НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1171
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1171
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двете силни точки
,
ООК
, София, 10.4.1935г.,
Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох!
В живота силата, която тласка детето, е „до" мажор.
Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох!
" Това е едно възклицание. Какво усещаш? Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох! "?
към беседата >>
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не.
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не.
Оставете този въпрос. Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни. То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен. Дали аз ще бъда верен, това е моя работа. А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
към беседата >>
" Това е едно възклицание.
В живота силата, която тласка детето, е „до" мажор. Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох!
" Това е едно възклицание.
Какво усещаш? Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох! "? Де е злото?
към беседата >>
Оставете този въпрос.
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не.
Оставете този въпрос.
Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни. То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен. Дали аз ще бъда верен, това е моя работа. А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
към беседата >>
Какво усещаш?
В живота силата, която тласка детето, е „до" мажор. Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох! " Това е едно възклицание.
Какво усещаш?
Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох! "? Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х".
към беседата >>
Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни.
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не. Оставете този въпрос.
Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни.
То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен. Дали аз ще бъда верен, това е моя работа. А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
към беседата >>
Защо при пъшкане не туряш „ах!
В живота силата, която тласка детето, е „до" мажор. Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох! " Това е едно възклицание. Какво усещаш?
Защо при пъшкане не туряш „ах!
", а казваш „ох! "? Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние.
към беседата >>
То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен.
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не. Оставете този въпрос. Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни.
То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен.
Дали аз ще бъда верен, това е моя работа. А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
към беседата >>
", а казваш „ох!
В живота силата, която тласка детето, е „до" мажор. Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох! " Това е едно възклицание. Какво усещаш? Защо при пъшкане не туряш „ах!
", а казваш „ох!
"? Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш?
към беседата >>
Дали аз ще бъда верен, това е моя работа.
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не. Оставете този въпрос. Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни. То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен.
Дали аз ще бъда верен, това е моя работа.
А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
към беседата >>
"?
Тая сила е в тоя слог, ти казваш: „Ох! " Това е едно възклицание. Какво усещаш? Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох!
"?
Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш? Трябва да махнеш „х", спънката.
към беседата >>
А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
Та най-първо: не ходете да боравите с това, дали някой ще ви бъде верен, или не. Оставете този въпрос. Занимавайте се с въпроса, дали вие ще бъдете верни. То е важно за мене в дадения случай, аз да бъда верен. Дали аз ще бъда верен, това е моя работа.
А пък дали той ще бъде верен, то е негова работа.
към беседата >>
Де е злото?
" Това е едно възклицание. Какво усещаш? Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох! "?
Де е злото?
„О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш? Трябва да махнеш „х", спънката. Къде трябва да го туриш?
към беседата >>
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен.
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен.
То е Негова работа. Аз не се занимавам с това. Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен. Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите. Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
„О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х".
Какво усещаш? Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох! "? Де е злото?
„О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х".
Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш? Трябва да махнеш „х", спънката. Къде трябва да го туриш? Ще туриш „х" пред „о".
към беседата >>
То е Негова работа.
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен.
То е Негова работа.
Аз не се занимавам с това. Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен. Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите. Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни. Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
Хубаво, искаш да смениш своето състояние.
Защо при пъшкане не туряш „ах! ", а казваш „ох! "? Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х".
Хубаво, искаш да смениш своето състояние.
Какво ще направиш? Трябва да махнеш „х", спънката. Къде трябва да го туриш? Ще туриш „х" пред „о".
към беседата >>
Аз не се занимавам с това.
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен. То е Негова работа.
Аз не се занимавам с това.
Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен. Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите. Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни. Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
Какво ще направиш?
", а казваш „ох! "? Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние.
Какво ще направиш?
Трябва да махнеш „х", спънката. Къде трябва да го туриш? Ще туриш „х" пред „о".
към беседата >>
Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен.
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен. То е Негова работа. Аз не се занимавам с това.
Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен.
Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите. Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни. Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
Трябва да махнеш „х", спънката.
"? Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш?
Трябва да махнеш „х", спънката.
Къде трябва да го туриш? Ще туриш „х" пред „о".
към беседата >>
Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите.
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен. То е Негова работа. Аз не се занимавам с това. Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен.
Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите.
Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни. Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
Къде трябва да го туриш?
Де е злото? „О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш? Трябва да махнеш „х", спънката.
Къде трябва да го туриш?
Ще туриш „х" пред „о".
към беседата >>
Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни.
Другият въпрос е дали Бог ще бъде верен. То е Негова работа. Аз не се занимавам с това. Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен. Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите.
Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни.
Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
Ще туриш „х" пред „о".
„О" е хубава буква, благоприятни условия, а пък всичкото зло е в „х-х-х". Хубаво, искаш да смениш своето състояние. Какво ще направиш? Трябва да махнеш „х", спънката. Къде трябва да го туриш?
Ще туриш „х" пред „о".
към беседата >>
Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
То е Негова работа. Аз не се занимавам с това. Ако аз съм верен, и Бог ще бъде верен. Това е една максима, едно правило, върху което трябва да мислите. Вие се занимавате с въпроса, дали ви обичат, дали ще ви бъдат верни.
Не се занимавайте с въпроса, дали ще ви бъдат верни.
към беседата >>
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад.
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад.
Ще туриш „х" отпред. Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред. Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна.
към беседата >>
Сега аз вземам верността в друг смисъл.
Сега аз вземам верността в друг смисъл.
Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж. Че тя, като не гледа мъже, ще греши. Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него.
към беседата >>
Ще туриш „х" отпред.
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад.
Ще туриш „х" отпред.
Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред. Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия.
към беседата >>
Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж.
Сега аз вземам верността в друг смисъл.
Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж.
Че тя, като не гледа мъже, ще греши. Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея.
към беседата >>
Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред.
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад. Ще туриш „х" отпред.
Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред.
Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия.
към беседата >>
Че тя, като не гледа мъже, ще греши.
Сега аз вземам верността в друг смисъл. Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж.
Че тя, като не гледа мъже, ще греши.
Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там.
към беседата >>
Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни.
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад. Ще туриш „х" отпред. Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред.
Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни.
Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия. Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате.
към беседата >>
Като гледа мъже, няма да съгреши.
Сега аз вземам верността в друг смисъл. Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж. Че тя, като не гледа мъже, ще греши.
Като гледа мъже, няма да съгреши.
Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже.
към беседата >>
Това е, за да се премахнат пречките.
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад. Ще туриш „х" отпред. Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред. Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни.
Това е, за да се премахнат пречките.
Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия. Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате. В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех.
към беседата >>
Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него.
Сега аз вземам верността в друг смисъл. Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж. Че тя, като не гледа мъже, ще греши. Като гледа мъже, няма да съгреши.
Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него.
А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж.
към беседата >>
Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна.
При „ох" имате по-рано благоприятните условия, а после спънката: засилваш се, тръгваш, и след това имаш спънка, върнеш се назад. Ще туриш „х" отпред. Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред. Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките.
Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна.
Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия. Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате. В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех. Най-първо туряйте мъчнотиите.
към беседата >>
А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него.
Сега аз вземам верността в друг смисъл. Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж. Че тя, като не гледа мъже, ще греши. Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него.
А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него.
Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж. Радвайте се.
към беседата >>
Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия.
Ще туриш „х" отпред. Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред. Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна.
Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия.
Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия. Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате. В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех. Най-първо туряйте мъчнотиите.
към беседата >>
Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея.
Вие искате сега една жена да не погледне нито един мъж. Че тя, като не гледа мъже, ще греши. Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него.
Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея.
Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж. Радвайте се. Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил?
към беседата >>
Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия.
Германците, които имат много големи спънки в живота, турят буквата „х" отпред. Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия.
Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия.
Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате. В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех. Най-първо туряйте мъчнотиите.
към беседата >>
Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там.
Че тя, като не гледа мъже, ще греши. Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея.
Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там.
Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж. Радвайте се. Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил? " Това опулване нищо не значи.
към беседата >>
Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате.
Те имат много думи, които започват с „х" и след „х" турят гласни. Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия.
Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате.
В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех. Най-първо туряйте мъчнотиите.
към беседата >>
Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже.
Като гледа мъже, няма да съгреши. Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там.
Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже.
Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж. Радвайте се. Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил? " Това опулване нищо не значи.
към беседата >>
В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех.
Това е, за да се премахнат пречките. Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия. Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате.
В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех.
Най-първо туряйте мъчнотиите.
към беседата >>
Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж.
Аз го обосновавам на следния факт: като виждам един предмет, никога не се блъскам с него. А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже.
Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж.
Радвайте се. Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил? " Това опулване нищо не значи.
към беседата >>
Най-първо туряйте мъчнотиите.
Ти ще туриш най-първо мъчнотията, а после ще туриш благоприятните условия, при които идеята е възможна. Не туряй така: „Тая идея е възможна", и след това да туриш благоприятните условия. Идеята е: ти най-първо постави мъчнотиите и после постави благоприятните условия. Защото някой път туряте благоприятните условия, а после туряте мъчнотиите, и тогава се спъвате. В случая сте вложили всичкия си капитал, а после изгубвате условията за успех.
Най-първо туряйте мъчнотиите.
към беседата >>
Радвайте се.
А пък вечерно време, като не го видя, мога да се блъсна с него. Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж.
Радвайте се.
Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил? " Това опулване нищо не значи.
към беседата >>
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо?
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо?
Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога. Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа. Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги.
към беседата >>
Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил?
Като видя една красива жена, аз няма да се блъсна с нея. Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж. Радвайте се.
Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил?
" Това опулване нищо не значи.
към беседата >>
Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога.
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо?
Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога.
Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа. Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен.
към беседата >>
" Това опулване нищо не значи.
Една жена може да гледа сто мъже, ни най-малко няма престъпление там. Когато една жена погледне един мъж и го хареса, чрез този мъж Бог е предал едно качество на жената, защото Бог е, Който се проявява чрез всички мъже. Когато една жена погледне един мъж, Бог е погледнал на този мъж. Радвайте се. Вие сега имате изопачени идеи, казвате: „Какво се е втренчил?
" Това опулване нищо не значи.
към беседата >>
Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа.
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо? Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога.
Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа.
Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е.
към беседата >>
Аз искам да ви наведа на мисълта: не се стремете да измените ония велики закони, които Бог е поставил.
Аз искам да ви наведа на мисълта: не се стремете да измените ония велики закони, които Бог е поставил.
Стремете се всички да разбирате Божите пътища, тъй както сега. Животът, тъй както е сега, тъй го разбирайте. Ако го разбирате другояче, тъй както не е, то винаги вие ще бъдете в стълкновение със себе си и ще имате големи противоречия.
към беседата >>
Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него.
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо? Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога. Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа.
Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него.
В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е. И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов.
към беседата >>
Стремете се всички да разбирате Божите пътища, тъй както сега.
Аз искам да ви наведа на мисълта: не се стремете да измените ония велики закони, които Бог е поставил.
Стремете се всички да разбирате Божите пътища, тъй както сега.
Животът, тъй както е сега, тъй го разбирайте. Ако го разбирате другояче, тъй както не е, то винаги вие ще бъдете в стълкновение със себе си и ще имате големи противоречия.
към беседата >>
В религията любовта е подбудителна причина.
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо? Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога. Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа. Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него.
В религията любовта е подбудителна причина.
И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е. И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов. Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение.
към беседата >>
Животът, тъй както е сега, тъй го разбирайте.
Аз искам да ви наведа на мисълта: не се стремете да измените ония велики закони, които Бог е поставил. Стремете се всички да разбирате Божите пътища, тъй както сега.
Животът, тъй както е сега, тъй го разбирайте.
Ако го разбирате другояче, тъй както не е, то винаги вие ще бъдете в стълкновение със себе си и ще имате големи противоречия.
към беседата >>
И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги.
Да допуснем, че в религиозния живот не ви върви. Защо? Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога. Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа. Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина.
И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги.
Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е. И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов. Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение. Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
към беседата >>
Ако го разбирате другояче, тъй както не е, то винаги вие ще бъдете в стълкновение със себе си и ще имате големи противоречия.
Аз искам да ви наведа на мисълта: не се стремете да измените ония велики закони, които Бог е поставил. Стремете се всички да разбирате Божите пътища, тъй както сега. Животът, тъй както е сега, тъй го разбирайте.
Ако го разбирате другояче, тъй както не е, то винаги вие ще бъдете в стълкновение със себе си и ще имате големи противоречия.
към беседата >>
Той е много пластичен.
Много хора нямат никаква религия, защото нямат любов към Бога. Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа. Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги.
Той е много пластичен.
Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е. И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов. Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение. Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
към беседата >>
Занимавайте се с вашата любов.
Занимавайте се с вашата любов.
И всяко едно допущане, че някой няма да устои в пътя, това е една възможност за вас да се спънете. Колкото повече вяра имате в хората, толкова повече вяра ще имате в себе си. И колкото по-малко вяра имате в хората, толкова по-малко вяра ще имате в себе си.
към беседата >>
Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е.
Религиозният живот е най-възвишеното чувство, което съществува в човешката душа. Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен.
Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е.
И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов. Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение. Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
към беседата >>
И всяко едно допущане, че някой няма да устои в пътя, това е една възможност за вас да се спънете.
Занимавайте се с вашата любов.
И всяко едно допущане, че някой няма да устои в пътя, това е една възможност за вас да се спънете.
Колкото повече вяра имате в хората, толкова повече вяра ще имате в себе си. И колкото по-малко вяра имате в хората, толкова по-малко вяра ще имате в себе си.
към беседата >>
И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов.
Някои казват: „Той е много религиозен човек." Никаква религия няма в него. В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е.
И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов.
Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение. Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
към беседата >>
Колкото повече вяра имате в хората, толкова повече вяра ще имате в себе си.
Занимавайте се с вашата любов. И всяко едно допущане, че някой няма да устои в пътя, това е една възможност за вас да се спънете.
Колкото повече вяра имате в хората, толкова повече вяра ще имате в себе си.
И колкото по-малко вяра имате в хората, толкова по-малко вяра ще имате в себе си.
към беседата >>
Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение.
В религията любовта е подбудителна причина. И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е. И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов.
Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение.
Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
към беседата >>
И колкото по-малко вяра имате в хората, толкова по-малко вяра ще имате в себе си.
Занимавайте се с вашата любов. И всяко едно допущане, че някой няма да устои в пътя, това е една възможност за вас да се спънете. Колкото повече вяра имате в хората, толкова повече вяра ще имате в себе си.
И колкото по-малко вяра имате в хората, толкова по-малко вяра ще имате в себе си.
към беседата >>
Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
И този човек е толкова погълнат от своята идея, че е готов всичко да направи, готов е на всички услуги. Той е много пластичен. Религиозният, човекът на любовта, никога няма да влезе в стълкновение с когото и да е. И този човек, който влиза в стълкновение, няма никаква любов. Любовта, аз както я зная, е сила, която никога не довежда хората в стълкновение.
Неразбраната любов носи колкото искате стълкновения, но истинската любов не носи никакви стълкновения.
към беседата >>
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора.
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора.
Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам? " За това не мислете. Вярвайте. Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате. Имайте вяра в хората. Не мислете, както светските хора.
към беседата >>
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение.
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение.
Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого. И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели. Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е?
към беседата >>
Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам?
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора.
Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам?
" За това не мислете. Вярвайте. Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате. Имайте вяра в хората. Не мислете, както светските хора.
към беседата >>
Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого.
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение.
Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого.
И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели. Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното.
към беседата >>
" За това не мислете. Вярвайте.
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора. Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам?
" За това не мислете. Вярвайте.
Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате. Имайте вяра в хората. Не мислете, както светските хора.
към беседата >>
И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели.
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение. Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого.
И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели.
Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта.
към беседата >>
Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате.
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора. Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам? " За това не мислете. Вярвайте.
Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате.
Имайте вяра в хората. Не мислете, както светските хора.
към беседата >>
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне.
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне.
От какво произтичат противоречията в живота? Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние. Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света. Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите. Децата не трябва да си играят с тях.
към беседата >>
Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя.
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение. Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого. И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели.
Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя.
Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии.
към беседата >>
Имайте вяра в хората.
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора. Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам? " За това не мислете. Вярвайте. Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате.
Имайте вяра в хората.
Не мислете, както светските хора.
към беседата >>
От какво произтичат противоречията в живота?
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне.
От какво произтичат противоречията в живота?
Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние. Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света. Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите. Децата не трябва да си играят с тях.
към беседата >>
Тая идея трябва да имате в ума си.
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение. Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого. И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели. Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя.
Тая идея трябва да имате в ума си.
Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение.
към беседата >>
Не мислете, както светските хора.
Да вярваме в Бога, това значи да вярваме във всички хора. Казвате за някого: „Ами дали той заслужава да го обичам? " За това не мислете. Вярвайте. Като вярвате, ще получите повече, отколкото като не вярвате. Имайте вяра в хората.
Не мислете, както светските хора.
към беседата >>
Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние.
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне. От какво произтичат противоречията в живота?
Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние.
Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света. Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите. Децата не трябва да си играят с тях.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това така ли е?
Тя е най-пластичната линия, толкова гъвкава, че отвсякъде може да мине, без да влезе в стълкновение. Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого. И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели. Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си.
Вие ще кажете: „Това така ли е?
" Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете.
към беседата >>
„Добрата молитва"
„Добрата молитва"
към беседата >>
Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света.
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне. От какво произтичат противоречията в живота? Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние.
Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света.
Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите. Децата не трябва да си играят с тях.
към беседата >>
" Покажете ми противното.
Един човек на любовта може да мине през големи препятствия, без да влезе в стълкновение с някого. И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели. Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е?
" Покажете ми противното.
Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете. Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли.
към беседата >>
Това, което ви говорих, това е едно верую за вас.
Това, което ви говорих, това е едно верую за вас.
Без да го разправяте на другите. Няма да кажете: „Аз тъй и тъй мисля." То е едно верую за вас. В тайна ще го държите, то е за вас. Изключително за себе си ще го държите.
към беседата >>
Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите.
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне. От какво произтичат противоречията в живота? Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние. Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света.
Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите.
Децата не трябва да си играят с тях.
към беседата >>
Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта.
И всички хора, които го видят, ще им бъде приятно, че са го видели. Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното.
Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта.
Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете. Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли. Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен?
към беседата >>
Без да го разправяте на другите.
Това, което ви говорих, това е едно верую за вас.
Без да го разправяте на другите.
Няма да кажете: „Аз тъй и тъй мисля." То е едно верую за вас. В тайна ще го държите, то е за вас. Изключително за себе си ще го държите.
към беседата >>
Децата не трябва да си играят с тях.
Вие приличате на пътници, които чакате последният трен да тръгне. От какво произтичат противоречията в живота? Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние. Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света. Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите.
Децата не трябва да си играят с тях.
към беседата >>
Само любовта разрешава всички мъчнотии.
Щом нямате любов, всеки ще ви спре на пътя. Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта.
Само любовта разрешава всички мъчнотии.
Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете. Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли. Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен? " И за това не мисли тя.
към беседата >>
Няма да кажете: „Аз тъй и тъй мисля." То е едно верую за вас.
Това, което ви говорих, това е едно верую за вас. Без да го разправяте на другите.
Няма да кажете: „Аз тъй и тъй мисля." То е едно верую за вас.
В тайна ще го държите, то е за вас. Изключително за себе си ще го държите.
към беседата >>
У вас има желание хората да говорят за вас.
У вас има желание хората да говорят за вас.
Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас. Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха.
към беседата >>
Трябва да хванете тая линия на движение.
Тая идея трябва да имате в ума си. Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии.
Трябва да хванете тая линия на движение.
Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете. Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли. Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен? " И за това не мисли тя.
към беседата >>
В тайна ще го държите, то е за вас.
Това, което ви говорих, това е едно верую за вас. Без да го разправяте на другите. Няма да кажете: „Аз тъй и тъй мисля." То е едно верую за вас.
В тайна ще го държите, то е за вас.
Изключително за себе си ще го държите.
към беседата >>
Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас.
У вас има желание хората да говорят за вас.
Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас.
Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения.
към беседата >>
Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете.
Вие ще кажете: „Това така ли е? " Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение.
Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете.
Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли. Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен? " И за това не мисли тя.
към беседата >>
Изключително за себе си ще го държите.
Това, което ви говорих, това е едно верую за вас. Без да го разправяте на другите. Няма да кажете: „Аз тъй и тъй мисля." То е едно верую за вас. В тайна ще го държите, то е за вас.
Изключително за себе си ще го държите.
към беседата >>
Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него.
У вас има желание хората да говорят за вас. Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас.
Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него.
Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения. Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти.
към беседата >>
Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли.
" Покажете ми противното. Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете.
Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли.
Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен? " И за това не мисли тя.
към беседата >>
Другояче то няма никакъв смисъл.
Другояче то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек.
У вас има желание хората да говорят за вас. Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас. Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него.
Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек.
За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения. Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти. Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
към беседата >>
Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен?
Това, което осмисля живота, това е идеята, която трябва да имате за любовта. Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете. Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли.
Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен?
" И за това не мисли тя.
към беседата >>
За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него.
У вас има желание хората да говорят за вас. Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас. Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек.
За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него.
Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения. Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти. Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
към беседата >>
" И за това не мисли тя.
Само любовта разрешава всички мъчнотии. Трябва да хванете тая линия на движение. Щом казвате: „Да не би да съгреша", вие не можете да успеете. Любовта за страх не мисли, за неуспех не мисли. Тя казва: „Аз ще вървя напред." Вие си казвате: „Ами какво ще стане с мен?
" И за това не мисли тя.
към беседата >>
Синът казал: „Виж, мамо, заговориха.
У вас има желание хората да говорят за вас. Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас. Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него.
Синът казал: „Виж, мамо, заговориха.
Вестниците пишат за мене." Това са сравнения. Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти. Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
към беседата >>
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете.
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете.
Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам. Но ако той не ме обича? " Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече.
към беседата >>
Вестниците пишат за мене." Това са сравнения.
Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас. Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха.
Вестниците пишат за мене." Това са сравнения.
Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти. Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам.
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете.
Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам.
Но ако той не ме обича? " Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа.
към беседата >>
Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти.
Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения.
Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти.
Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
към беседата >>
Но ако той не ме обича?
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете. Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам.
Но ако той не ме обича?
" Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате.
към беседата >>
Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения. Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти.
Примерите обясняват, но трябва една философия на живота.
към беседата >>
" Така не може да имате любов.
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете. Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам. Но ако той не ме обича?
" Така не може да имате любов.
Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас.
към беседата >>
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него.
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него.
Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение. В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии.
към беседата >>
Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък.
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете. Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам. Но ако той не ме обича? " Така не може да имате любов.
Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък.
Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат.
към беседата >>
Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение.
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него.
Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение.
В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии. Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат.
към беседата >>
Вие обичайте, нищо повече.
Вие, като тръгнете в пътя на любовта, за последствията не му мислете. Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам. Но ако той не ме обича? " Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък.
Вие обичайте, нищо повече.
Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат. Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича.
към беседата >>
В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл.
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него. Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение.
В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл.
Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии. Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат. И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
към беседата >>
Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа.
Вие сега казвате: „Аз мога да го обичам. Но ако той не ме обича? " Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече.
Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа.
Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат. Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича. И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък.
към беседата >>
Обаче това може да е една перспектива.
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него. Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение. В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл.
Обаче това може да е една перспектива.
Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии. Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат. И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
към беседата >>
Ваша работа е да обичате.
Но ако той не ме обича? " Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа.
Ваша работа е да обичате.
А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат. Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича. И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък. Така се нареждат.
към беседата >>
Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат.
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него. Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение. В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива.
Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат.
Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии. Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат. И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
към беседата >>
А някой път работата е да ви обичат вас.
" Така не може да имате любов. Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате.
А някой път работата е да ви обичат вас.
Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат. Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича. И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък. Така се нареждат.
към беседата >>
Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии.
Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него. Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение. В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат.
Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии.
Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат. И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
към беседата >>
Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат.
Вие да обичате и, после, да искате другите да ви обичат - това е пазарлък. Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас.
Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат.
Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича. И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък. Така се нареждат.
към беседата >>
Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат.
Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение. В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии.
Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат.
И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
към беседата >>
Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича.
Вие обичайте, нищо повече. Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат.
Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича.
И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък. Така се нареждат.
към беседата >>
И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии. Гледате на тия две линии от ваше гледище, че в далечината образуват един триъгълник, и казвате, че те се пресичат.
И много пъти, като разглеждате нещата отдалече, имате едно понятие, а пък като ги разглеждате отблизо - друго понятие.
към беседата >>
И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък.
Дали ви обичат, то е друг въпрос, то е тяхна работа. Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат. Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича.
И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък.
Така се нареждат.
към беседата >>
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч.
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч.
Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните. Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля. Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате?
към беседата >>
Така се нареждат.
Ваша работа е да обичате. А някой път работата е да ви обичат вас. Трябва да знаете кои хора в дадения случай могат да ви обичат. Първият ще ви обича, вторият няма да ви обича. И после пък първият няма да ви обича, вторият ще ви обича, третият няма да ви обича, четвъртият ще ви обича и тъй нататък.
Така се нареждат.
към беседата >>
Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните.
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч.
Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните.
Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля. Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате.
към беседата >>
Въпросът седи така.
Въпросът седи така.
Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал. Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича. Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича.
към беседата >>
Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля.
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч. Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните.
Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля.
Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч.
към беседата >>
Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал.
Въпросът седи така.
Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал.
Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича. Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича.
към беседата >>
Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят.
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч. Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните. Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля.
Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят.
Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте?
към беседата >>
Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича.
Въпросът седи така. Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал.
Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича.
Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча?
към беседата >>
Направили сте едно добро.
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч. Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните. Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля. Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят.
Направили сте едно добро.
Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба?
към беседата >>
Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича.
Въпросът седи така. Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал. Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича.
Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича.
Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота.
към беседата >>
Отдалеч какво ще го разглеждате?
Всичкото противоречие седи в това, че хората много пъти гледат нещата отдалеч. Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните. Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля. Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро.
Отдалеч какво ще го разглеждате?
Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии.
към беседата >>
Ако не ви нахрани, не ви обича.
Въпросът седи така. Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал. Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича. Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича.
Ако не ви нахрани, не ви обича.
Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят?
към беседата >>
Отблизо ще го разглеждате.
Отдалеч крадците трябва да предвиждат, а пък отблизо - праведните. Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля. Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате?
Отблизо ще го разглеждате.
Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър.
към беседата >>
Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича.
Въпросът седи така. Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал. Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича. Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича.
Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича.
Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя.
към беседата >>
Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч.
Казвате: „Голяма мъдрост е да се предвижда отдалеч." Направили сте някоя беля. Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате.
Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч.
Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия.
към беседата >>
Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича.
Ако един човек ви обикне и ако вие пред него станете красив, той ви е обикнал. Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича. Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича.
Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича.
Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя.
към беседата >>
Питам ви: това като знаете, какво спечелихте?
Отдалеч трябва да предвидите, че ще ви уловят. Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч.
Питам ви: това като знаете, какво спечелихте?
Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия. Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален.
към беседата >>
Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча?
Ако пред него вие погрознеете, той не ви обича. Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича.
Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча?
" То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба?
Направили сте едно добро. Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте?
Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба?
Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия. Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален. Въобразявате си ги, те са далечни работи.
към беседата >>
" То е съвсем друга философия на живота.
Онзи, който ви обича, ако сте гладен и ви нахрани, наистина ви обича. Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча?
" То е съвсем друга философия на живота.
Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта.
към беседата >>
Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии.
Отдалеч какво ще го разглеждате? Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба?
Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии.
Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия. Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален. Въобразявате си ги, те са далечни работи. Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
към беседата >>
Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят?
Ако не ви нахрани, не ви обича. Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота.
Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят?
" Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят.
към беседата >>
Например вие искате някой път да бъдете добър.
Отблизо ще го разглеждате. Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии.
Например вие искате някой път да бъдете добър.
Това е фантазия. Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален. Въобразявате си ги, те са далечни работи. Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
към беседата >>
" Аз го слушам, то ми разправя.
Един върви по пътя с вас и от него ако можете да научите много работи, той ви обича. Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят?
" Аз го слушам, то ми разправя.
На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб.
към беседата >>
Това е фантазия.
Хубавите работи отблизо се гледат, а пък лошите работи - отдалеч. Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър.
Това е фантазия.
Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален. Въобразявате си ги, те са далечни работи. Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
към беседата >>
На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя.
Ако нищо не можете да научите от него, той не ви обича. Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя.
На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя.
Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."?
към беседата >>
Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален.
Питам ви: това като знаете, какво спечелихте? Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия.
Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален.
Въобразявате си ги, те са далечни работи. Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
към беседата >>
Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило.
Може да поставите въпроса: „Ами аз от него ли ще се уча? " То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя.
Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило.
В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов.
към беседата >>
Въобразявате си ги, те са далечни работи.
Кое е по-хубаво, да си фантазирате, че се намирате пред някоя каса, или да си имате едно наполеонче в джоба? Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия. Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален.
Въобразявате си ги, те са далечни работи.
Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
към беседата >>
В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта.
" То е съвсем друга философия на живота. Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило.
В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта.
То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си.
към беседата >>
Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
Близките неща са едно реално нещо, което можете да опитате, [то] струва повече, отколкото далечните фантазии. Например вие искате някой път да бъдете добър. Това е фантазия. Друг път имате фантазията да бъдете праведен, да бъдете талантлив, да бъдете гениален. Въобразявате си ги, те са далечни работи.
Но в дадения случай какво можете да бъдете, то е важно.
към беседата >>
То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят.
Аз пътувам по полето и не зная пътя, но срещам овчарче и го питам: ,,Кой е пътят? " Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта.
То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят.
Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо?
към беседата >>
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го.
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го.
Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна. Отде й дошло на ума в коритото да го люлее? И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света?
към беседата >>
Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб.
" Аз го слушам, то ми разправя. На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят.
Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб.
Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб.
към беседата >>
Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна.
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го.
Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна.
Отде й дошло на ума в коритото да го люлее? И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите?
към беседата >>
Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."?
На десет-петнайсетгодишна възраст е, но то ми показва пътя. Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб.
Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."?
Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб. Аз вече имам добро мнение за него.
към беседата >>
Отде й дошло на ума в коритото да го люлее?
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го. Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна.
Отде й дошло на ума в коритото да го люлее?
И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито.
към беседата >>
Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов.
Аз съм учен човек, свършил съм четири факултета и му казвам: „Много ти благодаря за знанието." Аз му благодаря за услугата, която ми е направило. В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."?
Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов.
И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб. Аз вече имам добро мнение за него. Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка.
към беседата >>
И това дете някой път утихва.
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го. Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна. Отде й дошло на ума в коритото да го люлее?
И това дете някой път утихва.
Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса.
към беседата >>
И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си.
В дадения случай тая малка услуга, която детето ми е направило, това е любовта. То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов.
И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си.
И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб. Аз вече имам добро мнение за него. Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка. Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
към беседата >>
Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват.
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го. Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна. Отде й дошло на ума в коритото да го люлее? И това дете някой път утихва.
Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват.
Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили?
към беседата >>
И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо?
То изважда торбата си и казва: „Дълъг е пътят. Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си.
И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо?
Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб. Аз вече имам добро мнение за него. Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка. Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
към беседата >>
Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света?
Да допуснем, че едно дете е ревнало в коритото, вдига шум, и майката мисли, прави усилия да го умири, люлее го, залъгва го. Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна. Отде й дошло на ума в коритото да го люлее? И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват.
Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света?
Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито.
към беседата >>
Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб.
Там няма села." Отчупва и ми дава половин хляб. Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо?
Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб.
Аз вече имам добро мнение за него. Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка. Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
към беседата >>
Първото корито, с което вие сега си служите?
Люлее го ту на едната страна, ту на другата страна. Отде й дошло на ума в коритото да го люлее? И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света?
Първото корито, с което вие сега си служите?
Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото.
към беседата >>
Аз вече имам добро мнение за него.
Аз трябва ли да кажа: „От това дете ли ще взема хляб."? Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб.
Аз вече имам добро мнение за него.
Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка. Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
към беседата >>
Една лодка, един съвременен параход има формата на корито.
Отде й дошло на ума в коритото да го люлее? И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите?
Една лодка, един съвременен параход има формата на корито.
Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото?
към беседата >>
Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка.
Казвам му: „Много ти благодаря." Това дете има любов. И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб. Аз вече имам добро мнение за него.
Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка.
Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
към беседата >>
Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса.
И това дете някой път утихва. Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито.
Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса.
Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено.
към беседата >>
Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
И го поканвам: „Един ден, като дойдете в моя град, да ми дойдете на гости." Давам му адреса си. И като дойде това момче, аз го препоръчвам на моите приятели. Защо? Защото ми е показало пътя и ми е дало половин хляб. Аз вече имам добро мнение за него. Между това момче и мен се образува една вътрешна връзка.
Тъй че всяко едно направено добро в света, това е една връзка.
към беседата >>
Това корито как сте го направили?
Питам: защо децата, като ги люлеят в люлка, утихват, а пък като не ги люлеят, не утихват. Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса.
Това корито как сте го направили?
Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не.
към беседата >>
Не се плашете да правите връзки.
Не се плашете да правите връзки.
Че това е връзка, да дадеш половин хляб на един човек. И ако е по закона на любовта, тоя хляб ще се върне при вас. Вие сте дали половин хляб, като го занесете, ще стане цял. Това, което сте дали, то ще се върне при вас.
към беседата >>
Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито.
Тогава можете ли да кажете кой е първият праотец на коритото, и какво е било първото корито в света? Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили?
Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито.
И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито.
към беседата >>
Че това е връзка, да дадеш половин хляб на един човек.
Не се плашете да правите връзки.
Че това е връзка, да дадеш половин хляб на един човек.
И ако е по закона на любовта, тоя хляб ще се върне при вас. Вие сте дали половин хляб, като го занесете, ще стане цял. Това, което сте дали, то ще се върне при вас.
към беседата >>
И това дете го турят в коритото.
Първото корито, с което вие сега си служите? Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито.
И това дете го турят в коритото.
Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят?
към беседата >>
И ако е по закона на любовта, тоя хляб ще се върне при вас.
Не се плашете да правите връзки. Че това е връзка, да дадеш половин хляб на един човек.
И ако е по закона на любовта, тоя хляб ще се върне при вас.
Вие сте дали половин хляб, като го занесете, ще стане цял. Това, което сте дали, то ще се върне при вас.
към беседата >>
Защо детето плаче в коритото?
Една лодка, един съвременен параход има формата на корито. Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото.
Защо детето плаче в коритото?
Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години?
към беседата >>
Вие сте дали половин хляб, като го занесете, ще стане цял.
Не се плашете да правите връзки. Че това е връзка, да дадеш половин хляб на един човек. И ако е по закона на любовта, тоя хляб ще се върне при вас.
Вие сте дали половин хляб, като го занесете, ще стане цял.
Това, което сте дали, то ще се върне при вас.
към беседата >>
Защото то усеща, че е ограничено.
Щом говорим за параход, отиваме далеч, до неща по-малко свързани с въпроса. Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото?
Защото то усеща, че е ограничено.
Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите.
към беседата >>
Това, което сте дали, то ще се върне при вас.
Не се плашете да правите връзки. Че това е връзка, да дадеш половин хляб на един човек. И ако е по закона на любовта, тоя хляб ще се върне при вас. Вие сте дали половин хляб, като го занесете, ще стане цял.
Това, което сте дали, то ще се върне при вас.
към беседата >>
Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не.
Това корито как сте го направили? Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено.
Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не.
Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото?
към беседата >>
Сега има нещо, което вие сте изгубили.
Сега има нещо, което вие сте изгубили.
Вие сте изгубили вашия мир, вие сте изгубили вашето доверие в Бога. Вие казвате: „Бог е Баща ми, но дали ще ме послуша? " Като казвате: „Дали ще ме послуша? ", аз разбирам, че има нещо във вашия характер, което ви пречи.
към беседата >>
Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито.
Отсекли сте някое дърво - взет е животът - и от отсеченото дърво сте направили корито. И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не.
Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито.
Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина.
към беседата >>
Вие сте изгубили вашия мир, вие сте изгубили вашето доверие в Бога.
Сега има нещо, което вие сте изгубили.
Вие сте изгубили вашия мир, вие сте изгубили вашето доверие в Бога.
Вие казвате: „Бог е Баща ми, но дали ще ме послуша? " Като казвате: „Дали ще ме послуша? ", аз разбирам, че има нещо във вашия характер, което ви пречи.
към беседата >>
Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят?
И това дете го турят в коритото. Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито.
Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят?
До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина. Аз вземам размерите произволно.
към беседата >>
Вие казвате: „Бог е Баща ми, но дали ще ме послуша?
Сега има нещо, което вие сте изгубили. Вие сте изгубили вашия мир, вие сте изгубили вашето доверие в Бога.
Вие казвате: „Бог е Баща ми, но дали ще ме послуша?
" Като казвате: „Дали ще ме послуша? ", аз разбирам, че има нещо във вашия характер, което ви пречи.
към беседата >>
До колко години?
Защо детето плаче в коритото? Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят?
До колко години?
В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина. Аз вземам размерите произволно. Две деца колко години могат да живеят в него?
към беседата >>
" Като казвате: „Дали ще ме послуша?
Сега има нещо, което вие сте изгубили. Вие сте изгубили вашия мир, вие сте изгубили вашето доверие в Бога. Вие казвате: „Бог е Баща ми, но дали ще ме послуша?
" Като казвате: „Дали ще ме послуша?
", аз разбирам, че има нещо във вашия характер, което ви пречи.
към беседата >>
В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите.
Защото то усеща, че е ограничено. Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години?
В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите.
За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина. Аз вземам размерите произволно. Две деца колко години могат да живеят в него? Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
към беседата >>
", аз разбирам, че има нещо във вашия характер, което ви пречи.
Сега има нещо, което вие сте изгубили. Вие сте изгубили вашия мир, вие сте изгубили вашето доверие в Бога. Вие казвате: „Бог е Баща ми, но дали ще ме послуша? " Като казвате: „Дали ще ме послуша?
", аз разбирам, че има нещо във вашия характер, което ви пречи.
към беседата >>
За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото?
Плаче синът: „Един ден и мене тъй ще направите." А пък майката казва: „Не. Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите.
За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото?
Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина. Аз вземам размерите произволно. Две деца колко години могат да живеят в него? Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
към беседата >>
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога.
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога.
Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа. Гледай й ума! Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие.
към беседата >>
Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина.
Един ден няма да направят тъй с тебе." Добре, помислете, че имате две деца в едно корито. Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото?
Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина.
Аз вземам размерите произволно. Две деца колко години могат да живеят в него? Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
към беседата >>
Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа.
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога.
Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа.
Гледай й ума! Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера.
към беседата >>
Аз вземам размерите произволно.
Колко време две деца могат да живеят в едно корито, да се вместят? До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина.
Аз вземам размерите произволно.
Две деца колко години могат да живеят в него? Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
към беседата >>
Гледай й ума!
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога. Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа.
Гледай й ума!
Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя.
към беседата >>
Две деца колко години могат да живеят в него?
До колко години? В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина. Аз вземам размерите произволно.
Две деца колко години могат да живеят в него?
Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
към беседата >>
Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна.
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога. Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа. Гледай й ума!
Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна.
Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя.
към беседата >>
Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
В такова доста големичко корито, в което си перете дрехите. За колко години две деца могат да се вместят вътре в коритото? Представете си, че това корито има един метър дължина и шейсет сантиметра широчина. Аз вземам размерите произволно. Две деца колко години могат да живеят в него?
Щом има две деца, майката ще бъде един ден заставена да извади едното или двете деца из коритото навън.
към беседата >>
Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си.
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога. Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа. Гледай й ума! Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна.
Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си.
Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде.
към беседата >>
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи.
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи.
Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате. (Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите. Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език. Трябва да го преведете.
към беседата >>
Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие.
И сега някои от вас очаквате на млади години да си уредите работите и на стари години да слугувате на Бога. Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа. Гледай й ума! Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си.
Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие.
И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен.
към беседата >>
Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате.
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи.
Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате.
(Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите. Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език. Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума.
към беседата >>
И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера.
Една млада мома на млади години ще слугува на своите любовници, а на стари години, като стара баба на сто и двайсет години, когато никой няма да я погледне, ще отиде да слугува на Господа. Гледай й ума! Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие.
И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера.
Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен. Там няма ли милост?
към беседата >>
(Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите.
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи. Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате.
(Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите.
Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език. Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така.
към беседата >>
Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя.
Гледай й ума! Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера.
Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя.
Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен. Там няма ли милост? Има милост само към тия, които ходят да работят.
към беседата >>
Питам, без да се почесвате не може ли?
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи. Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате. (Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите.
Питам, без да се почесвате не може ли?
Почесването, това е език. Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"?
към беседата >>
Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя.
Аз не казвам, че на Господ не сте потребни, аз виждам добрата страна. Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя.
Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя.
А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен. Там няма ли милост? Има милост само към тия, които ходят да работят. Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
към беседата >>
Почесването, това е език.
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи. Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате. (Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите. Питам, без да се почесвате не може ли?
Почесването, това е език.
Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа?
към беседата >>
А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде.
Но противоречието е там, че в мен седи една особена идея и аз ще се намеря в едно противоречие със себе си. Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя.
А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде.
И ще остана гладен. Там няма ли милост? Има милост само към тия, които ходят да работят. Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
към беседата >>
Трябва да го преведете.
Някой път нам ни е жалко да напуснем някои стари идеи. Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате. (Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите. Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език.
Трябва да го преведете.
Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване.
към беседата >>
И ще остана гладен.
Ако аз съм употребил целия си живот да обичам хората, и на стари години съм тръгнал да обичам Господа, аз ще се намеря в едно противоречие. И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде.
И ще остана гладен.
Там няма ли милост? Има милост само към тия, които ходят да работят. Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
към беседата >>
Това е класически език, класическа дума.
Например имате навика да се почесвате - като се кажат някои важни работи, да се почесвате. (Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите. Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език. Трябва да го преведете.
Това е класически език, класическа дума.
И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате.
към беседата >>
Там няма ли милост?
И ако отида при Бога, като остарея, аз ще бъда в едно такова състояние, че няма да Го разбера. Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен.
Там няма ли милост?
Има милост само към тия, които ходят да работят. Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
към беседата >>
И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така.
(Учителят се почесва зад ухото и после си туря дясната ръка на кръста.) И после си туряте ръката така и почнете да мислите. Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език. Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума.
И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така.
(Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване.
към беседата >>
Има милост само към тия, които ходят да работят.
Защото Господ ще каже: „Този старец на сто и двайсет години ще го пратите на лозето да копае." А пък аз ще съм с идеята, че съм на сто и двайсет години и не мога да работя. Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен. Там няма ли милост?
Има милост само към тия, които ходят да работят.
Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
към беседата >>
(Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"?
Питам, без да се почесвате не може ли? Почесването, това е език. Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така.
(Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"?
Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля.
към беседата >>
Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
Ще ме пратят на лозето, а пък аз ще се откажа да работя. А на небето има правило: който не работи, не му дават да яде. И ще остана гладен. Там няма ли милост? Има милост само към тия, които ходят да работят.
Щом не работят, пращат ги на земята, дето има милост.
към беседата >>
Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа?
Почесването, това е език. Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"?
Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа?
" Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес?
към беседата >>
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение.
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение.
Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ. Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят? " Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше.
към беседата >>
" Това е почесване.
Трябва да го преведете. Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа?
" Това е почесване.
Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте.
към беседата >>
Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ.
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение.
Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ.
Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят? " Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети.
към беседата >>
Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате.
Това е класически език, класическа дума. И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване.
Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате.
И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша?
към беседата >>
Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят?
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение. Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ.
Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят?
" Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията.
към беседата >>
И в молитвата има почесване.
И не туря само пръстите си, но няколко пъти ще каже с пръстите си така. (Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате.
И в молитвата има почесване.
„Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване.
към беседата >>
" Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири.
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение. Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ. Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят?
" Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири.
Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет.
към беседата >>
„Чакай да се помоля.
(Учителят се почесва зад ухото.) Как ще се преведе думата „почесване"? Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване.
„Чакай да се помоля.
Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите?
към беседата >>
Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът?
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение. Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ. Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят? " Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири.
Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът?
Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет. На кое място, и аз не зная сега.
към беседата >>
Но дали Господ ще ме послуша днес?
Дадат на човека някоя работа и той казва: „Ако не мога да свърша тая работа? " Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля.
Но дали Господ ще ме послуша днес?
Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите.
към беседата >>
Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше.
Сега вие мислите, че като отидете на небето, ангелите са толкова добри, че ще ходите на угощение. Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ. Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят? " Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът?
Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше.
Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет. На кое място, и аз не зная сега. Тогава вие можете ли да направите справка?
към беседата >>
Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте.
" Това е почесване. Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес?
Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте.
Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате?
към беседата >>
Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети.
Хубаво, тия ангели като минаваха покрай вас, вие приличахте на онзи български говедар, за който има един разказ. Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят? " Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше.
Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети.
Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет. На кое място, и аз не зная сега. Тогава вие можете ли да направите справка? Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
към беседата >>
Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша?
Той мисли, мисли и казва: „Не искам тая работа, тя не е за мене." Някой път ви дойде на ума да се молите, но пак се почесвате. И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте.
Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша?
" Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения?
към беседата >>
Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията.
Господ, като минавал, запитал говедаря: „Синко, накъде е пътят? " Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети.
Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията.
Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет. На кое място, и аз не зная сега. Тогава вие можете ли да направите справка? Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
към беседата >>
" Това е почесване.
И в молитвата има почесване. „Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша?
" Това е почесване.
Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения? Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате?
към беседата >>
Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет.
" Говедарят си бил подпрял краката на крушата и свирел с кавал, и без да се мръдне, като продължавал да си държи краката в това положение, казал: „Хей нататък." И продължил да свири. Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията.
Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет.
На кое място, и аз не зная сега. Тогава вие можете ли да направите справка? Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
към беседата >>
Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите?
„Чакай да се помоля. Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване.
Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите?
Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения? Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате? Мислите, че Господ няма да ви послуша.
към беседата >>
На кое място, и аз не зная сега.
Ако мине един ангел и вие така му кажете, ще ви приеме ли ангелът? Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет.
На кое място, и аз не зная сега.
Тогава вие можете ли да направите справка? Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
към беседата >>
Вие сам предлагате в себе си да се молите.
Но дали Господ ще ме послуша днес? Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите?
Вие сам предлагате в себе си да се молите.
Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения? Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате? Мислите, че Господ няма да ви послуша. Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
към беседата >>
Тогава вие можете ли да направите справка?
Той ще каже: „Това е онзи говедар, който на гърба си свиреше. Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет. На кое място, и аз не зная сега.
Тогава вие можете ли да направите справка?
Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
към беседата >>
Кой ви накара, та после отлагате?
Хайде, няма да се моля, тая работа не е за мен." И оставяте. Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите.
Кой ви накара, та после отлагате?
Кои са основните подбуждения? Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате? Мислите, че Господ няма да ви послуша. Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
към беседата >>
Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
Даже не стана." Ако на тия ангели, които минават по земята, не им направите една малка услуга, вие на небето не можете да бъдете приети. Писанието казва: „Някой път сте угостили ангели." На кое място е тоя стих: „Някой път, като сте угостили някого, някой ангел сте угостили." Има авторитетни книги, които знаят повече от нас - някой кодекс или справочна книга, но аз съм напълно сигурен, че това място е в Свещената книга, Библията. Зная положително, че е в Новия завет, не в Стария завет. На кое място, и аз не зная сега. Тогава вие можете ли да направите справка?
Сега няма какво да търсите, но може да се намери.
към беседата >>
Кои са основните подбуждения?
Казвате: „Ако аз се помоля, и Господ не ме послуша? " Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате?
Кои са основните подбуждения?
Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате? Мислите, че Господ няма да ви послуша. Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
към беседата >>
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда.
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда.
Някой път се заражда дисонанс между вас. Не се обичате например. Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега.
към беседата >>
Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате?
" Това е почесване. Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения?
Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате?
Мислите, че Господ няма да ви послуша. Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
към беседата >>
Някой път се заражда дисонанс между вас.
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда.
Някой път се заражда дисонанс между вас.
Не се обичате например. Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо.
към беседата >>
Мислите, че Господ няма да ви послуша.
Ако Господ не ви слуша, защо трябва да отложите? Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения? Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате?
Мислите, че Господ няма да ви послуша.
Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
към беседата >>
Не се обичате например.
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда. Някой път се заражда дисонанс между вас.
Не се обичате например.
Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича.
към беседата >>
Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
Вие сам предлагате в себе си да се молите. Кой ви накара, та после отлагате? Кои са основните подбуждения? Кое ви накара сега да се молите и кое ви накара после да отлагате? Мислите, че Господ няма да ви послуша.
Кои са основните причини, за да не ви послуша Господ?
към беседата >>
Защо хората сега не се обичат?
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда. Някой път се заражда дисонанс между вас. Не се обичате например.
Защо хората сега не се обичат?
Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга.
към беседата >>
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат?
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат?
Отива един българин с празни ръце при лекаря. Лекарят му казва: „Зает съм. Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той.
към беседата >>
Или пък защо се обичат?
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда. Някой път се заражда дисонанс между вас. Не се обичате например. Защо хората сега не се обичат?
Или пък защо се обичат?
Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга. Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения.
към беседата >>
Отива един българин с празни ръце при лекаря.
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат?
Отива един българин с празни ръце при лекаря.
Лекарят му казва: „Зает съм. Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл.
към беседата >>
Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега.
В живота трябва да имаме една философия, с която да си помагаме при нужда. Някой път се заражда дисонанс между вас. Не се обичате например. Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат?
Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега.
За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга. Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения. Има си повод и за обичта, и за омразата.
към беседата >>
Лекарят му казва: „Зает съм.
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат? Отива един българин с празни ръце при лекаря.
Лекарят му казва: „Зает съм.
Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят.
към беседата >>
За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо.
Някой път се заражда дисонанс между вас. Не се обичате например. Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега.
За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо.
Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга. Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения. Има си повод и за обичта, и за омразата. Трябва да има един повод, за да обичате някого.
към беседата >>
Нямам време.
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат? Отива един българин с празни ръце при лекаря. Лекарят му казва: „Зает съм.
Нямам време.
Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка?
към беседата >>
Не може той да не ви обича.
Не се обичате например. Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо.
Не може той да не ви обича.
И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга. Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения. Има си повод и за обичта, и за омразата. Трябва да има един повод, за да обичате някого.
към беседата >>
Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо.
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат? Отива един българин с празни ръце при лекаря. Лекарят му казва: „Зает съм. Нямам време.
Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо.
„Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина.
към беседата >>
И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга.
Защо хората сега не се обичат? Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича.
И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга.
Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения. Има си повод и за обичта, и за омразата. Трябва да има един повод, за да обичате някого.
към беседата >>
„Нося ви го дар" - казва той.
Щом влезеш в един дом и мислиш, че няма да те приемат, коя е причината, че няма да е приемат? Отива един българин с празни ръце при лекаря. Лекарят му казва: „Зает съм. Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо.
„Нося ви го дар" - казва той.
„Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема.
към беседата >>
Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения.
Или пък защо се обичат? Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга.
Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения.
Има си повод и за обичта, и за омразата. Трябва да има един повод, за да обичате някого.
към беседата >>
„Добре дошъл.
Отива един българин с празни ръце при лекаря. Лекарят му казва: „Зает съм. Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той.
„Добре дошъл.
Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите?
към беседата >>
Има си повод и за обичта, и за омразата.
Необичането и обичта си имат своя повод и тоя повод не е отсега. За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга. Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения.
Има си повод и за обичта, и за омразата.
Трябва да има един повод, за да обичате някого.
към беседата >>
Имам време" - казал лекарят.
Лекарят му казва: „Зает съм. Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл.
Имам време" - казал лекарят.
Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо.
към беседата >>
Трябва да има един повод, за да обичате някого.
За да ви обича някой, някога в далечното минало вие сте му направили нещо. Не може той да не ви обича. И ако не ви обича, в далечното минало не сте му направили услуга. Може да се обяснява, че той има отрицателни енергии, а пък вие положителни, но това са външни обяснения. Има си повод и за обичта, и за омразата.
Трябва да има един повод, за да обичате някого.
към беседата >>
Лекарят българина ли приел, или пуяка?
Нямам време. Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят.
Лекарят българина ли приел, или пуяка?
Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар.
към беседата >>
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това?
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това?
Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого. Българинът има една черта. Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна?
към беседата >>
Пуякът препоръчва българина.
Друг път елате." Втори път идва българинът и носи един голям пуяк - турил го на рамо. „Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка?
Пуякът препоръчва българина.
Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат.
към беседата >>
Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого.
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това?
Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого.
Българинът има една черта. Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина.
към беседата >>
Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема.
„Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина.
Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема.
Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения.
към беседата >>
Българинът има една черта.
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това? Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого.
Българинът има една черта.
Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде.
към беседата >>
Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите?
„Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема.
Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите?
Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения. При Господа ще носите нещо.
към беседата >>
Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си.
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това? Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого. Българинът има една черта.
Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си.
Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари?
към беседата >>
Все трябва да носите нещо.
Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите?
Все трябва да носите нещо.
За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения. При Господа ще носите нещо. И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
към беседата >>
Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша?
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това? Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого. Българинът има една черта. Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си.
Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша?
Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих!
към беседата >>
За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар.
Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо.
За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар.
Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения. При Господа ще носите нещо. И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
към беседата >>
Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна?
Ако двама души се обичат, защо някой път вие не обичате да слушате за това? Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого. Българинът има една черта. Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша?
Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна?
Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си.
към беседата >>
Без дар никъде няма да ви приемат.
Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар.
Без дар никъде няма да ви приемат.
Без дар да ви приемат, това са изключения. При Господа ще носите нещо. И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
към беседата >>
Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина.
Не обичате някой път да слушате, че еди-кой си обикнал някого, не гледате с добро око, ако някой обича някого. Българинът има една черта. Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна?
Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина.
Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си.
към беседата >>
Без дар да ви приемат, това са изключения.
Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат.
Без дар да ви приемат, това са изключения.
При Господа ще носите нещо. И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
към беседата >>
Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде.
Българинът има една черта. Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина.
Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде.
Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него.
към беседата >>
При Господа ще носите нещо.
Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения.
При Господа ще носите нещо.
И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
към беседата >>
Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари?
Мъжът ако обича жена си, казват: „Тръгнал подир жена си. Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде.
Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари?
„Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това?
към беседата >>
И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения. При Господа ще носите нещо.
И като видят пуяка на рамото ви, заради него вратата ще ви бъдат отворени.
към беседата >>
„Аз те родих!
Тръгнал по женски ум." Че защо, ако жената е умна, да не я слуша? Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари?
„Аз те родих!
" Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това? Че защо ще гледате външното?
към беседата >>
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува.
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува.
Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта? Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта? Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете? За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя. По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората.
към беседата >>
" Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си.
Казват: „По женски ум се води." Или пък много пъти може бащата да тръгне по ума на сина си и казва: „По твоя ум ли ще тръгна? Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих!
" Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си.
В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това? Че защо ще гледате външното? Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга.
към беседата >>
Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта?
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува.
Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта?
Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта? Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете? За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя. По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората. Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат?
към беседата >>
В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си.
Аз съм те родил." Той говори една истина, която е половин истина. Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си.
В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си.
И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това? Че защо ще гледате външното? Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга. Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
към беседата >>
Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта?
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува. Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта?
Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта?
Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете? За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя. По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората. Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат? Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
към беседата >>
И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него.
Той го е родил, той го е добил, откраднал го е отнякъде. Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си.
И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него.
Знаете ли вие това? Че защо ще гледате външното? Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга. Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
към беседата >>
Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете?
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува. Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта? Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта?
Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете?
За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя. По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората. Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат? Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
към беседата >>
Знаете ли вие това?
Като задигнете една кесия и я турите в своя джоб, вие ли създадохте тия пари? „Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него.
Знаете ли вие това?
Че защо ще гледате външното? Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга. Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
към беседата >>
За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя.
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува. Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта? Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта? Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете?
За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя.
По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората. Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат? Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
към беседата >>
Че защо ще гледате външното?
„Аз те родих! " Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това?
Че защо ще гледате външното?
Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга. Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
към беседата >>
По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората.
Аз вземам сега един пример, който може зле да се тълкува. Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта? Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта? Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете? За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя.
По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората.
Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат? Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
към беседата >>
Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга.
" Мъчно е баща да взема поука от сина си и мъчно е майка да взема поука от дъщеря си. В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това? Че защо ще гледате външното?
Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга.
Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
към беседата >>
Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат?
Казвате: „В Царството Небесно до отиваш и пуяк да носиш - някоя добродетел ще е това." Какво нещо е добродетелта? Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта? Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете? За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя. По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората.
Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат?
Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
към беседата >>
Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
В дадения случай тогава ще имаме: когато бащата не може да се поучи от сина си, синът мъчно може да се поучи от баща си. И когато мъжът не може да се поучи от жена си, много мъчно жената може да се поучи от него. Знаете ли вие това? Че защо ще гледате външното? Аз мога да напиша на една бакалска книга едно любовно писмо, а пък мога да напиша най-безобразни работи на най-хубавата книга.
Питам тогава, кое е по-съдържателно, написаното на бакалска книга или думите, написани на най-хубава книга, но думи, които нямат никакъв смисъл?
към беседата >>
Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
Съгласен съм, но какво нещо е добродетелта? Каква е вашата идея за добродетелта, как ще я опишете? За доброто донякъде зная, но за добродетелта и досега не мога да си представя какво нещо е тя. По някой път, когато някой казва „добродетел", аз разбирам следното: да ми изпее някой една хубава песен, а пък аз да я възпроизведа на хората. Ако някой изпее една хубава песен, и аз отивам само да разказвам за хубавата му песен, какво ще ме разберат?
Но някой път ние говорим и за добродетелта, както за песента, казваме: „Той хубаво пее." Има някоя идея, но неопределено е това „хубаво пее".
към беседата >>
И сега вие искате богатите хора, учените хора да оправят света.
И сега вие искате богатите хора, учените хора да оправят света.
Могат да го оправят, ако имат тия три знака: богат, който знае движението на любовта; богат, който знае движението на мъдростта; богат, който знае движението на истината. А пък един учен, богат, който не знае тия движения, не може да помогне никому. И вие, ако не знаете тия движения, не можете да помогнете с нищо.
към беседата >>
Та неопределените идеи уморяват човека.
Та неопределените идеи уморяват човека.
Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме. Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не. Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение.
към беседата >>
Могат да го оправят, ако имат тия три знака: богат, който знае движението на любовта; богат, който знае движението на мъдростта; богат, който знае движението на истината.
И сега вие искате богатите хора, учените хора да оправят света.
Могат да го оправят, ако имат тия три знака: богат, който знае движението на любовта; богат, който знае движението на мъдростта; богат, който знае движението на истината.
А пък един учен, богат, който не знае тия движения, не може да помогне никому. И вие, ако не знаете тия движения, не можете да помогнете с нищо.
към беседата >>
Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме.
Та неопределените идеи уморяват човека.
Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме.
Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не. Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия?
към беседата >>
А пък един учен, богат, който не знае тия движения, не може да помогне никому.
И сега вие искате богатите хора, учените хора да оправят света. Могат да го оправят, ако имат тия три знака: богат, който знае движението на любовта; богат, който знае движението на мъдростта; богат, който знае движението на истината.
А пък един учен, богат, който не знае тия движения, не може да помогне никому.
И вие, ако не знаете тия движения, не можете да помогнете с нищо.
към беседата >>
Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не.
Та неопределените идеи уморяват човека. Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме.
Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не.
Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат.
към беседата >>
И вие, ако не знаете тия движения, не можете да помогнете с нищо.
И сега вие искате богатите хора, учените хора да оправят света. Могат да го оправят, ако имат тия три знака: богат, който знае движението на любовта; богат, който знае движението на мъдростта; богат, който знае движението на истината. А пък един учен, богат, който не знае тия движения, не може да помогне никому.
И вие, ако не знаете тия движения, не можете да помогнете с нищо.
към беседата >>
Сега не е въпросът в това.
Та неопределените идеи уморяват човека. Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме. Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не.
Сега не е въпросът в това.
Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне.
към беседата >>
Как да почнете да се движите, при какви условия, за това ви трябва цяла философия.
Как да почнете да се движите, при какви условия, за това ви трябва цяла философия.
Представете си, че някой човек е намразил някого и иска да го убие. Как ще направи така, че той да го обикне?
към беседата >>
Колебанието ще дойде.
Та неопределените идеи уморяват човека. Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме. Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не. Сега не е въпросът в това.
Колебанието ще дойде.
Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия.
към беседата >>
Представете си, че някой човек е намразил някого и иска да го убие.
Как да почнете да се движите, при какви условия, за това ви трябва цяла философия.
Представете си, че някой човек е намразил някого и иска да го убие.
Как ще направи така, че той да го обикне?
към беседата >>
Колебание има и в клонищата на едно растение.
Та неопределените идеи уморяват човека. Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме. Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не. Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде.
Колебание има и в клонищата на едно растение.
Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид.
към беседата >>
Как ще направи така, че той да го обикне?
Как да почнете да се движите, при какви условия, за това ви трябва цяла философия. Представете си, че някой човек е намразил някого и иска да го убие.
Как ще направи така, че той да го обикне?
към беседата >>
Каква е разликата между разумните и неразумните действия?
Вие не знаете дали ще отидете на небето, не знаете дали Господ ще ви приеме. Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не. Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение.
Каква е разликата между разумните и неразумните действия?
Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение.
към беседата >>
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате.
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате.
Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате? Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате. Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост.
към беседата >>
Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат.
Вие не сте уверен и почнете да се колебаете, дали сте в пътя, или не. Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия?
Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат.
Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение. Как се казва това?
към беседата >>
Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате?
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате.
Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате?
Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате. Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите.
към беседата >>
Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне.
Сега не е въпросът в това. Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат.
Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне.
В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение. Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение.
към беседата >>
Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате.
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате. Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате?
Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате.
Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази.
към беседата >>
В живота има неразумни действия.
Колебанието ще дойде. Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне.
В живота има неразумни действия.
Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение. Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате.
към беседата >>
Представете си, че ви турят една маска.
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате. Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате? Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате.
Представете си, че ви турят една маска.
Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази. Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост.
към беседата >>
Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид.
Колебание има и в клонищата на едно растение. Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия.
Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид.
Вие минавате без позволение. Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате. Непредвидени неща може да има.
към беседата >>
Минал вашият неприятел и ви турил една маска.
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате. Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате? Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате. Представете си, че ви турят една маска.
Минал вашият неприятел и ви турил една маска.
Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази. Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост. Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта.
към беседата >>
Вие минавате без позволение.
Каква е разликата между разумните и неразумните действия? Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид.
Вие минавате без позволение.
Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате. Непредвидени неща може да има. Може да е имало там голямо угощение.
към беседата >>
Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост.
Христос е казал: „Любете враговете си." Има един човек, когото вие не можете да обичате. Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате? Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате. Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска.
Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост.
Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази. Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост. Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта. Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
към беседата >>
Как се казва това?
Ако отидете в една гора и ако всички дървета се движеха от само себе си, то като минавате, те ще се спрат. Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение.
Как се казва това?
Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате. Непредвидени неща може да има. Може да е имало там голямо угощение. В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
към беседата >>
Аз, човекът, който разбирам законите.
Как ще ви туря в това движение сега, че да ви науча да обичате? Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате. Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост.
Аз, човекът, който разбирам законите.
ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази. Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост. Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта. Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
към беседата >>
Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение.
Но понеже вятърът ги движи, вятърът не иска да знае нищо за вас и ако минавате, някой клон може да ви блъсне. В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение. Как се казва това?
Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение.
По благодат минавате. Непредвидени неща може да има. Може да е имало там голямо угощение. В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
към беседата >>
ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази.
Трябва да ви покажа посоката, трябва да ви покажа защо трябва да го обичате. Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите.
ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази.
Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост. Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта. Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
към беседата >>
По благодат минавате.
В живота има неразумни действия. Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение. Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение.
По благодат минавате.
Непредвидени неща може да има. Може да е имало там голямо угощение. В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
към беседата >>
Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост.
Представете си, че ви турят една маска. Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази.
Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост.
Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта. Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
към беседата >>
Непредвидени неща може да има.
Неразумни, но действия, които не вземат вашето пътуване предвид. Вие минавате без позволение. Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате.
Непредвидени неща може да има.
Може да е имало там голямо угощение. В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
към беседата >>
Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта.
Минал вашият неприятел и ви турил една маска. Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази. Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост.
Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта.
Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
към беседата >>
Може да е имало там голямо угощение.
Вие минавате без позволение. Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате. Непредвидени неща може да има.
Може да е имало там голямо угощение.
В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
към беседата >>
Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
Минава друг човек и като ви види с маската, той веднага ще ви намрази, защото ще помисли, че вие сте този, който му е направил пакост. Аз, човекът, който разбирам законите. ще снема вашата маска да ви види, и като ви види, той ще престане да ви мрази. Казвам му: „Този човек не е който ви е направил пакост. Този човек в миналото ви е направил добро и затова трябва да го обичате." В това седи сега мъдростта.
Мнозина трябва да знаете как да снемате маските.
към беседата >>
В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
Как се казва това? Контрабанда. Кажете някоя по-добра дума - минавате без позволение. По благодат минавате. Непредвидени неща може да има. Може да е имало там голямо угощение.
В тенджерата останало малко и вас ще ви поканят, колкото да се пооблажите малко, но това ядене ни най-
към беседата >>
Вие седите сега - от старите учени сте вие.
Вие седите сега - от старите учени сте вие.
Аз съм слушал стари братя и стари сестри да казват: „Десет години, двайсет години съм в този път, двайсет години има вече как се подвизавам." А пък какво се е подвизавал двайсет години? Че и аз съм се подвизавал, но в какво? Хубаво е да се подвизава човек. Аз не считам за подвиг делата на един човек, който не започва с любовта. И който вечерно време не свърши с истината, не го наричам това подвиг.
към беседата >>
малко не е за вас.
малко не е за вас.
Вие ще се хвалите: „Аз бях на едно богато угощение." Но вие не сте предвидени, случайно сте били там, от поканените гости не сте. Туй е пак за обяснение. Трябва да бъдете един от поканените гости. А пък поканването е нещо разумно. Трябва да разберете нещата.
към беседата >>
Аз съм слушал стари братя и стари сестри да казват: „Десет години, двайсет години съм в този път, двайсет години има вече как се подвизавам." А пък какво се е подвизавал двайсет години?
Вие седите сега - от старите учени сте вие.
Аз съм слушал стари братя и стари сестри да казват: „Десет години, двайсет години съм в този път, двайсет години има вече как се подвизавам." А пък какво се е подвизавал двайсет години?
Че и аз съм се подвизавал, но в какво? Хубаво е да се подвизава човек. Аз не считам за подвиг делата на един човек, който не започва с любовта. И който вечерно време не свърши с истината, не го наричам това подвиг. Аз считам, че подвигът е между две силни точки: да започне човек с любовта и да свърши с истината.
към беседата >>
Вие ще се хвалите: „Аз бях на едно богато угощение." Но вие не сте предвидени, случайно сте били там, от поканените гости не сте.
малко не е за вас.
Вие ще се хвалите: „Аз бях на едно богато угощение." Но вие не сте предвидени, случайно сте били там, от поканените гости не сте.
Туй е пак за обяснение. Трябва да бъдете един от поканените гости. А пък поканването е нещо разумно. Трябва да разберете нещата.
към беседата >>
Че и аз съм се подвизавал, но в какво?
Вие седите сега - от старите учени сте вие. Аз съм слушал стари братя и стари сестри да казват: „Десет години, двайсет години съм в този път, двайсет години има вече как се подвизавам." А пък какво се е подвизавал двайсет години?
Че и аз съм се подвизавал, но в какво?
Хубаво е да се подвизава човек. Аз не считам за подвиг делата на един човек, който не започва с любовта. И който вечерно време не свърши с истината, не го наричам това подвиг. Аз считам, че подвигът е между две силни точки: да започне човек с любовта и да свърши с истината. И по средата - на зенита - е мъдростта.
към беседата >>
Туй е пак за обяснение.
малко не е за вас. Вие ще се хвалите: „Аз бях на едно богато угощение." Но вие не сте предвидени, случайно сте били там, от поканените гости не сте.
Туй е пак за обяснение.
Трябва да бъдете един от поканените гости. А пък поканването е нещо разумно. Трябва да разберете нещата.
към беседата >>
Хубаво е да се подвизава човек.
Вие седите сега - от старите учени сте вие. Аз съм слушал стари братя и стари сестри да казват: „Десет години, двайсет години съм в този път, двайсет години има вече как се подвизавам." А пък какво се е подвизавал двайсет години? Че и аз съм се подвизавал, но в какво?
Хубаво е да се подвизава човек.
Аз не считам за подвиг делата на един човек, който не започва с любовта. И който вечерно време не свърши с истината, не го наричам това подвиг. Аз считам, че подвигът е между две силни точки: да започне човек с любовта и да свърши с истината. И по средата - на зенита - е мъдростта. Един човек, който не започва с любовта и не свършва с истината, той няма подвиг.
към беседата >>
Трябва да бъдете един от поканените гости.
малко не е за вас. Вие ще се хвалите: „Аз бях на едно богато угощение." Но вие не сте предвидени, случайно сте били там, от поканените гости не сте. Туй е пак за обяснение.
Трябва да бъдете един от поканените гости.
А пък поканването е нещо разумно. Трябва да разберете нещата.
към беседата >>
Аз не считам за подвиг делата на един човек, който не започва с любовта.
Вие седите сега - от старите учени сте вие. Аз съм слушал стари братя и стари сестри да казват: „Десет години, двайсет години съм в този път, двайсет години има вече как се подвизавам." А пък какво се е подвизавал двайсет години? Че и аз съм се подвизавал, но в какво? Хубаво е да се подвизава човек.
Аз не считам за подвиг делата на един човек, който не започва с любовта.
И който вечерно време не свърши с истината, не го наричам това подвиг. Аз считам, че подвигът е между две силни точки: да започне човек с любовта и да свърши с истината. И по средата - на зенита - е мъдростта. Един човек, който не започва с любовта и не свършва с истината, той няма подвиг. Човек, който започва с любовта и свършва с истината, той се подвизава.
към беседата >>
2.
Насока отвътре
,
МОК
, София, 12.4.1935г.,
Това е едно състояние.
Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори.
Това е едно състояние.
Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава.
към беседата >>
Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява.
Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние.
Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява.
Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете.
към беседата >>
Имате две състояния.
Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява.
Имате две състояния.
Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете?
към беседата >>
Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи.
Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния.
Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи.
Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо.
към беседата >>
Каква е разликата между горенето и топенето.
Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи.
Каква е разликата между горенето и топенето.
Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина.
към беседата >>
Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава.
Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето.
Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава.
Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание.
към беседата >>
Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете.
Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава.
Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете.
Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене?
към беседата >>
Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете?
Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете.
Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете?
− Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене?
към беседата >>
− Нищо.
Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете?
− Нищо.
Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи?
към беседата >>
Това са два начина.
Каква е разликата между горенето и топенето. Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо.
Това са два начина.
Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага.
към беседата >>
Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание.
Предметът изчезва вече, не може да се използува по-нататък, а при топенето предметът си остава. Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина.
Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание.
Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове.
към беседата >>
Какъв метод трябва да употребите − топене или горене?
Ако турите мед на огъня, вие го имате все таки, имате какво да вземете. Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание.
Какъв метод трябва да употребите − топене или горене?
Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага?
към беседата >>
Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене?
Но ако изгорите един предмет на огъня, в края на краищата какво ще вземете? − Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене?
Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене?
(С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага? Трябва да се преведе сегашното състояние в света.
към беседата >>
(С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи?
− Нищо. Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене?
(С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи?
Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага? Трябва да се преведе сегашното състояние в света. Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
към беседата >>
Горенето образува дим, а пък топенето образува влага.
Това са два начина. Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи?
Горенето образува дим, а пък топенето образува влага.
Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага? Трябва да се преведе сегашното състояние в света. Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
към беседата >>
Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове.
Искате някой път да живеете само за да се освободите от някое голямо терзание. Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага.
Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове.
Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага? Трябва да се преведе сегашното състояние в света. Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
към беседата >>
Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага?
Какъв метод трябва да употребите − топене или горене? Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове.
Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага?
Трябва да се преведе сегашното състояние в света. Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
към беседата >>
Трябва да се преведе сегашното състояние в света.
Искате да се освободите от някоя голяма беля, с кой метод ще си послужите − с топене или с горене? (С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага?
Трябва да се преведе сегашното състояние в света.
Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
към беседата >>
Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
(С горене.) Често в обикновения език употребяват израза: „Топи се този човек.“ Или казват: „Гори този човек.“ Кое е по-хубаво: да гори или да е топи? Горенето образува дим, а пък топенето образува влага. Горенето образува индустрията, а пък топенето образува земеделие, дава плодове. Кое е по-хубаво сега: дим ли да имаш или влага? Трябва да се преведе сегашното състояние в света.
Вие не може да прогресирате в света, докато съществуват онези процеси,
към беседата >>
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва.
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва.
Но това е съвсем субективно схващане. Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден.
към беседата >>
Но това е съвсем субективно схващане.
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва.
Но това е съвсем субективно схващане.
Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това.
към беседата >>
Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане.
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва. Но това е съвсем субективно схващане.
Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане.
Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба.
към беседата >>
Богатите хора казват, че животът е много добре уреден.
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва. Но това е съвсем субективно схващане. Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане.
Богатите хора казват, че животът е много добре уреден.
Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието.
към беседата >>
Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре.
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва. Но това е съвсем субективно схващане. Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден.
Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре.
Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик.
към беседата >>
Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден.
Всичката погрешка е, че вие мислите, че животът не е такъв, какъвто трябва. Но това е съвсем субективно схващане. Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре.
Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден.
Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание.
към беседата >>
Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това.
Но това е съвсем субективно схващане. Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден.
Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това.
Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила.
към беседата >>
Каквото и да правиш, пипаш само джоба.
Вие мислите, че съвременното общество не е уредено така, както трябва, но това е едно субективно схващане. Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това.
Каквото и да правиш, пипаш само джоба.
Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила. Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия.
към беседата >>
Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието.
Богатите хора казват, че животът е много добре уреден. Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба.
Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието.
Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила. Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия. Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
към беседата >>
Щом нямаш знание, нямаш подтик.
Питайте управляващите и те ще кажат, че животът е уреден добре. Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието.
Щом нямаш знание, нямаш подтик.
Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила. Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия. Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
към беседата >>
Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание.
Сиромасите и тия, които не управляват, казват, че животът не е уреден. Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик.
Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание.
Парите са един резултат на неговата динамическа сила. Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия. Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
към беседата >>
Парите са един резултат на неговата динамическа сила.
Вие разправяте за окултизъм, за знание, за всичко това. Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание.
Парите са един резултат на неговата динамическа сила.
Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия. Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
към беседата >>
Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия.
Каквото и да правиш, пипаш само джоба. Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила.
Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия.
Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
към беседата >>
Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
Като пипаш парите си, тогава се дава подтик на знанието. Щом нямаш знание, нямаш подтик. Но парите − това е общото усилие на всичкото човешко съзнание. Парите са един резултат на неговата динамическа сила. Съвременните пари, както сега са направени, това са динамически сили на ред условия.
Както дърветата, които растат, от тях зависи щастието и животът на онези хора, които живеят върху тях.
към беседата >>
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват.
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват.
То е разменната монета на известен труд. Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати.
към беседата >>
То е разменната монета на известен труд.
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват.
То е разменната монета на известен труд.
Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява.
към беседата >>
Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили.
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват. То е разменната монета на известен труд.
Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили.
Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа.
към беседата >>
Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата.
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват. То е разменната монета на известен труд. Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили.
Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата.
Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате.
към беседата >>
Но това богатство се дължи на работните хора.
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват. То е разменната монета на известен труд. Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата.
Но това богатство се дължи на работните хора.
И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените.
към беседата >>
И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати.
Та парите са резултат на общото усилие на човешкото съзнание, от което всички трябва да се ползуват. То е разменната монета на известен труд. Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора.
И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати.
Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение.
към беседата >>
Да ви приведа един пример, който природата употребява.
То е разменната монета на известен труд. Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати.
Да ви приведа един пример, който природата употребява.
При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това.
към беседата >>
При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа.
Събрани богатства има, но те се дължат на много хора, които са работили. Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява.
При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа.
Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат.
към беседата >>
Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате.
Уредили си държавата и казват, че тази държава е богата. Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа.
Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате.
Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат. После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен.
към беседата >>
Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените.
Но това богатство се дължи на работните хора. И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате.
Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените.
Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат. После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен. А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
към беседата >>
Аз ви давам нов начин за разсъждение.
И като не разбираме закона, искаме изведнъж да бъдем богати. Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените.
Аз ви давам нов начин за разсъждение.
Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат. После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен. А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
към беседата >>
Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това.
Да ви приведа един пример, който природата употребява. При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение.
Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това.
Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат. После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен. А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
към беседата >>
Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат.
При един богат човек вие трябва да бъдете много способни и много работливи; ще видите тогава, че той ще ви ангажира на работа. Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това.
Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат.
После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен. А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
към беседата >>
После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен.
Този начин зависи от вашата способност, от способността, която имате. Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат.
После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен.
А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
към беседата >>
А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
Другият начин е онези синове, които са родени от богатия човек, имат голяма привилегия − родените или приведените. Аз ви давам нов начин за разсъждение. Казвате: „Той е син на богат човек.“ Но вие не знаете какво нещо е това. Онзи, роденият син на богатия човек, е първокласен невежа, нищо не знае и го приемат. После ще го учи баща му, ще харчи пари за него и след години този син на богатия ще стане учен.
А пък онзи, когото богатият приема на работа, той е способен, без да е учен.
към беседата >>
Богатият казва: „Аз имам доста будали при мене, други будали не приемам.
Богатият казва: „Аз имам доста будали при мене, други будали не приемам.
Ако е будала да си върви.“
към беседата >>
Ако е будала да си върви.“
Богатият казва: „Аз имам доста будали при мене, други будали не приемам.
Ако е будала да си върви.“
към беседата >>
Сега ви турям такава форма, за да разберете идеята.
Сега ви турям такава форма, за да разберете идеята.
Богатият счита за благословение, че Бог му дал деца. Той си представя състоянието на сина и дъщеря си, че ще станат учени, способни, ще се издигнат. Но слугите, които идват, той иска да бъдат хора способни.
към беседата >>
Богатият счита за благословение, че Бог му дал деца.
Сега ви турям такава форма, за да разберете идеята.
Богатият счита за благословение, че Бог му дал деца.
Той си представя състоянието на сина и дъщеря си, че ще станат учени, способни, ще се издигнат. Но слугите, които идват, той иска да бъдат хора способни.
към беседата >>
Той си представя състоянието на сина и дъщеря си, че ще станат учени, способни, ще се издигнат.
Сега ви турям такава форма, за да разберете идеята. Богатият счита за благословение, че Бог му дал деца.
Той си представя състоянието на сина и дъщеря си, че ще станат учени, способни, ще се издигнат.
Но слугите, които идват, той иска да бъдат хора способни.
към беседата >>
Но слугите, които идват, той иска да бъдат хора способни.
Сега ви турям такава форма, за да разберете идеята. Богатият счита за благословение, че Бог му дал деца. Той си представя състоянието на сина и дъщеря си, че ще станат учени, способни, ще се издигнат.
Но слугите, които идват, той иска да бъдат хора способни.
към беседата >>
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги.
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги.
Две положения има. Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко! “ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите.
към беседата >>
Две положения има.
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги.
Две положения има.
Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко! “ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете.
към беседата >>
Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко!
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги. Две положения има.
Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко!
“ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща.
към беседата >>
“ Ще се учите да бъдете много мекички.
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги. Две положения има. Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко!
“ Ще се учите да бъдете много мекички.
Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати.
към беседата >>
Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда.
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги. Две положения има. Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко! “ Ще се учите да бъдете много мекички.
Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда.
Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен.
към беседата >>
Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите.
В света има два начина: или трябва да започнете като деца, като будали, или трябва да започнете като слуги. Две положения има. Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко! “ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда.
Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите.
Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите.
към беседата >>
Това са две състояния, с които трябва да започнете.
Две положения има. Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко! “ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите.
Това са две състояния, с които трябва да започнете.
Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга.
към беседата >>
Те са две основни неща.
Тогава, ако започнете като будали, ще кажете: „Татко! “ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете.
Те са две основни неща.
Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга. Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата.
към беседата >>
Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати.
“ Ще се учите да бъдете много мекички. Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща.
Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати.
Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга. Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата. Обръщате с главата надолу нещата.
към беседата >>
Баща ви е способен.
Ако искате да започнете като слуги, тогава ще бъдете под команда. Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати.
Баща ви е способен.
Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга. Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата. Обръщате с главата надолу нещата.
към беседата >>
Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите.
Ще ви казват: това ще направите, онова ще направите. Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен.
Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите.
А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга. Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата. Обръщате с главата надолу нещата.
към беседата >>
А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга.
Това са две състояния, с които трябва да започнете. Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите.
А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга.
Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата. Обръщате с главата надолу нещата.
към беседата >>
Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата.
Те са две основни неща. Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга.
Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата.
Обръщате с главата надолу нещата.
към беседата >>
Обръщате с главата надолу нещата.
Някой път казвате: „Много голям будала съм, съвсем неспособен съм.“ − Не, не сте съвсем неспособни, силни сте, но не сте богати. Баща ви е способен. Щом вие усещате, че сте неспособен, пратени сте в някоя богата къща и в бъдеще ще се проявите. А пък щом се усещате способен, вие вече сте слуга. Противоречието произтича оттам, че вие разменяте двете състояния: туряте способността на слугата върху синовете и туряте състоянието на синовете върху слугата.
Обръщате с главата надолу нещата.
към беседата >>
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва.
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва.
Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота? Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение.
към беседата >>
Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота?
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва.
Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота?
Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец.
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва. Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота?
Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец.
Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец.
към беседата >>
Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами.
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва. Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота? Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец.
Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами.
Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам.
към беседата >>
Вие не сте дали още концерта.
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва. Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота? Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами.
Вие не сте дали още концерта.
Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам.
към беседата >>
Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение.
Когато онзи българин се качил с лицето към задницата на коня, казал, че светът не е направен, както трябва. Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота? Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта.
Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение.
Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Да допуснем, че три деня сте гладували, какъв начин има, за да се справите с живота? Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение.
Какво трябва да правите?
Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава?
към беседата >>
Хората не знаят, че сте певец.
Представете си, че вие сте един първокласен честолюбив певец. Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите?
Хората не знаят, че сте певец.
Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие?
към беседата >>
Да просите не искате, да пеете ви е срам.
Когато пеете, искате салонът да е голям, да е хубаво отоплен, да има реклами. Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец.
Да просите не искате, да пеете ви е срам.
Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал.
към беседата >>
Да просите ви е срам и да пеете ви е срам.
Вие не сте дали още концерта. Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам.
Да просите ви е срам и да пеете ви е срам.
А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите?
към беседата >>
А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя.
Но представете си, че изпаднете в едно стеснено положение. Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам.
А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя.
Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш.
към беседата >>
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние?
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние?
Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното. Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен.
към беседата >>
Какво трябва да правите тогава?
Какво трябва да правите? Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя.
Какво трябва да правите тогава?
Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши.
към беседата >>
Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното.
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние?
Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното.
Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е?
към беседата >>
Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие?
Хората не знаят, че сте певец. Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава?
Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие?
Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател.
към беседата >>
Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е?
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние? Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното.
Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е?
(Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо?
към беседата >>
Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал.
Да просите не искате, да пеете ви е срам. Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие?
Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал.
Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш.
към беседата >>
(Положително.) − А която не гори?
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние? Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното. Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е?
(Положително.) − А която не гори?
(Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте.
към беседата >>
Какво ще правите?
Да просите ви е срам и да пеете ви е срам. А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал.
Какво ще правите?
− (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят?
към беседата >>
(Отрицателно.) Добре.
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние? Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното. Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори?
(Отрицателно.) Добре.
Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте.
към беседата >>
− (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш.
А пък имате нужда, имате глад, който ви заставя. Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите?
− (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш.
След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене.
към беседата >>
Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен.
Какво разбирате под едно положително и отрицателно състояние? Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното. Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре.
Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен.
Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте. Това, което расте, какво е?
към беседата >>
След като пееш, тогава работата ще се свърши.
Какво трябва да правите тогава? Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш.
След като пееш, тогава работата ще се свърши.
Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува.
към беседата >>
Пълният какъв е?
Самите думи положително и отрицателно са разбрани, но да имате една представа за положителното. Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен.
Пълният какъв е?
(Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте. Това, което расте, какво е? (Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
към беседата >>
Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател.
Олга, какво ще направиш ти, ако си в такова противоречие? Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши.
Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател.
Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето?
към беседата >>
(Положителен.) А който няма нищо?
Една свещ, която е запалена и гори, в какво състояние е? (Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е?
(Положителен.) А който няма нищо?
(Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте. Това, което расте, какво е? (Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
към беседата >>
Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш.
Да не дава Господ такава работа, но представете си, че Господ ви е дал. Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател.
Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш.
Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето? Ти никога не може да заставиш един професор да пее.
към беседата >>
(Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте.
(Положително.) − А която не гори? (Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо?
(Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте.
Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте. Това, което расте, какво е? (Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
към беседата >>
Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят?
Какво ще правите? − (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш.
Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят?
(Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето? Ти никога не може да заставиш един професор да пее. Малко професори има във външния свят, които пеят.
към беседата >>
Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте.
(Отрицателно.) Добре. Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте.
Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте.
Това, което расте, какво е? (Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
към беседата >>
(Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене.
− (Ще пея.) Като се изправиш, тогава ще пееш. След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят?
(Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене.
Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето? Ти никога не може да заставиш един професор да пее. Малко професори има във външния свят, които пеят.
към беседата >>
Това, което расте, какво е?
Имате два хамбара, единият пълен с жито, а другият е празен. Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте.
Това, което расте, какво е?
(Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
към беседата >>
Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува.
След като пееш, тогава работата ще се свърши. Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене.
Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува.
Каква е отличителната черта на пеенето? Ти никога не може да заставиш един професор да пее. Малко професори има във външния свят, които пеят.
към беседата >>
(Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
Пълният какъв е? (Положителен.) А който няма нищо? (Отрицателен.) Представете си, че имате едно житно зърно, което расте, а другото не расте. Едното има условия да расте, а другото няма условия да расте. Това, което расте, какво е?
(Положително.) Сега как бихте представили едно положително число (фиг. 1).
към беседата >>
Каква е отличителната черта на пеенето?
Щом се намериш в едно противоречие, ще кажеш: „Ще пея, ще работя, ще вървя напред.“ Те са неща под един и същ знаменател. Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува.
Каква е отличителната черта на пеенето?
Ти никога не може да заставиш един професор да пее. Малко професори има във външния свят, които пеят.
към беседата >>
Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен.
Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен.
Тогаз гениалният какъв е? Глупавият какъв е? (Отрицателен.) Талантливият какъв е? Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността.
към беседата >>
Ти никога не може да заставиш един професор да пее.
Думата „пея“ в този случай значи следното: имаш една дарба, която в даден случай може да употребиш. Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето?
Ти никога не може да заставиш един професор да пее.
Малко професори има във външния свят, които пеят.
към беседата >>
Тогаз гениалният какъв е?
Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен.
Тогаз гениалният какъв е?
Глупавият какъв е? (Отрицателен.) Талантливият какъв е? Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността.
към беседата >>
Малко професори има във външния свят, които пеят.
Хубаво, колко души има между вас, които знаят да пеят? (Класически песни не знаем.) Вие оставете това класическо пеене. Аз бих ви обяснил какво нещо е класическото пеене, но нищо няма да ви ползува. Каква е отличителната черта на пеенето? Ти никога не може да заставиш един професор да пее.
Малко професори има във външния свят, които пеят.
към беседата >>
Глупавият какъв е?
Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен. Тогаз гениалният какъв е?
Глупавият какъв е?
(Отрицателен.) Талантливият какъв е? Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността.
към беседата >>
Ние се спряхме между две точки, нали?
Ние се спряхме между две точки, нали?
Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение. То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара.
към беседата >>
(Отрицателен.) Талантливият какъв е?
Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен. Тогаз гениалният какъв е? Глупавият какъв е?
(Отрицателен.) Талантливият какъв е?
Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността.
към беседата >>
Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение.
Ние се спряхме между две точки, нали?
Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение.
То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете?
към беседата >>
Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността.
Казвате някой път, че обикновеният човек е положителен. Тогаз гениалният какъв е? Глупавият какъв е? (Отрицателен.) Талантливият какъв е?
Значи обикновеният човек, гениалният и талантливият са степени на положителността.
към беседата >>
То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене.
Ние се спряхме между две точки, нали? Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение.
То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене.
Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден.
към беседата >>
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е.
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е.
Кой е положителен според вас? Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни.
към беседата >>
Следната година туряте събраното жито в хамбара.
Ние се спряхме между две точки, нали? Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение. То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене.
Следната година туряте събраното жито в хамбара.
Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете.
към беседата >>
Кой е положителен според вас?
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е.
Кой е положителен според вас?
Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек?
към беседата >>
Колко време се минава?
Ние се спряхме между две точки, нали? Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение. То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара.
Колко време се минава?
Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара.
към беседата >>
Коя е отрицателната черта на положителния?
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е. Кой е положителен според вас?
Коя е отрицателната черта на положителния?
(Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това.
към беседата >>
Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара.
Ние се спряхме между две точки, нали? Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение. То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава?
Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара.
Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление.
към беседата >>
(Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен?
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е. Кой е положителен според вас? Коя е отрицателната черта на положителния?
(Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен?
То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва?
към беседата >>
Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете?
Едната ние наричаме начало, основна точка, отдето човек започва своето движение, а пък другата − завършва своето движение. То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара.
Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете?
Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище.
към беседата >>
То е така.
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е. Кой е положителен според вас? Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен?
То е така.
Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област.
към беседата >>
Към Петровден.
То е съдържанието на този процес За пример изкарвате едно житно зърно от хамбара, хвърляте го на нивата, започва разлагане, гниене. Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете?
Към Петровден.
В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод!
към беседата >>
Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни.
Да предположим, че вие спорите кой е положителен и кой не е. Кой е положителен според вас? Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така.
Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни.
Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми.
към беседата >>
В август почвате да вършеете.
Следната година туряте събраното жито в хамбара. Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден.
В август почвате да вършеете.
Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът?
към беседата >>
Каква възможност има гениалният човек?
Кой е положителен според вас? Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни.
Каква възможност има гениалният човек?
Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит.
към беседата >>
Към края на август житото влиза в хамбара.
Колко време се минава? Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете.
Към края на август житото влиза в хамбара.
Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате.
към беседата >>
Много общо е казано това.
Коя е отрицателната черта на положителния? (Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек?
Много общо е казано това.
Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти.
към беседата >>
Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление.
Ако сеете житото есенно време, колко време се минава, за да влезе житото пак в хамбара. Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара.
Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление.
Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора.
към беседата >>
Коя е отрицателната черта, с която той започва?
(Той има повече вътрешни възможности.) Онзи, който не е положителен? То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това.
Коя е отрицателната черта, с която той започва?
(Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири.
към беседата >>
Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище.
Ако го сеете по Димитровден, кога го жънете? Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление.
Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище.
Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя.
към беседата >>
(Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област.
То е така. Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва?
(Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област.
Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални?
към беседата >>
Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод!
Към Петровден. В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище.
Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод!
“ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление.
към беседата >>
Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми.
Като се разсъждава по този начин казваме, че има повече възможности и мислим, че тези възможности са някак си произволни. Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област.
Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми.
Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма.
към беседата >>
“ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът?
В август почвате да вършеете. Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод!
“ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът?
Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление. За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление.
към беседата >>
Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит.
Каква възможност има гениалният човек? Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми.
Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит.
Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма.
към беседата >>
Вие казвате, че не трябва да чакате.
Към края на август житото влиза в хамбара. Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът?
Вие казвате, че не трябва да чакате.
Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление. За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление. За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
към беседата >>
Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти.
Много общо е казано това. Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит.
Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти.
Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това?
към беседата >>
Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора.
Сега престъплението на нещата седи в следното: всяко нещо, което човек взима от природата, считате го за престъпление. Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате.
Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора.
А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление. За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление. За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
към беседата >>
Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири.
Коя е отрицателната черта, с която той започва? (Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти.
Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири.
Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално.
към беседата >>
А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя.
Представете си, че седите под едно дърво и не искате да прегрешите от човешко гледище. Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора.
А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя.
За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление. За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление. За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
към беседата >>
Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални?
(Един брат казва: Аз мисля, че гениалните хора създават опорни точки в света, а пък талантливите градят върху тези точки в дадена област. Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири.
Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални?
Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става.
към беседата >>
За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление.
Иска ти се една ябълка, казваш: „Дано падне някой плод! “ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя.
За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление.
За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление. За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
към беседата >>
Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма.
Например в математиката, за да може да се изгради математиката, трябва да има някои аксиоми. Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални?
Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма.
По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така?
към беседата >>
За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление.
“ Колко време трябва да чакате, докато падне плодът? Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление.
За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление.
За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
към беседата >>
По-големи будали от гениалните хора няма.
Гениалните създават такива опорни точки.) Сега тази теория може да я приложите на опит. Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма.
По-големи будали от гениалните хора няма.
Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква.
към беседата >>
За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
Вие казвате, че не трябва да чакате. Ако вземете и откъснете, ще се намерите в затвора. А пък ако падне, ще ядете и ще вървите по пътя. За всяка работа, която правите, ако мислите, няма престъпление. За всяка работа, която правите и не мислите, има престъпление.
За всички работи, които човек е направил, той е виновен, ако не мисли.
към беседата >>
Тогава как ще разберете това?
Представете си, че имате един виртуоз, който свири на пиано, представете си, че един гений е стигнал дотам, че всички парчета, които свири, може технически да направи така, че едно дете да ги свири, като вземе ръчката и завърти. Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма.
Тогава как ще разберете това?
Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек.
към беседата >>
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала.
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала.
Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение. Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим? “ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение.
към беседата >>
Ами че той най-първо не мисли гениално.
Тези гениални работи, които свири виртуозът, детето, като завърти ръчката, може да ги свири. Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това?
Ами че той най-първо не мисли гениално.
Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън.
към беседата >>
Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение.
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала.
Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение.
Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим? “ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение. Всички вие сте натоварени с много стари идеи.
към беседата >>
Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става.
Мислите ли, че тези гениални хора, които свирят и които въртят тези ръчки, са действително гениални? Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално.
Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става.
Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени.
към беседата >>
Казвате: „Какво можем да направим?
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала. Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение.
Казвате: „Какво можем да направим?
Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим? “ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение. Всички вие сте натоварени с много стари идеи. Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
към беседата >>
Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така?
Хубаво, един човек ще ми даде възражения: „Гениалните хора не са прости хора.“ По-прост човек от гениалния няма. По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става.
Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така?
Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени?
към беседата >>
Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме.
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала. Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение. Казвате: „Какво можем да направим?
Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме.
Тогава какво можем да направим? “ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение. Всички вие сте натоварени с много стари идеи. Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
към беседата >>
Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква.
По-големи будали от гениалните хора няма. Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така?
Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква.
Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това.
към беседата >>
Тогава какво можем да направим?
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала. Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение. Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме.
Тогава какво можем да направим?
“ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение. Всички вие сте натоварени с много стари идеи. Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
към беседата >>
Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек.
Тогава как ще разберете това? Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква.
Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек.
Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението.
към беседата >>
“ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение.
Вие, сиромасите хора, хора, създадени от Бога, искате да хвърлите вината върху природата, че нищо не ви е дала. Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение. Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим?
“ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение.
Всички вие сте натоварени с много стари идеи. Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
към беседата >>
Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън.
Ами че той най-първо не мисли гениално. Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек.
Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън.
Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението. Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право.
към беседата >>
Всички вие сте натоварени с много стари идеи.
Вие не разсъждавате, в това няма разсъждение. Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим? “ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение.
Всички вие сте натоварени с много стари идеи.
Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
към беседата >>
Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени.
Гениалният човек тури вяра в нещо, което не става. Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън.
Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени.
И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението. Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право. Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
към беседата >>
Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
Казвате: „Какво можем да направим? Пари нямаме, власт нямаме, това, онова нямаме. Тогава какво можем да направим? “ Мисълта ни не трябва да дойде до такова едно положение. Всички вие сте натоварени с много стари идеи.
Трябва да ви разтовари човек напълно, за да се освободите.
към беседата >>
И днешните гениални хора в какво са разтоварени?
Когато един невежа каже, че не може да стане това, тогава как ще му докажете, че не е така? Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени.
И днешните гениални хора в какво са разтоварени?
Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението. Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право. Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
към беседата >>
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида.
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида.
Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида? Много е мъчно. Който е жънал, той знае. Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете. Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
към беседата >>
Казвате, че те са създали това.
Гениалният човек прилича на натоварена камила, която, като разтовариш оттук-оттам, и олеква. Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени?
Казвате, че те са създали това.
За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението. Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право. Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
към беседата >>
Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида?
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида.
Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида?
Много е мъчно. Който е жънал, той знае. Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете. Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
към беседата >>
За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението.
Като достигне разтоварването докрай, той става обикновен човек. Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това.
За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението.
Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право. Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
към беседата >>
Много е мъчно.
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида. Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида?
Много е мъчно.
Който е жънал, той знае. Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете. Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
към беседата >>
Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право.
Като кораб, който пътува тежко натоварен, но ту го разтоварят и не го натоварят, олекне, изпъкне навън. Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението.
Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право.
Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
към беседата >>
Който е жънал, той знае.
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида. Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида? Много е мъчно.
Който е жънал, той знае.
Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете. Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
към беседата >>
Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
Когато гениалните хора изпъкнат и хората говорят за тях, бъдете уверени, че те са разтоварени. И днешните гениални хора в какво са разтоварени? Казвате, че те са създали това. За пример казвате, че гениалните хора открили кръвообращението. Преди да открият кръвообращението, гледали са по-невярно на този въпрос, а пък сега гледат по-право.
Обаче гениалните хора ли създадоха кръвообращението?
към беседата >>
Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете.
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида. Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида? Много е мъчно. Който е жънал, той знае.
Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете.
Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
към беседата >>
Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите.
Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите.
Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва. У всинца ви има желание да станете гениални. Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални. И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това.
към беседата >>
Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
Нали някой път земеделецът сее една нива, но там може да има цигански тръни, магарешки тръни, паламида и, като израснат, много мъчно се жъне нива с паламида. Жънали ли сте една нива, обраснала с паламида? Много е мъчно. Който е жънал, той знае. Във вашите ниви има много паламида, в нивите на живота ви, като ги жънете.
Но това положение е повторно, то е произлязло от самите хора.
към беседата >>
Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва.
Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите.
Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва.
У всинца ви има желание да станете гениални. Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални. И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това.
към беседата >>
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате.
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате.
Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали. Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние.
към беседата >>
У всинца ви има желание да станете гениални.
Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите. Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва.
У всинца ви има желание да станете гениални.
Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални. И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това.
към беседата >>
Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали.
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате.
Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали.
Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило.
към беседата >>
Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални.
Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите. Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва. У всинца ви има желание да станете гениални.
Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални.
И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това.
към беседата >>
Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно.
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате. Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали.
Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно.
Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер.
към беседата >>
И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това.
Аз искам да ви наведа на тези неща да мислите. Аз не искам отрицателни неща, но казвам: В сегашните условия културата и всички вие минавате по един път, който ви спъва. У всинца ви има желание да станете гениални. Казвате: „Да е роден човек гениален.“ Няма някой, който да не е роден гениален, само че гениалният човек знае, че е гениален, а пък вие сте гениални и не знаете, че сте гениални.
И като ви обяснят, вие казвате: „Не ми говорете по това, аз съм един обикновен човек.“ Не го съзнавате това.
към беседата >>
Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват.
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате. Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали. Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно.
Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват.
И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите.
към беседата >>
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни.
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни.
Има една външна страна на гениалния човек. Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват.
към беседата >>
И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно.
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате. Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали. Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват.
И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно.
10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете.
към беседата >>
Има една външна страна на гениалния човек.
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни.
Има една външна страна на гениалния човек.
Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение.
към беседата >>
10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние.
Сега ще ви дам едно правило, може да го упражнявате. Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали. Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно.
10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние.
Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това.
към беседата >>
Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие.
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни. Има една външна страна на гениалния човек.
Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие.
За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик.
към беседата >>
Ще ви дам друго едно правило.
Когато видите, че на един човек му върви, че му е тръгнала работата, не съжалявайте, че вашите работи не са тръгнали. Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние.
Ще ви дам друго едно правило.
Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас.
към беседата >>
За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката.
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни. Има една външна страна на гениалния човек. Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие.
За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката.
Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега?
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер.
Гледайте да се запознаете с хора, на които работите са тръгнали и да ви е приятно. Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило.
Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер.
Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението.
към беседата >>
Музиката има практическо приложение.
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни. Има една външна страна на гениалния човек. Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката.
Музиката има практическо приложение.
Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката.
към беседата >>
Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите.
Ако на вас работите не вървят, не търсете хора, на които работите не вървят като на вас, но търсете хора, на които работите върват. И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер.
Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите.
След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате.
към беседата >>
Хората сега не го употребяват.
Най-първо това, с което се определят гениалните хора, това са външни страни. Има една външна страна на гениалния човек. Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение.
Хората сега не го употребяват.
Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите.
към беседата >>
След това ще си отидете.
И като ви разправят, че работите им вървят, да ви е приятно. 10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите.
След това ще си отидете.
През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите.
към беседата >>
Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение.
Има една външна страна на гениалния човек. Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват.
Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение.
Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите.
към беседата >>
През лятото ще направите това.
10 − 20 души като ви разправят така, ще се измени вашето състояние. Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете.
През лятото ще направите това.
Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите.
към беседата >>
Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик.
Гениалният човек и при най-силните положения, и при най-слабите прави еднакво усилие. За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение.
Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик.
Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи.
към беседата >>
Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас.
Ще ви дам друго едно правило. Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това.
Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас.
Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече.
към беседата >>
Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега?
За да обясня това, допуснете, че ви говоря за музиката. Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик.
Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега?
“ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите?
към беседата >>
Ще мине обезсърчението.
Всеки един от вас трябва да има по един пчелен кошер. Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас.
Ще мине обезсърчението.
Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик.
към беседата >>
“ То е вътрешната страна на музиката.
Музиката има практическо приложение. Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега?
“ То е вътрешната страна на музиката.
Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите? (Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете.
към беседата >>
Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате.
Щом се обезсърчите, за половин час ще отидете при кошера, ще седнете и ще си турите ухото да слушате бръмченето на пчелите. След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението.
Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате.
Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява.
към беседата >>
Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите.
Хората сега не го употребяват. Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката.
Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите.
Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите? (Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете. Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
към беседата >>
Те дават идея, опит за мислене, да мислите.
След това ще си отидете. През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате.
Те дават идея, опит за мислене, да мислите.
Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече!
към беседата >>
Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите.
Музиката се употребява в религията, за да добият хората известно настроение. Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите.
Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите.
Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите? (Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете. Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
към беседата >>
Хубаво е да гледате пчелите.
През лятото ще направите това. Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите.
Хубаво е да гледате пчелите.
Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути.
към беседата >>
Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи.
Музиката се употребява в обществото при известни условия, но музиката не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик. Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите.
Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи.
Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите? (Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете. Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
към беседата >>
Хубаво е да гледате една река как тече.
Като отидете там, ще се роди някоя хубава идея във вас. Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите.
Хубаво е да гледате една река как тече.
Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен.
към беседата >>
Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите?
Някой казва: „Какво ще ходя да му пея сега? “ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи.
Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите?
(Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете. Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
към беседата >>
Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик.
Ще мине обезсърчението. Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече.
Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик.
Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен.
към беседата >>
(Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете.
“ То е вътрешната страна на музиката. Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите?
(Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете.
Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
към беседата >>
Това е животът, който се проявява.
Или когато цъфтят дървета, ще ставате сутрин да ги наблюдавате. Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик.
Това е животът, който се проявява.
Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото.
към беседата >>
Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
Да допуснем сега, че вие имате разположение да работите. Представете си, че сте един ученик от седми клас, но нямате разположение да учите. Искате да учите, но във вас има едно неразположение, не ви се учи. Питам тогаз: В дадения случай какво трябва да правите? (Едно усилие.) Да допуснем, че не ви се работи, не ви се яде, не сте разположен да ядете, а пък е необходимо да ядете.
Щом имате едно неразположение за ядене, какво трябва да правите?
към беседата >>
Казваш: „Аз да гледам реката как тече!
Те дават идея, опит за мислене, да мислите. Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява.
Казваш: „Аз да гледам реката как тече!
“ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин.
към беседата >>
Един българин се качил на един кон.
Един българин се качил на един кон.
Той имал хубав кон. Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света.
към беседата >>
“ Не целия ден, 10, 15, 20 минути.
Хубаво е да гледате пчелите. Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече!
“ Не целия ден, 10, 15, 20 минути.
И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини.
към беседата >>
Той имал хубав кон.
Един българин се качил на един кон.
Той имал хубав кон.
Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила.
към беседата >>
И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен.
Хубаво е да гледате една река как тече. Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути.
И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен.
И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия.
към беседата >>
Отишъл в кръчмата и се напил.
Един българин се качил на един кон. Той имал хубав кон.
Отишъл в кръчмата и се напил.
В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа!
към беседата >>
И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен.
Вие не се отказвайте да гледате една река как тече, понеже това дава подтик. Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен.
И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен.
И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите.
към беседата >>
В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня.
Един българин се качил на един кон. Той имал хубав кон. Отишъл в кръчмата и се напил.
В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня.
Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря.
към беседата >>
И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото.
Това е животът, който се проявява. Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен.
И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото.
Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор.
към беседата >>
Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня?
Един българин се качил на един кон. Той имал хубав кон. Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня.
Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня?
“ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния?
към беседата >>
Природата възпитава сега хората по един положителен начин.
Казваш: „Аз да гледам реката как тече! “ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото.
Природата възпитава сега хората по един положителен начин.
В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор. Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете!
към беседата >>
“ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света.
Един българин се качил на един кон. Той имал хубав кон. Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня?
“ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света.
Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата.
към беседата >>
В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини.
“ Не целия ден, 10, 15, 20 минути. И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин.
В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини.
Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор. Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете! “ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
към беседата >>
Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила.
Той имал хубав кон. Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света.
Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила.
Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня.
към беседата >>
Земеделците имат тези условия.
И като наблюдавате реката, ще се върнете съвсем ободрен. И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини.
Земеделците имат тези условия.
Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор. Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете! “ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
към беседата >>
Божия работа!
Отишъл в кръчмата и се напил. В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила.
Божия работа!
“ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение.
към беседата >>
Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите.
И като влезете в една градина, дето цъфтят растенията, ще се върнете съвсем ободрен. И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия.
Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите.
Някой има 10 декара двор. Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете! “ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
към беседата >>
“ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря.
В пияно състояние, като излизал от кръчмата, турил си крака на коня и вместо да си тури лицето към главата на коня, обърнал си лицето към опашката на коня. Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа!
“ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря.
Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората.
към беседата >>
Някой има 10 декара двор.
И ако влезете в един пчелин, дето пчелите са хубаво подредени, пак е същото. Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите.
Някой има 10 декара двор.
Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете! “ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
към беседата >>
Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния?
Върви конят, а той се клати и си казва: „Какво му стана на коня? “ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря.
Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния?
От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня.
към беседата >>
Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете!
Природата възпитава сега хората по един положителен начин. В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор.
Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете!
“ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
към беседата >>
От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата.
“ Седи той и не може да разбере, че посоката не е добра; усеща, че е станало едно превръщане на нещата в света. Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния?
От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата.
Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня. Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва.
към беседата >>
“ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
В съвременните градове хората са лишени от тези подбудителни причини. Земеделците имат тези условия. Българите се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите. Някой има 10 декара двор. Казва: „Кой ли ще ги чака сега плодовете!
“ Не иска да сее, а пък, като види плодовете на някого, казва: „Много му е родила крушата.“
към беседата >>
Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня.
Хваща опашката на коня и казва: „Тази работа съвсем се е променила, шията му съвсем се е изтънила. Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата.
Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня.
Смешно е това положение. Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня. Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва. Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
към беседата >>
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет.
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет.
Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет. Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности.
към беседата >>
Смешно е това положение.
Божия работа! “ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня.
Смешно е това положение.
Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня. Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва. Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
към беседата >>
Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет.
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет.
Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет.
Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат.
към беседата >>
Но това често става с хората.
“ На едно място конят се спъва и човекът пада и се удря. Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение.
Но това често става с хората.
На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня. Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва. Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
към беседата >>
Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява.
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет. Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет.
Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява.
Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат. Той се качва на експреса.
към беседата >>
На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня.
Тогава съзнанието му идва и той си казва: „Какъв съм бил будала, че да се кача на коня и да гледам към задната му страна.“ Питам: От какво произлизат тези състояния? От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората.
На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня.
Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва. Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример.
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет. Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет. Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява.
Аз съм привеждал този пример.
Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат. Той се качва на експреса. Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
към беседата >>
Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва.
От едно чувство да иде да си пийне повече винце в кръчмата. Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня.
Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва.
Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
към беседата >>
Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука.
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет. Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет. Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример.
Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука.
Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат. Той се качва на експреса. Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
към беседата >>
Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
Винцето е било по-силно от него и го накарало да седне с лице към задницата на коня. Смешно е това положение. Но това често става с хората. На някой човек не му вървят работите: качил се е с лице към задницата на коня. Казва: „Чапрашък1 е тази работа.“ Той не се е качил както трябва.
Започва разни теории, казва: „Докажи ми, светът не е направен, както трябва.“ Разни теории почват.
към беседата >>
Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности.
По някой път ви гледам да казвате: „Не ни върви, толкоз години се занимаваме с окултизъм.“ Вие изучавате окултизма като лотариен билет. Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет. Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука.
Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности.
Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат. Той се качва на експреса. Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
към беседата >>
Вие казвате: „Кога ще се уредят работите?
Вие казвате: „Кога ще се уредят работите?
“ Мислите ли, че работите в света не са уредени? Щом не си взел едно правилно положение в съзнанието, ти виждаш, че работите в света не са уредени.
към беседата >>
Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат.
Помнете едно: окултизмът не е лотариен билет. Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности.
Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат.
Той се качва на експреса. Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
към беседата >>
“ Мислите ли, че работите в света не са уредени?
Вие казвате: „Кога ще се уредят работите?
“ Мислите ли, че работите в света не са уредени?
Щом не си взел едно правилно положение в съзнанието, ти виждаш, че работите в света не са уредени.
към беседата >>
Той се качва на експреса.
Такъв окултизъм го има на Запад, във Франция се явява. Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат.
Той се качва на експреса.
Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
към беседата >>
Щом не си взел едно правилно положение в съзнанието, ти виждаш, че работите в света не са уредени.
Вие казвате: „Кога ще се уредят работите? “ Мислите ли, че работите в света не са уредени?
Щом не си взел едно правилно положение в съзнанието, ти виждаш, че работите в света не са уредени.
към беседата >>
Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
Аз съм привеждал този пример. Един учител по окултизма се явил, за да покаже чудесиите на окултната наука. Но трябвало да му се дават пръстени, огърлици и други скъпоценности. Това са видни парижани, от най-висшето общество, които се подвеждат. Той се качва на експреса.
Той бил окултист, скочил от трена и после трябвало детективи да го търсят.
към беседата >>
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре.
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре.
Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре. Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там.
към беседата >>
Щастието на човека е вложено в самия него.
Щастието на човека е вложено в самия него.
Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие. Да знаете отде да започнете. Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие. Трябва да ви се даде този ключ. Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря.
към беседата >>
Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре.
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре.
Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре.
Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата.
към беседата >>
Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие.
Щастието на човека е вложено в самия него.
Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие.
Да знаете отде да започнете. Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие. Трябва да ви се даде този ключ. Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря. Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
към беседата >>
Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра.
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре. Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре.
Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра.
Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа.
към беседата >>
Да знаете отде да започнете.
Щастието на човека е вложено в самия него. Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие.
Да знаете отде да започнете.
Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие. Трябва да ви се даде този ключ. Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря. Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
към беседата >>
Да кажем, че всичко е в паметта.
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре. Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре. Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра.
Да кажем, че всичко е в паметта.
Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните.
към беседата >>
Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие.
Щастието на човека е вложено в самия него. Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие. Да знаете отде да започнете.
Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие.
Трябва да ви се даде този ключ. Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря. Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
към беседата >>
Не може да помните.
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре. Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре. Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта.
Не може да помните.
По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните. Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните.
към беседата >>
Трябва да ви се даде този ключ.
Щастието на човека е вложено в самия него. Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие. Да знаете отде да започнете. Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие.
Трябва да ви се даде този ключ.
Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря. Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
към беседата >>
По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там.
Най-първо на сегашното възпитание на хората трябва да се даде една нова насока отвътре. Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре. Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните.
По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там.
Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните. Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните. В такъв случай какво трябва да правите?
към беседата >>
Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря.
Щастието на човека е вложено в самия него. Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие. Да знаете отде да започнете. Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие. Трябва да ви се даде този ключ.
Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря.
Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
към беседата >>
Едвам скърпвате нещата.
Когато се говори върху това, трябва да се знае, че е много мъчно да се даде насока на човека отвътре. Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там.
Едвам скърпвате нещата.
Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните. Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните. В такъв случай какво трябва да правите?
към беседата >>
Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
Искам само да ви покажа, ключа да ви дам, отдето може да отворите вашето щастие. Да знаете отде да започнете. Единствената мъчнотия е, че вие не знаете де ще турите вашето щастие. Трябва да ви се даде този ключ. Следния път ще ми напомните да ви кажа, понеже слънцето изгря.
Слънцето ми казва: „На тези хора после ще им кажеш къде е щастието, а пък сега да вървят на работа.“ Следният път ми напомнете да ви кажа къде е щастието на човека.
към беседата >>
Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа.
Допуснете сега, че нещо в училище не ви върви, паметта ви не е добра. Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата.
Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа.
Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните. Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните. В такъв случай какво трябва да правите?
към беседата >>
Сега вземете за упражнение до следния път следното: всеки един от вас да може да вземе вярно в първата мажорна гама горно до и долно до, само до.
Сега вземете за упражнение до следния път следното: всеки един от вас да може да вземе вярно в първата мажорна гама горно до и долно до, само до.
към беседата >>
Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните.
Да кажем, че всичко е в паметта. Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа.
Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните.
Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните. В такъв случай какво трябва да правите?
към беседата >>
Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните.
Не може да помните. По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните.
Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните.
В такъв случай какво трябва да правите?
към беседата >>
В такъв случай какво трябва да правите?
По пет пъти прочитате урока си и едва го запомняте тук-там. Едвам скърпвате нещата. Учителят ви изпитва и вие минавате за невежа. Не че сте невежа, не сте невежа, но не може да помните. Учили сте, разбирате предмета, но речете ли да се изкажете, не можете да се изкажете, не помните.
В такъв случай какво трябва да правите?
към беседата >>
Каква беше мисълта.
Каква беше мисълта.
Отде започна обезсърчението на човека? Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават.
към беседата >>
Отде започна обезсърчението на човека?
Каква беше мисълта.
Отде започна обезсърчението на човека?
Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното.
към беседата >>
Докато не знае, човек не се обезсърчава.
Каква беше мисълта. Отде започна обезсърчението на човека?
Докато не знае, човек не се обезсърчава.
Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете.
към беседата >>
Обаче, като знае работите, се обезсърчава.
Каква беше мисълта. Отде започна обезсърчението на човека? Докато не знае, човек не се обезсърчава.
Обаче, като знае работите, се обезсърчава.
Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете.
към беседата >>
Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават.
Каква беше мисълта. Отде започна обезсърчението на човека? Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава.
Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават.
Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават.
към беседата >>
Много се обезсърчават.
Каква беше мисълта. Отде започна обезсърчението на човека? Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават.
Много се обезсърчават.
Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка.
към беседата >>
Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното.
Отде започна обезсърчението на човека? Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават.
Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното.
Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън.
към беседата >>
Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете.
Докато не знае, човек не се обезсърчава. Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното.
Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете.
Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията.
към беседата >>
Вие правите гениалните хора равни на боговете.
Обаче, като знае работите, се обезсърчава. Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете.
Вие правите гениалните хора равни на боговете.
Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности.
към беседата >>
Гениалните хора много лесно се обезсърчават.
Вие сега мислите, че гениалните хора не се обезсърчават. Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете.
Гениалните хора много лесно се обезсърчават.
Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма.
към беседата >>
Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка.
Много се обезсърчават. Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават.
Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка.
Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи.
към беседата >>
Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън.
Вие имате една представа за гениалните, че излизат от рамките на обикновеното. Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка.
Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън.
Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен.
към беседата >>
Гениалните хора използуват противоречията.
Вие сте прави, но вие туряте на гениалните хора едно състояние, което е на боговете. Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън.
Гениалните хора използуват противоречията.
Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек!
към беседата >>
Те имат големи невъзможности.
Вие правите гениалните хора равни на боговете. Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията.
Те имат големи невъзможности.
По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален.
към беседата >>
По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма.
Гениалните хора много лесно се обезсърчават. Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности.
По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма.
Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство.
към беседата >>
Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи.
Той е като човек, който пада на тръни и се убожда на твърда шубрачка. Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма.
Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи.
Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата.
към беседата >>
Докато ги изправи, го държат отговорен.
Като си отива оттам, пада на втора шубрачка, после на трета, хваща се и, като се хване, мисли да излезе навън. Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи.
Докато ги изправи, го държат отговорен.
Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата.
към беседата >>
Казват: „Колко глупав човек!
Гениалните хора използуват противоречията. Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен.
Казват: „Колко глупав човек!
“ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави.
към беседата >>
“ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален.
Те имат големи невъзможности. По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек!
“ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален.
У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу.
към беседата >>
У гениалните хора има едно свойство.
По-големи невъзможности от тези, които среща гениалният човек, няма. Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален.
У гениалните хора има едно свойство.
Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи.
към беседата >>
Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата.
Гениалният човек е изпратен да изправи гърбиците на много глупави работи. Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство.
Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата.
Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален?
към беседата >>
Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата.
Докато ги изправи, го държат отговорен. Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата.
Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата.
Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи.
към беседата >>
Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави.
Казват: „Колко глупав човек! “ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата.
Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави.
Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат.
към беседата >>
Глупавият си навежда главата надолу.
“ Когато може да изправи тези погрешки, считат го за гениален. У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави.
Глупавият си навежда главата надолу.
Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига.
към беседата >>
Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи.
У гениалните хора има едно свойство. Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу.
Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи.
Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален?
към беседата >>
Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален?
Когато гениалният човек се обезсърчи, никога не си навежда главата. Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи.
Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален?
Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални.
към беседата >>
Той е натоварен, мисли как да се освободи.
Като се намира в най-голямо противоречие, той ще си вдигне главата. Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален?
Той е натоварен, мисли как да се освободи.
За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание.
към беседата >>
За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат.
Тогава всички хора, които срещаме и които са вдигнали главите си, са все гениални; а всички онези, които спущат главите си надолу, считаме ги за глупави. Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи.
За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат.
Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката.
към беседата >>
Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига.
Глупавият си навежда главата надолу. Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат.
Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига.
Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена.
към беседата >>
Че този, който краде, не е ли гениален?
Има два вида гениални: единият мисли какво да направи, а другият мисли как да се освободи. Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига.
Че този, който краде, не е ли гениален?
Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне.
към беседата >>
Вие мислите, че крадците не са гениални.
Онзи, който си е навел главата, мислите ли, че е гениален? Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален?
Вие мислите, че крадците не са гениални.
(Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга.
към беседата >>
(Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание.
Той е натоварен, мисли как да се освободи. За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални.
(Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание.
Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба?
към беседата >>
Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката.
За пример яви се един гениален крадец, не могат да го хванат. Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание.
Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката.
Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния.
към беседата >>
Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена.
Разтичат се всички детективи и стражари, шум се вдига. Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката.
Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена.
Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне.
към беседата >>
Идва му на ума да я открадне.
Че този, който краде, не е ли гениален? Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена.
Идва му на ума да я открадне.
Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат?
към беседата >>
Открадне една книга.
Вие мислите, че крадците не са гениални. (Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне.
Открадне една книга.
От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят?
към беседата >>
От кого се извършва кражба?
(Гениалният човек е този, който има идея да направи нещо добро.) Представете си един човек, който има жажда за знание. Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга.
От кого се извършва кражба?
− От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал.
към беседата >>
− От гениалния.
Тук иска книги, там иска книги, не му дават книги от библиотеката. Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба?
− От гениалния.
Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят.
към беседата >>
Само гениалният може да открадне.
Той иска една книга, не му я дават, понеже я считат за свещена. Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния.
Само гениалният може да открадне.
Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката?
към беседата >>
Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат?
Идва му на ума да я открадне. Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне.
Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат?
“ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана?
към беседата >>
“ Какво наказание му турят?
Открадне една книга. От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат?
“ Какво наказание му турят?
Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има.
към беседата >>
Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал.
От кого се извършва кражба? − От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят?
Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал.
Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде.
към беседата >>
Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят.
− От гениалния. Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал.
Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят.
Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата?
към беседата >>
Питам в дадения случай: Къде е погрешката?
Само гениалният може да открадне. Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят.
Питам в дадения случай: Къде е погрешката?
Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата?
към беседата >>
Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана?
Питате: „Като хванат един гениален човек за кражбата на книгата, как ще го накажат? “ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката?
Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана?
Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват.
към беседата >>
Трима виновати хора има.
“ Какво наказание му турят? Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана?
Трима виновати хора има.
Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е.
към беседата >>
Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде.
Някои момци отиват да крадат дини, отиват с чувал. Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има.
Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде.
Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб?
към беседата >>
Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата?
Като ги хване пъдарят, туря чувалите на гърба им и ги кара с пълните чували, които са откраднали, да вървят. Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде.
Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата?
Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб? Онзи, който сее житото, няма ли вина?
към беседата >>
Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата?
Питам в дадения случай: Къде е погрешката? Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата?
Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата?
Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб? Онзи, който сее житото, няма ли вина? Ще направите един малък превод.
към беседата >>
Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват.
Вие казвате: „Да не краде човек.“ Де е погрешката: в онзи, който е крал, в онзи, който го кара да носи, или в онзи, който е сял бостана? Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата?
Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват.
Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб? Онзи, който сее житото, няма ли вина? Ще направите един малък превод.
към беседата >>
Така е.
Трима виновати хора има. Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват.
Така е.
А другият, който мели житото и го прави на хляб? Онзи, който сее житото, няма ли вина? Ще направите един малък превод.
към беседата >>
А другият, който мели житото и го прави на хляб?
Единият, който е сял бостана, вторият, който го пази, и третият, който отива да краде. Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е.
А другият, който мели житото и го прави на хляб?
Онзи, който сее житото, няма ли вина? Ще направите един малък превод.
към беседата >>
Онзи, който сее житото, няма ли вина?
Кажете ми сега кой е най-виноват от тримата? Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб?
Онзи, който сее житото, няма ли вина?
Ще направите един малък превод.
към беседата >>
Ще направите един малък превод.
Който сее в земята, произвежда житото и го продава; който мели житото и го продава за хляб и третият, който яде хляба − кой е най-виноват от тримата? Вие всякога считате, че онзи, който яде хляба, е виноват. Така е. А другият, който мели житото и го прави на хляб? Онзи, който сее житото, няма ли вина?
Ще направите един малък превод.
към беседата >>
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е.
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е.
Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва. Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е?
към беседата >>
Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва.
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е.
Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва.
Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина.
към беседата >>
Всяко явление има две силни точки.
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е. Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва.
Всяко явление има две силни точки.
Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете.
към беседата >>
Имате точката А и точката В.
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е. Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва. Всяко явление има две силни точки.
Имате точката А и точката В.
Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец.
към беседата >>
Това е проявление от точка А до точка В.
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е. Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва. Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В.
Това е проявление от точка А до точка В.
Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете.
към беседата >>
Този момент А, дето явлението започва, какъв е?
Вие някой път мислите право, но някой път търсите вината там, дето не е. Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва. Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В.
Този момент А, дето явлението започва, какъв е?
− Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец.
към беседата >>
− Подбудителната причина.
Според мене причината трябва да се намери там, дето започва едно явление, и там, дето свършва. Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е?
− Подбудителната причина.
Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете.
към беседата >>
Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете.
Всяко явление има две силни точки. Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина.
Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете.
Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина?
към беседата >>
Вие сте певец.
Имате точката А и точката В. Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете.
Вие сте певец.
Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето.
към беседата >>
Каква е вашата подбудителна причина да пеете.
Това е проявление от точка А до точка В. Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец.
Каква е вашата подбудителна причина да пеете.
Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента.
към беседата >>
Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец.
Този момент А, дето явлението започва, какъв е? − Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете.
Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец.
Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек.
към беседата >>
Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете.
− Подбудителната причина. Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец.
Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете.
Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек?
към беседата >>
Каква може да бъде третата причина?
Да допуснем, че имате подбудителната причина да пеете. Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете.
Каква може да бъде третата причина?
От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек?
към беседата >>
От любов към пеенето.
Вие сте певец. Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина?
От любов към пеенето.
Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата?
към беседата >>
Имате три момента.
Каква е вашата подбудителна причина да пеете. Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето.
Имате три момента.
Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани.
към беседата >>
Да кажем, че вие сте много амбициозен човек.
Първата причина може да е, че вие искате хората да знаят, че пеете, че сте певец. Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента.
Да кажем, че вие сте много амбициозен човек.
Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе.
към беседата >>
Какво разбирате под думата амбициозен човек?
Втората причина може да бъде, че вие имате нужда от хляб и пари, и вие пеете. Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек.
Какво разбирате под думата амбициозен човек?
Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво.
към беседата >>
Какво е лошото в амбициозния човек?
Каква може да бъде третата причина? От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек?
Какво е лошото в амбициозния човек?
Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън.
към беседата >>
Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата?
От любов към пеенето. Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек?
Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата?
Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори.
към беседата >>
Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани.
Имате три момента. Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата?
Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани.
Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние.
към беседата >>
Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе.
Да кажем, че вие сте много амбициозен човек. Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани.
Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе.
Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява.
към беседата >>
Всички хора не се повлияват еднакво.
Какво разбирате под думата амбициозен човек? Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе.
Всички хора не се повлияват еднакво.
Представете си, че има огън. Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния.
към беседата >>
Представете си, че има огън.
Какво е лошото в амбициозния човек? Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво.
Представете си, че има огън.
Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори. Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи.
към беседата >>
Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори.
Ако един човек е амбициозен, а друг не е амбициозен, каква е разликата? Ние можем да употребим тази дума, но някой път си служим с думи, които не са разбрани. Ако слушате един музикант, един певец, той ще ви повлияе, но от разни гледища ще ви повлияе. Всички хора не се повлияват еднакво. Представете си, че има огън.
Туриш в огъня известен предмет, той се запали и трудно гори.
Това е едно състояние. Другият предмет, като го туриш на огъня, той се стопява. Имате две състояния. Единият предмет гори при известни условия, а пък другият се топи. Каква е разликата между горенето и топенето.
към беседата >>
3.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Значи, те не са съществено нещо.
Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували.
Значи, те не са съществено нещо.
Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
към беседата >>
Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н.
Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо.
Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н.
Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
към беседата >>
Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни.
Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н.
Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни.
Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
към беседата >>
Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни.
Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън.
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън.
Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки.
към беседата >>
Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат?
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън.
Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат?
- Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх.
към беседата >>
- Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия?
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат?
- Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия?
- Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе.
към беседата >>
- Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората.
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия?
- Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората.
И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере.
към беседата >>
И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността.
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората.
И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността.
Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта.
към беседата >>
Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки.
Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността.
Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки.
Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере.
към беседата >>
Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх.
Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки.
Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх.
Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя.
към беседата >>
Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе.
- Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх.
Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе.
Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва.
към беседата >>
Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере.
- Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе.
Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере.
Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо?
към беседата >>
Същото се отнася и до любовта.
И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере.
Същото се отнася и до любовта.
Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно.
към беседата >>
Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере.
Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта.
Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере.
Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
към беседата >>
Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя.
Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере.
Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя.
Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
към беседата >>
Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва.
Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя.
Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва.
- Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
към беседата >>
- Защо?
Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва.
- Защо?
- Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
към беседата >>
- Съзнанието му не е будно.
Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо?
- Съзнанието му не е будно.
Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
към беседата >>
Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно.
Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.
към беседата >>
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват?
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват?
С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му.
към беседата >>
С думи те не се предават, но се предават само чрез дела.
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват?
С думи те не се предават, но се предават само чрез дела.
Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му.
към беседата >>
Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните.
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела.
Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните.
Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта.
към беседата >>
Това са естествени прояви на любовта.
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните.
Това са естествени прояви на любовта.
Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват?
към беседата >>
Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание.
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта.
Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание.
Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията?
към беседата >>
Като срещнете слепия, ще отворите очите му.
Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание.
Като срещнете слепия, ще отворите очите му.
Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята.
към беседата >>
Като срещнете глухия, ще отворите ушите му.
С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му.
Като срещнете глухия, ще отворите ушите му.
Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас.
към беседата >>
Това са все естествени прояви на любовта.
Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му.
Това са все естествени прояви на любовта.
Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек.
към беседата >>
Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват?
Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта.
Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват?
Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли?
към беседата >>
Как ще проявите любовта си към светията?
Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват?
Как ще проявите любовта си към светията?
Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари.
към беседата >>
Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята.
Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията?
Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята.
Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре.
към беседата >>
Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас.
Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята.
Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас.
Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи?
към беседата >>
Ще кажете, че светията е кротък, тих човек.
Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас.
Ще кажете, че светията е кротък, тих човек.
По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора.
към беседата >>
По-голям светия от Христос познавате ли?
Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек.
По-голям светия от Христос познавате ли?
Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди.
към беседата >>
Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари.
Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли?
Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари.
Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос.
към беседата >>
Ще кажете, че Христос не е постъпил добре.
Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари.
Ще кажете, че Христос не е постъпил добре.
Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни.
към беседата >>
Как трябваше да постъпи?
Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре.
Как трябваше да постъпи?
Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват?
към беседата >>
Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора.
Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи?
Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора.
Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват? - За да се пробуди съзнанието им.
към беседата >>
Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди.
По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора.
Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди.
Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват? - За да се пробуди съзнанието им.
към беседата >>
Тази сила се изля чрез Христос.
Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди.
Тази сила се изля чрез Христос.
Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват? - За да се пробуди съзнанието им.
към беседата >>
Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни.
Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос.
Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни.
- Защо боледуват? - За да се пробуди съзнанието им.
към беседата >>
- Защо боледуват?
Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни.
- Защо боледуват?
- За да се пробуди съзнанието им.
към беседата >>
- За да се пробуди съзнанието им.
Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват?
- За да се пробуди съзнанието им.
към беседата >>
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят.
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят.
Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
към беседата >>
Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си.
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят.
Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си.
Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
към беседата >>
Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе.
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си.
Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе.
Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
към беседата >>
Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска.
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе.
Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска.
Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
към беседата >>
Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича.
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска.
Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича.
И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
към беседата >>
И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича.
И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.
към беседата >>
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас.
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас.
Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно.
към беседата >>
Знаете ги, но има неща, които още не знаете.
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас.
Знаете ги, но има неща, които още не знаете.
Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си.
към беседата >>
Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете.
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете.
Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете.
И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце.
към беседата >>
И защо майката стиска ухото му, също не знаете.
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете.
И защо майката стиска ухото му, също не знаете.
Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си.
към беседата >>
Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират.
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете.
Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират.
Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени.
към беседата >>
Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно.
Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират.
Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно.
За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
към беседата >>
За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си.
Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно.
За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си.
Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
към беседата >>
Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце.
Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си.
Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце.
Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
към беседата >>
Само при това положение думите носят живот в себе си.
И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце.
Само при това положение думите носят живот в себе си.
Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
към беседата >>
Иначе, те остават обикновени, безжизнени.
Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си.
Иначе, те остават обикновени, безжизнени.
Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
към беседата >>
Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени.
Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.
към беседата >>
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му.
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му.
Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре?
към беседата >>
Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно.
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му.
Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно.
Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони.
към беседата >>
Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право.
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно.
Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право.
Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи.
към беседата >>
Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно.
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право.
Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно.
След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него.
към беседата >>
След това и работите на човека остават назад.
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно.
След това и работите на човека остават назад.
- Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил.
към беседата >>
- Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре?
Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад.
- Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре?
- Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си.
към беседата >>
- Той трябва да следва Божиите закони.
Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре?
- Той трябва да следва Божиите закони.
Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни.
към беседата >>
Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи.
Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони.
Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи.
Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария.
към беседата >>
Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него.
Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи.
Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него.
Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива.
към беседата >>
Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил.
След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него.
Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил.
Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота.
към беседата >>
Той не е слаб, но не иска да приложи силата си.
- Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил.
Той не е слаб, но не иска да приложи силата си.
Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни.
- Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си.
Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни.
Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен.
към беседата >>
Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария.
Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни.
Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария.
Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен.
към беседата >>
Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива.
Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария.
Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива.
Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи?
към беседата >>
Това е неразбиране на живота.
Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива.
Това е неразбиране на живота.
Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си.
към беседата >>
Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва.
Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота.
Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва.
Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си.
към беседата >>
Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен.
Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва.
Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен.
Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита.
към беседата >>
Много естествено, че ще бъде нещастен.
Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен.
Много естествено, че ще бъде нещастен.
Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път?
към беседата >>
Коя жена, или кой мъж са щастливи?
Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен.
Коя жена, или кой мъж са щастливи?
Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент.
към беседата >>
Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си.
Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи?
Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си.
Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу.
към беседата >>
Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си.
Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си.
Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си.
Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето.
към беседата >>
Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита.
Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си.
Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита.
Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе.
към беседата >>
Коя майка досега е възпитала децата си по външен път?
Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита.
Коя майка досега е възпитала децата си по външен път?
Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно.
към беседата >>
Възпитанието става в един момент.
Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път?
Възпитанието става в един момент.
Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл.
към беседата >>
Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу.
Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент.
Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу.
От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл.
към беседата >>
От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето.
Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу.
От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето.
Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него.
към беседата >>
Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе.
Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето.
Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе.
Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти.
към беседата >>
Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно.
Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе.
Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно.
То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
към беседата >>
То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл.
Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно.
То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл.
Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
към беседата >>
Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл.
Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл.
Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл.
Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
към беседата >>
Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него.
От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл.
Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него.
Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
към беседата >>
Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти.
Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него.
Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти.
Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
към беседата >>
Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти.
Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?
към беседата >>
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски.
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски.
Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво?
към беседата >>
Каква е разликата между единия и другия живот?
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски.
Каква е разликата между единия и другия живот?
Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е.
към беседата >>
Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща.
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот?
Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща.
Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия.
към беседата >>
Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата.
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща.
Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата.
Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата.
към беседата >>
Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо.
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата.
Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо.
- Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат.
към беседата >>
- Към какво?
След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо.
- Към какво?
- Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
към беседата >>
- Към кожата си, т.е.
Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво?
- Към кожата си, т.е.
към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
към беседата >>
към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия.
Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е.
към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия.
Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
към беседата >>
Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата.
Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия.
Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата.
Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
към беседата >>
Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат.
Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата.
Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат.
Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
към беседата >>
Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
- Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат.
Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.
към беседата >>
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува.
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува.
Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е.
към беседата >>
Коя религия трябва да съществува?
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува.
Коя религия трябва да съществува?
Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят.
към беседата >>
Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света.
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува?
Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света.
Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък.
към беседата >>
Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява.
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света.
Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява.
Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни.
към беседата >>
Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло.
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява.
Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло.
Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават.
към беседата >>
Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е.
Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло.
Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е.
да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека.
към беседата >>
да не се претопят.
Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е.
да не се претопят.
Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
към беседата >>
Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък.
Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят.
Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък.
Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
към беседата >>
Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни.
Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък.
Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни.
Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
към беседата >>
Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават.
Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни.
Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават.
Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
към беседата >>
Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека.
Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават.
Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека.
И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
към беседата >>
И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека.
И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.
към беседата >>
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си.
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си.
За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне.
към беседата >>
За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му".
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си.
За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му".
- Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари.
към беседата >>
- Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си?
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му".
- Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си?
Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си.
към беседата >>
Може ли това сърце да действува само?
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си?
Може ли това сърце да действува само?
Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо.
към беседата >>
Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи.
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само?
Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи.
Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор?
към беседата >>
Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне.
Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи.
Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне.
Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго?
към беседата >>
Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари.
За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне.
Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари.
Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор.
към беседата >>
Никой не може да стане господар на сърцето си.
- Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари.
Никой не може да стане господар на сърцето си.
Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно.
към беседата >>
Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо.
Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си.
Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо.
Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си.
към беседата >>
Как ще станете господар на един извор?
Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо.
Как ще станете господар на един извор?
Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон.
към беседата >>
Как ще го местите от едно място на друго?
Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор?
Как ще го местите от едно място на друго?
Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно.
към беседата >>
Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор.
Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго?
Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор.
Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път.
към беседата >>
Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно.
Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор.
Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно.
Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му.
към беседата >>
Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си.
Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно.
Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си.
Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
към беседата >>
Някои казват, че умът е луд кон.
Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си.
Някои казват, че умът е луд кон.
Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
към беседата >>
Това не е вярно.
Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон.
Това не е вярно.
Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
към беседата >>
Умът върви по определения си път.
Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно.
Умът върви по определения си път.
Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
към беседата >>
Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му.
Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път.
Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му.
За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
към беседата >>
За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му.
За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.
към беседата >>
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места".
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места".
(- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне.
към беседата >>
(- 5 и 6 ст.).
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места".
(- 5 и 6 ст.).
- Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си.
към беседата >>
- Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел.
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места". (- 5 и 6 ст.).
- Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел.
Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство?
към беседата >>
Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си.
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места". (- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел.
Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си.
Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал?
към беседата >>
Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки.
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места". (- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си.
Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки.
Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
към беседата >>
Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне.
"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места". (- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки.
Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне.
- Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
към беседата >>
- Ама трябва да пазя достойнството си.
(- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне.
- Ама трябва да пазя достойнството си.
- Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
към беседата >>
- Кое достойнство?
- Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си.
- Кое достойнство?
Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
към беседата >>
Което ти сам си създал?
Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство?
Което ти сам си създал?
Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
към беседата >>
Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал?
Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.
към беседата >>
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката.
Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>
Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката.
Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си.
Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>
Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си.
Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си.
Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>
Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си.
Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата.
Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>
Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата.
Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята.
Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>
Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята.
Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>
Често хората губят реалното за нереалното.
Често хората губят реалното за нереалното.
Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността.
към беседата >>
Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност.
Често хората губят реалното за нереалното.
Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност.
Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност.
Това е невъзможно.
Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате?
към беседата >>
Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено.
Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно.
Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено.
Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите.
към беседата >>
Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай.
Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено.
Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай.
Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди.
към беседата >>
Доброто има отношение към разумността.
Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай.
Доброто има отношение към разумността.
Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
към беседата >>
Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят.
Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността.
Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят.
Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
към беседата >>
Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате?
Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят.
Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате?
Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
към беседата >>
Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите.
Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате?
Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите.
Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
към беседата >>
Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди.
Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите.
Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди.
Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
към беседата >>
Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди.
Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.
към беседата >>
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно.
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно.
Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може.
към беседата >>
Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава.
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно.
Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава.
Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено.
към беседата >>
Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ".
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава.
Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ".
Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно.
към беседата >>
Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно.
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ".
Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно.
Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш.
към беседата >>
Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора?
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно.
Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора?
- Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно.
към беседата >>
- Не може.
И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора?
- Не може.
Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе.
към беседата >>
Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено.
Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може.
Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено.
Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото.
към беседата >>
Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно.
Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено.
Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно.
Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно.
към беседата >>
Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш.
Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно.
Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш.
За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
към беседата >>
За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно.
Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш.
За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно.
Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
към беседата >>
Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе.
- Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно.
Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе.
Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
към беседата >>
Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото.
Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе.
Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото.
Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
към беседата >>
Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно.
Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото.
Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно.
Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
към беседата >>
Всеки човек е пътник в живота.
Всеки човек е пътник в живота.
Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните.
към беседата >>
Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно.
Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.
към беседата >>
Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече.
Всеки човек е пътник в живота.
Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече.
Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо.
към беседата >>
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата.
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата.
Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората.
към беседата >>
Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си.
Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече.
Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си.
Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо.
към беседата >>
Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си.
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата.
Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си.
Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея.
към беседата >>
Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора.
Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си.
Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора.
Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде.
към беседата >>
Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят.
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си.
Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят.
Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее.
към беседата >>
Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла.
Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора.
Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла.
Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това.
към беседата >>
Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си.
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят.
Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си.
По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата.
към беседата >>
Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните.
Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла.
Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните.
Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината?
към беседата >>
По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа.
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си.
По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа.
Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш!
към беседата >>
Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо.
Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните.
Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо.
Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота.
към беседата >>
Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората.
Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа.
Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората.
Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите.
към беседата >>
Десетата глава е готвена набързо.
Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо.
Десетата глава е готвена набързо.
Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение.
към беседата >>
Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея.
Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората.
Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея.
Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове.
към беседата >>
Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде.
Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо.
Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде.
Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе.
към беседата >>
Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее.
Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея.
Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее.
Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие.
към беседата >>
Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това.
Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде.
Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това.
- Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм.
към беседата >>
Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата.
Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее.
Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата.
Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина.
към беседата >>
- Къде се крие вината?
Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това.
- Къде се крие вината?
- В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах?
към беседата >>
Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш!
По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата.
Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш!
- Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
към беседата >>
- В неразбирането на живота.
Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината?
- В неразбирането на живота.
- Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията.
към беседата >>
- Така постъпват и светиите.
Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш!
- Така постъпват и светиите.
Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
към беседата >>
- Ама нямам разположение.
Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота.
- Ама нямам разположение.
- Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен.
към беседата >>
Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове.
Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите.
Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове.
Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
към беседата >>
- Неразположението зависи от тебе.
Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение.
- Неразположението зависи от тебе.
- Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън.
към беседата >>
Който не носи празен съд, светията го бие.
Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове.
Който не носи празен съд, светията го бие.
Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
към беседата >>
- Ама сиромах съм.
Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе.
- Ама сиромах съм.
- Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах.
към беседата >>
Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина.
Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие.
Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина.
Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
към беседата >>
- Защо си сиромах?
- Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм.
- Защо си сиромах?
Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията.
към беседата >>
Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина.
Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.
към беседата >>
Защото не можеш да използваш условията.
- В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах?
Защото не можеш да използваш условията.
- Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат.
към беседата >>
Един турски бей имал специална стая за пътници.
Един турски бей имал специална стая за пътници.
Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
към беседата >>
- Джобът ми е празен.
- Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията.
- Джобът ми е празен.
- Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси.
към беседата >>
Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си.
Един турски бей имал специална стая за пътници.
Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си.
През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
към беседата >>
- Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън.
- Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен.
- Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън.
Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват.
към беседата >>
През това време беят заповядвал да го нагостят добре.
Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си.
През това време беят заповядвал да го нагостят добре.
Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
към беседата >>
Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах.
- Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън.
Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах.
Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат.
към беседата >>
Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре.
Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре.
Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре.
Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
към беседата >>
Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията.
- Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах.
Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията.
Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси.
към беседата >>
Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си.
Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре.
Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си.
Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
към беседата >>
Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат.
Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията.
Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат.
Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси.
към беседата >>
Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си.
Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
към беседата >>
Другите са вътрешно сиромаси.
- Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат.
Другите са вътрешно сиромаси.
Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога?
към беседата >>
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани.
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани.
Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори!
към беседата >>
Те имат пари, но не знаят, как да ги използват.
- Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси.
Те имат пари, но не знаят, как да ги използват.
За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората.
към беседата >>
Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен.
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани.
Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен.
Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи.
към беседата >>
За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат.
Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват.
За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат.
Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек.
към беседата >>
Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие.
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен.
Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие.
Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили.
към беседата >>
Щом грешат, те са сиромаси.
Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат.
Щом грешат, те са сиромаси.
Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
към беседата >>
Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови!
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие.
Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови!
- Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя.
към беседата >>
Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси.
Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси.
Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси.
Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
към беседата >>
- Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови!
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови!
- Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови!
Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш?
към беседата >>
Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога?
Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси.
Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога?
Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
към беседата >>
Бог да наспори!
Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови!
Бог да наспори!
- След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен?
към беседата >>
Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората.
Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога?
Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората.
Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
към беседата >>
- След това легнал да спи.
Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори!
- След това легнал да спи.
На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта.
към беседата >>
Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек.
За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората.
Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек.
Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
към беседата >>
На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили.
Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи.
На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили.
На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.
към беседата >>
Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек.
Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.
към беседата >>
На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя.
Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили.
На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя.
Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост!
към беседата >>
"Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест".
"Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест".
(- 1 ст.). - Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.
към беседата >>
Беят го запитал: Какво още искаш?
- Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя.
Беят го запитал: Какво още искаш?
Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят.
към беседата >>
(- 1 ст.).
"Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест".
(- 1 ст.).
- Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.
към беседата >>
Не си ли доволен?
Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш?
Не си ли доволен?
- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие.
към беседата >>
- Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.
"Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест". (- 1 ст.).
- Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.
към беседата >>
- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта.
- След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен?
- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта.
Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава.
към беседата >>
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му".
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му".
(- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат.
към беседата >>
Чакам да получа и аз своя дял.
На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта.
Чакам да получа и аз своя дял.
- Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига!
към беседата >>
(- 2 ст.).
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му".
(- 2 ст.).
- Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот?
към беседата >>
- Иди си с мир и с радост!
На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.
- Иди си с мир и с радост!
- отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
- Значи, мъдрият трябва да бъде добър.
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.).
- Значи, мъдрият трябва да бъде добър.
Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи.
към беседата >>
- отговорил беят.
Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост!
- отговорил беят.
Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър.
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър.
Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър.
След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави.
към беседата >>
Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие.
Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят.
Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие.
Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му.
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър.
След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му.
- Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва.
към беседата >>
Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава.
- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие.
Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава.
От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
- Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат.
"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му.
- Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат.
Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение.
към беседата >>
От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига!
Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава.
От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига!
Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
Какво можете да очаквате от такъв живот?
(- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат.
Какво можете да очаквате от такъв живот?
Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли.
към беседата >>
Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
- Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига!
Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи.
- Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот?
Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи.
После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече.
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече.
Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена!
към беседата >>
После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави.
Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи.
После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави.
Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва.
към беседата >>
Не казвайте, че стига, че е достатъчно.
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече.
Не казвайте, че стига, че е достатъчно.
Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече.
към беседата >>
Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва.
След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави.
Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва.
Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата.
към беседата >>
Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание.
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно.
Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание.
- Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно.
към беседата >>
Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение.
- Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва.
Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение.
Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада.
към беседата >>
- Ама сиромах съм.
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание.
- Ама сиромах съм.
- И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч.
към беседата >>
Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли.
Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение.
Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли.
Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.
към беседата >>
- И сиромашията е Божие благословение.
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм.
- И сиромашията е Божие благословение.
Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах.
към беседата >>
Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи.
Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли.
Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи.
Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.
към беседата >>
Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена!
Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение.
Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена!
Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно.
към беседата >>
Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва.
После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи.
Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва.
Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.
към беседата >>
Дай, Боже, повече.
Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена!
Дай, Боже, повече.
- Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко.
към беседата >>
Молитвата е свободен акт, който произтича от душата.
Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва.
Молитвата е свободен акт, който произтича от душата.
Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.
към беседата >>
- Сиромашията и богатството вървят заедно.
Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече.
- Сиромашията и богатството вървят заедно.
За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите.
към беседата >>
Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада.
Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата.
Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада.
Малко хора могат да се молят, както трябва.
към беседата >>
За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч.
- Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно.
За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч.
ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
към беседата >>
Малко хора могат да се молят, както трябва.
Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада.
Малко хора могат да се молят, както трябва.
към беседата >>
ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах.
- И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч.
ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах.
Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
към беседата >>
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират.
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират.
Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред.
към беседата >>
Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно.
Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах.
Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно.
Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
към беседата >>
Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин.
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират.
Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин.
- Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят?
към беседата >>
Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко.
Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно.
Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко.
Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
към беседата >>
- Защо?
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин.
- Защо?
- Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно.
към беседата >>
Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите.
- Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко.
Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите.
Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
към беседата >>
- Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други.
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо?
- Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други.
Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго?
към беседата >>
Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите.
Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.
към беседата >>
Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго.
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други.
Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго.
Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг.
към беседата >>
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи.
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи.
Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук?
към беседата >>
Той си казва: С добро работите не вървят напред.
Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго.
Той си казва: С добро работите не вървят напред.
- Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи.
към беседата >>
Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много.
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи.
Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много.
Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече?
към беседата >>
- Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят?
Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред.
- Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят?
- Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино?
към беседата >>
Молим ви се да останем между вас.
Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много.
Молим ви се да останем между вас.
- Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни.
към беседата >>
НАГОРЕ