НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
596
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
596
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Те му дават свобода да се проявява, както иска.
Колкото повече се проявяват, толкова по-силни стават. Желанието към щедрост е естествено. То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни.
Те му дават свобода да се проявява, както иска.
Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята.
към беседата >>
Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята.
Желанието към щедрост е естествено. То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни. Те му дават свобода да се проявява, както иска.
Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята.
към беседата >>
Естествените желания представят извор, който постоянно тече.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече.
Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му.
към беседата >>
Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече.
Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване.
Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия.
към беседата >>
Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване.
Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат.
Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати.
към беседата >>
Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат.
Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън.
Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране.
към беседата >>
Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън.
Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече.
Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека.
към беседата >>
Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече.
Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му.
Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават.
към беседата >>
Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия.
Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му.
Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия.
И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека.
към беседата >>
И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати.
Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия.
И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати.
Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си.
към беседата >>
Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране.
Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати.
Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране.
Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н.
към беседата >>
Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека.
Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране.
Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека.
Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече.
към беседата >>
Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават.
Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека.
Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават.
Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе.
към беседата >>
Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека.
Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават.
Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека.
Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи.
към беседата >>
Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си.
И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека.
Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си.
Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него.
към беседата >>
Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н.
Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си.
Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н.
Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън.
към беседата >>
Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече.
Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н.
Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече.
То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н.
към беседата >>
То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе.
Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече.
То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе.
Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене.
към беседата >>
Ученикът има желание да учи.
Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе.
Ученикът има желание да учи.
Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек.
към беседата >>
Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него.
Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи.
Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него.
Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
към беседата >>
Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън.
Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него.
Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън.
Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
към беседата >>
Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н.
Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън.
Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н.
Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
към беседата >>
Силно трябва да бъде желанието за учене.
То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н.
Силно трябва да бъде желанието за учене.
Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
към беседата >>
Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек.
Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене.
Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек.
Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
към беседата >>
Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек.
Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
към беседата >>
Да се върнем към основната идея.
Да се върнем към основната идея.
Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията.
към беседата >>
Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване.
Да се върнем към основната идея.
Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване.
Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре.
към беседата >>
Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен?
Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване.
Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен?
– Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето?
към беседата >>
– Като работим с методите на духовния свят.
Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен?
– Като работим с методите на духовния свят.
Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство.
към беседата >>
Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си.
Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят.
Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си.
Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът.
към беседата >>
Божественият свят може да ни освободи от ограниченията.
Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си.
Божественият свят може да ни освободи от ограниченията.
Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород.
към беседата >>
Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре.
Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията.
Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре.
Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си.
към беседата >>
Какво прави водолазът в морето?
Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре.
Какво прави водолазът в морето?
Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
към беседата >>
Слиза долу, за да придобие някакво богатство.
– Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето?
Слиза долу, за да придобие някакво богатство.
Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
към беседата >>
Същото прави и човекът.
Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство.
Същото прави и човекът.
Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
към беседата >>
Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород.
Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът.
Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород.
Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
към беседата >>
Така той поддържа живота си.
Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород.
Така той поддържа живота си.
Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
към беседата >>
Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си.
Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
към беседата >>
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си.
Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си.
към беседата >>
Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си.
Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие.
Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава.
към беседата >>
Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие.
Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва.
Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство.
към беседата >>
Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва.
Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре.
Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка.
към беседата >>
Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре.
Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие.
За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
към беседата >>
За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие.
За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си.
Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
към беседата >>
Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава.
Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си.
Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава.
Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
към беседата >>
Червата, стомахът не търпят никакво робство.
Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава.
Червата, стомахът не търпят никакво робство.
Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
към беседата >>
Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка.
Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство.
Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка.
След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
към беседата >>
След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка.
След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
към беседата >>
Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си.
Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си.
Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.”
към беседата >>
Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.”
Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си.
Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.”
към беседата >>
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо?
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо?
По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората? Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите. Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
към беседата >>
По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората?
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо?
По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората?
Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите. Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
към беседата >>
Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите.
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо? По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората?
Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите.
Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
към беседата >>
Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо? По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората? Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите.
Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
към беседата >>
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал.
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал.
Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език? – Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
към беседата >>
Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език.
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал.
Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език.
Кой е моят език? – Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
към беседата >>
Кой е моят език?
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език.
Кой е моят език?
– Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
към беседата >>
– Езикът на природата.
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език?
– Езикът на природата.
Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
към беседата >>
Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език? – Езикът на природата.
Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
към беседата >>
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава?
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава?
Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
към беседата >>
Можем ли да кажем, че тя расте?
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава?
Можем ли да кажем, че тя расте?
Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
към беседата >>
Какво става с реката, ако постоянно се разширява?
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте?
Какво става с реката, ако постоянно се разширява?
Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
към беседата >>
Надебелява ли тя?
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява?
Надебелява ли тя?
Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
към беседата >>
Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това?
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя?
Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това?
Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
към беседата >>
Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това?
Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
към беседата >>
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния.
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния.
Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека.
към беседата >>
Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде.
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния.
Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде.
Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи.
към беседата >>
Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито?
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде.
Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито?
Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо.
към беседата >>
Воденицата мели житото, а не го яде.
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито?
Воденицата мели житото, а не го яде.
Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения.
към беседата >>
Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят.
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде.
Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят.
Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически.
към беседата >>
Интересен е въпросът за физическия живот на човека.
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят.
Интересен е въпросът за физическия живот на човека.
Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят.
към беседата >>
Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи.
Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека.
Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи.
Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е.
към беседата >>
Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо.
Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи.
Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо.
Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията.
към беседата >>
Физическият живот подразбира големи ограничения.
Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо.
Физическият живот подразбира големи ограничения.
Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н.
към беседата >>
Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически.
Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения.
Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически.
Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е.
към беседата >>
Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят.
Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически.
Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят.
Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот.
към беседата >>
Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е.
Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят.
Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е.
в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни.
към беседата >>
в света на ограниченията.
Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е.
в света на ограниченията.
Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно.
към беседата >>
Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н.
Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията.
Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н.
Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е.
Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н.
Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е.
как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
как да се справят с физическия живот.
Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е.
как да се справят с физическия живот.
Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни.
Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот.
Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни.
Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Това е невъзможно.
в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни.
Това е невъзможно.
Свобода съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Свобода съществува само в Божествения свят.
Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно.
Свобода съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Защо трябва да бъдем ограничени?
Защо трябва да бъдем ограничени?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди.
към беседата >>
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор.
Защо трябва да бъдем ограничени?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор.
Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът?
към беседата >>
Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си.
Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор.
Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си.
– Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре.
към беседата >>
– Защо умира човек?
Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си.
– Защо умира човек?
– За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават.
към беседата >>
– За да се роди отново.
Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек?
– За да се роди отново.
Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени.
към беседата >>
Който не умре, не може да се роди.
Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново.
Който не умре, не може да се роди.
Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда.
към беседата >>
Защо се ражда човекът?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди.
Защо се ражда човекът?
– За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение.
към беседата >>
– За да умре.
Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът?
– За да умре.
Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си.
към беседата >>
Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават.
– Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре.
Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават.
Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка.
към беседата >>
Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени.
– За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават.
Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени.
Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
към беседата >>
Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда.
Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени.
Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда.
Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
към беседата >>
Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение.
Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда.
Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение.
Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
към беседата >>
Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си.
– За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение.
Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си.
Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
към беседата >>
Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка.
Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си.
Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка.
Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
към беседата >>
Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка.
Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
към беседата >>
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота.
Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията.
към беседата >>
Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота.
Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията.
Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни.
към беседата >>
Раждането на човека е еднократен процес.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията.
Раждането на човека е еднократен процес.
Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва.
към беседата >>
Щом се роди, той влиза в света на ограниченията.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес.
Щом се роди, той влиза в света на ограниченията.
Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо?
към беседата >>
Обаче, новораждането е многократен процес.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията.
Обаче, новораждането е многократен процес.
Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас.
към беседата >>
Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес.
Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията.
Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище.
към беседата >>
Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни.
Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията.
Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни.
Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън.
към беседата >>
Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва.
Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни.
Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва.
– Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят.
към беседата >>
– Защо?
Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва.
– Защо?
– Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота.
към беседата >>
– Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас.
Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо?
– Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас.
Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения?
към беседата >>
Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище.
Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас.
Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище.
Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят.
към беседата >>
Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън.
Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище.
Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън.
Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят.
към беседата >>
Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят.
Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън.
Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят.
Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят.
към беседата >>
Той се намира в ограниченията на живота.
– Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят.
Той се намира в ограниченията на живота.
Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят.
към беседата >>
Как може да се освободи от тези ограничения?
– Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота.
Как може да се освободи от тези ограничения?
– Като влезе в Божествения свят.
към беседата >>
– Като влезе в Божествения свят.
Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения?
– Като влезе в Божествения свят.
към беседата >>
Какво представя Божественият свят?
Какво представя Божественият свят?
– Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето.
към беседата >>
– Свят на абсолютна свобода.
Какво представя Божественият свят?
– Свят на абсолютна свобода.
Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата.
към беседата >>
Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване.
Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода.
Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване.
Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето.
към беседата >>
Това са процеси, които се извършват и в природата.
Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване.
Това са процеси, които се извършват и в природата.
И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният.
към беседата >>
И там има ограничаване и освобождаване.
Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата.
И там има ограничаване и освобождаване.
Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет.
към беседата >>
Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето.
Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване.
Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето.
А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2.
към беседата >>
А1 или единицата представя бащата.
– Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето.
А1 или единицата представя бащата.
А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях.
към беседата >>
А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето.
Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата.
А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето.
А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
към беседата >>
А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният.
Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето.
А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният.
Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
към беседата >>
Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет.
И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният.
Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет.
Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
към беседата >>
Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2.
Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет.
Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2.
В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
към беседата >>
В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях.
А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2.
В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях.
Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
към беседата >>
Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях.
Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
към беседата >>
Защо човек слиза на земята, на физическия свят?
Защо човек слиза на земята, на физическия свят?
– За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани?
към беседата >>
– За да придобие свободата си.
Защо човек слиза на земята, на физическия свят?
– За да придобие свободата си.
Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си.
към беседата >>
Това се постига чрез ограниченията.
Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си.
Това се постига чрез ограниченията.
Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си.
към беседата >>
Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава.
Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията.
Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава.
Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан.
към беседата >>
Това не се постига в един живот.
Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава.
Това не се постига в един живот.
Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид.
към беседата >>
Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани?
Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот.
Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани?
Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб.
към беседата >>
Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си.
– За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани?
Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си.
Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода.
към беседата >>
Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си.
Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си.
Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си.
И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода.
към беседата >>
И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан.
Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си.
И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан.
Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб.
към беседата >>
Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид.
Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан.
Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид.
Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището.
към беседата >>
Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб.
Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид.
Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб.
Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е.
към беседата >>
Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода.
Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб.
Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода.
Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
към беседата >>
Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода.
Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода.
Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода.
Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
към беседата >>
Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб.
И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода.
Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб.
Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
към беседата >>
Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището.
Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб.
Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището.
Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
към беседата >>
Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е.
Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището.
Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е.
да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
към беседата >>
да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е.
да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията?
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията?
Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път.
към беседата >>
Много начини има за това.
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията?
Много начини има за това.
Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува.
към беседата >>
Например, страхът е едно ограничение.
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това.
Например, страхът е едно ограничение.
Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни.
към беседата >>
Как ще се освободите от него?
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение.
Как ще се освободите от него?
За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия?
към беседата >>
За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той.
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него?
За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той.
Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра.
към беседата >>
Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път.
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той.
Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път.
Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът.
към беседата >>
Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува.
Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път.
Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува.
За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне.
към беседата >>
За да не подскача толкова, трябва да се напълни.
Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува.
За да не подскача толкова, трябва да се напълни.
Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва.
към беседата >>
Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия?
Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни.
Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия?
– С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън.
към беседата >>
– С вяра.
За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия?
– С вяра.
Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът.
Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра.
Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът.
Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне.
Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът.
Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне.
По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва.
За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне.
По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва.
Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
Казано е, че любовта изпъжда страха навън.
Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва.
Казано е, че любовта изпъжда страха навън.
Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
– С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън.
Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват.
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват.
– Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта.
към беседата >>
– Защо?
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват.
– Защо?
– Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях.
към беседата >>
– Защото са пострадали нещо от тях.
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо?
– Защото са пострадали нещо от тях.
Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди.
към беседата >>
Коя е причината за това?
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях.
Коя е причината за това?
Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват.
към беседата >>
Тяхното криво разбиране.
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това?
Тяхното криво разбиране.
И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен.
към беседата >>
И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта.
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране.
И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта.
Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил.
към беседата >>
Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях.
– Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта.
Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях.
Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист.
към беседата >>
Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди.
– Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях.
Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди.
Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат.
към беседата >>
Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват.
Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди.
Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват.
Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат.
към беседата >>
Не е нещо физическо.
(втори вариант)
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С]. Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото. „Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той?
Не е нещо физическо.
Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност.
към втори вариант >>
Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо.
(втори вариант)
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С]. Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото. „Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо.
Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо.
Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
към втори вариант >>
Няма в тях това, което човек търси.
(втори вариант)
Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото. „Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо.
Няма в тях това, което човек търси.
Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
към втори вариант >>
Вземете например гроздения сок.
(втори вариант)
„Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси.
Вземете например гроздения сок.
Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
към втори вариант >>
Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност.
(втори вариант)
„Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок.
Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност.
След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност. Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
към втори вариант >>
След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност.
(втори вариант)
Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност.
След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност.
Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
към втори вариант >>
Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
(втори вариант)
Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност. След две, след три или повече минути той губи вече нещо от своята ценност.
Следователно след един или два часа той вече няма да бъде такъв, какъвто е бил в началото, когато е бил още в гроздето.
към втори вариант >>
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута.
(втори вариант)
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута.
Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17.
към втори вариант >>
Или същото може да се каже и за чувствата.
(втори вариант)
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута.
Или същото може да се каже и за чувствата.
Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща.
(втори вариант)
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата.
Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща.
Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15.
към втори вариант >>
Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19.
(втори вариант)
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща.
Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19.
Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14.
към втори вариант >>
Втората минута ще бъде в осма степен - 18.
(втори вариант)
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19.
Втората минута ще бъде в осма степен - 18.
Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н.
към втори вариант >>
Третата минута ще бъде в седма степен - 17.
(втори вариант)
По същия закон, когато у вас се яви едно приятно чувство или една приятна мисъл, тя няма да бъде докрай такава, каквато е била още в първата минута. Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18.
Третата минута ще бъде в седма степен - 17.
Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула.
към втори вариант >>
Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16.
(втори вариант)
Или същото може да се каже и за чувствата. Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17.
Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16.
Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство.
към втори вариант >>
Петата минута ще бъде в пета степен - 15.
(втори вариант)
Да кажем, че вие сте едно малко дете, на което баща ви е донесъл едни хубави обуща. Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16.
Петата минута ще бъде в пета степен - 15.
Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?!
към втори вариант >>
Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14.
(втори вариант)
Радостта ви в първата минута ще бъде най-силна, тя ще бъде в девета степен, близо до съвършенство - 19. Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15.
Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14.
Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо?
към втори вариант >>
Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н.
(втори вариант)
Втората минута ще бъде в осма степен - 18. Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14.
Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н.
Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна.
към втори вариант >>
Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула.
(втори вариант)
Третата минута ще бъде в седма степен - 17. Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н.
Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула.
И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си?
към втори вариант >>
И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство.
(втори вариант)
Четвъртата минута ще бъде в шеста степен - 16. Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула.
И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство.
И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши.
към втори вариант >>
И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?!
(втори вариант)
Петата минута ще бъде в пета степен - 15. Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство.
И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?!
" Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши.
към втори вариант >>
" Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо?
(втори вариант)
Шестата минута ще бъде в четвърта степен - 14. Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?!
" Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо?
Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави.
към втори вариант >>
Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна.
(втори вариант)
Седмата минута ще бъде в трета степен - 13 Осмата минута ще бъде във втора степен - 12 и т.н. Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо?
Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна.
Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави. Никаква друга философия!
към втори вариант >>
Защо скъсахте обущата си?
(втори вариант)
Така радостта ви постепенно ще се смалява, докато дойде до единица и най-после до нула. И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна.
Защо скъсахте обущата си?
Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави. Никаква друга философия! („Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
към втори вариант >>
Защото сте лоши.
(втори вариант)
И там няма да остане, но ще започне да спада под нулата, докато най-после у вас се образува един ден недоволство. И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си?
Защото сте лоши.
Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави. Никаква друга философия! („Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
към втори вариант >>
Скъсването на обущата показва, че сте лоши.
(втори вариант)
И като видите обущата си, ще кажете: „Тези обуща?! " Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши.
Скъсването на обущата показва, че сте лоши.
Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави. Никаква друга философия! („Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
към втори вариант >>
Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави.
(втори вариант)
" Първо време сте ги посрещнали с голяма радост, а след една година казвате: „Не искам да видя повече тези обуща." Тези обуща са със скъсани подметки и казвате: „Не искам да видя тези обуща повече." Защо? Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши.
Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави.
Никаква друга философия! („Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
към втори вариант >>
Никаква друга философия!
(втори вариант)
Не че са скъсани, но във вашия физически живот е станала известна промяна. Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави.
Никаква друга философия!
(„Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
към втори вариант >>
(„Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
(втори вариант)
Защо скъсахте обущата си? Защото сте лоши. Скъсването на обущата показва, че сте лоши. Ако бяхте добри, обущата ви щяха да бъдат здрави. Никаква друга философия!
(„Само умрелите не късат обуща.") Да, защото те са добри хора.
към втори вариант >>
Виждате ли сега какви понятия за морал имате?
(втори вариант)
Виждате ли сега какви понятия за морал имате?
Някой казва: „Аз добър човек ли съм? " Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз добър човек ли съм?
(втори вариант)
Виждате ли сега какви понятия за морал имате?
Някой казва: „Аз добър човек ли съм?
" Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош.
към втори вариант >>
" Виж обущата си.
(втори вариант)
Виждате ли сега какви понятия за морал имате? Някой казва: „Аз добър човек ли съм?
" Виж обущата си.
Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм.
към втори вариант >>
Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек.
(втори вариант)
Виждате ли сега какви понятия за морал имате? Някой казва: „Аз добър човек ли съм? " Виж обущата си.
Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек.
Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм. Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват.
към втори вариант >>
Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си.
(втори вариант)
Виждате ли сега какви понятия за морал имате? Някой казва: „Аз добър човек ли съм? " Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек.
Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си.
Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм. Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват. Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате една правилна философия за живота.
(втори вариант)
Виждате ли сега какви понятия за морал имате? Някой казва: „Аз добър човек ли съм? " Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си.
Вие трябва да имате една правилна философия за живота.
Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм. Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват. Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
към втори вариант >>
Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз добър човек ли съм? " Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота.
Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош.
И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм. Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват. Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
към втори вариант >>
И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм.
(втори вариант)
" Виж обущата си. Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош.
И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм.
Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват. Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
към втори вариант >>
Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват.
(втори вариант)
Ако обущата ти са скъсани, те показват, че не си добър човек. Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм.
Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват.
Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
към втори вариант >>
Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
(втори вариант)
Казвам: ако ти си носил обущата си цяла година и те са още здрави - харесваш ми, добър човек си. Вие трябва да имате една правилна философия за живота. Човек, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош. И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош човек съм. Ако пък след като съм си скъсал обущата, съм направил някакво добро, значи тия сили се уравновесяват.
Някой казва: „Изгубено ми е времето." Ако ти си изгубил времето си и нищо не си придобил, значи ти си в същото положение, като да си скъсал обущата си.
към втори вариант >>
Сега да се повърнем към физическия живот.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към физическия живот.
Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте. Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен?
към втори вариант >>
Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към физическия живот.
Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте.
Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега.
към втори вариант >>
Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към физическия живот. Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте.
Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението.
В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете].
към втори вариант >>
В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към физическия живот. Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте. Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението.
В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите.
Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си.
към втори вариант >>
Има ли някой от вас, който сега да е неразположен?
(втори вариант)
Сега да се повърнем към физическия живот. Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте. Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите.
Има ли някой от вас, който сега да е неразположен?
Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит.
към втори вариант >>
Кой от вас е неразположен?
(втори вариант)
Сега да се повърнем към физическия живот. Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте. Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен?
Кой от вас е неразположен?
Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит. (Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
към втори вариант >>
Кажете истината сега.
(втори вариант)
Щом сте ограничени, щом сте неразположени, значи във физическия свят сте. Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен?
Кажете истината сега.
Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит. (Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
към втори вариант >>
Вие искате ца ме [преметнете].
(втори вариант)
Затова ще мислите, ще се стремите към Божествения свят - там е освобождението. В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега.
Вие искате ца ме [преметнете].
Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит. (Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
към втори вариант >>
Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си.
(втори вариант)
В духовния свят пък са методите, с които трябва да се научите да манипулирате, да работите. Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете].
Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си.
Ще направим един опит. (Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
към втори вариант >>
Ще направим един опит.
(втори вариант)
Има ли някой от вас, който сега да е неразположен? Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си.
Ще направим един опит.
(Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
към втори вариант >>
(Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
(втори вариант)
Кой от вас е неразположен? Кажете истината сега. Вие искате ца ме [преметнете]. Който от вас е неразположен, да излезе от мястото си. Ще направим един опит.
(Паша излезе.) Сега да излязат двама, които са разположени.
към втори вариант >>
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата.
(втори вариант)
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата.
Защо си неразположена, сестра? Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение. (Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи. Той е един ефикасен опит. Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
към втори вариант >>
Защо си неразположена, сестра?
(втори вариант)
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата.
Защо си неразположена, сестра?
Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение. (Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи. Той е един ефикасен опит. Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
към втори вариант >>
Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение.
(втори вариант)
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата. Защо си неразположена, сестра?
Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение.
(Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи. Той е един ефикасен опит. Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
към втори вариант >>
(Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи.
(втори вариант)
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата. Защо си неразположена, сестра? Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение.
(Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи.
Той е един ефикасен опит. Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
към втори вариант >>
Той е един ефикасен опит.
(втори вариант)
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата. Защо си неразположена, сестра? Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение. (Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи.
Той е един ефикасен опит.
Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
към втори вариант >>
Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
(втори вариант)
(Излязоха Олга и Цеко.) Вие двамата, турете си първия пръст (показалеца) на дясната ръка върху слепите очи на сестрата. Защо си неразположена, сестра? Тези двамата са двама ангели, които са изпратени да по-дигнат твоето неразположение. (Учителят направи три пъти особени обливания, при което написа следните числа: 3, 4 1/5 и 01.) Ако някой брат или сестра е неразположена, направете този опит, като турите пръстите си върху слепите й очи. Той е един ефикасен опит.
Веднага ще имате едно микроскопическо изменение на разположението.
към втори вариант >>
На сестрите ще дам друг метод.
(втори вариант)
На сестрите ще дам друг метод.
Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти. След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието.
към втори вариант >>
Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти.
(втори вариант)
На сестрите ще дам друг метод.
Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти.
След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате.
към втори вариант >>
След това неразположението й ще мине.
(втори вариант)
На сестрите ще дам друг метод. Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти.
След това неразположението й ще мине.
Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга.
към втори вариант >>
Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна.
(втори вариант)
На сестрите ще дам друг метод. Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти. След това неразположението й ще мине.
Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна.
За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение.
към втори вариант >>
За братята има други методи.
(втори вариант)
На сестрите ще дам друг метод. Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти. След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна.
За братята има други методи.
При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство.
към втори вариант >>
При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието.
(втори вариант)
На сестрите ще дам друг метод. Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти. След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи.
При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието.
Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство.
към втори вариант >>
Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате.
(втори вариант)
Ако някоя сестра е неразположена, ще я лекувате по следния начин: една сестра ще я хване за главата и ще я завърти, а друга -за краката, и така ще я полюлят три пъти. След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието.
Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате.
Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство. Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл.
към втори вариант >>
Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга.
(втори вариант)
След това неразположението й ще мине. Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате.
Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга.
Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство. Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл. Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
към втори вариант >>
Сега знанието трябва да има приложение.
(втори вариант)
Тъй ще я полюляте ту на една, ту на друга страна. За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга.
Сега знанието трябва да има приложение.
Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство. Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл. Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
към втори вариант >>
Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство.
(втори вариант)
За братята има други методи. При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение.
Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство.
Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство. Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл. Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
към втори вариант >>
Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство.
(втори вариант)
При тия методи веднага ще има поне едно микроскопично подобрение в състоянието. Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство.
Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство.
Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл. Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
към втори вариант >>
Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл.
(втори вариант)
Правете ред опити, не само да седите и да се одумвате. Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство.
Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл.
Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
към втори вариант >>
Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
(втори вариант)
Кажете си: „Да си направим един опит." Сега направихме първия опит и най-лесния, а при втория случай, който е неразположен, ще го носим от една страна на друга. Сега знанието трябва да има приложение. Вие сте достигнали до една област, дето в дадения случай трябва да имате едно изкуство. Когато човек знае да направи нещата, то е вече едно изкуство. Знанието да направиш нещата, то е вече изкуство - в добър или в лош смисъл.
Изкуство има в лошавината, изкуство има и в доброто.
към втори вариант >>
Като умрете например, де ще отидете?
(втори вариант)
Като умрете например, де ще отидете?
Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре. Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде.
към втори вариант >>
Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре.
(втори вариант)
Като умрете например, де ще отидете?
Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре.
Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят?
към втори вариант >>
Той трябва да започне с даденото.
(втори вариант)
Като умрете например, де ще отидете? Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре.
Той трябва да започне с даденото.
Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там?
към втори вариант >>
Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си.
(втори вариант)
Като умрете например, де ще отидете? Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре. Той трябва да започне с даденото.
Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си.
Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност?
към втори вариант >>
Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си.
(втори вариант)
Като умрете например, де ще отидете? Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре. Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си.
Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си.
Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера.
към втори вариант >>
Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде.
(втори вариант)
Като умрете например, де ще отидете? Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре. Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си.
Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде.
Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения.
към втори вариант >>
Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят?
(втори вариант)
Човек не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде човек, след като умре. Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде.
Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят?
Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията.
към втори вариант >>
Как ще си обясним защо ще отидем там?
(втори вариант)
Той трябва да започне с даденото. Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят?
Как ще си обясним защо ще отидем там?
Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения.
към втори вариант >>
Де е онзи свят всъщност?
(втори вариант)
Ако той е разбрал физическото си раждане, ще разбере и смъртта си. Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там?
Де е онзи свят всъщност?
Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг.
към втори вариант >>
Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера.
(втори вариант)
Ако не е разбрал раждането си, той не може да разбере и смъртта си. Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност?
Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера.
В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените.
към втори вариант >>
В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения.
(втори вариант)
Ако не е разбрал отде е дошъл, той не може да разбере и де ще отиде. Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера.
В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения.
Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна.
към втори вариант >>
Важно е за вас да различавате ограниченията.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не знаем земния си живот - отде сме дошли и де ще отидем, защо сме дошли и защо живеем - как ще разберем онзи свят? Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения.
Важно е за вас да различавате ограниченията.
Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания.
към втори вариант >>
Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения.
(втори вариант)
Как ще си обясним защо ще отидем там? Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията.
Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения.
А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания.
към втори вариант >>
А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг.
(втори вариант)
Де е онзи свят всъщност? Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения.
А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг.
Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш.
към втори вариант >>
Затова именно стават и промените.
(втори вариант)
Онзи свят не е нито на месечината, нито на Марса, нито на Сатурна, нито на Венера. В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг.
Затова именно стават и промените.
Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш. Всяко желание се отделя от човека като конни.
към втори вариант >>
Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна.
(втори вариант)
В който свят и да отидете, все ще имате известни ограничения. Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените.
Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна.
Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш. Всяко желание се отделя от човека като конни. Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
към втори вариант >>
Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания.
(втори вариант)
Важно е за вас да различавате ограниченията. Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна.
Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания.
Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш. Всяко желание се отделя от човека като конни. Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
към втори вариант >>
Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания.
(втори вариант)
Във всеки свят, колкото и малки да са, все ще има известни ограничения. А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания.
Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания.
Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш. Всяко желание се отделя от човека като конни. Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
към втори вариант >>
Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш.
(втори вариант)
А пък в разните светове човек не може да отиде направо - от един свят в друг. Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания.
Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш.
Всяко желание се отделя от човека като конни. Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
към втори вариант >>
Всяко желание се отделя от човека като конни.
(втори вариант)
Затова именно стават и промените. Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш.
Всяко желание се отделя от човека като конни.
Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
към втори вариант >>
Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
(втори вариант)
Смъртта не е нищо друго освен една вътрешна промяна. Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи човек от известни желания. Всеки, който се е родил, той има един възел на желания; но който е умрял, той се освобождава от тези желания. Значи, когато и последното желание се скъсва от тебе, ти умираш вече, не можеш да живееш. Всяко желание се отделя от човека като конни.
Като се скъсат всичките желания, ти ще идеш някъде.
към втори вариант >>
Има нещо в човека, което трябва да умре.
(втори вариант)
Има нещо в човека, което трябва да умре.
Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е? У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър.
към втори вариант >>
Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е?
(втори вариант)
Има нещо в човека, което трябва да умре.
Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е?
У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо?
към втори вариант >>
У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е?
(втори вариант)
Има нещо в човека, което трябва да умре. Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е?
У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е?
Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш.
към втори вариант >>
Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание?
(втори вариант)
Има нещо в човека, което трябва да умре. Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е? У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е?
Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание?
Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш.
към втори вариант >>
Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание.
(втори вариант)
Има нещо в човека, което трябва да умре. Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е? У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание?
Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание.
Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека.
към втори вариант >>
Например ти имаш желание да си щедър.
(втори вариант)
Има нещо в човека, което трябва да умре. Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е? У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание.
Например ти имаш желание да си щедър.
Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни.
към втори вариант >>
Това е живот. Защо?
(втори вариант)
Например у пияницата, у когото се заражда желание да пие, това желание намясто ли е? У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър.
Това е живот. Защо?
Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания.
към втори вариант >>
Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш.
(втори вариант)
У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо?
Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш.
Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание.
към втори вариант >>
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате.
(втори вариант)
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате.
По какво се отличава физическият живот? Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам.
към втори вариант >>
Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш.
(втори вариант)
Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш.
Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш.
Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание. Думата „свободно желание" на български език има двояко значение.
към втори вариант >>
По какво се отличава физическият живот?
(втори вариант)
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате.
По какво се отличава физическият живот?
Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил.
към втори вариант >>
Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека.
(втори вариант)
Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш.
Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека.
Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание. Думата „свободно желание" на български език има двояко значение. Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
към втори вариант >>
Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията?
(втори вариант)
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате. По какво се отличава физическият живот?
Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията?
По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам.
към втори вариант >>
Това показва, че самите желания са свободни.
(втори вариант)
Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека.
Това показва, че самите желания са свободни.
Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание. Думата „свободно желание" на български език има двояко значение. Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
към втори вариант >>
По какво се различава той от физическия живот на човека?
(втори вариант)
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате. По какво се отличава физическият живот? Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията?
По какво се различава той от физическия живот на човека?
След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам. Ако една река се продължава, расте ли тя?
към втори вариант >>
Значи има свободни желания и има и несвободни желания.
(втори вариант)
Това е живот. Защо? Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни.
Значи има свободни желания и има и несвободни желания.
Кажете ми друго свободно желание. Думата „свободно желание" на български език има двояко значение. Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
към втори вариант >>
След това, по какво се отличава духовният живот?
(втори вариант)
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате. По какво се отличава физическият живот? Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека?
След това, по какво се отличава духовният живот?
(„Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам. Ако една река се продължава, расте ли тя? Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
към втори вариант >>
Кажете ми друго свободно желание.
(втори вариант)
Защото при щедростта това, което обичаш, ти си готов да го дадеш. Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания.
Кажете ми друго свободно желание.
Думата „свободно желание" на български език има двояко значение. Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
към втори вариант >>
(„Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам.
(втори вариант)
Искам да ми кажете какво разбирате под думата „физически живот" тъй както вие го разбирате. По какво се отличава физическият живот? Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот?
(„Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам.
Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам. Ако една река се продължава, расте ли тя? Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
към втори вариант >>
Думата „свободно желание" на български език има двояко значение.
(втори вариант)
Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание.
Думата „свободно желание" на български език има двояко значение.
Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
към втори вариант >>
Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил.
(втори вариант)
По какво се отличава физическият живот? Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам.
Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил.
Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам. Ако една река се продължава, расте ли тя? Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
към втори вариант >>
Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
(втори вариант)
Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание. Думата „свободно желание" на български език има двояко значение.
Запример казват за някого: „Свободен е той да направи, каквото си иска."
към втори вариант >>
Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам.
(втори вариант)
Нали правите разлика между физическия живот на животните и растенията? По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил.
Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам.
Ако една река се продължава, расте ли тя? Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
към втори вариант >>
В какво седи милосърдието?
(втори вариант)
В какво седи милосърдието?
Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава.
към втори вариант >>
Ако една река се продължава, расте ли тя?
(втори вариант)
По какво се различава той от физическия живот на човека? След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам.
Ако една река се продължава, расте ли тя?
Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
към втори вариант >>
Да си допуснем едно изяснение.
(втори вариант)
В какво седи милосърдието?
Да си допуснем едно изяснение.
Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя.
към втори вариант >>
Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
(втори вариант)
След това, по какво се отличава духовният живот? („Със смисъл и съдържание." „А физическият живот се отличава с движение.") Аз искам да ми говорите на един език, който аз разбирам. Аз съм чужденец, не разбирам вашия специален език - искам да ми говорите на езика на природата, който съм учил. Само този език аз разбирам, другите езици не разбирам. Ако една река се продължава, расте ли тя?
Или ако една река се разширява, надебелява ли тя?
към втори вариант >>
Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце.
(втори вариант)
В какво седи милосърдието? Да си допуснем едно изяснение.
Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце.
Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина.
(втори вариант)
Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина.
Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя? Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това? Тя еднаква дължина и широчина ли има?
към втори вариант >>
Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея?
(втори вариант)
В какво седи милосърдието? Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце.
Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея?
Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение.
към втори вариант >>
Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя?
(втори вариант)
Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина.
Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя?
Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това? Тя еднаква дължина и широчина ли има?
към втори вариант >>
Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса.
(втори вариант)
В какво седи милосърдието? Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея?
Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса.
Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда.
към втори вариант >>
Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това?
(втори вариант)
Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина. Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя?
Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това?
Тя еднаква дължина и широчина ли има?
към втори вариант >>
Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава.
(втори вариант)
В какво седи милосърдието? Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса.
Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава.
Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса.
към втори вариант >>
Тя еднаква дължина и широчина ли има?
(втори вариант)
Да кажем, че имате линията А, която е мярка - която в себе си има дължина. Ако с тази линия мерите дължината и широчината на една река, еднакво число пъти ли ще влезе тя? Ако тази мярка влезе еднакво число пъти в дължината и широчината на тази река, какво показва това?
Тя еднаква дължина и широчина ли има?
към втори вариант >>
Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя.
(втори вариант)
Да си допуснем едно изяснение. Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава.
Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя.
Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него.
към втори вариант >>
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява?
(втори вариант)
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява?
Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема.
към втори вариант >>
Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях.
(втори вариант)
Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя.
Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях.
Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент.
към втори вариант >>
Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява?
(втори вариант)
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява?
Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява?
Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение.
към втори вариант >>
Те трябва да са като едно течение.
(втори вариант)
Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях.
Те трябва да са като едно течение.
Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент. Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия.
към втори вариант >>
Това ядене ли е?
(втори вариант)
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява? Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява?
Това ядене ли е?
Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот.
към втори вариант >>
Никога едно желание не може да седи повече от една секунда.
(втори вариант)
Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение.
Никога едно желание не може да седи повече от една секунда.
Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент. Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия. Действието не е желание.
към втори вариант >>
Това е процес на мелене.
(втори вариант)
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява? Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е?
Това е процес на мелене.
Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот. Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение.
към втори вариант >>
Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса.
(втори вариант)
Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда.
Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса.
Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент. Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия. Действието не е желание.
към втори вариант >>
Какво разбират учените под думата „физически живот"?
(втори вариант)
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява? Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е? Това е процес на мелене.
Какво разбират учените под думата „физически живот"?
Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот. Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение. Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
към втори вариант >>
Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него.
(втори вариант)
Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса.
Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него.
Не считай, че желанието е за един момент. Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия. Действието не е желание.
към втори вариант >>
Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема.
(втори вариант)
Ако човек яде, това физическия живот ли представлява? Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"?
Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема.
физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот. Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение. Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
към втори вариант >>
Не считай, че желанието е за един момент.
(втори вариант)
Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него.
Не считай, че желанието е за един момент.
Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия. Действието не е желание.
към втори вариант >>
физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение.
(втори вариант)
Ако в гърлото на една воденица отгоре й туряте жито и тя го мели, това физическия живот ли представлява? Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема.
физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение.
Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот. Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение. Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
към втори вариант >>
Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия.
(втори вариант)
Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент.
Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия.
Действието не е желание.
към втори вариант >>
Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот.
(втори вариант)
Това ядене ли е? Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение.
Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот.
Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение. Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
към втори вариант >>
Действието не е желание.
(втори вариант)
Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. Не считай, че желанието е за един момент. Истинските желания не трябва да бъдат прекъснати действия.
Действието не е желание.
към втори вариант >>
Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение.
(втори вариант)
Това е процес на мелене. Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот.
Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение.
Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
към втори вариант >>
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание.
(втори вариант)
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание.
Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека. Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате.
към втори вариант >>
Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
(втори вариант)
Какво разбират учените под думата „физически живот"? Искам да зная и вие какво разбирате под „физически живот", това е доста интересна тема. физическият и Божественият живот са антиподи, между тях има известно съотношение. Какъвто [е] човек във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот. Между физическия и духовния живот, обаче, няма почти никакво съотношение.
Какъвто е човек физически, той не може да бъде такъв и духовно.
към втори вариант >>
Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека.
(втори вариант)
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание.
Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека.
Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви.
към втори вариант >>
Между краищата на една линия АА2, да кажем, че има известно напрежение.
(втори вариант)
Между краищата на една линия АА2, да кажем, че има известно напрежение.
Допуснете, че в А има едно напрежение от сто хиляди волта; какво ще бъде напрежението в А2? Цеко, какво ще бъде напрежението в този полюс? („Предполагам да е нула.") Там, дето напрежението е нула, в тази посока е течението.
към втори вариант >>
Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания.
(втори вариант)
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание. Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека.
Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания.
То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи.
към втори вариант >>
Допуснете, че в А има едно напрежение от сто хиляди волта; какво ще бъде напрежението в А2?
(втори вариант)
Между краищата на една линия АА2, да кажем, че има известно напрежение.
Допуснете, че в А има едно напрежение от сто хиляди волта; какво ще бъде напрежението в А2?
Цеко, какво ще бъде напрежението в този полюс? („Предполагам да е нула.") Там, дето напрежението е нула, в тази посока е течението.
към втори вариант >>
То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава.
(втори вариант)
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание. Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека. Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания.
То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава.
А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши.
към втори вариант >>
Цеко, какво ще бъде напрежението в този полюс?
(втори вариант)
Между краищата на една линия АА2, да кажем, че има известно напрежение. Допуснете, че в А има едно напрежение от сто хиляди волта; какво ще бъде напрежението в А2?
Цеко, какво ще бъде напрежението в този полюс?
(„Предполагам да е нула.") Там, дето напрежението е нула, в тази посока е течението.
към втори вариант >>
А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания.
(втори вариант)
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание. Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека. Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава.
А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания.
Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета.
към втори вариант >>
(„Предполагам да е нула.") Там, дето напрежението е нула, в тази посока е течението.
(втори вариант)
Между краищата на една линия АА2, да кажем, че има известно напрежение. Допуснете, че в А има едно напрежение от сто хиляди волта; какво ще бъде напрежението в А2? Цеко, какво ще бъде напрежението в този полюс?
(„Предполагам да е нула.") Там, дето напрежението е нула, в тази посока е течението.
към втори вариант >>
Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате.
(втори вариант)
Мнозина психолози съединяват едно действие с желание и те казват: „Да постигнем нещо." Това не е желание. Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека. Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания.
Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате.
Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно.
към втори вариант >>
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения.
(втори вариант)
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения.
На всяка стъпка могат да ви турят ограничения. В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие.
към втори вариант >>
Пуснете желанието ца си върви.
(втори вариант)
Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на човека. Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате.
Пуснете желанието ца си върви.
Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него.
към втори вариант >>
На всяка стъпка могат да ви турят ограничения.
(втори вариант)
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения.
На всяка стъпка могат да ви турят ограничения.
В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения.
към втори вариант >>
Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи.
(втори вариант)
Туй, което постоянно минава в тебе и те чисти, което се втича и изтича - то са истинските желания. То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви.
Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи.
Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински.
към втори вариант >>
В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н.
(втори вариант)
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения. На всяка стъпка могат да ви турят ограничения.
В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н.
Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения?
към втори вариант >>
Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши.
(втори вариант)
То е Божественото, което може да те ограничава временно, но после те освобождава. А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи.
Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши.
После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено.
към втори вариант >>
Там, дето има ограничения, то е физическо.
(втори вариант)
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения. На всяка стъпка могат да ви турят ограничения. В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н.
Там, дето има ограничения, то е физическо.
Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения? Защото имате ограничения.
към втори вариант >>
После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета.
(втори вариант)
А това, което се втича и не излиза, и това, което излиза от тебе и не се връща към тебе -това не са истинските желания. Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши.
После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета.
Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко.
към втори вариант >>
Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят.
(втори вариант)
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения. На всяка стъпка могат да ви турят ограничения. В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо.
Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят.
Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения? Защото имате ограничения. Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви.
към втори вариант >>
Желанието му да учи трябва да бъде непреривно.
(втори вариант)
Всичката ви погрешка седи в това, че като дойде едно желание, вие искате да го разберете - хванете го и не го пущате. Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета.
Желанието му да учи трябва да бъде непреривно.
Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко. Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки.
към втори вариант >>
Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие.
(втори вариант)
Под думата „физически живот" винаги се разбира, че там могат да ви ограничават, там има ограничения. На всяка стъпка могат да ви турят ограничения. В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят.
Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие.
Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения? Защото имате ограничения. Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви. Дето има ограничения, това е физическо.
към втори вариант >>
Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него.
(втори вариант)
Пуснете желанието ца си върви. Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно.
Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него.
Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко. Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки. Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
към втори вариант >>
Вие правите известни физически движения.
(втори вариант)
На всяка стъпка могат да ви турят ограничения. В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие.
Вие правите известни физически движения.
Защо правите тези движения? Защото имате ограничения. Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви. Дето има ограничения, това е физическо.
към втори вариант >>
Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински.
(втори вариант)
Например ученикът трябва да има непреривното желание да учи. Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него.
Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински.
Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко. Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки. Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
към втори вариант >>
Защо правите тези движения?
(втори вариант)
В ходенето могат да ви турят ограничения, в яденето могат да ви турят ограничения и т.н. Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения.
Защо правите тези движения?
Защото имате ограничения. Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви. Дето има ограничения, това е физическо.
към втори вариант >>
Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено.
(втори вариант)
Дойде ли до някое желание да свърши отделенията - иска, учи да свърши. После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински.
Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено.
Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко. Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки. Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
към втори вариант >>
Защото имате ограничения.
(втори вариант)
Там, дето има ограничения, то е физическо. Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения?
Защото имате ограничения.
Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви. Дето има ограничения, това е физическо.
към втори вариант >>
Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко.
(втори вариант)
После, трябва да има желание, след като свърши отделенията, да постъпи в прогимназията, после - в гимназията и най-после - в университета. Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено.
Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко.
Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки. Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
към втори вариант >>
Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви.
(втори вариант)
Постоянните ограничения, постоянните страдания, постоянните пертурбации, които стават, показват, че това е физическият свят. Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения? Защото имате ограничения.
Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви.
Дето има ограничения, това е физическо.
към втори вариант >>
Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки.
(втори вариант)
Желанието му да учи трябва да бъде непреривно. Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко.
Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки.
Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
към втори вариант >>
Дето има ограничения, това е физическо.
(втори вариант)
Щом дойдат ограниченията, веднага имате конвулсии, плачене, огъвания, неспокойствие. Вие правите известни физически движения. Защо правите тези движения? Защото имате ограничения. Не ви дават да ядете - ограничават ви, не ни дават да се движите - ограничават ви.
Дето има ограничения, това е физическо.
към втори вариант >>
Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
(втори вариант)
Прекъсне ли се това желание, то се свършва вече с него. Желанията трябва да бъдат непрекъснати, за да бъдат истински. Щом не досвършиш една работа, това желание не е Божествено. Щом започнеш една работа и не се колебаеш - това е Божествено, колебаеш ли се - това е човешко. Желания, в които няма колебания, няма разкаяния - те са Божествени, а щом има колебания и разкаяния в тях -те са човешки.
Божествените желания са непреривни, непрекъснати, а човешките са прекъснати.
към втори вариант >>
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото.
(втори вариант)
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото.
Казват: „Как да се справим с физическия свят? " физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до първата идея, която искахме.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме.
Що е физическият свят? Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение.
към втори вариант >>
Казват: „Как да се справим с физическия свят?
(втори вариант)
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото.
Казват: „Как да се справим с физическия свят?
" физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят. Ние искаме да имаме идея.
към втори вариант >>
Що е физическият свят?
(втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме.
Що е физическият свят?
Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен.
към втори вариант >>
" физическият свят е свят на ограничения.
(втори вариант)
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото. Казват: „Как да се справим с физическия свят?
" физическият свят е свят на ограничения.
То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят. Ние искаме да имаме идея. Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
към втори вариант >>
Свят на ограничения.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме. Що е физическият свят?
Свят на ограничения.
Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи.
към втори вариант >>
То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават?
(втори вариант)
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото. Казват: „Как да се справим с физическия свят? " физическият свят е свят на ограничения.
То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават?
Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят. Ние искаме да имаме идея. Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
към втори вариант >>
Значи сега вие сте ограничени.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме. Що е физическият свят? Свят на ограничения.
Значи сега вие сте ограничени.
Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас.
към втори вариант >>
Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта.
(втори вариант)
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото. Казват: „Как да се справим с физическия свят? " физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават?
Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта.
Не, това не е никакъв физически свят. Ние искаме да имаме идея. Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
към втори вариант >>
Що е Божественият свят?
(втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме. Що е физическият свят? Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени.
Що е Божественият свят?
Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух.
към втори вариант >>
Не, това не е никакъв физически свят.
(втори вариант)
Щом имате ограничения, трябва да намерите начин, как да се справите с физическото. Казват: „Как да се справим с физическия свят? " физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта.
Не, това не е никакъв физически свят.
Ние искаме да имаме идея. Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
към втори вариант >>
Свят на освобождение.
(втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме. Що е физическият свят? Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят?
Свят на освобождение.
Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух. По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
към втори вариант >>
Ние искаме да имаме идея.
(втори вариант)
Казват: „Как да се справим с физическия свят? " физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят.
Ние искаме да имаме идея.
Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
към втори вариант >>
Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен.
(втори вариант)
Що е физическият свят? Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение.
Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен.
Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух. По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
към втори вариант >>
Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
(втори вариант)
" физическият свят е свят на ограничения. То значи: как да се справите с този живот, дето на всяка стъпка ви ограничават? Сега ще кажете, че човек е организиран чрез любовта. Не, това не е никакъв физически свят. Ние искаме да имаме идея.
Значи това, което на всяка стъпка ни ограничава, то е физическо.
към втори вариант >>
Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи.
(втори вариант)
Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен.
Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи.
Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух. По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
към втори вариант >>
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени?
(втори вариант)
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени?
Това вече е една специфична мисъл. То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира?
към втори вариант >>
Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас.
(втори вариант)
Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи.
Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас.
Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух. По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
към втори вариант >>
Това вече е една специфична мисъл.
(втори вариант)
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени?
Това вече е една специфична мисъл.
То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира? " За да се роди.
към втори вариант >>
Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух.
(втори вариант)
Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас.
Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух.
По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
към втори вариант >>
То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста.
(втори вариант)
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени? Това вече е една специфична мисъл.
То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста.
Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира? " За да се роди. Който не умира, той не може да се роди.
към втори вариант >>
По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
(втори вариант)
Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух.
По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения.
към втори вариант >>
Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен.
(втори вариант)
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени? Това вече е една специфична мисъл. То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста.
Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен.
И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира? " За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда?
към втори вариант >>
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод.
(втори вариант)
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод.
Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш. На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви.
към втори вариант >>
И другото положение е вярно.
(втори вариант)
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени? Това вече е една специфична мисъл. То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен.
И другото положение е вярно.
„Защо човек трябва да умира? " За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени.
към втори вариант >>
Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш.
(втори вариант)
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод.
Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш.
На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това.
към втори вариант >>
„Защо човек трябва да умира?
(втори вариант)
Сега се задава въпросът, защо трябва да бъдем ограничени? Това вече е една специфична мисъл. То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно.
„Защо човек трябва да умира?
" За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен.
към втори вариант >>
На какво се дължи главоболието?
(втори вариант)
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод. Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш.
На какво се дължи главоболието?
Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви.
към втори вариант >>
" За да се роди.
(втори вариант)
Това вече е една специфична мисъл. То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира?
" За да се роди.
Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен.
към втори вариант >>
Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно.
(втори вариант)
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод. Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш. На какво се дължи главоболието?
Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно.
Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение.
към втори вариант >>
Който не умира, той не може да се роди.
(втори вариант)
То е все едно да ни се задава въпросът, защо шишето има уста. Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира? " За да се роди.
Който не умира, той не може да се роди.
„Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен.
към втори вариант >>
Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си.
(втори вариант)
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод. Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш. На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно.
Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си.
Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства.
към втори вариант >>
„Ами защо трябва да се ражда?
(втори вариант)
Аз им отговарям: човек трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен. И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира? " За да се роди. Който не умира, той не може да се роди.
„Ами защо трябва да се ражда?
" За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш?
към втори вариант >>
Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви.
(втори вариант)
Това, което е приложение в окултната наука, то е само като един метод. Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш. На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си.
Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви.
Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи.
към втори вариант >>
" За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени.
(втори вариант)
И другото положение е вярно. „Защо човек трябва да умира? " За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда?
" За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени.
Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш.
към втори вариант >>
Има и практически начини за това.
(втори вариант)
Ако вървите така, у вас се заражда едно желание и казвате: „Аз зная." Хубаво, ти знаеш, но имаш главоболие и не знаеш как да го изцериш. На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви.
Има и практически начини за това.
Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи. Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече!
към втори вариант >>
Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен.
(втори вариант)
„Защо човек трябва да умира? " За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени.
Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен.
Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището.
към втори вариант >>
Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви.
(втори вариант)
На какво се дължи главоболието? Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това.
Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви.
Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи. Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече! " Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
към втори вариант >>
Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен.
(втори вариант)
" За да се роди. Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен.
Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен.
И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището. Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н.
към втори вариант >>
Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение.
(втори вариант)
Едно правило: главоболието всякога се дължи на това, че тънките и дебелите черва не са в изправност - те не функционират правилно. Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви.
Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение.
Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи. Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече! " Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
към втори вариант >>
И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен.
(втори вариант)
Който не умира, той не може да се роди. „Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен.
И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен.
Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището. Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н. Това са все физически.
към втори вариант >>
Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства.
(втори вариант)
Следователно, искате ли да не страдате от главоболие, дръжте в изправност червата си. Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение.
Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства.
След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи. Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече! " Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
към втори вариант >>
Защо си ограничен, като се родиш?
(втори вариант)
„Ами защо трябва да се ражда? " За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен.
Защо си ограничен, като се родиш?
Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището. Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н. Това са все физически.
към втори вариант >>
След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи.
(втори вариант)
Изправни ли са червата ви, ще бъде изправен и стомахът ви, и главата ви. Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства.
След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи.
Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече! " Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
към втори вариант >>
Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш.
(втори вариант)
" За да умре, защото който умира и който се ражда - и двамата са свободни; а който се е родил и който е умрял - те са вече ограничени. Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш?
Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш.
След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището. Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н. Това са все физически.
към втори вариант >>
Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече!
(втори вариант)
Има и практически начини за това. Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи.
Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече!
" Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
към втори вариант >>
След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището.
(втори вариант)
Като умираш, ти си свободен, но като умреш веднъж, ти вече си ограничен. Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш.
След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището.
Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н. Това са все физически.
към втори вариант >>
" Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
(втори вариант)
Щом ви заболи главата, веднага турете краката си в топла вода - тя ще произведе една реакция в червата и в кръвта ви. Щом червата ви почнат да куркат да се освободят - това е един метод за лечение. Ако и това не ви помогне, вземете някои очистителни средства. След това в продължение на един-два дни не яжте мъчносмилаема храна, за да се освободят червата ви, понеже те са големи аристократи. Те често се сърдят и казват: „Няма да работим повече!
" Клетките в стомаха, в червата не искат да работят, казват: „Ти си господар, но най-после, ние не сме роби."
към втори вариант >>
Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н.
(втори вариант)
Свободата е в умирането, докато още не си до-умрял, но умреш ли вече - ти си ограничен. И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището.
Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н.
Това са все физически.
към втори вариант >>
Това са все физически.
(втори вариант)
И като не си се дородил още, ти пак си свободен; но родиш ли се веднъж - ти вече си ограничен. Защо си ограничен, като се родиш? Майка ти ще те хване, ще те повива, после ще те тури в коритото и може да ти даде или да не ти даде да ядеш. След това ще дойде слугинята и ще те заведе на училището. Тук учителят ти може да не те обича, другарите ти няма да са намясто - ще ти се подиграват; учителят ще те дига на урок, бележка ще ти пише; а може да нямаш навреме обуща или да са скъсани обущата ти, да нямаш шапка или леглото ти да не е добро - да имаш дървеници в него, въшки, които да те хапят, и т.н.
Това са все физически.
към втори вариант >>
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа.
(втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа.
Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане.
към втори вариант >>
Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват.
(втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа.
Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват.
Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода.
към втори вариант >>
Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек.
(втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа. Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват.
Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек.
Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода. Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
към втори вариант >>
Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново?
(втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа. Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек.
Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново?
" Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода. Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
към втори вариант >>
" Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода.
(втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа. Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново?
" Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода.
Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода. Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
към втори вариант >>
Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане.
(втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа. Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода.
Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане.
Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода. Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
към втори вариант >>
Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода.
(втори вариант)
Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане.
Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода.
Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
към втори вариант >>
Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
(втори вариант)
Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода.
Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане.
към втори вариант >>
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм.
(втори вариант)
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм.
Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения.
към втори вариант >>
Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва.
(втори вариант)
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм.
Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва.
Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение.
към втори вариант >>
Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата?
(втори вариант)
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм. Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва.
Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата?
Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава.
към втори вариант >>
Колко ли време ще продължава лекцията?
(втори вариант)
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм. Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата?
Колко ли време ще продължава лекцията?
" А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава. Това е един процес, който става и в самата природа.
към втори вариант >>
" А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение.
(втори вариант)
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм. Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията?
" А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение.
Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава. Това е един процес, който става и в самата природа.
към втори вариант >>
Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения.
(втори вариант)
Сега тази сутрин, например, да ви кажа защо не се молите, както трябва - аз ви виждам, ясновидец съм. Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение.
Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения.
Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава. Това е един процес, който става и в самата природа.
към втори вариант >>
Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение.
(втори вариант)
Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения.
Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение.
Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава. Това е един процес, който става и в самата природа.
към втори вариант >>
Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава.
(втори вариант)
Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение.
Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава.
Това е един процес, който става и в самата природа.
към втори вариант >>
Това е един процес, който става и в самата природа.
(втори вариант)
Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава.
Това е един процес, който става и в самата природа.
към втори вариант >>
Линията АА2 представлява и трите свята.
(втори вариант)
Линията АА2 представлява и трите свята.
Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят. Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава?
към втори вариант >>
Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят.
(втори вариант)
Линията АА2 представлява и трите свята.
Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят.
Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея.
към втори вариант >>
Значи имате 1, 2 и 0.
(втори вариант)
Линията АА2 представлява и трите свята. Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят.
Значи имате 1, 2 и 0.
Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея. Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива.
към втори вариант >>
Какво ще кажете сега?
(втори вариант)
Линията АА2 представлява и трите свята. Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят. Значи имате 1, 2 и 0.
Какво ще кажете сега?
Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея. Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива. Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
към втори вариант >>
Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете.
(втори вариант)
Линията АА2 представлява и трите свята. Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят. Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега?
Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете.
И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея. Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива. Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
към втори вариант >>
И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава?
(втори вариант)
Линията АА2 представлява и трите свята. Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят. Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете.
И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава?
(„01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея. Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива. Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
към втори вариант >>
(„01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея.
(втори вариант)
Единицата А е Божественият свят, двойката е физическият свят, а нулата е духовният свят. Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава?
(„01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея.
Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива. Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
към втори вариант >>
Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива.
(втори вариант)
Значи имате 1, 2 и 0. Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея.
Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива.
Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
към втори вариант >>
Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
(втори вариант)
Какво ще кажете сега? Единицата е бащата, двойката е майката, а нулата е тяхното дете. И следователно, когато бащата се тури пред нулата, имате числото десет, но когато дойде да царува нулата пред двойката или пред единицата, какво ще имате тогава? („01 или 02.") В научно отношение за мене нулата представлява условия, при които единицата може да се развива, да се роди, да покаже това, което е скрито в нея. Тя е условие и за двойката - показва в каква посока, при какви условия тя може да се развива.
Майката - това е известна енергия в природата, която трябва да се развие; бащата с също така известна енергия в природата, която трябва да се развие, да се дороди.
към втори вариант >>
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея.
(втори вариант)
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея.
Кое е Божественото? Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен. Той става свободен в своите мисли, чувства и действия. Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото. Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения.
към втори вариант >>
Кое е Божественото?
(втори вариант)
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея.
Кое е Божественото?
Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен. Той става свободен в своите мисли, чувства и действия. Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото. Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения. Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
към втори вариант >>
Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен.
(втори вариант)
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея. Кое е Божественото?
Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен.
Той става свободен в своите мисли, чувства и действия. Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото. Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения. Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
към втори вариант >>
Той става свободен в своите мисли, чувства и действия.
(втори вариант)
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея. Кое е Божественото? Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен.
Той става свободен в своите мисли, чувства и действия.
Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото. Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения. Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
към втори вариант >>
Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото.
(втори вариант)
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея. Кое е Божественото? Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен. Той става свободен в своите мисли, чувства и действия.
Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото.
Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения. Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
към втори вариант >>
Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения.
(втори вариант)
И тъй, когато човек се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея. Кое е Божественото? Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен. Той става свободен в своите мисли, чувства и действия. Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото.
Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения.
Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
към втори вариант >>
Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
(втори вариант)
Кое е Божественото? Това, към което човек като се стреми, се освобождава, става свободен. Той става свободен в своите мисли, чувства и действия. Посоката, към която човек се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която човек, като се стреми, се ограничава - това е физическото. Най-първо имаме в целокупност какво означава физическият живот - той е свят на ограничения.
Следователно, като влезем в него, ще изучаваме законите, по които можем да се освободим.
към втори вариант >>
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат.
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат.
Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб?
към втори вариант >>
Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат.
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат.
Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат.
Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата.
към втори вариант >>
Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан.
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат. Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат.
Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан.
Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода.
към втори вариант >>
Щом е така, и вие ще имате същите ограничения.
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат. Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан.
Щом е така, и вие ще имате същите ограничения.
Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата?
към втори вариант >>
Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите?
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат. Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения.
Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите?
На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб.
към втори вариант >>
На какво ще уподобите парите в един кораб?
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат. Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите?
На какво ще уподобите парите в един кораб?
(„Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб.
към втори вариант >>
(„Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата.
(втори вариант)
Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб?
(„Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата.
При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода.
към втори вариант >>
При горенето едно време трябваше и вода.
(втори вариант)
Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата.
При горенето едно време трябваше и вода.
На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода?
към втори вариант >>
На какво може да се уподоби водата?
(втори вариант)
Щом е така, и вие ще имате същите ограничения. Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода.
На какво може да се уподоби водата?
На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището.
към втори вариант >>
На хляб.
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите? На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата?
На хляб.
Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна.
към втори вариант >>
Значи водата ще уподобите на хляб.
(втори вариант)
На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб.
Значи водата ще уподобите на хляб.
Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна. Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище.
към втори вариант >>
Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода.
(втори вариант)
(„Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб.
Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода.
Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна. Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище. Там ще следвате известни науки.
към втори вариант >>
Каква е целта на парахода?
(втори вариант)
При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода.
Каква е целта на парахода?
(„Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна. Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище. Там ще следвате известни науки.
към втори вариант >>
(„Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището.
(втори вариант)
На какво може да се уподоби водата? На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода?
(„Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището.
Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна. Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище. Там ще следвате известни науки.
към втори вариант >>
Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна.
(втори вариант)
На хляб. Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището.
Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна.
Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище. Там ще следвате известни науки.
към втори вариант >>
Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище.
(втори вариант)
Значи водата ще уподобите на хляб. Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна.
Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище.
Там ще следвате известни науки.
към втори вариант >>
Там ще следвате известни науки.
(втори вариант)
Хлябът, като гориво в парахода, а водата като пара, която като се изпарява, се образува тази сила, която може да движи парахода. Каква е целта на парахода? („Да пристигне в някое пристанище.") Така и вие казвате: „Аз искам да постигна известен идеал." Вашият идеал е пристанището. Влизате в едно предприятие, това предприятие цели да достигнете до известна страна. Идеалът ви е да пристигнете до някое пристанище и като слезете на брега, да отидете в някое училище.
Там ще следвате известни науки.
към втори вариант >>
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите?
(втори вариант)
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите?
Аз ще ви дам едно разрешение. Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам едно разрешение.
(втори вариант)
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите?
Аз ще ви дам едно разрешение.
Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода.
към втори вариант >>
Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха?
(втори вариант)
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите? Аз ще ви дам едно разрешение.
Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха?
Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода. За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар.
към втори вариант >>
Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх?
(втори вариант)
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите? Аз ще ви дам едно разрешение. Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха?
Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх?
Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода. За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар. Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
към втори вариант >>
Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум.
(втори вариант)
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите? Аз ще ви дам едно разрешение. Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх?
Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум.
За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода. За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар. Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
към втори вариант >>
За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива.
(втори вариант)
Та казвам: понеже се намирате под закона на ограниченията, какво трябва да правите? Аз ще ви дам едно разрешение. Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум.
За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива.
Същото правят и с парахода. За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар. Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
към втори вариант >>
Същото правят и с парахода.
(втори вариант)
Аз ще ви дам едно разрешение. Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива.
Същото правят и с парахода.
За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар. Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
към втори вариант >>
За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар.
(втори вариант)
Да кажем, че сте съвършено страхлив човек, с какво бихте заменили страха? Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода.
За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар.
Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
към втори вариант >>
Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
(втори вариант)
Вървите по пътя, падне някое камъче или лист и вие се плашите - с какво бихте заменили този страх? Страхът е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум. За да не скача тази каруца, трябва да я натоварят отгоре с голям товар, да я направят по-устойчива. Същото правят и с парахода. За да не пострада от големите бури, от големите вълни, напълват го догоре с товар.
Щом сте страхливи, казвам: вие сте от един празен кораб или една празна каруца, която върви по каменист път и подскача.
към втори вариант >>
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра?
(втори вариант)
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра?
Малко стока имате, нямате парици. Вярата ви е малка. Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава. Щом ви дадат хлебец, имате вяра. Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл.
към втори вариант >>
Малко стока имате, нямате парици.
(втори вариант)
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра?
Малко стока имате, нямате парици.
Вярата ви е малка. Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава. Щом ви дадат хлебец, имате вяра. Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл. Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
към втори вариант >>
Вярата ви е малка.
(втори вариант)
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра? Малко стока имате, нямате парици.
Вярата ви е малка.
Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава. Щом ви дадат хлебец, имате вяра. Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл. Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
към втори вариант >>
Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава.
(втори вариант)
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра? Малко стока имате, нямате парици. Вярата ви е малка.
Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава.
Щом ви дадат хлебец, имате вяра. Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл. Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
към втори вариант >>
Щом ви дадат хлебец, имате вяра.
(втори вариант)
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра? Малко стока имате, нямате парици. Вярата ви е малка. Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава.
Щом ви дадат хлебец, имате вяра.
Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл. Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
към втори вариант >>
Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл.
(втори вариант)
Казвате: „Малка вяра имам." Какво означава малката вяра? Малко стока имате, нямате парици. Вярата ви е малка. Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава. Щом ви дадат хлебец, имате вяра.
Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл.
Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
към втори вариант >>
Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
(втори вариант)
Малко стока имате, нямате парици. Вярата ви е малка. Щом ви дадат пари, щом ви дадат стока, веднага вярата ви става по-голяма - имате вяра тогава. Щом ви дадат хлебец, имате вяра. Вярата има един обект - значи да вярваш в хлебеца, преди да е дошъл.
Той ще дойде и тогава, щом го видиш, той става пак реален.
към втори вариант >>
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея.
(втори вариант)
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея.
То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас. Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде.
към втори вариант >>
То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас.
(втори вариант)
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея.
То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас.
Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре.
към втори вариант >>
Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг.
(втори вариант)
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея. То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас.
Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг.
И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре.
към втори вариант >>
И да имате желание, пак не можете да направите всичко.
(втори вариант)
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея. То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас. Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг.
И да имате желание, пак не можете да направите всичко.
И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат.
към втори вариант >>
И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът.
(втори вариант)
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея. То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас. Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко.
И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът.
Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят.
към втори вариант >>
Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде.
(втори вариант)
Като се говори за обичта, и сега, и в старо време, хората са имали, имат едно и също понятие по отношение [на] нея. То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас. Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът.
Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде.
Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват.
към втори вариант >>
Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре.
(втори вариант)
То е следното: вие мислите, че когато един човек ви обича, той ще направи всичко заради вас. Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде.
Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре.
Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения.
към втори вариант >>
Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре.
(втори вариант)
Не, онзи, който ви обича или когото вие обичате, не може да направите - нито вие, нито той - всичко един за друг. И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре.
Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре.
Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се.
към втори вариант >>
Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат.
(втори вариант)
И да имате желание, пак не можете да направите всичко. И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре.
Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат.
Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат.
към втори вариант >>
Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят.
(втори вариант)
И ако вие очаквате това, и ако той очаква това - вие нямате представа какво нещо е животът. Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат.
Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят.
Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат.
към втори вариант >>
Не говорете за неща, които не съществуват.
(втори вариант)
Обикнеш ли някого и той обикне ли ви, той вече престава да яде. Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят.
Не говорете за неща, които не съществуват.
физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат. Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето.
към втори вариант >>
физическият свят е свят на ограничения.
(втори вариант)
Ако искаш да умориш някого - обикни го, и той ще престане да яде и ще умре. Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват.
физическият свят е свят на ограничения.
Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат. Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето. Това са насоки на енергиите.
към втори вариант >>
Ти не можеш да ядеш, оплакваш се.
(втори вариант)
Да обикнеш някого на физическия свят, това значи да го поставиш в положение да не яде и после да умре. Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения.
Ти не можеш да ядеш, оплакваш се.
Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат. Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето. Това са насоки на енергиите.
към втори вариант >>
Казвам: много те обичат.
(втори вариант)
Всеки, който не може да яде на физическия свят, много го обичат; а който много яде - него не го обичат. Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се.
Казвам: много те обичат.
Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат. Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето. Това са насоки на енергиите.
към втори вариант >>
Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат.
(втори вариант)
Тъй трябва да схващате нещата на физическия свят. Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат.
Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат.
Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето. Това са насоки на енергиите.
към втори вариант >>
Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето.
(втори вариант)
Не говорете за неща, които не съществуват. физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат.
Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето.
Това са насоки на енергиите.
към втори вариант >>
Това са насоки на енергиите.
(втори вариант)
физическият свят е свят на ограничения. Ти не можеш да ядеш, оплакваш се. Казвам: много те обичат. Друг казва: „Аз ям много." Защото не те обичат. Това са насоки на една нова наука, която показва от какво зависи яденето.
Това са насоки на енергиите.
към втори вариант >>
Представете си три линии А, В и С.
(втори вариант)
Представете си три линии А, В и С.
Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят. Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас. Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо? Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича. Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние.
към втори вариант >>
Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят.
(втори вариант)
Представете си три линии А, В и С.
Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят.
Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас. Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо? Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича. Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние. Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
към втори вариант >>
Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас.
(втори вариант)
Представете си три линии А, В и С. Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят.
Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас.
Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо? Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича. Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние. Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
към втори вариант >>
Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо?
(втори вариант)
Представете си три линии А, В и С. Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят. Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас.
Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо?
Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича. Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние. Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
към втори вариант >>
Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича.
(втори вариант)
Представете си три линии А, В и С. Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят. Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас. Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо?
Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича.
Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние. Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
към втори вариант >>
Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние.
(втори вариант)
Представете си три линии А, В и С. Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят. Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас. Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо? Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича.
Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние.
Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
към втори вариант >>
Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
(втори вариант)
Нека линията А представлява енергиите на Божествения свят, линията В представлява енергиите на духовния свят, а линията С да представлява енергиите на физическия свят. Ако тези три линии се прекарат едновременно във вашия живот, те ще произведат три различни явления във вас. Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този човек ще яде и оттатък ще мине. Защо? Защото, като влезе във физическия живот, той постоянно се ограничава - няма кой да го обича. Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този човек се освобождава от тяхното влияние.
Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в човека постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
към втори вариант >>
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С].
(втори вариант)
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С].
Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото. „Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо.
към втори вариант >>
Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото.
(втори вариант)
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С].
Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото.
„Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена. „Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси.
към втори вариант >>
„Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена.
(втори вариант)
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С]. Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото.
„Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена.
„Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той? Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок.
към втори вариант >>
„Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той?
(втори вариант)
И тъй, когато човек е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С]. Тогава човек става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото. „Тогава солта не е намясто - не е, колкото трябва." И солта е добре турена.
„Тогава готвачът не е добър човек, лош човек е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той?
Не е нещо физическо. Маслото имало нещо - в тия масла, които иначе са чисти, все им липсва нещо. Няма в тях това, което човек търси. Вземете например гроздения сок. Ако го изцедите, вече една минута след изцеждането му той е изгубил нещо от своята ценност.
към втори вариант >>
2.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Като вярва, той може да се спаси.
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек.
Като вярва, той може да се спаси.
Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага. Вяра без дела е мъртва.
към беседата >>
За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени. Те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото. Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост.
За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
към беседата >>
Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал?
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси.
Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал?
Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага. Вяра без дела е мъртва.
към беседата >>
Мнозина питат, защо идат изпитанията.
Мнозина питат, защо идат изпитанията.
Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си.
към беседата >>
Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага.
Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал?
Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага.
Вяра без дела е мъртва.
към беседата >>
Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него.
Мнозина питат, защо идат изпитанията.
Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него.
Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си.
към беседата >>
Вяра без дела е мъртва.
– Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага.
Вяра без дела е мъртва.
към беседата >>
Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо.
Мнозина питат, защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него.
Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо.
През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света.
към беседата >>
Една богата жена останала вдовица.
Една богата жена останала вдовица.
Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо. Слуги вършели всичката й работа. След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята.
към беседата >>
През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб.
Мнозина питат, защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо.
През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб.
Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин.
към беседата >>
Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо.
Една богата жена останала вдовица.
Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо.
Слуги вършели всичката й работа. След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя.
към беседата >>
Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата.
Мнозина питат, защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб.
Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата.
Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими.
към беседата >>
Слуги вършели всичката й работа.
Една богата жена останала вдовица. Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо.
Слуги вършели всичката й работа.
След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила.
към беседата >>
Като се събудил, видял един хляб до главата си.
Мнозина питат, защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата.
Като се събудил, видял един хляб до главата си.
Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма.
към беседата >>
След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали.
Една богата жена останала вдовица. Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо. Слуги вършели всичката й работа.
След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали.
Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята.
към беседата >>
Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си.
Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си.
Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си.
Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората.
към беседата >>
Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората.
Една богата жена останала вдовица. Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо. Слуги вършели всичката й работа. След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали.
Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората.
Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла.
към беседата >>
Така именно той разбрал, че има Промисъл в света.
Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си.
Така именно той разбрал, че има Промисъл в света.
Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво.
към беседата >>
Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята.
Една богата жена останала вдовица. Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо. Слуги вършели всичката й работа. След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората.
Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята.
Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си.
към беседата >>
Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин.
През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света.
Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин.
Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека?
към беседата >>
Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя.
Докато мъжът й бил жив, тя не работила нищо. Слуги вършели всичката й работа. След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята.
Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя.
Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името "Неволя".
към беседата >>
Красивите и велики неща са невидими.
Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин.
Красивите и велики неща са невидими.
Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага.
към беседата >>
Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила.
Слуги вършели всичката й работа. След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя.
Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила.
Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името "Неволя". От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
към беседата >>
Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма.
Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими.
Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма.
Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>
Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята.
След смъртта на мъжа й, слугите я напуснали. Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила.
Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята.
Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името "Неволя". От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
към беседата >>
Съдържанието на нещата задоволява хората.
Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма.
Съдържанието на нещата задоволява хората.
Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>
Цял ден викала, но никаква жена не видяла.
Тя се видяла в чудо какво да прави, как да си донесе дърва от гората. Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята.
Цял ден викала, но никаква жена не видяла.
Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името "Неволя". От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
към беседата >>
Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво.
Така именно той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората.
Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво.
Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>
Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си.
Една от съседките й казала: "Иди в гората, набери си дърва, направи ги на сноп и започни да викаш Неволята. Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла.
Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си.
Така тя разбрала, какво означава името "Неволя". От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
към беседата >>
Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека?
Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво.
Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека?
Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>
Така тя разбрала, какво означава името "Неволя".
Веднага от гората ще излезе една жена, която се казва Неволя. Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си.
Така тя разбрала, какво означава името "Неволя".
От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
към беседата >>
Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага.
Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека?
Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага.
Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>
От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
Тя ще сложи дървата на гърба си и ще ги занесе в къщата ти." Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала пред снопа дърва и започнала да вика Неволята. Цял ден викала, но никаква жена не видяла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името "Неволя".
От този ден тя започнала сама да върши всичките си работи.
към беседата >>
Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага.
Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа.
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа.
Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение.
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение.
Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото.
към беседата >>
Той ще се моли и ще копае с мотиката.
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа.
Той ще се моли и ще копае с мотиката.
Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място.
към беседата >>
Този хляб може да се изпрати в различни форми.
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение.
Този хляб може да се изпрати в различни форми.
Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде.
към беседата >>
Само при това положение хлябът ще дойде.
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката.
Само при това положение хлябът ще дойде.
Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш.
към беседата >>
Формата не е важна, съдържанието е важно.
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми.
Формата не е важна, съдържанието е важно.
Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има.
към беседата >>
Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа.
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде.
Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа.
Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат.
към беседата >>
Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре.
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно.
Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре.
Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка.
към беседата >>
Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му.
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа.
Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му.
Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички.
към беседата >>
Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите.
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре.
Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите.
Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно.
към беседата >>
Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш.
И тъй, като се моли ден, два, три, човек ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му.
Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш.
И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има.
към беседата >>
Благодарете и за малкото.
Сега и на вас казвам: благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите.
Благодарете и за малкото.
Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения.
към беседата >>
И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място.
Той ще се моли и ще копае с мотиката. Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш.
И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място.
И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова.
към беседата >>
Който малко дава, той може и много да даде.
Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото.
Който малко дава, той може и много да даде.
Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния.
към беседата >>
И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш.
Само при това положение хлябът ще дойде. Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място.
И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш.
Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога.
към беседата >>
Който много дава, той отнема и малкото, което човек има.
Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде.
Който много дава, той отнема и малкото, което човек има.
Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога.
към беседата >>
Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат.
Ще се молиш на Господа, ще вземеш мотиката на рамо и ще тръгнеш на работа. Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш.
Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат.
Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия.
към беседата >>
Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка.
Благодарете за хляба и започнете да се повдигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има.
Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка.
От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога.
към беседата >>
Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички.
Някой богат човек ще те извика да копаеш лозето му. Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат.
Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички.
На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб.
към беседата >>
От кого излиза малкото, не е важно.
Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка.
От кого излиза малкото, не е важно.
Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно.
към беседата >>
На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има.
Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш, да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички.
На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има.
Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му.
към беседата >>
Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения.
Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно.
Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения.
Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно.
към беседата >>
Тази щедрост не е негова.
И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има.
Тази щедрост не е негова.
Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи.
към беседата >>
Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния.
Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения.
Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния.
От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно.
към беседата >>
Щедростта е качество на Бога.
И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова.
Щедростта е качество на Бога.
Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия.
към беседата >>
От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога.
Който много дава, той отнема и малкото, което човек има. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния.
От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога.
Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно.
към беседата >>
Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия.
Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога.
Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия.
Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия. Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си.
към беседата >>
Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога.
Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога.
Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога.
Чрез кого иде това благо, не е важно.
към беседата >>
Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб.
Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия.
Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб.
Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия. Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
Чрез кого иде това благо, не е важно.
От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна и в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога. Всяко благо, всяко добро нещо, произлиза от Бога.
Чрез кого иде това благо, не е важно.
към беседата >>
Ама просяк е дошъл на вратата му.
На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб.
Ама просяк е дошъл на вратата му.
Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия. Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си.
По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод.
към беседата >>
Това нищо не значи.
Тази щедрост не е негова. Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му.
Това нищо не значи.
Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия. Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си.
По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си.
По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине.
към беседата >>
Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия.
Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи.
Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия.
Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
По-нататък видял един овчар.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си.
По-нататък видял един овчар.
Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо.
към беседата >>
Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си.
Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия.
Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си.
Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък видял един овчар.
Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си.
Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него.
към беседата >>
Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия. Няма ли тази готовност в себе си, нека гладува известно време, да научи урока си.
Не е въпрос до буквата на нещата, но до техния дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си.
Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша.
Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него.
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си.
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си.
– Защо? – Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните?
към беседата >>
Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод.
Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша.
Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод.
Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него.
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си.
– Защо?
– Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде.
към беседата >>
Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине.
По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод.
Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине.
В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето.
към беседата >>
– Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква.
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си. – Защо?
– Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква.
Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене.
към беседата >>
В това време от крушата паднало нещо.
По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине.
В това време от крушата паднало нещо.
Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.
към беседата >>
Не, буквоядството не разрешава въпросите.
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си. – Защо? – Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква.
Не, буквоядството не разрешава въпросите.
Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна.
към беседата >>
Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него.
Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо.
Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него.
Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
към беседата >>
Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора.
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си. – Защо? – Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите.
Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора.
Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек.
към беседата >>
Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него.
Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него.
Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него.
Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
към беседата >>
Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните?
Съвременните хора се оплакват от живота, от неуспехите си. – Защо? – Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора.
Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните?
Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад.
към беседата >>
Крушите се задържали на дървото до това време за него.
Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него.
Крушите се задържали на дървото до това време за него.
Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
към беседата >>
Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде.
– Защо? – Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните?
Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде.
На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство.
към беседата >>
Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето.
Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него.
Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето.
Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
към беседата >>
На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене.
– Защото мнозина от тях разглеждат въпросите по буква. Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде.
На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене.
Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му.
към беседата >>
Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.
В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето.
Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.
Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
към беседата >>
Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна.
Не, буквоядството не разрешава въпросите. Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене.
Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна.
Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека.
към беседата >>
Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
Като погледнал на земята пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.
Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света.
към беседата >>
Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек.
Да бъдеш щедър, това не значи, да даваш безогледно на всички хора. Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна.
Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек.
Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение.
към беседата >>
Трите круши, това са трите велики добродетели, които всякога трябва да носите в душата си.
Трите круши, това са трите велики добродетели, които всякога трябва да носите в душата си.
към беседата >>
Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад.
Трябва ли да давате на болния да яде от същата храна, с която и вие се храните? Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек.
Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад.
За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие.
към беседата >>
Божията Любов носи пълния живот.
Божията Любов носи пълния живот.
към беседата >>
За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство.
Щом стомахът му е развален, известно време няма да му давате нищо да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад.
За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство.
Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата.
към беседата >>
Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му.
На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство.
Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му.
Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш.
към беседата >>
Недоволството пък уморява човека.
Неговият стомах е здрав, може да понася всякаква храна. Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му.
Недоволството пък уморява човека.
Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение.
Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека.
Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение.
Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал.
към беседата >>
Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие.
Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение.
Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие.
Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай.
към беседата >>
Така не се искат нещата.
За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие.
Така не се искат нещата.
– Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря.
към беседата >>
– Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш.
Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата.
– Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш.
– Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
към беседата >>
– Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля.
Недоволството пък уморява човека. Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш.
– Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля.
Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
към беседата >>
Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал.
Тъй щото, искате ли някакво благо, искайте го с разположение и приемете го с разположение. Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля.
Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал.
Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
към беседата >>
Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай.
Някой желае нещо от Господа, но заповядва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал.
Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай.
Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря. Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
към беседата >>
Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря.
Така не се искат нещата. – Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай.
Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря.
Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
към беседата >>
Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
– Ама казано е в Писанието, че трябва да хлопаш. – Ще хлопаш първо на своята врата – на своето сърце, на своя ум и на своята воля. Щом изпълниш това, тогава ще получиш благото, което си пожелал. Пожелаеш ли нещо от Господа, втори път не хлопай. Бог знае нуждите на човека и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря.
Не получите ли отговор на молитвата си, грешката е във вас: или не сте работили както трябва, или преждевременно сте пожелали нещо.
към беседата >>
Някой казва: повторението е майка на знанието.
Някой казва: повторението е майка на знанието.
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека? Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави.
към беседата >>
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека?
Някой казва: повторението е майка на знанието.
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека?
Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми.
към беседата >>
Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга?
Някой казва: повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека?
Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга?
Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл.
към беседата >>
Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата.
Някой казва: повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека? Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга?
Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата.
Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага.
към беседата >>
Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши.
Някой казва: повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека? Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата.
Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши.
След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога.
към беседата >>
След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави.
Някой казва: повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека? Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши.
След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави.
Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее.
към беседата >>
Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми.
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на човека? Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави.
Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми.
Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор.
към беседата >>
Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл.
Какво знание придобива пияницата, като дига чашите една след друга? Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми.
Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл.
Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода?
към беседата >>
Той счита, че Бог му е дал тия блага.
Каквото има в първата чаша, същото има и в десетата. Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл.
Той счита, че Бог му е дал тия блага.
Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева.
към беседата >>
Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога.
Разликата се заключава само в това, че след първата чаша той е още трезв, с будно съзнание и знае какво върши. След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага.
Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога.
Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобил той?
към беседата >>
Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее.
След десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае какво прави. Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога.
Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее.
Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобил той? Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил.
към беседата >>
Утре хващат този човек и го турят в затвор.
Да се стреми човек към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми. Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее.
Утре хващат този човек и го турят в затвор.
Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобил той? Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил. Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
към беседата >>
Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода?
Влезе ли в такава кръчма, човек изгубва своята права, трезва мисъл. Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор.
Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода?
Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобил той? Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил. Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
към беседата >>
Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева.
Той счита, че Бог му е дал тия блага. Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода?
Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева.
Какво е придобил той? Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил. Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
към беседата >>
Какво е придобил той?
Не, блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева.
Какво е придобил той?
Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил. Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
към беседата >>
Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил.
Някой обира касата на богатия и казва, че Бог отговорил на молитвата му да забогатее. Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобил той?
Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил.
Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
към беседата >>
Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
Утре хващат този човек и го турят в затвор. Може ли Бог да отговаря на такова желание, за което ще те турят в затвор и ще те лишат от свобода? Някой човек ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобил той? Не само, че нищо не е придобил, но е изгубил.
Той е платил глоба за желанието си бързо да забогатее, а същевременно е изгубил свободата си.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене.
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене.
Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта.
към беседата >>
Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си.
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене.
Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си.
Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него.
към беседата >>
Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа.
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене. Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си.
Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа.
Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него.
към беседата >>
Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани?
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене. Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа.
Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани?
Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка.
към беседата >>
Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле.
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене. Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани?
Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле.
– Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
към беседата >>
– Не, денят се познава от сутринта.
Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изменят начина на своето мислене. Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле.
– Не, денят се познава от сутринта.
Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание.
към беседата >>
Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него.
Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на човека, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта.
Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него.
Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце.
към беседата >>
Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него.
Възпитанието на младото поколение също трябва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него.
Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него.
Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота.
към беседата >>
Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка.
Какво възпитание ще дадат майката и бащата на децата си, ако те сами не са възпитани? Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него.
Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка.
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави.
към беседата >>
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
Ще кажат след това, че те са приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната среда са им повлияли зле. – Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка.
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава.
към беседата >>
Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание.
– Не, денят се познава от сутринта. Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание.
Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух?
към беседата >>
Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце.
Достатъчно е да разгледате семето под микроскоп, за да знаете, какво ще излезе от него. Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание.
Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце.
Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил.
към беседата >>
Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота.
Онзи, Който изпраща човека на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него. Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце.
Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота.
Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е.
към беседата >>
Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави.
Той вижда това в зародиша му още, в неговата първична клетка. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота.
Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави.
Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал.
към беседата >>
Хиляди работи има, с които човек може да се занимава.
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави.
Хиляди работи има, с които човек може да се занимава.
Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал. За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
към беседата >>
Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух?
Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне човека, те противодействат за реализиране на това желание. Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава.
Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух?
Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал. За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
към беседата >>
Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил.
Например някой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух?
Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил.
Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал. За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
към беседата >>
Ако родиш едно дете по дух, т.е.
Той не подозира, че това детенце, именно този син или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил.
Ако родиш едно дете по дух, т.е.
ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал. За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
към беседата >>
ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал.
Като не може да реализира своето желание, той страда, измъчва се животът му се обезсмисля, не знае какво да прави. Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е.
ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал.
За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
към беседата >>
За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
Хиляди работи има, с които човек може да се занимава. Кое е по-добре: да родиш едно дете по плът или по дух? Ако родиш едно дете, което само по плът прилича на тебе, цял живот ще проклинаш деня и часа, когато си го родил. Ако родиш едно дете по дух, т.е. ако можеш да възпиташ едно дете и да му предадеш онзи красив стремеж на своята душа и на своя дух, ти ще благославяш деня и часа, когато си го срещнал.
За предпочитане е тогава човек да ражда деца по дух, а не по плът.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека.
Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога.
към беседата >>
Ние не говорим за временните блага и богатства.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека.
Ние не говорим за временните блага и богатства.
Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата.
към беседата >>
Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека. Ние не говорим за временните блага и богатства.
Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете.
Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата. Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
към беседата >>
Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека. Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете.
Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва.
Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата. Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
към беседата >>
Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека. Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва.
Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел.
Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата. Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
към беседата >>
Този човек е готов да служи на Бога.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за човека. Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел.
Този човек е готов да служи на Бога.
За такова богатство може да се говори и в Школата. Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
към беседата >>
За такова богатство може да се говори и в Школата.
Ние не говорим за временните блага и богатства. Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога.
За такова богатство може да се говори и в Школата.
Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
към беседата >>
Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
Големи богатства има скрити в земята, но и да намерите тия богатства, пак сиромаси ще останете. Всяко богатство, придобито по външен начин, лесно се изгубва. Обаче, всяко богатство, което човек придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел. Този човек е готов да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и в Школата.
Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на човека.
към беседата >>
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си.
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си.
Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си.
към беседата >>
Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено.
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си.
Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено.
Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил.
към беседата >>
Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му.
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено.
Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му.
Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега.
към беседата >>
Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти.
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му.
Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти.
Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен!
към беседата >>
Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение?
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти.
Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение?
Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо?
към беседата >>
Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си.
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение?
Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си.
Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си.
към беседата >>
Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил.
Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си.
Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил.
Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога.
към беседата >>
Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега.
Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил.
Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега.
Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>
Животът има две страни: физическа и духовна.
Животът има две страни: физическа и духовна.
Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни. На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето.
към беседата >>
Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен!
Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега.
Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен!
– Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни.
Животът има две страни: физическа и духовна.
Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни.
На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда.
към беседата >>
– Защо?
Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен!
– Защо?
-Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>
На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния.
Животът има две страни: физическа и духовна. Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни.
На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния.
Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път.
към беседата >>
-Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си.
Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо?
-Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си.
Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>
Земята и небето са на едно място.
Животът има две страни: физическа и духовна. Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни. На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния.
Земята и небето са на едно място.
Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете.
към беседата >>
Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога.
Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си.
Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога.
Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>
Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето.
Животът има две страни: физическа и духовна. Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни. На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място.
Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето.
Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място?
към беседата >>
Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога.
Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>
Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето.
Животът има две страни: физическа и духовна. Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни. На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето.
Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето.
Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост.
към беседата >>
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости.
Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода.
към беседата >>
Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда.
Щом е дошъл на земята човек трябва да изучава и двете страни. На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето.
Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда.
Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек?
към беседата >>
Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости.
Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил.
Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска.
към беседата >>
Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път.
На земята той изучава физическия живот, а на небето – духовния. Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда.
Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път.
Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо.
към беседата >>
Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил.
Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички.
Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи.
към беседата >>
Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете.
Земята и небето са на едно място. Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път.
Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете.
Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга.
към беседата >>
Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички.
Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него.
Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи.
към беседата >>
Кое е това място?
Следователно човек живее едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете.
Кое е това място?
– Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания?
към беседата >>
Същото се отнася и до любовта.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него.
Същото се отнася и до любовта.
Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин.
към беседата >>
– Небето – място на веселие и радост.
Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място?
– Небето – място на веселие и радост.
– Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може.
към беседата >>
Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта.
Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода.
За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате.
към беседата >>
– Кога може да бяга човек?
Че е така, виждаме, какво прави човек, когато страда. Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост.
– Кога може да бяга човек?
– Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания.
към беседата >>
За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска.
Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода.
За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска.
Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека.
към беседата >>
– Когато е сухо.
Като се натъкне на големи изпитания и страдания, той започва да търси изходен път. Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек?
– Когато е сухо.
В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си.
към беседата >>
Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи.
Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска.
Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи.
Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
към беседата >>
В кално време той не може да бяга.
Той знае, че някъде има едно светло, уютно място, дето може да се скрие от бурите и ветровете. Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо.
В кално време той не може да бяга.
– Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени.
към беседата >>
Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи.
Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи.
Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи.
Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
към беседата >>
– Не може ли без страдания?
Кое е това място? – Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга.
– Не може ли без страдания?
– Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава.
към беседата >>
Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин.
Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи.
Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин.
Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
към беседата >>
– Не може.
– Небето – място на веселие и радост. – Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания?
– Не може.
Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб.
към беседата >>
Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате.
Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин.
Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате.
Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека. Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
към беседата >>
Кога да е, човек все ще мине през страдания.
– Кога може да бяга човек? – Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може.
Кога да е, човек все ще мине през страдания.
Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния.
към беседата >>
Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека.
За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате.
Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека.
Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
към беседата >>
Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си.
– Когато е сухо. В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания.
Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си.
Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.
към беседата >>
Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате. Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в човека.
Направи ли се чрез принуждение, то е механическо добро.
към беседата >>
Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени.
В кално време той не може да бяга. – Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си.
Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени.
Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек.
към беседата >>
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения.
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения.
Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно.
към беседата >>
Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава.
– Не може ли без страдания? – Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени.
Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава.
Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек. Слабият всички сита го хващат.
към беседата >>
Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен.
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения.
Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен.
Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува.
към беседата >>
Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб.
– Не може. Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава.
Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб.
Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек. Слабият всички сита го хващат. Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
към беседата >>
Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена.
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения. Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен.
Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена.
Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него.
към беседата >>
Обаче, това са илюзии, преходни състояния.
Кога да е, човек все ще мине през страдания. Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб.
Обаче, това са илюзии, преходни състояния.
Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек. Слабият всички сита го хващат. Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
към беседата >>
Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява.
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения. Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена.
Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява.
Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.
Колкото да се пази, човек все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си. Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния.
Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.
Никакво сито не може да хване този човек. Слабият всички сита го хващат. Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
към беседата >>
Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време.
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения. Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява.
Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време.
Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята.
към беседата >>
Никакво сито не може да хване този човек.
Когато срещнете днес философ, учен, поет, светия, щом кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измени. Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.
Никакво сито не може да хване този човек.
Слабият всички сита го хващат. Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
към беседата >>
Това показва, че той не е страдал достатъчно.
И тай, когато се прави добро по Божествен начин, там няма никакви разсъждения. Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време.
Това показва, че той не е страдал достатъчно.
Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи!
към беседата >>
Слабият всички сита го хващат.
Понижи ли човек мислите и чувствата си и състоянието му се понижава. Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек.
Слабият всички сита го хващат.
Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
към беседата >>
Който е страдал, той иска само едно: да се излекува.
Рече ли човек да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият човек да му се направи добро, въпросът е свършен. Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно.
Който е страдал, той иска само едно: да се излекува.
Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи! " Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
към беседата >>
Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче, това са илюзии, преходни състояния. Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек. Слабият всички сита го хващат.
Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.
към беседата >>
Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него.
Ако и онзи, на когото правят добро, започне да разсъждава, да приеме ли това добро и неговата работа е свършена. Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува.
Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него.
Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи! " Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
към беседата >>
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят.
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят.
Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става?
към беседата >>
Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н.
Искате ли да излекувате болния, последният трябва да е готов да изпълнява. Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него.
Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н.
Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи! " Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
към беседата >>
Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен.
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят.
Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен.
Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори.
към беседата >>
Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята.
Ако той започне да разсъждава, как ще му помогнете, какви са разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н.
Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята.
Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи! " Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
към беседата >>
Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши.
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят. Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен.
Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши.
Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза?
към беседата >>
Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи!
Това показва, че той не е страдал достатъчно. Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята.
Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи!
" Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
към беседата >>
Ама защо трябва човек да яде?
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят. Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши.
Ама защо трябва човек да яде?
Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си.
към беседата >>
" Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
Който е страдал, той иска само едно: да се излекува. Кой ще го лекува, как ще го лекува, това не е важно за него. Който се съмнява в Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи в пустинята да служи на Бога и ще се връща оттам разочарован и т.н. Бъдете като болния, който 38 години лежал пред къпалнята. Христос му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи!
" Той моментално изпълни заповедта на Христа, без да Го пита, кой е, откъде е и кой му е дал право да лекува.
към беседата >>
Защо трябва да се движи?
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят. Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде?
Защо трябва да се движи?
Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза?
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота.
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота.
Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията. Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне.
към беседата >>
Защо трябва да ляга и да става?
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо човек е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят. Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи?
Защо трябва да ляга и да става?
Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза.
към беседата >>
Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали.
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота.
Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали.
Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията. Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне.
към беседата >>
Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори.
Дали човек е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен. Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става?
Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори.
Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се.
към беседата >>
Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е.
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота. Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали.
Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е.
процеса на ферментацията. Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал.
към беседата >>
Защо трябва човек да се качва и да слиза?
Важно е човек да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши. Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори.
Защо трябва човек да се качва и да слиза?
Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва.
към беседата >>
процеса на ферментацията.
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота. Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е.
процеса на ферментацията.
Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес.
към беседата >>
Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си.
Ама защо трябва човек да яде? Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза?
Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си.
Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването.
към беседата >>
Той е природен процес.
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота. Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията.
Той е природен процес.
Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва.
към беседата >>
Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза?
Защо трябва да се движи? Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си.
Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза?
Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне.
Съвременните хора се нуждаят от правилни разбирания за живота. Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията. Той е природен процес.
Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне.
Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино.
към беседата >>
Зависи от това, къде се качва и къде слиза.
Защо трябва да ляга и да става? Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза?
Зависи от това, къде се качва и къде слиза.
Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва.
към беседата >>
Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне.
Като не разбират законите на разумната природа, нито тия, които управляват живота, те често се оплакват, че са се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията. Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне.
Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне.
Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино. Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
към беседата >>
Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се.
Това са въпроси, на които могат да се дадат различни отговори. Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза.
Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се.
Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не се е вкисвал.
Каквото да правите, вие не можете да избегнете процеса на вкисването, т.е. процеса на ферментацията. Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне.
Няма човек в света, който да не се е вкисвал.
Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино. Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
към беседата >>
Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва.
Защо трябва човек да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се.
Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва.
В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък.
към беседата >>
Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес.
процеса на ферментацията. Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал.
Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес.
При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино. Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
към беседата >>
В този случай слизането е по-лесно от качването.
Не е важно да си отговорите на въпроса, защо човек трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си. Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва.
В този случай слизането е по-лесно от качването.
Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва.
към беседата >>
При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва.
Той е природен процес. Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес.
При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва.
Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино. Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
към беседата >>
Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания.
Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването.
Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания.
Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува.
към беседата >>
Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино.
Като е дошъл на земята, човек непременно ще се вкисне. Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва.
Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино.
Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
към беседата >>
Когато излиза от кладенеца, той се радва.
Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания.
Когато излиза от кладенеца, той се радва.
В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува.
към беседата >>
Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
Все ще му турят някъде малко квас, за да се вкисне. Няма човек в света, който да не се е вкисвал. Лошото не е във вкисването, но в неразбирането на този процес. При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които човек непременно трябва да използва. Учените подлагат гроздовия сок на ферментация, за да получат от него вино.
Също така те подлагат сливите и други плодове на ферментация, за да получат от тях ракия, спирт.
към беседата >>
В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването.
Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва.
В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването.
Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби.
към беседата >>
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях.
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях.
Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек.
към беседата >>
Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък.
Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването.
Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък.
Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума.
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях.
Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума.
Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването.
към беседата >>
Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва.
В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък.
Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва.
Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност?
към беседата >>
Обидната дума предизвиква вкисване.
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях. Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума.
Обидната дума предизвиква вкисване.
Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването.
към беседата >>
Средно положение не съществува.
Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва.
Средно положение не съществува.
Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него.
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях. Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване.
Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него.
Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването. Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува.
Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува.
Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува.
Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло.
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях. Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него.
Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло.
Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването. Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби.
В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува.
Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби.
Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
Това не е за упрек.
Вървете по пътя на учените и изучавайте процесите, които стават във вашия физически и психически живот като използвате разумно ония ценни продукти, които се получават от тях. Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло.
Това не е за упрек.
Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването. Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии.
Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби.
Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии.
Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването.
Няма човек в света, който да не е казал на някого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек.
Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването.
Науката познава ред методи против вкисването. Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност?
Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии.
Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност?
Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
Науката познава ред методи против вкисването.
Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването.
Науката познава ред методи против вкисването.
Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта.
Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност?
Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта.
Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
Вие трябва да изучавате вкисването, като неизбежен процес в живота и да използвате ценното, което се крие в него. Няма дом в света, дето вкисването да не е влязло. Това не е за упрек. Обаче, човек трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването. Науката познава ред методи против вкисването.
Дадете ли ход на Божественото в себе си, вие ще се справите с всички отрицателни процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии. Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност? Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта.
Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото.
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото.
Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва.
към беседата >>
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира.
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира.
Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него. – Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава.
към беседата >>
Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята.
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото.
Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята.
Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника?
към беседата >>
Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него.
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира.
Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него.
– Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването.
към беседата >>
Всички хора са ученици на Великата Школа на живота.
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото. Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята.
Всички хора са ученици на Великата Школа на живота.
Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората.
към беседата >>
– Защо момата изхвърля думата "много”?
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира. Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него.
– Защо момата изхвърля думата "много”?
– Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта.
към беседата >>
Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия.
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото. Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота.
Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия.
Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място.
към беседата >>
– Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си.
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира. Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него. – Защо момата изхвърля думата "много”?
– Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си.
Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората.
към беседата >>
Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство.
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото. Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия.
Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство.
Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки.
към беседата >>
Който много обича, той много дава.
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира. Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него. – Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си.
Който много обича, той много дава.
Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа.
към беседата >>
Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва.
И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото. Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство.
Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва.
Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат.
към беседата >>
Който малко обича, той малко дава.
Днес всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, всеки се опитва да я коригира. Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него. – Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава.
Който малко обича, той малко дава.
Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види.
към беседата >>
Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника?
Вие трябва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва.
Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника?
Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава.
към беседата >>
Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването.
Например момъкът казва на възлюбената си: "Много те обичам." Тя му отговаря: "Аз те обичам." Тя изхвърля думата "много" в обяснението си с него. – Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава.
Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването.
Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее.
към беседата >>
Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората.
Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника?
Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората.
Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено.
към беседата >>
Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта.
– Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването.
Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта.
Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод.
към беседата >>
Ако разумният е учен, дългият живот е на място.
Щом е така, от всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората.
Ако разумният е учен, дългият живот е на място.
Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено.
към беседата >>
Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората.
– Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта.
Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората.
Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата.
към беседата >>
Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки.
Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място.
Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки.
Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате.
към беседата >>
Казват, че любовта е сляпа.
Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората.
Казват, че любовта е сляпа.
– Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха.
към беседата >>
Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат.
Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки.
Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат.
Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас.
към беседата >>
– Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види.
Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа.
– Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види.
Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването.
към беседата >>
Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава.
Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат.
Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава.
– Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас. Вие не сте последен в света.
към беседата >>
Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее.
Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването. Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види.
Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее.
Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед.
към беседата >>
– Кой каквото има, заслужено му е дадено.
Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава.
– Кой каквото има, заслужено му е дадено.
Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас. Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо.
към беседата >>
Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод.
Значи, щедростта е мярка, с която се определя степента на любовта. Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее.
Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод.
Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си.
към беседата >>
Благодарете за всичко, което ви е дадено.
Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено.
Благодарете за всичко, което ви е дадено.
Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас. Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо. На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
към беседата >>
Същото става и в природата.
Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод.
Същото става и в природата.
Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата.
към беседата >>
Бъдете доволни от положението, което заемате.
Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено.
Бъдете доволни от положението, което заемате.
Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас. Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо. На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
към беседата >>
Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха.
Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата.
Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха.
Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата. Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>
Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас.
Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате.
Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас.
Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо. На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
към беседата >>
Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването.
– Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха.
Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването.
Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата. Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>
Вие не сте последен в света.
Ама еди-кой си има много блага, без да ги е заслужава. – Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас.
Вие не сте последен в света.
Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо. На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
към беседата >>
Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед.
Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването.
Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед.
Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата. Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>
Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо.
– Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас. Вие не сте последен в света.
Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо.
На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
към беседата >>
Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си.
Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед.
Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си.
Съдържанието е по-ценно от формата. Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>
На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества, са под вас. Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си и вие ще се качите по-високо.
На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.
към беседата >>
Съдържанието е по-ценно от формата.
Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си.
Съдържанието е по-ценно от формата.
Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен.
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен.
Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира?
към беседата >>
Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата.
Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>
Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне.
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен.
Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне.
Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари.
към беседата >>
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот.
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот.
Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа.
към беседата >>
Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим".
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне.
Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим".
Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне.
към беседата >>
Човек може да измени живота си.
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот.
Човек може да измени живота си.
Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява.
към беседата >>
Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго.
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим".
Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго.
Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си.
към беседата >>
Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти.
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот. Човек може да измени живота си.
Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти.
– Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете.
към беседата >>
Това е възможно, само когато човек благодари.
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго.
Това е възможно, само когато човек благодари.
Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен.
към беседата >>
– Кога може да постигне това?
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот. Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти.
– Кога може да постигне това?
– Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека.
към беседата >>
Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира?
Човек може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари.
Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира?
Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си?
към беседата >>
– Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него.
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот. Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това?
– Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него.
И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар.
към беседата >>
Че бил сиромах – нека благодари.
Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира?
Че бил сиромах – нека благодари.
Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си.
към беседата >>
И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа.
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които човек може да направи в своя живот. Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него.
И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа.
Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек.
към беседата >>
Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне.
Казано е в Писанието: "Ние няма да умрем, но ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари.
Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне.
Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си. Благородство, чистота се иска от човека.
към беседата >>
Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява.
Човек може да измени живота си. Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа.
Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява.
Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение.
към беседата >>
Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си.
Да се измени човек, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго. Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне.
Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си.
Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си. Благородство, чистота се иска от човека.
към беседата >>
Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете.
Той може да направи лицето си красиво, с правилни черти. – Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява.
Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете.
Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили.
към беседата >>
Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен.
Това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си.
Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен.
Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си. Благородство, чистота се иска от човека.
към беседата >>
Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека.
– Кога може да постигне това? – Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете.
Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека.
Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили. Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
към беседата >>
Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си?
Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен.
Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си?
Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си. Благородство, чистота се иска от човека.
към беседата >>
Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар.
– Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека.
Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар.
Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили. Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
към беседата >>
Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си.
Че бил сиромах – нека благодари. Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си?
Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си.
Благородство, чистота се иска от човека.
към беседата >>
Причината за това не е в слънцето, но в самия човек.
И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар.
Причината за това не е в слънцето, но в самия човек.
Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили. Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
към беседата >>
Благородство, чистота се иска от човека.
Щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът дава добри отговори и минава от едно отделение в друго, от по-долен клас в по-горен. Може ли ученикът да повтаря класа, ако редовно и добре е учил уроците си? Само онзи ученик повтаря класа, който е бягал от училище и не е учил уроците си.
Благородство, чистота се иска от човека.
към беседата >>
Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение.
Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек.
Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение.
Най-малкият страх препятства на тия сили. Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
към беседата >>
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот?
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот?
Вижте, какво става с изворите в природата. Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Най-малкият страх препятства на тия сили.
Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение.
Най-малкият страх препятства на тия сили.
Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
към беседата >>
Вижте, какво става с изворите в природата.
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот?
Вижте, какво става с изворите в природата.
Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването.
към беседата >>
Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека. Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев удар. Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили.
Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си.
към беседата >>
Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода.
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот? Вижте, какво става с изворите в природата.
Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода.
Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете.
към беседата >>
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува.
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува.
Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар. Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм.
към беседата >>
Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла.
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот? Вижте, какво става с изворите в природата. Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода.
Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла.
Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор.
към беседата >>
Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар.
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува.
Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар.
Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му.
към беседата >>
Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла.
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот? Вижте, какво става с изворите в природата. Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла.
Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла.
Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора.
към беседата >>
Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си.
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува. Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар.
Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си.
След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Как може да постигне човек благородство и чистота в своя живот? Вижте, какво става с изворите в природата. Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла.
Какво трябва да направите?
Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си.
към беседата >>
След известно време болката ви ще престане.
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува. Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар. Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си.
След известно време болката ви ще престане.
Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота.
към беседата >>
Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването.
Вижте, какво става с изворите в природата. Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите?
Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването.
Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете.
към беседата >>
Песента и музиката лекуват всички болести.
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува. Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар. Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане.
Песента и музиката лекуват всички болести.
Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Щом намерите мястото, духнете.
Виждате един голям извор, от който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването.
Щом намерите мястото, духнете.
Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне.
към беседата >>
Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм.
Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува. Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар. Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести.
Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм.
Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Това може да направи и самият извор.
Не се минава много време, виждате, че същият извор едва шурти, водата намаляла. Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете.
Това може да направи и самият извор.
Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста.
към беседата >>
Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му.
Ето защо, като ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар. Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм.
Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му.
Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора.
Търсите причината тук-там и дохождате до убеждението, че е станало някъде подпушване, някакви мътилки са заприщили пътя му, вследствие на което водата е намаляла. Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор.
Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора.
Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте.
към беседата >>
Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие.
Концентрирайте мисълта си към разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му.
Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие.
Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си.
Какво трябва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора.
Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си.
Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде.
към беседата >>
Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота.
След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие.
Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота.
И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете.
Ако искате да помогнете на извора, трябва да проследите движението на водата, да видите, къде е станало подпушването. Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си.
Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете.
Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода.
към беседата >>
И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му. Всички изпитания и страдания в живота на човека целят неговото растене и развитие. Като страда човек се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота.
И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си към себе си, към ближния си и към Бога.
към беседата >>
Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне.
Щом намерите мястото, духнете. Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете.
Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне.
Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода. Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста.
към беседата >>
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н.
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н.
Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни. Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. – От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания.
към беседата >>
Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста.
Това може да направи и самият извор. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне.
Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста.
Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода. Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
към беседата >>
Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни.
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н.
Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни.
Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. – От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа.
към беседата >>
Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте.
Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе със себе си мътилките и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста.
Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте.
Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода. Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
към беседата >>
Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси.
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н. Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни.
Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси.
– От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде.
Силната струя представя духането, което всеки човек може да направи със себе си. Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте.
Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде.
По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода. Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
към беседата >>
– От Бога ли идат всички страдания и изпитания?
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н. Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни. Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси.
– От Бога ли идат всички страдания и изпитания?
– Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи.
към беседата >>
По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода.
Запуши ли се някъде отвора, отдето тече чистата вода на вашия живот, спрете се за момент и духнете. Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде.
По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода.
Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
към беседата >>
– Има страдания, които хората сами си създават.
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н. Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни. Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. – От Бога ли идат всички страдания и изпитания?
– Има страдания, които хората сами си създават.
Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията.
към беседата >>
Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста.
Щом духнете няколко пъти, мътилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода.
Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста.
Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
към беседата >>
Те са тъй наречените ненужни страдания.
Като не разбират вътрешния смисъл на живота хората постоянно се запитват, защо идат страданията, не може ли без тях и т.н. Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни. Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. – От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават.
Те са тъй наречените ненужни страдания.
Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа!
към беседата >>
Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
Първо ще започне да тече нечиста вода, но след нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че някъде тече нечиста, мътна вода, не се страхувайте. Спрете се за момент, докато изтече тази вода и пийте от чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навън, отколкото да я държите затворена в чешмата и да се лъжете, че вътре има чиста вода. Щом нечистата вода изтече, след нея ще дойде чиста.
Дето тече чиста вода, там е естественият живот.
към беседата >>
Обаче, има страдания, дадени от самата природа.
Каквито отговори да им се дадат, те все ще останат недоволни. Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. – От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания.
Обаче, има страдания, дадени от самата природа.
Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така?
към беседата >>
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот.
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот.
Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си.
към беседата >>
Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл.
Никой човек досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси. – От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа.
Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл.
Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите.
към беседата >>
Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот.
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот.
Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот.
Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума.
към беседата >>
Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи.
– От Бога ли идат всички страдания и изпитания? – Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл.
Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи.
Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи.
към беседата >>
Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие.
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот. Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот.
Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие.
Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен.
към беседата >>
Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията.
– Има страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи.
Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията.
Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение.
към беседата >>
Време е вече да се приложи тази философия.
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот. Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие.
Време е вече да се приложи тази философия.
Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила.
към беседата >>
Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа!
Те са тъй наречените ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията.
Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа!
– Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам?
към беседата >>
Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора.
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот. Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия.
Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора.
Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши.
към беседата >>
– Ама защо да е така?
Обаче, има страдания, дадени от самата природа. Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа!
– Ама защо да е така?
Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това.
към беседата >>
Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си.
И тъй, докато човек не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот. Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора.
Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си.
Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума!
към беседата >>
Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите.
Те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така?
Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите.
Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си.
към беседата >>
Тя е неговата обична дума.
Никоя съвременна философия не е в състояние да разреши и отнеме противоречията в човешкия живот. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си.
Тя е неговата обична дума.
Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте.
към беседата >>
Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи.
Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава, човек трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите.
Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи.
След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка.
към беседата >>
Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен.
Единствената философия, която може да разреши противоречията на човешкия живот и да го освободи от ненужните страдания, това е философията на Великата Любов, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума.
Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен.
Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си.
към беседата >>
След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение.
Като учи и работи съзнателно, човек все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи.
След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение.
– Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри.
към беседата >>
Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила.
Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен.
Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила.
Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни.
към беседата >>
– Защо трябва да боледувам?
Следователно каквото да се случи в живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! – Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение.
– Защо трябва да боледувам?
– Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи.
към беседата >>
Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши.
Обикновено тя започва само с една дума, различна за различните хора. Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила.
Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши.
Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си.
към беседата >>
– Не питай, но си кажи: Божия работа е това.
– Ама защо да е така? Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам?
– Не питай, но си кажи: Божия работа е това.
Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат.
към беседата >>
Свещена е тази дума!
Всеки трябва да намери тази дума и да я скрие в себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши.
Свещена е тази дума!
Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека.
към беседата >>
Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си.
Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъв отговор няма да получите. Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това.
Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си.
Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях.
към беседата >>
Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте.
Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума!
Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте.
Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога".
към беседата >>
Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка.
Когато страдаше, Йов също така запитваше, защо му са дадени толкова големи и тежки изпитания, но никакъв отговор не получи. След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си.
Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка.
Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си.
към беседата >>
Крийте я даже и от себе си.
Произнесе ли я тихо, за себе си само, той изменя цялото си състояние: от скръбен става радостен и весел; от недоволен – доволен. Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте.
Крийте я даже и от себе си.
Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота.
към беседата >>
Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри.
След като мина през големите страдания, мътната вода изтече и той получи Божието благословение. – Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка.
Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри.
Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми.
към беседата >>
Докато тя е във вас, вие сте силни.
Тази дума може да е за всякого едносложна, за някого – двусложна или многосложна, но тя крие в себе си магическа сила. Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си.
Докато тя е във вас, вие сте силни.
Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света.
към беседата >>
Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи.
– Защо трябва да боледувам? – Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри.
Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи.
Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми. – Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш?
към беседата >>
Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си.
Няма мъчнотия в света, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни.
Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си.
Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него.
към беседата >>
Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат.
– Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи.
Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат.
В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми. – Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш? Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
към беседата >>
Тя е Божественото начало в човека.
Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си.
Тя е Божественото начало в човека.
Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него. Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
към беседата >>
В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях.
Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат.
В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях.
Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми. – Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш? Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
към беседата >>
Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога".
Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека.
Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога".
Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него. Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
към беседата >>
Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си.
Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях.
Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си.
– За тежки моменти в живота ми. – Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш? Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
към беседата >>
Това Слово е основа на живота.
Крийте я даже и от себе си. Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога".
Това Слово е основа на живота.
То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него. Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
към беседата >>
– За тежки моменти в живота ми.
Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си.
– За тежки моменти в живота ми.
– Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш? Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
към беседата >>
То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света.
Докато тя е във вас, вие сте силни. Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота.
То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света.
Словото е живо, докато човек вярва в него. Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
към беседата >>
– Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш?
Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми.
– Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш?
Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
към беседата >>
Словото е живо, докато човек вярва в него.
Щом я изгубите, с нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света.
Словото е живо, докато човек вярва в него.
Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
към беседата >>
Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми. – Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш?
Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
към беседата >>
Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
Тя е Божественото начало в човека. Христос казва: "Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това Слово е основа на живота. То е подквасата, от която се ражда всичко велико и красиво в света. Словото е живо, докато човек вярва в него.
Престане ли да вярва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощ.
към беседата >>
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него.
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него.
Ама трябва да бъдем чисти и святи. Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки.
към беседата >>
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят.
Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си.
към беседата >>
Ама трябва да бъдем чисти и святи.
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него.
Ама трябва да бъдем чисти и святи.
Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън.
към беседата >>
Основа, стълбове са нужни на човека.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят.
Основа, стълбове са нужни на човека.
Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот.
към беседата >>
Как се придобива святост и чистота?
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него. Ама трябва да бъдем чисти и святи.
Как се придобива святост и чистота?
Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня.
към беседата >>
Без тях той не може да живее.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека.
Без тях той не може да живее.
Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно.
към беседата >>
Това не са механически процеси.
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него. Ама трябва да бъдем чисти и святи. Как се придобива святост и чистота?
Това не са механически процеси.
За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му.
към беседата >>
Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее.
Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи.
Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен!
към беседата >>
За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки.
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него. Ама трябва да бъдем чисти и святи. Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси.
За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки.
Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него.
към беседата >>
Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи.
Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг.
Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре.
към беседата >>
Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки.
Следователно като се натъкне на известно изпитание, човек не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него. Ама трябва да бъдем чисти и святи. Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки.
Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки.
Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори.
към беседата >>
Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг.
Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си.
Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове?
към беседата >>
Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън.
Ама трябва да бъдем чисти и святи. Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки.
Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън.
За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е.
към беседата >>
Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот.
Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си.
Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот.
Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове? – Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината.
към беседата >>
За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня.
Как се придобива святост и чистота? Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън.
За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня.
Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него.
към беседата >>
Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно.
Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот.
Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно.
Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове? – Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината. Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
към беседата >>
Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му.
Това не са механически процеси. За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня.
Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му.
Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен!
Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно.
Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен!
" Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове? – Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината. Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
към беседата >>
Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него.
За да придобие чистота и святост, човек трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки. Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му.
Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него.
И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи.
към беседата >>
" Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре.
Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен!
" Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре.
– Кои са тия стълбове? – Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината. Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
към беседата >>
И светия да е, пак ще се изгори.
Огън, който изгаря и причинява болки, е човешки. Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него.
И светия да е, пак ще се изгори.
Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи. При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
към беседата >>
– Кои са тия стълбове?
Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре.
– Кои са тия стълбове?
– Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината. Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
към беседата >>
Ето защо, преди да пипа огъня, т.е.
Обаче, докато дойде до Божествения огън, човек неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън. За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори.
Ето защо, преди да пипа огъня, т.е.
преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи. При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
към беседата >>
– Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината.
Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове?
– Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината.
Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
към беседата >>
преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него.
За да не се изгори от тези огньове, човек трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е.
преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него.
Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи. При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
към беседата >>
Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. – Кои са тия стълбове? – Някога мъдростта и истината, а някога любовта и истината.
Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние, човек трябва да разчита на нещо.
към беседата >>
Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е.
Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него.
Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е.
страданието неизбежно ще го сломи. При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
към беседата >>
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот.
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот.
Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени. Те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото.
към беседата >>
страданието неизбежно ще го сломи.
Който не е господар на този огън, той непременно ще се изгори от него. И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е.
страданието неизбежно ще го сломи.
При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
към беседата >>
Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него.
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот.
Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него.
В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени. Те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото. Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост.
към беседата >>
При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи.
При това положение и свети хора са били сломявани от ударите на страданието.
към беседата >>
В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си.
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него.
В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си.
В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени. Те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото. Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
към беседата >>
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота.
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота.
Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал?
към беседата >>
В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени.
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си.
В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени.
Те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото. Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
към беседата >>
Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота.
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота.
Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота.
– Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага.
към беседата >>
Те са слова, излезли от устата на Бога.
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени.
Те са слова, излезли от устата на Бога.
Това значи да бъде човек проводник на Божественото. Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
към беседата >>
– Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас.
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота.
– Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас.
Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага. Вяра без дела е мъртва.
към беседата >>
Това значи да бъде човек проводник на Божественото.
Единственото нещо, в което човек никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот. Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени. Те са слова, излезли от устата на Бога.
Това значи да бъде човек проводник на Божественото.
Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
към беседата >>
Добре е да вярва човек.
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас.
Добре е да вярва човек.
Като вярва, той може да се спаси. Кой човек, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал? Не е въпрос само да се говори, но трябва да се прилага. Вяра без дела е мъртва.
към беседата >>
Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост.
Само Той е в състояние да разпръсне мрака около него. В каквото затруднение да се намерите, кажете си: "Има Един, в Когото никога не се съмнявам." При най-трудните задачи в живота ви Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си. В това време ще срещнете някой ваш ближен, който ще ви каже: "Не се смущавай, всичко ще се нареди." Тези думи са Божествени. Те са слова, излезли от устата на Бога. Това значи да бъде човек проводник на Божественото.
Срещнете ли такъв човек, скръбта ви ще се превърне на радост.
За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трябва да минете през ред изпитания, външни и вътрешни.
към беседата >>
3.
Обикновено и Божествено съзнание
,
МОК
, София, 5.7.1929г.,
Кои неща в живота са важни?
Кои неща в живота са важни?
Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани.
към беседата >>
Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава.
Кои неща в живота са важни?
Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава.
Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява.
към беседата >>
Представете си, че един учен изпитва голям глад.
Кои неща в живота са важни? Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава.
Представете си, че един учен изпитва голям глад.
По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни.
към беседата >>
По особени причини той не е ял два-три деня.
Кои неща в живота са важни? Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад.
По особени причини той не е ял два-три деня.
Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът.
към беседата >>
Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи.
Кои неща в живота са важни? Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня.
Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи.
Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът.
към беседата >>
Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани.
Кои неща в живота са важни? Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи.
Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани.
Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви.
към беседата >>
Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява.
Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани.
Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява.
Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви.
към беседата >>
Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни.
Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява.
Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни.
Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо.
към беседата >>
Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът.
По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни.
Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът.
И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират.
към беседата >>
И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът.
Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът.
И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът.
Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях?
към беседата >>
Той изпълва съзнанието ви.
Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът.
Той изпълва съзнанието ви.
Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили.
към беседата >>
Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви.
Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви.
Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви.
Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното.
към беседата >>
Значи, и хлябът не е най-важното нещо.
Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви.
Значи, и хлябът не е най-важното нещо.
Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде.
към беседата >>
Хората ядат, растат, развиват се и умират.
Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо.
Хората ядат, растат, развиват се и умират.
Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си.
към беседата >>
Какво остава от тях?
И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират.
Какво остава от тях?
– Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни.
към беседата >>
– Само онова, което те са възприели и обработили.
Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях?
– Само онова, което те са възприели и обработили.
Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си.
към беседата >>
Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното.
Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили.
Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното.
Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те.
към беседата >>
Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде.
Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното.
Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде.
Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва.
към беседата >>
Той носи реалното постоянно със себе си.
Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде.
Той носи реалното постоянно със себе си.
Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва.
към беседата >>
Затова казваме, че реалните неща са непреривни.
Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си.
Затова казваме, че реалните неща са непреривни.
Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва.
към беседата >>
Те никога не губят цената си.
– Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни.
Те никога не губят цената си.
Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания.
към беседата >>
Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те.
Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си.
Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те.
Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността.
към беседата >>
Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва.
Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те.
Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва.
Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път.
към беседата >>
Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва.
Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва.
Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва.
Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало.
към беседата >>
Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва.
Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва.
Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва.
Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало. Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
към беседата >>
Това не са истински желания.
Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва.
Това не са истински желания.
Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало. Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
към беседата >>
Те нямат нищо общо с реалността.
Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания.
Те нямат нищо общо с реалността.
Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало. Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
към беседата >>
Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път.
Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността.
Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път.
Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало. Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
към беседата >>
Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало.
Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път.
Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало.
Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
към беседата >>
Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало.
Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.
към беседата >>
На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите.
На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите.
Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни. В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили. В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите. (фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.
към беседата >>
Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни.
На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите.
Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни.
В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили. В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите. (фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.
към беседата >>
В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили.
На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите. Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни.
В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили.
В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите. (фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.
към беседата >>
В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите.
На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите. Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни. В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили.
В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите.
(фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.
към беседата >>
(фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.
На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите. Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни. В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили. В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите.
(фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.
към беседата >>
Какво представя правата линия?
Какво представя правата линия?
– Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия.
към беседата >>
– Път, изминат от една точка.
Какво представя правата линия?
– Път, изминат от една точка.
Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде.
към беседата >>
Значи, при движението на точката се образува права линия.
Какво представя правата линия? – Път, изминат от една точка.
Значи, при движението на точката се образува права линия.
Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли.
към беседата >>
Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия.
Какво представя правата линия? – Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия.
Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия.
Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства.
към беседата >>
Двете точки се движат в две противоположни посоки.
Какво представя правата линия? – Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия.
Двете точки се движат в две противоположни посоки.
Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство.
към беседата >>
Само така се образува правата линия.
Какво представя правата линия? – Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки.
Само така се образува правата линия.
Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства.
към беседата >>
Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде.
– Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия.
Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде.
За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят.
към беседата >>
За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли.
Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде.
За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли.
За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят.
към беседата >>
За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства.
Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли.
За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства.
Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни.
към беседата >>
Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство.
Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства.
Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство.
И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни?
към беседата >>
И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства.
Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство.
И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства.
Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства.
към беседата >>
Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят.
Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства.
Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят.
За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея?
към беседата >>
За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят.
За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят.
За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят.
Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре.
към беседата >>
Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни.
За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят.
Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни.
Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас.
към беседата >>
Защо не помни?
Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни.
Защо не помни?
– Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас.
към беседата >>
– Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства.
И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни?
– Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства.
Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек?
към беседата >>
Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея?
Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства.
Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея?
Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание.
към беседата >>
Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре.
За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея?
Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре.
След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек?
към беседата >>
След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас.
Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре.
След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас.
Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание.
към беседата >>
Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас.
Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас.
Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас.
Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка.
към беседата >>
Кога страда човек?
– Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас.
Кога страда човек?
– Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е.
към беседата >>
– Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание.
Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек?
– Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание.
Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си.
към беседата >>
Кога се радва човек?
Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание.
Кога се радва човек?
-Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали.
към беседата >>
-Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание.
След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек?
-Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание.
Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
към беседата >>
Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка.
Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание.
Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка.
Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
към беседата >>
Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е.
Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка.
Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е.
с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
към беседата >>
с възвишеното, благородното начало в себе си.
– Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е.
с възвишеното, благородното начало в себе си.
Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
към беседата >>
Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали.
Кога се радва човек? -Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си.
Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали.
Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
към беседата >>
Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
-Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали.
Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.
към беседата >>
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището.
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището.
Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех.
към беседата >>
НАГОРЕ