НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1480
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1480
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
(Учителят показва едно спокойно изражение на лицето.
В смеха се дигат устните нагоре, в скръбта спадат мускулите. Дали си се засмял, или се усмихваш, ти даваш движение на тялото. Ти се радвай, че си се засмял. Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава сериозността? Можеш да бъдеш сериозен.
(Учителят показва едно спокойно изражение на лицето.
После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си.
към беседата >>
А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала.
Една неразбрана дума. Невежа. Че какво лошо има в думата „невежа“? Тури не-вежа. „Вежа“ значи, човек който види, знае. Учителят му казва: „Будала“, човек на Бога със знание, който не се проявил.
А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала.
Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е. Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил.
към беседата >>
Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее.
Ако пееш така, веднага в душата ти ще стане една промяна. Невидимият свят е толкова отзивчив, ако ти благодариш на Бога, като дете да изпееш на Господа „Бури минаха“, веднага ще почувствуваш едно спокойствие. Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония.
Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее.
Казва: „Какво ще пея? Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“. Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.
към беседата >>
После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“.
Дали си се засмял, или се усмихваш, ти даваш движение на тялото. Ти се радвай, че си се засмял. Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава сериозността? Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето.
После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“.
Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен.
към беседата >>
Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е.
Че какво лошо има в думата „невежа“? Тури не-вежа. „Вежа“ значи, човек който види, знае. Учителят му казва: „Будала“, човек на Бога със знание, който не се проявил. А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала.
Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е.
Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш.
към беседата >>
Казва: „Какво ще пея?
Невидимият свят е толкова отзивчив, ако ти благодариш на Бога, като дете да изпееш на Господа „Бури минаха“, веднага ще почувствуваш едно спокойствие. Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония. Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее.
Казва: „Какво ще пея?
Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“. Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.
към беседата >>
Засмей се!
Ти се радвай, че си се засмял. Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава сериозността? Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“.
Засмей се!
Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ.
към беседата >>
Значи от разбирането зависи.
Тури не-вежа. „Вежа“ значи, човек който види, знае. Учителят му казва: „Будала“, човек на Бога със знание, който не се проявил. А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала. Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е.
Значи от разбирането зависи.
Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш.
към беседата >>
Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“.
Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония. Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее. Казва: „Какво ще пея?
Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“.
Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.
към беседата >>
Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй.
Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава сериозността? Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се!
Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй.
Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва.
към беседата >>
Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи.
„Вежа“ значи, човек който види, знае. Учителят му казва: „Будала“, човек на Бога със знание, който не се проявил. А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала. Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е. Значи от разбирането зависи.
Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи.
Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек.
към беседата >>
Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.
Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония. Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее. Казва: „Какво ще пея? Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“.
Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.
към беседата >>
Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено.
Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй.
Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено.
Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я.
към беседата >>
Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи.
Учителят му казва: „Будала“, човек на Бога със знание, който не се проявил. А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала. Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е. Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи.
Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи.
Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа.
към беседата >>
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“.
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“.
Аз седя и пея. (Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо.
към беседата >>
Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си.
(Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено.
Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си.
Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй.
към беседата >>
Ама ти си седял спокойно, не си мислил.
А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала. Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е. Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи.
Ама ти си седял спокойно, не си мислил.
Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш.
към беседата >>
Аз седя и пея.
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“.
Аз седя и пея.
(Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев.
към беседата >>
Бъди във всичките си положения естествен.
После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си.
Бъди във всичките си положения естествен.
Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е.
към беседата >>
Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш.
Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е. Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил.
Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш.
Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“.
към беседата >>
(Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная.
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“. Аз седя и пея.
(Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная.
Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“.
към беседата >>
Не мисли какъв образ ти е дал Господ.
Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен.
Не мисли какъв образ ти е дал Господ.
Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво.
към беседата >>
Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш.
Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш.
Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш.
Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек.
към беседата >>
Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари.
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“. Аз седя и пея. (Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная.
Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари.
Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости.
към беседата >>
Играй си ролята както трябва.
Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ.
Играй си ролята както трябва.
Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта.
към беседата >>
Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек.
Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш.
Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек.
Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате.
към беседата >>
Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари.
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“. Аз седя и пея. (Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари.
Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари.
Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим.
към беседата >>
Ако имаш роля на радост, играй я.
Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва.
Ако имаш роля на радост, играй я.
Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората.
към беседата >>
Ти си вече на работа.
Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек.
Ти си вече на работа.
А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи.
към беседата >>
Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо.
Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“. Аз седя и пея. (Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари.
Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо.
Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас.
към беседата >>
Ако си сериозен, играй.
Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я.
Ако си сериозен, играй.
Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат.
към беседата >>
А пък сиромашията ще те научи да почиваш.
Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа.
А пък сиромашията ще те научи да почиваш.
Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи.
към беседата >>
Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев.
Аз седя и пея. (Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо.
Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев.
Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“.
към беседата >>
Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е.
Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй.
Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е.
В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“.
към беседата >>
Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“.
Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш.
Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“.
Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни.
към беседата >>
Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“.
(Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев.
Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“.
Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности.
към беседата >>
В скръбта има нещо много хубаво.
Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е.
В скръбта има нещо много хубаво.
Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта.
към беседата >>
Сиромашията ще те научи как да си почива човек.
Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“.
Сиромашията ще те научи как да си почива човек.
Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате.
към беседата >>
Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости.
Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“.
Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости.
Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи.
към беседата >>
Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта.
Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво.
Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта.
Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам.
към беседата >>
Ама вие така не разбирате.
Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек.
Ама вие така не разбирате.
Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството?
към беседата >>
Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим.
Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости.
Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим.
Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари.
към беседата >>
Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората.
Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта.
Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората.
Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“.
към беседата >>
Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи.
Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате.
Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи.
И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът.
към беседата >>
Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас.
Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим.
Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас.
Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари.
към беседата >>
Една скърбяща мома, всички я обичат.
Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората.
Една скърбяща мома, всички я обичат.
Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е.
към беседата >>
И за богатството имаме други възгледи.
А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи.
И за богатството имаме други възгледи.
Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение.
към беседата >>
Казва: „За нищо не искам да се грижа“.
Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас.
Казва: „За нищо не искам да се грижа“.
Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние.
към беседата >>
Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“.
Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат.
Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“.
Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне.
към беседата >>
Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни.
Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи.
Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни.
Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен.
към беседата >>
Две крайности.
Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“.
Две крайности.
Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо.
към беседата >>
Казвам: Да си замине скръбта.
В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“.
Казвам: Да си замине скръбта.
Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта.
към беседата >>
Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате.
Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни.
Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате.
Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина.
към беседата >>
Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи.
Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности.
Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи.
Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен.
към беседата >>
Казва: „Не, аз я обичам.
Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта.
Казва: „Не, аз я обичам.
Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря.
към беседата >>
Къде е сега неудобството?
Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате.
Къде е сега неудобството?
Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина.
към беседата >>
Казвам: Човек за всичко трябва да благодари.
Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи.
Казвам: Човек за всичко трябва да благодари.
Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така?
към беседата >>
Пак го обичам“.
Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам.
Пак го обичам“.
Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават.
към беседата >>
Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът.
Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството?
Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът.
Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина.
към беседата >>
Скърбен си, благодари.
Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари.
Скърбен си, благодари.
Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така? “ Много естествено.
към беседата >>
Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е.
Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“.
Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е.
Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание.
към беседата >>
Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение.
И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът.
Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение.
Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага.
към беседата >>
Не мислете, че скръбта е едно твое състояние.
Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари.
Не мислете, че скръбта е едно твое състояние.
Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така? “ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни.
към беседата >>
Защото то не е изгаряне.
Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е.
Защото то не е изгаряне.
Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават.
към беседата >>
Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен.
Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение.
Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен.
Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи.
към беседата >>
Скръбта в света е нещо общо.
Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние.
Скръбта в света е нещо общо.
Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така? “ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате.
към беседата >>
Няма изгаряне в любовта.
Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне.
Няма изгаряне в любовта.
Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“.
към беседата >>
Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина.
Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен.
Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина.
Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това.
към беседата >>
Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен.
Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо.
Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен.
Казвате: „Защо е така? “ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб.
към беседата >>
Любовта никога не изгаря.
Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта.
Любовта никога не изгаря.
Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било.
към беседата >>
Когато човек разбира живота е една постоянна величина.
Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина.
Когато човек разбира живота е една постоянна величина.
Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е.
към беседата >>
Казвате: „Защо е така?
Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен.
Казвате: „Защо е така?
“ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни.
към беседата >>
Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават.
Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря.
Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават.
Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно.
към беседата >>
Щом не разбира живота, той става непостоянна величина.
Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина.
Щом не разбира живота, той става непостоянна величина.
Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“.
към беседата >>
“ Много естествено.
Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така?
“ Много естествено.
Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено.
към беседата >>
Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание.
Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават.
Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание.
По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас.
към беседата >>
Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага.
Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина.
Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага.
В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота?
към беседата >>
Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни.
Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така? “ Много естествено.
Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни.
Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали.
към беседата >>
По това се отличават.
Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание.
По това се отличават.
Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща.
към беседата >>
В този живот има да научите много трудни задачи.
Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага.
В този живот има да научите много трудни задачи.
Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали?
към беседата >>
Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате.
Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така? “ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни.
Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате.
Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“.
към беседата >>
Ти казваш: „Няма да го забравя“.
Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават.
Ти казваш: „Няма да го забравя“.
Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога.
към беседата >>
Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това.
Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи.
Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това.
Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно.
към беседата >>
Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб.
Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така? “ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате.
Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб.
Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите.
към беседата >>
Като мине, като че сън било.
Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“.
Като мине, като че сън било.
Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря.
към беседата >>
Много мъчна работа е.
Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това.
Много мъчна работа е.
Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви.
към беседата >>
Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни.
Казвате: „Защо е така? “ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб.
Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни.
Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг.
към беседата >>
Истинските страдания са нещо временно.
Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било.
Истинските страдания са нещо временно.
Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло.
към беседата >>
Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“.
Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е.
Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“.
Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни.
към беседата >>
Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено.
“ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни.
Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено.
Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“.
към беседата >>
Минават, те са едно благо за вас.
Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно.
Минават, те са едно благо за вас.
Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво.
към беседата >>
Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота?
Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“.
Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота?
Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени.
към беседата >>
Но вие сте прибързали.
Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено.
Но вие сте прибързали.
Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас.
към беседата >>
Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща.
По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас.
Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща.
Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това.
към беседата >>
Постоянно се опитвате и до де сте достигнали?
В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота?
Постоянно се опитвате и до де сте достигнали?
Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега.
към беседата >>
Казваш: „Отиде той хлябът“.
Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали.
Казваш: „Отиде той хлябът“.
Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“.
към беседата >>
Да благодарим на Бога.
Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща.
Да благодарим на Бога.
Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене.
към беседата >>
Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно.
Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали?
Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно.
Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си.
към беседата >>
Додето няма, мърморите.
Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“.
Додето няма, мърморите.
Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи.
към беседата >>
Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря.
Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога.
Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря.
Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд.
към беседата >>
Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви.
Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно.
Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви.
Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право.
към беседата >>
Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг.
Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите.
Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг.
Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен?
към беседата >>
Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло.
Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря.
Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло.
Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене.
към беседата >>
Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни.
Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви.
Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни.
Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си.
към беседата >>
Казвате: „Този ги избира“.
Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг.
Казвате: „Този ги избира“.
Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка.
към беседата >>
Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво.
Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло.
Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво.
Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си.
към беседата >>
Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени.
Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни.
Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени.
Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа.
към беседата >>
Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас.
Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“.
Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас.
Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава.
към беседата >>
Казвам: Гениална работа е това.
Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво.
Казвам: Гениална работа е това.
Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене.
към беседата >>
Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега.
Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени.
Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега.
Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията?
към беседата >>
Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“.
Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас.
Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“.
Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката.
към беседата >>
Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене.
Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това.
Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене.
Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава.
към беседата >>
Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си.
Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега.
Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си.
Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа.
към беседата >>
Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи.
Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“.
Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи.
Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са?
към беседата >>
Уважавам техния труд.
Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене.
Уважавам техния труд.
Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене.
към беседата >>
Всеки има мнение, което не е право.
Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си.
Всеки има мнение, което не е право.
Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си.
към беседата >>
Казва: „Защо на мене даде последен?
Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи.
Казва: „Защо на мене даде последен?
“ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака.
към беседата >>
Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене.
Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд.
Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене.
Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса.
към беседата >>
Всички имате едно погрешно мнение за себе си.
Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право.
Всички имате едно погрешно мнение за себе си.
Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека?
към беседата >>
“ Защото всяка глава има една опашка.
Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен?
“ Защото всяка глава има една опашка.
Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен?
към беседата >>
Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си.
Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене.
Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си.
Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса. И мисля, че е право.
към беседата >>
Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа.
Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си.
Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа.
В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика.
към беседата >>
Всичките хора не могат да бъдат глава.
Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка.
Всичките хора не могат да бъдат глава.
Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове.
към беседата >>
Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене.
Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си.
Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене.
Колко си хубава. Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса. И мисля, че е право. Искам и вие така да гледате на нещата.
към беседата >>
В какво седи беднотията?
Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа.
В какво седи беднотията?
Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае.
към беседата >>
Най-после остана хляба за краката.
Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава.
Най-после остана хляба за краката.
Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред.
към беседата >>
Колко си хубава.
Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене.
Колко си хубава.
Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса. И мисля, че е право. Искам и вие така да гледате на нещата.
към беседата >>
Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа.
Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията?
Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа.
Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“?
към беседата >>
Всички все глава ли са?
Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката.
Всички все глава ли са?
Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка.
към беседата >>
Ще седиш при мене.
Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава.
Ще седиш при мене.
Тъй аз гледам на въпроса. И мисля, че е право. Искам и вие така да гледате на нещата.
към беседата >>
Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си.
Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа.
Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си.
Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения.
към беседата >>
Това, което е последно, то е крака.
Казва: „Защо на мене даде последен? “ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са?
Това, което е последно, то е крака.
И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка. Последното място става първо.
към беседата >>
Тъй аз гледам на въпроса.
Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене.
Тъй аз гледам на въпроса.
И мисля, че е право. Искам и вие така да гледате на нещата.
към беседата >>
Сега коя е истинската представа за човека?
Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си.
Сега коя е истинската представа за човека?
Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения.
към беседата >>
И де е сега злото в света, че си последен?
“ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака.
И де е сега злото в света, че си последен?
Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка. Последното място става първо. Това е второстепенно.
към беседата >>
И мисля, че е право.
Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса.
И мисля, че е право.
Искам и вие така да гледате на нещата.
към беседата >>
Вземете сега: Вие сте учили музика.
Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека?
Вземете сега: Вие сте учили музика.
Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ.
към беседата >>
Нали сте виждали вие тия тренове.
Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен?
Нали сте виждали вие тия тренове.
Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка. Последното място става първо. Това е второстепенно.
към беседата >>
Искам и вие така да гледате на нещата.
Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса. И мисля, че е право.
Искам и вие така да гледате на нещата.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не знае.
В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика.
Няма някой от вас, който да не знае.
Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов?
към беседата >>
Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред.
Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове.
Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред.
Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка. Последното място става първо. Това е второстепенно.
към беседата >>
Какво значи тонът „до“?
Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае.
Какво значи тонът „до“?
Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е?
към беседата >>
Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка.
Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред.
Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка.
Последното място става първо. Това е второстепенно.
към беседата >>
Един основен тон има приблизително 32 трептения.
Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“?
Един основен тон има приблизително 32 трептения.
Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ.
към беседата >>
Последното място става първо.
Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка.
Последното място става първо.
Това е второстепенно.
към беседата >>
Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения.
Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения.
Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения.
Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта?
към беседата >>
Това е второстепенно.
И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка. Последното място става първо.
Това е второстепенно.
към беседата >>
Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ.
Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения.
Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ.
Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“?
към беседата >>
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво.
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво.
Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба.
към беседата >>
Това ли е любов?
Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ.
Това ли е любов?
Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец.
към беседата >>
Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво.
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво.
Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво.
Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение.
към беседата >>
Туй, което написах, любов ли е?
Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов?
Туй, което написах, любов ли е?
То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце.
към беседата >>
Не се месете в Божиите работи.
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво.
Не се месете в Божиите работи.
Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек.
към беседата >>
То е символ.
Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е?
То е символ.
В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“.
към беседата >>
Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте.
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи.
Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте.
Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика.
към беседата >>
В какво седи любовта?
Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ.
В какво седи любовта?
32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски.
към беседата >>
Не излизайте от туй положение.
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте.
Не излизайте от туй положение.
Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“.
към беседата >>
32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“?
Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта?
32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“?
Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе.
към беседата >>
Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба.
Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение.
Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба.
Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите.
към беседата >>
Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец.
Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“?
Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец.
Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“.
към беседата >>
Вие не знаете какво е вашето предназначение.
Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба.
Вие не знаете какво е вашето предназначение.
Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците.
към беседата >>
Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце.
Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец.
Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце.
Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея.
към беседата >>
Трябва да дойде някой гениален човек.
Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение.
Трябва да дойде някой гениален човек.
Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление.
към беседата >>
Най-първо искам да взема „до“.
То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце.
Най-първо искам да взема „до“.
В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи.
към беседата >>
Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика.
Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек.
Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика.
Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа.
към беседата >>
В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски.
В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“.
В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски.
И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“.
към беседата >>
Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“.
Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика.
Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“.
Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците.
към беседата >>
И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе.
32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски.
И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе.
Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си.
към беседата >>
Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите.
Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“.
Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите.
Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици.
към беседата >>
Това е „до“.
Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе.
Това е „до“.
Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония.
към беседата >>
Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците.
Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите.
Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците.
Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят.
към беседата >>
Тъй ще го пея.
Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“.
Тъй ще го пея.
Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота.
към беседата >>
Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление.
Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците.
Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление.
Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат.
към беседата >>
Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи.
Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея.
Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи.
Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза.
към беседата >>
Казвам: То е ясна представа.
Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление.
Казвам: То е ясна представа.
Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват.
към беседата >>
Това е „до“.
В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи.
Това е „до“.
Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат.
към беседата >>
Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците.
Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа.
Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците.
Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства.
към беседата >>
Като взема „до“, да имам тази идея в ума си.
И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“.
Като взема „до“, да имам тази идея в ума си.
Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо.
към беседата >>
Всички посети семена, това са ученици.
Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците.
Всички посети семена, това са ученици.
Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън.
към беседата >>
Това е „до“, то е в хармония.
Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си.
Това е „до“, то е в хармония.
Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон.
към беседата >>
Слънцето, което иде, то е Учителят.
Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици.
Слънцето, което иде, то е Учителят.
Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън. Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
към беседата >>
Значи започвам с живота.
Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония.
Значи започвам с живота.
Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“.
към беседата >>
Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат.
Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят.
Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат.
Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън. Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
към беседата >>
Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза.
Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота.
Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза.
Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта.
към беседата >>
Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват.
Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат.
Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват.
Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън. Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
към беседата >>
Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат.
Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза.
Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат.
Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“.
към беседата >>
Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства.
Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват.
Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства.
Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън. Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
към беседата >>
Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо.
Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат.
Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо.
Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то.
към беседата >>
Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън.
Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства.
Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън.
Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
към беседата >>
Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон.
Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо.
Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон.
Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон.
към беседата >>
Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън.
Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да живея“.
Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон.
Някой казва: „Аз искам да живея“.
Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш?
към беседата >>
Всеки казва: „Вече остарях“.
Всеки казва: „Вече остарях“.
Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това.
към беседата >>
Ще вземеш основния тон на любовта.
Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“.
Ще вземеш основния тон на любовта.
Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“.
към беседата >>
Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира.
Всеки казва: „Вече остарях“.
Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира.
Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света.
към беседата >>
Това е „до“.
Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта.
Това е „до“.
Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес.
към беседата >>
Старият може да се подмлади и младият може да остарее.
Всеки казва: „Вече остарях“. Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира.
Старият може да се подмлади и младият може да остарее.
Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили.
към беседата >>
Само като символ е то.
Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“.
Само като символ е то.
„До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне.
към беседата >>
Туй е, което постоянно става.
Всеки казва: „Вече остарях“. Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее.
Туй е, което постоянно става.
Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени.
към беседата >>
„До“ или С, основния тон.
Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то.
„До“ или С, основния тон.
Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество.
към беседата >>
Знанието съединява.
Всеки казва: „Вече остарях“. Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става.
Знанието съединява.
Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени.
към беседата >>
Ако ги пееш, как ще ги повишиш?
Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон.
Ако ги пееш, как ще ги повишиш?
Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това.
към беседата >>
Животът седи в това.
Всеки казва: „Вече остарях“. Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява.
Животът седи в това.
Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат.
към беседата >>
Кажеш „до диез“.
Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш?
Кажеш „до диез“.
Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе.
към беседата >>
Младият и старият се съединяват в света.
Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това.
Младият и старият се съединяват в света.
Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели.
към беседата >>
Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес.
Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“.
Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес.
Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние.
към беседата >>
Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили.
Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света.
Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили.
Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят.
към беседата >>
Казвам: Има една идея, която трябва да проникне.
Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес.
Казвам: Има една идея, която трябва да проникне.
Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери.
към беседата >>
Млад за млад никога не може да се ожени.
Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили.
Млад за млад никога не може да се ожени.
Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад.
към беседата >>
Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество.
„До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне.
Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество.
Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив.
към беседата >>
Млад за стар се жени и стар за млад се жени.
Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени.
Млад за стар се жени и стар за млад се жени.
Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо.
към беседата >>
Музиката не е само това.
Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество.
Музиката не е само това.
Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“.
към беседата >>
Двама млади, приятели не могат да станат.
Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени.
Двама млади, приятели не могат да станат.
Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея.
към беседата >>
Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе.
Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това.
Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе.
Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока.
към беседата >>
Всякога един млад и един стар са приятели.
Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат.
Всякога един млад и един стар са приятели.
Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума?
към беседата >>
Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние.
Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе.
Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние.
Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона.
към беседата >>
Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят.
Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели.
Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят.
Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо.
към беседата >>
Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери.
Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние.
Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери.
Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата.
към беседата >>
Единият крак е стар, другият е млад.
Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят.
Единият крак е стар, другият е млад.
Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки.
към беседата >>
Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив.
Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери.
Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив.
Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона.
към беседата >>
Едното око е младо, другото е старо.
Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад.
Едното око е младо, другото е старо.
Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият.
към беседата >>
Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“.
Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив.
Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“.
Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон.
към беседата >>
Сега вие за старостта имате една идея.
Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо.
Сега вие за старостта имате една идея.
Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя.
към беседата >>
Никак не е висока.
Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“.
Никак не е висока.
Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон.
към беседата >>
Кой е стар сърцето или ума?
Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея.
Кой е стар сърцето или ума?
Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал.
към беседата >>
Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона.
Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока.
Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона.
Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален.
към беседата >>
Умът е по-стар, сърцето е младо.
Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума?
Умът е по-стар, сърцето е младо.
Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове.
към беседата >>
Ще запалиш въглищата.
Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона.
Ще запалиш въглищата.
Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат.
към беседата >>
Младият прави погрешки, старият не прави погрешки.
Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо.
Младият прави погрешки, старият не прави погрешки.
Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка?
към беседата >>
Тази соба ще стопли салона.
Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата.
Тази соба ще стопли салона.
Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза.
към беседата >>
Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият.
Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки.
Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият.
Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е.
към беседата >>
Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон.
Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона.
Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон.
Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза.
към беседата >>
Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя.
Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият.
Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя.
Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките?
към беседата >>
Отоплете вашия салон.
Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон.
Отоплете вашия салон.
Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя?
към беседата >>
Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал.
Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя.
Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал.
Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки.
към беседата >>
Салонът ви е музикален.
Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон.
Салонът ви е музикален.
Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“.
към беседата >>
Той като обработи капитала, плаща дългове.
Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал.
Той като обработи капитала, плаща дългове.
Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва.
към беседата >>
Музикалността е един резултат.
Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален.
Музикалността е един резултат.
Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има.
към беседата >>
Какво лошо има, че младият направил погрешка?
Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове.
Какво лошо има, че младият направил погрешка?
В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва.
към беседата >>
Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза.
Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат.
Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза.
Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш.
към беседата >>
В реда на нещата е.
Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка?
В реда на нещата е.
В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва.
към беседата >>
Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза.
Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза.
Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза.
Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш. Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква.
към беседата >>
В какво седят погрешките?
Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е.
В какво седят погрешките?
Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко.
към беседата >>
Каква е тя?
Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза.
Каква е тя?
Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш. Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква. Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
към беседата >>
Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки.
Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките?
Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки.
Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те.
към беседата >>
Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“.
Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя?
Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“.
Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш. Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква. Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
към беседата >>
Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва.
Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки.
Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва.
Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва.
към беседата >>
Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има.
Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“.
Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има.
Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш. Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква. Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
към беседата >>
Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва.
Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва.
Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва.
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва.
към беседата >>
Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш.
Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има.
Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш.
Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква. Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
към беседата >>
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва.
В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва.
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва.
Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва.
към беседата >>
Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква.
Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш.
Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква.
Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
към беседата >>
Които не знаят, турят повече или турят по-малко.
В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва.
Които не знаят, турят повече или турят по-малко.
Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания.
към беседата >>
Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш. Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква.
Сега то е мъчно, как ще си представите вие?
към беседата >>
Две погрешки са те.
Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко.
Две погрешки са те.
Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря?
към беседата >>
Казва някой: „Как ще бъда доволен?
Казва някой: „Как ще бъда доволен?
“ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам?
към беседата >>
Трябва да туриш толкова, колкото трябва.
Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те.
Трябва да туриш толкова, колкото трябва.
И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне?
към беседата >>
“ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза.
Казва някой: „Как ще бъда доволен?
“ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза.
На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш?
към беседата >>
И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва.
Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва.
И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва.
Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето.
към беседата >>
На туй доволство му трябват пари.
Казва някой: „Как ще бъда доволен? “ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза.
На туй доволство му трябват пари.
Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш.
към беседата >>
Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва.
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва.
Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва.
Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето. То е първата музика.
към беседата >>
Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си?
Казва някой: „Как ще бъда доволен? “ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари.
Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си?
“ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш.
към беседата >>
Сега те са общи схващания.
Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва.
Сега те са общи схващания.
– „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче.
към беседата >>
“ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари.
Казва някой: „Как ще бъда доволен? “ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си?
“ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари.
Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това?
към беседата >>
– „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря?
Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания.
– „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря?
И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не.
към беседата >>
Казва: „Как ще предполагам?
Казва някой: „Как ще бъда доволен? “ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари.
Казва: „Как ще предполагам?
“ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски.
към беседата >>
И с какво трябва да се започне?
Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря?
И с какво трябва да се започне?
“ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат.
към беседата >>
“ – Ами как предполагаш, че нямаш?
“ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам?
“ – Ами как предполагаш, че нямаш?
То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините?
към беседата >>
“ Вие започвате с яденето.
И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне?
“ Вие започвате с яденето.
То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето.
към беседата >>
То сега е предположение, че нямаш.
На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш?
То сега е предположение, че нямаш.
Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки.
към беседата >>
То е първата музика.
Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето.
То е първата музика.
Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си.
към беседата >>
Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш.
Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си? “ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш.
Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш.
Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка.
към беседата >>
Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче.
Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето. То е първата музика.
Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче.
Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш.
към беседата >>
Казва: „Как може да стане това?
“ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш.
Казва: „Как може да стане това?
“ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява.
към беседата >>
Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не.
– „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче.
Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не.
Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата.
към беседата >>
“ Обяснявам философски.
Казва: „Как ще предполагам? “ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това?
“ Обяснявам философски.
Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма.
към беседата >>
Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат.
И с какво трябва да се започне? “ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не.
Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат.
Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика.
към беседата >>
Казвам: Ходил ли си по планините?
“ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски.
Казвам: Ходил ли си по планините?
Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето.
към беседата >>
Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето.
“ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат.
Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето.
Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове.
към беседата >>
Децата нали правят снежни топки.
То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините?
Децата нали правят снежни топки.
Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва.
към беседата >>
Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си.
То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето.
Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си.
Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст.
към беседата >>
Направят някоя голяма топка.
Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки.
Направят някоя голяма топка.
Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали?
към беседата >>
Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш.
Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си.
Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш.
Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“.
към беседата >>
Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява.
Казва: „Как може да стане това? “ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка.
Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява.
Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“.
към беседата >>
Казвам: Първото музикално нещо, това е устата.
Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш.
Казвам: Първото музикално нещо, това е устата.
Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд.
към беседата >>
Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма.
“ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява.
Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма.
Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби?
към беседата >>
Като пипате с ръцете и то е цяла музика.
Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата.
Като пипате с ръцете и то е цяла музика.
Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония.
към беседата >>
Като оставят тази топка, дойде слънцето.
Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма.
Като оставят тази топка, дойде слънцето.
Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става?
към беседата >>
Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове.
Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика.
Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове.
Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва.
Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето.
Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва.
Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода?
към беседата >>
Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст.
Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове.
Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст.
То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали?
Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва.
Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали?
Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява.
към беседата >>
То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“.
Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст.
То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“.
Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Казва: „Стопи се“.
Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали?
Казва: „Стопи се“.
Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга.
към беседата >>
Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд.
Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“.
Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд.
А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Рекох: Какво се изгуби?
Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“.
Рекох: Какво се изгуби?
Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг?
към беседата >>
А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония.
Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд.
А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония.
Туй е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Като се стопи тази топка, какво става?
Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби?
Като се стопи тази топка, какво става?
Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта.
към беседата >>
Туй е най-хубавото нещо.
Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония.
Туй е най-хубавото нещо.
към беседата >>
Изгубила ли се тази вода?
Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става?
Изгубила ли се тази вода?
Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си.
към беседата >>
Та ще се научите да пеете.
Та ще се научите да пеете.
Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия.
към беседата >>
Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява.
Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода?
Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява.
Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията.
към беседата >>
Ще се научите да пеете мелодични песни.
Та ще се научите да пеете.
Ще се научите да пеете мелодични песни.
Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа.
към беседата >>
Вие сега сте имали един инцидент.
Вие сега сте имали един инцидент.
Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят. Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата.
към беседата >>
Като децата излез отвън, направи си друга.
Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява.
Като децата излез отвън, направи си друга.
Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба.
към беседата >>
Вие понякой път изучавате хармонията.
Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни.
Вие понякой път изучавате хармонията.
Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време.
към беседата >>
Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят.
Вие сега сте имали един инцидент.
Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят.
Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица.
към беседата >>
Казва: „Де да намеря сега сняг?
Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга.
Казва: „Де да намеря сега сняг?
“ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се?
към беседата >>
Хармонията отгоре ще дойде.
Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията.
Хармонията отгоре ще дойде.
Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее.
към беседата >>
Пишат: „Царицата иде“.
Вие сега сте имали един инцидент. Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят.
Пишат: „Царицата иде“.
Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде.
към беседата >>
“ То е концентриране на мисълта.
Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг?
“ То е концентриране на мисълта.
Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“.
към беседата >>
Тя е Божественият свят.
Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде.
Тя е Божественият свят.
Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей.
към беседата >>
Това било във времето на кралица Виктория.
Вие сега сте имали един инцидент. Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят. Пишат: „Царицата иде“.
Това било във времето на кралица Виктория.
В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо.
към беседата >>
Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си.
Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта.
Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си.
Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“.
към беседата >>
Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия.
Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят.
Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия.
Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още.
към беседата >>
В една малка кутия изпращат царицата.
Вие сега сте имали един инцидент. Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят. Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория.
В една малка кутия изпращат царицата.
Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо. Има чудни работи.
към беседата >>
Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията.
Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си.
Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията.
Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“.
към беседата >>
Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа.
Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия.
Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа.
Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си.
към беседата >>
Целият град излязъл да посрещне царицата.
Вие сега сте имали един инцидент. Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят. Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата.
Целият град излязъл да посрещне царицата.
Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо. Има чудни работи. Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
към беседата >>
Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба.
Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията.
Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба.
Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“. Не върви.
към беседата >>
Трябва да му пееш дълго време.
Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа.
Трябва да му пееш дълго време.
Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него.
към беседата >>
Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица.
Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят. Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата.
Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица.
Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо. Има чудни работи. Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
към беседата >>
Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се?
Казва: „Де да намеря сега сняг? “ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба.
Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се?
“ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“. Не върви. Втори път пак ще държиш матура.
към беседата >>
Казва: Не се научил още да пее.
Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време.
Казва: Не се научил още да пее.
Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче.
към беседата >>
Цял град излязъл да посрещне, царицата иде.
Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица.
Цял град излязъл да посрещне, царицата иде.
Няма нищо. Има чудни работи. Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
към беседата >>
“ – „Концентрирахме се“.
“ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се?
“ – „Концентрирахме се“.
– „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“. Не върви. Втори път пак ще държиш матура. Концентрираш се, бръкнеш, пак ги няма.
към беседата >>
Казва: Я попей.
Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее.
Казва: Я попей.
Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте.
към беседата >>
Няма нищо.
Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде.
Няма нищо.
Има чудни работи. Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
към беседата >>
– „Бръкнете в джоба“.
Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“.
– „Бръкнете в джоба“.
– „Няма ги парите“. Не върви. Втори път пак ще държиш матура. Концентрираш се, бръкнеш, пак ги няма. Казва: „Дяволска работа е“.
към беседата >>
Казва: Заучи още.
Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей.
Казва: Заучи още.
Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте. Отивам да пея: концентрирам се на концерта, отивам ще пея една мелодична песен.
към беседата >>
Има чудни работи.
В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо.
Има чудни работи.
Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
към беседата >>
– „Няма ги парите“.
Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“.
– „Няма ги парите“.
Не върви. Втори път пак ще държиш матура. Концентрираш се, бръкнеш, пак ги няма. Казва: „Дяволска работа е“. Казва: „Изгуби се“.
към беседата >>
Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си.
Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още.
Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си.
Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте. Отивам да пея: концентрирам се на концерта, отивам ще пея една мелодична песен. Да кажем, сега вие пеете песента „В начало бе Словото“, от де започва, от кой тон започва?
към беседата >>
Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо. Има чудни работи.
Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.
към беседата >>
Не върви.
Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се? “ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“.
Не върви.
Втори път пак ще държиш матура. Концентрираш се, бръкнеш, пак ги няма. Казва: „Дяволска работа е“. Казва: „Изгуби се“. Но един ден след като се концентрираш и бръкнеш, ще намериш два наполеона.
към беседата >>
Казва: Дайте му повече на него.
Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си.
Казва: Дайте му повече на него.
Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте. Отивам да пея: концентрирам се на концерта, отивам ще пея една мелодична песен. Да кажем, сега вие пеете песента „В начало бе Словото“, от де започва, от кой тон започва? Прескачам „до“-то и я започвам от „си“, мисля, че е „си“.
към беседата >>
2.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането.
Тия листа са голяма тежест на клонищата, на дървото. Тия листа опадат. Вие разглеждате дървото и го съжалявате. Казвате: „Окапаха листата! “ Защо?
Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането.
Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа. Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира.
към беседата >>
Да кажем с години сте чакали.
Може да е микроскопическо, но има работи, които са потребни за живота. Да кажем, някой път вас ви трябва нещо. Вие имате силно желание да четете. Може тази книга да е, може да е някоя поетическа, или някоя философска книга, или някоя научна книга. Но във вас има някой път желание да четете някоя книга.
Да кажем с години сте чакали.
Като намерите тази книга, във вас се заражда желание с жадност да отворите книгата и да започнете да четете. И сте доволен от това четене. Казвам: Ако намерите една книга, как трябва да се живее добре.
към беседата >>
“ Казвам: То е „до“.
Но туй яйце ще го турите при някоя квачка, под нормалната топлина на квачката. След 21 ден тази топлина, която влиза, ще създаде всички негови органи, ще създаде всичко онова, което е необходимо. След като създаде органите вътре, тази същата сила ще разнищи външните условия и пилето ще излезе навън. Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият вкус, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани! “ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш!
“ Казвам: То е „до“.
/Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани! “/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи.
към беседата >>
Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа.
Тия листа опадат. Вие разглеждате дървото и го съжалявате. Казвате: „Окапаха листата! “ Защо? Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането.
Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа.
Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне.
към беседата >>
Като намерите тази книга, във вас се заражда желание с жадност да отворите книгата и да започнете да четете.
Да кажем, някой път вас ви трябва нещо. Вие имате силно желание да четете. Може тази книга да е, може да е някоя поетическа, или някоя философска книга, или някоя научна книга. Но във вас има някой път желание да четете някоя книга. Да кажем с години сте чакали.
Като намерите тази книга, във вас се заражда желание с жадност да отворите книгата и да започнете да четете.
И сте доволен от това четене. Казвам: Ако намерите една книга, как трябва да се живее добре.
към беседата >>
/Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани!
След 21 ден тази топлина, която влиза, ще създаде всички негови органи, ще създаде всичко онова, което е необходимо. След като създаде органите вътре, тази същата сила ще разнищи външните условия и пилето ще излезе навън. Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият вкус, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани! “ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш! “ Казвам: То е „до“.
/Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани!
“/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие.
към беседата >>
Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви.
Вие разглеждате дървото и го съжалявате. Казвате: „Окапаха листата! “ Защо? Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането. Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа.
Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви.
Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива.
към беседата >>
И сте доволен от това четене.
Вие имате силно желание да четете. Може тази книга да е, може да е някоя поетическа, или някоя философска книга, или някоя научна книга. Но във вас има някой път желание да четете някоя книга. Да кажем с години сте чакали. Като намерите тази книга, във вас се заражда желание с жадност да отворите книгата и да започнете да четете.
И сте доволен от това четене.
Казвам: Ако намерите една книга, как трябва да се живее добре.
към беседата >>
“/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея.
След като създаде органите вътре, тази същата сила ще разнищи външните условия и пилето ще излезе навън. Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият вкус, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани! “ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш! “ Казвам: То е „до“. /Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани!
“/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея.
Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“.
към беседата >>
Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие.
Казвате: „Окапаха листата! “ Защо? Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането. Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа. Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви.
Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие.
Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива. Започва с най-малките ноти, после с по-големите.
към беседата >>
Казвам: Ако намерите една книга, как трябва да се живее добре.
Може тази книга да е, може да е някоя поетическа, или някоя философска книга, или някоя научна книга. Но във вас има някой път желание да четете някоя книга. Да кажем с години сте чакали. Като намерите тази книга, във вас се заражда желание с жадност да отворите книгата и да започнете да четете. И сте доволен от това четене.
Казвам: Ако намерите една книга, как трябва да се живее добре.
към беседата >>
Не вървят работите, „Стани!
Най-първо, ако вие искате да премахнете една мъчнотия от вашата душа, ще идете при Господа, ще влезете под неговите крила, ще седите 21 ден, докато тази топлина на Божията любов влезе във вас и създаде ония възможни удове, да създаде вашето зрение, вашето слушане, вашето обоняние, вашият вкус, вашата уста, крака, ръце, да създаде вашата воля и след туй ще чуете гласа: „Излез, стани! “ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш! “ Казвам: То е „до“. /Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани! “/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея.
Не вървят работите, „Стани!
“. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има.
към беседата >>
Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа.
“ Защо? Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането. Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа. Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие.
Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа.
Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива. Започва с най-малките ноти, после с по-големите. Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
към беседата >>
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш?
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш?
Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата. Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“.
към беседата >>
“. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“.
“ Първото нещо в Божествения свят ще ви кажат – „Стани, ти, който спиш! “ Казвам: То е „до“. /Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани! “/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани!
“. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“.
Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят.
към беседата >>
Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира.
Понеже те са били средство за дишането, външно средство за дишането. Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа. Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа.
Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира.
Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива. Започва с най-малките ноти, после с по-големите. Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
към беседата >>
Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата.
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш?
Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата.
Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим.
към беседата >>
Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи.
“ Казвам: То е „до“. /Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани! “/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“.
Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи.
Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга.
към беседата >>
Седи и мисли, какво да прави, отде да започне.
Добрите условия, при които вие живеете, това са вашите листа. Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира.
Седи и мисли, какво да прави, отде да започне.
Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива. Започва с най-малките ноти, после с по-големите. Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
към беседата >>
Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш.
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш? Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата.
Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш.
Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш.
към беседата >>
Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие.
/Тогава Учителят пее „до“ и после пее „Стани, стани, стани....стани! “/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи.
Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие.
Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо.
към беседата >>
Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива.
Като нямате сега условия да живеете, значи са окапали листата ви. Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне.
Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива.
Започва с най-малките ноти, после с по-големите. Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
към беседата >>
Наскоро ми дойде една българска песен.
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш? Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата. Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш.
Наскоро ми дойде една българска песен.
Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа.
към беседата >>
Казват: „Ето един певец“.
“/ Ако аз съм меланхоличен, ще започна да пея. Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие.
Казват: „Ето един певец“.
Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа.
към беседата >>
Започва с най-малките ноти, после с по-големите.
Следователно, вашият живот влиза в едно упокоително състояние на безразличие. Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива.
Започва с най-малките ноти, после с по-големите.
Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
към беседата >>
Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш.
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш? Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата. Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен.
Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш.
Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш.
към беседата >>
Всички се приближават, публика има.
Не вървят работите, „Стани! “. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“.
Всички се приближават, публика има.
Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте!
към беседата >>
Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
Седиш и не може да се подигнеш, трябват ти листа. Като започнат пъпките да се развиват, почва този гений на музиката, той да композира. Седи и мисли, какво да прави, отде да започне. Пъпките турят една малка нота, тури една нота, втора, трета, четвърта, нареди ги, после започва да ги развива. Започва с най-малките ноти, после с по-големите.
Разширява ги, туря някъде цели ноти, някъде половини, някъде четвъртини, осмини, шестнайстини, тридесет и втори, той работи.
към беседата >>
Ако ме синко любиш, добре ще работиш“.
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш? Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата. Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш.
Ако ме синко любиш, добре ще работиш“.
За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш.
към беседата >>
Публиката отваря джоба си, започват да се отварят.
“. Може да си пея: /Учителят пее/ „Ще се оправи, ще се оправи.“. Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има.
Публиката отваря джоба си, започват да се отварят.
Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко.
към беседата >>
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва.
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва.
Всяко едно желание, това е една нота. Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт.
към беседата >>
За да обичаме някого, трябва да се учим.
Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата. Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“.
За да обичаме някого, трябва да се учим.
А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“.
към беседата >>
Има един свят около вас, те са готови да направят услуга.
Пей на себе си, ще се оправи, ще се оправи. Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят.
Има един свят около вас, те са готови да направят услуга.
Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име.
към беседата >>
Всяко едно желание, това е една нота.
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва.
Всяко едно желание, това е една нота.
Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи?
към беседата >>
А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш.
Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим.
А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш.
В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш.
към беседата >>
Щом пеете всеки дава по нещо.
Защото около мене музикалния свят с тия трептения взема участие. Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга.
Щом пеете всеки дава по нещо.
Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите.
към беседата >>
Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете.
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва. Всяко едно желание, това е една нота.
Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете.
Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре.
към беседата >>
В любовта има работа.
Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш.
В любовта има работа.
Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш.
към беседата >>
Та имайте една жива вяра за Господа.
Казват: „Ето един певец“. Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо.
Та имайте една жива вяра за Господа.
Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“.
към беседата >>
Но сега например, как ще ядете?
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва. Всяко едно желание, това е една нота. Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете.
Но сега например, как ще ядете?
– Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче.
към беседата >>
Без любов не може да работиш.
Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа.
Без любов не може да работиш.
Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш.
към беседата >>
Свещено чувство имайте!
Всички се приближават, публика има. Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа.
Свещено чувство имайте!
Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране.
към беседата >>
– Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате.
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва. Всяко едно желание, това е една нота. Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете?
– Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате.
И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте.
към беседата >>
Без обич, не може да учиш.
Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш.
Без обич, не може да учиш.
Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата?
към беседата >>
Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко.
Публиката отваря джоба си, започват да се отварят. Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте!
Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко.
Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада.
към беседата >>
И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт.
Та казвам: Като преведете лошите условия, музика ви трябва. Всяко едно желание, това е една нота. Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате.
И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт.
Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да уча“.
За да обичаме някого, трябва да се учим. А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш.
Някой казва: „Аз искам да уча“.
Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата?
към беседата >>
Обърнете се към Него с хубавото име.
Има един свят около вас, те са готови да направят услуга. Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко.
Обърнете се към Него с хубавото име.
Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите.
към беседата >>
Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи?
Всяко едно желание, това е една нота. Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт.
Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи?
Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт.
към беседата >>
Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш.
А пък за да може да работиш заради него, трябва да го любиш. В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“.
Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш.
Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата?
към беседата >>
Вие не се молите.
Щом пеете всеки дава по нещо. Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име.
Вие не се молите.
Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се.
към беседата >>
Той има особен такт вътре.
Едно микроскопическо желание имате – имате желанието да ядете. Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи?
Той има особен такт вътре.
След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара?
към беседата >>
Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш.
В любовта има работа. Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш.
Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш.
Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата.
към беседата >>
Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“.
Та имайте една жива вяра за Господа. Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите.
Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“.
Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя?
към беседата >>
След туй втората хапка, второто парче.
Но сега например, как ще ядете? – Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре.
След туй втората хапка, второто парче.
Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място?
към беседата >>
Не може да работиш, ако няма кого да любиш.
Без любов не може да работиш. Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш.
Не може да работиш, ако няма кого да любиш.
Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич.
към беседата >>
Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране.
Свещено чувство имайте! Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“.
Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране.
Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям.
към беседата >>
Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте.
– Ще вземете арфата, 32 струни има, ще започнете акорди да вземате. И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче.
Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте.
В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика.
към беседата >>
Сега в живота де е любовта и де е работата?
Без обич, не може да учиш. Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш.
Сега в живота де е любовта и де е работата?
Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно.
към беседата >>
Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада.
Като станете сутрин, с благоговение пристъпвайте при Него, помисли си, че той ви дал всичко. Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране.
Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада.
Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя?
към беседата >>
В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека.
И тогава капелмайсторът – езикът, и той започва да дава такт. Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте.
В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека.
Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите.
към беседата >>
Де мислите, че е работата?
Някой казва: „Аз искам да уча“. Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата?
Де мислите, че е работата?
Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов.
към беседата >>
Не се лъжете от космите.
Обърнете се към Него с хубавото име. Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада.
Не се лъжете от космите.
Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа.
към беседата >>
Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт.
Вие понякой път забелязвали ли сте когато се храните, колко хубаво капелмайсторът се движи? Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека.
Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт.
Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна.
към беседата >>
Де е учението и де е работата?
Ще обичаш, не може да се учиш, ако не обичаш. Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата?
Де е учението и де е работата?
В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението.
към беседата >>
Представи си, че си едно малко детенце, помоли се.
Вие не се молите. Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите.
Представи си, че си едно малко детенце, помоли се.
Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш.
към беседата >>
Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара?
Той има особен такт вътре. След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт.
Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара?
Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
към беседата >>
В главата, горе е учението, а в стомаха е работата.
Ако няма кого да обичаш, не може да се учиш. Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата?
В главата, горе е учението, а в стомаха е работата.
За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга.
към беседата >>
Казваш: „Станах голям човек, какво да правя?
Ти си пипнеш брадата, казваш: „Остарял съм“. Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се.
Казваш: „Станах голям човек, какво да правя?
“ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена.
към беседата >>
Как го снемате, когато парчето не е на място?
След туй втората хапка, второто парче. Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара?
Как го снемате, когато парчето не е на място?
Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
към беседата >>
За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич.
Не може да работиш, ако няма кого да любиш. Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата.
За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич.
Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга.
към беседата >>
“ Не мисли, че си станал голям.
Ни най-малко не си остарял, ти си едно малко детенце, брадата е дегизиране. Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя?
“ Не мисли, че си станал голям.
Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени.
към беседата >>
Имате една публика, която слуша вашата музика.
Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място?
Имате една публика, която слуша вашата музика.
Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
към беседата >>
Туй е вярно.
Сега в живота де е любовта и де е работата? Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич.
Туй е вярно.
В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш.
към беседата >>
Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя?
Едно дете може да го направиш стар дядо, да му туриш брада. Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям.
Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя?
“ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш.
към беседата >>
Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите.
В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика.
Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите.
Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
към беседата >>
В умствения живот вие не може да прогресирате с любов.
Де мислите, че е работата? Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно.
В умствения живот вие не може да прогресирате с любов.
Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш.
към беседата >>
“ Да бъдеш готов за всяка работа.
Не се лъжете от космите. Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя?
“ Да бъдеш готов за всяка работа.
Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение.
към беседата >>
Виждате, публиката не е доволна.
Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите.
Виждате, публиката не е доволна.
Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
към беседата >>
Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението.
Де е учението и де е работата? В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов.
Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението.
Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание.
към беседата >>
Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш.
Представи си, че си едно малко детенце, помоли се. Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа.
Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш.
Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене.
към беседата >>
Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна.
Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
към беседата >>
Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга.
В главата, горе е учението, а в стомаха е работата. За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението.
Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга.
Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас.
към беседата >>
Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена.
Казваш: „Станах голям човек, какво да правя? “ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш.
Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена.
Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята.
към беседата >>
Та трябва да изучавате себе си.
Та трябва да изучавате себе си.
Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви. Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха.
към беседата >>
Ти може да обичаш една книга.
За стомаха се изисква любов, а за ума се изисква обич. Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга.
Ти може да обичаш една книга.
Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта.
към беседата >>
Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени.
“ Не мисли, че си станал голям. Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена.
Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени.
Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум.
към беседата >>
Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви.
Та трябва да изучавате себе си.
Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви.
Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре.
към беседата >>
Обичаш някой предмет, може да го учиш.
Туй е вярно. В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга.
Обичаш някой предмет, може да го учиш.
Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва.
към беседата >>
Най-първо трябва да не се унижаваш.
Станеш сутрин, представи си, че си малко дете, застани пред Господа и кажи: „Днес татко какво да направя? “ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени.
Най-първо трябва да не се унижаваш.
Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи.
към беседата >>
Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека.
Та трябва да изучавате себе си. Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви.
Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека.
Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно.
към беседата >>
Пък храната ти може да я любиш.
В умствения живот вие не може да прогресирате с любов. Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш.
Пък храната ти може да я любиш.
В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има.
към беседата >>
Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение.
“ Да бъдеш готов за всяка работа. Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш.
Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение.
Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига.
към беседата >>
Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха.
Та трябва да изучавате себе си. Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви. Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека.
Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха.
Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш.
към беседата >>
В любовта се обръща по-голямо внимание.
Любовта е за стомаха, а пък обичта е за учението. Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш.
В любовта се обръща по-голямо внимание.
Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите.
към беседата >>
Значи има учено метене.
Каквато и да е работа, да я свършиш – да донесеш вода, да пометеш, или да пишеш поезия, или да рисуваш, или да свириш. Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение.
Значи има учено метене.
Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно.
към беседата >>
Има известни тонове, тонът „до“ влияе.
Та трябва да изучавате себе си. Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви. Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха.
Има известни тонове, тонът „до“ влияе.
Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека.
към беседата >>
Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас.
Ти една книга може да обичаш, не може да кажеш, че любиш една книга. Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание.
Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас.
По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена.
към беседата >>
Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята.
Всичките работи, ако са свършени здраво, те имат еднаква цена. Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене.
Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята.
А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво?
към беседата >>
Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха.
Та трябва да изучавате себе си. Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви. Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе.
Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха.
Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят.
към беседата >>
По-голяма жертва се изисква в любовта.
Ти може да обичаш една книга. Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас.
По-голяма жертва се изисква в любовта.
Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи.
към беседата >>
А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум.
Еднаква цена имат пред Бога, еднаква цена имат, но те са на разни степени. Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята.
А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум.
Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш?
към беседата >>
Ако ти пееш, ти може да пееш добре.
Най-първо трябва да изучавате вашата стомашна система, поне да не препятствува на мозъка ви. Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха.
Ако ти пееш, ти може да пееш добре.
След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение.
към беседата >>
Любовта изисква голяма жертва.
Обичаш някой предмет, може да го учиш. Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта.
Любовта изисква голяма жертва.
Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш.
към беседата >>
Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи.
Най-първо трябва да не се унижаваш. Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум.
Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи.
Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“.
към беседата >>
След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно.
Стомахът е свързан с жизненото тяло на човека. Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре.
След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно.
Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си.
към беседата >>
Много големи несгоди има.
Пък храната ти може да я любиш. В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва.
Много големи несгоди има.
В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш.
към беседата >>
Който знае да работи, по-малко шум вдига.
Не мисли, че ти като хванеш метлата, това е унижение. Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи.
Който знае да работи, по-малко шум вдига.
Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти?
към беседата >>
Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш.
Значи, ако искате, по един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно.
Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш.
Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия.
към беседата >>
В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите.
В любовта се обръща по-голямо внимание. Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има.
В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите.
Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов.
към беседата >>
Туй е приятно.
Значи има учено метене. Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига.
Туй е приятно.
Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво?
към беседата >>
Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека.
Има известни тонове, тонът „до“ влияе. Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш.
Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека.
Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни.
към беседата >>
Вземеш билет, качиш се на трена.
Онези предмети, които предават в областта на любовта, те са зависими от нас. По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите.
Вземеш билет, качиш се на трена.
Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата.
към беседата >>
Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво?
Аз, ако мета, няма да вдигам толкова прах, колкото слугинята. А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно.
Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво?
“ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея.
към беседата >>
Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят.
Но в сегашната музика тонът „до“ вече влияе на стомаха. Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека.
Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят.
Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/.
към беседата >>
Тренът те носи.
По-голяма жертва се изисква в любовта. Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена.
Тренът те носи.
Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му.
към беседата >>
“ Какво ще му кажеш?
А пък аз, ако работя, няма да дигам толкова шум. Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво?
“ Какво ще му кажеш?
Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се.
към беседата >>
Пак ще се образува един кръг, имате едно движение.
Ако ти пееш, ти може да пееш добре. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят.
Пак ще се образува един кръг, имате едно движение.
Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“.
към беседата >>
Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш.
Любовта изисква голяма жертва. Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи.
Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш.
Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения.
към беседата >>
Казваш: „Много добре пя“.
Понеже онзи, който не работи, вдига повече шум отколкото онзи, който знае да работи. Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш?
Казваш: „Много добре пя“.
– Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“.
към беседата >>
Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си.
След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение.
Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си.
Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам?
към беседата >>
Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш.
Много големи несгоди има. В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш.
Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш.
То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат.
към беседата >>
– Харесва ли ти?
Който знае да работи, по-малко шум вдига. Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“.
– Харесва ли ти?
Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш?
към беседата >>
Тези за стомаха са активни, груба енергия.
Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползуваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си.
Тези за стомаха са активни, груба енергия.
Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям.
към беседата >>
То е любов.
В обичта имаме един уреден свят, лесно стават работите. Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш.
То е любов.
Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма.
към беседата >>
Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво?
Туй е приятно. Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти?
Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво?
“ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“.
към беседата >>
Онези за чувствата, те са по-деликатни.
Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия.
Онези за чувствата, те са по-деликатни.
/Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето?
към беседата >>
Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата.
Вземеш билет, качиш се на трена. Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов.
Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата.
Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма.
към беседата >>
“ Казвам: „Чакай аз да ти попея.
Онзи, който знае да пее, няма да пита; онзи, който не знае пита: „Пях ли хубаво? “ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво?
“ Казвам: „Чакай аз да ти попея.
Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате.
към беседата >>
/Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/.
Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък горе – то вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни.
/Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/.
Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим?
към беседата >>
Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му.
Тренът те носи. Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата.
Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му.
Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш.
към беседата >>
Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се.
“ Какво ще му кажеш? Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея.
Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се.
Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец.
към беседата >>
Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“.
Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/.
Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“.
В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда?
към беседата >>
Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения.
Дойдеш до любовта, ти пеш ще пътуваш. Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му.
Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения.
Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство.
към беседата >>
Аз да ти попея“.
Казваш: „Много добре пя“. – Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се.
Аз да ти попея“.
Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“.
към беседата >>
В какво ще постъпвам?
Та казвам: При сегашното състояние, трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“.
В какво ще постъпвам?
Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума?
към беседата >>
Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат.
Зимно време може да е 20–30 градуса студ, облечен си с кожух, ти тръгнеш, отиваш. То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения.
Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат.
По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз?
към беседата >>
Казва: „Че ти знаеш да пееш?
– Харесва ли ти? Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“.
Казва: „Че ти знаеш да пееш?
“. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец.
към беседата >>
Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям.
Тези за стомаха са активни, груба енергия. Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам?
Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям.
Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е?
към беседата >>
По-своенравни деца от хората няма.
То е любов. Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат.
По-своенравни деца от хората няма.
Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“.
към беседата >>
“. Казвам: „Благодарение на тебе“.
Какво да му кажеш, кажете ми, когато някой ме пита: „Пях ли хубаво? “ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш?
“. Казвам: „Благодарение на тебе“.
Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса.
към беседата >>
Коя е най-съдържателната дума за яденето?
Онези за чувствата, те са по-деликатни. /Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям.
Коя е най-съдържателната дума за яденето?
Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“?
към беседата >>
Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма.
Дойдеш до обичта, качиш се на аероплан, по въздуха отгоре, свършиш си работата. Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма.
Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма.
Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят.
към беседата >>
Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате.
“ Казвам: „Чакай аз да ти попея. Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“.
Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате.
Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му.
към беседата >>
Коя е най-хубавата дума, която може да турим?
/Учителят пее: „Аз мога да кажа, че добре днес ще ям“/. Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето?
Коя е най-хубавата дума, която може да турим?
Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи.
към беседата >>
Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш.
Та казвам: Любовта е една сила, която работи във физическия свят за уреждането му. Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма.
Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш.
Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки.
към беседата >>
Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец.
Аз се въодушевих от тебе, досега мислех, че не мога да пея, казвам, като те слушам насърчих се. Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате.
Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец.
Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам.
към беседата >>
Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда?
Онова няма смисъл, „да постъпвам добре“. В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим?
Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда?
За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората?
към беседата >>
Те имат достойнство.
Любовта работи за уреждането на физическия свят и тогава стават всички стълкновения. Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш.
Те имат достойнство.
„Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват?
към беседата >>
Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“.
Аз да ти попея“. Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец.
Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“.
Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея.
към беседата >>
За вас, коя е най-хубавата дума?
В какво ще постъпвам? Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда?
За вас, коя е най-хубавата дума?
Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората.
към беседата >>
„Как казва, ти знаеш ли кой съм аз?
Не че любовта ги прави, но тя е една сила, която може да се справи с всичките неразбранщини, които хората имат. По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство.
„Как казва, ти знаеш ли кой съм аз?
– Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят?
към беседата >>
Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец.
Казва: „Че ти знаеш да пееш? “. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“.
Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец.
Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“.
към беседата >>
Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е?
Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям, здраво ще ям, прилежно ще ям. Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума?
Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е?
Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо.
към беседата >>
– Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“.
По-своенравни деца от хората няма. Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз?
– Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“.
Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка.
към беседата >>
Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса.
“. Казвам: „Благодарение на тебе“. Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец.
Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса.
Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея.
към беседата >>
Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“?
Коя е най-съдържателната дума за яденето? Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е?
Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“?
Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето.
към беседата >>
Не искат да учат, не искат да работят.
Те са най-умните и най-добрите деца, но и по-своенравни деца от хората няма. Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“.
Не искат да учат, не искат да работят.
Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка.
към беседата >>
Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му.
Защото всякога, когато вие слушате много добър певец вие се вковавате. Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса.
Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му.
Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея. Човек само в един добре отоплен салон може да пее.
към беседата >>
Сега във вашия ум седят известни идеи.
Коя е най-хубавата дума, която може да турим? Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“?
Сега във вашия ум седят известни идеи.
Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето.
към беседата >>
Искат да имат високи бележки, най-високи оценки.
Всички са царски синове, професори, не знаеш какво да му кажеш. Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят.
Искат да имат високи бележки, най-високи оценки.
Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят?
към беседата >>
Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам.
Като чуеш другия, насърчиш се, казваш: „Мога и аз да пея“ Казвам: Всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му.
Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам.
Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея. Човек само в един добре отоплен салон може да пее. Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
към беседата >>
Вие казвате: „Какво ще кажат хората?
Коя дума вие мислите, че в български език най-подхожда? За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи.
Вие казвате: „Какво ще кажат хората?
“ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят.
към беседата >>
Нали във вашия живот искате да ви оценяват?
Те имат достойнство. „Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки.
Нали във вашия живот искате да ви оценяват?
За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“.
към беседата >>
Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея.
Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам.
Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея.
Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея. Човек само в един добре отоплен салон може да пее. Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
към беседата >>
“ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората.
За вас, коя е най-хубавата дума? Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората?
“ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората.
Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите?
към беседата >>
За какво ще ви оценят?
„Как казва, ти знаеш ли кой съм аз? – Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват?
За какво ще ви оценят?
Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това.
към беседата >>
Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“.
Този, който в мене подигне едно желание, той е добър певец. Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея.
Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“.
Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея. Човек само в един добре отоплен салон може да пее. Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
към беседата >>
Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо.
Ако аз изпея: „Аз мога добре да ям“, музикално ли е? Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората.
Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо.
Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно?
към беседата >>
Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка.
– Царски син, че с мене трябва да се обхождаш добре“. Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят?
Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка.
Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат.
към беседата >>
Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея.
Този, който много хубаво пее при мене, той е близо до фокуса. Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“.
Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея.
Човек само в един добре отоплен салон може да пее. Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
към беседата >>
Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето.
Вие как бихте изпели, „Аз мога добре да ям“? Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо.
Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето.
При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение.
към беседата >>
Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка.
Не искат да учат, не искат да работят. Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка.
Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка.
Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо.
към беседата >>
Човек само в един добре отоплен салон може да пее.
Този човек, който е надалеч, не мога да чуя гласа му. Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея.
Човек само в един добре отоплен салон може да пее.
Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
към беседата >>
При яденето ще мислиш само за яденето.
Сега във вашия ум седят известни идеи. Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето.
При яденето ще мислиш само за яденето.
При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката.
към беседата >>
Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят?
Искат да имат високи бележки, най-високи оценки. Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка.
Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят?
Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия.
към беседата >>
Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
Ония прости певци са гениални, само че много надалече, че не мога да ги слушам. Казвам: Много хубаво, чакай аз да ти попея. Казва: „Не мислех, че ти толкова хубаво пееш“. Казвам: Понеже сега дойдох близо при тебе, едно време аз като бях далече, не можех да пея. Човек само в един добре отоплен салон може да пее.
Но като излезе горе на Мусала при 24 градуса студ, не може да пее, условията са лоши.
към беседата >>
При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят.
Вие казвате: „Какво ще кажат хората? “ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето.
При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят.
Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство.
към беседата >>
Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“.
Нали във вашия живот искате да ви оценяват? За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят?
Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“.
Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо.
към беседата >>
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех.
Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен.
към беседата >>
Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите?
“ В яденето, когато започваме да ядем ние не мислим, какво ще кажат хората. Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят.
Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите?
Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш.
към беседата >>
Аз изключвам това.
За какво ще ви оценят? Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“.
Аз изключвам това.
Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи.
към беседата >>
Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех.
Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават.
Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене.
към беседата >>
Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно?
Забележете, когато някой човек дойде гладен, той е концентриран в яденето, в паницата, той хич не обръща внимание какво е наоколо. Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите?
Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно?
Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“.
към беседата >>
Тия деца, не са добри, които не се учат.
Ако правите хубаво, ще имате една хубава оценка. Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това.
Тия деца, не са добри, които не се учат.
В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит.
към беседата >>
Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават.
Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове.
Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене.
към беседата >>
Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение.
Ако вие обръщате внимание, кой гледа на вас при яденето, вие не мислите за яденето. При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно?
Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение.
Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това?
към беседата >>
В тях има нещо скрито лошо.
Ако учите хубаво, ще имате една хубава оценка. Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат.
В тях има нещо скрито лошо.
Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми.
към беседата >>
Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове.
Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто.
Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“.
към беседата >>
Временно аз разглеждам музиката.
При яденето ще мислиш само за яденето. При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение.
Временно аз разглеждам музиката.
То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете?
към беседата >>
Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия.
Но да кажем, не пеете добре, не учите добре, не работите добре, не рисувате добре, каквото захванете, не го вършите добре, в какво ще ви оценят? Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо.
Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия.
Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си.
към беседата >>
Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто.
Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката.
И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон.
към беседата >>
То е свещено чувство.
При яденето ще ти дойдат гости от невидимия свят. Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката.
То е свещено чувство.
Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме.
към беседата >>
Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо.
Въпреки всичкото добро желание на учителя, казва: „Добро е това дете, ама неспособно“. Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия.
Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо.
То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“.
към беседата >>
И всеки тон да е доволен.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката.
И всеки тон да е доволен.
Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието?
към беседата >>
Ти ще чувствуваш.
Една ябълка, знаете ли какво представя, ако вие я вкусите? Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство.
Ти ще чувствуваш.
Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част.
към беседата >>
То иска да работи.
Аз изключвам това. Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо.
То иска да работи.
Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище.
към беседата >>
Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене.
Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен.
Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене.
И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.
към беседата >>
Казва Христос: „Аз съм живият хляб“.
Знаете ли тия малките клетки, от които ябълката е съставена, откъде идат, или някоя круша, или житното зърно? Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш.
Казва Христос: „Аз съм живият хляб“.
Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот.
към беседата >>
Аз в своите наблюдения имам един опит.
Тия деца, не са добри, които не се учат. В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи.
Аз в своите наблюдения имам един опит.
Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш.
към беседата >>
И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене.
Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене.
И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене.
Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство.
към беседата >>
Как ще разберете това?
Онзи, който не е музикален, така може да мисли, но онзи, който е музикален, той има друго отношение. Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“.
Как ще разберете това?
Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила.
към беседата >>
Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми.
В тях има нещо скрито лошо. Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит.
Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми.
Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер.
към беседата >>
Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“.
Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене.
Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“.
То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря.
към беседата >>
Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете?
Временно аз разглеждам музиката. То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това?
Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете?
Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил.
към беседата >>
Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си.
Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми.
Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си.
Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер. Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
То е полутон.
Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“.
То е полутон.
Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано.
към беседата >>
Значи ние се самозаблуждаваме.
То е свещено чувство. Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете?
Значи ние се самозаблуждаваме.
Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен.
към беседата >>
Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“.
Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си.
Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“.
Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер. Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
Какво е полутонието?
И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон.
Какво е полутонието?
„До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син.
към беседата >>
Ние мислим, че туй парче е само една част.
Ти ще чувствуваш. Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме.
Ние мислим, че туй парче е само една част.
Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си.
към беседата >>
Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище.
То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“.
Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище.
Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер. Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
„До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.
Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието?
„До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.
Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава.
към беседата >>
Но ние вече сме в съприкосновение с един живот.
Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част.
Но ние вече сме в съприкосновение с един живот.
Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен.
към беседата >>
Казва: „Ти човек няма да станеш.
Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище.
Казва: „Ти човек няма да станеш.
И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер. Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
Значи „до“-то има семейство.
И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.
Значи „до“-то има семейство.
Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката.
към беседата >>
Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила.
Как ще разберете това? Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот.
Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила.
И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален.
към беседата >>
И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер.
Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш.
И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер.
Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
Всеки бемол е дъщеря.
Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство.
Всеки бемол е дъщеря.
В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава.
към беседата >>
И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил.
Ако от този жив хляб ви се даде едно малко парче, как ще го ядете? Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила.
И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил.
Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие.
към беседата >>
Трябваше, казва поп да стане“.
Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер.
Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано.
То е полутон. Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря.
В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано.
Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма.
към беседата >>
Ти си гладен.
Значи ние се самозаблуждаваме. Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил.
Ти си гладен.
Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта?
към беседата >>
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света.
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света.
Пратил ви е за инженери. Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил.
към беседата >>
Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син.
Какво е полутонието? „До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано.
Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син.
Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила.
към беседата >>
Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си.
Ние мислим, че туй парче е само една част. Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен.
Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си.
Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат.
към беседата >>
Пратил ви е за инженери.
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света.
Пратил ви е за инженери.
Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери.
към беседата >>
Синът повишава, дъщерята понижава.
„До диез“ е син, а „до бемол“ е дъщеря. Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син.
Синът повишава, дъщерята понижава.
Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна.
към беседата >>
Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен.
Но ние вече сме в съприкосновение с един живот. Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си.
Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен.
Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат.
към беседата >>
Всички ние изучаваме изкуството на инженерството.
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света. Пратил ви е за инженери.
Всички ние изучаваме изкуството на инженерството.
Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване.
към беседата >>
Вие не разбирате музиката.
Значи „до“-то има семейство. Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава.
Вие не разбирате музиката.
Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Ако си радостен, значи си музикален.
Всяко парче от хранителни вещества, то показва целокупния живот, от който ние възприемаме сила. И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен.
Ако си радостен, значи си музикален.
Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат.
към беседата >>
Като ходим, това е мерене.
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света. Пратил ви е за инженери. Всички ние изучаваме изкуството на инженерството.
Като ходим, това е мерене.
Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата.
към беседата >>
Синът дава.
Всеки бемол е дъщеря. В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката.
Синът дава.
При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни.
към беседата >>
Ако си скръбен, значи има някакво препятствие.
И всяко едно ядене показва услугата, която този съзнателен живот ти е направил. Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален.
Ако си скръбен, значи има някакво препятствие.
Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга.
към беседата >>
Все мерим.
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света. Пратил ви е за инженери. Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене.
Все мерим.
Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство.
към беседата >>
При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма.
В една песен дъщерите идат по-рано, а в някоя песен синовете идат по-рано. Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава.
При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма.
В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила.
към беседата >>
Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта?
Ти си гладен. Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие.
Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта?
При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам.
към беседата >>
Няма някой, който да не е мерил.
Аз да ви кажа: „Господ не ви е пратил за попове в света. Пратил ви е за инженери. Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене. Все мерим.
Няма някой, който да не е мерил.
Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия.
към беседата >>
В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила.
Но ето „до“-то като вземеш, имаш възможност да има една дъщеря и един син. Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма.
В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила.
Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение.
към беседата >>
При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат.
Ти обръщаш тогава своята мисъл по един или по друг смисъл към Бога, веднага той да ти даде нещо от себе си. Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта?
При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат.
А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта.
към беседата >>
Имате големи инженери и малки инженери.
Пратил ви е за инженери. Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил.
Имате големи инженери и малки инженери.
Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия. Казваме: „До“-то долу туряме“.
към беседата >>
Силата е потребна.
Синът повишава, дъщерята понижава. Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила.
Силата е потребна.
Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила.
към беседата >>
А при тъгата тебе те натискат.
Тази храна като влезе, този живият хляб като влезе, ти ще се почувствуваш радостен. Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат.
А при тъгата тебе те натискат.
При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо.
към беседата >>
Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване.
Всички ние изучаваме изкуството на инженерството. Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери.
Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване.
Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия. Казваме: „До“-то долу туряме“. Не може да го туряте без спомагателна линия.
към беседата >>
Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел.
Вие не разбирате музиката. Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна.
Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел.
Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира.
към беседата >>
При тъгата тебе те натискат.
Ако си радостен, значи си музикален. Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат.
При тъгата тебе те натискат.
При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо. То е само едно обяснение.
към беседата >>
Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата.
Като ходим, това е мерене. Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване.
Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата.
Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия. Казваме: „До“-то долу туряме“. Не може да го туряте без спомагателна линия.
към беседата >>
Сила и мекота, това са две неща потребни.
Синът дава. При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел.
Сила и мекота, това са две неща потребни.
За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат.
към беседата >>
При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга.
Ако си скръбен, значи има някакво препятствие. Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат.
При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга.
При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо. То е само едно обяснение. Защото една скръб може да има.
към беседата >>
Туй е инженерство.
Все мерим. Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата.
Туй е инженерство.
Туряме „до“ на спомагателна линия. Казваме: „До“-то долу туряме“. Не може да го туряте без спомагателна линия.
към беседата >>
За да се извърши една работа, трябва сила.
При повишението на един тон обмяната става по-голяма, а в бемола дълбочината на тона е по-голяма. В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни.
За да се извърши една работа, трябва сила.
В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене.
към беседата >>
При скръбта, режат малко оттук, оттам.
Запример, ако вие сте тъжни, ако сте скръбни, каква е разликата между тъгата и скръбта? При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга.
При скръбта, режат малко оттук, оттам.
Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо. То е само едно обяснение. Защото една скръб може да има.
към беседата >>
Туряме „до“ на спомагателна линия.
Няма някой, който да не е мерил. Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство.
Туряме „до“ на спомагателна линия.
Казваме: „До“-то долу туряме“. Не може да го туряте без спомагателна линия.
към беседата >>
В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение.
В един мек тон има по-голяма мекота, в повишението има сила. Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила.
В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение.
За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът.
към беседата >>
Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта.
При скръбта тебе те режат на парчета, парче по парче те режат. А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам.
Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта.
Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо. То е само едно обяснение. Защото една скръб може да има.
към беседата >>
Казваме: „До“-то долу туряме“.
Имате големи инженери и малки инженери. Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия.
Казваме: „До“-то долу туряме“.
Не може да го туряте без спомагателна линия.
към беседата >>
За да се постигне един тон, трябва сила.
Силата е потребна. Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение.
За да се постигне един тон, трябва сила.
Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение.
към беседата >>
Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо.
А при тъгата тебе те натискат. При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта.
Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо.
То е само едно обяснение. Защото една скръб може да има.
към беседата >>
Не може да го туряте без спомагателна линия.
Ние всички изучаваме изкуството на иженерството – измерване. Нали в музиката, като се композират някои неща, се измерват тактовете, времето определят, поставят се по местата. Туй е инженерство. Туряме „до“ на спомагателна линия. Казваме: „До“-то долу туряме“.
Не може да го туряте без спомагателна линия.
към беседата >>
Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира.
Тази сила, ако няма мекота тя не може да постигне своята цел. Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила.
Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира.
Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества.
към беседата >>
То е само едно обяснение.
При тъгата тебе те натискат. При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо.
То е само едно обяснение.
Защото една скръб може да има.
към беседата >>
Та казвам: Сега ние имаме една работа.
Та казвам: Сега ние имаме една работа.
Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя.
към беседата >>
Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат.
Сила и мекота, това са две неща потребни. За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира.
Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат.
Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение.
към беседата >>
Защото една скръб може да има.
При тъгата, отгоре те натискат, то е тъга. При скръбта, режат малко оттук, оттам. Само за обяснение е туй между тъгата и скръбта. Едното е подтиснато състояние, при другото ти отнемат нещо. То е само едно обяснение.
Защото една скръб може да има.
към беседата >>
Знаете ли какво означава „поп“?
Та казвам: Сега ние имаме една работа.
Знаете ли какво означава „поп“?
– Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава?
към беседата >>
Това са методи за пеене.
За да се извърши една работа, трябва сила. В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат.
Това са методи за пеене.
За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат.
към беседата >>
Представете си, че вие имате едно дете.
Представете си, че вие имате едно дете.
Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите. Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли.
към беседата >>
– Поп да станеш, то е една от най-великите работи.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“?
– Поп да станеш, то е една от най-великите работи.
А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“.
към беседата >>
За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът.
В „до“ едновременно има сила, има и мекота за постижение. За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене.
За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът.
Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия.
към беседата >>
Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите.
Представете си, че вие имате едно дете.
Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите.
Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб.
към беседата >>
А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи.
А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш.
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят?
към беседата >>
Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение.
За да се постигне един тон, трябва сила. Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът.
Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение.
Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности.
към беседата >>
Виждали ли сте вие деца с нашарени косми?
Представете си, че вие имате едно дете. Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите.
Виждали ли сте вие деца с нашарени косми?
Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти.
към беседата >>
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш.
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш.
Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете.
към беседата >>
Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества.
Мекото трябва, за да се приложи, да се реализира. Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение.
Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества.
Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм.
към беседата >>
Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите.
Представете си, че вие имате едно дете. Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите. Виждали ли сте вие деца с нашарени косми?
Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите.
Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“.
към беседата >>
Попът си дига ръката и благославя.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш.
Попът си дига ръката и благославя.
Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека.
към беседата >>
Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение.
Без мекота в света нещата не могат да се реализират, без сила не може да се постигнат. Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества.
Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение.
Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни.
към беседата >>
Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче.
Представете си, че вие имате едно дете. Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите. Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите.
Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче.
Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката.
към беседата >>
Какво означава?
Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя.
Какво означава?
– Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете?
към беседата >>
Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат.
Това са методи за пеене. За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение.
Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат.
Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш.
към беседата >>
Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли.
Представете си, че вие имате едно дете. Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите. Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче.
Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли.
Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън.
към беседата >>
– Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“.
– Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава?
– Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“.
Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас.
към беседата >>
Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия.
За мене силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат.
Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия.
Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога!
към беседата >>
Може да се образува една скръб.
Влезли са въшки в главата му, оставили са своите гниди по космите. Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли.
Може да се образува една скръб.
Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление.
към беседата >>
Ако той не е учил, работите как ще се поправят?
А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“.
Ако той не е учил, работите как ще се поправят?
Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си.
към беседата >>
Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности.
Основният тон „до“ е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай или едно разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия.
Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности.
Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите.
към беседата >>
Ама тази скръб е на място, понеже чисти.
Виждали ли сте вие деца с нашарени косми? Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб.
Ама тази скръб е на място, понеже чисти.
Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление. Каква роля играе едно пицикато?
към беседата >>
Вие сега искате попове да станете.
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят?
Вие сега искате попове да станете.
Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“.
към беседата >>
Всеки ден животът виси на косъм.
Аз като взема „до“-то, това е език на много разумни същества. Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности.
Всеки ден животът виси на косъм.
Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно.
към беседата >>
Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“.
Аз съм виждал гниди така се наредили, белички, белички по космите. Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти.
Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“.
Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление. Каква роля играе едно пицикато? Даже онези, които го правят не знаят.
към беседата >>
Ами, че трябва да се поправи характера на човека.
Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете.
Ами, че трябва да се поправи характера на човека.
Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря.
към беседата >>
Всеки ден може да изчезне животът ни.
Има цяла една категория същества, безброй същества разумни, че като вземам техният тон, „до“ е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм.
Всеки ден може да изчезне животът ни.
Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света.
към беседата >>
Пицикато имате в музиката.
Някой път с гребена може да ги извадиш, всеки косъм изтегляш, детето започва да плаче. Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“.
Пицикато имате в музиката.
Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление. Каква роля играе едно пицикато? Даже онези, които го правят не знаят.
към беседата >>
Как ще го поправиш, я ми кажете?
Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека.
Как ще го поправиш, я ми кажете?
Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“.
към беседата >>
Затуй именно, трябва да се молиш.
Колкото по-правилно пея, повече ще ми дадат. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни.
Затуй именно, трябва да се молиш.
Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме.
към беседата >>
Пицикато е изваждане на гнидите навън.
Като теглят да извадят гнидите, изтеглят и космите из корена, та боли. Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката.
Пицикато е изваждане на гнидите навън.
То е така само едно уподобление. Каква роля играе едно пицикато? Даже онези, които го правят не знаят.
към беседата >>
Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас.
– Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете?
Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас.
Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря.
към беседата >>
Обръщай погледа си към Бога!
Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи разумен възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия, неблагоприятните условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш.
Обръщай погледа си към Бога!
Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение.
към беседата >>
То е така само едно уподобление.
Може да се образува една скръб. Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън.
То е така само едно уподобление.
Каква роля играе едно пицикато? Даже онези, които го правят не знаят.
към беседата >>
Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си.
Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас.
Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си.
Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така?
към беседата >>
Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите.
Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности. Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога!
Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите.
В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив.
към беседата >>
Каква роля играе едно пицикато?
Ама тази скръб е на място, понеже чисти. Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление.
Каква роля играе едно пицикато?
Даже онези, които го правят не знаят.
към беседата >>
Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“.
Вие сега искате попове да станете. Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си.
Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“.
Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората.
към беседата >>
В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно.
Всеки ден животът виси на косъм. Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите.
В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно.
Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън.
към беседата >>
Даже онези, които го правят не знаят.
Майката вземе гребена, навързва зъбците с конец, като прекарва гребена в косата, между тия зъбци на гребена гнидите остават и главата се освобождава от гнидите от малките „пичинета“. Пицикато имате в музиката. Пицикато е изваждане на гнидите навън. То е така само едно уподобление. Каква роля играе едно пицикато?
Даже онези, които го правят не знаят.
към беседата >>
Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря.
Ами, че трябва да се поправи характера на човека. Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“.
Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря.
Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората?
към беседата >>
Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света.
Всеки ден може да изчезне животът ни. Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно.
Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света.
Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън. Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка.
към беседата >>
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“.
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“.
Казва: „И аз не мога да го разбера“. Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена.
към беседата >>
Всичките тия хора казват: „Заповядайте“.
Как ще го поправиш, я ми кажете? Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря.
Всичките тия хора казват: „Заповядайте“.
Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си?
към беседата >>
Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме.
Затуй именно, трябва да се молиш. Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света.
Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме.
Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън. Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка. Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
към беседата >>
Казва: „И аз не мога да го разбера“.
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“.
Казва: „И аз не мога да го разбера“.
Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това.
към беседата >>
Аз нищо не им говоря.
Ако вие сте беден човек, при мене дойдете, аз пътувам с вас. Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“.
Аз нищо не им говоря.
Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга.
към беседата >>
Искаш да работиш, но нямаш разположение.
Обръщай погледа си към Бога! Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме.
Искаш да работиш, но нямаш разположение.
Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън. Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка. Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
към беседата >>
Той я писал, но не знае.
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“. Казва: „И аз не мога да го разбера“.
Той я писал, но не знае.
Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя.
към беседата >>
Защо тия хора постъпват спрямо мене така?
Ако вие сте закъсали, че навсякъде не ви приемат, а аз певец или музикант, навсякъде показвам изкуството си. Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря.
Защо тия хора постъпват спрямо мене така?
– Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна.
към беседата >>
Искаш да работиш, но не си справедлив.
Всяка сутрин като станете, не се обленявайте, отправете сърцето си към Бога и ума си към Бога, след туй за да влезете в съобщение с вашите братя, попейте си и целия ден ще ви бъде леко на душата, лесно ще учите. В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение.
Искаш да работиш, но не си справедлив.
Работил си повече, искаш да оценят работата отвън. Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка. Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
към беседата >>
Запример, човек казва: „То е грандиозно!
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“. Казва: „И аз не мога да го разбера“. Той я писал, но не знае.
Запример, човек казва: „То е грандиозно!
“ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал.
към беседата >>
– Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората.
Вие казвате, разправяте ми: „Лоши са тия хора, гонят ме навсякъде, не ме приемат“. Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така?
– Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората.
Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе.
към беседата >>
Работил си повече, искаш да оценят работата отвън.
В каквато и да е област искайте работа, която може да свършите и ще ви бъде приятно. Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив.
Работил си повече, искаш да оценят работата отвън.
Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка. Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
към беседата >>
“ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико!
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“. Казва: „И аз не мога да го разбера“. Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно!
“ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико!
Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал.
към беседата >>
Като идете в света, какво трябва да направите за хората?
Аз щом се спра някъде, извадя си цигулката, започна да свиря. Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората.
Като идете в света, какво трябва да направите за хората?
Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза.
към беседата >>
Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка.
Казвам: Това е един начин за работа, за една такава продуктивна работа в света. Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън.
Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка.
Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
към беседата >>
Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена.
Питали един испански поет, след като написал много хубаво стихотворение: „Отлична поезия, му казват, но на еди-кое си място, в еди-кой си куплет, не може да разберем“. Казва: „И аз не мога да го разбера“. Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико!
Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена.
Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал.
към беседата >>
Ами вие в света какво трябва да направите за себе си?
Всичките тия хора казват: „Заповядайте“. Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората?
Ами вие в света какво трябва да направите за себе си?
Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна.
към беседата >>
Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
Защото на нас сега ни липсва сила, любов нямаме. Искаш да работиш, но нямаш разположение. Искаш да работиш, но не си справедлив. Работил си повече, искаш да оценят работата отвън. Искаш да се учиш, но веднага искаш да ти турят висока бележка.
Пък ти ще учиш не за бележка, ще учиш за самото знание.
към беседата >>
Грандиозно, велико е това.
Казва: „И аз не мога да го разбера“. Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена.
Грандиозно, велико е това.
Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното?
към беседата >>
Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга.
Аз нищо не им говоря. Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си?
Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга.
Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо.
към беседата >>
Та сега оценявайте туй, което имате.
Та сега оценявайте туй, което имате.
Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал. Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден.
към беседата >>
Туй аз разбирам, мога да го направя.
Той я писал, но не знае. Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това.
Туй аз разбирам, мога да го направя.
Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено.
към беседата >>
Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна.
Защо тия хора постъпват спрямо мене така? – Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга.
Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна.
Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни.
към беседата >>
Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал.
Та сега оценявайте туй, което имате.
Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал.
Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“.
към беседата >>
Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал.
Запример, човек казва: „То е грандиозно! “ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя.
Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал.
Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа.
към беседата >>
Те ще имат едно добро мнение заради тебе.
– Защото зная да свиря и да пея на тях, пък ти нищо ни си направил и искаш да те приемат хората. Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна.
Те ще имат едно добро мнение заради тебе.
След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък.
към беседата >>
Значи, колкото материал имате, върху него да работите.
Та сега оценявайте туй, което имате. Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал.
Значи, колкото материал имате, върху него да работите.
Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка.
към беседата >>
Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал.
“ Но, какво е грандиозно, не го знае. Велико! Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал.
Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал.
Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение.
към беседата >>
След туй втората фаза.
Като идете в света, какво трябва да направите за хората? Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе.
След туй втората фаза.
Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът.
към беседата >>
Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение?
Та сега оценявайте туй, което имате. Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал. Значи, колкото материал имате, върху него да работите.
Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение?
Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне?
към беседата >>
Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал.
Тази идея,„грандиозно“ е много неопределена. Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал.
Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал.
Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора.
към беседата >>
Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна.
Ами вие в света какво трябва да направите за себе си? Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза.
Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна.
На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш.
към беседата >>
Колцина от вас имате милосърдие?
Та сега оценявайте туй, което имате. Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал. Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение?
Колцина от вас имате милосърдие?
Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си.
към беседата >>
Кое е разбраното?
Грандиозно, велико е това. Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал.
Кое е разбраното?
Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора.
към беседата >>
На другите ще направиш нещо.
Най-първо ще ядеш, ще направиш една малка услуга. Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна.
На другите ще направиш нещо.
Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици.
към беседата >>
Човек да бъде милосърден.
Та сега оценявайте туй, което имате. Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал. Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие?
Човек да бъде милосърден.
Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш!
към беседата >>
Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено.
Туй аз разбирам, мога да го направя. Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното?
Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено.
Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме.
към беседата >>
Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни.
Значи, всичките ония жители, които са в тебе ще им дадеш храна. Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо.
Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни.
После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш.
към беседата >>
Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“.
Благодарете на Бога за това, което Бог ти е дал. Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден.
Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“.
Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие.
към беседата >>
Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа.
Туй, което не може да го направиш, не си го разбрал. Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено.
Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа.
Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй?
към беседата >>
После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък.
Те ще имат едно добро мнение заради тебе. След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни.
После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък.
Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе.
към беседата >>
Казвам на паяка.
Значи, колкото материал имате, върху него да работите. Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“.
Казвам на паяка.
Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам.
към беседата >>
Сега да направя едно сравнение.
Всяко нещо, което може да го направиш, ти си го разбрал. Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа.
Сега да направя едно сравнение.
Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина.
към беседата >>
Това е човекът.
След туй втората фаза. Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък.
Това е човекът.
Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа.
към беседата >>
Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне?
Сега, колцина от вас имате туй благородното търпение? Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка.
Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне?
“ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие.
към беседата >>
Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора.
Всяко нещо, което не може да го направиш, не си го разбрал. Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение.
Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора.
Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“.
към беседата >>
Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш.
Щом станеш, ще възприемеш въздуха, ще дадеш и на тях храна. На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът.
Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш.
Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“?
към беседата >>
“ – праща молитвата си.
Колцина от вас имате милосърдие? Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне?
“ – праща молитвата си.
Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го!
към беседата >>
Ние сме невежи, учени хора.
Кое е разбраното? Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора.
Ние сме невежи, учени хора.
Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете.
към беседата >>
Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици.
На другите ще направиш нещо. Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш.
Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици.
Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение.
към беседата >>
Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш!
Човек да бъде милосърден. Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си.
Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш!
Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума.
към беседата >>
Невежи, но учени хора сме.
Ако може да говориш на един чужд език, не да търсиш думите в речника, ами те да идат естествено, защото в света има едно знание, което иде естествено. Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора.
Невежи, но учени хора сме.
Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа.
към беседата >>
Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш.
Следователно, ще почувствуваш радостта на дробовете, те са доволни. После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици.
Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш.
Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана.
към беседата >>
Това е милосърдие.
Някой път аз слушам някоя муха бръмчи в стаята ми, моли се тя: „Милосърдие искам“. Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш!
Това е милосърдие.
Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“.
към беседата >>
Казва: „Как може тъй?
Човек носи едно знание в себе си, но туй знание за да дойде, трябва работа. Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме.
Казва: „Как може тъй?
“ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз.
към беседата >>
Те могат да я направят заради тебе.
После ще дадеш предметно учение и на ония жители, които са в твоя мозък. Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш.
Те могат да я направят заради тебе.
Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена.
към беседата >>
Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам.
Казвам на паяка. Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие.
Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам.
Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“.
към беседата >>
“ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина.
Сега да направя едно сравнение. Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй?
“ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина.
Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете.
към беседата >>
Тази е малко отвлечена работа.
Това е човекът. Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе.
Тази е малко отвлечена работа.
Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава?
към беседата >>
Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие.
Понеже аз съм там, чувам, че бръмчи, казва: „Няма ли кой да ми помогне? “ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам.
Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие.
Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее!
към беседата >>
Сега седи един казваш: „Чети“.
Представете си, че нашето невежество в света се дължи на следното: Ние сме учени хора. Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина.
Сега седи един казваш: „Чети“.
Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „отвлечена работа“?
Ще ядеш, ще дишаш, ще мислиш. Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа.
Какво разбирате под думата „отвлечена работа“?
„Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка?
към беседата >>
Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го!
“ – праща молитвата си. Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие.
Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го!
“ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“.
към беседата >>
Какво ще чете, той не може да чете.
Ние сме невежи, учени хора. Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“.
Какво ще чете, той не може да чете.
Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи.
към беседата >>
„Отвлечено“ – в българския език има двояко значение.
Като ядеш добре, като дишаш добре, като мислиш добре, ти правиш услуга на твоите поданици. Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“?
„Отвлечено“ – в българския език има двояко значение.
„Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата?
към беседата >>
“ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума.
Казвам на паяка: Слушай ще я пуснеш! Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го!
“ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума.
Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Даваш му книгата, той е невежа.
Невежи, но учени хора сме. Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете.
Даваш му книгата, той е невежа.
Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате.
към беседата >>
„Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана.
Следствие на това, те имат за тебе едно отлично понятие и може да свършат каквато работа искаш. Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение.
„Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана.
След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се.
към беседата >>
Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“.
Това е милосърдие. Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума.
Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“.
Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно.
към беседата >>
Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз.
Казва: „Как може тъй? “ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа.
Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз.
Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате?
към беседата >>
След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена.
Те могат да я направят заради тебе. Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана.
След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена.
Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я.
към беседата >>
Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“.
Казвам: Ще я пуснеш, иначе бастун имам, в стаята аз разполагам. Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“.
Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“.
Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете.
към беседата >>
Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете.
“ Аз съм в една тъмна стая, учен човек съм, зная да чета, няма светлина. Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз.
Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете.
Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете.
към беседата >>
Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава?
Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена.
Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава?
Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал.
към беседата >>
Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее!
Казвам: Навсякъде трябва да проявявате милосърдие. Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“.
Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее!
“ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали.
към беседата >>
Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете.
Сега седи един казваш: „Чети“. Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете.
Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете.
Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат.
към беседата >>
Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка?
Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава?
Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка?
Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“.
към беседата >>
“ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“.
Щом чуете зов на едно малко същество, което ви се моли, кажете: „Пуснете го! “ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее!
“ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“.
Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали. Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си.
към беседата >>
Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи.
Какво ще чете, той не може да чете. Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете.
Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи.
Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат. Значи носи своето знание.
към беседата >>
Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата?
„Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка?
Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата?
– За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато.
към беседата >>
Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно.
“ Видите някой човек, който страда, кажете някоя сладка дума. Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“.
Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно.
За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали. Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си. Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
към беседата >>
Тия условия нямате.
Даваш му книгата, той е невежа. Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи.
Тия условия нямате.
Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат. Значи носи своето знание. Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
към беседата >>
– За овцете разбира се.
„Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата?
– За овцете разбира се.
След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато. Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
към беседата >>
За Бога е всичко възможно.
Да кажем някой ученик го скъсали на изпита, кажи му: „Няма нищо, то е за твое добро, втория път ще издържиш“. Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно.
За Бога е всичко възможно.
Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали. Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си. Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
към беседата >>
Под думата „условия“ какво разбирате?
Аз, който нищо не зная и той, който много знае и той не може да чете, и аз. Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате.
Под думата „условия“ какво разбирате?
Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат. Значи носи своето знание. Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
към беседата >>
След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я.
След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се.
След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я.
Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато. Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
към беседата >>
Ако идете при него всичко ще постигнете.
Някой музикант закъсал, кажи му: „Не бой се, ще станеш музикант“. Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно.
Ако идете при него всичко ще постигнете.
В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали. Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си. Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
към беседата >>
Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете.
Но, ако дойде светлината, той изведнъж ще започне да чете. Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате?
Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете.
Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат. Значи носи своето знание. Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
към беседата >>
Вълкът като дойде и той задигнал.
Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я.
Вълкът като дойде и той задигнал.
Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато. Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
към беседата >>
В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали.
Някой е болен, каквото и да е положението, счупен е крака, кажи: „Ще оздравее! “ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете.
В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали.
Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си. Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
към беседата >>
Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат.
Който не знае да чете, невежият, и да дойде светлината, той не знае да чете, трябва да се учи да чете. Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете.
Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат.
Значи носи своето знание. Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
към беседата >>
Казвате: „Изгубих едно чувство“.
Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал.
Казвате: „Изгубих едно чувство“.
Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато. Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
към беседата >>
Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си.
“ Навсякъде носете радост и на себе си кажете: „Ще се оправи тази работа“. Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали.
Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си.
Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
към беседата >>
Значи носи своето знание.
Казвам: Сега мнозина от вас сте учени, невежи. Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат.
Значи носи своето знание.
Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
към беседата >>
Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато.
Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“.
Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато.
Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
Бог, който направил света е толкова всесилен, че няма нещо невъзможно. За Бога е всичко възможно. Ако идете при него всичко ще постигнете. В този свят онези, даровити ученици, които са намерили даровит учител, нещо са станали; които не са намерили, не са постигнали. Ако идем при Бога не с туй разбиране, което сега имаме , ако идем при Бога, нашият живот ще се развие, ще имаме постижения, че и ние ще бъдем доволни от себе си.
Няма по-хубаво нещо човек да е доволен.
към беседата >>
Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
Тия условия нямате. Под думата „условия“ какво разбирате? Като дойдат условията, вие веднага започвате да четете. Имаме такива случаи, че някои деца се раждат музикални, гениални, това дете на 4–5 години свири, няма да го учат. Значи носи своето знание.
Детето, което не е гениално, трябва да се учи.
към беседата >>
Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
– За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато.
Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига?
към беседата >>
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика?
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика?
– Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства. Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата.
към беседата >>
Сега мнозина от вас трябва да учите.
Сега мнозина от вас трябва да учите.
Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате. Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа? “ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш.
към беседата >>
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение.
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение.
Коя е причината за изгубването на вашето разположение? Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението.
към беседата >>
– Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства.
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика?
– Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства.
Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата.
към беседата >>
Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате.
Сега мнозина от вас трябва да учите.
Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате.
Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа? “ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия.
към беседата >>
Коя е причината за изгубването на вашето разположение?
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение.
Коя е причината за изгубването на вашето разположение?
Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“.
към беседата >>
Те са пели да въздействуват на своята дихателна система.
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика? – Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства.
Те са пели да въздействуват на своята дихателна система.
Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата. То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви.
към беседата >>
Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа?
Сега мнозина от вас трябва да учите. Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате.
Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа?
“ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно шише с вода.
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение. Коя е причината за изгубването на вашето разположение?
Допуснете, че имате едно шише с вода.
Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал.
към беседата >>
Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък.
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика? – Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства. Те са пели да въздействуват на своята дихателна система.
Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък.
Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата. То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви. Великите същества ще изпратят учители.
към беседата >>
“ Българският език е малко по-богат в туй отношение.
Сега мнозина от вас трябва да учите. Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате. Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа?
“ Българският език е малко по-богат в туй отношение.
Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“.
към беседата >>
Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята.
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение. Коя е причината за изгубването на вашето разположение? Допуснете, че имате едно шише с вода.
Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята.
Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода.
към беседата >>
Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах.
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика? – Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства. Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък.
Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах.
Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата. То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви. Великите същества ще изпратят учители.
към беседата >>
Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш.
Сега мнозина от вас трябва да учите. Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате. Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа? “ Българският език е малко по-богат в туй отношение.
Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш.
„Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш.
към беседата >>
Какво ще стане с вас?
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение. Коя е причината за изгубването на вашето разположение? Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята.
Какво ще стане с вас?
Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение?
към беседата >>
Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата.
Египтяните, откъде е започвала тяхната музика? – Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства. Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах.
Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата.
Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата. То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви. Великите същества ще изпратят учители.
към беседата >>
„Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш.
Сега мнозина от вас трябва да учите. Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате. Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа? “ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш.
„Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш.
Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор.
към беседата >>
Веднага вие си изгубвате настроението.
Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение. Коя е причината за изгубването на вашето разположение? Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас?
Веднага вие си изгубвате настроението.
Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен.
към беседата >>
Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата.
– Те са имали една гама, употребява ли са пеенето, за да въздействуват на своите чувства. Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата.
Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата.
То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви. Великите същества ще изпратят учители.
към беседата >>
Може да кажа, ако има условия.
Някои трябва да учите, понеже е дошла светлината, ще знаете, доколко разбирате. Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа? “ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш.
Може да кажа, ако има условия.
Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор.
към беседата >>
Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“.
Коя е причината за изгубването на вашето разположение? Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението.
Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“.
Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината?
към беседата >>
То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви.
Те са пели да въздействуват на своята дихателна система. Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата.
То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви.
Великите същества ще изпратят учители.
към беседата >>
Може това да кажа, ако има условия.
Сега, кое е по-хубаво да кажеш: „Аз мога да кажа или мога аз да кажа? “ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия.
Може това да кажа, ако има условия.
В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е.
към беседата >>
Ще започнете да му давате морал.
Допуснете, че имате едно шише с вода. Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“.
Ще започнете да му давате морал.
Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето.
към беседата >>
Великите същества ще изпратят учители.
Индусите са имали една музика, с която са въздействували на своя мозък. Ние в съвременната култура, ние въздействуваме на своя стомах. Ние сме направили една хармония отдолу нагоре постепенно в тия трите области: стомаха, дробовете, главата. Всичките тия музики да влязат в една музика и тогава ще имаме музика, която ще повлияе на стомаха, на дробовете, на главата. То са тия трите метода, чрез които ще работим, и бъдещата музика ще се прояви.
Великите същества ще изпратят учители.
към беседата >>
В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“.
“ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия.
В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“.
Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни.
към беседата >>
Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода.
Представете си, че вие сте в пустинята, дойде един и излее водата на земята. Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал.
Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода.
За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно.
към беседата >>
Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш.
Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“.
Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш.
Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна.
към беседата >>
За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение?
Какво ще стане с вас? Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода.
За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение?
Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го.
към беседата >>
Значи нямаш избор.
„Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш.
Значи нямаш избор.
Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията.
към беседата >>
Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен.
Веднага вие си изгубвате настроението. Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение?
Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен.
Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете.
към беседата >>
Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор.
Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор.
Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор.
Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“.
към беседата >>
Коя е причината?
Ще кажеш: „Защо вършиш това, тази постъпка не е разумна“. Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен.
Коя е причината?
Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш.
към беседата >>
Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е.
Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор.
Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е.
Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте.
към беседата >>
Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето.
Ще започнете да му давате морал. Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината?
Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето.
Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре!
към беседата >>
Пък има неща, които са условни.
В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е.
Пък има неща, които са условни.
Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте. Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката.
към беседата >>
Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно.
Но представете си, че този господин, който ви излял водата е при извора, вие си наливате вода. За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето.
Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно.
Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво.
към беседата >>
Има една музика, която е условна.
Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни.
Има една музика, която е условна.
Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте. Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката. Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
към беседата >>
Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го.
За същата постъпка, какво ще бъде вашето разположение? Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно.
Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го.
Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво. Как трябва да направите?
към беседата >>
Има една музика, която е извън условията.
Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна.
Има една музика, която е извън условията.
Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте. Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката. Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
към беседата >>
Ако не може да го напълните, не го празнете.
Защо в първия случай, като ви разлеят водата, вие сте недоволен, защо във втория случай като ви излеят водата, вие напълно сте доволен. Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го.
Ако не може да го напълните, не го празнете.
Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи.
към беседата >>
Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“.
Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията.
Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“.
Прави сте. Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката. Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
към беседата >>
Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш.
Коя е причината? Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете.
Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш.
Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише.
към беседата >>
Прави сте.
Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“.
Прави сте.
Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката. Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
към беседата >>
Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре!
Че в първия случай, като излеят водата шишето остане празно; във втория случай, излее се водата, но пак напълни шишето. Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш.
Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре!
“. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея?
към беседата >>
Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката.
Пък има неща, които са условни. Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте.
Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката.
Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
към беседата >>
“. Много хубаво.
Всичките погрешки в света седят не в изливането на водата, но понеже сте оставили шишето празно. Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре!
“. Много хубаво.
Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“.
към беседата >>
Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
Има една музика, която е условна. Има една музика, която е извън условията. Някой от вас може да каже: „Аз не мога да пея“. Прави сте. Дотогава, докато вие казвате, че аз не мога да пея, вие сте невежи в музиката.
Като кажеш, че мога да пея, значи разбираш.
към беседата >>
Как трябва да направите?
Та за това, всякога след като изпразните едно шише, напълнете го. Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво.
Как трябва да направите?
– Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил.
към беседата >>
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате.
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате.
Че то е разумното, в което човек се проявява. Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота.
към беседата >>
– Намери някой учен да те научи.
Ако не може да го напълните, не го празнете. Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво. Как трябва да направите?
– Намери някой учен да те научи.
То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/?
към беседата >>
Че то е разумното, в което човек се проявява.
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате.
Че то е разумното, в което човек се проявява.
Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума.
към беседата >>
То е изпразнено шише.
Щом искаш да изпразниш нещо, трябва да го напълниш. Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи.
То е изпразнено шише.
Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата!
към беседата >>
Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души.
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате. Че то е разумното, в което човек се проявява.
Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души.
Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето.
към беседата >>
Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея?
Щом го изпразниш, казват: „Вие не правите добре! “. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише.
Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея?
“ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво?
към беседата >>
Човешката душа има нещо общо с Божията душа.
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате. Че то е разумното, в което човек се проявява. Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души.
Човешката душа има нещо общо с Божията душа.
Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш.
към беседата >>
“ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“.
“. Много хубаво. Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея?
“ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“.
– Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме.
към беседата >>
Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят.
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате. Че то е разумното, в което човек се проявява. Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа.
Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят.
Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите.
към беседата >>
– Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил.
Как трябва да направите? – Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“.
– Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил.
Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите.
към беседата >>
Може да пееш само на онзи, който ти дал живота.
Сега някои от вас мислите, че вие в музиката, в този свят на музиката, вие може да успявате. Че то е разумното, в което човек се проявява. Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят.
Може да пееш само на онзи, който ти дал живота.
Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея.
към беседата >>
Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/?
– Намери някой учен да те научи. То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил.
Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/?
“ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем.
към беседата >>
Може да пееш само на онзи, който ти дал ума.
Че то е разумното, в което човек се проявява. Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота.
Може да пееш само на онзи, който ти дал ума.
Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как?
към беседата >>
“ Казва: „Не ми бутай водата!
То е изпразнено шише. Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/?
“ Казва: „Не ми бутай водата!
“. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш.
към беседата >>
Новото упражнение може ли да го изпеете?
Новото упражнение може ли да го изпеете?
– /Изпяхме няколко пъти упражнението: „Аз мога да кажа, че денят иде вече, слънцето изгрява да постъпим ние добре; Слънцето изгрява да мислим ние добре“./
към беседата >>
Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето.
Пението е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума.
Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето.
Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея!
към беседата >>
“. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво?
Казва: „Ти не пееш добре.“ – „Ами как трябва да пея? “ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата!
“. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво?
Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си.
към беседата >>
– /Изпяхме няколко пъти упражнението: „Аз мога да кажа, че денят иде вече, слънцето изгрява да постъпим ние добре; Слънцето изгрява да мислим ние добре“./
Новото упражнение може ли да го изпеете?
– /Изпяхме няколко пъти упражнението: „Аз мога да кажа, че денят иде вече, слънцето изгрява да постъпим ние добре; Слънцето изгрява да мислим ние добре“./
към беседата >>
Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш.
Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето.
Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш.
А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш.
към беседата >>
Допуснете, че двамата се конкурираме.
“ – „Ти не пееш добре, но аз не мога да ти кажа“. – Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво?
Допуснете, че двамата се конкурираме.
Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея.
към беседата >>
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние.
Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма.
към беседата >>
А пък заради него може да пееш и на другите.
Когато ти дойдеш да пееш, ти може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш.
А пък заради него може да пееш и на другите.
Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят.
към беседата >>
Ето какво трябва да направите.
– Ти си изпразнил шишето и не си го напълнил. Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме.
Ето какво трябва да направите.
Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми.
към беседата >>
Не мислете, че туй, което пее човек, е музика.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние.
Не мислете, че туй, което пее човек, е музика.
Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела.
към беседата >>
Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея.
Може да пееш само на онзи, който ти дал живота. Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите.
Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея.
Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш.
към беседата >>
Ще идем в света, ще пеем.
Съвременните хора казват: „Мога ли да ти изпразня шишето и да ти напълня друга /вода/? “ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите.
Ще идем в света, ще пеем.
Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха.
към беседата >>
Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние. Не мислете, че туй, което пее човек, е музика.
Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук.
Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете.
към беседата >>
Ами, че как?
Може да пееш само на онзи, който ти дал ума. Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея.
Ами, че как?
Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш. В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално.
към беседата >>
Ще идеш в една богата къща, ще пееш.
“ Казва: „Не ми бутай водата! “. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем.
Ще идеш в една богата къща, ще пееш.
Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем.
към беседата >>
Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние. Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук.
Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл.
Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение.
към беседата >>
Кат иде животът като любов, как няма да пея!
Може да пееш само на онзи, който ти дал сърцето. Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как?
Кат иде животът като любов, как няма да пея!
Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш. В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално. В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
към беседата >>
Ако ти дадат нещо, добър певец си.
“. Ако ние сме двама певци, кой от двамата пее хубаво? Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш.
Ако ти дадат нещо, добър певец си.
Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха.
към беседата >>
Но музиката иде от един възвишен свят.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние. Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл.
Но музиката иде от един възвишен свят.
То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът?
към беседата >>
Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш.
Като го видиш, ти вече мязаш на него, на него можеш да пееш. А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея!
Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш.
Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш. В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално. В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
към беседата >>
Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея.
Допуснете, че двамата се конкурираме. Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си.
Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея.
Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината.
към беседата >>
То е външната форма.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние. Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят.
То е външната форма.
Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието.
към беседата >>
Те заедно вървят.
А пък заради него може да пееш и на другите. Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш.
Те заедно вървят.
Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш. В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално. В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
към беседата >>
Пея, дадат ми.
Ето какво трябва да направите. Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея.
Пея, дадат ми.
Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“.
към беседата >>
Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела.
Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма.
Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела.
Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания.
към беседата >>
Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш.
Значи като пея на него и другите може да ме слушат, но само на него може да пея. Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят.
Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш.
В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално. В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
към беседата >>
Той пя нищо не дадоха.
Ще идем в света, ще пеем. Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми.
Той пя нищо не дадоха.
На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е.
към беседата >>
Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете.
Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела.
Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете.
Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо.
към беседата >>
В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално.
Ами, че как? Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш.
В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално.
В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
към беседата >>
На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем.
Ще идеш в една богата къща, ще пееш. Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха.
На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем.
На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи.
към беседата >>
Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение.
Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете.
Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение.
Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо?
към беседата >>
В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
Кат иде животът като любов, как няма да пея! Тогава идат две неща – ще пееш и ще говориш. Те заедно вървят. Музиката, това е най-добрият начин, по който може да говориш. В музиката няма по-груба работа, да говори човек немузикално.
В живота виждате тия животни, говорят много немузикално, „бу-бу“ – няма никаква музика.
към беседата >>
На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха.
Ако ти дадат нещо, добър певец си. Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем.
На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха.
Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата.
към беседата >>
Какво представя стомахът?
Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение.
Какво представя стомахът?
Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха.
към беседата >>
Наблюдавайте се!
Наблюдавайте се!
Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има. Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека?
към беседата >>
Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината.
Ако не дадат нещо, аз ще ида да пея. Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха.
Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината.
Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата.
към беседата >>
Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието.
То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът?
Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието.
Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата?
към беседата >>
Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има.
Наблюдавайте се!
Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има.
Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти.
към беседата >>
Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“.
Пея, дадат ми. Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината.
Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“.
Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека.
към беседата >>
Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания.
Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието.
Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания.
Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота.
към беседата >>
Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви.
Наблюдавайте се! Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има.
Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви.
Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата.
към беседата >>
Възможно е.
Той пя нищо не дадоха. На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“.
Възможно е.
Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение.
към беседата >>
Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо.
Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания.
Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо.
Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен.
към беседата >>
Изтича енергията ви.
Наблюдавайте се! Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има. Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви.
Изтича енергията ви.
Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите.
към беседата >>
Някои от вас сте много нетърпеливи.
На второ място ти пееш, на трето аз пея и така на десет места пеем. На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е.
Някои от вас сте много нетърпеливи.
След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш.
към беседата >>
Имаш желание да си купиш някой плат. Защо?
Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение. Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо.
Имаш желание да си купиш някой плат. Защо?
– Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад.
към беседата >>
Или понякой път плачете.
Наблюдавайте се! Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има. Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви.
Или понякой път плачете.
Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш.
към беседата >>
След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата.
На петте места дето аз съм пял, дадоха ми, дето ти си пял, не ти дадоха. Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи.
След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата.
Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек.
към беседата >>
– Да си направиш една дреха.
Какво представя стомахът? Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо?
– Да си направиш една дреха.
Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът?
към беседата >>
Какво означава плачът на човека?
Наблюдавайте се! Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има. Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви. Или понякой път плачете.
Какво означава плачът на човека?
Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота.
към беседата >>
Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата.
Сега от спечеленото, дето пях, разделям с тебе, давам ти половината. Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата.
Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата.
Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек.
към беседата >>
Защо ти е дрехата?
Той представя най-низшите стремежи на човека, желанието. Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха.
Защо ти е дрехата?
Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо.
към беседата >>
Оцапана е душата ти.
Щом си недоволен, вижте в гласа ви, какво има. Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека?
Оцапана е душата ти.
Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите.
към беседата >>
Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека.
Ти казваш: „Тия хора не разбират от моето пеене“. Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата.
Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека.
Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек.
към беседата >>
Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота.
Стомахът представя най-низшите желания, но вземете смисъла на най-елементарните желания. Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата?
Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота.
Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е.
към беседата >>
Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата.
Като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви. Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти.
Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата.
Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека?
към беседата >>
Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение.
Възможно е. Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека.
Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение.
С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек.
към беседата >>
Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен.
Искаш да ядеш, понеже яденето представя този материал, с който трябва да градиш нещо. Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота.
Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен.
Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус.
към беседата >>
Затова са сълзите.
Изтича енергията ви. Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата.
Затова са сълзите.
Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали?
към беседата >>
С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш.
Някои от вас сте много нетърпеливи. След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение.
С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш.
Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек.
към беседата >>
Или имате този вътрешен усет, имате глад.
Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен.
Или имате този вътрешен усет, имате глад.
Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус.
към беседата >>
Вземеш кърпичката, изтриваш.
Или понякой път плачете. Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите.
Вземеш кърпичката, изтриваш.
Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат.
към беседата >>
Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек.
След като ви говорят, вас започват да ви се мърдат мускулите на устата. Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш.
Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек.
Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората.
към беседата >>
Какво нещо е гладът?
– Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад.
Какво нещо е гладът?
Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно.
към беседата >>
Всяка сълза, това е една нота.
Какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш.
Всяка сълза, това е една нота.
Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа.
към беседата >>
Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек.
Казва ви някой човек нещо, започва да ви се мърда устата. Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек.
Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек.
Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ.
към беседата >>
Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо.
Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът?
Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо.
Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно. Без него не може. Защо?
към беседата >>
Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите.
Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота.
Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите.
Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е.
към беседата >>
Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек.
Най-първо трябва да имате характер да изслушате човека. Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек.
Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек.
Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото?
към беседата >>
Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е.
Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо.
Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е.
Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно. Без него не може. Защо? Защо трябва да принесе нещо вкусът?
към беседата >>
Виждали ли сте как падат сълзите на човека?
Ще вземеш малко водица, всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите.
Виждали ли сте как падат сълзите на човека?
Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е. Защо някой път плачем?
към беседата >>
Който служи на доброто е силен човек.
Защото зло и добро в човека изпитват човешката твърдост и човешкото търпение. С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек.
Който служи на доброто е силен човек.
Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото? “ То е проба, за да опита характера ти.
към беседата >>
Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус.
Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е.
Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус.
И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно. Без него не може. Защо? Защо трябва да принесе нещо вкусът?
към беседата >>
Не сте ги наблюдавали?
Затова са сълзите. Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека?
Не сте ги наблюдавали?
Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е. Защо някой път плачем? – Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
към беседата >>
Който издържа на злото, пак е силен човек.
С доброто какво може да направиш, а със злото може да покажеш своята сила, какво можеш. Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек.
Който издържа на злото, пак е силен човек.
Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото? “ То е проба, за да опита характера ти. Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
към беседата >>
И в музиката има вкус.
Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус.
И в музиката има вкус.
Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно. Без него не може. Защо? Защо трябва да принесе нещо вкусът?
към беседата >>
Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат.
Вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали?
Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат.
Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е. Защо някой път плачем? – Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
към беседата >>
Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората.
Ако може да противодействуваш на злото, ти си силен човек. Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек.
Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората.
Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото? “ То е проба, за да опита характера ти. Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
към беседата >>
Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно.
Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус.
Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно.
Без него не може. Защо? Защо трябва да принесе нещо вкусът?
към беседата >>
Сега вие считате, че това е малодушна работа.
Всяка сълза, това е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат.
Сега вие считате, че това е малодушна работа.
Не е малодушна работа, благородна работа е. Защо някой път плачем? – Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
към беседата >>
Опитва ни Господ.
Ако можеш да изтърпиш една обида, ти си силен човек. Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората.
Опитва ни Господ.
Казва: „Защо е злото? “ То е проба, за да опита характера ти. Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
към беседата >>
Без него не може. Защо?
Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно.
Без него не може. Защо?
Защо трябва да принесе нещо вкусът?
към беседата >>
Не е малодушна работа, благородна работа е.
Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви, ще ви направи едно парче музикално, как са падали сълзите. Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа.
Не е малодушна работа, благородна работа е.
Защо някой път плачем? – Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
към беседата >>
Казва: „Защо е злото?
Ако може да служиш на доброто, пак си силен човек. Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ.
Казва: „Защо е злото?
“ То е проба, за да опита характера ти. Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
към беседата >>
Защо трябва да принесе нещо вкусът?
Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус. Ти все опитваш отвън, не е нещо съществено, но е потребно. Без него не може. Защо?
Защо трябва да принесе нещо вкусът?
към беседата >>
Защо някой път плачем?
Виждали ли сте как падат сълзите на човека? Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е.
Защо някой път плачем?
– Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
към беседата >>
“ То е проба, за да опита характера ти.
Който служи на доброто е силен човек. Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото?
“ То е проба, за да опита характера ти.
Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
към беседата >>
Да кажем имате мъчнотия.
Да кажем имате мъчнотия.
Аз наричам „Благата песен“, тя тонира. Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее? “ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега?
към беседата >>
– Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
Не сте ги наблюдавали? Някой път като заплачете, вземете едно огледало, да наблюдаваш, как сълзите излизат и какво направление вземат. Сега вие считате, че това е малодушна работа. Не е малодушна работа, благородна работа е. Защо някой път плачем?
– Когато вятърът духа, плачем, когато болките са непоносими, когато някой човек го огорчите, всичките хора, които усещат голяма тъга, се ще излеят сълзи из тяхните очи.
към беседата >>
Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
Който издържа на злото, пак е силен човек. Злото и доброто са два метода, с които Бог изпитва хората. Опитва ни Господ. Казва: „Защо е злото? “ То е проба, за да опита характера ти.
Господ ще дойде да те опита, какво може да направиш и какво може да издържиш.
към беседата >>
Аз наричам „Благата песен“, тя тонира.
Да кажем имате мъчнотия.
Аз наричам „Благата песен“, тя тонира.
Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее? “ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво?
към беседата >>
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си!
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си!
Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете? Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“.
към беседата >>
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“.
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“.
Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“. Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта.
към беседата >>
Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее?
Да кажем имате мъчнотия. Аз наричам „Благата песен“, тя тонира.
Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее?
“ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“.
към беседата >>
Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете?
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си!
Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете?
Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не!
към беседата >>
Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“.
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“.
Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“.
Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки.
към беседата >>
“ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден.
Да кажем имате мъчнотия. Аз наричам „Благата песен“, тя тонира. Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее?
“ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден.
Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате.
към беседата >>
Те са десет милиона работници, които работят даром за вас.
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си! Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете?
Те са десет милиона работници, които работят даром за вас.
Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/.
към беседата >>
Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре.
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“. Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“.
Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре.
Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш.
към беседата >>
Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“.
Да кажем имате мъчнотия. Аз наричам „Благата песен“, тя тонира. Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее? “ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден.
Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“.
Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите.
към беседата >>
Та след като сте яли, изпейте една песен.
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си! Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете? Те са десет милиона работници, които работят даром за вас.
Та след като сте яли, изпейте една песен.
Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната.
към беседата >>
Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално?
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“. Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“. Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре.
Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално?
Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място.
към беседата >>
Какво може да кажеш сега?
Да кажем имате мъчнотия. Аз наричам „Благата песен“, тя тонира. Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее? “ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“.
Какво може да кажеш сега?
Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади.
към беседата >>
Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“.
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си! Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете? Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен.
Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“.
Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви.
към беседата >>
Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време.
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“. Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“. Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално?
Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време.
Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив.
към беседата >>
Мога аз да кажа, какво?
Аз наричам „Благата песен“, тя тонира. Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее? “ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега?
Мога аз да кажа, какво?
Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания.
към беседата >>
Вие казвате: „Те трябва да работят така“.
За мене въпросът седи в следното: Пейте на стомаха си! Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете? Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“.
Вие казвате: „Те трябва да работят така“.
Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние.
към беседата >>
Като държиш такт, да пазиш такта.
Сега, ако вие имате една музикална задача, как бихте турили музикално „Аз мога да слушам другите“. Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“. Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време.
Като държиш такт, да пазиш такта.
Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив.
към беседата >>
Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“.
Ти си се обезсърчил в живота, нямаш смисъл: „Защо ще се живее? “ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво?
Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“.
Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор.
към беседата >>
Как не!
Тези процеси, които опитвате, живота на ония работници, които работят, не заслужават ли да им попеете? Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“.
Как не!
Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота.
към беседата >>
Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки.
Или да турим музикално „Аз мога да слушам добре“. Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта.
Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки.
Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш.
към беседата >>
Често вие се спъвате.
“ Започва тонирането, изважда те от едно състояние, в което ти си ограден. Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“.
Често вие се спъвате.
Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила.
към беседата >>
Че то е голямо пре/силване/.
Те са десет милиона работници, които работят даром за вас. Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не!
Че то е голямо пре/силване/.
Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми?
към беседата >>
Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш.
Като каже някой: „Аз мога да пея добре“ – разбираме, че мога да слушам добре. Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки.
Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш.
Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто.
към беседата >>
Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите.
Мислиш, мислиш, казваш: „Няма смисъл животът“. Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате.
Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите.
Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода.
към беседата >>
Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната.
Та след като сте яли, изпейте една песен. Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/.
Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната.
Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас?
към беседата >>
Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място.
Сега, когато дойде злото, когато човек изтърпява злото, как може да каже музикално? Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш.
Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място.
Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото.
към беседата >>
Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади.
Какво може да кажеш сега? Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите.
Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади.
Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът.
към беседата >>
Тогава вие искате да бъдете красиви.
Като чувствуват те казват: „Ето нашият господар, трябва да му направим тази работа“. Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната.
Тогава вие искате да бъдете красиви.
Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре.
към беседата >>
Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив.
Всичките паузи в едно музикално творение са по закона на злото, да знаеш как да мълчиш на време. Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място.
Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив.
Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим?
към беседата >>
Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания.
Мога аз да кажа, какво? Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади.
Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания.
Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът.
към беседата >>
Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние.
Вие казвате: „Те трябва да работят така“. Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви.
Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние.
Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен.
към беседата >>
Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив.
Като държиш такт, да пазиш такта. Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив.
Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив.
После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“.
към беседата >>
Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор.
Може да кажеш тъй: „Аз мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“. Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания.
Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор.
Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош.
към беседата >>
Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота.
Как не! Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние.
Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота.
Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо.
към беседата >>
После пак започваш.
Музикално нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки. Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив.
После пак започваш.
Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим.
към беседата >>
Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила.
Често вие се спъвате. Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор.
Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила.
„Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“.
към беседата >>
Какво ви липсва, кажете ми?
Че то е голямо пре/силване/. Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота.
Какво ви липсва, кажете ми?
Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза?
към беседата >>
Там дето има пеене, там е доброто.
Пауза – значи да знаеш, къде да мълчиш. Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш.
Там дето има пеене, там е доброто.
Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя.
към беседата >>
„Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода.
Вземате, че искате тоновете да се приспособяват към думите. Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила.
„Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода.
Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата?
към беседата >>
Какво ви липсва на вас?
Пък, ако не пеете на тия работници, те няма да смелят храната. Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми?
Какво ви липсва на вас?
Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“.
към беседата >>
Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото.
Казвам: Търпеливият човек е мълчалив, да знаеш паузите как да ги вземаш на място. Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто.
Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото.
И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя.
към беседата >>
Аз мога да кажа, че лош ми е животът.
Имайте предвид, че човешкият език трябва да се изглади. Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода.
Аз мога да кажа, че лош ми е животът.
Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно.
към беседата >>
Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре.
Тогава вие искате да бъдете красиви. Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас?
Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре.
Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането.
към беседата >>
И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим?
Защото, ако туряш една пауза не на място, ти не си търпелив. Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото.
И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим?
Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло.
към беседата >>
Или може да кажете, какъв е животът.
Много пъти, много думи не са съдържателни, имат едно или две съдържания. Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът.
Или може да кажете, какъв е животът.
Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си.
към беседата >>
Стомахът ти е неразположен.
Тогава тази козметика, която вас ви е потребна за лицето, веднага цветът ще покаже какво е вашето състояние. Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре.
Стомахът ти е неразположен.
Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне.
към беседата >>
Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“.
Ако ги туряш на място, че издържаш, ти си търпелив. После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим?
Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“.
Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло.
към беседата >>
Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош.
Някой път искаме да пресилим, музикалните тонове да се приспособят към нашия говор. Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът.
Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош.
Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни.
към беседата >>
Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо.
Сега да кажем, вие седите и сте недоволни от живота. Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен.
Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо.
Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя.
към беседата >>
Когато Господ говори, всички да мълчим.
После пак започваш. Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“.
Когато Господ говори, всички да мълчим.
Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото.
към беседата >>
Аз мога да кажа, че животът ми е добър“.
Ако аз кажа: „Мога да кажа“, или „Мога аз да кажа“, или „Аз мога да кажа“ – значи съм натоварена камила. „Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош.
Аз мога да кажа, че животът ми е добър“.
Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално?
към беседата >>
Защо някой път той като дава такта, бърза?
Какво ви липсва, кажете ми? Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо.
Защо някой път той като дава такта, бърза?
Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър.
към беседата >>
Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя.
Там дето има пеене, там е доброто. Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим.
Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя.
Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя.
към беседата >>
Каква е разликата?
„Мога аз да кажа“ – показва движение, мога да сляза в глъбините до един извор да пия вода. Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“.
Каква е разликата?
В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш?
към беседата >>
Казва: „Да се свърши работа“.
Какво ви липсва на вас? Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза?
Казва: „Да се свърши работа“.
Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно?
към беседата >>
Когато Господ говори, злото се поправя.
Дето се пее, е доброто; дето се мълчи е злото. И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя.
Когато Господ говори, злото се поправя.
На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне.
към беседата >>
В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно.
Аз мога да кажа, че лош ми е животът. Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата?
В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно.
Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика.
към беседата >>
Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането.
Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“.
Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането.
Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш.
към беседата >>
На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло.
И тогава знаете ли, кога ние може да мълчим? Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя.
На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло.
Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката.
към беседата >>
Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си.
Или може да кажете, какъв е животът. Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно.
Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си.
Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва.
към беседата >>
Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне.
Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането.
Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне.
Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей!
към беседата >>
Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло.
Казва: „Да мълчим всички, да говори Господ“. Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло.
Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло.
Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори.
към беседата >>
Те са две състояния различни.
Може да кажете едновременно: „Аз мога да кажа, че животът ми е лош. Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си.
Те са две състояния различни.
Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени.
към беседата >>
Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя.
Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне.
Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя.
Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо.
към беседата >>
Господ трябва да започне да говори, да поправи злото.
Когато Господ говори, всички да мълчим. Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло.
Господ трябва да започне да говори, да поправи злото.
Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори. Затова всички ще се учите добре да говорите.
към беседата >>
Следователно, как ще ги пеете музикално?
Аз мога да кажа, че животът ми е добър“. Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни.
Следователно, как ще ги пеете музикално?
Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар.
към беседата >>
Казвам: Този капелмайстор е много добър.
Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя.
Казвам: Този капелмайстор е много добър.
Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението.
към беседата >>
Господ като говори, злото в света се поправя.
Защото Господ се намесва да поправи злото в света, понеже той като говори на злото, то се поправя. Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото.
Господ като говори, злото в света се поправя.
Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори. Затова всички ще се учите добре да говорите.
към беседата >>
Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш?
Каква е разликата? В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално?
Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш?
Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно?
Казва: „Да се свърши работа“. Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър.
Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно?
“ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат.
към беседата >>
Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне.
Когато Господ говори, злото се поправя. На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя.
Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне.
Злото да се заинтересува в музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори. Затова всички ще се учите добре да говорите.
към беседата >>
Ти ще се натовариш с музика.
В първия случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е лош“ – значи, натоварен си ти с нещо непотребно. Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш?
Ти ще се натовариш с музика.
Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл.
към беседата >>
“ Да седнеш да ядеш и да пееш.
Пък някой върви бавно, тържествено става дъвкането. Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно?
“ Да седнеш да ядеш и да пееш.
След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика.
към беседата >>
Злото да се заинтересува в музиката.
На Бога гласът е толкоз музикален, че злото, което е толкоз страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне.
Злото да се заинтересува в музиката.
Когато се говори на злото, музикално да се говори. Затова всички ще се учите добре да говорите.
към беседата >>
Музиката натоварва, но музикално натоварва.
Във втория случай – „Аз мога да кажа, че животът ми е добър“, значи разтоварен си. Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика.
Музиката натоварва, но музикално натоварва.
Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае.
към беседата >>
След като си ял, пей!
Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш.
След като си ял, пей!
В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката.
към беседата >>
Когато се говори на злото, музикално да се говори.
Господ е толкоз музикален, че туй зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката.
Когато се говори на злото, музикално да се говори.
Затова всички ще се учите добре да говорите.
към беседата >>
Всякога вие скърбите, когато сте натоварени.
Те са две състояния различни. Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва.
Всякога вие скърбите, когато сте натоварени.
В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика.
към беседата >>
В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо.
Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей!
В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо.
След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата.
към беседата >>
Затова всички ще се учите добре да говорите.
Господ трябва да започне да говори, да поправи злото. Господ като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякой път Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува в музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори.
Затова всички ще се учите добре да говорите.
към беседата >>
В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар.
Следователно, как ще ги пеете музикално? Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени.
В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар.
Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика.
към беседата >>
След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението.
Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо.
След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението.
При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа.
към беседата >>
Сега нека вземем да направим едно упражнение.
Сега нека вземем да направим едно упражнение.
Сега вие искате да пеете „до“ нали? Тонът „до“, той е за стомаха. Тази грубата работа трябва да се свърши много добре. Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива. И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там.
към беседата >>
Ще дойдете да ги изхвърлите.
Първия път ти си натоварен, каква музика ще имаш? Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар.
Ще дойдете да ги изхвърлите.
Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика. Той има и други тонове.
към беседата >>
При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат.
Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението.
При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат.
Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява.
към беседата >>
Сега вие искате да пеете „до“ нали?
Сега нека вземем да направим едно упражнение.
Сега вие искате да пеете „до“ нали?
Тонът „до“, той е за стомаха. Тази грубата работа трябва да се свърши много добре. Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива. И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там. Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно.
към беседата >>
Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл.
Ти ще се натовариш с музика. Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите.
Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл.
В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика. Той има и други тонове. „До“-то е образувано пак от 7 тона.
към беседата >>
Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика.
“ Да седнеш да ядеш и да пееш. След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат.
Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика.
То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша.
към беседата >>
Тонът „до“, той е за стомаха.
Сега нека вземем да направим едно упражнение. Сега вие искате да пеете „до“ нали?
Тонът „до“, той е за стомаха.
Тази грубата работа трябва да се свърши много добре. Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива. И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там. Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя.
към беседата >>
В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае.
Музиката натоварва, но музикално натоварва. Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл.
В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае.
Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика. Той има и други тонове. „До“-то е образувано пак от 7 тона. Казва се седемте тона на „до“-то.
към беседата >>
То е публиката.
След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика.
То е публиката.
Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш.
към беседата >>
Тази грубата работа трябва да се свърши много добре.
Сега нека вземем да направим едно упражнение. Сега вие искате да пеете „до“ нали? Тонът „до“, той е за стомаха.
Тази грубата работа трябва да се свърши много добре.
Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива. И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там. Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници.
към беседата >>
Целият този тон е музика.
Всякога вие скърбите, когато сте натоварени. В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае.
Целият този тон е музика.
Самият тон и в него има музика. Той има и други тонове. „До“-то е образувано пак от 7 тона. Казва се седемте тона на „до“-то. Седемте тона на „ре“, седемте тона на „ми“.
към беседата >>
Слушаш как се изпълняват нещата.
В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката.
Слушаш как се изпълняват нещата.
Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. Вие понякой път казвате: „Послушай ме Господи!
към беседата >>
Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива.
Сега нека вземем да направим едно упражнение. Сега вие искате да пеете „до“ нали? Тонът „до“, той е за стомаха. Тази грубата работа трябва да се свърши много добре.
Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива.
И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там. Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща.
към беседата >>
Самият тон и в него има музика.
В света вие сте натоварени с известни идеи, чувства, усети – битпазар, вие сте насъбрали хиляди работи непотребни, усещате голям товар. Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика.
Самият тон и в него има музика.
Той има и други тонове. „До“-то е образувано пак от 7 тона. Казва се седемте тона на „до“-то. Седемте тона на „ре“, седемте тона на „ми“. Какво ще разберете?
към беседата >>
Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа.
След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата.
Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа.
Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. Вие понякой път казвате: „Послушай ме Господи! “ Значи, ние като пеем Господ ни слуша.
към беседата >>
И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там.
Сега нека вземем да направим едно упражнение. Сега вие искате да пеете „до“ нали? Тонът „до“, той е за стомаха. Тази грубата работа трябва да се свърши много добре. Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива.
И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там.
Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща. Любовта не може да се прояви, ако ти не си чист.
към беседата >>
Той има и други тонове.
Ще дойдете да ги изхвърлите. Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика.
Той има и други тонове.
„До“-то е образувано пак от 7 тона. Казва се седемте тона на „до“-то. Седемте тона на „ре“, седемте тона на „ми“. Какво ще разберете? – Те се различават по качество.
към беседата >>
Онзи вече на пианото го изпълнява.
При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа.
Онзи вече на пианото го изпълнява.
Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. Вие понякой път казвате: „Послушай ме Господи! “ Значи, ние като пеем Господ ни слуша. По-добра публика няма.
към беседата >>
Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно.
Сега вие искате да пеете „до“ нали? Тонът „до“, той е за стомаха. Тази грубата работа трябва да се свърши много добре. Ще работиш, не че си невежа, но самите условия са такива. И самите учени хора, може понякой път да работят в една рудница и невежите може да работят там.
Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно.
Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща. Любовта не може да се прояви, ако ти не си чист. Да се изяви трябва честност.
към беседата >>
„До“-то е образувано пак от 7 тона.
Ще наредиш тия тонове, но всеки тон той си има свой смисъл. В музикалния свят всеки тон „до“ – то е един ангел, „до“ е един тон на един ангел толкоз умен, че много знае. Целият този тон е музика. Самият тон и в него има музика. Той има и други тонове.
„До“-то е образувано пак от 7 тона.
Казва се седемте тона на „до“-то. Седемте тона на „ре“, седемте тона на „ми“. Какво ще разберете? – Те се различават по качество.
към беседата >>
Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша.
Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява.
Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша.
Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. Вие понякой път казвате: „Послушай ме Господи! “ Значи, ние като пеем Господ ни слуша. По-добра публика няма. Ние като пеем, като постъпваме в живота, Господ ни гледа в света.
към беседата >>
НАГОРЕ