НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1216
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1216
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Какво нещо е Христовата любов?
Хубави са устата, хубави са ръцете." Много повърхностно ги гледате и много повърхностно знаете за себе си. Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може да чете по тях. Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов.
Какво нещо е Христовата любов?
Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат! "? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет.
към беседата >>
И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре.
Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син, синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти.
И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре.
Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
към беседата >>
Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме.
" Както и да ви разправям, че е хубава, студена, това, онова, те ще са неща непонятни. Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата.
Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме.
Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми?
към беседата >>
Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!
Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може да чете по тях. Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов?
Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!
"? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите.
към беседата >>
Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е.
Англичанинът, който го поканил имал син, синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре.
Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е.
Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
към беседата >>
Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?
Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме.
Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?
" Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш.
към беседата >>
"?
Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!
"?
Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило.
към беседата >>
Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде.
Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е.
Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде.
Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
към беседата >>
" Провери!
Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?
" Провери!
"Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват?
към беседата >>
Колцина от вас могат да направят това?
Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат! "?
Колцина от вас могат да направят това?
Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват.
към беседата >>
Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде.
Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.
към беседата >>
"Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?
В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери!
"Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?
" Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш.
към беседата >>
Не зная дали има един между вас, който може да го направи!
И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат! "? Колцина от вас могат да направят това?
Не зная дали има един между вас, който може да го направи!
Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия.
към беседата >>
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило.
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило.
Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво.
към беседата >>
" Облечи я!
Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?
" Облечи я!
"Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво?
към беседата >>
Може да има един, може да има и десет.
Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат! "? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи!
Може да има един, може да има и десет.
Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава.
към беседата >>
Аз пея, но някой друг пее по-хубаво.
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило.
Аз пея, но някой друг пее по-хубаво.
Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец!
към беседата >>
"Тая шапка прилича ли ми?
Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я!
"Тая шапка прилича ли ми?
" Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш.
към беседата >>
Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите.
Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат! "? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет.
Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите.
Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната.
към беседата >>
Какво трябва да правя?
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво.
Какво трябва да правя?
Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее.
към беседата >>
" Тури я и ще видиш.
Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми?
" Тури я и ще видиш.
"А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас.
към беседата >>
Обаче това не може да бъде едно правило.
"? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите.
Обаче това не може да бъде едно правило.
Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.
към беседата >>
Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам.
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя?
Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам.
Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец.
към беседата >>
"А обувките широки ли са или ще ме убиват?
" Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш.
"А обувките широки ли са или ще ме убиват?
" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни.
към беседата >>
Христос не е от тия, които всякога пострадват.
Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило.
Христос не е от тия, които всякога пострадват.
Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.
към беседата >>
Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него!
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам.
Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него!
В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв.
към беседата >>
" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш.
"Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват?
" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш.
"Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно.
към беседата >>
Не си правете и другата погрешна илюзия.
Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват.
Не си правете и другата погрешна илюзия.
Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.
към беседата >>
В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво.
Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него!
В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво.
Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят.
към беседата >>
"Това перо пише ли хубаво?
" Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш.
"Това перо пише ли хубаво?
" Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен.
към беседата >>
Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава.
Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия.
Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава.
Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.
към беседата >>
Ще го взема като образец!
Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво.
Ще го взема като образец!
Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас.
към беседата >>
" Почни да пишеш и ще видиш.
"Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво?
" Почни да пишеш и ще видиш.
Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
към беседата >>
Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната.
Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава.
Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната.
Чистата вода изпира, но нечистата – не.
към беседата >>
Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее.
Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец!
Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее.
То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите!
към беседата >>
Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас.
" Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш.
Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас.
Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
към беседата >>
Чистата вода изпира, но нечистата – не.
Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната.
Чистата вода изпира, но нечистата – не.
към беседата >>
То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец.
Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее.
То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец.
Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите.
към беседата >>
Има неща, които са относителни.
"А обувките широки ли са или ще ме убиват? " Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас.
Има неща, които са относителни.
Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
към беседата >>
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"?
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"?
И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо.
към беседата >>
Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв.
Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец.
Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв.
за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне.
към беседата >>
Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно.
" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни.
Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно.
Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
към беседата >>
И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава.
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"?
И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава.
Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил!
към беседата >>
за един концерт, ще пеят.
В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв.
за един концерт, ще пеят.
Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира.
към беседата >>
Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен.
"Това перо пише ли хубаво? " Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно.
Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен.
Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
към беседата >>
Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите.
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава.
Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите.
Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним.
към беседата >>
Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас.
Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят.
Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас.
Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си.
към беседата >>
Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
" Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен.
Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.
към беседата >>
Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре.
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите.
Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре.
Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни.
към беседата >>
Вдъхновяват парите!
Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас.
Вдъхновяват парите!
Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари.
към беседата >>
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери?
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери?
Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство.
към беседата >>
Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава.
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре.
Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава.
Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях.
към беседата >>
Ще се очудите.
То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите!
Ще се очудите.
И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре.
към беседата >>
Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате.
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери?
Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате.
Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва.
към беседата >>
Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо.
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава.
Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо.
Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя.
към беседата >>
И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне.
Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите.
И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне.
Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света.
към беседата >>
Това е изкуството.
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате.
Това е изкуството.
Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си?
към беседата >>
Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил!
И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо.
Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил!
Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз.
към беседата >>
Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира.
за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне.
Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира.
Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре.
към беседата >>
Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът.
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството.
Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът.
После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо?
към беседата >>
Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним.
Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил!
Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним.
Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли.
към беседата >>
Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си.
Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира.
Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си.
Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре.
към беседата >>
После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука.
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът.
После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука.
Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят.
към беседата >>
Те са неща невъзможни.
Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним.
Те са неща невъзможни.
По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син?
към беседата >>
Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари.
Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си.
Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари.
Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
към беседата >>
Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство.
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука.
Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство.
Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо?
към беседата >>
По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях.
Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни.
По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях.
На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!?
към беседата >>
Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре.
Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари.
Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре.
Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
към беседата >>
Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва.
Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство.
Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва.
Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят.
към беседата >>
На сън идва той да се ожени, фантазира си тя.
Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях.
На сън идва той да се ожени, фантазира си тя.
Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно.
към беседата >>
Нищо няма даром в света.
И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре.
Нищо няма даром в света.
Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
към беседата >>
Къде понижаваш гласа си?
Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва.
Къде понижаваш гласа си?
Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие.
към беседата >>
Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз.
Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя.
Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз.
Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество?
към беседата >>
Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре.
Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света.
Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре.
Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
към беседата >>
Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо?
Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си?
Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо?
Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив.
към беседата >>
Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли.
Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз.
Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли.
Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън?
към беседата >>
Не може едновременно отвън и отвътре.
Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре.
Не може едновременно отвън и отвътре.
Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
към беседата >>
Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят.
После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо?
Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят.
Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
към беседата >>
Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син?
Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли.
Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син?
Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека.
към беседата >>
Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре.
Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.
към беседата >>
Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо?
Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят.
Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо?
Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!
към беседата >>
Какво подразбирате вие под княз!?
По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син?
Какво подразбирате вие под княз!?
Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре.
към беседата >>
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща.
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща.
Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш.
към беседата >>
Защото искаш да те чуят.
Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо?
Защото искаш да те чуят.
Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря! " Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
към беседата >>
Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно.
На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!?
Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно.
Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание.
към беседата >>
Такава ръка е признак на едно болезнено състояние.
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща.
Такава ръка е признак на едно болезнено състояние.
Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот.
към беседата >>
Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие.
Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят.
Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие.
Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря! " Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
към беседата >>
Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество?
Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно.
Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество?
В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена.
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние.
Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена.
Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот.
към беседата >>
Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив.
Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие.
Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив.
Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря! " Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
към беседата >>
В богатството ли, или в славата отвън?
Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество?
В богатството ли, или в славата отвън?
Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние.
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена.
Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние.
Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост.
към беседата >>
Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив.
Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря! " Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
към беседата >>
Славата човешка не може да храни човека.
Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън?
Славата човешка не може да храни човека.
Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно.
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние.
Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно.
Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена.
към беседата >>
Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!
Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!
" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
към беседата >>
Славата е отвън, не е отвътре.
Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека.
Славата е отвън, не е отвътре.
Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш.
Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно.
Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш.
Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал.
към беседата >>
" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!
" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.
към беседата >>
Силата на човека седи в неговото знание.
Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре.
Силата на човека седи в неговото знание.
Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот.
Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш.
Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот.
Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад.
към беседата >>
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате.
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате.
Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя.
към беседата >>
Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание.
Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот.
Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот.
Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот.
Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина.
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате.
Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина.
Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува.
към беседата >>
Както в музиката.
Както в музиката.
Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
към беседата >>
Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост.
Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот.
Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост.
Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!
към беседата >>
Защо из турско, а не из българско или френско?
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина.
Защо из турско, а не из българско или френско?
Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач.
към беседата >>
Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез.
Както в музиката.
Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез.
Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът.
към беседата >>
Такава ръка показва, че тази душа е загубена.
Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост.
Такава ръка показва, че тази душа е загубена.
Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш! "
към беседата >>
Защото това само в турско може да се случи.
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско?
Защото това само в турско може да се случи.
Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!
към беседата >>
Фа вече го знаеш, но фа-диез?
Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез.
Фа вече го знаеш, но фа-диез?
Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб.
към беседата >>
Загрубял е човек, индиферентен е станал.
Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена.
Загрубял е човек, индиферентен е станал.
Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш! "
към беседата >>
Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена.
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи.
Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена.
И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска?
към беседата >>
Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти.
Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез?
Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти.
А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад.
Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал.
Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад.
Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш! "
към беседата >>
И припада тя.
Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена.
И припада тя.
Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!
към беседата >>
А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа.
Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти.
А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа.
Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти.
към беседата >>
Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство.
Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад.
Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство.
Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш! "
към беседата >>
Викат един бьлгарин лекар да я излекува.
Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя.
Викат един бьлгарин лекар да я излекува.
Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!
към беседата >>
Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа.
Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни.
към беседата >>
Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!
Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство.
Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!
"
към беседата >>
Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач.
Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува.
Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач.
Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!
към беседата >>
Такъв е редът.
Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
Такъв е редът.
Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее.
към беседата >>
"
Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!
"
към беседата >>
Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!
Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач.
Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!
" Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината!
към беседата >>
Нещата трябва да звучат в теб.
Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът.
Нещата трябва да звучат в теб.
Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
към беседата >>
Научете се да обичате и да бъдете във всичко изправни.
Научете се да обичате и да бъдете във всичко изправни.
към беседата >>
" Пашата пита: "Какво иска?
Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!
" Пашата пита: "Какво иска?
" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това?
към беседата >>
Ако не звучат, нищо не можеш да направиш.
Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб.
Ако не звучат, нищо не можеш да направиш.
Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
към беседата >>
Без щедрост любов няма.
Без щедрост любов няма.
Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас.
към беседата >>
" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!
И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска?
" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!
", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление.
към беседата >>
Малко музиканти има, които могат да четат ноти.
А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш.
Малко музиканти има, които могат да четат ноти.
Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
към беседата >>
Без чистота любов няма.
Без щедрост любов няма.
Без чистота любов няма.
Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
към беседата >>
", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!
Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!
", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!
" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи.
към беседата >>
Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни.
Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти.
Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни.
Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
към беседата >>
Без справедливост любов няма.
Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма.
Без справедливост любов няма.
Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
към беседата >>
" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!
Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!
" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!
" Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш.
към беседата >>
Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее.
Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни.
Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее.
Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
към беседата >>
Без разумност любов няма.
Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма.
Без разумност любов няма.
Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
към беседата >>
" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!
Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава! " Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!
" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!
" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
към беседата >>
Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее.
Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.
към беседата >>
Тъй са нещата.
Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма.
Тъй са нещата.
Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
към беседата >>
" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това?
" Пашата пита: "Какво иска? " Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината!
" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това?
Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
към беседата >>
Например дадената песен "Бог е любов".
Например дадената песен "Бог е любов".
Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен.
към беседата >>
Не само да раздавате, но да има щедрост у вас.
Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата.
Не само да раздавате, но да има щедрост у вас.
Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
към беседата >>
Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление.
" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива! ", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това?
Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление.
Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
към беседата >>
Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така?
Например дадената песен "Бог е любов".
Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така?
(След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш.
към беседата >>
Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас.
Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.
към беседата >>
Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи.
", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена! " Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление.
Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи.
На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
към беседата >>
(След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов".
Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така?
(След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов".
Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш.
към беседата >>
Някой казва: "Много го обичам.
Някой казва: "Много го обичам.
Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб.
към беседата >>
На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш.
" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила! " Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи.
На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш.
Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
към беседата >>
Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"?
Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов".
Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"?
Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш.
към беседата >>
Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко!
Някой казва: "Много го обичам.
Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко!
Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!
към беседата >>
Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
" Вие ще кажете сега: "Да каже истината! " Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш.
Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
към беседата >>
Ти го пееш еднакво.
Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"?
Ти го пееш еднакво.
Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта.
към беседата >>
Знаете ли на какво прилича това?
Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко!
Знаете ли на какво прилича това?
Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил! " Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов.
към беседата >>
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот.
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот.
Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря.
към беседата >>
Това не е песен.
Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво.
Това не е песен.
Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат.
към беседата >>
Един пример ще ви кажа.
Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това?
Един пример ще ви кажа.
Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил! " Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили.
към беседата >>
Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни.
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот.
Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни.
Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух.
към беседата >>
Ти не можеш да пееш това, което не обичаш.
Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен.
Ти не можеш да пееш това, което не обичаш.
За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш.
към беседата >>
Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости.
Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа.
Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости.
И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил! " Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
към беседата >>
Всички тия работи са много добри.
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни.
Всички тия работи са много добри.
И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично.
към беседата >>
За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш.
(След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш.
За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш.
То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич.
към беседата >>
И му реже хляб.
Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости.
И му реже хляб.
Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил! " Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
към беседата >>
И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря.
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри.
И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря.
Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение.
към беседата >>
То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш.
Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш.
То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш.
Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее.
към беседата >>
Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!
Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб.
Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!
" Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
към беседата >>
Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят.
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря.
Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят.
Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл.
към беседата >>
Пеенето е винаги външната страна на обичта.
Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш.
Пеенето е винаги външната страна на обичта.
И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов.
към беседата >>
" Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов.
Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!
" Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов.
Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
към беседата >>
Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря.
Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят.
Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря.
Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!
към беседата >>
И всякога хората пеят тогава, когато обичат.
Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта.
И всякога хората пеят тогава, когато обичат.
Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов.
към беседата >>
Не, не сте прегостили.
Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил! " Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов.
Не, не сте прегостили.
По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
към беседата >>
Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух.
Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря.
Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух.
Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила!
към беседата >>
Никога не можеш да пееш, когато не обичаш.
Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат.
Никога не можеш да пееш, когато не обичаш.
Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си.
към беседата >>
По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил! " Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили.
По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!
към беседата >>
Но на гайдаря това не е безразлично.
Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух.
Но на гайдаря това не е безразлично.
Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила! " Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди.
към беседата >>
Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич.
За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш.
Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич.
Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си".
към беседата >>
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва!
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва!
И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш! Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият. А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.
към беседата >>
Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение.
И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично.
Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение.
Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила! " Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!
към беседата >>
Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее.
То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич.
Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее.
Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън.
към беседата >>
И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате!
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва!
И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате!
Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш! Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият. А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.
към беседата >>
Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл.
Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение.
Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл.
Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила! " Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!
към беседата >>
Ако човек пее, това показва, че има любов.
Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее.
Ако човек пее, това показва, че има любов.
Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето.
към беседата >>
Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш!
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате!
Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш!
Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият. А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.
към беседата >>
Лекарят казал: "Колко е красива жетата!
Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл.
Лекарят казал: "Колко е красива жетата!
", а онзи превел: "Много е теглила! " Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!
към беседата >>
Онзи, който не пее, няма любов.
И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов.
Онзи, който не пее, няма любов.
Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа.
към беседата >>
Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият.
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш!
Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият.
А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.
към беседата >>
", а онзи превел: "Много е теглила!
Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!
", а онзи превел: "Много е теглила!
" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!
към беседата >>
Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си.
Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов.
Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си.
Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо?
към беседата >>
А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш! Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият.
А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.
към беседата >>
" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди.
Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила!
" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди.
А лекарят не е мислил нещо лошо!
към беседата >>
Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си".
Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си.
Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си".
Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си.
към беседата >>
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате.
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате.
Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни.
към беседата >>
А лекарят не е мислил нещо лошо!
Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата! ", а онзи превел: "Много е теглила! " Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди.
А лекарят не е мислил нещо лошо!
към беседата >>
Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън.
Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си".
Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън.
Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде.
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате.
Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде.
Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон!
към беседата >>
Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.
Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.
към беседата >>
Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето.
Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън.
Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето.
Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно.
към беседата >>
Това време е сега!
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде.
Това време е сега!
Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта!
към беседата >>
Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п.
Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п.
А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
към беседата >>
Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа.
Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето.
Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа.
Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат.
към беседата >>
Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон.
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега!
Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон.
Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи.
към беседата >>
А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите.
Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п.
А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите.
Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
към беседата >>
Ти се разгневиш. Защо?
Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа.
Ти се разгневиш. Защо?
Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин.
към беседата >>
Любовта трябва без никакъв закон да се прояви.
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон.
Любовта трябва без никакъв закон да се прояви.
В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си.
към беседата >>
Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п. А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите.
Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.
към беседата >>
Защото си изгубил любовта си.
Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо?
Защото си изгубил любовта си.
Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин.
към беседата >>
В любовта всички трябва да бъдете свободни.
Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви.
В любовта всички трябва да бъдете свободни.
В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа!
към беседата >>
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки!
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки!
Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!
към беседата >>
Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине.
Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си.
Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине.
(Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
към беседата >>
В любовта не туряйте закон!
Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни.
В любовта не туряйте закон!
Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава.
към беседата >>
Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят.
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки!
Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят.
Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си.
към беседата >>
(Учителя пее: "Стана ми мъчно.
Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине.
(Учителя пее: "Стана ми мъчно.
Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
към беседата >>
Не се месете в любовта!
Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон!
Не се месете в любовта!
Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява.
към беседата >>
Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот?
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят.
Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот?
При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си.
към беседата >>
Не ме обичат.
Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно.
Не ме обичат.
Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
към беседата >>
Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи.
Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта!
Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи.
Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси.
към беседата >>
При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот?
При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!
", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш.
към беседата >>
Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин.
Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат.
Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин.
Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
към беседата >>
Оставете вашите възгледи за себе си.
Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи.
Оставете вашите възгледи за себе си.
Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.
към беседата >>
", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там.
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!
", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там.
И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек.
към беседата >>
Щом не си яла, ще пееш по друг начин.
Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин.
Щом не си яла, ще пееш по друг начин.
А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
към беседата >>
Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа!
В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си.
Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа!
Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.
към беседата >>
И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!
Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там.
И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!
" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е.
към беседата >>
А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин.
А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.
към беседата >>
Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава.
В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа!
Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава.
А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.
към беседата >>
" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си.
Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!
" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си.
Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже.
към беседата >>
Нали във всеки език имате ударение върху сричките?
Нали във всеки език имате ударение върху сричките?
Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението?
към беседата >>
А нашата любов е малката любов, която се омърсява.
Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава.
А нашата любов е малката любов, която се омърсява.
Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.
към беседата >>
Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си.
Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си.
Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си.
Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината?
към беседата >>
Например имате една трисрична дума.
Нали във всеки език имате ударение върху сричките?
Например имате една трисрична дума.
Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение.
към беседата >>
Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси.
Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява.
Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси.
Тя всичко чисти.
към беседата >>
Мразиш го, но не искаш да го кажеш.
При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката! ", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си.
Мразиш го, но не искаш да го кажеш.
Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина.
към беседата >>
Къде ще турите ударението?
Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума.
Къде ще турите ударението?
Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия.
към беседата >>
Тя всичко чисти.
Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси.
Тя всичко чисти.
към беседата >>
Минаваш за духовен човек.
", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш.
Минаваш за духовен човек.
Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина.
към беседата >>
Ако е на френски, къде ще бъде ударението?
Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението?
Ако е на френски, къде ще бъде ударението?
На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук.
към беседата >>
Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете.
Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете.
И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо. И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо. Проверете тия правила.
към беседата >>
Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е.
И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила! " Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек.
Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е.
И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина.
към беседата >>
На края на думата, върху последната сричка.
Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението?
На края на думата, върху последната сричка.
На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци.
към беседата >>
И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо.
Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете.
И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо.
И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо. Проверете тия правила.
към беседата >>
И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже.
" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е.
И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже.
Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина.
към беседата >>
На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението?
Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка.
На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението?
У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен.
към беседата >>
И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо.
Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете. И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо.
И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо.
Проверете тия правила.
към беседата >>
Как ще кажеш истината?
Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже.
Как ще кажеш истината?
Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка.
към беседата >>
У нас няма определено ударение.
Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението?
У нас няма определено ударение.
Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава.
към беседата >>
Проверете тия правила.
Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете. И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо. И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо.
Проверете тия правила.
към беседата >>
Това, което обижда човека, не е истина.
Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината?
Това, което обижда човека, не е истина.
Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината.
към беседата >>
Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия.
Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение.
Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия.
После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне.
към беседата >>
Сега, какво означават думите, които Христос е казал: "Всеки, който ме обича, той ме изповядва "?
Сега, какво означават думите, които Христос е казал: "Всеки, който ме обича, той ме изповядва "?
към беседата >>
Това, което оскърбява човека, не е истина.
Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина.
Това, което оскърбява човека, не е истина.
Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината.
към беседата >>
После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук.
Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия.
После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук.
После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват!
към беседата >>
Новото верую трябва да бъде това:
Новото верую трябва да бъде това:
към беседата >>
Да показваш греховете на хората – Това не е истина.
Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина.
Да показваш греховете на хората – Това не е истина.
Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
към беседата >>
После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци.
На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук.
После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци.
Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов.
към беседата >>
За да изповядваме Христа, трябва да обичаме, както Той обича!
За да изповядваме Христа, трябва да обичаме, както Той обича!
към беседата >>
Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина.
И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина.
Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина.
Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
към беседата >>
Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен.
На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци.
Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен.
Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов.
към беседата >>
Това е сега.
Това е сега.
към беседата >>
Истината е много сладка.
Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина.
Истината е много сладка.
Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
към беседата >>
Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава.
У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен.
Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава.
(Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!.
към беседата >>
Най-сладкото нещо в света е истината.
Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка.
Най-сладкото нещо в света е истината.
Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
към беседата >>
(Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне.
Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава.
(Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне.
Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено.
към беседата >>
Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината.
Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината.
Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината.
Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
към беседата >>
Всички букви да се чуват!
После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне.
Всички букви да се чуват!
(Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето.
към беседата >>
Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината.
Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
към беседата >>
(Учителя произнася ниско, тихо думата любов.
После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват!
(Учителя произнася ниско, тихо думата любов.
Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен.
към беседата >>
Да преминем сега към въпроса.
Да преминем сега към въпроса.
Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш.
към беседата >>
Произнесете сега думата любов.
Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов.
Произнесете сега думата любов.
(Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз.
към беседата >>
Животът е едно сериозно занимание.
Да преминем сега към въпроса.
Животът е едно сериозно занимание.
Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот.
към беседата >>
(Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!.
Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов.
(Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!.
Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам.
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи на Земята.
Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание.
Вие искате да бъдете щастливи на Земята.
Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си.
към беседата >>
Любовта е едно яйце замътено.
(Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!.
Любовта е едно яйце замътено.
Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
към беседата >>
Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял.
Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята.
Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял.
Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе.
към беседата >>
Като пееш "бов" – пука се яйцето.
Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено.
Като пееш "бов" – пука се яйцето.
(Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
към беседата >>
Вместо да поумнееш, ти си остарял.
Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял.
Вместо да поумнееш, ти си остарял.
Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите.
към беседата >>
(Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен.
(Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето.
(Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен.
Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
към беседата >>
Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш.
Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял.
Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш.
И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден.
към беседата >>
Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз.
Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен.
Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз.
Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
към беседата >>
И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот.
Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш.
И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот.
Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш?
към беседата >>
Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам.
(Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз.
Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам.
Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
към беседата >>
Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си.
Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот.
Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си.
И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата.
към беседата >>
Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам.
Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
към беседата >>
И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе.
Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си.
И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе.
Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба.
към беседата >>
Казваш: "Вяра".
Казваш: "Вяра".
Вяра е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.
към беседата >>
Закъснял си с един ден – но отидоха парите.
Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе.
Закъснял си с един ден – но отидоха парите.
Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
към беседата >>
Вяра е една положителна дума.
Казваш: "Вяра".
Вяра е една положителна дума.
В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.
към беседата >>
Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден.
Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите.
Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден.
И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
към беседата >>
В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.
Казваш: "Вяра". Вяра е една положителна дума.
В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.
към беседата >>
И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш?
И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден.
И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш?
Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
към беседата >>
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила.
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила.
Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!
към беседата >>
Ще платиш глобата.
Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш?
Ще платиш глобата.
Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
към беседата >>
Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят.
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила.
Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят.
Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо.
към беседата >>
Един ден беше в състояние да те избави от една глоба.
И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата.
Един ден беше в състояние да те избави от една глоба.
Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
към беседата >>
Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение.
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят.
Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение.
Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!
към беседата >>
Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба.
Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.
към беседата >>
Много мъчно е.
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение.
Много мъчно е.
Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си.
към беседата >>
Вие и в духовния свят отлагате нещата.
Вие и в духовния свят отлагате нещата.
Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото?
към беседата >>
Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш.
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е.
Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш.
(Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени.
към беседата >>
Ще отидеш навреме!
Вие и в духовния свят отлагате нещата.
Ще отидеш навреме!
И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото.
към беседата >>
(Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш.
(Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!
". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност.
към беседата >>
И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш!
Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме!
И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш!
Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво.
към беседата >>
". После изговори същите думи много тихо.
Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!
". После изговори същите думи много тихо.
След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция.
Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш!
Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция.
Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят.
към беседата >>
След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!
Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо.
След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!
". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори.
към беседата >>
Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе!
Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция.
Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе!
Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
към беседата >>
". Ще повишите тона си.
Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!
". Ще повишите тона си.
В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото?
Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе!
Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото?
Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното.
към беседата >>
В разумния свят нещата са строго определени.
Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си.
В разумния свят нещата са строго определени.
И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d.
към беседата >>
Само слабият не си търси правото.
Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото?
Само слабият не си търси правото.
Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
към беседата >>
И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност.
(Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си! ". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени.
И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност.
И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата.
към беседата >>
Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво.
И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото.
Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво.
Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични.
към беседата >>
И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност.
". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност.
И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност.
Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
към беседата >>
Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят.
Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво.
Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят.
Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват.
към беседата >>
Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори.
След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ! ". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност.
Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори.
И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
към беседата >>
Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят.
Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава.
към беседата >>
И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш.
". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори.
И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш.
Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
към беседата >>
Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното.
Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното.
Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво.
към беседата >>
Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d.
В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш.
Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d.
Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
към беседата >>
Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното.
Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват.
към беседата >>
Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата.
И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d.
Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата.
Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
към беседата >>
Те са практични.
Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат.
Те са практични.
Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят?
към беседата >>
Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата.
Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
към беседата >>
Те казват: "Пари ми трябват.
Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични.
Те казват: "Пари ми трябват.
В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е?
към беседата >>
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит.
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит.
Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича?
към беседата >>
В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава.
Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват.
В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава.
И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш.
към беседата >>
Представете си, че има един човек, който не ви обича.
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит.
Представете си, че има един човек, който не ви обича.
Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание.
към беседата >>
И едното е хубаво, и другото е хубаво.
Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава.
И едното е хубаво, и другото е хубаво.
Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването.
към беседата >>
Много естествено е.
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича.
Много естествено е.
Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича?
към беседата >>
Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват.
Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво.
Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват.
И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
към беседата >>
Има и друг човек, който ви обича.
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е.
Има и друг човек, който ви обича.
Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание.
към беседата >>
И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят?
Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват.
И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят?
Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
към беседата >>
Това може да се обясни.
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича.
Това може да се обясни.
Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат.
към беседата >>
Изходът от това какъв е?
Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят?
Изходът от това какъв е?
Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
към беседата >>
Защо единият не ви обича?
После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни.
Защо единият не ви обича?
Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат.
към беседата >>
Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш.
В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е?
Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш.
Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
към беседата >>
Има си основание.
Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича?
Има си основание.
И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат.
към беседата >>
Трябва да се освободите от вземането и даването.
И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш.
Трябва да се освободите от вземането и даването.
За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
към беседата >>
И защо другият ви обича?
Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание.
И защо другият ви обича?
Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл.
към беседата >>
За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването.
За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
към беседата >>
Има си основание.
Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича?
Има си основание.
И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце".
към беседата >>
Да ви преведа това.
Да ви преведа това.
към беседата >>
И двамата може да са "добри", но да не се обичат.
Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание.
И двамата може да са "добри", но да не се обичат.
Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг.
към беседата >>
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен.
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен.
Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.
към беседата >>
Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат.
Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат.
Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат.
Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление.
към беседата >>
Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш.
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен.
Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш.
Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.
към беседата >>
Или и двамата не са добри и не се обичат.
Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат.
Или и двамата не са добри и не се обичат.
Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!
към беседата >>
Щом си неспособен, дължиш.
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш.
Щом си неспособен, дължиш.
Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.
към беседата >>
Аз говоря в обикновен смисъл.
И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат.
Аз говоря в обикновен смисъл.
Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения.
към беседата >>
Щом си способен, имаш да вземаш.
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш.
Щом си способен, имаш да вземаш.
Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.
към беседата >>
Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце".
Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл.
Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце".
А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи.
към беседата >>
Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш.
Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.
към беседата >>
А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг.
И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце".
А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг.
Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна.
към беседата >>
Ще ви представя една проста истина:
Ще ви представя една проста истина:
към беседата >>
Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление.
Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг.
Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление.
Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен.
към беседата >>
1 1/2 1/3 1/4
1 1/2 1/3 1/4
към беседата >>
Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!
Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление.
Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!
" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно.
към беседата >>
Какво е това, което написах?
Какво е това, което написах?
Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4.
към беседата >>
" Аз съм правил някои наблюдения.
Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!
" Аз съм правил някои наблюдения.
За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав.
към беседата >>
Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво.
Какво е това, което написах?
Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво.
Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече.
към беседата >>
За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи.
Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения.
За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи.
Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив.
към беседата >>
Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото?
Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво.
Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото?
Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето.
към беседата >>
Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна.
А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи.
Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна.
Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът.
към беседата >>
Най-първо бихте предпочели цялото.
Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото?
Най-първо бихте предпочели цялото.
Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4.
към беседата >>
Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен.
Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна.
Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен.
Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
към беседата >>
Но цялото вече го задигнаха.
Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото.
Но цялото вече го задигнаха.
Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете?
към беседата >>
Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно.
Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен.
Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно.
Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
към беседата >>
Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4.
Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха.
Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4.
Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате.
към беседата >>
Гледам къде е прав и къде не е прав.
" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно.
Гледам къде е прав и къде не е прав.
Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
към беседата >>
Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече.
Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4.
Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече.
Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
към беседата >>
Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив.
За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав.
Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив.
И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
към беседата >>
Но и 1/2 е взето.
Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече.
Но и 1/2 е взето.
Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
към беседата >>
И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът.
Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив.
И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът.
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
към беседата >>
Остават 1/3 и 1/4.
Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето.
Остават 1/3 и 1/4.
Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
към беседата >>
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът.
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
към беседата >>
Кое ще изберете?
Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4.
Кое ще изберете?
1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
към беседата >>
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски.
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски.
В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
към беседата >>
1/3 ще искате.
Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете?
1/3 ще искате.
И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
към беседата >>
В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението.
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски.
В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението.
Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
към беседата >>
И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате.
И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
към беседата >>
Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам".
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението.
Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам".
На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
към беседата >>
Но сега изменям реда на нещата.
Но сега изменям реда на нещата.
Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете?
към беседата >>
На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение.
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам".
На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение.
И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
към беседата >>
Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм.
Но сега изменям реда на нещата.
Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм.
Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни.
към беседата >>
И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение.
И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
към беседата >>
Имате половин килограм брашно.
Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм.
Имате половин килограм брашно.
Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете?
към беседата >>
Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.
към беседата >>
Ще го предпочетете пред 1/3.
Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно.
Ще го предпочетете пред 1/3.
Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството.
към беседата >>
Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство.
Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство.
Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
към беседата >>
Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато.
Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3.
Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато.
Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността.
към беседата >>
Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност.
Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство.
Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност.
Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
към беседата >>
Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете?
Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато.
Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете?
("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила.
към беседата >>
Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа.
Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност.
Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа.
Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
към беседата >>
("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни.
Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете?
("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни.
Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила.
към беседата >>
Личността – водата – трябва да остане чиста.
Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа.
Личността – водата – трябва да остане чиста.
Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
към беседата >>
Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете?
Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни.
Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете?
("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
към беседата >>
Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста.
Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.
към беседата >>
("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството.
Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете?
("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството.
А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
към беседата >>
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят.
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят.
Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет.
към беседата >>
А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността.
Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството.
А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността.
Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
към беседата >>
Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят.
Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!
" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски?
към беседата >>
Нещата трябва да имат сила.
Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността.
Нещата трябва да имат сила.
В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
към беседата >>
" И пак ви казва, че говорите хубаво английски!
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!
" И пак ви казва, че говорите хубаво английски!
Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски.
към беседата >>
В изпълнението трябва да имат и сила.
("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила.
В изпълнението трябва да имат и сила.
Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
към беседата >>
Това е политика у англичаните.
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски!
Това е политика у англичаните.
Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
към беседата >>
Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила.
Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.
към беседата >>
Отива един американец в Париж.
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните.
Отива един американец в Париж.
Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
към беседата >>
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот.
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот.
Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена.
към беседата >>
Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет.
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж.
Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет.
В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
към беседата >>
Как мислите, кое разбирате в духовния живот?
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот.
Как мислите, кое разбирате в духовния живот?
Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат.
към беседата >>
В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски?
Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет.
В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски?
Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
към беседата >>
Съберете се двама от вас и говорите за любовта.
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот?
Съберете се двама от вас и говорите за любовта.
Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат?
към беседата >>
Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски.
" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски?
Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски.
Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
към беседата >>
Какво разбирате вие от любовта?
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта.
Какво разбирате вие от любовта?
Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото.
към беседата >>
Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски.
Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш.
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта?
Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш.
Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво!
към беседата >>
Има професори на религията.
Има професори на религията.
Говорят, говорят, но не ги разбират хората. Има професори на молитвата. Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.
към беседата >>
Твоята любов е много посредствена.
Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш.
Твоята любов е много посредствена.
Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави.
към беседата >>
Говорят, говорят, но не ги разбират хората.
Има професори на религията.
Говорят, говорят, но не ги разбират хората.
Има професори на молитвата. Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.
към беседата >>
Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат.
Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена.
Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат.
Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи.
към беседата >>
Има професори на молитвата.
Има професори на религията. Говорят, говорят, но не ги разбират хората.
Има професори на молитвата.
Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.
към беседата >>
Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат?
Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат.
Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат?
Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй?
към беседата >>
Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.
Има професори на религията. Говорят, говорят, но не ги разбират хората. Има професори на молитвата.
Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.
към беседата >>
Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото.
Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат?
Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото.
Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?
към беседата >>
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи.
Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език.
към беседата >>
Но да обичаш това, което не е красиво!
Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото.
Но да обичаш това, което не е красиво!
Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното? " При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото.
към беседата >>
Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи.
Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш.
Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества.
към беседата >>
Има хора, които обичат красивото, те са прави.
Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво!
Има хора, които обичат красивото, те са прави.
Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното? " При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена.
към беседата >>
Някой път, когато се молиш, някъде те спират.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш.
Някой път, когато се молиш, някъде те спират.
Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език.
към беседата >>
Има други хора, които обичат грозните работи.
Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави.
Има други хора, които обичат грозните работи.
Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното? " При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана.
към беседата >>
Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират.
Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл.
Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният.
към беседата >>
Ще кажеш: "Как тъй?
Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи.
Ще кажеш: "Как тъй?
Може ли да се обича грозното? " При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре.
към беседата >>
Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл.
Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език.
И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя.
към беседата >>
Може ли да се обича грозното?
Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй?
Може ли да се обича грозното?
" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него.
към беседата >>
И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език.
И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език.
Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума.
към беседата >>
" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото.
Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?
" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото.
Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него. Красотата е нещо скрито в дадения случай.
към беседата >>
Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества.
Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език.
Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества.
Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума. Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти.
към беседата >>
2.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Той си снема лулата и я насочва към тях.
Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат.
Той си снема лулата и я насочва към тях.
И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула.
към беседата >>
Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш.
Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно.
Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е?
към беседата >>
И двамата мислят, че е револвер.
После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях.
И двамата мислят, че е револвер.
Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула?
към беседата >>
Да кажем, процесът в А да съответства в В.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно.
Да кажем, процесът в А да съответства в В.
Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката.
към беседата >>
Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула.
Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер.
Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула.
Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“.
към беседата >>
Тогава вече в ръцете имате същия закон.
С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В.
Тогава вече в ръцете имате същия закон.
Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“.
към беседата >>
Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“.
Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула.
Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“.
Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие.
към беседата >>
Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак?
Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон.
Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак?
– /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката.
към беседата >>
Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т].
Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“.
Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т].
Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне.
към беседата >>
– /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната.
Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак?
– /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната.
Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат.
към беседата >>
Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула.
Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т].
Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула.
На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх.
към беседата >>
Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е?
Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната.
Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е?
Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи.
към беседата >>
На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула?
И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула.
На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула?
Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо.
към беседата >>
Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката.
Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е?
Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката.
Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“.
Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула?
Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“.
Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх.
към беседата >>
Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“.
Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката.
Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“.
Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня.
към беседата >>
Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие.
Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“.
Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие.
Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват?
към беседата >>
Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката.
Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“.
Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката.
Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски.
към беседата >>
Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне.
Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т]. Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие.
Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне.
Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх.
към беседата >>
Дълго време се изисква да ги научат.
– /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката.
Дълго време се изисква да ги научат.
Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката.
към беседата >>
Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх.
Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула. На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне.
Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх.
Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва.
към беседата >>
Турят им нещо във вид на букаи.
Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат.
Турят им нещо във вид на букаи.
Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин.
към беседата >>
Всеки човек го е страх от нещо.
На колко души от вас ще им дойде на ум да се защищават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх.
Всеки човек го е страх от нещо.
И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен.
към беседата >>
Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин.
Може да ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката. Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи.
Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин.
Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си.
към беседата >>
И най-учените ги е страх.
Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо.
И най-учените ги е страх.
Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен. Студено е.
към беседата >>
Като видиш някой харамия качил се на коня.
Като си прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“. Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин.
Като видиш някой харамия качил се на коня.
Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко.
към беседата >>
Учените хора от какво се страхуват?
Смел е човекът, изведнъж взема лулата и лулата става магическо средство; той им внушава, че е някакво оръжие. Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх.
Учените хора от какво се страхуват?
Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен. Студено е. Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
към беседата >>
Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски.
Два начина има при ходенето Едни като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня.
Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски.
Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа.
към беседата >>
Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх.
Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне. Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват?
Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх.
Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен. Студено е. Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
към беседата >>
Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката.
Дълго време се изисква да ги научат. Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски.
Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката.
Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи.
към беседата >>
Всички хора имат една страна, която ги спъва.
Сега, децата ги е страх от змии, мишки, жаби, от какво ли не ги е страх. Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх.
Всички хора имат една страна, която ги спъва.
Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен. Студено е. Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
към беседата >>
Има коне, които вървят караешкин.
Турят им нещо във вид на букаи. Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката.
Има коне, които вървят караешкин.
Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво.
към беседата >>
Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен.
Всеки човек го е страх от нещо. И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва.
Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен.
Студено е. Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
към беседата >>
Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си.
Раванлия, като върви много добре, особено е, а караешкин е по друг начин. Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин.
Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си.
Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено.
към беседата >>
Студено е.
И най-учените ги е страх. Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен.
Студено е.
Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
към беседата >>
Не че от една постъпка зависи всичко.
Като видиш някой харамия качил се на коня. Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си.
Не че от една постъпка зависи всичко.
Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него.
към беседата >>
Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
Учените хора от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът, запример, се бои да говори в един салон неотоплен. Студено е.
Певецът, и той се бои да пее в такъв салон.
към беседата >>
Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа.
Та казвам: Ние някой път вървим по навик, раванлийски. Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко.
Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа.
От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум.
към беседата >>
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч.
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч.
Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи.
към беседата >>
От много неща зависи.
Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа.
От много неща зависи.
Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си.
към беседата >>
Аз говоря за речта като нещо разумно.
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч.
Аз говоря за речта като нещо разумно.
Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват.
към беседата >>
Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво.
Има коне, които вървят караешкин. Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи.
Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво.
Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе.
към беседата >>
Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката.
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като нещо разумно.
Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката.
В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае.
към беседата >>
Има нещо завършено.
Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва да ги усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво.
Има нещо завършено.
Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира.
към беседата >>
В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш.
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката.
В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш.
Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо.
към беседата >>
Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него.
Не че от една постъпка зависи всичко. Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено.
Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него.
Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте!
към беседата >>
Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере.
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш.
Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере.
Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. „Ху, – казва, – не те е срам“.
към беседата >>
Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум.
Много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа. От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него.
Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум.
Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте! “
към беседата >>
Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи.
Сега, трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере.
Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи.
Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. „Ху, – казва, – не те е срам“. Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
към беседата >>
Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си.
От много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум.
Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си.
Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте! “
към беседата >>
Някой път в селата ги употребяват.
Аз говоря за речта като нещо разумно. Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи.
Някой път в селата ги употребяват.
Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. „Ху, – казва, – не те е срам“. Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
към беседата >>
Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе.
Някой път трябва да наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво. Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си.
Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе.
Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте! “
към беседата >>
Като кажат на някое куче, веднага спира да лае.
Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката. В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват.
Като кажат на някое куче, веднага спира да лае.
Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. „Ху, – казва, – не те е срам“. Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
към беседата >>
Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира.
Има нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе.
Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира.
Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте! “
към беседата >>
Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо.
В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш. Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае.
Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо.
„Ху, – казва, – не те е срам“. Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
към беседата >>
Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте!
Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира.
Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте!
“
към беседата >>
„Ху, – казва, – не те е срам“.
Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо.
„Ху, – казва, – не те е срам“.
Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
към беседата >>
“
Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум. Той, значи, услужва на високопоставен господин в себе си. Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от тебе. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте!
“
към беседата >>
Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
Има такива думи, те са едносрични, с един слог; има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват. Като кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо. „Ху, – казва, – не те е срам“.
Та казвам сега: Кое е това, което въздействува на кучето?
към беседата >>
Господарят ще седне хубаво.
Господарят ще седне хубаво.
Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно.
към беседата >>
Запример, кажете ми една силна дума.
Запример, кажете ми една силна дума.
Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“.
към беседата >>
Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава.
Господарят ще седне хубаво.
Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава.
Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава.
към беседата >>
Според вас коя е силна дума?
Запример, кажете ми една силна дума.
Според вас коя е силна дума?
Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко.
към беседата >>
Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение.
Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава.
Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение.
Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал.
към беседата >>
Коя дума може да произведе известен ефект?
Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума?
Коя дума може да произведе известен ефект?
Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар!
към беседата >>
Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“.
Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение.
Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“.
Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко.
към беседата >>
Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов!
Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект?
Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов!
“, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх.
към беседата >>
Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо.
Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“.
Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо.
Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите.
към беседата >>
“, какво ще произведе?
Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов!
“, какво ще произведе?
Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи.
към беседата >>
Всички погрешки в света стават от човека-животно.
Господарят ще седне хубаво. Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо.
Всички погрешки в света стават от човека-животно.
Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“.
към беседата >>
Ще кажат: „Този е смахнат“.
Запример, кажете ми една силна дума. Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе?
Ще кажат: „Този е смахнат“.
Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане.
към беседата >>
Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава.
Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно.
Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава.
То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“.
към беседата >>
Ще се позасмеят малко.
Според вас коя е силна дума? Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“.
Ще се позасмеят малко.
Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума?
към беседата >>
То е папагал.
Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение. Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава.
То е папагал.
Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите.
към беседата >>
Ако кажете „Пожар!
Коя дума може да произведе известен ефект? Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко.
Ако кажете „Пожар!
“ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание?
към беседата >>
Де каквото види, ще запомни, помни всичко.
Аз го наричам този човек – слуга, „човек-животно“. Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал.
Де каквото види, ще запомни, помни всичко.
Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“.
към беседата >>
“ – в този театър всички ще бъдат на страх.
Запример, в един театър, ако кажете думата „Любов! “, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар!
“ – в този театър всички ще бъдат на страх.
Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект.
към беседата >>
Като дойде, започне да преповтаря работите.
Човекът-животно е крайно [невъзпитано] нещо. Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко.
Като дойде, започне да преповтаря работите.
Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“.
към беседата >>
Всичко, каквото има горе, ще наскочи.
“, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх.
Всичко, каквото има горе, ще наскочи.
Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление.
към беседата >>
Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“.
Всички погрешки в света стават от човека-животно. Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите.
Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“.
Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря.
към беседата >>
Ако е концерт, ще престане.
Ще кажат: „Този е смахнат“. Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи.
Ако е концерт, ще престане.
Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар!
към беседата >>
Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“.
Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава. То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“.
Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“.
Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката.
към беседата >>
Питам, в дадения случай защо действува така тази дума?
Ще се позасмеят малко. Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане.
Питам, в дадения случай защо действува така тази дума?
Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар! “ Приблизително, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Той предава криво работите.
То е папагал. Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“.
Той предава криво работите.
Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко.
към беседата >>
Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание?
Ако кажете „Пожар! “ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума?
Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание?
[А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар! “ Приблизително, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“.
Де каквото види, ще запомни, помни всичко. Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите.
Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“.
Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате.
към беседата >>
[А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект.
“ – в този театър всички ще бъдат на страх. Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание?
[А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект.
И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар! “ Приблизително, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“.
Като дойде, започне да преповтаря работите. Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“.
Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“.
Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай!
към беседата >>
И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление.
Всичко, каквото има горе, ще наскочи. Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект.
И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление.
Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар! “ Приблизително, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Той всичко повтаря.
Като папагал започне да повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне да ти разправя: „Не те обичат тебе“. Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“.
Той всичко повтаря.
Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички.
към беседата >>
Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар!
Ако е концерт, ще престане. Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление.
Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар!
“ Приблизително, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката.
Той чул някъде, че се не обичат хората, казва: „Другите не те обичат“. Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря.
Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката.
Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“.
към беседата >>
“ Приблизително, то е едно съвпадение.
Питам, в дадения случай защо действува така тази дума? Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание? [А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект. И на учени, и на религиозни, какъвто и да е, тази дума произвежда впечатление. Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар!
“ Приблизително, то е едно съвпадение.
към беседата >>
Та, ще проверяваш всичко.
Той предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката.
Та, ще проверяваш всичко.
Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите.
към беседата >>
Това /А и Б/ са опасни положения.
Това /А и Б/ са опасни положения.
Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претъпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
към беседата >>
Всички страдате от този слуга, който имате.
Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко.
Всички страдате от този слуга, който имате.
Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите.
към беседата >>
Тук, например, [в думата] е ударението.
Това /А и Б/ са опасни положения.
Тук, например, [в думата] е ударението.
Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претъпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
към беседата >>
Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай!
Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“. Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате.
Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай!
“ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга.
към беседата >>
Тези вълни, които излизат, имат някъде удари.
Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението.
Тези вълни, които излизат, имат някъде удари.
Тези удари претъпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
към беседата >>
“ Ще обърне внимание на всички.
Той всичко повтаря. Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай!
“ Ще обърне внимание на всички.
Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек.
към беседата >>
Тези удари претъпяват хората.
Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари.
Тези удари претъпяват хората.
Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека. В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
към беседата >>
Казва: „Знаете, господарят дойде“.
Ти, ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката. Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички.
Казва: „Знаете, господарят дойде“.
Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка.
към беседата >>
Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека.
Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претъпяват хората.
Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека.
В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
към беседата >>
Ще се развика и ще смути другите.
Та, ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“.
Ще се развика и ще смути другите.
Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка?
към беседата >>
В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
Това /А и Б/ са опасни положения. Тук, например, [в думата] е ударението. Тези вълни, които излизат, имат някъде удари. Тези удари претъпяват хората. Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека.
В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
към беседата >>
Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите.
Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите.
Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите.
Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“.
към беседата >>
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/.
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/.
Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“? Казвате: „огън“. Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“.
към беседата >>
Всеки един човек има и господар, и слуга.
Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай! “ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите.
Всеки един човек има и господар, и слуга.
Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото.
към беседата >>
Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“?
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/.
Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“?
Казвате: „огън“. Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието.
към беседата >>
Двоен е човек.
“ Ще обърне внимание на всички. Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга.
Двоен е човек.
Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва.
към беседата >>
Казвате: „огън“.
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“?
Казвате: „огън“.
Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение.
към беседата >>
Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка.
Казва: „Знаете, господарят дойде“. Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек.
Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка.
Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“.
към беседата >>
Във всяка къща има огън.
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“? Казвате: „огън“.
Във всяка къща има огън.
Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат.
към беседата >>
Аз, който зная, как ще направя погрешка?
Ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка.
Аз, който зная, как ще направя погрешка?
Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“.
към беседата >>
Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората?
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“? Казвате: „огън“. Във всяка къща има огън.
Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората?
Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване.
към беседата >>
Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“.
Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите. Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка?
Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“.
Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме.
към беседата >>
Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“.
„П о Ж А Р“ /натърти на ЖАР/. Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“? Казвате: „огън“. Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората?
Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“.
Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си.
към беседата >>
Някой път моят слуга като дойде, вземе перото.
Всеки един човек има и господар, и слуга. Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“.
Някой път моят слуга като дойде, вземе перото.
Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш“.
към беседата >>
Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието.
Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“? Казвате: „огън“. Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“.
Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието.
Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш.
към беседата >>
Той не знае да пише, не знае да говори както трябва.
Двоен е човек. Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото.
Той не знае да пише, не знае да говори както трябва.
Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш“. Казвам: „Спри се, да мислиш“.
към беседата >>
Туй сега е практичното приложение.
Казвате: „огън“. Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието.
Туй сега е практичното приложение.
Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш?
към беседата >>
Казва: „Той не може да говори“.
Но мисли: „Невъзможно е умният да направи погрешка. Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва.
Казва: „Той не може да говори“.
„Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш“. Казвам: „Спри се, да мислиш“. Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
към беседата >>
Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат.
Във всяка къща има огън. Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение.
Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат.
Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? – „Ще стана силен.
към беседата >>
„Аз, – казвам, – сега не говоря“.
Аз, който зная, как ще направя погрешка? Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“.
„Аз, – казвам, – сега не говоря“.
На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш“. Казвам: „Спри се, да мислиш“. Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
към беседата >>
Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване.
Ако кажете „огън“, какво ще кажат хората? Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат.
Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване.
Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? – „Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
към беседата >>
На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме.
Ако аз правя погрешка, не аз, някой друг прави погрешката“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“.
На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме.
Ако ти кажа да говориш, ще говориш“. Казвам: „Спри се, да мислиш“. Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
към беседата >>
Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си.
Или да кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“. Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване.
Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си.
Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? – „Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
към беседата >>
Ако ти кажа да говориш, ще говориш“.
Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме.
Ако ти кажа да говориш, ще говориш“.
Казвам: „Спри се, да мислиш“. Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
към беседата >>
Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш.
Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието. Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си.
Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш.
Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? – „Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
към беседата >>
Казвам: „Спри се, да мислиш“.
Той не знае да пише, не знае да говори както трябва. Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш“.
Казвам: „Спри се, да мислиш“.
Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
към беседата >>
Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш?
Туй сега е практичното приложение. Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш.
Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш?
– „Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
към беседата >>
Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
Казва: „Той не може да говори“. „Аз, – казвам, – сега не говоря“. На слугата казвам: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш“. Казвам: „Спри се, да мислиш“.
Но човекът животно е крайно щестлавно [същество], то се отличава с едно чувство – такова щестлавие, небивало; гордост няма, но щестлавие!
към беседата >>
– „Ще стана силен.
Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може да утихнат. Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш?
– „Ще стана силен.
Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
към беседата >>
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея.
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея.
Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал?
към беседата >>
Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
Каква дума трябва да туриш, която има сила и която да внася едно малко уравновесяване. Каква дума да ти кажат, или ти сам да кажеш на себе си. Ако има кой да ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, че да утихнеш? – „Ще стана силен.
Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
към беседата >>
Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк?
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея.
Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк?
Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка.
към беседата >>
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент.
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент.
Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“. Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“.
към беседата >>
Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“.
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк?
Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“.
Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“.
към беседата >>
Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш.
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент.
Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш.
Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“. Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав.
към беседата >>
Ругае го, хука го.
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“.
Ругае го, хука го.
„Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам.
към беседата >>
Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“.
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш.
Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“.
Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място.
към беседата >>
„Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша.
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хука го.
„Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша.
Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“.
към беседата >>
Ти се обезсърчиш.
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“.
Ти се обезсърчиш.
Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това.
към беседата >>
Какво си се разкукуригал?
Тогава да ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и си пея. Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша.
Какво си се разкукуригал?
“ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят.
към беседата >>
Трябва да тълкуваш.
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“. Ти се обезсърчиш.
Трябва да тълкуваш.
Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив.
към беседата >>
“ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка.
Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал?
“ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка.
Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма.
към беседата >>
Той ти каже: „Ти си бездарник“.
Да допуснем, че ти си един ученик, или в гимназията, или в университета – студент. Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“. Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш.
Той ти каже: „Ти си бездарник“.
Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението.
към беседата >>
Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“.
Само показваш опашката навсякъде, разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка.
Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“.
У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост.
към беседата >>
Професорът не е прав.
Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш да я решиш. Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“. Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“.
Професорът не е прав.
„Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго.
към беседата >>
У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам.
Ругае го, хука го. „Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“.
У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам.
Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш.
към беседата >>
„Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място.
Казва ти: „Ти си слаб, не знаеш нищо“. Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав.
„Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място.
Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията.
към беседата >>
Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“.
„Пееш навсякъде, никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам.
Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“.
Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе.
към беседата >>
Може да ти каже, че не учиш – право е това.
Ти се обезсърчиш. Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място.
Може да ти каже, че не учиш – право е това.
Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив.
към беседата >>
Аз си пея, те се разправят.
Какво си се разкукуригал? “ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“.
Аз си пея, те се разправят.
Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава.
към беседата >>
Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив.
Трябва да тълкуваш. Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това.
Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив.
Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш.
към беседата >>
Аз ви представям една драма.
“ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят.
Аз ви представям една драма.
Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“.
към беседата >>
Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението.
Той ти каже: „Ти си бездарник“. Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив.
Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението.
Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“.
към беседата >>
Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост.
Щестлавният казва: „Аз мога да говоря“. У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма.
Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост.
Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос.
към беседата >>
Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго.
Професорът не е прав. „Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението.
Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго.
Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш.
към беседата >>
Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш.
У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост.
Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш.
Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е.
към беседата >>
Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията.
„Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но да ти каже, че си бездарник, той не е употребил думата на място. Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго.
Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията.
Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш.
към беседата >>
Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе.
Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш.
Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе.
То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате.
към беседата >>
Не знае защо не учиш, не си ученолюбив.
Може да ти каже, че не учиш – право е това. Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията.
Не знае защо не учиш, не си ученолюбив.
Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет.
към беседата >>
То е хубава черта, че самосъзнава.
Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе.
То е хубава черта, че самосъзнава.
Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“.
към беседата >>
Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш.
Но ако ти каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив.
Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш.
Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят.
към беседата >>
Казва: „Горделив човек“.
Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава.
Казва: „Горделив човек“.
Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе.
към беседата >>
Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“.
Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението. Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш.
Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“.
Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат.
към беседата >>
Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос.
Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“.
Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос.
Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“.
към беседата >>
Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш.
Но ако каже, че не учиш, че си ленив, то е друго. Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“.
Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш.
Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа.
към беседата >>
Безпредметно е.
Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос.
Безпредметно е.
Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант.
към беседата >>
Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш.
Ако ти каже, че си бездарник, той не разбира философията. Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш.
Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш.
Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири.
към беседата >>
Казвам: Трябва да различавате.
Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е.
Казвам: Трябва да различавате.
После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“.
към беседата >>
Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет.
Не знае защо не учиш, не си ученолюбив. Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш.
Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет.
Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури?
към беседата >>
После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“.
То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате.
После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“.
То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът.
към беседата >>
Та, често хората се изненадват в това, което не знаят.
Учил си много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет.
Та, често хората се изненадват в това, което не знаят.
Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“.
към беседата >>
То е щестлавието в тебе.
Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“.
То е щестлавието в тебе.
Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът. „Има, – казва, – защо[то] Господ му дал?
към беседата >>
Не че не могат да го научат.
Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, дето не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят.
Не че не могат да го научат.
Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям?
към беседата >>
Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“.
Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе.
Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“.
Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът. „Има, – казва, – защо[то] Господ му дал? “ Господ не му дал.
към беседата >>
Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа.
Че като не си го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш. Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат.
Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа.
Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман.
към беседата >>
Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант.
Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“.
Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант.
Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът. „Има, – казва, – защо[то] Господ му дал? “ Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.
към беседата >>
Имало едно място по пътя, дето ставали обири.
Като дават един предмет да се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва да бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва да знаеш. Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа.
Имало едно място по пътя, дето ставали обири.
Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“.
към беседата >>
Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“.
Казвам: Трябва да различавате. После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант.
Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“.
Има човекът, учил човекът. „Има, – казва, – защо[то] Господ му дал? “ Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.
към беседата >>
Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури?
Не трябва професорът в нищо да те изненадва по този предмет. Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири.
Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури?
“ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо?
към беседата >>
Има човекът, учил човекът.
После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“. То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“.
Има човекът, учил човекът.
„Има, – казва, – защо[то] Господ му дал? “ Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.
към беседата >>
“ – „За зор заман“.
Та, често хората се изненадват в това, което не знаят. Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури?
“ – „За зор заман“.
– „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо? – „За да не ме бият“.
към беседата >>
„Има, – казва, – защо[то] Господ му дал?
То е щестлавието в тебе. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът.
„Има, – казва, – защо[то] Господ му дал?
“ Господ не му дал. Ти имаш толкова, колкото и той.
към беседата >>
– „Ами от този зор заман има ли по-голям?
Не че не могат да го научат. Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“.
– „Ами от този зор заман има ли по-голям?
“ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо? – „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият.
към беседата >>
“ Господ не му дал.
Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът. „Има, – казва, – защо[то] Господ му дал?
“ Господ не му дал.
Ти имаш толкова, колкото и той.
към беседата >>
“ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман.
Някой път хората правят погрешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево, по работа. Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям?
“ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман.
Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо? – „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш.
към беседата >>
Ти имаш толкова, колкото и той.
Работил човекът, направил си къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант. Ти нищо не си направил, казваш: „Виж какво направили“. Има човекът, учил човекът. „Има, – казва, – защо[то] Господ му дал? “ Господ не му дал.
Ти имаш толкова, колкото и той.
към беседата >>
Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“.
Имало едно място по пътя, дето ставали обири. Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман.
Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“.
– Защо? – „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече!
към беседата >>
Сега, гледам някои как си внушават.
Сега, гледам някои как си внушават.
Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“. Слугата е това. Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока.
към беседата >>
– Защо?
Като пътувал този търновски адвокат, хващат го разбойниците на това място и го набиват хубаво, Намерили два кобура и казват: „Защо ти са тези кобури? “ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“.
– Защо?
– „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече! Трябва да имате установени неща.
към беседата >>
Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“.
Сега, гледам някои как си внушават.
Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“.
Слугата е това. Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене.
към беседата >>
– „За да не ме бият“.
“ – „За зор заман“. – „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо?
– „За да не ме бият“.
Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече! Трябва да имате установени неща.
към беседата >>
Слугата е това.
Сега, гледам някои как си внушават. Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“.
Слугата е това.
Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“.
към беседата >>
Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият.
– „Ами от този зор заман има ли по-голям? “ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо? – „За да не ме бият“.
Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият.
Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече! Трябва да имате установени неща.
към беседата >>
Какво ще ти се случи?
Сега, гледам някои как си внушават. Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“. Слугата е това.
Какво ще ти се случи?
– „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш.
към беседата >>
Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш.
“ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо? – „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият.
Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш.
Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече! Трябва да имате установени неща.
към беседата >>
– „Мисля, че ще се удавя“.
Сега, гледам някои как си внушават. Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“. Слугата е това. Какво ще ти се случи?
– „Мисля, че ще се удавя“.
– Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода.
към беседата >>
Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече!
Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. – Защо? – „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш.
Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече!
Трябва да имате установени неща.
към беседата >>
– Ще се удавиш в една река, една педя дълбока.
Сега, гледам някои как си внушават. Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“. Слугата е това. Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“.
– Ще се удавиш в една река, една педя дълбока.
Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са.
към беседата >>
Трябва да имате установени неща.
– Защо? – „За да не ме бият“. Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не да забравиш кобурите, когато те бият. Ти ще обмислиш, може ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече!
Трябва да имате установени неща.
към беседата >>
Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене.
Идва някой при мене и ми казва: „Струва ми се, че [ще] ми се случи нещо“. Слугата е това. Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока.
Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене.
Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя?
към беседата >>
Казвате: „Човек трябва да се бори“.
Казвате: „Човек трябва да се бори“.
Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори?
към беседата >>
Обаче, „ти предчувствуваш“.
Слугата е това. Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене.
Обаче, „ти предчувствуваш“.
Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“.
към беседата >>
Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота?
Казвате: „Човек трябва да се бори“.
Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота?
По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне.
към беседата >>
Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш.
Какво ще ти се случи? – „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“.
Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш.
Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя?
към беседата >>
По кой начин да се бори?
Казвате: „Човек трябва да се бори“. Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота?
По кой начин да се бори?
Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти?
към беседата >>
Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода.
– „Мисля, че ще се удавя“. – Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш.
Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода.
Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш.
към беседата >>
Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля.
Казвате: „Човек трябва да се бори“. Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори?
Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля.
Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори?
към беседата >>
Казвам: Често вие си представяте неща, както не са.
– Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода.
Казвам: Често вие си представяте неща, както не са.
Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш?
към беседата >>
Ти сто килограма не можеш да дигнеш.
Казвате: „Човек трябва да се бори“. Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля.
Ти сто килограма не можеш да дигнеш.
Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета?
към беседата >>
Казваш: „След двайсет години какво ще правя?
Ще минеш през реката, небрежен си, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене. Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са.
Казваш: „След двайсет години какво ще правя?
След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена.
към беседата >>
Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори?
Казвате: „Човек трябва да се бори“. Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш.
Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори?
Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри.
към беседата >>
След двайсет години ще остарея“.
Обаче, „ти предчувствуваш“. Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя?
След двайсет години ще остарея“.
Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи?
към беседата >>
Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне.
Какво подразбирате като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори?
Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне.
Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри.
към беседата >>
Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя?
Ти започваш да си въобразяваш, ти в една педя вода не можеш да се удавиш. Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“.
Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя?
“ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня.
към беседата >>
Какво ще правиш ти?
По кой начин да се бори? Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне.
Какво ще правиш ти?
Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол.
към беседата >>
“ – Тъпан ще биеш.
Можеш да се удавиш в някоя дълбока вода. Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя?
“ – Тъпан ще биеш.
Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата?
към беседата >>
Вие как сте се борили със своите професори?
Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля. Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти?
Вие как сте се борили със своите професори?
Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив.
към беседата >>
Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш?
Казвам: Често вие си представяте неща, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш.
Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш?
Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване.
към беседата >>
Как сте се борили в живота, в университета?
Ти сто килограма не можеш да дигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори?
Как сте се борили в живота, в университета?
– /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък.
към беседата >>
Щяла да остане неженена.
Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш?
Щяла да остане неженена.
Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже.
към беседата >>
– /„Учехме“./ – Там сте били хитри.
Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори? Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета?
– /„Учехме“./ – Там сте били хитри.
Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени.
към беседата >>
Като се ожени, какво ще направи?
След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена.
Като се ожени, какво ще направи?
Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй?
към беседата >>
Студентите са много хитри.
Професорът е пехливанин, всякога може да те гътне. Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри.
Студентите са много хитри.
Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен.
към беседата >>
Да обясня.
Една млада мома се уплаши, казва: „Няма да се оженя, [какво] ще правя? “ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи?
Да обясня.
Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат.
към беседата >>
Запример, професорът е от женски пол.
Какво ще правиш ти? Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри.
Запример, професорът е от женски пол.
Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически.
към беседата >>
Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата?
“ – Тъпан ще биеш. Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня.
Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата?
“ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е.
към беседата >>
Той е малко красив.
Вие как сте се борили със своите професори? Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол.
Той е малко красив.
Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не?
към беседата >>
“ Той иска да ме хване.
Хубаво, ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата?
“ Той иска да ме хване.
Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те.
към беседата >>
Погледнат женския професор, той стане мекичък.
Как сте се борили в живота, в университета? – /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив.
Погледнат женския професор, той стане мекичък.
Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш!
към беседата >>
Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже.
Щяла да остане неженена. Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване.
Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже.
– „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш?
към беседата >>
Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени.
– /„Учехме“./ – Там сте били хитри. Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък.
Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени.
Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът.
към беседата >>
– „Как тъй?
Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже.
– „Как тъй?
“ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую.
към беседата >>
Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен.
Студентите са много хитри. Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени.
Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен.
Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе.
към беседата >>
“ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат.
Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй?
“ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат.
Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен.
към беседата >>
Аз казвам теоретически.
Запример, професорът е от женски пол. Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен.
Аз казвам теоретически.
Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо.
към беседата >>
Той не се е самоопределил, свободен е.
Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на църквата? “ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат.
Той не се е самоопределил, свободен е.
А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят.
към беседата >>
Донякъде е хубаво това, защо не?
Той е малко красив. Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически.
Донякъде е хубаво това, защо не?
Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това?
към беседата >>
А пък онези, оженените, стражари имат те.
“ Той иска да ме хване. Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е.
А пък онези, оженените, стражари имат те.
Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират.
към беседата >>
Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш!
Погледнат женския професор, той стане мекичък. Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не?
Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш!
“ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш.
към беседата >>
Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш?
Казвам: Моето учение е учение на млади моми и момци, които не са оженени, а учението на църквата е учение на женени мъже. – „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те.
Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш?
Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш.
към беседата >>
“ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът.
Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак си, току той изведнъж се промени. Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш!
“ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът.
Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош.
към беседата >>
Един женен трябва да има едно верую.
– „Как тъй? “ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш?
Един женен трябва да има едно верую.
В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма.
към беседата >>
Някой казва, че човек не може да влияе.
Той намислил нещо, но като погледне, събуди се в съзнанието нещо възвишено, благородно, професорът стане разположен. Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът.
Някой казва, че човек не може да влияе.
Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела.
към беседата >>
В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен.
“ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую.
В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен.
Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“.
към беседата >>
Но да влияе няма нищо.
Аз казвам теоретически. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе.
Но да влияе няма нищо.
Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш.
към беседата >>
Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят.
Той не се е самоопределил, свободен е. А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен.
Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят.
Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе.
към беседата >>
Нали борба е това?
Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо.
Нали борба е това?
Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши!
към беседата >>
Те криво разбират.
А пък онези, оженените, стражари имат те. Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят.
Те криво разбират.
Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг.
към беседата >>
Ама да знаеш как да погледнеш.
Дойде един студент да се учи, казва: „Ако ме скъсаш! “ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това?
Ама да знаеш как да погледнеш.
Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека.
към беседата >>
Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш.
Казвам му: Ти си женен, тебе ще те питат, що си дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш? Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират.
Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш.
[Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов.
към беседата >>
Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош.
“ Не туй, ще туриш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш.
Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош.
Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека.
към беседата >>
[Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма.
Един женен трябва да има едно верую. В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш.
[Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма.
Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен.
към беседата >>
Не една бела.
Някой казва, че човек не може да влияе. Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош.
Не една бела.
Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава.
към беседата >>
Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“.
В Божественото учение човек е свободен; в човешкото – той е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма.
Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“.
В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен. Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение.
към беседата >>
Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш.
Но да влияе няма нищо. Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела.
Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш.
От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си.
към беседата >>
В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе.
Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си турят. Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“.
В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе.
Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен. Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение. Има един порядък на нещата, който е съвършен.
към беседата >>
От една мъчнотия не се плаши!
Нали борба е това? Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш.
От една мъчнотия не се плаши!
Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението.
към беседата >>
Не трябва да храните никакво подозрение един към друг.
Те криво разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе.
Не трябва да храните никакво подозрение един към друг.
Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен. Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение. Има един порядък на нещата, който е съвършен.
към беседата >>
Страхът естествено изниква в човека.
Ама да знаеш как да погледнеш. Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши!
Страхът естествено изниква в човека.
Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка.
към беседата >>
Това е любов.
Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш. [Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг.
Това е любов.
Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен. Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение. Има един порядък на нещата, който е съвършен.
към беседата >>
Има един страх неестествен в човека.
Друго може да имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош. Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека.
Има един страх неестествен в човека.
Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво.
към беседата >>
Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен.
[Трябва] да му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма. Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов.
Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен.
Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение. Има един порядък на нещата, който е съвършен.
към беседата >>
Всеки сам си го създава.
Не една бела. Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека.
Всеки сам си го създава.
Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш.
към беседата >>
Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение.
Ти започваш да го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен.
Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение.
Има един порядък на нещата, който е съвършен.
към беседата >>
Този страх не е на мястото си.
Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че да не се плашиш. От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава.
Този страх не е на мястото си.
Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш.
към беседата >>
Има един порядък на нещата, който е съвършен.
В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва да има абсолютна вяра в тебе. Не трябва да храните никакво подозрение един към друг. Това е любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти си женен. Щом няма подозрение, ти си момък, вървиш по Божественото учение.
Има един порядък на нещата, който е съвършен.
към беседата >>
Има страх, който развива въображението.
От една мъчнотия не се плаши! Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си.
Има страх, който развива въображението.
Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата.
към беседата >>
Та казвам: Нисшето в човека ограничава.
Та казвам: Нисшето в човека ограничава.
Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава. Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават.
към беседата >>
Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка.
Страхът естествено изниква в човека. Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението.
Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка.
Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли.
към беседата >>
Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава.
Та казвам: Нисшето в човека ограничава.
Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава.
Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде.
към беседата >>
Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво.
Има един страх неестествен в човека. Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка.
Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво.
Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът.
към беседата >>
Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш.
Та казвам: Нисшето в човека ограничава. Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава.
Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш.
Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път.
към беседата >>
Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш.
Всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво.
Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш.
Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък.
към беседата >>
Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш.
Та казвам: Нисшето в човека ограничава. Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава. Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш.
Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш.
То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб.
към беседата >>
Някакъв страх имаш.
Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш.
Някакъв страх имаш.
Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си.
към беседата >>
То са два процеса, всички го чувствувате.
Та казвам: Нисшето в човека ограничава. Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава. Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш.
То са два процеса, всички го чувствувате.
Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението.
към беседата >>
Този страх играе важна роля в природата.
Има страх, който развива въображението. Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш.
Този страх играе важна роля в природата.
Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“.
към беседата >>
Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават.
Та казвам: Нисшето в човека ограничава. Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава. Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате.
Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават.
Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна.
към беседата >>
Страхът като дойде, човек започва да мисли.
Сега, ти минаваш през една гора, мислиш, че те гони мечка. Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата.
Страхът като дойде, човек започва да мисли.
Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали.
към беседата >>
Ограничението е вложено навсякъде.
Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава. Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават.
Ограничението е вложено навсякъде.
Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно.
към беседата >>
Хубаво [нещо] е някой път страхът.
Хрумва ти на ума да се качиш на едно дърво. Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли.
Хубаво [нещо] е някой път страхът.
То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш.
към беседата >>
Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път.
Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва да излезеш. Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде.
Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път.
Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока.
към беседата >>
То е една сила, която дава тласък.
Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш да бягаш. Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът.
То е една сила, която дава тласък.
Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“.
към беседата >>
Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб.
Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва да се стремиш. То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път.
Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб.
Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение.
към беседата >>
Но някой път не е на мястото си.
Някакъв страх имаш. Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък.
Но някой път не е на мястото си.
Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх.
към беседата >>
Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението.
То са два процеса, всички го чувствувате. Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб.
Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението.
Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение.
към беседата >>
Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“.
Този страх играе важна роля в природата. Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си.
Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“.
Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава.
към беседата >>
Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна.
Ти чувствуваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде чувствуваш, че те ограничават. Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението.
Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна.
Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни.
към беседата >>
Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали.
Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“.
Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали.
Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава. И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
към беседата >>
Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно.
Ограничението е вложено навсякъде. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна.
Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно.
Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек.
към беседата >>
Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш.
Хубаво [нещо] е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали.
Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш.
Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава. И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
към беседата >>
Тя седи на една степен много по-висока.
Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно.
Тя седи на една степен много по-висока.
Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас.
към беседата >>
Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“.
То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш.
Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“.
Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава. И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
към беседата >>
Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение.
Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока.
Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение.
Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита.
към беседата >>
Ти създаваш един вътрешен страх.
Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“.
Ти създаваш един вътрешен страх.
Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава. И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
към беседата >>
Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение.
Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение.
Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение.
Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото.
към беседата >>
Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава.
Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх.
Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава.
И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
към беседата >>
Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни.
Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение.
Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни.
Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало.
към беседата >>
И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава.
И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
към беседата >>
Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек.
Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни.
Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек.
Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото.
към беседата >>
Ти като си станал сутринта, почесал си се.
Ти като си станал сутринта, почесал си се.
Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх. Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи.
към беседата >>
Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас.
Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек.
Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас.
На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка.
към беседата >>
Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх.
Ти като си станал сутринта, почесал си се.
Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх.
Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш.
към беседата >>
На него човек всякога може да разчита.
Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас.
На него човек всякога може да разчита.
Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък.
към беседата >>
Там, дето те сърби, не го бутай.
Ти като си станал сутринта, почесал си се. Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх.
Там, дето те сърби, не го бутай.
Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен.
към беседата >>
Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото.
Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита.
Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото.
Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне.
към беседата >>
Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде?
Ти като си станал сутринта, почесал си се. Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх. Там, дето те сърби, не го бутай.
Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде?
“ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати.
към беседата >>
Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало.
Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото.
Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало.
Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава.
към беседата >>
“ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх.
Ти като си станал сутринта, почесал си се. Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх. Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде?
“ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх.
Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането.
към беседата >>
Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото.
Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало.
Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото.
Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава. Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно.
към беседата >>
Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи.
Ти като си станал сутринта, почесал си се. Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх. Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх.
Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи.
Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това.
към беседата >>
Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка.
Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото.
Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка.
Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава. Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно. Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
към беседата >>
Ти трябва на друго място да се почешеш.
Студент си, приготвил си материята да държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх. Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи.
Ти трябва на друго място да се почешеш.
Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам.
към беседата >>
Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък.
На него човек всякога може да разчита. Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка.
Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък.
Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава. Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно. Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
към беседата >>
Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен.
Там, дето те сърби, не го бутай. Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш.
Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен.
По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека.
към беседата >>
Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне.
Туй, което не прави погрешки, всякога е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък.
Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне.
Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава. Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно. Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
към беседата >>
По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати.
Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери да дойде? “ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен.
По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати.
Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш.
към беседата >>
Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава.
Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво, то е Божественото начало. Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне.
Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава.
Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно. Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
към беседата >>
Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането.
“ Ти си се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх. Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати.
Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането.
Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма.
към беседата >>
Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно.
Ако ти тръгнат работите добре, в живота че ти върви добре, то е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава.
Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно.
Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
към беседата >>
Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това.
Ти като отиваш да държиш изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи. Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането.
Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това.
Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си.
към беседата >>
Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава. Те са психологически неща, може да проверите, ще видите, че е вярно.
Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.
към беседата >>
Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам.
Ти трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това.
Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам.
Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си.
към беседата >>
Е[д]но ви давам, една формула.
Е[д]но ви давам, една формула.
„Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света. „Две“ означава туй, което обработва нещата. „Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно.
към беседата >>
Сега искат да възпитават човека.
Някой отива някъде, почесва се зад ушите, той [центърът] се раздразни, веднага станеш неразположен. По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам.
Сега искат да възпитават човека.
Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете.
към беседата >>
„Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света.
Е[д]но ви давам, една формула.
„Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света.
„Две“ означава туй, което обработва нещата. „Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво.
към беседата >>
Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш.
По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека.
Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш.
Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят.
към беседата >>
„Две“ означава туй, което обработва нещата.
Е[д]но ви давам, една формула. „Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света.
„Две“ означава туй, което обработва нещата.
„Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е?
към беседата >>
Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма.
Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането. Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш.
Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма.
Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш.
към беседата >>
„Три“ е резултатът, това са постъпките.
Е[д]но ви давам, една формула. „Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света. „Две“ означава туй, което обработва нещата.
„Три“ е резултатът, това са постъпките.
Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен.
към беседата >>
От какво зависи човешката сила?
От какво зависи човешката сила?
/„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава.
към беседата >>
Като стане човек, най-първо да не бута главата си.
Затуй във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма.
Като стане човек, най-първо да не бута главата си.
Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш. Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати.
към беседата >>
Най-първо вървят числата отляво надясно.
Е[д]но ви давам, една формула. „Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света. „Две“ означава туй, което обработва нещата. „Три“ е резултатът, това са постъпките.
Най-първо вървят числата отляво надясно.
Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила.
към беседата >>
/„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила.
От какво зависи човешката сила?
/„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила.
Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата.
към беседата >>
Не зная как вие ставате сутрин от леглото си.
Аз като се бутнах, дето е страхът, усещах вече напрежението на страха; сега като се бутам на това място, го ограничавам. Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си.
Не зная как вие ставате сутрин от леглото си.
Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш. Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати. Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
към беседата >>
Положителният принцип върви отляво надясно.
Е[д]но ви давам, една формула. „Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света. „Две“ означава туй, което обработва нещата. „Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно.
Положителният принцип върви отляво надясно.
Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя.
към беседата >>
Кои условия зависят от човешката сила?
От какво зависи човешката сила? /„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила.
Кои условия зависят от човешката сила?
Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава.
към беседата >>
Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете.
Сега искат да възпитават човека. Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си.
Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете.
Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш. Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати. Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
към беседата >>
Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво.
„Едно“-то означава положителният принцип, този, който движи света. „Две“ означава туй, което обработва нещата. „Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно.
Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво.
Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят.
към беседата >>
Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила?
От какво зависи човешката сила? /„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила?
Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила?
То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила.
към беседата >>
Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят.
Да възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш. Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете.
Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят.
Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш. Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати. Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
към беседата >>
Първият, отляво надясно, какъв е?
„Две“ означава туй, което обработва нещата. „Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво.
Първият, отляво надясно, какъв е?
Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно.
към беседата >>
То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя.
От какво зависи човешката сила? /„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила?
То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя.
Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава.
към беседата >>
Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш.
Но когато не знаеш, по-мъчна работа от нея няма. Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят.
Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш.
Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати. Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
към беседата >>
Този процес, отгоре надолу, е инволюционен.
„Три“ е резултатът, това са постъпките. Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е?
Този процес, отгоре надолу, е инволюционен.
Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу.
към беседата >>
Запример, един човек обуславя един параход да плава.
От какво зависи човешката сила? /„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя.
Запример, един човек обуславя един параход да плава.
Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор?
към беседата >>
Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати.
Като стане човек, най-първо да не бута главата си. Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш.
Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати.
Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
към беседата >>
Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила.
Най-първо вървят числата отляво надясно. Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен.
Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила.
При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани.
към беседата >>
Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата.
/„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила. Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава.
Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата.
И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“.
към беседата >>
Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
Не зная как вие ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете. Ще забележиш как ставаш и ще забележиш при това ставане, как минава денят.Но ще видите, когато ви се случи – при вашето ставане – отбележете го, и забележете, как ще мине денят. Някой път ставаш, почешеш се, някой път не се почешеш. Някой път почесването докарва нещо добро, някой път има точно обратни резултати.
Някой път се почешеш, докарва нещо на място, някой път се почешеш – не върви работата.
към беседата >>
При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя.
Положителният принцип върви отляво надясно. Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила.
При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя.
По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните.
към беседата >>
И той се ограничава.
Кои условия зависят от човешката сила? Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата.
И той се ограничава.
Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила?
към беседата >>
Сега, запример, певци има, които искат пеят.
Сега, запример, певци има, които искат пеят.
Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли.
към беседата >>
По този начин работите ще се уредят.
Във второто положение принципът върви отгоре надолу и третият процес отдясно наляво. Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя.
По този начин работите ще се уредят.
Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те].
към беседата >>
Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила.
Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила? То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава.
Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила.
Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила? – От неговата реч.
към беседата >>
Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви.
Сега, запример, певци има, които искат пеят.
Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви.
Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“.
към беседата >>
Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно.
Първият, отляво надясно, какъв е? Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят.
Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно.
Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те]. Отляво надясно е естествено.
към беседата >>
Или: при какви условия човешката сила се ограничава.
То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя. Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила.
Или: при какви условия човешката сила се ограничава.
От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила? – От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги.
към беседата >>
Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение.
Сега, запример, певци има, които искат пеят. Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви.
Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение.
Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката.
към беседата >>
Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу.
Този процес, отгоре надолу, е инволюционен. Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно.
Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу.
Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те]. Отляво надясно е естествено. Вие вече сте слезли по първия начин.
към беседата >>
От какво зависи силата на един оратор?
Запример, един човек обуславя един параход да плава. Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава.
От какво зависи силата на един оратор?
„Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила? – От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател?
към беседата >>
Гърлото трябва да бъде съвсем свободно.
Сега, запример, певци има, които искат пеят. Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение.
Гърлото трябва да бъде съвсем свободно.
Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска.
към беседата >>
Затова работите на китайците им са забъркани.
Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу.
Затова работите на китайците им са забъркани.
Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те]. Отляво надясно е естествено. Вие вече сте слезли по първия начин.
към беседата >>
„Силен човекът, – казва, – той говори“.
Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата. И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор?
„Силен човекът, – казва, – той говори“.
От какво зависи неговата сила? – От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“.
към беседата >>
Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде.
Сега, запример, певци има, които искат пеят. Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно.
Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде.
Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу.
към беседата >>
Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните.
При този процес, отляво надясно, влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани.
Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните.
Евреите вървят като семити[те]. Отляво надясно е естествено. Вие вече сте слезли по първия начин.
към беседата >>
От какво зависи неговата сила?
И той се ограничава. Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“.
От какво зависи неговата сила?
– От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането.
към беседата >>
Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли.
Сега, запример, певци има, които искат пеят. Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде.
Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли.
Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва.
към беседата >>
Евреите вървят като семити[те].
По този начин работите ще се уредят. Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните.
Евреите вървят като семити[те].
Отляво надясно е естествено. Вие вече сте слезли по първия начин.
към беседата >>
– От неговата реч.
Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила. Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила?
– От неговата реч.
Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец?
към беседата >>
Казва: „Късмет нямам“.
Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи си главата, не може да тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви. Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли.
Казва: „Късмет нямам“.
Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза.
към беседата >>
Отляво надясно е естествено.
Бялата раса, арийската раса, пишат отляво надясно. Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те].
Отляво надясно е естествено.
Вие вече сте слезли по първия начин.
към беседата >>
Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги.
Или: при какви условия човешката сила се ограничава. От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила? – От неговата реч.
Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги.
От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде.
към беседата >>
Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката.
Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“.
Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката.
Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш.
към беседата >>
Вие вече сте слезли по първия начин.
Семитите пишат отдясно наляво, а китайците отгоре надолу. Затова работите на китайците им са забъркани. Източните народи, семитите, китайците, вървят [от] лесните работи към по-мъчните. Евреите вървят като семити[те]. Отляво надясно е естествено.
Вие вече сте слезли по първия начин.
към беседата >>
От какво зависи силата на един списател?
От какво зависи силата на един оратор? „Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила? – От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги.
От какво зависи силата на един списател?
Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той.
към беседата >>
Те мислят какво иска.
Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката.
Те мислят какво иска.
После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу.
към беседата >>
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице.
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице.
Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви.
към беседата >>
Казват: „Перо има, знае как да го напише“.
„Силен човекът, – казва, – той говори“. От какво зависи неговата сила? – От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател?
Казват: „Перо има, знае как да го напише“.
Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия?
към беседата >>
После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу.
Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска.
После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу.
Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи.
към беседата >>
Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта.
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице.
Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта.
Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви. Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш.
към беседата >>
Единият е силен в говора, другият е силен в писането.
От какво зависи неговата сила? – От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“.
Единият е силен в говора, другият е силен в писането.
От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва?
към беседата >>
Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва.
Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу.
Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва.
Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви.
към беседата >>
Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш.
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице. Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта.
Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш.
Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви. Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш. Иска се дълго време да се обясняват нещата.
към беседата >>
От какво зависи силата на един борец?
– От неговата реч. Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането.
От какво зависи силата на един борец?
– От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив.
към беседата >>
Ще вземе малко лека поза.
Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва.
Ще вземе малко лека поза.
Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот.
към беседата >>
Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия.
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице. Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш.
Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия.
Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви. Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш. Иска се дълго време да се обясняват нещата.
към беседата >>
– От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде.
Ако говори хубаво и ако знае как да ги поставя [думите], ако знае как да ги кове, – ораторът няма да ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец?
– От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде.
Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото.
към беседата >>
Не започвай изведнъж, да ги стреснеш.
Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза.
Не започвай изведнъж, да ги стреснеш.
Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта.
към беседата >>
Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно.
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице. Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия.
Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно.
Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви. Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш. Иска се дълго време да се обясняват нещата.
към беседата >>
Пластичен е той.
От какво зависи силата на един списател? Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде.
Пластичен е той.
И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли.
към беседата >>
Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу.
Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш.
Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу.
Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома.
към беседата >>
Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви.
Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице. Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно.
Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви.
Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш. Иска се дълго време да се обясняват нещата.
към беседата >>
И най-после, в какво седи силата на вярващия?
Казват: „Перо има, знае как да го напише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той.
И най-после, в какво седи силата на вярващия?
На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави.
към беседата >>
Хубаво е това, знае как да го направи.
После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу.
Хубаво е това, знае как да го направи.
Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни.
към беседата >>
Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш.
Да знаеш откъде да започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви.
Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш.
Иска се дълго време да се обясняват нещата.
към беседата >>
На онзи, който вярва?
Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия?
На онзи, който вярва?
– Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки.
към беседата >>
Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви.
Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи.
Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви.
Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка.
към беседата >>
Иска се дълго време да се обясняват нещата.
Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш, да копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно. Колкото слизаш, работата става по-медленно, вече мудно върви. Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното да отиваш.
Иска се дълго време да се обясняват нещата.
към беседата >>
– Вярващият не трябва да бъде страхлив.
От какво зависи силата на един борец? – От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва?
– Вярващият не трябва да бъде страхлив.
После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен.
към беседата >>
Да ви приведа един анекдот.
Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви.
Да ви приведа един анекдот.
Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира.
към беседата >>
После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото.
– От неговите мускули, да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде. Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив.
После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото.
Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец?
към беседата >>
Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта.
Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот.
Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта.
Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере.
към беседата >>
Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли.
Пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото.
Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли.
Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му.
към беседата >>
Някой млад момък се оженил за една млада мома.
Някой цигулар като започне, дръпне лъка рязко, нагоре, надолу. Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта.
Някой млад момък се оженил за една млада мома.
Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“.
към беседата >>
Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави.
И най-после, в какво седи силата на вярващия? На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли.
Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави.
Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист?
към беседата >>
Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни.
Хубаво е това, знае как да го направи. Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома.
Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни.
Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се.
към беседата >>
Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки.
На онзи, който вярва? – Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави.
Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки.
Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява.
към беседата >>
Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка.
Онзи, който иска като него да направи, ама не знае – не върви. Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни.
Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка.
Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се. Живели те десет години добре.
към беседата >>
Не трябва да е раздвоен.
– Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки.
Не трябва да е раздвоен.
В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава.
към беседата >>
Той хваща котката и я раздира.
Да ви приведа един анекдот. Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка.
Той хваща котката и я раздира.
Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена.
към беседата >>
В какво седи силата на един певец?
После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен.
В какво седи силата на един певец?
– В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има.
към беседата >>
Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере.
Анекдотът не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира.
Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере.
Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана?
към беседата >>
– В гласа му.
Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли. Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец?
– В гласа му.
В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули.
към беседата >>
Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“.
Някой млад момък се оженил за една млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере.
Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“.
Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем.
към беседата >>
В какво седи силата на един музикант – пианист?
Той вярва в онова, което мисли; вярва в онова, което чувствува и вярва в онова, което прави. Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му.
В какво седи силата на един музикант – пианист?
– В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин.
към беседата >>
Уплашила се.
Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да ъ даде едно педагогическо правило, да го не дразни. Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“.
Уплашила се.
Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“.
към беседата >>
– В ръцете, да знае как да ги управлява.
Три неща: да вярва в своята мисъл, да вярва в своите чувства и да вярва в своите постъпки. Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист?
– В ръцете, да знае как да ги управлява.
Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин.
към беседата >>
Живели те десет години добре.
Още на първата вечер, когато си лягат, минава една котка. Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се.
Живели те десет години добре.
Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“.
към беседата >>
Силата се различава.
Не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява.
Силата се различава.
Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има.
към беседата >>
Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена.
Той хваща котката и я раздира. Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се. Живели те десет години добре.
Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена.
Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“.
към беседата >>
Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има.
В какво седи силата на един певец? – В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава.
Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има.
Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници.
към беседата >>
Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана?
Тя се уплашва и казва: „Олеле, тъй ще ме одере. Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена.
Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана?
“ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като този, втория момък.
към беседата >>
Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули.
– В гласа му. В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има.
Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули.
Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият.
към беседата >>
“ – „Котката стана причина добре да живеем.
Аз го мислех за добър, пък той какъв бил“. Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана?
“ – „Котката стана причина добре да живеем.
Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект.
към беседата >>
Ораторът не може да бъде пехливанин.
В какво седи силата на един музикант – пианист? – В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули.
Ораторът не може да бъде пехливанин.
Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание.
към беседата >>
Раздрах котката“.
Уплашила се. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем.
Раздрах котката“.
Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект. Когато няма условия, няма да те ползува.
към беседата >>
Някой път ораторът може да бъде пехливанин.
– В ръцете, да знае как да ги управлява. Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин.
Някой път ораторът може да бъде пехливанин.
Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“.
към беседата >>
Казва: „Лесна работа, и аз одирам“.
Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“.
Казва: „Лесна работа, и аз одирам“.
Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект. Когато няма условия, няма да те ползува.
към беседата >>
Един анекдот има.
Силата се различава. Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин.
Един анекдот има.
В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали.
към беседата >>
Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“.
Оженил се един негов приятел, не може да живее със своята възлюблена. Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“.
Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“.
Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект. Когато няма условия, няма да те ползува.
към беседата >>
В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници.
Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има. Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има.
В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници.
Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде.
към беседата >>
Който не знае, ще направи като този, втория момък.
Казва: „Как вие живеете с твоята жена, какво стана? “ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“.
Който не знае, ще направи като този, втория момък.
Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект. Когато няма условия, няма да те ползува.
към беседата >>
Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият.
Един е силен в словото, не може да бъде силен по мускули. Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници.
Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият.
Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят.
към беседата >>
Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект.
“ – „Котката стана причина добре да живеем. Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като този, втория момък.
Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект.
Когато няма условия, няма да те ползува.
към беседата >>
Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание.
Ораторът не може да бъде пехливанин. Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият.
Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание.
Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня.
към беседата >>
Когато няма условия, няма да те ползува.
Раздрах котката“. Казва: „Лесна работа, и аз одирам“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казала: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като този, втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект.
Когато няма условия, няма да те ползува.
към беседата >>
Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“.
Някой път ораторът може да бъде пехливанин. Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание.
Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“.
Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си.
към беседата >>
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи.
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи.
Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“.
към беседата >>
Всички други отказали.
Един анекдот има. В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“.
Всички други отказали.
Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото.
към беседата >>
Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си].
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи.
Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си].
Често всички се спъвате. Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен.
към беседата >>
Той предлага услугите си да иде.
В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали да кръщават своите проповедници. Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали.
Той предлага услугите си да иде.
Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“.
към беседата >>
Често всички се спъвате.
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си].
Често всички се спъвате.
Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение.
към беседата >>
Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят.
Всеки нов проповедник ще го кръстят ще го бият. Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде.
Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят.
Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците.
към беседата >>
Вие си казвате: „Бездарен човек съм“.
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате.
Вие си казвате: „Бездарен човек съм“.
Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита.
към беседата >>
Той слиза от коня.
Най-после всички проповедници се отказали, не могат да идат там; който иде – ще го бият на общо основание. Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят.
Той слиза от коня.
Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил.
към беседата >>
Вие, като онзи професор, криво мислите.
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: „Бездарен човек съм“.
Вие, като онзи професор, криво мислите.
Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там.
към беседата >>
Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си.
Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“. Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня.
Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си.
Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие.
към беседата >>
Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“.
Но въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите.
Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“.
Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай.
към беседата >>
Така навързани ги вкарва в селото.
Всички други отказали. Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си.
Така навързани ги вкарва в селото.
Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал.
към беседата >>
Но никога не си казвай, че си бездарен.
Трябва да имате известни думи, които да ги повтаряте вътре [в себе си]. Често всички се спъвате. Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“.
Но никога не си казвай, че си бездарен.
Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат.
към беседата >>
Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“.
Той предлага услугите си да иде. Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото.
Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“.
Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците.
към беседата >>
Знанието няма да дойде без учение.
Често всички се спъвате. Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен.
Знанието няма да дойде без учение.
Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс.
към беседата >>
Но оттам насетне престанали да бият проповедниците.
Той отива, но 12 души го чакат на пътя, да го кръстят. Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“.
Но оттам насетне престанали да бият проповедниците.
Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае.
към беседата >>
Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита.
Вие си казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение.
Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита.
Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс.
към беседата >>
Значи той ги отучил.
Той слиза от коня. Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците.
Значи той ги отучил.
Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече.
към беседата >>
Не е въпросът там.
Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита.
Не е въпросът там.
Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува.
към беседата >>
Един млад проповедник може да се бие.
Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред себе си. Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил.
Един млад проповедник може да се бие.
Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия?
към беседата >>
Нито баща ти, нито условията в дадения случай.
Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“. Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там.
Нито баща ти, нито условията в дадения случай.
Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен.
към беседата >>
Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал.
Така навързани ги вкарва в селото. Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие.
Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал.
Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа!
към беседата >>
Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат.
Но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай.
Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат.
Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат.
към беседата >>
Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците.
Пък те се оплакват и казват: „Пратете ни един проповедник, не един стражар“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал.
Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците.
Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е?
към беседата >>
Такива идеи хората наричат идеи фикс.
Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат.
Такива идеи хората наричат идеи фикс.
Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае.
Но оттам насетне престанали да бият проповедниците. Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците.
Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае.
Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е? Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече.
към беседата >>
Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс.
Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс.
Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс.
Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо.
към беседата >>
Бие се той, нищо повече.
Значи той ги отучил. Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае.
Бие се той, нищо повече.
Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е? Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече. Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
към беседата >>
Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува.
Не е въпросът там. Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс.
Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува.
Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва.
към беседата >>
Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия?
Един млад проповедник може да се бие. Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече.
Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия?
“ – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е? Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече. Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен.
Нито баща ти, нито условията в дадения случай. Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува.
Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен.
Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!
към беседата >>
“ – Чудна работа!
Навързва ги, докарва ги в селото, държи една проповед и главатарят на тия се обърнал. Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия?
“ – Чудна работа!
Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е? Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече. Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
към беседата >>
Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат.
Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен.
Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат.
Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече.
към беседата >>
Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е?
Оттам насетне всички престанали да бият проповедниците. Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа!
Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е?
Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече. Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Такива идеи хората наричат идеи фикс. Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат.
Какво трябва да се прави?
Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш.
към беседата >>
Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече.
Значи и да проповядва човек знае, и да бие знае. Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е?
Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече.
Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
към беседата >>
Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо.
Тури си някой някаква мисъл и не можеш да избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс. Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави?
Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо.
Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете.
към беседата >>
Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
Бие се той, нищо повече. Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия? “ – Чудна работа! Нима да те бият е по волята Божия, а да биеш не е? Щом си слаб, не е по волята Божия да биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече.
Щом си слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
към беседата >>
Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва.
Та, в живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздействува. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо.
Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва.
Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“.
към беседата >>
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава.
Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече. Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите.
към беседата >>
Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!
Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва.
Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!
“ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати.
към беседата >>
Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава.
Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече.
Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица.
към беседата >>
“ Нищо повече.
Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!
“ Нищо повече.
Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил.
към беседата >>
Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава. Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече.
Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш.
Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира.
към беседата >>
Като хванеш ухото, трябва да мислиш.
Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече.
Като хванеш ухото, трябва да мислиш.
Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“.
към беседата >>
Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава. Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече. Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш.
Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш.
Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си.
към беседата >>
Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете.
Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш.
Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете.
„То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото.
към беседата >>
Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава. Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече. Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш.
Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не.
Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава.
към беседата >>
„То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“.
Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете.
„То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“.
Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си.
към беседата >>
Трябва да предчувствува работите.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може да се самозащищава. Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече. Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не.
Трябва да предчувствува работите.
Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите.
към беседата >>
Другите хора опъват ушите, имат резултати.
Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли! “ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“.
Другите хора опъват ушите, имат резултати.
Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Едно сравнение: една котка не може да бие една птица.
Защото, ако рече да се самозащищава, ще пострада повече. Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите.
Едно сравнение: една котка не може да бие една птица.
Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх?
към беседата >>
Ти няма да имаш, защото не си го проверил.
“ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати.
Ти няма да имаш, защото не си го проверил.
– „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа.
към беседата >>
Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира.
Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш. Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица.
Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира.
Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия.
към беседата >>
– „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“.
Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил.
– „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“.
– Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения.
към беседата >>
Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си.
Трябва да [из]мислиш някой начин друг, понеже да го скъсаш не можеш. Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира.
Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си.
Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш.
към беседата >>
– Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото.
Вие не сте правили опити, да видите какъв ефект ще произведете. „То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“.
– Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото.
Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа.
към беседата >>
Тогава котката ще дойде да се самозащищава.
Сега, човек трябва да бъде предвидлив, да знае като отиде някъде, дали ще го бият или не. Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си.
Тогава котката ще дойде да се самозащищава.
По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите.
към беседата >>
Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си.
„То е въпрос, – казвате, – да се опъне ухото“. Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото.
Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си.
Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там!
към беседата >>
По някой път и вие не можете да приложите.
Трябва да предчувствува работите. Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава.
По някой път и вие не можете да приложите.
Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
Другите хора опъват ушите, имат резултати. Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си.
Какво ще правиш тогава?
Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник.
към беседата >>
Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх?
Едно сравнение: една котка не може да бие една птица. Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите.
Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх?
Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си.
към беседата >>
Почеши си малко върха на носа.
Ти няма да имаш, защото не си го проверил. – „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава?
Почеши си малко върха на носа.
В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.
към беседата >>
Представи си, че тебе те е страх от змия.
Птицата, ако рече да се бори, подигне се нагоре, започне да маневрира. Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх?
Представи си, че тебе те е страх от змия.
Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена?
към беседата >>
В човека има естествени движения.
– „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля“. – Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа.
В човека има естествени движения.
Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“.
към беседата >>
Виждаш змия, трепериш.
Ако птицата е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата си. Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия.
Виждаш змия, трепериш.
Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба.
към беседата >>
Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа.
– Ти [не] можеш да мислиш, без да опъваш ухото. Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения.
Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа.
Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати.
към беседата >>
Всички хора са наплашени от змиите.
Тогава котката ще дойде да се самозащищава. По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш.
Всички хора са наплашени от змиите.
Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко.
към беседата >>
Не бутай там!
Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа.
Не бутай там!
Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека.
към беседата >>
Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла.
По някой път и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите.
Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла.
Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш.
към беседата >>
Тук е конят, който ще даде ритник.
Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там!
Тук е конят, който ще даде ритник.
Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката – то е разумен акт.
към беседата >>
Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си.
Казвате: „Човек да не го е страх.“ Как ще започне да не го е страх? Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла.
Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си.
Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява.
към беседата >>
Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.
Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник.
Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.
„Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката – то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо.
към беседата >>
Защо змията е студена?
Представи си, че тебе те е страх от змия. Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си.
Защо змията е студена?
Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш.
към беседата >>
„Това са дребни работи“.
В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.
„Това са дребни работи“.
– Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката – то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
към беседата >>
Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба.
Виждаш змия, трепериш. Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена?
Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба.
[В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание.
към беседата >>
– Някой път дребните работи имат грамадни резултати.
Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“.
– Някой път дребните работи имат грамадни резултати.
Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката – то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
към беседата >>
[В]се ще се окуражиш малко.
Всички хора са наплашени от змиите. Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба.
[В]се ще се окуражиш малко.
Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“.
към беседата >>
Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека.
Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати.
Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека.
Защото подвижването на ръката – то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
към беседата >>
Но вързани мечки, не невързани да пипаш.
Но за да се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла. Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко.
Но вързани мечки, не невързани да пипаш.
Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието.
към беседата >>
Защото подвижването на ръката – то е разумен акт.
Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека.
Защото подвижването на ръката – то е разумен акт.
Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо. Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
към беседата >>
Природата почти същите методи употребява.
Като видиш някъде умряла змия, се* трябва да я попипаш – да свикнеш, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш.
Природата почти същите методи употребява.
Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат.
към беседата >>
Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо.
Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката – то е разумен акт.
Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо.
Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
към беседата >>
Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш.
Защо змията е студена? Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява.
Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш.
После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях.
към беседата >>
Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
„Това са дребни работи“. – Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло едно изменение на известно течение вътре в човека. Защото подвижването на ръката – то е разумен акт. Подвижването на дясната ръка – ти възприемаш нещо.
Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
към беседата >>
После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание.
Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба. [В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш.
После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание.
Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер.
към беседата >>
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо.
С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В.
към беседата >>
Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“.
[В]се ще се окуражиш малко. Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание.
Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“.
Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието. Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула.
към беседата >>
С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо.
С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш.
Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон.
към беседата >>
Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието.
Но вързани мечки, не невързани да пипаш. Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“.
Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието.
Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат. Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“.
към беседата >>
Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш.
Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо.
Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш. Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак?
към беседата >>
Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат.
Природата почти същите методи употребява. Когато иска да направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка да пипнеш. После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много“. Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието.
Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши да го оберат.
Той си снема лулата и я насочва към тях. И двамата мислят, че е револвер. Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула. Щом влизат, казва: „Горе ръцете, ще стрелям“. Неговата смелост и присъствие на духа го спасява[т].
към беседата >>
Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си ти предаваш. Някои неща гледаш – можеш да даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо.
Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш.
Никога не смесвайте двата процеса да се втичат едновременно. Да кажем, процесът в А да съответства в В. Тогава вече в ръцете имате същия закон. Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – /„Лявата“./ – С левия крак отива дясната.
към беседата >>
3.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Как ще го зачитам?
Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил!
Как ще го зачитам?
към беседата >>
Може да станат някои работи.
Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си.
Може да станат някои работи.
Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш.
към беседата >>
То е достойнство.
Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша.
То е достойнство.
Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи?
към беседата >>
Чудното е, че някои не са господари.
Чудното е, че някои не са господари.
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет!
към беседата >>
Може и да не станат.
Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи.
Може и да не станат.
Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш.
към беседата >>
Какво ще ми се сърдят?
Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство.
Какво ще ми се сърдят?
Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните.
към беседата >>
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени.
Чудното е, че някои не са господари.
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени.
Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне.
към беседата >>
Аз може да кажа да те приемат в университета.
Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат.
Аз може да кажа да те приемат в университета.
Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш. След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
към беседата >>
Дали аз съм, какво от това?
Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят?
Дали аз съм, какво от това?
Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи.
към беседата >>
Във вестниците писали.
Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени.
Във вестниците писали.
Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет!
към беседата >>
Може и да не те приемат.
Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета.
Може и да не те приемат.
Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш. След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
към беседата >>
Аз не съм дошъл заради тях.
Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това?
Аз не съм дошъл заради тях.
Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил.
към беседата >>
Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи?
Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали.
Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи?
Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го.
към беседата >>
Мъчнотията е докато влезеш в университета.
Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат.
Мъчнотията е докато влезеш в университета.
Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш. След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
към беседата >>
Христос казва: за грешните е дошъл.
Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях.
Христос казва: за грешните е дошъл.
Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил. Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
към беседата >>
Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха.
Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи?
Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха.
И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат.
към беседата >>
Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш.
Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета.
Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш.
Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш. След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
към беседата >>
Какво разбирате вие под тия думи?
То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл.
Какво разбирате вие под тия думи?
Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил. Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
към беседата >>
И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет!
Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха.
И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет!
“ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили.
към беседата >>
Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш.
Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш.
Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш.
След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
към беседата >>
Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните.
Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи?
Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните.
Те са неразбрани работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил. Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
към беседата >>
“ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне.
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет!
“ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне.
И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет!
към беседата >>
След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш.
След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.
към беседата >>
Те са неразбрани работи.
Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните.
Те са неразбрани работи.
Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил. Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
към беседата >>
НАГОРЕ