >>
Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях.
Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата.
Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях.
Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач.
към беседата >>
Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид.
Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо? “ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят.
Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид.
Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си.
към беседата >>
Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите.
Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях.
Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите.
Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“.
към беседата >>
Такава е нашата умствена инсталация.
“ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина! “ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид.
Такава е нашата умствена инсталация.
Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си. Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
към беседата >>
Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред.
Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите.
Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред.
Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци.
към беседата >>
Ние не се нуждаем от постоянни инсталации.
“ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация.
Ние не се нуждаем от постоянни инсталации.
Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си. Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
към беседата >>
Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите.
Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред.
Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите.
Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш.
към беседата >>
Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят.
Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации.
Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят.
В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си. Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
към беседата >>
Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“.
Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите.
Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“.
Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина.
към беседата >>
В духовния свят кажеш нещо, и то става.
Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят.
В духовния свят кажеш нещо, и то става.
Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си. Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
към беседата >>
Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач.
Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“.
Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач.
Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно.
към беседата >>
Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си.
Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става.
Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си.
Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
към беседата >>
Някой казва: „Аз мога и без Учител“.
Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач.
Някой казва: „Аз мога и без Учител“.
Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно. Много учение не ни трябва“.
към беседата >>
Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си.
Инсталации могат да се строят само във физическия свят.
към беседата >>
Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци.
Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“.
Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци.
Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно. Много учение не ни трябва“.
към беседата >>
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот.
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот.
Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят? “ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята.
към беседата >>
Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш.
Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци.
Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш.
Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно. Много учение не ни трябва“.
към беседата >>
Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле.
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот.
Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле.
Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят? “ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?
към беседата >>
Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина.
Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш.
Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина.
Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно. Много учение не ни трябва“.
към беседата >>
Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле.
Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?
“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“.
към беседата >>
Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно.
Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина.
Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно.
Много учение не ни трябва“.
към беседата >>
“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко.
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?
“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко.
Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие.
към беседата >>
Много учение не ни трябва“.
Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно.
Много учение не ни трябва“.
към беседата >>
Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как.
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят? “ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко.
Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как.
Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред.
Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие.
към беседата >>
Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята.
Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят? “ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как.
Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята.
Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“.
към беседата >>
Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред.
Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор.
Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе.
към беседата >>
Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?
Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят? “ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята.
Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?
“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение.
към беседата >>
Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор.
Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят.
От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
към беседата >>
“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“.
Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят? “ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?
“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“.
В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как.
към беседата >>
От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят.
От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си.
Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
към беседата >>
В такъв дух влиза едно противоречие.
“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“.
В такъв дух влиза едно противоречие.
Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“.
към беседата >>
Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си.
Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш.
Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
към беседата >>
Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко.
Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие.
Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко.
Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае.
към беседата >>
Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш.
Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие.
Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
към беседата >>
Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“.
Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко.
Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“.
Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
към беседата >>
Това ще бъде едно занимание за тебе.
Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие.
Това ще бъде едно занимание за тебе.
Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
към беседата >>
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните.
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните.
Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му?
към беседата >>
Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение.
Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу? “ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“.
Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение.
Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
към беседата >>
Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе.
Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.
към беседата >>
Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви.
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните.
Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви.
Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“.
към беседата >>
Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как.
“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение.
Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как.
Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
към беседата >>
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си!
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си!
Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята.
към беседата >>
Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел.
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви.
Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел.
Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея?
към беседата >>
Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“.
В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как.
Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“.
Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
към беседата >>
Вие носили ли сте по този начин вашия кръст?
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си!
Вие носили ли сте по този начин вашия кръст?
Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан.
към беседата >>
Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете.
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел.
Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете.
Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е.
към беседата >>
Как да се отрече, не знае.
Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“.
Как да се отрече, не знае.
Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
към беседата >>
Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него.
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст?
Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него.
Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра.
към беседата >>
Обаче трябва да се мине през тунела!
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете.
Обаче трябва да се мине през тунела!
Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
към беседата >>
Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае.
Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.
към беседата >>
Знаете ли на какво мязате с вашия кръст?
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него.
Знаете ли на какво мязате с вашия кръст?
Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате.
към беседата >>
Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му?
Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела!
Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му?
Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
към беседата >>
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“.
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“.
Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици?
към беседата >>
Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода.
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст?
Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода.
Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо!
към беседата >>
Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“.
Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му?
Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“.
Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
към беседата >>
Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти.
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“.
Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти.
Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не.
към беседата >>
Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята.
Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода.
Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята.
След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах?
към беседата >>
Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея?
Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“.
Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея?
Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
към беседата >>
Никой никого не може да води при Господа.
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“. Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти.
Никой никого не може да води при Господа.
Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“.
към беседата >>
След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан.
Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята.
След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан.
Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“.
към беседата >>
Ако искате да разберете темата, т.е.
Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея?
Ако искате да разберете темата, т.е.
ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
към беседата >>
Всеки сам трябва да отиде на небето.
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“. Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа.
Всеки сам трябва да отиде на небето.
Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи.
към беседата >>
Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра.
Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан.
Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра.
Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
към беседата >>
ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е.
ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.
към беседата >>
Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето.
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“. Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето.
Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето.
Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно.
към беседата >>
Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате.
Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра.
Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате.
Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
към беседата >>
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания.
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания.
Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора.
към беседата >>
Христос заведе ли със себе си своите ученици?
Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“. Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето.
Христос заведе ли със себе си своите ученици?
– Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек?
към беседата >>
Казвате си: „Чудно нещо!
Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате.
Казвате си: „Чудно нещо!
Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
към беседата >>
Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо.
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания.
Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо.
Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането.
към беседата >>
– Не.
Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици?
– Не.
Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно.
към беседата >>
Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах?
Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо!
Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах?
Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
към беседата >>
Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот.
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо.
Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот.
Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам.
към беседата >>
Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“.
Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не.
Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“.
Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек?
към беседата >>
Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“.
След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах?
Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“.
Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
към беседата >>
Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот.
Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените.
към беседата >>
Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи.
Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“.
Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи.
И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно.
към беседата >>
Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“.
Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.
към беседата >>
Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането.
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането.
Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат.
към беседата >>
И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно.
Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи.
И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно.
Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето?
към беседата >>
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст?
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст?
– Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш!
към беседата >>
Светът е пълен само с преситени хора.
Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането.
Светът е пълен само с преситени хора.
Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“.
към беседата >>
Кой е земен човек?
Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно.
Кой е земен човек?
– Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот.
към беседата >>
– Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици.
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст?
– Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици.
Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите.
към беседата >>
Всички болести в света водят началото си от пресищането.
Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора.
Всички болести в света водят началото си от пресищането.
Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?
към беседата >>
– Който се е отрекъл от всичко небесно.
– Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек?
– Който се е отрекъл от всичко небесно.
Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята?
към беседата >>
Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици.
Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.
Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате.
към беседата >>
Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам.
Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането.
Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам.
И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н.
към беседата >>
Кой е небесен човек?
Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно.
Кой е небесен човек?
– Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
към беседата >>
Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята.
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.
Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята.
В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота.
към беседата >>
И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените.
Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам.
И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените.
Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия.
към беседата >>
– Който се е отрекъл от всичко земно.
Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек?
– Който се е отрекъл от всичко земно.
Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
към беседата >>
В Твоите ръце предавам духа си.
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята.
В Твоите ръце предавам духа си.
Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“.
към беседата >>
Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат.
Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените.
Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат.
Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек.
към беседата >>
Какво нещо е небето?
И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно.
Какво нещо е небето?
– Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
към беседата >>
Ти ще ме водиш!
Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си.
Ти ще ме водиш!
“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота.
към беседата >>
Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“.
Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат.
Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“.
Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения.
към беседата >>
– Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот.
Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето?
– Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот.
Какво нещо е земята? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
към беседата >>
“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите.
– Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш!
“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите.
Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка.
към беседата >>
Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?
Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“.
Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?
“ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“.
към беседата >>
Какво нещо е земята?
– Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот.
Какво нещо е земята?
– Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
към беседата >>
Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате.
Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите.
Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате.
Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни.
към беседата >>
“ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н.
Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?
“ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н.
„Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте!
към беседата >>
– Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята?
– Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.
към беседата >>
Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота.
Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате.
Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота.
Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата.
към беседата >>
„Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия.
И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н.
„Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия.
Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
към беседата >>
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така.
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така.
И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата.
към беседата >>
Казвате: „Аз ще тръгна в този път“.
В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота.
Казвате: „Аз ще тръгна в този път“.
И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен.
към беседата >>
Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек.
Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия.
Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек.
Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
към беседата >>
И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро.
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така.
И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро.
И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот.
към беседата >>
И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота.
Ти ще ме водиш! “ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“.
И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота.
Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“.
към беседата >>
Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения.
Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек.
Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения.
Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
към беседата >>
И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите.
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така. И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро.
И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите.
Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал.
към беседата >>
Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка.
“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота.
Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка.
Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш.
към беседата >>
Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“.
Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения.
Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“.
Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
към беседата >>
Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе.
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така. И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите.
Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе.
Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“.
към беседата >>
Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни.
Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка.
Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни.
Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език.
към беседата >>
Казвам: Не бързайте!
“ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“.
Казвам: Не бързайте!
Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
към беседата >>
Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят!
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така. И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе.
Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят!
По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число.
към беседата >>
Същото прави и природата.
Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни.
Същото прави и природата.
Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм.
към беседата >>
Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
„Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте!
Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.
към беседата >>
По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата.
„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така. И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят!
По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата.
И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце.
към беседата >>
Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен.
Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата.
Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен.
Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях.
към беседата >>
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“.
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“.
В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света.
към беседата >>
И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот.
И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата.
И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот.
Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
към беседата >>
Казвате: „Аз не знаех тия закони“.
И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен.
Казвате: „Аз не знаех тия закони“.
– Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
към беседата >>
В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става.
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“.
В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става.
Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към беседата >>
Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал.
И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот.
Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал.
Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
към беседата >>
– Ти трябваше да ги знаеш.
Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“.
– Ти трябваше да ги знаеш.
Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
към беседата >>
Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят.
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става.
Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят.
Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към беседата >>
Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“.
Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал.
Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“.
Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
към беседата >>
Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език.
Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш.
Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език.
Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
към беседата >>
Това не е падано от високо.
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят.
Това не е падано от високо.
С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към беседата >>
Четвъртият ден е страшният ден, страшното число.
Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“.
Четвъртият ден е страшният ден, страшното число.
В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
към беседата >>
Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм.
Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език.
Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм.
И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
към беседата >>
С какво ще се бори ученикът?
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо.
С какво ще се бори ученикът?
– С известни мъчнотии в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към беседата >>
В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце.
По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число.
В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце.
Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
към беседата >>
И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях.
Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм.
И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях.
Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
към беседата >>
– С известни мъчнотии в света.
Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът?
– С известни мъчнотии в света.
В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към беседата >>
Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце.
Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.
към беседата >>
Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях.
Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.
към беседата >>
В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света.
В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.
към беседата >>
„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро.
„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро.
И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“. И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път. Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.
към беседата >>
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно.
Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“.
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“.
Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“.
към беседата >>
И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“.
„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро.
И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“.
И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път. Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.
към беседата >>
Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно.
Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му.
Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.
към беседата >>
Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила.
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“.
Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила.
И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“. Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
към беседата >>
И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път.
„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро. И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“.
И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път.
Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.
към беседата >>
Това значи да бъдете носени на ръце.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му.
Това значи да бъдете носени на ръце.
Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.
към беседата >>
И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си.
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“. Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила.
И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си.
Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“. Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
към беседата >>
Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.
„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро. И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“. И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път.
Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.
към беседата >>
Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце.
Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.
към беседата >>
Те са искали да вземат Царството Божие насила.
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“. Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си.
Те са искали да вземат Царството Божие насила.
Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“. Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
към беседата >>
„И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему, и по подобию нашему...“ И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию го създаде: мъжки и женски пол ги създаде.
„И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему, и по подобию нашему...“ И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию го създаде: мъжки и женски пол ги създаде.
И благослови ги Бог и рече им: „Плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята...“ И стана вечер, и стана утро – ден шести.“
към беседата >>
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни.
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни.
Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе.
към беседата >>
Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов.
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“. Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила.
Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов.
Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“. Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
към беседата >>
И благослови ги Бог и рече им: „Плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята...“ И стана вечер, и стана утро – ден шести.“
„И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему, и по подобию нашему...“ И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию го създаде: мъжки и женски пол ги създаде.
И благослови ги Бог и рече им: „Плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята...“ И стана вечер, и стана утро – ден шести.“
към беседата >>
Ученикът има много работа, има какво да работи.
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни.
Ученикът има много работа, има какво да работи.
Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там?
към беседата >>
Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“.
В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“. Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов.
Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“.
Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
към беседата >>
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава.
След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“.
към беседата >>
Какво прави добрият син?
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни. Ученикът има много работа, има какво да работи.
Какво прави добрият син?
– Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци?
към беседата >>
Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“.
Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
към беседата >>
След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава.
След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот.
Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден.
към беседата >>
– Той ходи всеки ден на работа.
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни. Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син?
– Той ходи всеки ден на работа.
Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син.
към беседата >>
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам.
Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях.
към беседата >>
Новият живот е живот на пречистване.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот.
Новият живот е живот на пречистване.
След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
към беседата >>
Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си.
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни. Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа.
Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си.
Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син?
към беседата >>
Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам.
Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа.
Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си.
към беседата >>
След това настъпва истинско творчество.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване.
След това настъпва истинско творчество.
Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
към беседата >>
Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе.
И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни. Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си.
Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе.
Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга!
към беседата >>
Противоречията са неща, които неизбежно съществуват.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа.
Противоречията са неща, които неизбежно съществуват.
Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки.
към беседата >>
Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество.
Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик.
Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той.
към беседата >>
Как мислите да отидете там?
Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе.
Как мислите да отидете там?
Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга! “ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
към беседата >>
Например, как ще примирите злото и доброто?
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват.
Например, как ще примирите злото и доброто?
Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат.
към беседата >>
Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик.
Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“.
Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува.
към беседата >>
Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци?
Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там?
Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци?
Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга! “ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
към беседата >>
Те не могат да се примирят по никой начин.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто?
Те не могат да се примирят по никой начин.
Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши?
към беседата >>
Щом искате това, започнете с първия ден.
След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“.
Щом искате това, започнете с първия ден.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост.
към беседата >>
Само един случай има такъв – случаят с блудния син.
– Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци?
Само един случай има такъв – случаят с блудния син.
Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга! “ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
към беседата >>
Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин.
Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях.
Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
към беседата >>
Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син?
Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син.
Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син?
Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга! “ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
към беседата >>
Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си.
Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях.
Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си.
Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
към беседата >>
Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга!
Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син?
Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга!
“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
към беседата >>
Те имат допирни точки.
Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си.
Те имат допирни точки.
Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той.
Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той.
Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
към беседата >>
“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга!
“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?
към беседата >>
Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат.
Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки.
Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат.
Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува.
Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той.
Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува.
Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
към беседата >>
Та казвам: Щом вие се връщате към Бога, трябва да работите или като слуги, или като синове.
Та казвам: Щом вие се връщате към Бога, трябва да работите или като слуги, или като синове.
Кое положение искате да заемете?
към беседата >>
Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши?
Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат.
Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши?
Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост.
Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува.
Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост.
Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
към беседата >>
Кое положение искате да заемете?
Та казвам: Щом вие се връщате към Бога, трябва да работите или като слуги, или като синове.
Кое положение искате да заемете?
към беседата >>
Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши?
Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост.
Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.
към беседата >>
И тъй, животът на ученика е велик живот.
И тъй, животът на ученика е велик живот.
Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее! “ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“. Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.
към беседата >>
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му?
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му?
– Ще работи. – Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата.
към беседата >>
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“.
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“.
Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората?
към беседата >>
Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее!
И тъй, животът на ученика е велик живот.
Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее!
“ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“. Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.
към беседата >>
– Ще работи.
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му?
– Ще работи.
– Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина!
към беседата >>
Не, нивата си не трябва да напущаш.
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“.
Не, нивата си не трябва да напущаш.
Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“.
към беседата >>
“ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“.
И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее!
“ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“.
Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“. Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.
към беседата >>
– Как?
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? – Ще работи.
– Как?
– Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина.
към беседата >>
Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“.
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш.
Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“.
Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас?
към беседата >>
Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“.
И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее! “ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“.
Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“.
Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.
към беседата >>
– Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете.
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? – Ще работи. – Как?
– Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете.
„В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
към беседата >>
Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си?
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“.
Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си?
– „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос.
към беседата >>
Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.
И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее! “ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“.
Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.
към беседата >>
„В начало създаде Бог небето и земята.
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? – Ще работи. – Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете.
„В начало създаде Бог небето и земята.
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи!
към беседата >>
– „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си?
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си?
– „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си?
– „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
към беседата >>
Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот.
Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот.
На всички врати ли хлопа Христос? – Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време. Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.
към беседата >>
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата.
Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? – Ще работи. – Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята.
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата.
И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот.
към беседата >>
– „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората?
Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си?
– „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората?
От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш.
към беседата >>
На всички врати ли хлопа Христос?
Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот.
На всички врати ли хлопа Христос?
– Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време. Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.
към беседата >>
И рече Бог: „Да бъде виделина!
– Ще работи. – Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата.
И рече Бог: „Да бъде виделина!
“ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“.
към беседата >>
От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“.
Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората?
От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“.
Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш?
към беседата >>
– Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време.
Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос?
– Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време.
Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.
към беседата >>
“ И стана виделина.
– Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина!
“ И стана виделина.
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
към беседата >>
Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас?
Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“.
Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас?
„Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта.
към беседата >>
Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.
Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? – Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време.
Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.
към беседата >>
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
– Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина.
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха.
към беседата >>
„Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос.
Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас?
„Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос.
Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш.
към беседата >>
„Ето, хлопам на вратата ви“, казва Христос.
„Ето, хлопам на вратата ви“, казва Христос.
Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.
към беседата >>
И стана вечер, и стана утро – ден първи!
„В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро – ден първи!
“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас.
към беседата >>
Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
– „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос.
Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота.
към беседата >>
Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.
„Ето, хлопам на вратата ви“, казва Христос.
Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.
към беседата >>
“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот.
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи!
“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот.
Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
към беседата >>
То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш.
– „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш.
Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване.
към беседата >>
Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“.
И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот.
Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“.
Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
към беседата >>
Кого да последваш?
От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш.
Кого да последваш?
– Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“.
към беседата >>
Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
“ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“.
Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт.
към беседата >>
– Христа, т.е. Любовта.
Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш?
– Христа, т.е. Любовта.
Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се.
към беседата >>
От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха.
И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха.
От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш.
към беседата >>
Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш.
„Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта.
Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш.
Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
към беседата >>
От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас.
И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха.
От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас.
Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение?
към беседата >>
Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота.
Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш.
Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота.
Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
към беседата >>
Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас.
Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас.
към беседата >>
Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване.
То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота.
Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване.
Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
към беседата >>
Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“.
към беседата >>
Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“.
Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване.
Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“.
Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
към беседата >>
Това противоречие се нарича смърт.
Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
Това противоречие се нарича смърт.
Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
към беседата >>
Там долу хората вдигат шум, състезават се.
– Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“.
Там долу хората вдигат шум, състезават се.
Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
към беседата >>
Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш.
От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт.
Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш.
Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
към беседата >>
Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се.
Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.
към беседата >>
Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение?
От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш.
Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение?
И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
към беседата >>
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст.
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст.
Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език.
към беседата >>
И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас.
Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение?
И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас.
За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
към беседата >>
Защото и злото обича Бога.
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст.
Защото и злото обича Бога.
То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н.
към беседата >>
За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“.
Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас.
За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“.
Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
към беседата >>
То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път.
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога.
То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път.
И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем.
към беседата >>
Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“.
Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.
към беседата >>
И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога.
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път.
И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога.
Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“.
към беседата >>
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят.
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят.
Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота.
към беседата >>
Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят.
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога.
Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят.
Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте?
към беседата >>
Това не е изоставяне, то е представление само.
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят.
Това не е изоставяне, то е представление само.
Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях.
към беседата >>
Аз представям това на човешки език.
Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят.
Аз представям това на човешки език.
Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше?
към беседата >>
Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне.
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят. Това не е изоставяне, то е представление само.
Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне.
Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление.
към беседата >>
Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н.
Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език.
Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н.
Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше? “ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила.
към беседата >>
Но всеки човек трябва да бъде изоставен!
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят. Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне.
Но всеки човек трябва да бъде изоставен!
Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място.
към беседата >>
Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем.
То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н.
Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем.
Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше? “ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога.
към беседата >>
Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика.
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят. Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен!
Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика.
Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея.
към беседата >>
Ние видяхме вече Бога“.
И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем.
Ние видяхме вече Бога“.
– „Как го видяхте? Какъв образ имаше? “ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
към беседата >>
Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота.
Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят. Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика.
Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота.
Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места.
към беседата >>
– „Как го видяхте?
Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“.
– „Как го видяхте?
Какъв образ имаше? “ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
към беседата >>
Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях.
Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота.
Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях.
Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената.
към беседата >>
Какъв образ имаше?
Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте?
Какъв образ имаше?
“ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
към беседата >>
Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление.
Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях.
Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление.
Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места.
към беседата >>
“ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила.
Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше?
“ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила.
Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
към беседата >>
Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място.
Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление.
Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място.
И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената.
към беседата >>
Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога.
Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше? “ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила.
Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога.
Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
към беседата >>
И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея.
Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място.
И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея.
След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни.
към беседата >>
Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше? “ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога.
Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?
към беседата >>
След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места.
Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея.
След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места.
Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко.
към беседата >>
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване.
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване.
Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“.
към беседата >>
Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената.
Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места.
Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената.
Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света?
към беседата >>
Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“.
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване.
Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“.
Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това?
към беседата >>
Най-после идат ония, които заемат първите места.
Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената.
Най-после идат ония, които заемат първите места.
Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите.
към беседата >>
Какво подразбира това?
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“.
Какво подразбира това?
Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда.
към беседата >>
Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената.
Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места.
Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената.
Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място.
към беседата >>
Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора.
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това?
Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора.
Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат.
към беседата >>
Те са тихи и спокойни.
И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената.
Те са тихи и спокойни.
У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв.
към беседата >>
Разбиране е това!
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора.
Разбиране е това!
Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат. Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
към беседата >>
У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко.
След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни.
У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко.
Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам.
към беседата >>
Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“.
Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това!
Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“.
Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат. Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
към беседата >>
Същото нещо не е ли и в света?
Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко.
Същото нещо не е ли и в света?
Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона.
към беседата >>
Какво подразбира това?
Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“.
Какво подразбира това?
Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат. Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
към беседата >>
Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите.
Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света?
Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите.
Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там.
към беседата >>
Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда.
Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това?
Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда.
Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат. Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
към беседата >>
Като ученик, ти ще бъдеш на първо място.
Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите.
Като ученик, ти ще бъдеш на първо място.
Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там.
към беседата >>
Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат.
Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда.
Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат.
Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
към беседата >>
Законът е такъв.
Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място.
Законът е такъв.
Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там.
към беседата >>
Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат.
Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.
към беседата >>
Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам.
У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв.
Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам.
То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения.
към беседата >>
Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той?
Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той?
– Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н. Какво ще каже тази овца? – „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?
към беседата >>
То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона.
Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам.
То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона.
Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения. Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
към беседата >>
– Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н.
Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той?
– Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н.
Какво ще каже тази овца? – „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?
към беседата >>
Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там.
Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона.
Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там.
Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения. Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
към беседата >>
Какво ще каже тази овца?
Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той? – Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н.
Какво ще каже тази овца?
– „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?
към беседата >>
Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там.
Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там.
Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там.
Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения. Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
към беседата >>
– „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?
Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той? – Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н. Какво ще каже тази овца?
– „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?
към беседата >>
Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там.
Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там.
Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там.
Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения. Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“.
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“.
Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена.
към беседата >>
Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения.
Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там.
Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения.
Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
към беседата >>
Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас?
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“.
Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас?
Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос?
към беседата >>
Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения.
Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.
към беседата >>
Това не е ли противоречие?
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“. Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас?
Това не е ли противоречие?
Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата?
към беседата >>
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник.
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник.
Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е? Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото? То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“. За всички ли е създадено мъчението? Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
към беседата >>
Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби?
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“. Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие?
Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби?
Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно?
към беседата >>
Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е?
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник.
Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е?
Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото? То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“. За всички ли е създадено мъчението? Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
към беседата >>
Вие задавали ли сте си този въпрос?
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“. Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби?
Вие задавали ли сте си този въпрос?
Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът?
към беседата >>
Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото?
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник. Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е?
Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото?
То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“. За всички ли е създадено мъчението? Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
към беседата >>
Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена.
В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“. Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос?
Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена.
На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът? (– „Не знаем.“)
към беседата >>
То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“.
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник. Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е? Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото?
То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“.
За всички ли е създадено мъчението? Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
към беседата >>
На коя врата хлопа Христос?
Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена.
На коя врата хлопа Христос?
(– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът? (– „Не знаем.“)
към беседата >>
За всички ли е създадено мъчението?
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник. Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е? Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото? То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“.
За всички ли е създадено мъчението?
Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
към беседата >>
(– „На сърдечната.“) – Де е тази врата?
Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос?
(– „На сърдечната.“) – Де е тази врата?
(– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът? (– „Не знаем.“)
към беседата >>
Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник. Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е? Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото? То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“. За всички ли е създадено мъчението?
Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.
към беседата >>
(– „У човека.“) – На кое място, именно?
Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата?
(– „У човека.“) – На кое място, именно?
(– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът? (– „Не знаем.“)
към беседата >>
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума.
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума.
Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба! “ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.
към беседата >>
(– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът?
Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно?
(– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът?
(– „Не знаем.“)
към беседата >>
Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума?
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума.
Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума?
Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба! “ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!
към беседата >>
(– „Не знаем.“)
Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът?
(– „Не знаем.“)
към беседата >>
Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти.
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума?
Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти.
Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба! “ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!
към беседата >>
Вие сте изучавали геометрия, нали?
Вие сте изучавали геометрия, нали?
Кажете ми, тогава, какво нещо е квадратът? (– „Фигура, заградена с четири равни страни, които са две по две помежду си успоредни.“) Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни?
към беседата >>
Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти.
Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!
“ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!
към беседата >>
Кажете ми, тогава, какво нещо е квадратът?
Вие сте изучавали геометрия, нали?
Кажете ми, тогава, какво нещо е квадратът?
(– „Фигура, заградена с четири равни страни, които са две по две помежду си успоредни.“) Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни?
към беседата >>
“ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“.
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!
“ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“.
Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!
към беседата >>
(– „Фигура, заградена с четири равни страни, които са две по две помежду си успоредни.“) Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни?
Вие сте изучавали геометрия, нали? Кажете ми, тогава, какво нещо е квадратът?
(– „Фигура, заградена с четири равни страни, които са две по две помежду си успоредни.“) Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни?
към беседата >>
Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба! “ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“.
Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.
Това е съдба!
към беседата >>
Фиг. 1
Фиг. 1
към беседата >>
Това е съдба!
Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба! “ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.
Това е съдба!
към беседата >>
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно.
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно.
Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката.
към беседата >>
Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания.
Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания.
Това не е задачата на ученето. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
към беседата >>
Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2.
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно.
Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2.
Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки.
към беседата >>
Това не е задачата на ученето.
Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания.
Това не е задачата на ученето.
Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
към беседата >>
Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката.
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2.
Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката.
Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A.
към беседата >>
Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи.
Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето.
Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи.
Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
към беседата >>
Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата.
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката.
Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата.
Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C.
към беседата >>
Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве.
Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи.
Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве.
Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
към беседата >>
Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката.
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата.
Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката.
Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата?
към беседата >>
Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве.
Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.
към беседата >>
Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката.
Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката.
Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката.
Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки.
към беседата >>
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света.
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света.
Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ?
към беседата >>
Те имат само допирни точки.
Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката.
Те имат само допирни точки.
Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата?
към беседата >>
Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам!
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света.
Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам!
Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа!
към беседата >>
Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A.
Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки.
Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A.
И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може.
към беседата >>
Един Си Ти, създателят на всичко.
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам!
Един Си Ти, създателят на всичко.
Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот.
към беседата >>
И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C.
Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A.
И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C.
Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата?
към беседата >>
Няма друг в света, освен Тебе!
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко.
Няма друг в света, освен Тебе!
“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“.
към беседата >>
Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата?
Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C.
Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата?
– Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може.
към беседата >>
“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе!
“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог.
към беседата >>
– Те нямат допирни точки.
Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата?
– Те нямат допирни точки.
Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си.
към беседата >>
Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ?
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ?
Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи.
към беседата >>
Тогава сестрата може ли да влияе на брата?
Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки.
Тогава сестрата може ли да влияе на брата?
– Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота.
към беседата >>
Приготви се сега за работа!
Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ?
Приготви се сега за работа!
Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина!
към беседата >>
– Не може.
Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата?
– Не може.
Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът?
към беседата >>
Настана ден първи на твоя живот.
Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа!
Настана ден първи на твоя живот.
Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина.
към беседата >>
Ами братът може ли да влияе на сестрата?
И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може.
Ами братът може ли да влияе на сестрата?
– Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си.
към беседата >>
Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“.
Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот.
Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!
към беседата >>
– Не може.
Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата?
– Не може.
Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!
към беседата >>
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог.
“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог.
Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен! “ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.
към беседата >>
Те нямат допирни точки помежду си.
– Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може.
Те нямат допирни точки помежду си.
Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие! “ По същия начин тя се обръща и към баща си.
към беседата >>
3.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Знаеш ли какво съм направил „аз“?
Казвам: Всички мъчнотии в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса какво нещо е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Ти ще видиш този краен материализъм навсякъде. Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“?
Знаеш ли какво съм направил „аз“?
“ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота.
към беседата >>
Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си.
Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша. Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало.
Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си.
Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят.
към беседата >>
Любовта е сила непобедима.
Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По същия начин и вашата рокличка може да се оцапа от някой вол, но трябва ли това да спре вашата любов? Не, Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума ума, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне.
Любовта е сила непобедима.
Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
към беседата >>
“ Какво си направил ти?
Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Ти ще видиш този краен материализъм навсякъде. Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“?
“ Какво си направил ти?
– „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист.
към беседата >>
Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси.
Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си.
Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси.
Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност.
към беседата >>
Който има любов, той е силен човек.
По същия начин и вашата рокличка може да се оцапа от някой вол, но трябва ли това да спре вашата любов? Не, Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума ума, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима.
Който има любов, той е силен човек.
Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
към беседата >>
– „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там?
Ти ще видиш този краен материализъм навсякъде. Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“? “ Какво си направил ти?
– „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там?
Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си.
към беседата >>
Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе.
Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси.
Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе.
Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото.
към беседата >>
Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие.
Не, Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума ума, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек.
Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие.
Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
към беседата >>
Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината?
Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“? “ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там?
Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината?
– „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението.
към беседата >>
Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси.
Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе.
Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси.
За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира.
към беседата >>
Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си.
Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума ума, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие.
Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си.
Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
към беседата >>
– „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли.
„Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“? “ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината?
– „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли.
Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава?
към беседата >>
За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога.
Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси.
За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога.
Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества.
към беседата >>
Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си.
Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.
към беседата >>
Оттук произтичат всички противоречия в живота.
Знаеш ли какво съм направил „аз“? “ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли.
Оттук произтичат всички противоречия в живота.
Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност.
към беседата >>
Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят.
Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога.
Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят.
Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога.
към беседата >>
Защо идват мъчнотиите в живота?
Защо идват мъчнотиите в живота?
Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път.
към беседата >>
Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист.
“ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота.
Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист.
Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
към беседата >>
Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност.
Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят.
Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност.
Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има.
към беседата >>
Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания.
Защо идват мъчнотиите в живота?
Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания.
Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път. Без тебе никъде вече не отиваме“.
към беседата >>
Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си.
– „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист.
Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си.
Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
към беседата >>
Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото.
Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност.
Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото.
Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога?
към беседата >>
Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта.
Защо идват мъчнотиите в живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания.
Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта.
Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път. Без тебе никъде вече не отиваме“.
към беседата >>
Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението.
Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си.
Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението.
Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
към беседата >>
Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира.
Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото.
Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира.
Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога? “ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов.
Защо идват мъчнотиите в живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта.
Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов.
Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път. Без тебе никъде вече не отиваме“.
към беседата >>
Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава?
– „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението.
Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава?
Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
към беседата >>
Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества.
За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира.
Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества.
Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога? “ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй!
Защо идват мъчнотиите в живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов.
Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй!
Втори път не ни прекарвай през този път. Без тебе никъде вече не отиваме“.
към беседата >>
Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност.
Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава?
Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност.
Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
към беседата >>
Същата идея се отнася и към Бога.
Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества.
Същата идея се отнася и към Бога.
Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога? “ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
Втори път не ни прекарвай през този път.
Защо идват мъчнотиите в живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй!
Втори път не ни прекарвай през този път.
Без тебе никъде вече не отиваме“.
към беседата >>
Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност.
Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.
към беседата >>
Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има.
Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога.
Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има.
Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога? “ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
Без тебе никъде вече не отиваме“.
Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път.
Без тебе никъде вече не отиваме“.
към беседата >>
Какво се крие в „аз“-ът?
Какво се крие в „аз“-ът?
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?
към беседата >>
Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога?
Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има.
Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога?
“ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел.
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел.
Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили?
към беседата >>
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство.
Какво се крие в „аз“-ът?
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство.
Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте?
към беседата >>
“ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога?
“ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна.
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел.
Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна.
Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание.
към беседата >>
Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“.
Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство.
Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“.
Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н.
към беседата >>
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата.
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата.
На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка.
към беседата >>
Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“.
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел. Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна.
Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“.
Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си.
към беседата >>
Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим.
Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“.
Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим.
Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава.
към беседата >>
На място е това желание.
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата.
На място е това желание.
Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията.
към беседата >>
Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане.
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел. Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“.
Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане.
Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“.
към беседата >>
Един селянин карал патки за продан от селото за града.
Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим.
Един селянин карал патки за продан от селото за града.
Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили?
към беседата >>
Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света.
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание.
Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света.
Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант.
към беседата >>
Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят.
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел. Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане.
Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят.
В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
към беседата >>
Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?
Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града.
Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?
“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа?
към беседата >>
Това значи да живееш в един възвишен свят.
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света.
Това значи да живееш в един възвишен свят.
Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите.
към беседата >>
В какво положение го намерили?
Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел. Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят.
В какво положение го намерили?
– От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
към беседата >>
“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте?
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?
“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте?
Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето.
към беседата >>
Обаче всеки човек не може да бъде поет.
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят.
Обаче всеки човек не може да бъде поет.
Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки.
към беседата >>
– От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание.
Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили?
– От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание.
Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
към беседата >>
Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н.
Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте?
Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н.
Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце?
към беседата >>
Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка.
Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет.
Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка.
Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант.
към беседата >>
Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си.
Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание.
Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си.
Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
към беседата >>
Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава.
Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н.
Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава.
Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи.
към беседата >>
Там се намира центърът на поезията.
На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка.
Там се намира центърът на поезията.
Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант.
към беседата >>
Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“.
Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си.
Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“.
Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
към беседата >>
Ами вие какво сте направили?
Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава.
Ами вие какво сте направили?
Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“.
към беседата >>
Всеки човек не може да бъде музикант.
Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията.
Всеки човек не може да бъде музикант.
Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата.
към беседата >>
Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“.
Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?
към беседата >>
Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа?
Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили?
Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа?
Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека.
към беседата >>
Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите.
Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант.
Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите.
Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка.
към беседата >>
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов.
Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас.
към беседата >>
Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето.
“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа?
Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето.
Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“.
към беседата >>
Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки.
Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите.
Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки.
Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме.
към беседата >>
Този е естественият път.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов.
Този е естественият път.
Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете.
към беседата >>
Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце?
Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето.
Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце?
Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
към беседата >>
Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант.
Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки.
Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант.
Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният.
към беседата >>
Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път.
Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот.
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня.
към беседата >>
Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи.
Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце?
Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи.
Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
към беседата >>
Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант.
Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант.
Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант.
Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек.
към беседата >>
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот.
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта.
Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую?
към беседата >>
Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“.
Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи.
Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“.
Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
към беседата >>
Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата.
Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант.
Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата.
От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта.
Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае.
На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш.
към беседата >>
Туй показва, че Той е промислил за човека.
Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“.
Туй показва, че Той е промислил за човека.
Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
към беседата >>
От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка.
Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата.
От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка.
Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета.
към беседата >>
На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае.
На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас.
Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую?
към беседата >>
Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“.
Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека.
Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“.
Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
към беседата >>
Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме.
Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка.
Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме.
Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот.
към беседата >>
Не само това, но като ви режат, ще пеете.
Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас.
Не само това, но като ви режат, ще пеете.
Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа.
към беседата >>
Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“.
Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.
към беседата >>
Истинският живот, това е духовният.
Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме.
Истинският живот, това е духовният.
Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот.
към беседата >>
Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня.
Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете.
Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня.
Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую?
към беседата >>
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите.
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите.
Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения?
към беседата >>
Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек.
Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният.
Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек.
Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета.
към беседата >>
Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую?
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня.
Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую?
“ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед.
към беседата >>
Прави сте в това отношение.
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите.
Прави сте в това отношение.
Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“.
към беседата >>
Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш.
Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек.
Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш.
Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят.
към беседата >>
“ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш.
Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую?
“ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш.
– Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую?
към беседата >>
Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете?
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение.
Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете?
Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому.
към беседата >>
Духовният живот създава поета.
От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш.
Духовният живот създава поета.
Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои.
към беседата >>
– Какво ще бъде нашето верую?
На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш.
– Какво ще бъде нашето верую?
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта.
към беседата >>
Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели.
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете?
Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели.
Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него.
към беседата >>
Поезията е умствената страна на духовния живот.
Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета.
Поезията е умствената страна на духовния живот.
Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава.
към беседата >>
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа.
Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую?
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа.
– Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта.
към беседата >>
Значи Той създаде работа и на едните, и на другите.
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели.
Значи Той създаде работа и на едните, и на другите.
Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд?
към беседата >>
Тя създава формите на този живот.
Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот.
Тя създава формите на този живот.
Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
към беседата >>
– Какво ще бъде нашето верую?
Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа.
– Какво ще бъде нашето верую?
– Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта.
към беседата >>
Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения?
Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите.
Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения?
Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята.
към беседата >>
Умственият живот дава само простор, разширение на поета.
Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот.
Умственият живот дава само простор, разширение на поета.
В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
към беседата >>
– Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед.
Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую?
– Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед.
– Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта.
към беседата >>
Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“.
Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения?
Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“.
Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали?
към беседата >>
В това отношение поетът е художник в духовния свят.
Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета.
В това отношение поетът е художник в духовния свят.
Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
към беседата >>
– Какво ще бъде нашето верую?
“ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед.
– Какво ще бъде нашето верую?
– Законът на Любовта.
към беседата >>
Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому.
Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“.
Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому.
Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея?
към беседата >>
Той рисува разни форми с бои.
Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят.
Той рисува разни форми с бои.
Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
към беседата >>
– Законът на Любовта.
– Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую?
– Законът на Любовта.
към беседата >>
Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него.
Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому.
Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него.
Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас.
към беседата >>
Той чертае пътищата, по които човек ще минава.
Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои.
Той чертае пътищата, по които човек ще минава.
Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
към беседата >>
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни.
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни.
Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден.
към беседата >>
Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд?
Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него.
Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд?
“ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане?
към беседата >>
Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава.
Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.
към беседата >>
Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво.
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни.
Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво.
Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава.
към беседата >>
“ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята.
Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд?
“ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята.
Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца.
Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“.
към беседата >>
Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме.
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво.
Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме.
Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали?
Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята.
Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали?
Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея.
към беседата >>
Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца.
Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него.
Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче.
към беседата >>
Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо?
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме.
Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо?
“ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон.
към беседата >>
Каква е вашата идея?
Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали?
Каква е вашата идея?
– Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия.
към беседата >>
Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него.
Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
към беседата >>
“ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години.
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо?
“ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години.
Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон. Той е мерилото.
към беседата >>
– Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас.
Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея?
– Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас.
Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
към беседата >>
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее.
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
към беседата >>
Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден.
И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години.
Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден.
Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон. Той е мерилото.
към беседата >>
Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане?
Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд? “ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас.
Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане?
– Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
към беседата >>
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче?
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее.
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче?
Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние.
към беседата >>
Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава.
Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден.
Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава.
Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон. Той е мерилото.
към беседата >>
– Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима.
“ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане?
– Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима.
За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
към беседата >>
Чудесии просто написа за него“.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче?
Чудесии просто написа за него“.
Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
към беседата >>
Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия.
Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава.
Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия.
Животът, както и учението му, се определят именно по този закон. Той е мерилото.
към беседата >>
За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея.
Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима.
За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея.
Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
към беседата >>
Поетът познава това бяло кокиче.
Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“.
Поетът познава това бяло кокиче.
Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
към беседата >>
Животът, както и учението му, се определят именно по този закон.
Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо? “ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия.
Животът, както и учението му, се определят именно по този закон.
Той е мерилото.
към беседата >>
Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия.
Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея.
Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия.
Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
към беседата >>
Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче.
Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка.
към беседата >>
Той е мерилото.
“ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон.
Той е мерилото.
към беседата >>
Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
– Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия.
Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.
към беседата >>
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
към беседата >>
Сега вие казвате: „Дали наистина е така?
Сега вие казвате: „Дали наистина е така?
“ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето.
към беседата >>
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека.
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека.
Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас?
към беседата >>
Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние.
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние.
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се.
към беседата >>
“ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата.
Сега вие казвате: „Дали наистина е така?
“ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата.
Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах.
към беседата >>
Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил.
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека.
Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил.
Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
към беседата >>
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние.
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче.
към беседата >>
Всичко, което говоря, аз съм го проверил.
Сега вие казвате: „Дали наистина е така? “ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата.
Всичко, което говоря, аз съм го проверил.
Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе.
към беседата >>
Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде.
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил.
Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде.
Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
към беседата >>
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
“ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.
към беседата >>
Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го.
Сега вие казвате: „Дали наистина е така? “ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил.
Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го.
Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами.
към беседата >>
Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях.
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде.
Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях.
Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
към беседата >>
“ – Той възпява своята Драганка.
Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
“ – Той възпява своята Драганка.
Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот.
към беседата >>
Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра.
Сега вие казвате: „Дали наистина е така? “ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го.
Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра.
Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?
към беседата >>
Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага.
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях.
Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага.
Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
към беседата >>
Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка.
Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
– Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови?
към беседата >>
Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето.
Сега вие казвате: „Дали наистина е така? “ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра.
Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето.
Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата.
към беседата >>
Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас?
В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага.
Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас?
Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
към беседата >>
– Има смисъл, разбира се.
Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
– Има смисъл, разбира се.
Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки.
към беседата >>
Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах.
“ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето.
Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах.
Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично.
към беседата >>
Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас?
Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.
към беседата >>
Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче.
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се.
Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче.
– „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе.
Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах.
Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе.
Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили?
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл.
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл.
Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети.
към беседата >>
– „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче.
– „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.
Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами.
Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе.
Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами.
Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено.
към беседата >>
Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос.
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл.
Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос.
Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият.
към беседата >>
Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот.
“ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.
Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот.
Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?
Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами.
Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?
“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца?
към беседата >>
Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре.
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос.
Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре.
Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си.
към беседата >>
Какво те вдъхнови?
Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот.
Какво те вдъхнови?
– Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата.
Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?
“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата.
Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо?
към беседата >>
Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“.
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре.
Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“.
Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички.
към беседата >>
– Разумните Божествени връзки.
– Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови?
– Разумните Божествени връзки.
Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
Те я обясняват частично.
Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата.
Те я обясняват частично.
Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете.
към беседата >>
Заема се господарят му да го облече, да го докара.
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“.
Заема се господарят му да го облече, да го докара.
Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това!
към беседата >>
Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки.
Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.
към беседата >>
Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили?
Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично.
Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили?
– Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не.
към беседата >>
Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети.
Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара.
Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети.
Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова!
към беседата >>
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“.
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“.
В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза.
към беседата >>
– Нищо особено.
Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили?
– Нищо особено.
Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето?
към беседата >>
Погледнеш този слуга, вече не е първият.
Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети.
Погледнеш този слуга, вече не е първият.
Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака.
към беседата >>
В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас.
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“.
В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас.
И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза.
към беседата >>
Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца?
Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл? “ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено.
Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца?
Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях.
към беседата >>
Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си.
Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият.
Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си.
Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо?
към беседата >>
И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как?
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“. В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас.
И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как?
– Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще.
към беседата >>
Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо?
“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца?
Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо?
– Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти.
към беседата >>
Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички.
Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си.
Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички.
Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат.
към беседата >>
– Щяхте да си служите с хиромантията.
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“. В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как?
– Щяхте да си служите с хиромантията.
Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
към беседата >>
– Нищо няма да знаете.
Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо?
– Нищо няма да знаете.
Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената.
към беседата >>
Те му казват: „Хайде Стояне, направи това!
Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички.
Те му казват: „Хайде Стояне, направи това!
“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли.
към беседата >>
Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза.
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“. В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията.
Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза.
Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
към беседата >>
Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не.
Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете.
Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не.
Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли?
към беседата >>
“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова!
Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това!
“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова!
“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича.
към беседата >>
Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза.
Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“. В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза.
Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза.
И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
към беседата >>
Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето?
– Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не.
Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето?
Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера.
към беседата >>
“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака.
Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова!
“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака.
Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват.
към беседата >>
И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза.
В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза.
И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза.
Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
към беседата >>
Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях.
Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето?
Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях.
На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси.
към беседата >>
Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо?
Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака.
Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо?
– Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв.
към беседата >>
Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще.
И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза.
Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще.
Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
към беседата >>
На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти.
Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях.
На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти.
С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света.
към беседата >>
– Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат.
Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо?
– Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат.
Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
към беседата >>
Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
– Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще.
Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.
към беседата >>
С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената.
– Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти.
С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената.
– Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света. Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
към беседата >>
Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли.
Те му казват: „Хайде Стояне, направи това! “ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат.
Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли.
И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
към беседата >>
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко.
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко.
Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа.
към беседата >>
– Тъй ли?
Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената.
– Тъй ли?
– Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света. Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
към беседата >>
И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича.
“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова! “ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли.
И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича.
Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
към беседата >>
Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него.
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко.
Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него.
Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив.
към беседата >>
– Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера.
Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли?
– Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера.
Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света. Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
към беседата >>
Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват.
“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича.
Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват.
Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
към беседата >>
Четмо е това!
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко. Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него.
Четмо е това!
Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си.
към беседата >>
Ще тръгне една научна експедиция да го търси.
Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера.
Ще тръгне една научна експедиция да го търси.
Действително, този телескоп съществува в света. Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
към беседата >>
Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв.
Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват.
Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв.
Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
към беседата >>
Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава.
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко. Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това!
Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава.
Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи.
към беседата >>
Действително, този телескоп съществува в света.
На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси.
Действително, този телескоп съществува в света.
Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
към беседата >>
Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
– Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв.
Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.
към беседата >>
Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н.
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко. Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава.
Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н.
Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета?
към беседата >>
Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света.
Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.
към беседата >>
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга?
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга?
Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината.
към беседата >>
Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа.
Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко. Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н.
Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа.
Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той?
към беседата >>
Христос казва: „Така ме е Отец научил“.
Христос казва: „Така ме е Отец научил“.
Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние.
към беседата >>
Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н.
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга?
Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н.
Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“.
към беседата >>
Например, някой ти казва, че не си справедлив.
Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа.
Например, някой ти казва, че не си справедлив.
Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета.
към беседата >>
Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите?
Христос казва: „Така ме е Отец научил“.
Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите?
Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни.
към беседата >>
Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна?
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н.
Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна?
– Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“. Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
към беседата >>
Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си.
Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив.
Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си.
Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина.
към беседата >>
Бог как учи хората?
Христос казва: „Така ме е Отец научил“. Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите?
Бог как учи хората?
Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги.
към беседата >>
– Не, няма да обикне.
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна?
– Не, няма да обикне.
Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“. Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
към беседата >>
Тя е написана там, не може да се заличи.
Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си.
Тя е написана там, не може да се заличи.
И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал.
към беседата >>
Има един начин, по който Бог учи хората.
Христос казва: „Така ме е Отец научил“. Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората?
Има един начин, по който Бог учи хората.
Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен.
към беседата >>
Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки.
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне.
Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки.
Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“. Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
към беседата >>
И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета?
Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи.
И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета?
Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“.
към беседата >>
Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят.
Христос казва: „Така ме е Отец научил“. Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората.
Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят.
Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора.
към беседата >>
Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината.
Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки.
Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината.
Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“. Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
към беседата >>
Какво прави той?
Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета?
Какво прави той?
– Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“. Какво харесва на това лице?
към беседата >>
Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние.
Христос казва: „Така ме е Отец научил“. Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят.
Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние.
За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора. Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно.
към беседата >>
Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“.
Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината.
Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“.
Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
към беседата >>
– Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета.
Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той?
– Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета.
Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“. Какво харесва на това лице? – На него е написана чертата на справедливостта.
към беседата >>
За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни.
Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние.
За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни.
Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора. Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно. По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения.
към беседата >>
Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“.
Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.
към беседата >>
Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина.
Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета.
Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина.
Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“. Какво харесва на това лице? – На него е написана чертата на справедливостта. На друго лице е написана честността.
към беседата >>
Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги.
Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни.
Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги.
Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора. Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно. По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения. По същия начин и духовните хора трябва да си помагат в своите изобретения.
към беседата >>
От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите.
От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите.
Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм.
към беседата >>
Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал.
Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина.
Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал.
Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“. Какво харесва на това лице? – На него е написана чертата на справедливостта. На друго лице е написана честността. На трето лице – добротата.
към беседата >>
Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен.
Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги.
Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен.
Вижте как си помагат сегашните учени хора. Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно. По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения. По същия начин и духовните хора трябва да си помагат в своите изобретения. Задача на духовните хора, покрай другото, е да изучават живота.
към беседата >>
Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой.
От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите.
Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой.
Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите.
към беседата >>
Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“.
И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал.
Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“.
Какво харесва на това лице? – На него е написана чертата на справедливостта. На друго лице е написана честността. На трето лице – добротата. На четвърто – великодушието.
към беседата >>
Вижте как си помагат сегашните учени хора.
Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен.
Вижте как си помагат сегашните учени хора.
Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно. По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения. По същия начин и духовните хора трябва да си помагат в своите изобретения. Задача на духовните хора, покрай другото, е да изучават живота. Що е животът?
към беседата >>
Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота.
От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой.
Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота.
При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите. Скривате семките ѝ, но забравяте да ги посадите.
към беседата >>
Какво харесва на това лице?
Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“.
Какво харесва на това лице?
– На него е написана чертата на справедливостта. На друго лице е написана честността. На трето лице – добротата. На четвърто – великодушието. Като погледна лицата на тия хора, от тях изтича нещо хубаво, което ме въодушевява и събужда у мен същите качества.
към беседата >>
Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно.
Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора.
Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно.
По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения. По същия начин и духовните хора трябва да си помагат в своите изобретения. Задача на духовните хора, покрай другото, е да изучават живота. Що е животът? – Той е велика наука.
към беседата >>
При изяснение на тази идея има три важни положения.
От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота.
При изяснение на тази идея има три важни положения.
Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите. Скривате семките ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: Дават ви една хубава книга.
към беседата >>
НАГОРЕ