НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1889
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1889
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Най-малкото добро
,
ООК
, София, 10.6.1942г.,
Не разбирам да се обичаме.
Второто трябва да се свири. Третото, и то трябва да се свири; и петото, и шестото. Упражненията са все по-сложни. Когато аз ви говоря, разбирам все нови неща. И вие разбирайте, да се разберем.
Не разбирам да се обичаме.
Което вие сте вършили, ни най-малко не разбирам. Всякога, когато говоря за любовта, разбирам нещо ново, ново парче.
към беседата >>
Като влезеш, най-първо си доволен.
Често в семейния живот започвате с най-малката добродетел. Да се ожениш, то е най-малката добродетел. Да станеш слуга, то е най-малката добродетел. Да станеш ученик, то е най-малката добродетел.
Като влезеш, най-първо си доволен.
После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата. В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си.
към беседата >>
Което вие сте вършили, ни най-малко не разбирам.
Третото, и то трябва да се свири; и петото, и шестото. Упражненията са все по-сложни. Когато аз ви говоря, разбирам все нови неща. И вие разбирайте, да се разберем. Не разбирам да се обичаме.
Което вие сте вършили, ни най-малко не разбирам.
Всякога, когато говоря за любовта, разбирам нещо ново, ново парче.
към беседата >>
После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата.
Често в семейния живот започвате с най-малката добродетел. Да се ожениш, то е най-малката добродетел. Да станеш слуга, то е най-малката добродетел. Да станеш ученик, то е най-малката добродетел. Като влезеш, най-първо си доволен.
После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата.
В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми.
към беседата >>
Всякога, когато говоря за любовта, разбирам нещо ново, ново парче.
Упражненията са все по-сложни. Когато аз ви говоря, разбирам все нови неща. И вие разбирайте, да се разберем. Не разбирам да се обичаме. Което вие сте вършили, ни най-малко не разбирам.
Всякога, когато говоря за любовта, разбирам нещо ново, ново парче.
към беседата >>
В доброто ще се ограничиш.
Да се ожениш, то е най-малката добродетел. Да станеш слуга, то е най-малката добродетел. Да станеш ученик, то е най-малката добродетел. Като влезеш, най-първо си доволен. После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата.
В доброто ще се ограничиш.
Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не.
към беседата >>
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака.
Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен.
към беседата >>
Жени се някой да му шетат.
Да станеш слуга, то е най-малката добродетел. Да станеш ученик, то е най-малката добродетел. Като влезеш, най-първо си доволен. После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата. В доброто ще се ограничиш.
Жени се някой да му шетат.
Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си.
към беседата >>
Мушиците, хората надолу ще пият.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака.
Мушиците, хората надолу ще пият.
Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек.
към беседата >>
Който се жени, ще шета.
Да станеш ученик, то е най-малката добродетел. Като влезеш, най-първо си доволен. После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата. В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат.
Който се жени, ще шета.
Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си. Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш.
към беседата >>
Аз с калните крака да мина, това е небрежност.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака. Мушиците, хората надолу ще пият.
Аз с калните крака да мина, това е небрежност.
Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти?
към беседата >>
Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си.
Като влезеш, най-първо си доволен. После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата. В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета.
Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си.
Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си. Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш. Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
към беседата >>
Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака. Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност.
Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне.
Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си.
към беседата >>
Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми.
После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата. В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си.
Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми.
Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си. Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш. Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
към беседата >>
Ако мина с кални крака, ще влоша живота му.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака. Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне.
Ако мина с кални крака, ще влоша живота му.
Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си. То за мене е музика.
към беседата >>
Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не.
В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми.
Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не.
Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си. Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш. Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
към беседата >>
Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака. Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му.
Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен.
Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си. То за мене е музика. Казва: „Нямам време.“
към беседата >>
Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си.
Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не.
Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си.
Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш. Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
към беседата >>
Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек.
Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен.
Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек.
Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си. То за мене е музика. Казва: „Нямам време.“
към беседата >>
Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш.
Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си.
Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш.
Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
към беседата >>
Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти?
Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек.
Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти?
Аз съм правило за себе си. То за мене е музика. Казва: „Нямам време.“
към беседата >>
Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си. Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш.
Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.
към беседата >>
Аз съм правило за себе си.
Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти?
Аз съм правило за себе си.
То за мене е музика. Казва: „Нямам време.“
към беседата >>
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа.
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа.
Затова хората не искат да бъдат добри. Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм.
към беседата >>
То за мене е музика.
Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си.
То за мене е музика.
Казва: „Нямам време.“
към беседата >>
Затова хората не искат да бъдат добри.
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа.
Затова хората не искат да бъдат добри.
Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея.
към беседата >>
Казва: „Нямам време.“
Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си. То за мене е музика.
Казва: „Нямам време.“
към беседата >>
Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът.
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа. Затова хората не искат да бъдат добри.
Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът.
Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви.
към беседата >>
Сега ви казвам: Когато пребродвате Божествената река на живота на Бога, измийте краката си хубаво, че като минете, да ви помнят всичките.
Сега ви казвам: Когато пребродвате Божествената река на живота на Бога, измийте краката си хубаво, че като минете, да ви помнят всичките.
Минавайте реката с мити крака!
към беседата >>
Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот?
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа. Затова хората не искат да бъдат добри. Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът.
Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот?
“ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката.
към беседата >>
Минавайте реката с мити крака!
Сега ви казвам: Когато пребродвате Божествената река на живота на Бога, измийте краката си хубаво, че като минете, да ви помнят всичките.
Минавайте реката с мити крака!
към беседата >>
“ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя.
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа. Затова хората не искат да бъдат добри. Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот?
“ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя.
Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто?
към беседата >>
Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм.
Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа. Затова хората не искат да бъдат добри. Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя.
Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм.
Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея.
към беседата >>
Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея.
Затова хората не искат да бъдат добри. Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм.
Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея.
Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове.
към беседата >>
Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви.
Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея.
Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви.
Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят.
към беседата >>
Доброто е цигулката.
Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот? “ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви.
Доброто е цигулката.
Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш.
към беседата >>
Що е доброто?
“ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката.
Що е доброто?
То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
към беседата >>
То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея.
Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто?
То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея.
Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
към беседата >>
Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове.
Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея.
Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове.
Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
към беседата >>
Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят.
Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове.
Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят.
Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
към беседата >>
Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш.
Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят.
Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш.
Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
към беседата >>
Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш.
Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.
към беседата >>
Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто.
Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто.
Той не може да е умен, ако не е намерил доброто.
към беседата >>
Той не може да е умен, ако не е намерил доброто.
Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто.
Той не може да е умен, ако не е намерил доброто.
към беседата >>
Та, казвам: Туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро.
Та, казвам: Туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро.
Този най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия, туй е доброто. Познанието на доброто и злото. Най-малкият подтик, който те спира да направиш доброто, то е злото.
към беседата >>
Този най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия, туй е доброто.
Та, казвам: Туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро.
Този най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия, туй е доброто.
Познанието на доброто и злото. Най-малкият подтик, който те спира да направиш доброто, то е злото.
към беседата >>
Познанието на доброто и злото.
Та, казвам: Туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро. Този най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия, туй е доброто.
Познанието на доброто и злото.
Най-малкият подтик, който те спира да направиш доброто, то е злото.
към беседата >>
Най-малкият подтик, който те спира да направиш доброто, то е злото.
Та, казвам: Туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро. Този най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия, туй е доброто. Познанието на доброто и злото.
Най-малкият подтик, който те спира да направиш доброто, то е злото.
към беседата >>
Та, казвам: Имаме тогава два пътя.
Та, казвам: Имаме тогава два пътя.
Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто. Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш.
към беседата >>
Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто.
Та, казвам: Имаме тогава два пътя.
Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто.
Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро.
към беседата >>
Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро.
Та, казвам: Имаме тогава два пътя. Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто.
Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро.
Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе.
към беседата >>
Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш.
Та, казвам: Имаме тогава два пътя. Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто. Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро.
Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш.
Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро.
към беседата >>
Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си.
Та, казвам: Имаме тогава два пътя. Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто. Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш.
Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си.
Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота.
към беседата >>
Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш.
Та, казвам: Имаме тогава два пътя. Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто. Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си.
Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш.
То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм.
към беседата >>
То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро.
Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто. Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш.
То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро.
Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека.
към беседата >>
Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе.
Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро.
Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе.
То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро.
към беседата >>
То е доброто, малкото добро.
Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе.
То е доброто, малкото добро.
Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате.
към беседата >>
Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота.
Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро.
Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота.
Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес.
към беседата >>
Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм.
Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота.
Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм.
Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно.
към беседата >>
Туй е доброто в човека.
То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм.
Туй е доброто в човека.
Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен.
към беседата >>
Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро.
Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека.
Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро.
Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен.
към беседата >>
Сега казвам: Не че не го познавате.
То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро.
Сега казвам: Не че не го познавате.
То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни.
към беседата >>
То е процес.
Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате.
То е процес.
Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си.
към беседата >>
Цигуларят трябва да свири безпогрешно.
Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес.
Цигуларят трябва да свири безпогрешно.
Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен.
към беседата >>
Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен.
Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно.
Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен.
Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро.
към беседата >>
Аз като свиря, сам да съм доволен.
Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен.
Аз като свиря, сам да съм доволен.
Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро.
към беседата >>
Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни.
Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен.
Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни.
Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро.
към беседата >>
Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си.
То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни.
Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си.
Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро.
към беседата >>
Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен.
Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си.
Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен.
То е най-малкото добро.
към беседата >>
То е най-малкото добро.
Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен.
То е най-малкото добро.
към беседата >>
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа?
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа?
Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората?
към беседата >>
Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо.
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа?
Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо.
Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди.
към беседата >>
Целия ден ти си весел.
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа? Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо.
Целия ден ти си весел.
Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш?
към беседата >>
Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон.
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа? Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо. Целия ден ти си весел.
Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон.
Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш? “ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате?
към беседата >>
Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона.
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа? Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон.
Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона.
Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш? “ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате?
към беседата >>
Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората?
Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа? Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона.
Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората?
Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш? “ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате? “ Най-малкото добро.
към беседата >>
Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди.
Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората?
Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди.
Казваш грубо: „Какво искаш? “ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате? “ Най-малкото добро. „Какво искаш?
към беседата >>
Казваш грубо: „Какво искаш?
Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди.
Казваш грубо: „Какво искаш?
“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате? “ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба.
към беседата >>
“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате?
Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш?
“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате?
Моля, какво обичате? “ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба. Нямам време сега да се занимавам с глупави работи.“
към беседата >>
Моля, какво обичате?
Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш? “ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате?
Моля, какво обичате?
“ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба. Нямам време сега да се занимавам с глупави работи.“
към беседата >>
2.
Противоположности
,
МОК
, София, 12.6.1942г.,
Ние сме потопени във въздуха.
Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли? Какво представлява въздуха в дадения случай? Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда.
Ние сме потопени във въздуха.
към беседата >>
Г. Х.
Г. Х.
към беседата >>
В. С.
В. С.
към беседата >>
Где човек е по-свободен, в условията или в средата?
Где човек е по-свободен, в условията или в средата?
Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда? В рядката среда се движи по-бързо. Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото?
към беседата >>
Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда?
Где човек е по-свободен, в условията или в средата?
Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда?
В рядката среда се движи по-бързо. Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото? За яденето.
към беседата >>
В рядката среда се движи по-бързо.
Где човек е по-свободен, в условията или в средата? Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда?
В рядката среда се движи по-бързо.
Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото? За яденето. След като се наядете мислите за какво?
към беседата >>
Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят?
Где човек е по-свободен, в условията или в средата? Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда? В рядката среда се движи по-бързо.
Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят?
Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото? За яденето. След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени.
към беседата >>
Сутрин като се събудите за какво мислите?
Где човек е по-свободен, в условията или в средата? Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда? В рядката среда се движи по-бързо. Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят?
Сутрин като се събудите за какво мислите?
Кое е най-същественото? За яденето. След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден.
към беседата >>
Кое е най-същественото?
Где човек е по-свободен, в условията или в средата? Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда? В рядката среда се движи по-бързо. Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите?
Кое е най-същественото?
За яденето. След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим.
към беседата >>
За яденето.
Где човек се движи по-бързо, в рядката среда или в гъстата среда? В рядката среда се движи по-бързо. Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото?
За яденето.
След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака.
към беседата >>
След като се наядете мислите за какво?
В рядката среда се движи по-бързо. Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото? За яденето.
След като се наядете мислите за какво?
В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш.
към беседата >>
В един уреден свят нещата са ясно поставени.
Кой въпрос днес съставя най-съществения, за който хората мислят? Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото? За яденето. След като се наядете мислите за какво?
В един уреден свят нещата са ясно поставени.
Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш. Не е така.
към беседата >>
Някой път животът не е уреден.
Сутрин като се събудите за какво мислите? Кое е най-същественото? За яденето. След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени.
Някой път животът не е уреден.
Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш. Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак.
към беседата >>
Не знаем за какво мислим.
Кое е най-същественото? За яденето. След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден.
Не знаем за какво мислим.
Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш. Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето.
към беседата >>
Станеш сутрин, боли те крака.
За яденето. След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим.
Станеш сутрин, боли те крака.
Казваш, че за хляба мислиш. Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак.
към беседата >>
Казваш, че за хляба мислиш.
След като се наядете мислите за какво? В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака.
Казваш, че за хляба мислиш.
Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето.
към беседата >>
Не е така.
В един уреден свят нещата са ясно поставени. Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш.
Не е така.
Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили?
към беседата >>
Като те боли крака мислиш за болния крак.
Някой път животът не е уреден. Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш. Не е така.
Като те боли крака мислиш за болния крак.
Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света?
към беседата >>
Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето.
Не знаем за какво мислим. Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш. Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак.
Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето.
Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали?
към беседата >>
Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак.
Станеш сутрин, боли те крака. Казваш, че за хляба мислиш. Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето.
Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак.
Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия.
към беседата >>
Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето.
Казваш, че за хляба мислиш. Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак.
Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето.
Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост.
към беседата >>
Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили?
Не е така. Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето.
Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили?
Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите.
към беседата >>
Защо се появяват болестите в света?
Като те боли крака мислиш за болния крак. Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили?
Защо се появяват болестите в света?
Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките.
към беседата >>
Каква теория бихте създали?
Щом дойде болестта вече се отказваш от яденето. Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света?
Каква теория бихте създали?
Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна.
към беседата >>
Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия.
Болестта става по-интензивна, започваш да мислиш за болния крак. Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали?
Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия.
Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие.
към беседата >>
Ако той не внимава, може да си причини пакост.
Като се премахне болката, тогава мислиш за яденето. Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия.
Ако той не внимава, може да си причини пакост.
Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка.
към беседата >>
Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите.
Ако някой ви пита защо идват болките, как бихте обяснили? Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост.
Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите.
Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка. Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка.
към беседата >>
Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките.
Защо се появяват болестите в света? Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите.
Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките.
Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка. Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка. Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен.
към беседата >>
Ти ядеш някоя неестествена храна.
Каква теория бихте създали? Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките.
Ти ядеш някоя неестествена храна.
Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка. Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка. Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен. Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
към беседата >>
Храната е външно условие.
Представете си един шофьор се движи по едно шосе дето има препятствия. Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна.
Храната е външно условие.
Тази храна ти причини болка. Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка. Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен. Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
към беседата >>
Тази храна ти причини болка.
Ако той не внимава, може да си причини пакост. Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие.
Тази храна ти причини болка.
Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка. Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен. Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
към беседата >>
Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка.
Вие вървите някой път, може да си ударите крака, може да ударите ръката си или може да се прехвърлите и да се ударите. Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка.
Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка.
Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен. Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
към беседата >>
Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен.
Болките идат от пътя, по който вървим, невнимателни сме и от ударите произтичат болките. Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка. Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка.
Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен.
Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
към беседата >>
Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
Ти ядеш някоя неестествена храна. Храната е външно условие. Тази храна ти причини болка. Водата е външно условие, но и водата може да ти причини болка. Значи болките показват, че човек, който върви по пътя е невнимателен или пък изворът не е правилен.
Болките всякога показват, че на туй, което човек върши нещо му липсва.
към беседата >>
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите?
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите?
Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината? Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува? Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината?
към беседата >>
Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината?
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите?
Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината?
Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува? Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача.
към беседата >>
Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува?
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите? Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината?
Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува?
Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле.
към беседата >>
Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината?
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите? Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината? Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува?
Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината?
Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята.
към беседата >>
Да кажем имате една идея, която не може да се реализира.
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите? Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината? Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува? Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината?
Да кажем имате една идея, която не може да се реализира.
Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле?
към беседата >>
Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината?
Сега, ако ви дадат едно наследство на месечината, може ли да го наследите? Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината? Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува? Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира.
Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината?
Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача.
към беседата >>
Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача.
Може ли да имате крепостен акт за едно наследство на месечината? Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува? Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината?
Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача.
Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена.
към беседата >>
Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле.
Пък и да имате крепостен акт, какво ще ви ползува? Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача.
Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле.
Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача?
към беседата >>
Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята.
Нали въпросът е малко смешен, наследство на месечината? Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле.
Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята.
Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“.
към беседата >>
Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле?
Да кажем имате една идея, която не може да се реализира. Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята.
Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле?
В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“. Каква нужда има да живееш, когато ти живееш.
към беседата >>
В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача.
Тази идея не мяза ли в дадения случай като имущество в месечината? Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле?
В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача.
Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“. Каква нужда има да живееш, когато ти живееш. Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее.
към беседата >>
Той мисли, че задачата е неразрешена.
Идеята за разрешението на перпетум-мобиле е една неразрешена задача. Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача.
Той мисли, че задачата е неразрешена.
Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“. Каква нужда има да живееш, когато ти живееш. Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее. Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
към беседата >>
Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача?
Преди години беше дошъл един, който се занимава с перпетум-мобиле. Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена.
Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача?
Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“. Каква нужда има да живееш, когато ти живееш. Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее. Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
към беседата >>
Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“.
Виждам, че въпросът не е разрешен, а него го е страх някой да не му открадне идеята. Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача?
Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“.
Каква нужда има да живееш, когато ти живееш. Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее. Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
към беседата >>
Каква нужда има да живееш, когато ти живееш.
Как ще разрешим въпросът на перпетум-мобиле? В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“.
Каква нужда има да живееш, когато ти живееш.
Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее. Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
към беседата >>
Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее.
В света от милиарди години се движат всичките тела, слънцето се движи, земята се движи, всички тела са в движение, той иска да разреши тази задача. Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“. Каква нужда има да живееш, когато ти живееш.
Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее.
Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
към беседата >>
Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
Той мисли, че задачата е неразрешена. Каква нужда има да разрешаваш една разрешена задача? Запример, често вие казвате: „Трябва да се живее“. Каква нужда има да живееш, когато ти живееш. Ти живееш, пък казваш, че трябва да се живее.
Какво разбирате под думите, че трябва да се живее?
към беседата >>
Нека дойдем до онова същественото.
Нека дойдем до онова същественото.
Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането. Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата. Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера.
към беседата >>
Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането.
Нека дойдем до онова същественото.
Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането.
Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата. Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът?
към беседата >>
Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата.
Нека дойдем до онова същественото. Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането.
Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата.
Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била.
към беседата >>
Същият човек сега живее в средата на въздуха.
Нека дойдем до онова същественото. Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането. Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата.
Същият човек сега живее в средата на въздуха.
Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът.
към беседата >>
Вода и въздух започват с една и съща буква.
Нека дойдем до онова същественото. Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането. Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата. Същият човек сега живее в средата на въздуха.
Вода и въздух започват с една и съща буква.
Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека.
към беседата >>
Човек ще дойде да живее и в етера.
Нека дойдем до онова същественото. Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането. Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата. Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква.
Човек ще дойде да живее и в етера.
Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека. Когато човек мине от една среда в друга става подобрение.
към беседата >>
Какъв ще бъде тогава животът?
Гладът има отношение към хляба, въздухът има отношение към дишането. Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата. Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера.
Какъв ще бъде тогава животът?
Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека. Когато човек мине от една среда в друга става подобрение. Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот.
към беседата >>
Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била.
Да допуснем, че едно време човек е живял като риба във водата. Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът?
Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била.
Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека. Когато човек мине от една среда в друга става подобрение. Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот. Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
към беседата >>
Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът.
Същият човек сега живее в средата на въздуха. Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била.
Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът.
Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека. Когато човек мине от една среда в друга става подобрение. Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот. Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
към беседата >>
Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека.
Вода и въздух започват с една и съща буква. Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът.
Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека.
Когато човек мине от една среда в друга става подобрение. Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот. Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
към беседата >>
Когато човек мине от една среда в друга става подобрение.
Човек ще дойде да живее и в етера. Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека.
Когато човек мине от една среда в друга става подобрение.
Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот. Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
към беседата >>
Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот.
Какъв ще бъде тогава животът? Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека. Когато човек мине от една среда в друга става подобрение.
Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот.
Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
към беседата >>
Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
Значи, човек когато е излязъл из водата, преди това водата е била среда, ограничение е била. Водата след като станала условие за човека, той е прогресирал – среда станал въздухът. Когато етерът стане среда за човека, а въздухът – условие, още повече ще се подобри жиивотът на човека. Когато човек мине от една среда в друга става подобрение. Щом влиза в една по-рядка среда, става подобрение в условията на неговия живот.
Когато ние се намираме в едно тягостно състояние, показва, че средата, в която живеем не е така хармонична, трябва да се излезе из тази среда.
към беседата >>
И. Х.
И. Х.
към беседата >>
Н. Х.
Н. Х.
към беседата >>
Има хляб, няма хляб.
Има хляб, няма хляб.
Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас? Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен. Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили.
към беседата >>
Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас?
Има хляб, няма хляб.
Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас?
Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен. Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе.
към беседата >>
Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен.
Има хляб, няма хляб. Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас?
Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен.
Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи?
към беседата >>
Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете.
Има хляб, няма хляб. Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас? Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен.
Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете.
„Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят.
към беседата >>
„Няма хляб“, това веднага образува спиране.
Има хляб, няма хляб. Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас? Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен. Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете.
„Няма хляб“, това веднага образува спиране.
„Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага.
към беседата >>
„Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили.
Има хляб, няма хляб. Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас? Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен. Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране.
„Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили.
Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага.
към беседата >>
Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе.
Като кажем: „Има хляб“, какво произвежда във вас? Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен. Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили.
Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе.
Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата.
към беседата >>
Сега за да има хляб от кого зависи?
Като кажем: „Има хляб“, вие сте спокоен. Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе.
Сега за да има хляб от кого зависи?
Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб.
към беседата >>
Ние сме в един условен свят.
Вървите по пътя, казват: „Няма хляб“, веднага вие се спрете. „Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи?
Ние сме в един условен свят.
Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб. Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб.
към беседата >>
Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага.
„Няма хляб“, това веднага образува спиране. „Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят.
Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага.
Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб. Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб. Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме?
към беседата >>
Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага.
„Има хляб“, вие сте тръгнали по пътя, сами сте помислили. Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага.
Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага.
Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб. Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб. Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме? Вие не чувствувате каква е разликата.
към беседата >>
Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата.
Оставили сте някой да вземе, той забравил да вземе. Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага.
Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата.
Няма хляб. Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб. Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме? Вие не чувствувате каква е разликата.
към беседата >>
Няма хляб.
Сега за да има хляб от кого зависи? Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата.
Няма хляб.
Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб. Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме? Вие не чувствувате каква е разликата.
към беседата >>
Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб.
Ние сме в един условен свят. Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб.
Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб.
Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме? Вие не чувствувате каква е разликата.
към беседата >>
Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме?
Щом си дошъл – „има хляб“, „няма хляб“ – не може да дойдеш веднага. Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб. Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб.
Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме?
Вие не чувствувате каква е разликата.
към беседата >>
Вие не чувствувате каква е разликата.
Щом човек се ражда във физическия свят, той се ражда веднага. Щом се изменят условията има нещо нарушено в реда на нещата. Няма хляб. Когато едно дете престане да слуша баща си и майка си, не му дават хляб. Щом на детето в къщи не му дават хляб, какво подразбираме?
Вие не чувствувате каква е разликата.
към беседата >>
Имате намаление на студа и увеличение на студа. –
Имате намаление на студа и увеличение на студа. –
към беседата >>
Н. С.
Н. С.
към беседата >>
У. С.
У. С.
към беседата >>
Увеличението на студа от какво произтича?
Увеличението на студа от какво произтича?
Увеличението на студа произтича от намалението на топлината. Увеличението на топлината става от намалението на студа –
към беседата >>
Увеличението на студа произтича от намалението на топлината.
Увеличението на студа от какво произтича?
Увеличението на студа произтича от намалението на топлината.
Увеличението на топлината става от намалението на студа –
към беседата >>
Увеличението на топлината става от намалението на студа –
Увеличението на студа от какво произтича? Увеличението на студа произтича от намалението на топлината.
Увеличението на топлината става от намалението на студа –
към беседата >>
Н. Т.
Н. Т.
към беседата >>
У. С.
У. С.
към беседата >>
Когато доброто се намалява какво става?
Когато доброто се намалява какво става?
Злото се увеличава. Когато злото се намалява, доброто се увеличава. Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт.
към беседата >>
Злото се увеличава.
Когато доброто се намалява какво става?
Злото се увеличава.
Когато злото се намалява, доброто се увеличава. Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява.
към беседата >>
Когато злото се намалява, доброто се увеличава.
Когато доброто се намалява какво става? Злото се увеличава.
Когато злото се намалява, доброто се увеличава.
Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата.
към беседата >>
Отношение има.
Когато доброто се намалява какво става? Злото се увеличава. Когато злото се намалява, доброто се увеличава.
Отношение има.
Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава.
към беседата >>
Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите?
Когато доброто се намалява какво става? Злото се увеличава. Когато злото се намалява, доброто се увеличава. Отношение има.
Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите?
Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава?
към беседата >>
Щом се увеличава има повече убийства, има смърт.
Когато доброто се намалява какво става? Злото се увеличава. Когато злото се намалява, доброто се увеличава. Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите?
Щом се увеличава има повече убийства, има смърт.
Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава.
към беседата >>
Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява.
Злото се увеличава. Когато злото се намалява, доброто се увеличава. Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт.
Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява.
Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава.
към беседата >>
Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата.
Когато злото се намалява, доброто се увеличава. Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява.
Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата.
Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава.
към беседата >>
Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава.
Отношение има. Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата.
Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава.
Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото?
към беседата >>
Щом хората стават по-груби, кое се увеличава?
Щом се увеличава злото, доброто се намалява, какви са резултатите? Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава.
Щом хората стават по-груби, кое се увеличава?
Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката.
към беседата >>
Злото се увеличава.
Щом се увеличава има повече убийства, има смърт. Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава?
Злото се увеличава.
Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста.
към беседата >>
Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава.
Щом злото се намалява и доброто се увеличава, убийствата стават по-редки и смъртта се намалява. Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава.
Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава.
Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека.
към беседата >>
Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава.
Ако искаме да знаем статистически дали злото се увеличава или доброто се намалява може да познаем по убийствата. Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава.
Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава.
Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност.
към беседата >>
Кои са външните причини за увеличаването на злото?
Щом убийствата се намаляват и смъртността се намалява, доброто се увеличава. Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава.
Кои са външните причини за увеличаването на злото?
Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява.
към беседата >>
Имате едно нормално състояние на ръката.
Щом хората стават по-груби, кое се увеличава? Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото?
Имате едно нормално състояние на ръката.
Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст.
към беседата >>
Това са петте пръста.
Злото се увеличава. Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката.
Това са петте пръста.
То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст.
към беседата >>
То е естественото, нормално състояние на ръката на човека.
Щом стават малко по-меки, доброто се увеличава. Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста.
То е естественото, нормално състояние на ръката на човека.
Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието.
към беседата >>
Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност.
Тогава по външните явления може да познаем дали доброто се увеличава във вас или злото се увеличава. Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека.
Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност.
Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям.
към беседата >>
Някой път един от пръстите на човека се изкривява.
Кои са външните причини за увеличаването на злото? Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност.
Някой път един от пръстите на човека се изкривява.
Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките.
към беседата >>
Някой път се изкривява безимения пръст.
Имате едно нормално състояние на ръката. Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява.
Някой път се изкривява безимения пръст.
Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са.
към беседата >>
Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст.
Това са петте пръста. То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст.
Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст.
Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни.
към беседата >>
Безименият пръст става център, изгуби се равновесието.
То е естественото, нормално състояние на ръката на човека. Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст.
Безименият пръст става център, изгуби се равновесието.
При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва?
към беседата >>
При сегашните условия средния пръст е най-голям.
Някой път пръстът може да се разкриви и вече се явява анормалност. Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието.
При сегашните условия средния пръст е най-голям.
Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека.
към беседата >>
Той дава тон на всичките.
Някой път един от пръстите на човека се изкривява. Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям.
Той дава тон на всичките.
Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита.
към беседата >>
Успоредни са.
Някой път се изкривява безимения пръст. Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките.
Успоредни са.
Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае.
към беседата >>
Те трябва да бъдат успоредни.
Някой път средния пръст се изкривява или малкия пръст. Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са.
Те трябва да бъдат успоредни.
Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив.
към беседата >>
Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва?
Безименият пръст става център, изгуби се равновесието. При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни.
Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва?
Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете.
към беседата >>
Туй показва музикалност в човека.
При сегашните условия средния пръст е най-голям. Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва?
Туй показва музикалност в човека.
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието.
към беседата >>
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита.
Той дава тон на всичките. Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека.
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита.
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности.
към беседата >>
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае.
Успоредни са. Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита.
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае.
Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг.
към беседата >>
Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив.
Те трябва да бъдат успоредни. Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае.
Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив.
В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща.
към беседата >>
В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете.
Ако безименият пръст е по-дълъг от първия, какво показва? Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив.
В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете.
В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете.
към беседата >>
В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието.
Туй показва музикалност в човека. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете.
В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието.
То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете.
към беседата >>
То са две възможности.
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст музикалността не е така развита. Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието.
То са две възможности.
За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката.
към беседата >>
За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг.
Ако първият пръст е по-дълъг от третия пръст – показва, един човек каквото намисли не се колебае. Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности.
За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг.
Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай?
към беседата >>
Каквото искате избирайте между двете неща.
Ако първият пръст е по-къс от безимения, такъв човек е колеблив. В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг.
Каквото искате избирайте между двете неща.
Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст.
към беседата >>
Вие не искате да се колебаете.
В едно отношение показва музикалност, а понякой път казва, защо се колебаете. В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща.
Вие не искате да се колебаете.
Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг.
към беседата >>
Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете.
В дадения случай щом третият пръст е по-дълъг от първия колебанието върви като сянка подир вас, вие не може да се избавите от колебанието. То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете.
Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете.
Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст.
към беседата >>
Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката.
То са две възможности. За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете.
Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката.
Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно.
към беседата >>
Кое предпочитате в дадения случай?
За да бъдете музикант третият пръст трябва да бъде по-дълъг, а за да не се колебаете в живота ви, първия пръст ще бъде по-дълъг. Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката.
Кое предпочитате в дадения случай?
Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/.
към беседата >>
Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст.
Каквото искате избирайте между двете неща. Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай?
Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст.
На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката.
към беседата >>
На всичките господари първият пръст е по-дълъг.
Вие не искате да се колебаете. Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст.
На всичките господари първият пръст е по-дълъг.
Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството.
към беседата >>
Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст.
Ако отхвърлите колебанието ще изгубите музиката, ако сте музикален, каквото искате да го направите ще се колебаете. Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг.
Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст.
Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни.
към беседата >>
Така е переспективно.
Ако първият пръст е по-дълъг, ще изгубите музиката, ако продължите третият пръст ще спечелите музиката. Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст.
Така е переспективно.
/Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството.
към беседата >>
/Учителят показва ръката си/.
Кое предпочитате в дадения случай? Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно.
/Учителят показва ръката си/.
Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят.
към беседата >>
Аз съм предпочел музиката.
Ако искате да станете господар, трябва да посочите първия пръст. На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/.
Аз съм предпочел музиката.
Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени.
към беседата >>
Някои сте предпочели господарството.
На всичките господари първият пръст е по-дълъг. Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката.
Някои сте предпочели господарството.
У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение.
към беседата >>
У някои първият и третият пръст са почти равни.
Ако искате да станете музикант, трябва да продължите третият пръст. Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството.
У някои първият и третият пръст са почти равни.
Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека.
към беседата >>
Те ту решават за музиката, ту за господарството.
Така е переспективно. /Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни.
Те ту решават за музиката, ту за господарството.
В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека. Направете един опит.
към беседата >>
В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят.
/Учителят показва ръката си/. Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството.
В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят.
Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека. Направете един опит. Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го.
към беседата >>
Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени.
Аз съм предпочел музиката. Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят.
Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени.
Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека. Направете един опит. Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го. Няколко пъти помилвайте пръста си.
към беседата >>
Третият пръст носи голямо благословение.
Някои сте предпочели господарството. У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени.
Третият пръст носи голямо благословение.
Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека. Направете един опит. Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го. Няколко пъти помилвайте пръста си.
към беседата >>
Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека.
У някои първият и третият пръст са почти равни. Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение.
Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека.
Направете един опит. Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го. Няколко пъти помилвайте пръста си.
към беседата >>
Направете един опит.
Те ту решават за музиката, ту за господарството. В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека.
Направете един опит.
Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го. Няколко пъти помилвайте пръста си.
към беседата >>
Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го.
В единия избор едните печелят, в другия избор другите печелят. Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека. Направете един опит.
Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го.
Няколко пъти помилвайте пръста си.
към беседата >>
Няколко пъти помилвайте пръста си.
Щом сте музикални вие всякога ще бъдете добре разположени. Третият пръст носи голямо благословение. Безименият пръст аз го наричам слънчев пръст, който носи всичките блага на човека. Направете един опит. Щом някой път сте много разтревожени или не сте весели, хванете третия пръст, помилвайте го.
Няколко пъти помилвайте пръста си.
към беседата >>
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане.
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане.
Само за един опит. Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска. Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре. Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си. я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
Само за един опит.
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане.
Само за един опит.
Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска. Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре. Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си. я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска.
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане. Само за един опит.
Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска.
Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре. Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си. я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре.
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане. Само за един опит. Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска.
Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре.
Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си. я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си.
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане. Само за един опит. Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска. Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре.
Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си.
я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
За една седмица, сутрин като ставате, когато нямате някое разположение, десет пъти помилвайте пръста си и вижте какво ще стане. Само за един опит. Ритмично ще четете, защото музикалният пръст ритъм иска. Музикално ще броите и тогава ще видите каква смяна ще стане вътре. Щом човек започне да огрубява, той трябва да започне да милва третия си пръст, да смекчи характера си.
я изпейте сега: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
Онова, което ще ви даде подтик е музиката.
Онова, което ще ви даде подтик е музиката.
Вие в музиката губите ритъма, а в ритъма се печели. Когато пеете без такт вие губите всичко. Трябва да спазвате ритъма.
към беседата >>
Вие в музиката губите ритъма, а в ритъма се печели.
Онова, което ще ви даде подтик е музиката.
Вие в музиката губите ритъма, а в ритъма се печели.
Когато пеете без такт вие губите всичко. Трябва да спазвате ритъма.
към беседата >>
Когато пеете без такт вие губите всичко.
Онова, което ще ви даде подтик е музиката. Вие в музиката губите ритъма, а в ритъма се печели.
Когато пеете без такт вие губите всичко.
Трябва да спазвате ритъма.
към беседата >>
Трябва да спазвате ритъма.
Онова, което ще ви даде подтик е музиката. Вие в музиката губите ритъма, а в ритъма се печели. Когато пеете без такт вие губите всичко.
Трябва да спазвате ритъма.
към беседата >>
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли?
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли?
Тази песен е дадена модерато. То е много аристократично. /Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично. Във вас има един страх.
към беседата >>
Тази песен е дадена модерато.
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли?
Тази песен е дадена модерато.
То е много аристократично. /Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично. Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне.
към беседата >>
То е много аристократично.
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли? Тази песен е дадена модерато.
То е много аристократично.
/Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично. Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации.
към беседата >>
/Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/.
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли? Тази песен е дадена модерато. То е много аристократично.
/Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/.
Малко динамично. Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен.
към беседата >>
Малко динамично.
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли? Тази песен е дадена модерато. То е много аристократично. /Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/.
Малко динамично.
Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен. Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“.
към беседата >>
Във вас има един страх.
Ако бихте изпели „Давай, давай“ алегро, как бихте го изпяли? Тази песен е дадена модерато. То е много аристократично. /Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично.
Във вас има един страх.
В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен. Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“. Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“.
към беседата >>
В музиката трябва всеки страх да изчезне.
Тази песен е дадена модерато. То е много аристократично. /Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично. Във вас има един страх.
В музиката трябва всеки страх да изчезне.
Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен. Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“. Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“. Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
към беседата >>
Една песен може да се пее с много модулации.
То е много аристократично. /Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично. Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне.
Една песен може да се пее с много модулации.
Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен. Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“. Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“. Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
към беседата >>
Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен.
/Учителят пее „Давай, давай“ ритмично, бързо/. Малко динамично. Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации.
Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен.
Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“. Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“. Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
към беседата >>
Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“.
Малко динамично. Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен.
Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“.
Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“. Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
към беседата >>
Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“.
Във вас има един страх. В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен. Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“.
Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“.
Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
към беседата >>
Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
В музиката трябва всеки страх да изчезне. Една песен може да се пее с много модулации. Най-първо, когато се учи една песен са необходими известни правила, но човек после трябва да бъде свободен. Ако идете някъде, при някое дърво, как ще му кажете „Давай, давай“. Ако идете при един човек как ще му кажете „Давай, давай“.
Без да го пеете, как ще му кажете „Давай, давай“ /Учителят пее „Давай, давай“ ниско и бързо./.
към беседата >>
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха?
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха?
“. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света? “, какво ще кажете? Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става?
към беседата >>
“. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света?
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха?
“. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света?
“, какво ще кажете? Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава.
към беседата >>
“, какво ще кажете?
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха? “. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света?
“, какво ще кажете?
Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно.
към беседата >>
Защо ви е знанието?
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха? “. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света? “, какво ще кажете?
Защо ви е знанието?
Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става.
към беседата >>
Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката.
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха? “. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света? “, какво ще кажете? Защо ви е знанието?
Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката.
Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда.
към беседата >>
Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става?
То е все таки да питате „ядат ли хората въздуха? “. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света? “, какво ще кажете? Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката.
Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става?
Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание.
към беседата >>
Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава.
“. Ако ви зададат темата: „Защо ви е знанието, каква полза допринася знанието в света? “, какво ще кажете? Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става?
Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава.
Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас?
към беседата >>
Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно.
“, какво ще кажете? Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава.
Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно.
Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна.
към беседата >>
Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става.
Защо ви е знанието? Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно.
Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става.
Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека.
към беседата >>
Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда.
Допуснете, че някой от вас иска да знае какво нещо е точката. Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става.
Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда.
Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени?
към беседата >>
Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание.
Когато на човешкия организъм се образува точка, някой цирей, какво става? Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда.
Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание.
Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво?
към беседата >>
Коя мисъл е приятна на вас?
Считате, че точката е център, образува се един център и този център ви безпокои, постепенно се увеличава. Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание.
Коя мисъл е приятна на вас?
Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени.
към беседата >>
Мисъл, която носи светлина е винаги приятна.
Като се увеличава центърът, безпокои ви това, като започне да се намалява центърът вас ви става приятно. Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас?
Мисъл, която носи светлина е винаги приятна.
Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа?
към беседата >>
Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека.
Защо в увеличаването на един център човек се безпокои, а при намаляването, приятно му става. Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна.
Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека.
Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа? Какви са последствията на студа?
към беседата >>
Кои предмети са студени?
Когато мислите са нееднородни, страданието се произвежда. Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека.
Кои предмети са студени?
Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа? Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява.
към беседата >>
Студено е контраст на какво?
Когато една мисъл не е еднородна, тя произвежда страдание. Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени?
Студено е контраст на какво?
Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа? Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно?
към беседата >>
Всички предмети, които не са топли са студени.
Коя мисъл е приятна на вас? Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво?
Всички предмети, които не са топли са студени.
Какво образува студа? Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите?
към беседата >>
Какво образува студа?
Мисъл, която носи светлина е винаги приятна. Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени.
Какво образува студа?
Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже.
към беседата >>
Какви са последствията на студа?
Мисъл, която е тъмна винаги е неприятна на човека. Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа?
Какви са последствията на студа?
Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето.
към беседата >>
Студът втвърдява водата, топлината я разредява.
Кои предмети са студени? Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа? Какви са последствията на студа?
Студът втвърдява водата, топлината я разредява.
Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде?
към беседата >>
Когато вашата вода замръзва какво е потребно?
Студено е контраст на какво? Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа? Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява.
Когато вашата вода замръзва какво е потребно?
Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош.
към беседата >>
Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите?
Всички предмети, които не са топли са студени. Какво образува студа? Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно?
Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите?
Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан.
към беседата >>
Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже.
Какво образува студа? Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите?
Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже.
Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето.
към беседата >>
Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето.
Какви са последствията на студа? Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже.
Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето.
Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“.
към беседата >>
Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде?
Студът втвърдява водата, топлината я разредява. Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето.
Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде?
За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно?
към беседата >>
За да прегризвате въжето трябва да станете лош.
Когато вашата вода замръзва какво е потребно? Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде?
За да прегризвате въжето трябва да станете лош.
Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия.
към беседата >>
Ако сте добър вие ще бъдете свързан.
Да допуснем, че имате една неприятна мисъл, как ще се освободите? Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош.
Ако сте добър вие ще бъдете свързан.
Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад.
към беседата >>
Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето.
Ако свържете един вол с някое въже за някое дърво, този вол ще седи свързан, не му иде на ум да се развърже. Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан.
Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето.
Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът?
към беседата >>
Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“.
Ако свържете едно куче с въже, то ще прегризе въжето. Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето.
Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“.
Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат.
към беседата >>
Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно?
Защо на кучето му идва на ум да прегризе въжето, а на вола не му иде? За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“.
Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно?
Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава.
към беседата >>
Те са разсъждения на противоречия.
За да прегризвате въжето трябва да станете лош. Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно?
Те са разсъждения на противоречия.
Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“.
към беседата >>
Представете си, че имате чувството глад.
Ако сте добър вие ще бъдете свързан. Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия.
Представете си, че имате чувството глад.
Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши.
към беседата >>
Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът?
Волът с добрината си умира вързан, кучето с лошавината си прегризва въжето. Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад.
Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът?
Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво?
към беседата >>
Значи гладът и хлябът си приличат.
Господарят, който го е свързал, казва: „Ти нямаш право да прегризваш въжето“. Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът?
Значи гладът и хлябът си приличат.
Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво? Де е храната?
към беседата >>
Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава.
Обаче, ако господарят каже, че няма право да прегризва въжето и кучето го прегризва, тогава защо волът е послушен, а кучето е непослушно? Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат.
Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава.
Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво? Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има.
към беседата >>
Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“.
Те са разсъждения на противоречия. Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава.
Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“.
Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво? Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години.
към беседата >>
Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши.
Представете си, че имате чувството глад. Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“.
Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши.
Гладът се задоволява с какво? Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена.
към беседата >>
Гладът се задоволява с какво?
Докато не сте гладен, хлябът е свободен; щом сте гладен какво ще стане с хлябът? Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши.
Гладът се задоволява с какво?
Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето.
към беседата >>
Де е храната?
Значи гладът и хлябът си приличат. Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво?
Де е храната?
Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш.
към беседата >>
Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има.
Колкото гладът се увеличава, толкова привличането към хляба става по-интензивно; колкото гладът се намалява, толкова човек от хляба се отдалечава. Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво? Де е храната?
Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има.
Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб.
към беседата >>
Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години.
Може ли да се тури закон, че когато ти си гладен, някой да ти каже: „Ти не трябва да ядеш“. Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво? Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има.
Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години.
Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш.
към беседата >>
Задачата за глада не е правилно разрешена.
Гладът е задача, която трябва правилно да се разреши. Гладът се задоволява с какво? Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години.
Задачата за глада не е правилно разрешена.
Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли?
към беседата >>
Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето.
Гладът се задоволява с какво? Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена.
Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето.
Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли? Какво представлява въздуха в дадения случай?
към беседата >>
Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш.
Де е храната? Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето.
Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш.
Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли? Какво представлява въздуха в дадения случай? Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда.
към беседата >>
Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб.
Когато човек намали онази посредствена храна, с която гладът се задоволява в света, глад ще има. Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш.
Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб.
Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли? Какво представлява въздуха в дадения случай? Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда. Ние сме потопени във въздуха.
към беседата >>
Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш.
Сега съществува глада, понеже тази задача не е разрешена от хиляди години. Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб.
Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш.
Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли? Какво представлява въздуха в дадения случай? Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда. Ние сме потопени във въздуха.
към беседата >>
Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли?
Задачата за глада не е правилно разрешена. Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш.
Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли?
Какво представлява въздуха в дадения случай? Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда. Ние сме потопени във въздуха.
към беседата >>
Какво представлява въздуха в дадения случай?
Запример, задачата за дишането е по-правилно разрешена, отколкото задачата за глада, отколкото процесът за яденето. Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли?
Какво представлява въздуха в дадения случай?
Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда. Ние сме потопени във въздуха.
към беседата >>
Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда.
Ти вървиш, ходиш, мислиш, но не мислиш как да дишаш, а мислиш как да ядеш. Постоянно мислиш откъде ще намериш хляб. Ходиш, но не мислиш откъде ще вземеш въздух – постоянно дишаш. Защо човек за въздуха не мисли, а пък за хляба мисли? Какво представлява въздуха в дадения случай?
Хлябът е условие в дадения случай, а пък въздухът е среда.
Ние сме потопени във въздуха.
към беседата >>
3.
Разумни и незлобиви
,
НБ
, София, 14.6.1942г.,
Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си.
Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон.
Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си.
Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
към беседата >>
Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш.
Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено.
Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш.
Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право.
към беседата >>
Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си.
Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
към беседата >>
Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора.
Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш.
Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора.
То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите.
към беседата >>
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух.
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух.
Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас.
към беседата >>
То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора.
Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора.
То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора.
Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек.
към беседата >>
Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат.
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух.
Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат.
Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе.
към беседата >>
Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора.
Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора.
Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора.
То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение.
към беседата >>
Същото се отнася и до знанието.
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат.
Същото се отнася и до знанието.
Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе.
към беседата >>
То е на тяхно разположение.
Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора.
То е на тяхно разположение.
Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам.
към беседата >>
Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание.
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието.
Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание.
Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш.
към беседата >>
Аз сега разглеждам право.
Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение.
Аз сега разглеждам право.
Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората.
към беседата >>
Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората.
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание.
Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората.
Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме.
към беседата >>
Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите.
Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право.
Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите.
Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство.
към беседата >>
Те казват, какво ще стане с нас.
И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората.
Те казват, какво ще стане с нас.
Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени.
към беседата >>
Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек.
То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите.
Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек.
Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде.
към беседата >>
Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе.
Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас.
Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе.
Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример.
към беседата >>
Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение.
Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек.
Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение.
В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне.
към беседата >>
Това зависи от тебе.
Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе.
Това зависи от тебе.
Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка.
към беседата >>
В дадения случай, аз мога само да се ползувам.
То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение.
В дадения случай, аз мога само да се ползувам.
Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне.
към беседата >>
Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш.
Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе.
Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш.
Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него.
към беседата >>
Сега чудни са по някой път хората.
Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам.
Сега чудни са по някой път хората.
Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа.
към беседата >>
Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме.
Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш.
Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме.
Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът.
към беседата >>
Някой иска, търсят лекарство.
Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората.
Някой иска, търсят лекарство.
Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли.
към беседата >>
Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени.
Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме.
Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени.
Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане.
към беседата >>
Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде.
Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство.
Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде.
След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени.
Да ви приведа един пример.
В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее.
към беседата >>
След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне.
Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде.
След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне.
Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара.
към беседата >>
В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка.
Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример.
В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка.
Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите.
към беседата >>
Коремоболието ще изчезне.
В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне.
Коремоболието ще изчезне.
Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед.
към беседата >>
Студентът се чудил, какво иска професорът от него.
Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка.
Студентът се чудил, какво иска професорът от него.
Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент.
към беседата >>
Как става това, то е моя работа.
Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне.
Как става това, то е моя работа.
Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода.
към беседата >>
Неразположен бил професорът.
Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него.
Неразположен бил професорът.
Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред.
към беседата >>
Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли.
Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа.
Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли.
И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце.
към беседата >>
Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане.
Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът.
Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане.
Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив.
към беседата >>
И да прати енергиите си към стомаха ми.
Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли.
И да прати енергиите си към стомаха ми.
Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане?
към беседата >>
Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее.
Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане.
Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее.
Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там.
към беседата >>
Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара.
След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми.
Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара.
Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става.
към беседата >>
Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите.
В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее.
Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите.
Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел.
към беседата >>
Приемам един бръмбарски обед.
Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара.
Приемам един бръмбарски обед.
Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето.
към беседата >>
Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент.
Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите.
Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент.
Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен.
към беседата >>
Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода.
Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед.
Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода.
И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва.
към беседата >>
Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред.
Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент.
Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред.
До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав.
към беседата >>
И се пека на слънце.
Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода.
И се пека на слънце.
Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място.
към беседата >>
До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив.
Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред.
До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив.
Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата.
към беседата >>
Казвате: Какво ще стане?
И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце.
Казвате: Какво ще стане?
Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото.
към беседата >>
Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там.
Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив.
Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там.
Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи.
към беседата >>
Ще стане туй, което никъде не става.
Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане?
Ще стане туй, което никъде не става.
Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа.
към беседата >>
Той ми стана приятел.
Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там.
Той ми стана приятел.
Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него.
към беседата >>
Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето.
Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става.
Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето.
Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място.
към беседата >>
Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен.
Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел.
Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен.
Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример.
към беседата >>
Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва.
Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето.
Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва.
Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия.
към беседата >>
Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав.
Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен.
Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав.
Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България.
към беседата >>
Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място.
И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва.
Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място.
Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща.
към беседата >>
Професорът, това е съдбата.
До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав.
Професорът, това е съдбата.
Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните.
към беседата >>
Веднага се размърдва мястото.
Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място.
Веднага се размърдва мястото.
Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето.
към беседата >>
Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи.
Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата.
Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи.
Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му.
към беседата >>
Това е доста трудна работа.
Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото.
Това е доста трудна работа.
Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя.
към беседата >>
Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него.
Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи.
Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него.
Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото.
към беседата >>
Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място.
Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа.
Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място.
Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея?
към беседата >>
Друг един пример.
Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него.
Друг един пример.
Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря!
към беседата >>
Тази енергия иде по права линия.
Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място.
Тази енергия иде по права линия.
Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията.
към беседата >>
Това се случва в България.
Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример.
Това се случва в България.
Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде.
към беседата >>
Знаете ли каква малка част се изпраща.
Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия.
Знаете ли каква малка част се изпраща.
Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас.
към беседата >>
Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните.
Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България.
Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните.
Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат.
към беседата >>
Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето.
Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща.
Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето.
Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“.
към беседата >>
Случайно пада перото от джоба му.
Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните.
Случайно пада перото от джоба му.
Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим.
към беседата >>
Нашата България е още по-малка от цялата земя.
Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето.
Нашата България е още по-малка от цялата земя.
Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща.
към беседата >>
Гледа един човек тича подир него и му подава перото.
Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му.
Гледа един човек тича подир него и му подава перото.
Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте.
към беседата >>
Колко енергия пристига до нея?
Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя.
Колко енергия пристига до нея?
Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята.
към беседата >>
Той казва: Благодаря!
Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото.
Той казва: Благодаря!
Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му.
към беседата >>
Да ви кажа магията.
Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея?
Да ви кажа магията.
Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят.
към беседата >>
Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде.
Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря!
Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде.
Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга.
към беседата >>
Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас.
Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията.
Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас.
Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл?
към беседата >>
Той се заинтересува и пита, къде го карат.
Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде.
Той се заинтересува и пита, къде го карат.
– Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност.
към беседата >>
Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“.
Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас.
Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“.
Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл.
към беседата >>
– Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим.
Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат.
– Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим.
– Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост.
към беседата >>
Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща.
Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“.
Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща.
Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш.
към беседата >>
– Оставете го, не го затваряйте.
Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим.
– Оставете го, не го затваряйте.
Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде.
към беседата >>
Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята.
Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща.
Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята.
Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга?
към беседата >>
Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му.
Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте.
Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му.
Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие.
към беседата >>
Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят.
Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята.
Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят.
Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия.
към беседата >>
Това е услуга.
Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му.
Това е услуга.
Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна.
към беседата >>
Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл?
Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят.
Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл?
– Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо?
към беседата >>
Това е благодарност.
Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга.
Това е благодарност.
Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина.
към беседата >>
– Във всякакъв смисъл.
Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл?
– Във всякакъв смисъл.
Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам.
към беседата >>
Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост.
– Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност.
Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост.
Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа.
към беседата >>
Някой казва: Ти имаш да даваш.
Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл.
Някой казва: Ти имаш да даваш.
Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам.
към беседата >>
Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде.
– Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост.
Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде.
Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят.
към беседата >>
Защо не си платиш дълга?
Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш.
Защо не си платиш дълга?
Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство.
към беседата >>
Той можа и да го скрие.
Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде.
Той можа и да го скрие.
Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл.
към беседата >>
Че ти се поставяш съдия.
Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга?
Че ти се поставяш съдия.
Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш?
към беседата >>
Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна.
Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие.
Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна.
И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга.
към беседата >>
Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо?
Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия.
Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо?
– Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам.
към беседата >>
И аз пожелах да покажа своята човещина.
Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна.
И аз пожелах да покажа своята човещина.
Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му.
към беседата >>
– Имам.
– Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо?
– Имам.
Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората.
към беседата >>
Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа.
Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина.
Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа.
Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора.
към беседата >>
Тогава аз изваждам и плащам.
Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам.
Тогава аз изваждам и плащам.
Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички.
към беседата >>
Така ще ти благодарят.
Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа.
Така ще ти благодарят.
И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна.
към беседата >>
Аз разполагам с несметно богатство.
Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам.
Аз разполагам с несметно богатство.
– Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна.
към беседата >>
И в света съществува един общ промисъл.
Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят.
И в света съществува един общ промисъл.
Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга.
към беседата >>
– Ти имаш ли да платиш?
Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство.
– Ти имаш ли да платиш?
– Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил.
към беседата >>
Дойде един човек, иска от тебе една услуга.
Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл.
Дойде един човек, иска от тебе една услуга.
Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки.
към беседата >>
– Нямам.
Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш?
– Нямам.
Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си?
към беседата >>
Господ работи чрез него, услужи му.
И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга.
Господ работи чрез него, услужи му.
Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе.
към беседата >>
Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората.
– Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам.
Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората.
Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм.
към беседата >>
Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора.
Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му.
Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора.
Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка.
към беседата >>
Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички.
Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората.
Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички.
Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна.
към беседата >>
Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна.
Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора.
Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна.
Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил.
към беседата >>
Някой е болен, аз ще отида да помогна.
Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички.
Някой е болен, аз ще отида да помогна.
Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте.
към беседата >>
Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга.
И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна.
Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга.
Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
към беседата >>
Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил.
– Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна.
Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил.
Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага.
към беседата >>
Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки.
Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга.
Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки.
Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
към беседата >>
Но казвам: Ти болен ли си?
– Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил.
Но казвам: Ти болен ли си?
– Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните.
към беседата >>
Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе.
Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки.
Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе.
Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
към беседата >>
– Болен съм.
Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си?
– Болен съм.
– Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост.
към беседата >>
Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка.
Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе.
Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка.
Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
към беседата >>
– Ще ти помогна.
Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм.
– Ще ти помогна.
Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта.
към беседата >>
Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил.
Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка.
Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил.
Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
към беседата >>
Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте.
Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна.
Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте.
Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче.
към беседата >>
Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил.
Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
към беседата >>
Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага.
Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте.
Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага.
Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта.
към беседата >>
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“.
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“.
От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време.
към беседата >>
Често, вие правите погрешките на животните.
Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага.
Често, вие правите погрешките на животните.
Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава.
към беседата >>
От тях трябва да се учим.
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“.
От тях трябва да се учим.
Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление.
към беседата >>
Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост.
– Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните.
Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост.
То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма.
към беседата >>
Незлобив трябва да бъде човек като гълъб.
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“. От тях трябва да се учим.
Незлобив трябва да бъде човек като гълъб.
Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла.
към беседата >>
То вижда, че друго куче носи костта.
– Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост.
То вижда, че друго куче носи костта.
Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой.
към беседата >>
Казвате: Човек не може да бъде незлобив.
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“. От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб.
Казвате: Човек не може да бъде незлобив.
Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие.
към беседата >>
Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче.
Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта.
Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче.
Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата.
към беседата >>
Самата наука ще го застави да не бъде такъв.
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“. От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив.
Самата наука ще го застави да не бъде такъв.
Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите.
към беседата >>
Вън от брега друго куче чака, да вземе костта.
Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче.
Вън от брега друго куче чака, да вземе костта.
Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува.
към беседата >>
Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време.
Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“. От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв.
Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време.
Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят.
към беседата >>
Взима я и заминава.
Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта.
Взима я и заминава.
Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си.
към беседата >>
Та учените хора без да искат правят престъпление.
От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време.
Та учените хора без да искат правят престъпление.
Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици.
към беседата >>
Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма.
Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава.
Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма.
Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе.
към беседата >>
Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла.
Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление.
Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла.
Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист.
към беседата >>
Задигнал я някой.
То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма.
Задигнал я някой.
И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него.
към беседата >>
Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие.
Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла.
Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие.
Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре.
към беседата >>
И ние сме от онези, които търсят костта във водата.
Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой.
И ние сме от онези, които търсят костта във водата.
Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той.
към беседата >>
Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите.
Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие.
Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите.
Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват.
към беседата >>
Това е въображаемото нещастие, което съществува.
Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата.
Това е въображаемото нещастие, което съществува.
Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил.
към беседата >>
Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят.
Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите.
Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят.
Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават.
към беседата >>
Дръж костта в устата си.
Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува.
Дръж костта в устата си.
Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек.
към беседата >>
Знаете ли че тези оперни певци са мъченици.
Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят.
Знаете ли че тези оперни певци са мъченици.
Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре.
към беседата >>
Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе.
Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си.
Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе.
Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш.
към беседата >>
Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист.
Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици.
Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист.
Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим.
към беседата >>
Благодари за него.
Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе.
Благодари за него.
Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел.
към беседата >>
Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре.
Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист.
Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре.
Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си.
към беседата >>
Виждаш, че един човек се проявил, умен е той.
И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него.
Виждаш, че един човек се проявил, умен е той.
Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш.
към беседата >>
Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват.
Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре.
Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват.
За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват.
към беседата >>
Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил.
Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той.
Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил.
Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39.
към беседата >>
За да създадат ефект, те се изопачават.
Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват.
За да създадат ефект, те се изопачават.
Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си.
към беседата >>
Радвай се, на доброто сърце на добрия човек.
Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил.
Радвай се, на доброто сърце на добрия човек.
Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия.
към беседата >>
Този грим на лицата им не се отразява добре.
Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават.
Този грим на лицата им не се отразява добре.
Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те.
към беседата >>
Гледай и ти да се проявиш.
Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек.
Гледай и ти да се проявиш.
Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти?
към беседата >>
Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим.
Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре.
Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим.
Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения.
към беседата >>
Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел.
Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш.
Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел.
Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря.
към беседата >>
Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си.
Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим.
Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си.
Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце.
към беседата >>
Че как да не можеш.
Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел.
Че как да не можеш.
Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна.
към беседата >>
Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват.
Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си.
Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват.
Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна.
към беседата >>
Апостол Павел го биха пет пъти по 39.
Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш.
Апостол Павел го биха пет пъти по 39.
Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.
към беседата >>
Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си.
За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват.
Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си.
Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея.
към беседата >>
Апостол Павел имаше една особена философия.
Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39.
Апостол Павел имаше една особена философия.
Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха.
към беседата >>
Мъченици са те.
Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си.
Мъченици са те.
После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията.
към беседата >>
Знаете ли защо го биха толкова пъти?
Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия.
Знаете ли защо го биха толкова пъти?
Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним.
към беседата >>
После има други мъчения.
Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те.
После има други мъчения.
Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага.
към беседата >>
Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря.
Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти?
Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря.
Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други.
към беседата >>
Да играеш роля, която не ти е присърце.
Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения.
Да играеш роля, която не ти е присърце.
Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза.
към беседата >>
Затова и той стана християнин, всичко му се върна.
Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря.
Затова и той стана християнин, всичко му се върна.
Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага.
към беседата >>
Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна.
Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце.
Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна.
Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство.
към беседата >>
Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.
Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна.
Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.
Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме.
към беседата >>
Той иска да се жени за нея.
Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна.
Той иска да се жени за нея.
Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява.
към беседата >>
Понеже той гонеше християните и него гониха.
Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.
Понеже той гонеше християните и него гониха.
Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме. За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има.
към беседата >>
Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията.
Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея.
Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията.
Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество.
към беседата >>
Та трябва да престанем и ние да се гоним.
Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха.
Та трябва да престанем и ние да се гоним.
Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме. За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има. И отколкото той очаква.
към беседата >>
Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага.
После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията.
Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага.
Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център.
към беседата >>
Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други.
Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним.
Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други.
Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме. За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има. И отколкото той очаква.
към беседата >>
Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза.
Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага.
Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза.
Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център.
към беседата >>
Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага.
Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други.
Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага.
Няма защо хората да се изнудваме. За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има. И отколкото той очаква.
към беседата >>
Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство.
Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза.
Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство.
Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества.
към беседата >>
Няма защо хората да се изнудваме.
Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага.
Няма защо хората да се изнудваме.
За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има. И отколкото той очаква.
към беседата >>
Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява.
Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство.
Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява.
Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред.
към беседата >>
За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има.
Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме.
За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има.
И отколкото той очаква.
към беседата >>
Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество.
Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява.
Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество.
Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик.
към беседата >>
И отколкото той очаква.
Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме. За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има.
И отколкото той очаква.
към беседата >>
Той е като един център.
Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество.
Той е като един център.
И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света.
към беседата >>
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.
При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите. Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия.
към беседата >>
И Бог е център.
Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център.
И Бог е център.
Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
към беседата >>
При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите.
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.
При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите.
Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи.
към беседата >>
Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества.
Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център.
Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества.
Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
към беседата >>
Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията.
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите.
Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията.
Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба.
към беседата >>
Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред.
Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества.
Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред.
Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
към беседата >>
Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба.
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите. Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията.
Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба.
При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия.
към беседата >>
Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик.
Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред.
Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик.
Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
към беседата >>
При най-лошите условия бъди като змията.
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите. Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба.
При най-лошите условия бъди като змията.
Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал.
към беседата >>
Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света.
Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик.
Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света.
Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
към беседата >>
Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия.
„Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите. Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията.
Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия.
Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас.
към беседата >>
Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света.
Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.
към беседата >>
Аз сега имам други методи.
При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите. Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия.
Аз сега имам други методи.
Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“.
към беседата >>
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа.
Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света.
към беседата >>
Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба.
Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи.
Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба.
Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
към беседата >>
Това е ценното.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа.
Това е ценното.
Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда.
към беседата >>
Само така ще използуваш едните и другите условия.
Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба.
Само така ще използуваш едните и другите условия.
Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
към беседата >>
Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното.
Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа.
Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте?
към беседата >>
Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал.
При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия.
Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал.
Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
към беседата >>
Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа.
Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света.
Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки.
към беседата >>
Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас.
Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал.
Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас.
Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
към беседата >>
Това е предназначението на душата.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света.
Това е предназначението на душата.
Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили.
към беседата >>
Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“.
Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас.
Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“.
И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
към беседата >>
Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света.
Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата.
Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света.
Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло.
към беседата >>
И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“.
И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.
към беседата >>
Казваш: Какъв ще бъда.
Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света.
Казваш: Какъв ще бъда.
Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм.
към беседата >>
Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте?
Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда.
Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте?
Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда?
към беседата >>
Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки.
Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте?
Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки.
Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе?
към беседата >>
Казват, че в Адама всички са сгрешили.
Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки.
Казват, че в Адама всички са сгрешили.
Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат.
към беседата >>
Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло.
Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили.
Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло.
Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама.
към беседата >>
Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм.
Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло.
Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм.
Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка.
към беседата >>
Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда?
Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм.
Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда?
За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него?
към беседата >>
За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе?
Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда?
За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе?
Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо?
към беседата >>
Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат.
Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе?
Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат.
Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете?
към беседата >>
Обаче днес вие сте извън Адама.
Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат.
Обаче днес вие сте извън Адама.
Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата.
към беседата >>
Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка.
Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама.
Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка.
Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши.
към беседата >>
Че тогава защо гласувахте и вие в него?
Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка.
Че тогава защо гласувахте и вие в него?
Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо?
За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него?
Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо?
Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина.
към беседата >>
Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете?
Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо?
Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете?
Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина.
към беседата >>
Ако вие не бяхте си дали думата.
Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете?
Ако вие не бяхте си дали думата.
Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само.
към беседата >>
Ева нямаше да сгреши.
Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата.
Ева нямаше да сгреши.
Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши.
Какво ще кажете на това?
Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух.
към беседата >>
Ще кажете, че това не е истина.
Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това?
Ще кажете, че това не е истина.
Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум.
към беседата >>
Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина.
Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина.
Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина.
Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло.
към беседата >>
Това е предположение само.
Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина.
Това е предположение само.
Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание.
към беседата >>
Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва.
Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само.
Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва.
Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества.
към беседата >>
Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух.
Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва.
Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух.
Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание.
към беседата >>
Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум.
Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух.
Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум.
Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие.
към беседата >>
Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло.
Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум.
Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло.
Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша.
към беседата >>
Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание.
Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло.
Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание.
Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува.
към беседата >>
Това знание иде от възвишените същества.
Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание.
Това знание иде от възвишените същества.
Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето.
към беседата >>
Всички хора се нуждаят от вътрешно познание.
Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества.
Всички хора се нуждаят от вътрешно познание.
Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ.
към беседата >>
Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие.
Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание.
Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие.
Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал.
към беседата >>
Ти се молиш, но никой не те слуша.
Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие.
Ти се молиш, но никой не те слуша.
Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря.
към беседата >>
Даваш сигнал, никой не те чува.
Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша.
Даваш сигнал, никой не те чува.
И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят.
към беседата >>
И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето.
Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува.
И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето.
Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят.
към беседата >>
Дава сигнал и се притичат на помощ.
Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето.
Дава сигнал и се притичат на помощ.
В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор.
към беседата >>
В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал.
Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ.
В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал.
Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието.
към беседата >>
Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря.
Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал.
Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря.
Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух.
към беседата >>
Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят.
Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря.
Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят.
Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва?
към беседата >>
Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят.
И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят.
Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят.
В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички.
към беседата >>
В организирания свят, всякога се дава отговор.
Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят.
В организирания свят, всякога се дава отговор.
„Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени.
към беседата >>
„Просете“, казва Евангелието.
В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор.
„Просете“, казва Евангелието.
Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта.
към беседата >>
Аз прося чистия въздух.
Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието.
Аз прося чистия въздух.
Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората.
към беседата >>
Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва?
Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух.
Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва?
Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят.
към беседата >>
Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички.
Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва?
Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички.
Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“.
към беседата >>
Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени.
В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички.
Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени.
Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания.
към беседата >>
Ние отваряме света на Любовта.
„Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени.
Ние отваряме света на Любовта.
Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги.
към беседата >>
Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората.
Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта.
Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората.
Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува.
към беседата >>
Хората трябва да я търсят.
Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората.
Хората трябва да я търсят.
Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш.
към беседата >>
Затова Христос казва: „Аз съм вратата“.
Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят.
Затова Христос казва: „Аз съм вратата“.
Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет.
към беседата >>
Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания.
Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“.
Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания.
Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета.
към беседата >>
Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги.
Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания.
Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги.
Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета.
към беседата >>
Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува.
Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги.
Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува.
Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист?
към беседата >>
Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш.
Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува.
Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш.
За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата.
към беседата >>
За мене всеки лист е авторитет.
Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш.
За мене всеки лист е авторитет.
В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано.
към беседата >>
В листа аз чета.
Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет.
В листа аз чета.
Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата.
към беседата >>
Аз зная как да го чета.
Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета.
Аз зная как да го чета.
Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия.
към беседата >>
Какво е написано във всеки един лист?
Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета.
Какво е написано във всеки един лист?
(В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта.
към беседата >>
(В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата.
Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист?
(В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата.
Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен.
към беседата >>
Едва след 10 хиляди години ще бъде написано.
За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата.
Едва след 10 хиляди години ще бъде написано.
Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце.
към беседата >>
Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата.
В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано.
Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата.
Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба.
към беседата >>
Във всичко има известна философия.
Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата.
Във всичко има известна философия.
Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш?
към беседата >>
Във философията на живота се крият благото и радостта.
Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия.
Във философията на живота се крият благото и радостта.
Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра.
към беседата >>
Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен.
(В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта.
Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен.
Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра. Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба?
към беседата >>
Ти носиш един диамант голям като паче яйце.
Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен.
Ти носиш един диамант голям като паче яйце.
Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра. Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба? В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
към беседата >>
Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба.
Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце.
Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба.
Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра. Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба? В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
към беседата >>
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света.
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света.
Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията.
към беседата >>
Кое от двете ще избереш?
Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба.
Кое от двете ще избереш?
Предстои ти да извървиш един път от 50 километра. Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба? В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
към беседата >>
Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света.
Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.
Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот.
към беседата >>
Предстои ти да извървиш един път от 50 километра.
Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш?
Предстои ти да извървиш един път от 50 километра.
Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба? В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
към беседата >>
Стремежът на всички хора в света е да живеят добре.
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света. Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.
Стремежът на всички хора в света е да живеят добре.
Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание.
към беседата >>
Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба?
Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра.
Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба?
В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
към беседата >>
Това е един вътрешен стремеж.
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света. Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре.
Това е един вътрешен стремеж.
В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме.
към беседата >>
В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра. Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба?
В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.
към беседата >>
В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре.
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света. Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж.
В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре.
Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение.
към беседата >>
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш.
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш.
Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място.
към беседата >>
Ние хората нямаме ясна представа за растенията.
Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света. Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре.
Ние хората нямаме ясна представа за растенията.
Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл.
към беседата >>
Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света.
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш.
Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света.
Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй.
към беседата >>
Не че в тях няма желание към добър живот.
Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията.
Не че в тях няма желание към добър живот.
Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества.
към беседата >>
Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им.
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш. Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света.
Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им.
Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат.
към беседата >>
Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание.
Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот.
Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание.
Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга.
към беседата >>
Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце.
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш. Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им.
Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце.
Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече.
към беседата >>
Значи само ние страдаме.
Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание.
Значи само ние страдаме.
За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого.
към беседата >>
Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече.
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш. Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце.
Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече.
Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия.
към беседата >>
За растенията казваме: Това е растение.
В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме.
За растенията казваме: Това е растение.
Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея.
към беседата >>
Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място.
Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш. Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече.
Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място.
Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат.
към беседата >>
Допуснете, че в света има един Промисъл.
Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение.
Допуснете, че в света има един Промисъл.
Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал.
към беседата >>
Казвате, как тъй.
Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място.
Казвате, как тъй.
Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов.
към беседата >>
Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества.
Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл.
Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества.
Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот.
към беседата >>
Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат.
Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй.
Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат.
Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите.
към беседата >>
Например, един автор, някой философ или поет пише една книга.
Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества.
Например, един автор, някой философ или поет пише една книга.
Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо.
към беседата >>
Хубавата мисъл господствува вече.
Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат.
Хубавата мисъл господствува вече.
Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка.
към беседата >>
Той все ще я пише за някого.
Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга.
Той все ще я пише за някого.
Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си.
към беседата >>
Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия.
Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече.
Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия.
Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине.
към беседата >>
Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея.
За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого.
Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея.
Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи.
към беседата >>
Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат.
Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия.
Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат.
Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал.
към беседата >>
Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал.
Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея.
Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал.
Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината.
към беседата >>
Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов.
Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат.
Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов.
Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе.
към беседата >>
Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот.
Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал.
Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот.
И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали.
към беседата >>
Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите.
Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов.
Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите.
Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят.
към беседата >>
И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо.
Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот.
И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо.
Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива.
към беседата >>
Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка.
Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите.
Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка.
В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове.
към беседата >>
Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си.
Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо.
Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си.
Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени.
към беседата >>
В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине.
Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка.
В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине.
Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене.
към беседата >>
Той пише: Това са хубави вълнени дрехи.
Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си.
Той пише: Това са хубави вълнени дрехи.
Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси.
към беседата >>
Всеки, който минавал, все пострадвал.
Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине.
Всеки, който минавал, все пострадвал.
Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна.
към беседата >>
Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината.
Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи.
Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината.
Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина?
към беседата >>
Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе.
Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал.
Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе.
Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр.
към беседата >>
Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали.
Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината.
Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали.
Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели.
към беседата >>
Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят.
Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе.
Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят.
В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога.
към беседата >>
Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива.
И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали.
Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива.
Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория.
към беседата >>
В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове.
Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят.
В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове.
Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е?
към беседата >>
Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени.
Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива.
Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени.
Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория.
към беседата >>
Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене.
В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове.
Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене.
– Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките.
към беседата >>
Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси.
Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени.
Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси.
Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни.
към беседата >>
– Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна.
Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене.
– Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна.
Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата.
към беседата >>
Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина?
Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси.
Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина?
Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света.
към беседата >>
Сега вие седите и казвате: Това е звяр.
Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна.
Сега вие седите и казвате: Това е звяр.
Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко.
към беседата >>
Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели.
Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина?
Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели.
Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта.
към беседата >>
Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога.
Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр.
Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога.
Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване.
към беседата >>
Каква философия има в тази теория.
Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели.
Каква философия има в тази теория.
Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света.
към беседата >>
Казвате: Възможно ли е?
В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога.
Казвате: Възможно ли е?
Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа.
към беседата >>
Тя е временна философия, временна теория.
Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория.
Тя е временна философия, временна теория.
Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват.
към беседата >>
Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките.
Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е?
Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките.
Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм.
към беседата >>
Такива са и състоянията на хората – временни, преходни.
Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория.
Такива са и състоянията на хората – временни, преходни.
Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява.
към беседата >>
Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата.
– Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките.
Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата.
Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място.
към беседата >>
Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света.
Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни.
Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света.
Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота.
към беседата >>
Тя слиза надолу, те потъват надълбоко.
Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата.
Тя слиза надолу, те потъват надълбоко.
Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога.
към беседата >>
Страданието е повече от радостта.
Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света.
Страданието е повече от радостта.
Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение.
към беседата >>
Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване.
Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко.
Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване.
Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне.
към беседата >>
Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света.
Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта.
Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света.
Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси.
към беседата >>
Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа.
Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване.
Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа.
Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда.
към беседата >>
Не са болестите, които преодоляват.
Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света.
Не са болестите, които преодоляват.
Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не.
към беседата >>
Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм.
Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа.
Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм.
Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира.
към беседата >>
Животът преодолява.
Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват.
Животът преодолява.
Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе.
към беседата >>
Аз намирам желанието на тази чайка на място.
Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм.
Аз намирам желанието на тази чайка на място.
Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели.
към беседата >>
Здравето е качество на живота.
Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява.
Здравето е качество на живота.
Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца.
към беседата >>
Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога.
Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място.
Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога.
На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма.
към беседата >>
Може да се приведат много примери за изяснение.
Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота.
Може да се приведат много примери за изяснение.
Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат.
към беседата >>
На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне.
Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога.
На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне.
Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване.
към беседата >>
Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси.
Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение.
Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси.
Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях.
към беседата >>
Не губи надежда.
Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне.
Не губи надежда.
Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното.
към беседата >>
Казваш: Господ не се грижи за мене. Не.
Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси.
Казваш: Господ не се грижи за мене. Не.
Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат.
към беседата >>
Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира.
Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда.
Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира.
Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява.
към беседата >>
Много се грижи за тебе.
Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не.
Много се грижи за тебе.
Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството.
към беседата >>
Казвате, че сте остарели.
Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира.
Казвате, че сте остарели.
В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен.
към беседата >>
Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца.
Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе.
Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца.
Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички.
към беседата >>
В Божествения свят старо няма.
Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели.
В Божествения свят старо няма.
В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване.
към беседата >>
Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат.
Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца.
Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат.
Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това?
към беседата >>
В Божествения свят има вечно подмладяване.
На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма.
В Божествения свят има вечно подмладяване.
На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари.
към беседата >>
Кой се грижи за тях.
Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат.
Кой се грижи за тях.
Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе.
към беседата >>
На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното.
Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване.
На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното.
Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек.
към беседата >>
Те сами ли се движат.
Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях.
Те сами ли се движат.
Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички.
към беседата >>
Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява.
Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното.
Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява.
На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо.
към беседата >>
Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството.
Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат.
Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството.
Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе?
към беседата >>
На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен.
Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява.
На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен.
Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма.
към беседата >>
Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички.
Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството.
Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички.
Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях.
към беседата >>
Там съществува вечно подмладяване.
В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен.
Там съществува вечно подмладяване.
Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага.
към беседата >>
Как мислите върху това?
Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички.
Как мислите върху това?
Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе?
към беседата >>
Там всички са млади, а на земята всички са стари.
В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване.
Там всички са млади, а на земята всички са стари.
Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите.
към беседата >>
Кой друг може да се грижи за тебе.
Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това?
Кой друг може да се грижи за тебе.
Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек.
На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари.
Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек.
То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“.
към беседата >>
Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички.
Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе.
Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички.
Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас.
към беседата >>
То и като младо е старо, и като старо е пак старо.
Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек.
То и като младо е старо, и като старо е пак старо.
В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят.
към беседата >>
Колко време трябва да мисли Господ заради тебе?
Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички.
Колко време трябва да мисли Господ заради тебе?
Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно.
към беседата >>
В Божествения свят такива работи няма.
На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо.
В Божествения свят такива работи няма.
Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят.
към беседата >>
Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях.
Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе?
Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях.
Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл.
към беседата >>
Това дете няма нужда от майка си да му помага.
Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма.
Това дете няма нужда от майка си да му помага.
В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите.
към беседата >>
Колко време ще определи за тебе?
Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях.
Колко време ще определи за тебе?
Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени.
към беседата >>
В него се заражда желание то да помага на другите.
Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага.
В него се заражда желание то да помага на другите.
Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае?
към беседата >>
Вие трябва да разсъждавате правилно.
Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе?
Вие трябва да разсъждавате правилно.
Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото.
към беседата >>
Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“.
Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите.
Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“.
Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става.
към беседата >>
Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас.
Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно.
Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас.
И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено.
към беседата >>
Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят.
То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“.
Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят.
Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо?
към беседата >>
И ще дойде ред за всеки едного поотделно.
Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас.
И ще дойде ред за всеки едного поотделно.
Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг.
към беседата >>
Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят.
В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят.
Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят.
Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия.
към беседата >>
Това е специфичната Му мисъл.
Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно.
Това е специфичната Му мисъл.
В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл.
към беседата >>
Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите.
Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят.
Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите.
Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен.
към беседата >>
В Неговата мисъл всички са предвидени.
Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл.
В Неговата мисъл всички са предвидени.
Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден.
към беседата >>
Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае?
В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите.
Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае?
Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен. Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица.
към беседата >>
Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото.
Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени.
Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото.
Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът.
към беседата >>
Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става.
Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае?
Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става.
По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен. Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица. Тя се облича в хубави красиви дрехи.
към беседата >>
Там, дето всичко е предвидено.
Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото.
Там, дето всичко е предвидено.
Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света.
към беседата >>
По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо?
Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става.
По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо?
Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен. Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица. Тя се облича в хубави красиви дрехи.
към беседата >>
Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг.
И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено.
Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг.
Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят.
към беседата >>
Защото живеят при съвсем лоши условия.
Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо?
Защото живеят при съвсем лоши условия.
Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен. Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица. Тя се облича в хубави красиви дрехи.
към беседата >>
Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл.
Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг.
Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл.
Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим.
към беседата >>
Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен.
Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия.
Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен.
Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица. Тя се облича в хубави красиви дрехи.
към беседата >>
Но в общия промисъл и волът е предвиден.
В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл.
Но в общия промисъл и волът е предвиден.
В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така.
към беседата >>
Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица.
Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен.
Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица.
Тя се облича в хубави красиви дрехи.
към беседата >>
В специфичния промисъл, друг е въпросът.
Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден.
В специфичния промисъл, друг е въпросът.
Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска.
към беседата >>
Тя се облича в хубави красиви дрехи.
Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен. Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица.
Тя се облича в хубави красиви дрехи.
към беседата >>
Представете си сега всички мислят, че са независими в света.
Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът.
Представете си сега всички мислят, че са независими в света.
Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата.
към беседата >>
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас.
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас.
Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят.
към беседата >>
Те мислят, че каквото искат могат да направят.
Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света.
Те мислят, че каквото искат могат да направят.
Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил.
към беседата >>
Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа.
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас.
Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа.
Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът.
към беседата >>
Това е едно заблуждение, че човек е независим.
Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят.
Това е едно заблуждение, че човек е независим.
Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска.
към беседата >>
Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят.
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас. Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа.
Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят.
Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени?
към беседата >>
Могат да мислят каквото искат, но не е така.
Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим.
Могат да мислят каквото искат, но не е така.
Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят.
към беседата >>
Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят.
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас. Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят.
Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят.
Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа?
към беседата >>
Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска.
В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така.
Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска.
Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя?
към беседата >>
Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят.
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас. Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят.
Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят.
Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет?
към беседата >>
Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата.
Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска.
Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата.
Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно.
към беседата >>
Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят.
Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас. Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят.
Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят.
В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо.
към беседата >>
Каквато авторът е съставил.
Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата.
Каквато авторът е съставил.
Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца.
към беседата >>
В избата, в която живеете, там е адът.
Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят.
В избата, в която живеете, там е адът.
Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си?
към беседата >>
Но не каквато публиката иска.
Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил.
Но не каквато публиката иска.
Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат?
към беседата >>
Казвате: Кой ще прецени?
Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът.
Казвате: Кой ще прецени?
Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу.
към беседата >>
Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят.
Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска.
Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят.
Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш?
към беседата >>
Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа?
Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени?
Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа?
Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме?
към беседата >>
Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя?
Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят.
Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя?
Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква.
към беседата >>
Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет?
Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа?
Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет?
Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци.
към беседата >>
Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно.
Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя?
Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно.
Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо.
Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет?
Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо.
Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница.
към беседата >>
Пък и майката не ражда каквито иска деца.
Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно.
Пък и майката не ражда каквито иска деца.
Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него.
към беседата >>
Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си?
В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо.
Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си?
Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света.
към беседата >>
Може ли да ражда деца, каквито хората искат?
Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца.
Може ли да ражда деца, каквито хората искат?
Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така.
към беседата >>
Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу.
Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си?
Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу.
Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята.
към беседата >>
Може ли да бъде денят какъвто ти искаш?
Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат?
Може ли да бъде денят какъвто ти искаш?
Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска.
към беседата >>
Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме?
Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу.
Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме?
Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото.
към беседата >>
Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква.
Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш?
Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква.
Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката.
към беседата >>
Оставете тези каци.
Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме?
Оставете тези каци.
Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи.
към беседата >>
Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето.
Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква.
Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето.
И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена.
към беседата >>
Цялата земя е Божествена съкровищница.
Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци.
Цялата земя е Божествена съкровищница.
Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример.
към беседата >>
И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него.
Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето.
И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него.
Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири.
към беседата >>
Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света.
Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница.
Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света.
Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса.
към беседата >>
Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така.
Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него.
Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така.
Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг.
към беседата >>
Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята.
Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света.
Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята.
За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно.
към беседата >>
Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска.
Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така.
Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска.
Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти.
към беседата >>
За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото.
Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята.
За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото.
Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш.
към беседата >>
Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката.
Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска.
Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката.
Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон.
към беседата >>
Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи.
Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото.
Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи.
Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено.
към беседата >>
Тя издава такъв звук, за какъвто е направена.
Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката.
Тя издава такъв звук, за какъвто е направена.
Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи.
Да ви приведа един пример.
Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш.
към беседата >>
Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири.
И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена.
Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири.
Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си. Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
към беседата >>
Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса.
Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример.
Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса.
Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора.
към беседата >>
Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг.
Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири.
Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг.
Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си. Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
към беседата >>
Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно.
Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса.
Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно.
Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора.
към беседата >>
Та казвам: Хората са различни инструменти.
Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг.
Та казвам: Хората са различни инструменти.
Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си. Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
към беседата >>
Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш.
За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно.
Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш.
Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора.
към беседата >>
Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон.
Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти.
Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон.
Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си. Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.
към беседата >>
Това ти е определено.
Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш.
Това ти е определено.
Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение.
към беседата >>
4.
Чистотата
,
ООК
, София, 17.6.1942г.,
Гледаш този хляб сух.
Неразположен си, понеже няма хляб. Този хляб е потребен за ядене. Всякога ние ставаме недоволни, когато ни липсва нещо. Носи хляб; може да ти даде онази сила, от която ти се нуждаеш. Турил си хляб, мухлясал, наполовина си недоволен.
Гледаш този хляб сух.
Стар дядо си, нямаш зъби. Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш.
към беседата >>
Стар дядо си, нямаш зъби.
Този хляб е потребен за ядене. Всякога ние ставаме недоволни, когато ни липсва нещо. Носи хляб; може да ти даде онази сила, от която ти се нуждаеш. Турил си хляб, мухлясал, наполовина си недоволен. Гледаш този хляб сух.
Стар дядо си, нямаш зъби.
Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър?
към беседата >>
Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма.
Всякога ние ставаме недоволни, когато ни липсва нещо. Носи хляб; може да ти даде онази сила, от която ти се нуждаеш. Турил си хляб, мухлясал, наполовина си недоволен. Гледаш този хляб сух. Стар дядо си, нямаш зъби.
Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма.
Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш.
към беседата >>
Гледаш, хлябът корав.
Носи хляб; може да ти даде онази сила, от която ти се нуждаеш. Турил си хляб, мухлясал, наполовина си недоволен. Гледаш този хляб сух. Стар дядо си, нямаш зъби. Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма.
Гледаш, хлябът корав.
Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра.
към беседата >>
Някой човек го обичаш, той мяза на извор.
Турил си хляб, мухлясал, наполовина си недоволен. Гледаш този хляб сух. Стар дядо си, нямаш зъби. Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав.
Някой човек го обичаш, той мяза на извор.
Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра. Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли?
към беседата >>
Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш.
Гледаш този хляб сух. Стар дядо си, нямаш зъби. Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор.
Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш.
Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра. Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли? – „Имам.“ – Хубаво.
към беседата >>
Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър?
Стар дядо си, нямаш зъби. Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш.
Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър?
„Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра. Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли? – „Имам.“ – Хубаво.
към беседата >>
„Защото размекчи коравия ми хляб – казваш.
Имаш песмет, не може да го ядеш; търсиш вода, вървиш час, два, вода няма. Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър?
„Защото размекчи коравия ми хляб – казваш.
– Ако не беше, гладен щях да умра. Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли? – „Имам.“ – Хубаво.
към беседата >>
– Ако не беше, гладен щях да умра.
Гледаш, хлябът корав. Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш.
– Ако не беше, гладен щях да умра.
Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли? – „Имам.“ – Хубаво.
към беседата >>
Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли?
Някой човек го обичаш, той мяза на извор. Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра.
Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли?
– „Имам.“ – Хубаво.
към беседата >>
– „Имам.“ – Хубаво.
Носиш сухия хляб, той разбира, дойде, разкваси сухия хляб, да можеш да си хапнеш. Казваш: „Много добър човек.“ Защо е добър? „Защото размекчи коравия ми хляб – казваш. – Ако не беше, гладен щях да умра. Този човек стана причина, вода ми даде.“ Питам: Вода имаш ли?
– „Имам.“ – Хубаво.
към беседата >>
За две неща ние в света се нуждаем един от друг.
За две неща ние в света се нуждаем един от друг.
За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени.
към беседата >>
За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си.
За две неща ние в света се нуждаем един от друг.
За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си.
Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени. Музиката трябва да ни даде нещо.
към беседата >>
Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума.
За две неща ние в света се нуждаем един от друг. За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си.
Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума.
Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени. Музиката трябва да ни даде нещо. Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
към беседата >>
Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място.
За две неща ние в света се нуждаем един от друг. За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума.
Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място.
Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени. Музиката трябва да ни даде нещо. Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
към беседата >>
Всяка музика, която внася светлина, е на място.
За две неща ние в света се нуждаем един от друг. За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място.
Всяка музика, която внася светлина, е на място.
За пример, някой път сме неразположени. Музиката трябва да ни даде нещо. Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
към беседата >>
За пример, някой път сме неразположени.
За две неща ние в света се нуждаем един от друг. За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място.
За пример, някой път сме неразположени.
Музиката трябва да ни даде нещо. Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
към беседата >>
Музиката трябва да ни даде нещо.
За светлината, която носим в ума си и за чистотата, която носим в сърцето си. Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени.
Музиката трябва да ни даде нещо.
Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
към беседата >>
Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
Сближението върви по два пътя: по пътя на сърцето и по пътя на ума. Всяка музика, която внася чистота в човека, е на място. Всяка музика, която внася светлина, е на място. За пример, някой път сме неразположени. Музиката трябва да ни даде нещо.
Като започнеш да пееш, от невидимия свят да ти дадат нещо.
към беседата >>
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче.
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче.
Действително оня свят е далече. Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето.
към беседата >>
Действително оня свят е далече.
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче.
Действително оня свят е далече.
Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш.
към беседата >>
Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо.
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче. Действително оня свят е далече.
Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо.
За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел.
към беседата >>
За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч.
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче. Действително оня свят е далече. Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо.
За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч.
С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив.
към беседата >>
С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето.
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче. Действително оня свят е далече. Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч.
С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето.
С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува.
към беседата >>
С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето.
Идеята за другия свят трябва да разбирате другояче. Действително оня свят е далече. Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето.
С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето.
Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи.
към беседата >>
Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш.
Действително оня свят е далече. Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето.
Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш.
Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание?
към беседата >>
Ти имаш един приятел.
Оня свят, [за този,] който не го знае, е много далече; за оня, който го знае, е много близо. За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш.
Ти имаш един приятел.
Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават.
към беседата >>
Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив.
За онези, които се движат с биволска кола, много е далеч. С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел.
Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив.
Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал.
към беседата >>
Един ден притъпява ухото му, не чува.
С биволска кола милиони години трябва, да идеш до Слънцето. С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив.
Един ден притъпява ухото му, не чува.
Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят.
към беседата >>
Ти му говориш, той седи.
С бърз трен за 250 години може да идеш до Слънцето. Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува.
Ти му говориш, той седи.
Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе.
към беседата >>
Казваш: „Защо не обръща внимание?
Ако се движиш с бързината на светлината, за 8 минути отиваш и се връщаш. Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи.
Казваш: „Защо не обръща внимание?
“ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе.
към беседата >>
“ Хората, които се обичат, по някой път оглушават.
Ти имаш един приятел. Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание?
“ Хората, които се обичат, по някой път оглушават.
Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото.
към беседата >>
Не че не се обичат, но той оглушал.
Най-първо той имал чудно ухо, внимателен, услужлив. Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават.
Не че не се обичат, но той оглушал.
Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет.
към беседата >>
Любовните уши трябва да се отварят.
Един ден притъпява ухото му, не чува. Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал.
Любовните уши трябва да се отварят.
Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават.
към беседата >>
Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе.
Ти му говориш, той седи. Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят.
Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе.
Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание.
към беседата >>
Не че не те обича, но не може да те чуе.
Казваш: „Защо не обръща внимание? “ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе.
Не че не те обича, но не може да те чуе.
Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат.
към беседата >>
Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото.
“ Хората, които се обичат, по някой път оглушават. Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе.
Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото.
Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието.
към беседата >>
Всички съзерцавате един лотариен билет.
Не че не се обичат, но той оглушал. Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото.
Всички съзерцавате един лотариен билет.
Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи.
към беседата >>
Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават.
Любовните уши трябва да се отварят. Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет.
Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават.
Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва.
към беседата >>
Всички тия неща са хубаво занимание.
Ако се затвори любовното ухо, не може да те чуе. Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават.
Всички тия неща са хубаво занимание.
Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва. Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават.
към беседата >>
Да мислиш за неща, които могат да станат.
Не че не те обича, но не може да те чуе. Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание.
Да мислиш за неща, които могат да станат.
Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва. Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават. Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
към беседата >>
Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието.
Като не чува някой, казват: „Съзерцава.“ Виждал съм в съзерцание седи някой под дървото. Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат.
Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието.
Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва. Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават. Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
към беседата >>
Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи.
Всички съзерцавате един лотариен билет. Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието.
Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи.
Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва. Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават. Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
към беседата >>
Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва.
Тамън наближи билетът, който печели най-много, всички го съзерцават. Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи.
Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва.
Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават. Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
към беседата >>
Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават.
Всички тия неща са хубаво занимание. Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва.
Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават.
Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
към беседата >>
Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
Да мислиш за неща, които могат да станат. Всякога, когато мислим за нещо, което не става, иде разочарованието. Избирайте малки работи, които стават, за да се уякчи. Ако [имаш] един много слаб конец, туриш втори, трети, четвърти, пети, постепенно се усилва. Една мисъл е слаба – туриш втора, трета, четвърта, пета; всички тия мисли уякчават.
Ако някой път не знаем как да турим тия мисли, за да съединяват, но да ги турим на място.
към беседата >>
По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти?
По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти?
Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката. Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае. Онзи, който знае, свири както трябва. Онзи, който не знае, свири както не трябва.
към беседата >>
Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката.
По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти?
Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката.
Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае. Онзи, който знае, свири както трябва. Онзи, който не знае, свири както не трябва.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае.
По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти? Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката.
Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае.
Онзи, който знае, свири както трябва. Онзи, който не знае, свири както не трябва.
към беседата >>
Онзи, който знае, свири както трябва.
По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти? Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката. Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае.
Онзи, който знае, свири както трябва.
Онзи, който не знае, свири както не трябва.
към беседата >>
Онзи, който не знае, свири както не трябва.
По какво се отличава един майстор, който знае да пише ноти? Онзи турил нотите на петолинието, разбира законите на музиката. Онзи, който не разбира, ще ги тури произволно, изсвири ги както знае. Онзи, който знае, свири както трябва.
Онзи, който не знае, свири както не трябва.
към беседата >>
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота?
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота?
“ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота. „Какво има в тази Библия? “ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията?
към беседата >>
“ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота.
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота?
“ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота.
„Какво има в тази Библия? “ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги.
към беседата >>
„Какво има в тази Библия?
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота? “ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота.
„Какво има в тази Библия?
“ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги?
към беседата >>
“ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има.
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота? “ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота. „Какво има в тази Библия?
“ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има.
Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън.
към беседата >>
Ще отвориш, ще четеш.
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота? “ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота. „Какво има в тази Библия? “ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има.
Ще отвориш, ще четеш.
Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза.
към беседата >>
Ако Библията е затворена, какво има в Библията?
Та, Писанието казва: Господ се оплаква и казва: „Задебеляло е сърцето на този народ, мъчно слушат.“ Ти си недоволен, казваш: „Какво има в живота? “ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота. „Какво има в тази Библия? “ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш.
Ако Библията е затворена, какво има в Библията?
Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува.
към беседата >>
Да кажем, че има много книги.
“ Щом е задебеляло сърцето ти, нищо няма в живота. „Какво има в тази Библия? “ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията?
Да кажем, че има много книги.
Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува. Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа.
към беседата >>
Какво ползуват тия книги?
„Какво има в тази Библия? “ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги.
Какво ползуват тия книги?
Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува. Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа. Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
към беседата >>
Тия книги не ползуват отвън.
“ Ако Библията е отворена, ще знаеш какво има. Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги?
Тия книги не ползуват отвън.
Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува. Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа. Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
към беседата >>
Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза.
Ще отвориш, ще четеш. Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън.
Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза.
Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува. Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа. Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
към беседата >>
Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува.
Ако Библията е затворена, какво има в Библията? Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза.
Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува.
Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа. Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
към беседата >>
Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа.
Да кажем, че има много книги. Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува.
Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа.
Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
към беседата >>
Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
Какво ползуват тия книги? Тия книги не ползуват отвън. Ако вашето сърце е затворено и вашият ум е затворен за природата, тогава вие нямате полза. Нито вие може да се ползувате, нито природата от вас може да се ползува. Сега някои от вас искате да станете много учени и тогава да идете да работите за Господа.
Питам: Когато дойде един светия в света, много учен ли е?
към беседата >>
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите.
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите.
Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си? Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода.
към беседата >>
Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си?
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите.
Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си?
Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия.
към беседата >>
Не го носи.
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите. Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си?
Не го носи.
Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода.
към беседата >>
Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката.
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите. Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си? Не го носи.
Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката.
Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода. Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия.
към беседата >>
Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия.
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите. Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си? Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката.
Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия.
Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода. Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия. Тази енергия нас ни трябва.
към беседата >>
Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода.
Сега казват: „Човек трябва всичко в себе си да носи.“ Той носи възможностите. Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си? Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия.
Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода.
Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода. Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия. Тази енергия нас ни трябва.
към беседата >>
Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия.
Питам: семката, която вие ще посеете в земята, носи ли плода в себе си? Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода.
Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия.
Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода. Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия. Тази енергия нас ни трябва.
към беседата >>
Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода.
Не го носи. Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия.
Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода.
Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия. Тази енергия нас ни трябва.
към беседата >>
Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия.
Възможността за плода е в семката, но самият плод не е в семката. Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода.
Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия.
Тази енергия нас ни трябва.
към беседата >>
Тази енергия нас ни трябва.
Тази ябълка след време ще стане проводник, за да може да събира слънчевата енергия. Ябълката е толкова важна, доколкото може да събира слънчевата енергия и има знание да направи плода. Следователно нейното знание е да събира слънчевата енергия. Ние не можем да съберем тази енергия, но ябълката може да образува плода. Плодът е събрана концентрирана слънчева енергия.
Тази енергия нас ни трябва.
към беседата >>
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува.
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува.
Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни. Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър?
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни.
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува.
Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни.
Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе.
към беседата >>
Казвам: Я ми направете за половин час един плод!
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува. Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни.
Казвам: Я ми направете за половин час един плод!
Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър.
към беседата >>
Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър.
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува. Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни. Казвам: Я ми направете за половин час един плод!
Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър.
Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са.
към беседата >>
Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър.
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува. Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни. Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър.
Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър.
Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са. Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно.
към беседата >>
Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър?
Казвам: Дотолкоз, доколкото хората са проводници на Божественото, да събират Божествената енергия, тази енергия е, която може да ни ползува. Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни. Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър.
Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър?
За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са. Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно. Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
към беседата >>
За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе.
Дотолкоз, доколкото може да предадем Божественото, ние сме важни. Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър?
За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе.
Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са. Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно. Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
към беседата >>
Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър.
Казвам: Я ми направете за половин час един плод! Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе.
Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър.
Ако и те ядат хляба добре, добри са. Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно. Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
към беседата >>
Ако и те ядат хляба добре, добри са.
Кажи: „Добър съм“, и да станеш добър. Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър.
Ако и те ядат хляба добре, добри са.
Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно. Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
към беседата >>
Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно.
Като каже човек, че е добър, веднага да стане добър. Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са.
Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно.
Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
към беседата >>
Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
Казвате: „Човек добър съм“, но как да станете добър? За да бъда добър, казвам: „Добър човек съм.“ Дам на този човек едно семе, на онзи човек едно семе. Нося един кош със 100 хляба, каже ми: „Гладен съм“, дам му, и аз седна на масата и ям, и те ядат всичките по равно – аз съм добър. Ако и те ядат хляба добре, добри са. Добрите хора ядат хубаво и мене ми е приятно.
Ако аз им дам хляб и те го турят в торбата и не го ядат, казвам: Съжалявам, че им дадох хляб.
към беседата >>
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете.
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете.
Ако ги турите в торбата, втори път не давам. Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99.
към беседата >>
Ако ги турите в торбата, втори път не давам.
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете.
Ако ги турите в торбата, втори път не давам.
Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко.
към беседата >>
Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не.
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете. Ако ги турите в торбата, втори път не давам.
Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не.
Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече?
към беседата >>
Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш.
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете. Ако ги турите в торбата, втори път не давам. Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не.
Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш.
Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече? Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш.
към беседата >>
Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш.
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете. Ако ги турите в торбата, втори път не давам. Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш.
Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш.
Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече? Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш. Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
към беседата >>
Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99.
Та, казвам: Думите, които ви казвам, искам да ги ядете. Ако ги турите в торбата, втори път не давам. Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш.
Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99.
Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече? Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш. Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
към беседата >>
Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко.
Ако ги турите в торбата, втори път не давам. Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99.
Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко.
Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече? Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш. Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
към беседата >>
Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече?
Божественото щом се даде, трябва да го приемеш, няма какво да казваш: „Ще видя, ще проверя.“ Дам ви хляб, искам сега да го проверите хубав ли е или не. Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко.
Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече?
Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш. Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
към беседата >>
Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш.
Казва: „Като ида вкъщи, ще проверя.“ Не, тук ще провериш. Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече?
Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш.
Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
към беседата >>
Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
Като ти дадат парите на касата в банката, там ще ги провериш. Вкъщи ако ги провериш и липсва една банкнота от 1000 лева, може да ти дадат една по-малко, 99. Ако си един богат човек и ти дадат една по-малко, не важи, но ако си сиромах и ти дадат 99, не е малко. Ако ти си касиер и искаш да бъдеш щедър и от касата даваш по една повече? Някои казват: „Да бъдем много щедри.“ Но щедри за своето, което имаш, не щедри за чуждото, което имаш.
Виждам, някои хора за чуждото са щедри; щом дойде до неговото, не е щедър.
към беседата >>
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм.
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм.
интизамджия – диал. събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света.
към беседата >>
интизамджия – диал.
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм.
интизамджия – диал.
събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно.
към беседата >>
събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко.
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм. интизамджия – диал.
събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко.
Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно.
към беседата >>
Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана.
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм. интизамджия – диал. събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко.
Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана.
Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш.
към беседата >>
Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко.
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм. интизамджия – диал. събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана.
Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко.
То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно.
към беседата >>
То е неразбран живот в света.
В турско време един българин казва на друг: „Иване, инерджията (може би неправилно записано вм. интизамджия – диал. събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко.
То е неразбран живот в света.
Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство.
към беседата >>
Божественото изключва деляне на едро и на ситно.
интизамджия – диал. събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света.
Божественото изключва деляне на едро и на ситно.
То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав.
към беседата >>
То не е свобода, то е безразсъдно.
събирач на интизап (ар.-тур.): общински налог от продажба на добитък и др.) дошъл.“ Той делял едно дърво и казва: „Нищо не давам.“ Делял нашироко. Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно.
То не е свобода, то е безразсъдно.
Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш.
към беседата >>
Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш.
Казва му пак: „Иване…“ Започна да бие, бил Ивана, бил Драгана. Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно.
Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш.
Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш.
към беседата >>
Имате думата изобилно.
Тогава Иван казва: „Какво ще се прави, оттук-оттам ще съберем“ и започва да деля по малко. То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш.
Имате думата изобилно.
Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят.
към беседата >>
Изобилие, не разточителство.
То е неразбран живот в света. Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно.
Изобилие, не разточителство.
Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете.
към беседата >>
Някой иска да стане певец.
Някой иска да стане певец.
Каква е мисълта на човека да стане певец? Каква полза има от пеенето? Кои са най-реалните неща? В какво седи животът?
към беседата >>
Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав.
Божественото изключва деляне на едро и на ситно. То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство.
Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав.
Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете.
към беседата >>
Каква е мисълта на човека да стане певец?
Някой иска да стане певец.
Каква е мисълта на човека да стане певец?
Каква полза има от пеенето? Кои са най-реалните неща? В какво седи животът?
към беседата >>
Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш.
То не е свобода, то е безразсъдно. Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав.
Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш.
Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл.
към беседата >>
Каква полза има от пеенето?
Някой иска да стане певец. Каква е мисълта на човека да стане певец?
Каква полза има от пеенето?
Кои са най-реалните неща? В какво седи животът?
към беседата >>
Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш.
Казва: „Малко оттук, малко оттам, ще дадем.“ Изобилно ще дадеш. Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш.
Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш.
Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва.
към беседата >>
Кои са най-реалните неща?
Някой иска да стане певец. Каква е мисълта на човека да стане певец? Каква полза има от пеенето?
Кои са най-реалните неща?
В какво седи животът?
към беседата >>
Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят.
Имате думата изобилно. Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш.
Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят.
Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва. Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
към беседата >>
В какво седи животът?
Някой иска да стане певец. Каква е мисълта на човека да стане певец? Каква полза има от пеенето? Кои са най-реалните неща?
В какво седи животът?
към беседата >>
Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете.
Изобилие, не разточителство. Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят.
Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете.
Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва. Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
към беседата >>
Имате идеята отворена врата и затворена врата.
Имате идеята отворена врата и затворена врата.
Какво разбирате под думата отворена врата? Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него.
към беседата >>
Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете.
Няма да преядеш, няма да бъдеш скържав. Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете.
Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете.
По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва. Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
към беседата >>
Какво разбирате под думата отворена врата?
Имате идеята отворена врата и затворена врата.
Какво разбирате под думата отворена врата?
Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи.
към беседата >>
По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл.
Като ядеш, няма да се ощетяваш; ще ядеш изобилно, без да преядаш. Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете.
По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл.
Ако много ядем, стомахът се усилва. Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
към беседата >>
Отворена врата на една къща.
Имате идеята отворена врата и затворена врата. Какво разбирате под думата отворена врата?
Отворена врата на една къща.
Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш.
към беседата >>
Ако много ядем, стомахът се усилва.
Няма да се лишиш да не ядеш нищо, да печелиш. Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл.
Ако много ядем, стомахът се усилва.
Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
към беседата >>
Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е?
Имате идеята отворена врата и затворена врата. Какво разбирате под думата отворена врата? Отворена врата на една къща.
Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е?
Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш.
към беседата >>
Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
Някой път може да пости; в постенето някой път даваме на стомаха да си почине, а пък дробовете да се усилят. Някой път, когато човек яде повече, намаляват дробовете. Всичката енергия се пренася в стомаха, много малко в дробовете. По някой път трябва да задържим дъха си, за да се усили някой път нашата мисъл. Ако много ядем, стомахът се усилва.
Ако много дишаме, дробовете се усилват, не стомахът.
към беседата >>
Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате?
Имате идеята отворена врата и затворена врата. Какво разбирате под думата отворена врата? Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е?
Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате?
Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш.
към беседата >>
Та, на първо място за нас е чистотата.
Та, на първо място за нас е чистотата.
В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина.
към беседата >>
Моята врата е отворена заради него.
Имате идеята отворена врата и затворена врата. Какво разбирате под думата отворена врата? Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате?
Моята врата е отворена заради него.
При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря?
към беседата >>
В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел.
Та, на първо място за нас е чистотата.
В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел.
Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка.
към беседата >>
При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи.
Какво разбирате под думата отворена врата? Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него.
При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи.
Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини?
към беседата >>
Ще разполагаш с всичките средства за чистотата.
Та, на първо място за нас е чистотата. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел.
Ще разполагаш с всичките средства за чистотата.
Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е.
към беседата >>
Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш.
Отворена врата на една къща. Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи.
Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш.
Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря.
към беседата >>
Чистият е, който не страда.
Та, на първо място за нас е чистотата. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата.
Чистият е, който не страда.
Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете!
към беседата >>
Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш.
Отворена врата каква идея е, Божествена идея ли е? Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш.
Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш.
При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята?
към беседата >>
Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си.
Та, на първо място за нас е чистотата. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда.
Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си.
То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт.
към беседата >>
При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш.
Ако вратата е отворена или затворена, какво разбирате? Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш.
При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш.
Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек.
към беседата >>
То е светлина.
Та, на първо място за нас е чистотата. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си.
То е светлина.
Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“.
към беседата >>
Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря?
Моята врата е отворена заради него. При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш.
Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря?
Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек?
към беседата >>
Щом се спъваш, ще направиш погрешка.
В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието, ще бъдеш винаги радостен и весел. Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина.
Щом се спъваш, ще направиш погрешка.
Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини?
При отворената врата значи можеш да влезеш в къщата, при затворената врата не можеш да влезеш вкъщи. Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря?
Кои са подбудителните причини?
Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго.
към беседата >>
Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е.
Ще разполагаш с всичките средства за чистотата. Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка.
Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е.
Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят.
към беседата >>
Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря.
Ако си отвън при затворената врата, не можеш да влезеш, ако си вътре, не можеш да излезеш. Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини?
Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря.
Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго. Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги.
към беседата >>
Сега седите и кажете: „Мълчете!
Чистият е, който не страда. Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е.
Сега седите и кажете: „Мълчете!
“ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят.
към беседата >>
Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята?
Значи при затворената врата не можеш да влезеш и да излезеш. При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря.
Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята?
Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго. Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги. Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
към беседата >>
“ Ти не си облечен в никаква власт.
Под думата светлина разбираме никога да се не спъваш в живота си. То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете!
“ Ти не си облечен в никаква власт.
Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат.
към беседата >>
Вие казвате добър и лош човек.
При отворената врата можеш да влезеш и можеш да излезеш. Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята?
Вие казвате добър и лош човек.
Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго. Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги. Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
към беседата >>
Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“.
То е светлина. Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт.
Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“.
Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим.
към беседата >>
Какво подразбирате под думата добър и лош човек?
Защо като вратата е отворена, трябва да се затваря? Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек.
Какво подразбирате под думата добър и лош човек?
Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго. Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги. Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
към беседата >>
Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете.
Щом се спъваш, ще направиш погрешка. Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“.
Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете.
Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви.
към беседата >>
Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго.
Кои са подбудителните причини? Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек?
Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго.
Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги. Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
към беседата >>
Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят.
Някой път се спънеш в езика си, кажеш туй, което не е. Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете.
Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят.
В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането.
към беседата >>
Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги.
Някои влизат вкъщи и открадват неща, следователно вратата трябва да се затваря. Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго.
Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги.
Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
към беседата >>
В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят.
Сега седите и кажете: „Мълчете! “ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят.
В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят.
По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака.
към беседата >>
Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
Казва: „Неговата врата е затворена.“ Щом е затворена вратата, каква е идеята? Вие казвате добър и лош човек. Какво подразбирате под думата добър и лош човек? Детето казва: „Баща ни е лош.“ Или бащата казва: „Син ми е лош.“ Да говориш за парите и да нямаш пет пари в джоба е едно, да говориш за парите и да имаш пари, джобът ти да е пълен, е друго. Ти говориш за парите, но в тебе има съзнание, нямаш ги.
Някой път нищо не говориш за парите, но като говориш, само туриш ръката, като че имаш самоувереност.
към беседата >>
По някой път всички мълчат.
“ Ти не си облечен в никаква власт. Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят.
По някой път всички мълчат.
Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака. Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне.
към беседата >>
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност.
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност.
Да дойдем до реалността на самоувереността. Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша. Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли? Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината? Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
към беседата >>
Когато спим, нали мълчим.
Аз мога да накарам всичките хора да мълчат, без да им казвам „Мълчете“. Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат.
Когато спим, нали мълчим.
Някой спи и се криви. Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака. Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне. Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
към беседата >>
Да дойдем до реалността на самоувереността.
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност.
Да дойдем до реалността на самоувереността.
Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша. Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли? Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината? Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
към беседата >>
Някой спи и се криви.
Представете си, всичките, които сте в стаята, изтегля въздуха из стаята – веднага всички ще млъкнете. Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим.
Някой спи и се криви.
Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака. Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне. Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
към беседата >>
Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша.
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност. Да дойдем до реалността на самоувереността.
Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша.
Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли? Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината? Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
към беседата >>
Не е добро спането.
Искам да говорите; веднага туря изобилно въздух, всичките започват да говорят. В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви.
Не е добро спането.
Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака. Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне. Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
към беседата >>
Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли?
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност. Да дойдем до реалността на самоувереността. Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша.
Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли?
Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината? Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
към беседата >>
Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака.
В религиозни общества, когато дойде Божественото вдъхновение, всички говорят. По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането.
Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака.
Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне. Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
към беседата >>
Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината?
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност. Да дойдем до реалността на самоувереността. Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша. Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли?
Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината?
Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
към беседата >>
Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне.
По някой път всички мълчат. Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака.
Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне.
Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
към беседата >>
Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
Та, казвам: Сега във вас ви липсва самоувереност. Да дойдем до реалността на самоувереността. Кажа: „Аз ще ида на Витоша“ и отивам на Витоша. Ако кажа, че ще ида до Месечината, ще повярвате ли? Каже някой: „Аз мога да ида до Месечината.“ Може да идете на Месечината, но по какъв начин ще идете на Месечината?
Казвам: Говорете за неща, които са възможни.
към беседата >>
Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
Когато спим, нали мълчим. Някой спи и се криви. Не е добро спането. Спането е добро, като легнеш, да си не мръднеш крака. Като легнеш, като агънце заспал; като легне на дясната страна, да се не мръдне.
Сега 10 пъти се обърнеш наляво, надясно, това не е спане.
към беседата >>
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш?
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш?
„Обичам го.“ Как го обичаш? „Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне.
към беседата >>
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето.
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето.
Какво ще стане в света? Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави.
към беседата >>
„Обичам го.“ Как го обичаш?
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш?
„Обичам го.“ Как го обичаш?
„Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат.
към беседата >>
Какво ще стане в света?
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето.
Какво ще стане в света?
Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави.
към беседата >>
„Обичам хляб“ – казвате.
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш? „Обичам го.“ Как го обичаш?
„Обичам хляб“ – казвате.
Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето.
към беседата >>
Бог е господар на света и всичко е добре наредил.
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето. Какво ще стане в света?
Бог е господар на света и всичко е добре наредил.
Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите.
към беседата >>
Какво разбирате конкретно?
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш? „Обичам го.“ Как го обичаш? „Обичам хляб“ – казвате.
Какво разбирате конкретно?
Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва.
към беседата >>
Онези деца, които слушат майка си, давят ли се?
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето. Какво ще стане в света? Бог е господар на света и всичко е добре наредил.
Онези деца, които слушат майка си, давят ли се?
Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете.
към беседата >>
Щом обичам хляба, ям го.
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш? „Обичам го.“ Как го обичаш? „Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно?
Щом обичам хляба, ям го.
Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света.
към беседата >>
Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода.
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето. Какво ще стане в света? Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се?
Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода.
Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока?
към беседата >>
Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне.
Някой казва: „Аз го обичам.“ Колко го обичаш? „Обичам го.“ Как го обичаш? „Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го.
Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне.
Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал.
към беседата >>
Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави.
Та, казвам: Нас ни трябва спокойствие на ума и спокойствие на сърцето. Какво ще стане в света? Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода.
Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави.
Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш.
към беседата >>
Гледам, някой яде хляб и трошици падат.
„Обичам го.“ Как го обичаш? „Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне.
Гледам, някой яде хляб и трошици падат.
Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава?
към беседата >>
Като иде с братята и сестрите си, не се дави.
Какво ще стане в света? Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави.
Като иде с братята и сестрите си, не се дави.
Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна.
към беседата >>
Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето.
„Обичам хляб“ – казвате. Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат.
Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето.
После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте.
към беседата >>
Всякога, когато сте сами, можете да се удавите.
Бог е господар на света и всичко е добре наредил. Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави.
Всякога, когато сте сами, можете да се удавите.
В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш.
към беседата >>
После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва.
Какво разбирате конкретно? Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето.
После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва.
Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо.
към беседата >>
В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете.
Онези деца, които слушат майка си, давят ли се? Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите.
В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете.
Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш.
към беседата >>
Той нищо не знае за света.
Щом обичам хляба, ям го. Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва.
Той нищо не знае за света.
Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем.
към беседата >>
Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока?
Майката казва: „Няма да се къпеш в дълбоката вода. Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете.
Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока?
Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш.
към беседата >>
Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал.
Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне. Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света.
Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал.
Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем. Така не се говори.
към беседата >>
Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш.
Когато ще се къпеш, ще ме питаш, аз ще дойда с тебе.“ Детето, като отиде да се къпе с майка си и като иде с баща си, не се дави. Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока?
Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш.
Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта.
към беседата >>
Къде бяхте тогава?
Гледам, някой яде хляб и трошици падат. Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал.
Къде бяхте тогава?
Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем. Така не се говори. Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
към беседата >>
Щом минава над устата, тази вода е опасна.
Като иде с братята и сестрите си, не се дави. Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш.
Щом минава над устата, тази вода е опасна.
Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта.
към беседата >>
Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте.
Казвам: „Той не обича хляба, не е гладен.“ Той след като се наяде, не е доволен от яденето. После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава?
Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте.
Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем. Така не се говори. Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
към беседата >>
Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш.
Всякога, когато сте сами, можете да се удавите. В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна.
Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш.
Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието.
към беседата >>
Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо.
После ще говори за някаква идея, че светът не е направен както трябва. Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте.
Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо.
Не знаем. Така не се говори. Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
към беседата >>
Ако е знание, в знанието може да се удавиш.
В дълбоките води вас не ви трябва да се къпете. Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш.
Ако е знание, в знанието може да се удавиш.
В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието. Дълбока вода е силата.
към беседата >>
Не знаем.
Той нищо не знае за света. Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо.
Не знаем.
Така не се говори. Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
към беседата >>
В любовта може да се удавиш.
Когато се къпете в една вода, докъде искате да бъде дълбока? Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш.
В любовта може да се удавиш.
Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието. Дълбока вода е силата. Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
към беседата >>
Така не се говори.
Вие не сте били при Господа, когато светът се е създавал. Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем.
Така не се говори.
Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
към беседата >>
Виждам давени хора в любовта.
Като влезеш във водата, щом е до пъпа, може да се къпеш, не може да се удавиш. Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш.
Виждам давени хора в любовта.
Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието. Дълбока вода е силата. Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
към беседата >>
Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
Къде бяхте тогава? Спяхте. Когато Господ създаде света, тогава всички спяхте; как го създаде, вие се събудихте. Сега спящите хора започват да сънуват, че знаят нещо. Не знаем. Така не се говори.
Ще оставите Господа да ви разходи, да ви покаже как е създаден светът.
към беседата >>
Дълбока вода е любовта.
Щом минава над устата, тази вода е опасна. Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта.
Дълбока вода е любовта.
Дълбока вода е знанието. Дълбока вода е силата. Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
към беседата >>
Вие били ли сте на разходка с Господа?
Вие били ли сте на разходка с Господа?
Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича? После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли?
към беседата >>
Дълбока вода е знанието.
Всички води, които са по-дълбоки от човешката уста, не влизай в тая вода, може да се удавиш. Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта.
Дълбока вода е знанието.
Дълбока вода е силата. Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
към беседата >>
Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича?
Вие били ли сте на разходка с Господа?
Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича?
После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито.
към беседата >>
Дълбока вода е силата.
Ако е знание, в знанието може да се удавиш. В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието.
Дълбока вода е силата.
Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
към беседата >>
После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка?
Вие били ли сте на разходка с Господа? Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича?
После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка?
Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е.
към беседата >>
Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
В любовта може да се удавиш. Виждам давени хора в любовта. Дълбока вода е любовта. Дълбока вода е знанието. Дълбока вода е силата.
Всичките неща в дадения случай, които могат да ни ползуват, трябва да имат едно естествено положение.
към беседата >>
Разбойникът ви хване, мрази ви.
Вие били ли сте на разходка с Господа? Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича? После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка?
Разбойникът ви хване, мрази ви.
Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината.
към беседата >>
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи.
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи.
Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър. Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе.
към беседата >>
Тогава той носи пушка, вие треперите.
Вие били ли сте на разходка с Господа? Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича? После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви.
Тогава той носи пушка, вие треперите.
Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината. Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава.
към беседата >>
Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър.
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи.
Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър.
Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе.
към беседата >>
Какви са неговите намерения, неговите мисли?
Вие били ли сте на разходка с Господа? Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича? После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите.
Какви са неговите намерения, неговите мисли?
В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината. Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава. Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
към беседата >>
Този човек ви услужва.
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи. Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър.
Този човек ви услужва.
В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи.
към беседата >>
В света няма скрито-покрито.
Били ли сте на разходка с един човек, който ви обича? После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли?
В света няма скрито-покрито.
Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината. Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава. Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
към беседата >>
В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде.
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи. Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър. Този човек ви услужва.
В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде.
Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича.
към беседата >>
Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е.
После, били ли сте с един човек, който ви мрази, на разходка? Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито.
Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е.
Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината. Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава. Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
към беседата >>
Ако аз съм, ето какъв опит ще направя.
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи. Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър. Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде.
Ако аз съм, ето какъв опит ще направя.
Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич.
към беседата >>
Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината.
Разбойникът ви хване, мрази ви. Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е.
Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината.
Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава. Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
към беседата >>
Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе.
Онзи, който е чист и който ви обича, във всеки един случай трябва да ви услужи. Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър. Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя.
Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе.
Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава.
към беседата >>
Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава.
Тогава той носи пушка, вие треперите. Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината.
Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава.
Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
към беседата >>
Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе.
Един човек, като ви падне кърпата, че той ви я даде, той е добър. Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе.
Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе.
Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе.
към беседата >>
Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
Какви са неговите намерения, неговите мисли? В света няма скрито-покрито. Още като се приближите до един предмет, вие казвате какъв е. Щом вие се приближавате до една соба, която е запалена, веднага чувствувате топлината. Колкото повече се приближавате, толкоз тази топлина се увеличава.
Колкото се отдалечавате, топлината се намалява.
към беседата >>
Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи.
Този човек ви услужва. В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе.
Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи.
Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам.
към беседата >>
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме?
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме?
“ Собата как питате – „Обичаш ли ме? “ Какво казва собата? Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта.
към беседата >>
Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича.
В друг случай пак пуснете кърпата, той пак ви я даде. Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи.
Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича.
Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името.
към беседата >>
“ Собата как питате – „Обичаш ли ме?
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме?
“ Собата как питате – „Обичаш ли ме?
“ Какво казва собата? Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне.
към беседата >>
Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич.
Ако аз съм, ето какъв опит ще направя. Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича.
Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич.
Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка.
към беседата >>
“ Какво казва собата?
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме? “ Собата как питате – „Обичаш ли ме?
“ Какво казва собата?
Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви.
към беседата >>
Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава.
Ще пусна кърпата и ако мине, че ми каже: „Господине, кърпата Ви падна, тогава аз я видях“, вземе кърпата, че я донесе. Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич.
Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава.
Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка. Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка.
към беседата >>
Мълчи си.
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме? “ Собата как питате – „Обичаш ли ме? “ Какво казва собата?
Мълчи си.
Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи.
към беседата >>
Падне кърпата, той ми я донесе.
Втори път ще направя един опит, пусна кърпата и той каже, че кърпата падна и пак я донесе. Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава.
Падне кърпата, той ми я донесе.
Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка. Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка. Как е латинското име?
към беседата >>
Любовта е една мълчалива соба, никога не говори.
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме? “ Собата как питате – „Обичаш ли ме? “ Какво казва собата? Мълчи си.
Любовта е една мълчалива соба, никога не говори.
Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща.
към беседата >>
Тогава аз му я подарявам.
Пусна златни монети, той пак ги вдигне и ги донесе, казва: „Тия пари паднаха.“ Като пущам всички неща, той всякога може да услужи. Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе.
Тогава аз му я подарявам.
Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка. Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка. Как е латинското име?
към беседата >>
Единственото нещо, което не говори, то е любовта.
Някой казва: „Кажи ми, обичаш ли ме? “ Собата как питате – „Обичаш ли ме? “ Какво казва собата? Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори.
Единственото нещо, което не говори, то е любовта.
Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека?
към беседата >>
Да я подаря, тогава ще си подпиша името.
Ако кърпата донесе, пък парите тури в своя джоб, като че не са паднали от моя джоб, той не ме обича. Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам.
Да я подаря, тогава ще си подпиша името.
Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка. Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка. Как е латинското име?
към беседата >>
Тя само се поусмихне.
“ Собата как питате – „Обичаш ли ме? “ Какво казва собата? Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта.
Тя само се поусмихне.
Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже.
към беседата >>
Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка.
Вие обичате един човек; ако всичко, което пада от него, му го давате, то е обич. Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името.
Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка.
Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка. Как е латинското име?
към беседата >>
Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви.
“ Какво казва собата? Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне.
Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви.
Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа.
към беседата >>
Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка.
Той ви обича, ако всичко, което е паднало от вас, той ви го дава. Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка.
Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка.
Как е латинското име?
към беседата >>
Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи.
Мълчи си. Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви.
Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи.
Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича?
към беседата >>
Как е латинското име?
Падне кърпата, той ми я донесе. Тогава аз му я подарявам. Да я подаря, тогава ще си подпиша името. Не е ли хубаво някой път една книжка… Малки книжки има в природата, един лист, един цвят, една маргарита, една лайкучка. Не зная защо на маргаритите турили името лай кучка.
Как е латинското име?
към беседата >>
Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща.
Любовта е една мълчалива соба, никога не говори. Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи.
Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща.
Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича? Дайте си отговор защо не ви обича.
към беседата >>
Чисти по сърце.
Чисти по сърце.
Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести. Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават. Всички спорове стават в нощта, вечерно време. Необмислена е някоя работа. Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки.
към беседата >>
Казваш: „Как да ги облека?
Единственото нещо, което не говори, то е любовта. Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща.
Казваш: „Как да ги облека?
“ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича? Дайте си отговор защо не ви обича. Някой път приятно е да не ни обичат.
към беседата >>
Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести.
Чисти по сърце.
Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести.
Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават. Всички спорове стават в нощта, вечерно време. Необмислена е някоя работа. Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки. Щом вижда нотите, не прави никакви погрешки.
към беседата >>
“ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже.
Тя само се поусмихне. Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека?
“ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже.
Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича? Дайте си отговор защо не ви обича. Някой път приятно е да не ни обичат. Влязла е една глупава храна, не я обичаш.
към беседата >>
Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават.
Чисти по сърце. Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести.
Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават.
Всички спорове стават в нощта, вечерно време. Необмислена е някоя работа. Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки. Щом вижда нотите, не прави никакви погрешки. Всички правим погрешки в нашето недовиждане.
към беседата >>
Право, криво си се облякъл – твоя работа.
Единственото нещо в света, което не чака да му говориш, само знае от какво се нуждаеш и си върви. Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже.
Право, криво си се облякъл – твоя работа.
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича? Дайте си отговор защо не ви обича. Някой път приятно е да не ни обичат. Влязла е една глупава храна, не я обичаш. Търсиш начин да се освободиш от нея.
към беседата >>
Всички спорове стават в нощта, вечерно време.
Чисти по сърце. Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести. Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават.
Всички спорове стават в нощта, вечерно време.
Необмислена е някоя работа. Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки. Щом вижда нотите, не прави никакви погрешки. Всички правим погрешки в нашето недовиждане.
към беседата >>
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича?
Как си, какъв си, учиш ли, не учиш ли – не се занимава с тези работи. Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа.
Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича?
Дайте си отговор защо не ви обича. Някой път приятно е да не ни обичат. Влязла е една глупава храна, не я обичаш. Търсиш начин да се освободиш от нея. По два начина може да се изпъди.
към беседата >>
Необмислена е някоя работа.
Чисти по сърце. Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести. Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават. Всички спорове стават в нощта, вечерно време.
Необмислена е някоя работа.
Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки. Щом вижда нотите, не прави никакви погрешки. Всички правим погрешки в нашето недовиждане.
към беседата >>
Дайте си отговор защо не ви обича.
Дрехи имаш ли, нямаш ли, че си боледувал, че те боли коремът, остави ти от каквото имаш нужда, остави хляб, дрехи, обуща. Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича?
Дайте си отговор защо не ви обича.
Някой път приятно е да не ни обичат. Влязла е една глупава храна, не я обичаш. Търсиш начин да се освободиш от нея. По два начина може да се изпъди. Може да я изпъдиш оттам, отдето е влязла, казваш: „Не те искам в стомаха.“ Защото анархист е.
към беседата >>
Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки.
Чисти по сърце. Чистотата е най-хубавото лекарство против всички болести. Светлина е най-хубавото лекарство за всички спорове, които стават. Всички спорове стават в нощта, вечерно време. Необмислена е някоя работа.
Когато един музикант недовижда нотите, тогава взема криво, тогава прави погрешки.
Щом вижда нотите, не прави никакви погрешки. Всички правим погрешки в нашето недовиждане.
към беседата >>
Някой път приятно е да не ни обичат.
Казваш: „Как да ги облека? “ Обличай ги както знаеш; ако искаш, облечи ръкавите на краката, нищо няма да ти каже. Право, криво си се облякъл – твоя работа. Някой казва: „Той не ме обича.“ Защо не ви обича? Дайте си отговор защо не ви обича.
Някой път приятно е да не ни обичат.
Влязла е една глупава храна, не я обичаш. Търсиш начин да се освободиш от нея. По два начина може да се изпъди. Може да я изпъдиш оттам, отдето е влязла, казваш: „Не те искам в стомаха.“ Защото анархист е. Тази храна като влезе в стомаха, тази храна, която не обичам, разбърква ума ми, разбърква всичкото.
към беседата >>
НАГОРЕ