НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1776
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1776
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
Те са прави.
Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията.
Те са прави.
Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?
към беседата >>
Законите на гъсеницата са намясто.
Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави.
Законите на гъсеницата са намясто.
Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява.
към беседата >>
Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са?
Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто.
Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са?
Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата.
към беседата >>
Питам, когато човек умре, какво ще правиш.
Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са?
Питам, когато човек умре, какво ще правиш.
След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден.
към беседата >>
След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш?
Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш.
След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш?
Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години.
към беседата >>
Казва някой: „Къде ще идем?
Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш?
Казва някой: „Къде ще идем?
“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга.
към беседата >>
“ Смъртта е туй, което змията претърпява.
Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?
“ Смъртта е туй, което змията претърпява.
Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта.
към беседата >>
Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата.
Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява.
Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата.
Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг.
към беседата >>
Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден.
Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата.
Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден.
Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни.
към беседата >>
Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години.
След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден.
Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години.
Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива.
към беседата >>
Излязъл от една къща, отишъл на друга.
Казва някой: „Къде ще идем? “ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години.
Излязъл от една къща, отишъл на друга.
Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент.
към беседата >>
Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта.
“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга.
Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта.
Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
към беседата >>
Напуснал е един апартамент, влязъл в друг.
Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта.
Напуснал е един апартамент, влязъл в друг.
Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
към беседата >>
Апартаментите и той, туй са две неща различни.
Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг.
Апартаментите и той, туй са две неща различни.
Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
към беседата >>
Сега питам, като умре човек, къде отива.
Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни.
Сега питам, като умре човек, къде отива.
В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
към беседата >>
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение.
Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът.
към беседата >>
В друг апартамент.
Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива.
В друг апартамент.
Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
към беседата >>
Живеем в един свят, дето има много болни хора.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение.
Живеем в един свят, дето има много болни хора.
Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света.
към беседата >>
Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент.
Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
към беседата >>
Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора.
Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи.
И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони.
към беседата >>
Казвам сега, как ще ви убедя в това.
Казвам сега, как ще ви убедя в това.
Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е? “ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте.
към беседата >>
И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи.
И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла.
Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си.
към беседата >>
Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е?
Казвам сега, как ще ви убедя в това.
Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е?
“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа.
към беседата >>
Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла.
Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво.
Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни.
към беседата >>
“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е.
Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е?
“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е.
Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде.
към беседата >>
Че е криво, така е, не е организиран светът.
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво.
Че е криво, така е, не е организиран светът.
Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни.
към беседата >>
Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам.
Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е? “ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е.
Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам.
Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни.
към беседата >>
Аз ще погледна на правата страна в света.
Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът.
Аз ще погледна на правата страна в света.
Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни. Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
към беседата >>
Ами ако не е верно?
Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е? “ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам.
Ами ако не е верно?
Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ.
към беседата >>
Какво е да се живее без закон, без човешки закони.
Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света.
Какво е да се живее без закон, без човешки закони.
Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни. Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
към беседата >>
Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте.
Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е? “ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно?
Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте.
Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
към беседата >>
Човек сам да е закон на себе си.
И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони.
Човек сам да е закон на себе си.
В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни. Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
към беседата >>
Аз съм за онова, което е верно в самата природа.
Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е? “ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте.
Аз съм за онова, което е верно в самата природа.
И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
към беседата >>
В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни.
Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си.
В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни.
Сега имаме закон, по който ние не сме доволни. Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
към беседата >>
И туй може да го проверите навсякъде.
“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа.
И туй може да го проверите навсякъде.
Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
към беседата >>
Сега имаме закон, по който ние не сме доволни.
Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни.
Сега имаме закон, по който ние не сме доволни.
Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
към беседата >>
Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни.
Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде.
Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни.
Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
към беседата >>
Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни.
Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
към беседата >>
Нося една свещ.
Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни.
Нося една свещ.
Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
към беседата >>
Болестта е произлязла от здравето.
Болестта е произлязла от здравето.
Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене.
към беседата >>
Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ.
Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
към беседата >>
Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни.
Болестта е произлязла от здравето.
Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни.
От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене.
към беседата >>
Казвам, вие сега искате новия живот.
Казвам, вие сега искате новия живот.
Всички искате да се подмладите. Новото в света носи царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
към беседата >>
От какво стават хората болни?
Болестта е произлязла от здравето. Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни.
От какво стават хората болни?
Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?
към беседата >>
Всички искате да се подмладите.
Казвам, вие сега искате новия живот.
Всички искате да се подмладите.
Новото в света носи царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот.
Болестта е произлязла от здравето. Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни?
Ще ви приведа един анекдот.
Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола? “ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
към беседата >>
Новото в света носи царството, което ние търсим.
Казвам, вие сега искате новия живот. Всички искате да се подмладите.
Новото в света носи царството, което ние търсим.
Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
към беседата >>
Един богат турчин осиромашал.
Болестта е произлязла от здравето. Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот.
Един богат турчин осиромашал.
Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола? “ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
към беседата >>
Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни.
Казвам, вие сега искате новия живот. Всички искате да се подмладите. Новото в света носи царството, което ние търсим.
Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни.
Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
към беседата >>
Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене.
Болестта е произлязла от здравето. Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал.
Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене.
За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола? “ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
към беседата >>
Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади.
Казвам, вие сега искате новия живот. Всички искате да се подмладите. Новото в света носи царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни.
Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади.
Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
към беседата >>
За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене.
Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене.
За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене.
Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола? “ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
към беседата >>
Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
Казвам, вие сега искате новия живот. Всички искате да се подмладите. Новото в света носи царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади.
Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
към беседата >>
Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?
От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене.
Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?
“ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
към беседата >>
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате.
Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба.
към беседата >>
“ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?
“ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
към беседата >>
Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате.
Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не.
Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи.
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи.
Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си.
към беседата >>
Има един начин, по който може да ги проверите.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не.
Има един начин, по който може да ги проверите.
Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката.
към беседата >>
Че той още не е учил.
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи.
Че той още не е учил.
Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
към беседата >>
Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите.
Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата.
В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто.
към беседата >>
Той е остарял от невежество.
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил.
Той е остарял от невежество.
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
към беседата >>
В природата няма разлика между малки и големи.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата.
В природата няма разлика между малки и големи.
Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто.
към беседата >>
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече.
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество.
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече.
Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
към беседата >>
Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи.
Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба.
Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа.
към беседата >>
Остаряват от безпокойство.
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече.
Остаряват от безпокойство.
Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
към беседата >>
Различават се в изпълнението на службата.
Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба.
Различават се в изпълнението на службата.
Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате.
към беседата >>
Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си.
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство.
Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си.
Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
към беседата >>
Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката.
Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата.
Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката.
Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави.
към беседата >>
Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си.
Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
към беседата >>
Този пръст е намясто.
Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката.
Този пръст е намясто.
Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си.
към беседата >>
Сега ще ви говоря за царството.
Сега ще ви говоря за царството.
Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите.
към беседата >>
Ти – като част на божественото творение – си намясто.
В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто.
Ти – като част на божественото творение – си намясто.
Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.
към беседата >>
Трябва да има човек царство.
Сега ще ви говоря за царството.
Трябва да има човек царство.
Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре.
към беседата >>
Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа.
Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто.
Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа.
Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве.
към беседата >>
Това значи да разбира законите на Божията любов.
Сега ще ви говоря за царството. Трябва да има човек царство.
Това значи да разбира законите на Божията любов.
Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха.
към беседата >>
Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате.
Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа.
Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате.
Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане.
към беседата >>
Целият свят е създаден за човека.
Сега ще ви говоря за царството. Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов.
Целият свят е създаден за човека.
Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден.
към беседата >>
Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави.
Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате.
Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави.
Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане?
към беседата >>
Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи.
Сега ще ви говоря за царството. Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека.
Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи.
И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи.
към беседата >>
Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си.
Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави.
Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си.
Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането.
към беседата >>
И всеки един очаква щастието си от другите.
Сега ще ви говоря за царството. Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи.
И всеки един очаква щастието си от другите.
Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума.
към беседата >>
Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.
Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си.
Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.
Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха.
към беседата >>
Щастието на човека е отвътре.
Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите.
Щастието на човека е отвътре.
Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят.
към беседата >>
Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве.
Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.
Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве.
Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност.
към беседата >>
Аз не съм против стомаха.
Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре.
Аз не съм против стомаха.
Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой.
към беседата >>
Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане.
Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве.
Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане.
Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки.
към беседата >>
Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден.
Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха.
Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден.
Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека.
към беседата >>
Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане?
Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане.
Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане?
Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда.
към беседата >>
Повече работа дайте на дихателните си органи.
Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден.
Повече работа дайте на дихателните си органи.
Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква.
към беседата >>
Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането.
Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане?
Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането.
Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав.
към беседата >>
Най-голяма работа дайте на ума.
И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи.
Най-голяма работа дайте на ума.
Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.
към беседата >>
Половин час върви и диша, ще приема въздуха.
Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането.
Половин час върви и диша, ще приема въздуха.
Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав.
към беседата >>
Някои хора мислят, че много мислят.
Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума.
Някои хора мислят, че много мислят.
Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат.
към беседата >>
Като мине половин час, вече е извън тази опасност.
Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха.
Като мине половин час, вече е извън тази опасност.
Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав. Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
към беседата >>
Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой.
Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят.
Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой.
Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки.
Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност.
Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки.
То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав. Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
към беседата >>
Учението носи здраве на човека.
Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой.
Учението носи здраве на човека.
Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее.
към беседата >>
То е много 20 вдишки – то са 20 обеда.
Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки.
То е много 20 вдишки – то са 20 обеда.
Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав. Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
към беседата >>
Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква.
Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека.
Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква.
Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си.
към беседата >>
Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав.
Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда.
Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав.
За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав. Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
към беседата >>
Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.
Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква.
Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.
Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша.
към беседата >>
За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав.
Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав.
За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав.
Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
към беседата >>
Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат.
Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.
Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат.
Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат.
към беседата >>
Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав.
Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
към беседата >>
Ако не му ръкопляскат, скъсат го.
Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат.
Ако не му ръкопляскат, скъсат го.
Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат.
към беседата >>
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение.
Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се.
към беседата >>
Един певец се безпокои как ще пее.
Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го.
Един певец се безпокои как ще пее.
Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща.
към беседата >>
Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение.
Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха.
Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш.
към беседата >>
Той да пее на себе си.
Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее.
Той да пее на себе си.
Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно.
към беседата >>
Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение. Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха.
Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш.
Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено.
към беседата >>
Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша.
Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си.
Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша.
На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа.
към беседата >>
Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение. Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш.
Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш.
Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята.
към беседата >>
На един истински певец не трябва да му плащат.
Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша.
На един истински певец не трябва да му плащат.
Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани.
към беседата >>
Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение. Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш.
Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш.
Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли.
към беседата >>
Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат.
Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат.
Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат.
Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят.
към беседата >>
Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение. Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш.
Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се.
Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е.
към беседата >>
Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща.
Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат.
Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща.
То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде.
към беседата >>
Цялата земя е твоя, милиони имаш.
Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се.
Цялата земя е твоя, милиони имаш.
Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е. Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
към беседата >>
То ще бъде смешно.
Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща.
То ще бъде смешно.
В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска.
към беседата >>
Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено.
Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш.
Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено.
Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е. Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
към беседата >>
В плащането влиза всичката лъжа.
Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно.
В плащането влиза всичката лъжа.
Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето.
към беседата >>
Колко милиона има в земята.
Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено.
Колко милиона има в земята.
Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е. Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
към беседата >>
Господарят кани един слуга и слугата се цани.
На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа.
Господарят кани един слуга и слугата се цани.
И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето. Господарят няма да бъде съгласен.
към беседата >>
Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли.
Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята.
Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли.
Смешно е. Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
към беседата >>
И двамата искат да си играят.
Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани.
И двамата искат да си играят.
Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето. Господарят няма да бъде съгласен.
към беседата >>
Смешно е.
Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли.
Смешно е.
Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
към беседата >>
Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде.
Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят.
Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде.
Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето. Господарят няма да бъде съгласен.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е.
Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
към беседата >>
Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска.
То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде.
Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска.
Слугата всякога иска да намали времето. Господарят няма да бъде съгласен.
към беседата >>
Това са новите веяния.
Това са новите веяния.
Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах.
към беседата >>
Слугата всякога иска да намали времето.
В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска.
Слугата всякога иска да намали времето.
Господарят няма да бъде съгласен.
към беседата >>
Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои.
Това са новите веяния.
Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои.
Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне.
към беседата >>
Господарят няма да бъде съгласен.
Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето.
Господарят няма да бъде съгласен.
към беседата >>
Всеки така трябва да мисли.
Това са новите веяния. Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои.
Всеки така трябва да мисли.
Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи.
към беседата >>
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас.
Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта.
към беседата >>
Всеки да обича, да бъде щедър.
Това са новите веяния. Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли.
Всеки да обича, да бъде щедър.
Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас.
Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък.
Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят.
към беседата >>
Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни.
Това са новите веяния. Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър.
Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни.
За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите.
към беседата >>
Чудни сте.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас. Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък.
Чудни сте.
Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има.
към беседата >>
За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах.
Това са новите веяния. Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни.
За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах.
Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце.
към беседата >>
Четири порядъка има в света.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас. Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте.
Четири порядъка има в света.
Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват.
към беседата >>
Всички ще се състезават кой да помогне.
Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах.
Всички ще се състезават кой да помогне.
Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора?
към беседата >>
Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас. Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте. Четири порядъка има в света.
Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата.
Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят.
към беседата >>
Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи.
Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне.
Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи.
Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора? Туй е реалност.
към беседата >>
Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас. Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата.
Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта.
Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота.
към беседата >>
Хиляда души братя ще има.
Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи.
Хиляда души братя ще има.
Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора? Туй е реалност.
към беседата >>
Дойде пролетта, цветята цъфтят.
Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта.
Дойде пролетта, цветята цъфтят.
Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет.
към беседата >>
Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите.
Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има.
Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите.
Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора? Туй е реалност.
към беседата >>
Дойде лятото, какво лошо има.
Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят.
Дойде лятото, какво лошо има.
Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
към беседата >>
Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце.
За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите.
Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце.
Ще се считате ли тогава бедни хора? Туй е реалност.
към беседата >>
Тия цветове вече завързват.
Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има.
Тия цветове вече завързват.
Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
към беседата >>
Ще се считате ли тогава бедни хора?
Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце.
Ще се считате ли тогава бедни хора?
Туй е реалност.
към беседата >>
Дойде есента, плодовете узреят.
Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват.
Дойде есента, плодовете узреят.
Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
към беседата >>
Туй е реалност.
Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора?
Туй е реалност.
към беседата >>
Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота.
Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят.
Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота.
Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
към беседата >>
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света?
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света?
“ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане?
към беседата >>
Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет.
Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота.
Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет.
Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
към беседата >>
“ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ.
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света?
“ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ.
Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане.
към беседата >>
Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет.
Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
към беседата >>
Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават.
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света? “ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ.
Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават.
Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим?
към беседата >>
Отишъл един странник в едно царство.
Отишъл един странник в едно царство.
Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва.
към беседата >>
Каква смелост – жертват се хората.
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света? “ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават.
Каква смелост – жертват се хората.
Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята.
към беседата >>
Той се запознал с царя, царят го обикнал.
Отишъл един странник в едно царство.
Той се запознал с царя, царят го обикнал.
Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма.
към беседата >>
Вие тук седите и ви е страх в София.
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света? “ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората.
Вие тук седите и ви е страх в София.
Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори.
към беседата >>
Но той се чудил на царя защо е станал цар.
Отишъл един странник в едно царство. Той се запознал с царя, царят го обикнал.
Но той се чудил на царя защо е станал цар.
Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне.
към беседата >>
Питат: „Какво ще стане?
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света? “ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София.
Питат: „Какво ще стане?
“ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само.
към беседата >>
Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар.
Отишъл един странник в едно царство. Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар.
Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар.
– Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват.
към беседата >>
“ Казвам, ще видите какво ще стане.
“ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане?
“ Казвам, ще видите какво ще стане.
„Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят.
към беседата >>
– Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя.
Отишъл един странник в едно царство. Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар.
– Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя.
Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя.
към беседата >>
„Утре Господ ще запали земята, какво ще правим?
Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане.
„Утре Господ ще запали земята, какво ще правим?
“ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи.
към беседата >>
Казва: „Не са работите му както трябва.
Отишъл един странник в едно царство. Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя.
Казва: „Не са работите му както трябва.
По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга.
към беседата >>
“ Ние ще питаме – един ден ще запали земята.
Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим?
“ Ние ще питаме – един ден ще запали земята.
Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи. Всичките хора ще имат един баща.
към беседата >>
По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма.
Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва.
По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма.
Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете.
към беседата >>
Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори.
Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята.
Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори.
Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи. Всичките хора ще имат един баща.
към беседата >>
Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне.
Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма.
Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне.
Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият.
към беседата >>
Ще запали, за да ни постопли само.
Питат: „Какво ще стане? “ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори.
Ще запали, за да ни постопли само.
Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи. Всичките хора ще имат един баща.
към беседата >>
Нищо не му казват.
Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне.
Нищо не му казват.
Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя.
към беседата >>
Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят.
“ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само.
Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят.
Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи. Всичките хора ще имат един баща.
към беседата >>
Той пак интригувал против царя.
– Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват.
Той пак интригувал против царя.
Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе.
към беседата >>
Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи.
„Утре Господ ще запали земята, какво ще правим? “ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят.
Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи.
Всичките хора ще имат един баща.
към беседата >>
Довели го до една книга.
Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя.
Довели го до една книга.
Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас.
към беседата >>
Всичките хора ще имат един баща.
“ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи.
Всичките хора ще имат един баща.
към беседата >>
Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете.
По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга.
Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете.
Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света.
към беседата >>
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия.
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия.
Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде. Няма сиромаси хора в света според мене. Има сиромаси, но това е неразбиране.
към беседата >>
Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият.
Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете.
Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият.
Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя.
към беседата >>
Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде.
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия.
Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде.
Няма сиромаси хора в света според мене. Има сиромаси, но това е неразбиране.
към беседата >>
Този невежа искал да завземе мястото на царя.
Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият.
Този невежа искал да завземе мястото на царя.
Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя. Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
към беседата >>
Няма сиромаси хора в света според мене.
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия. Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде.
Няма сиромаси хора в света според мене.
Има сиромаси, но това е неразбиране.
към беседата >>
Че хората при невежеството искат да станат царе.
Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя.
Че хората при невежеството искат да станат царе.
Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя. Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
към беседата >>
Има сиромаси, но това е неразбиране.
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия. Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде. Няма сиромаси хора в света според мене.
Има сиромаси, но това е неразбиране.
към беседата >>
Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас.
Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе.
Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас.
По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя. Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
към беседата >>
Аз ще ви приведа един пример.
Аз ще ви приведа един пример.
Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба.
към беседата >>
По-умен от Бога няма в света.
Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас.
По-умен от Бога няма в света.
Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя. Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
към беседата >>
Ние сме от тия богати.
Аз ще ви приведа един пример.
Ние сме от тия богати.
То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце.
към беседата >>
Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя.
Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света.
Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя.
Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
към беседата >>
То е за самовъзпитание.
Аз ще ви приведа един пример. Ние сме от тия богати.
То е за самовъзпитание.
Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ.
към беседата >>
Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя.
Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
към беседата >>
Туй се е случило в Свищов.
Аз ще ви приведа един пример. Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание.
Туй се е случило в Свищов.
Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него.
към беседата >>
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи.
Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават.
към беседата >>
Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се.
Аз ще ви приведа един пример. Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов.
Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се.
Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него.
към беседата >>
Служи на онзи, който ти е дал ума.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи.
Служи на онзи, който ти е дал ума.
Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света?
към беседата >>
Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба.
Аз ще ви приведа един пример. Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се.
Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба.
Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си.
към беседата >>
Служи на онзи, който ти е дал сърцето.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи. Служи на онзи, който ти е дал ума.
Служи на онзи, който ти е дал сърцето.
Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя?
към беседата >>
Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце.
Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба.
Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце.
Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната.
към беседата >>
Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи?
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи. Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето.
Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи?
Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася?
към беседата >>
Казва си: „Послуша ме Господ.
То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце.
Казва си: „Послуша ме Господ.
Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил.
към беседата >>
Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи. Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи?
Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне.
Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл.
към беседата >>
Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него.
Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ.
Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него.
Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било?
към беседата >>
Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи. Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне.
Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават.
Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа?
към беседата >>
Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него.
Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него.
Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него.
Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода.
към беседата >>
Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света?
Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават.
Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света?
Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва.
към беседата >>
Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си.
Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него.
Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си.
Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата.
към беседата >>
Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя?
Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света?
Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя?
Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади.
към беседата >>
Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната.
Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си.
Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната.
Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала.
към беседата >>
Когато един мъж изяде един вол, какво допринася?
Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя?
Когато един мъж изяде един вол, какво допринася?
Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път.
към беседата >>
Потекла по него вода, и той се събудил.
Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната.
Потекла по него вода, и той се събудил.
Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала. Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
към беседата >>
Нищо не е допринесъл.
Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася?
Нищо не е допринесъл.
Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете.
към беседата >>
Какво било?
Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил.
Какво било?
Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала. Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
към беседата >>
Де са качествата на мъжа?
Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл.
Де са качествата на мъжа?
Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права.
към беседата >>
Креватът бил до масата, имало гарафа с вода.
Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било?
Креватът бил до масата, имало гарафа с вода.
Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала. Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
към беседата >>
Благородство трябва.
Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа?
Благородство трябва.
Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят.
към беседата >>
Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата.
Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода.
Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата.
Тя се обърнала. Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
към беседата >>
Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади.
Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва.
Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади.
Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре.
към беседата >>
Тя се обърнала.
Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата.
Тя се обърнала.
Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
към беседата >>
Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път.
Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади.
Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път.
Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая.
към беседата >>
Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала.
Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
към беседата >>
Всички съвременни жени плачат от мъжете.
Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път.
Всички съвременни жени плачат от мъжете.
Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи.
Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне.
към беседата >>
Жената е лишена от известни права.
Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете.
Жената е лишена от известни права.
Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна.
към беседата >>
Те нищо не струват.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи.
Те нищо не струват.
Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим.
към беседата >>
Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят.
Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права.
Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят.
Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа.
към беседата >>
Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи. Те нищо не струват.
Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното.
Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво.
към беседата >>
Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре.
Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят.
Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре.
Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж.
към беседата >>
Да извиняваме хората за погрешките.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи. Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното.
Да извиняваме хората за погрешките.
Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя.
към беседата >>
Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая.
Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре.
Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая.
Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли.
към беседата >>
Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи. Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките.
Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото.
Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил.
към беседата >>
Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове.
Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая.
Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове.
Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват.
към беседата >>
Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи. Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото.
Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне.
Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя.
към беседата >>
Но боговете имат вътрешна и външна страна.
Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове.
Но боговете имат вътрешна и външна страна.
Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата.
към беседата >>
Никого да не съдим.
Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне.
Никого да не съдим.
В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става.
към беседата >>
Вие отделяте сега жената от мъжа.
Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна.
Вие отделяте сега жената от мъжа.
Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно.
към беседата >>
В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво.
Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим.
В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво.
Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги.
към беседата >>
Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж.
Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа.
Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж.
Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро.
към беседата >>
Казва: „Не зная как да го направя.
Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво.
Казва: „Не зная как да го направя.
Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот.
към беседата >>
Това са кукли.
Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж.
Това са кукли.
Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто.
към беседата >>
Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил.
Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя.
Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил.
Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода.
към беседата >>
Ще извиняват.
Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли.
Ще извиняват.
Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът.
към беседата >>
Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя.
Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил.
Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя.
И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени.
към беседата >>
Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата.
Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват.
Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата.
Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи.
към беседата >>
И да се радваме за войната, която става.
Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя.
И да се радваме за войната, която става.
Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна.
към беседата >>
Всяко нещо, което е намислено, е разумно.
Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата.
Всяко нещо, което е намислено, е разумно.
Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети.
към беседата >>
Сега тия германци, като идат, опитват ги.
В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става.
Сега тия германци, като идат, опитват ги.
Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода.
към беседата >>
Всяко нещо, което е направено, е добро.
Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно.
Всяко нещо, което е направено, е добро.
Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината.
към беседата >>
Има един сръбски анекдот.
Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги.
Има един сръбски анекдот.
Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
към беседата >>
Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто.
Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро.
Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто.
Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно.
към беседата >>
Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода.
Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот.
Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода.
Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
към беседата >>
Това е мъжът.
Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто.
Това е мъжът.
Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
към беседата >>
Всички ще бъдем освободени.
Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода.
Всички ще бъдем освободени.
Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
към беседата >>
Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи.
Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът.
Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи.
Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
към беседата >>
Германия е на правата страна.
И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени.
Германия е на правата страна.
Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
към беседата >>
Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети.
Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи.
Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети.
Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
към беседата >>
Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода.
Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна.
Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода.
Това е божественото.
към беседата >>
Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината.
Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети.
Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината.
За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
към беседата >>
Това е божественото.
Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода.
Това е божественото.
към беседата >>
За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно.
Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината.
За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно.
Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
към беседата >>
Всички народи, това са синове Божии.
Всички народи, това са синове Божии.
Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство.
към беседата >>
Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно.
Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
към беседата >>
Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии.
Всички народи, това са синове Божии.
Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии.
Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи.
към беседата >>
Има една нова светлина, която иде.
Има една нова светлина, която иде.
Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света.
към беседата >>
Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка.
Всички народи, това са синове Божии. Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии.
Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка.
Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи. Зададете един пример, че заслужавате това царство.
към беседата >>
Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити.
Има една нова светлина, която иде.
Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити.
Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене.
към беседата >>
Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички.
Всички народи, това са синове Божии. Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка.
Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички.
Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи. Зададете един пример, че заслужавате това царство.
към беседата >>
Ние правим добро, но не знаем защо правим добро.
Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити.
Ние правим добро, но не знаем защо правим добро.
Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение.
към беседата >>
Лошото във всеки един народ да се тури настрана.
Всички народи, това са синове Божии. Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички.
Лошото във всеки един народ да се тури настрана.
Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи. Зададете един пример, че заслужавате това царство.
към беседата >>
Ние правим зло, и не знаем защо го правим.
Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро.
Ние правим зло, и не знаем защо го правим.
Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло.
към беседата >>
Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство.
Всички народи, това са синове Божии. Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана.
Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство.
Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи. Зададете един пример, че заслужавате това царство.
към беседата >>
Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим.
Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим.
Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим.
Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
към беседата >>
Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи.
Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство.
Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи.
Зададете един пример, че заслужавате това царство.
към беседата >>
Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света.
Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим.
Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света.
Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
към беседата >>
Зададете един пример, че заслужавате това царство.
Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи.
Зададете един пример, че заслужавате това царство.
към беседата >>
Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене.
Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света.
Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене.
То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
към беседата >>
Най-хубавото, което Бог ни е дал в нашата любов, най-хубавото, което ни е дал в нашия ум, най-хубавите желания, които ни дал, всички да ни благослови Господ.
Най-хубавото, което Бог ни е дал в нашата любов, най-хубавото, което ни е дал в нашия ум, най-хубавите желания, които ни дал, всички да ни благослови Господ.
към беседата >>
То е моето мнение.
Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене.
То е моето мнение.
Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
към беседата >>
Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло.
Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение.
Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло.
Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
към беседата >>
Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло.
Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата.
Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас.
към беседата >>
Хубаво е да се доказват.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата.
Хубаво е да се доказват.
Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво.
към беседата >>
Как ще докажа, че аз съм добър певец?
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата. Хубаво е да се доказват.
Как ще докажа, че аз съм добър певец?
Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът?
към беседата >>
Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата. Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец?
Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея.
Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение.
към беседата >>
Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата. Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея.
Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм.
Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи.
към беседата >>
Аз държа изпит пред вас.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата. Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм.
Аз държа изпит пред вас.
Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре.
към беседата >>
Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво.
Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас.
Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво.
В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента.
към беседата >>
В какво седи певецът?
Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво.
В какво седи певецът?
Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе.
към беседата >>
Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение.
Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът?
Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение.
Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала.
към беседата >>
Една песен има следните основи.
Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение.
Една песен има следните основи.
Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее.
към беседата >>
Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре.
Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи.
Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре.
То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее.
към беседата >>
То е основният тон на песента.
Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре.
То е основният тон на песента.
Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща.
към беседата >>
Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе.
В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента.
Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе.
Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце.
към беседата >>
Песента е започнала.
Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе.
Песента е започнала.
То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене.
към беседата >>
То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее.
Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала.
То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее.
Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът?
към беседата >>
Майка му пее, и то пее.
Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее.
Майка му пее, и то пее.
То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко.
към беседата >>
То яде, че майка му плаща.
То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее.
То яде, че майка му плаща.
Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък.
към беседата >>
Каже един тон, подаде му едно зрънце.
Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща.
Каже един тон, подаде му едно зрънце.
Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко.
към беседата >>
Тя заплати за неговото пеене.
Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце.
Тя заплати за неговото пеене.
Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце.
към беседата >>
Като каже кът, какъв тон е кът?
То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене.
Като каже кът, какъв тон е кът?
Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата.
към беседата >>
Кът значи малко.
Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът?
Кът значи малко.
Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
към беседата >>
Българите имат тази дума, казват катък.
То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко.
Българите имат тази дума, казват катък.
Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
към беседата >>
Катък – малко.
Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък.
Катък – малко.
Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
към беседата >>
Туй, което е катък, то е едно зрънце.
Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко.
Туй, което е катък, то е едно зрънце.
Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
към беседата >>
Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата.
Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце.
Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата.
В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
към беседата >>
В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата.
В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
към беседата >>
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа.
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа.
Войната е музика, наричам я механическа музика. Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене. Като започнат, хората побледняват от възхищение.
към беседата >>
Войната е музика, наричам я механическа музика.
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа.
Войната е музика, наричам я механическа музика.
Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене. Като започнат, хората побледняват от възхищение.
към беседата >>
Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене.
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа. Войната е музика, наричам я механическа музика.
Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене.
Като започнат, хората побледняват от възхищение.
към беседата >>
Като започнат, хората побледняват от възхищение.
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа. Войната е музика, наричам я механическа музика. Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене.
Като започнат, хората побледняват от възхищение.
към беседата >>
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас.
Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане? “ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период.
към беседата >>
Не трябва да се безпокоим.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас.
Не трябва да се безпокоим.
Казва: „Какво ще стане? “ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет.
към беседата >>
Казва: „Какво ще стане?
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас. Не трябва да се безпокоим.
Казва: „Какво ще стане?
“ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света.
към беседата >>
“ Бог е, който управлява.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас. Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане?
“ Бог е, който управлява.
Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време.
към беседата >>
Сега са дошли умните хора, да оправят света.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас. Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане? “ Бог е, който управлява.
Сега са дошли умните хора, да оправят света.
Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято.
към беседата >>
Сега иде един много хубав период.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас. Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане? “ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света.
Сега иде един много хубав период.
Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо.
към беседата >>
Иде пролет.
Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане? “ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период.
Иде пролет.
Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен.
към беседата >>
Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света.
Казва: „Какво ще стане? “ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет.
Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света.
И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има.
към беседата >>
И тази пролет ще продължи доста време.
“ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света.
И тази пролет ще продължи доста време.
След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане?
към беседата >>
След туй ще се смени, ще дойде лято.
Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време.
След туй ще се смени, ще дойде лято.
Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане? “ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат.
към беседата >>
Няма да е лошо.
Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято.
Няма да е лошо.
След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане? “ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало.
към беседата >>
След това ще дойде есен.
Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо.
След това ще дойде есен.
Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане? “ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало. Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
към беседата >>
Още по-добре, плодове ще има.
Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен.
Още по-добре, плодове ще има.
Сега мнозина казват: „Какво ще стане? “ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало. Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
към беседата >>
Сега мнозина казват: „Какво ще стане?
И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има.
Сега мнозина казват: „Какво ще стане?
“ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало. Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
към беседата >>
“ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат.
След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане?
“ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат.
Ще стане туй, което досега не е ставало. Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
към беседата >>
Ще стане туй, което досега не е ставало.
Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане? “ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат.
Ще стане туй, което досега не е ставало.
Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
към беседата >>
Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане? “ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало.
Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
към беседата >>
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали.
Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия.
към беседата >>
Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали.
Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат.
Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му.
към беседата >>
Единият удря, другият удря.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали. Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат.
Единият удря, другият удря.
Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?
към беседата >>
Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали. Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря.
Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село.
И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята.
към беседата >>
И двамата били женени.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали. Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село.
И двамата били женени.
Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така?
към беседата >>
Борили се, но единият счупил ръката на другия.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали. Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени.
Борили се, но единият счупил ръката на другия.
Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така? “ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие.
към беседата >>
Отишли, че казали на жена му.
Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия.
Отишли, че казали на жена му.
Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така? “ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея.
към беседата >>
Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?
Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му.
Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?
“ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така? “ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея.
към беседата >>
“ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята.
Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?
“ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята.
Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така? “ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея.
към беседата >>
Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така?
И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята.
Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така?
“ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея.
към беседата >>
“ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие.
Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така?
“ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие.
Мъжът е вътре в нея.
към беседата >>
Мъжът е вътре в нея.
Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли? “ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така? “ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие.
Мъжът е вътре в нея.
към беседата >>
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола.
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола.
Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят?
към беседата >>
Дяволът, това е най-лошият мъж.
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола.
Дяволът, това е най-лошият мъж.
Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си.
към беседата >>
Дяволицата коя е?
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж.
Дяволицата коя е?
Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят?
към беседата >>
Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят.
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е?
Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят.
Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето.
към беседата >>
Гледам на света много реално.
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят.
Гледам на света много реално.
Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето. Навсякъде е раят.
към беседата >>
Казват: „Къде е оня свят?
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално.
Казват: „Къде е оня свят?
“ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай.
към беседата >>
“ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си.
Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят?
“ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си.
Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори.
към беседата >>
Казват: „Къде е раят?
Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си.
Казват: „Къде е раят?
“ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов.
към беседата >>
“ Раят е на небето.
Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят?
“ Раят е на небето.
Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове.
към беседата >>
Навсякъде е раят.
Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето.
Навсякъде е раят.
Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните.
към беседата >>
Там, дето любовта царува, там е видимият рай.
Казват: „Къде е оня свят? “ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето. Навсякъде е раят.
Там, дето любовта царува, там е видимият рай.
Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят.
към беседата >>
Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори.
“ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай.
Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори.
Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели.
към беседата >>
Туй, което не гори, то не е любов.
Казват: „Къде е раят? “ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори.
Туй, което не гори, то не е любов.
Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите?
към беседата >>
Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове.
“ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов.
Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове.
Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето.
към беседата >>
Всички ония, които горят, са от горните.
Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове.
Всички ония, които горят, са от горните.
На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите.
към беседата >>
На нашето слънце, там е раят.
Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните.
На нашето слънце, там е раят.
Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят.
към беседата >>
Там живеят ангели.
Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят.
Там живеят ангели.
Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят.
към беседата >>
2.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 23.4.1941г.,
Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“.
Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ.
Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“.
Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста.
към беседата >>
Богъ е вложилъ едно сърдце.
Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата.
Богъ е вложилъ едно сърдце.
Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска.
към беседата >>
Това е наше сегашно понятие.
Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“.
Това е наше сегашно понятие.
Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства.
към беседата >>
Писано е, че сърдцето е грѣшно.
Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце.
Писано е, че сърдцето е грѣшно.
То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“.
към беседата >>
Въ какво седи доброто?
Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие.
Въ какво седи доброто?
Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава.
към беседата >>
То е човѣшко понятие.
Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно.
То е човѣшко понятие.
Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ.
към беседата >>
Въ молитвата.
Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто?
Въ молитвата.
То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ.
към беседата >>
Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“.
Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие.
Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“.
Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище?
към беседата >>
То седи въ това правилно поставяне на ума.
Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата.
То седи въ това правилно поставяне на ума.
Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие.
към беседата >>
Туй сърдце е ценно.
Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“.
Туй сърдце е ценно.
Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ.
към беседата >>
Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста.
Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума.
Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста.
После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение.
към беседата >>
Господь го оценява и го иска.
Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно.
Господь го оценява и го иска.
Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото.
към беседата >>
После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства.
Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста.
После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства.
После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво.
към беседата >>
Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“.
Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска.
Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“.
Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото.
към беседата >>
После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава.
Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства.
После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава.
Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна.
към беседата >>
Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ.
То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“.
Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ.
Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ.
към беседата >>
Три нѣща въ молитвата да имашъ.
Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава.
Три нѣща въ молитвата да имашъ.
Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте.
към беседата >>
Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище?
Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ.
Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище?
А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си.
към беседата >>
Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие.
То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ.
Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие.
Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“.
към беседата >>
А ти седишъ и си недоволенъ.
Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище?
А ти седишъ и си недоволенъ.
Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото.
към беседата >>
Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение.
Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие.
Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение.
Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“.
към беседата >>
Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото.
Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ.
Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото.
Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото.
към беседата >>
Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво.
После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение.
Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво.
Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри?
към беседата >>
Не тъй, както вие разбирате тѣлото.
Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото.
Не тъй, както вие разбирате тѣлото.
Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото.
към беседата >>
Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна.
После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво.
Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна.
(Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва.
към беседата >>
Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ.
Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото.
Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ.
Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото.
към беседата >>
(Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте.
Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна.
(Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте.
Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е?
към беседата >>
Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си.
Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ.
Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си.
Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото.
към беседата >>
Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“.
Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте.
Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“.
Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи.
към беседата >>
Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото.
А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си.
Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото.
Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ.
към беседата >>
Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“.
Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“.
Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“.
Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои?
към беседата >>
Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото.
Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото.
Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото.
Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри?
Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“.
Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри?
Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално.
към беседата >>
Чувството е, което се проявява въ тѣлото.
Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото.
Чувството е, което се проявява въ тѣлото.
Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява.
към беседата >>
Заоблачи се – казва.
Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри?
Заоблачи се – казва.
Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ.
към беседата >>
Силата е, която се проявява въ тѣлото.
Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото.
Силата е, която се проявява въ тѣлото.
Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“.
към беседата >>
Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е?
(Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва.
Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е?
“ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“.
към беседата >>
Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото.
Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото.
Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото.
Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ.
към беседата >>
“ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи.
Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е?
“ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи.
Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли.
към беседата >>
Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ.
Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото.
Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ.
Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото.
към беседата >>
Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои?
Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи.
Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои?
То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“.
към беседата >>
Но утре ти ще носишъ последствията.
Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ.
Но утре ти ще носишъ последствията.
Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ.
към беседата >>
То не е нѣщо материално.
Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои?
То не е нѣщо материално.
Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили.
към беседата >>
Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява.
Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията.
Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява.
Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ.
към беседата >>
Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ.
Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално.
Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ.
Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе?
към беседата >>
Казваме: „Остарѣ“.
Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява.
Казваме: „Остарѣ“.
Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ.
към беседата >>
Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“.
Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е? “ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ.
Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“.
Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето.
към беседата >>
Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ.
Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“.
Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ.
На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини.
към беседата >>
Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли.
“ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“.
Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли.
Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло.
към беседата >>
На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото.
Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ.
На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото.
Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни.
към беседата >>
Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“.
Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли.
Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“.
Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена.
към беседата >>
Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ.
Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото.
Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ.
Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива.
към беседата >>
Тѣ сѫ му платили.
То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“.
Тѣ сѫ му платили.
Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения.
към беседата >>
Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ.
Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ.
Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ.
Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ.
към беседата >>
Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе?
Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили.
Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе?
“ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки.
към беседата >>
Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ.
Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ.
Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ.
Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ.
към беседата >>
“ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето.
Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе?
“ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето.
Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания.
към беседата >>
Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини.
Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ.
Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини.
Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията.
към беседата >>
Казва, че не вървѣло.
Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето.
Казва, че не вървѣло.
За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“.
към беседата >>
Тѣ сѫ разумни.
На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини.
Тѣ сѫ разумни.
Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ.
към беседата >>
За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена.
Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло.
За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена.
Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа.
към беседата >>
Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива.
Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни.
Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива.
Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ.
към беседата >>
Дава си извинения.
Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена.
Дава си извинения.
Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ?
към беседата >>
Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ.
Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива.
Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ.
Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е.
към беседата >>
Тия нѣща сѫ наши залъгалки.
Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения.
Тия нѣща сѫ наши залъгалки.
Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“.
към беседата >>
Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ.
Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ.
Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ.
Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни.
към беседата >>
Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания.
“ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки.
Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания.
Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря.
към беседата >>
Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията.
Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ.
Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията.
Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ.
към беседата >>
Казвате: „Той много знае“.
Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания.
Казвате: „Той много знае“.
Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае.
към беседата >>
Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ.
Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията.
Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ.
Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята.
към беседата >>
Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа.
За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“.
Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа.
Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ.
към беседата >>
Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ.
Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ.
Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ.
Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ.
към беседата >>
Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ?
Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа.
Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ?
“ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае.
към беседата >>
Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е.
Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ.
Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е.
Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише.
към беседата >>
“ – „Така ги шиемъ“.
Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ?
“ – „Така ги шиемъ“.
– „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае.
към беседата >>
Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни.
Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е.
Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни.
Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате.
към беседата >>
– „И ние така правимъ“ – тя отговаря.
Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“.
– „И ние така правимъ“ – тя отговаря.
Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ?
към беседата >>
Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ.
Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни.
Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ.
Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ.
към беседата >>
Тази, която пита, всичко знае.
Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря.
Тази, която пита, всичко знае.
Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва?
към беседата >>
Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята.
Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ.
Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята.
Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ.
към беседата >>
Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ.
Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае.
Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ.
Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“.
към беседата >>
Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ.
Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята.
Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ.
Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло.
към беседата >>
Каквото правятъ другитѣ и тя го знае.
Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ? “ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ.
Каквото правятъ другитѣ и тя го знае.
Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“.
към беседата >>
Има едно познанство, което не може да се опише.
Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ.
Има едно познанство, което не може да се опише.
То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети.
към беседата >>
Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае.
“ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае.
Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае.
Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила.
към беседата >>
То мяза на туй състояние, което имате.
Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише.
То мяза на туй състояние, което имате.
Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави.
към беседата >>
Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ?
– „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае.
Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ?
“ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?
към беседата >>
Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ.
Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате.
Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ.
Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави.
към беседата >>
“ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва?
Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ?
“ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва?
Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“.
към беседата >>
Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ.
Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ.
Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ.
Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави.
към беседата >>
Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“.
Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва?
Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“.
(Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество.
към беседата >>
Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло.
Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ.
Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло.
Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави.
към беседата >>
(Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“.
Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“.
(Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“.
Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората.
към беседата >>
Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети.
Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло.
Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети.
Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ.
към беседата >>
Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила.
Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“.
Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила.
Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край.
към беседата >>
Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави.
То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети.
Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави.
Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“.
към беседата >>
Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?
Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ? “ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила.
Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?
“ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви?
към беседата >>
Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави.
Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави.
Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави.
Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ.
към беседата >>
“ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“.
“ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?
“ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“.
То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви?
към беседата >>
Въздухътъ те поздрави.
Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави.
Въздухътъ те поздрави.
Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво.
към беседата >>
То е невежество.
Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“.
То е невежество.
Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь.
към беседата >>
Минавашъ покрай извора – той те поздрави.
Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави.
Минавашъ покрай извора – той те поздрави.
Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“.
към беседата >>
Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората.
(Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество.
Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората.
Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“.
към беседата >>
Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ.
Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави.
Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ.
Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“.
към беседата >>
Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край.
Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората.
Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край.
Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви.
към беседата >>
Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“.
Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ.
Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“.
Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“.
към беседата >>
Вие нали сте яли охлюви?
Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила? “ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край.
Вие нали сте яли охлюви?
Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение?
към беседата >>
Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ.
Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“.
Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ.
Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи.
към беседата >>
Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви?
“ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви?
Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви?
Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи.
към беседата >>
Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво.
Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ.
Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво.
Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили.
към беседата >>
Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь.
То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви?
Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь.
Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо?
към беседата >>
Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“.
Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво.
Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“.
Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти.
към беседата >>
Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“.
Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь.
Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“.
Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ.
към беседата >>
Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“.
Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“.
Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“.
Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ.
към беседата >>
Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви.
Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“.
Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви.
Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви.
към беседата >>
Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“.
Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“.
Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“.
Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“.
към беседата >>
Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение?
Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви.
Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение?
Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка.
към беседата >>
Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи.
Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“.
Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи.
Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь.
към беседата >>
Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи.
Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение?
Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи.
Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка. Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
към беседата >>
Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили.
Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи.
Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили.
Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ.
към беседата >>
Ще бѫдемъ щастливи, защо?
Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи.
Ще бѫдемъ щастливи, защо?
Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка. Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
към беседата >>
Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти.
Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили.
Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти.
Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога.
към беседата >>
Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ.
Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо?
Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ.
Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка. Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
към беседата >>
Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ.
Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти.
Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ.
Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението.
към беседата >>
Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви.
Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ.
Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви.
Все има нѣщо въ самата черупка. Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
към беседата >>
Не зная кѫде е“.
Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ.
Не зная кѫде е“.
Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога.
към беседата >>
Все има нѣщо въ самата черупка.
Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви.
Все има нѣщо въ самата черупка.
Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
към беседата >>
Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь.
Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“.
Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь.
Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта.
към беседата >>
Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка.
Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.
към беседата >>
Ти искашъ да бѫдешъ богатъ.
Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь.
Ти искашъ да бѫдешъ богатъ.
Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога.
към беседата >>
Казвамъ: Туй положение, въ което се намираме, тѣзи възгледи вече сѫ детински.
Казвамъ: Туй положение, въ което се намираме, тѣзи възгледи вече сѫ детински.
Най-първо ти вървишъ и си недоволенъ. Трѣбва да знаешъ, че твоето недоволство…
към беседата >>
Богатството е въ Бога.
Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ.
Богатството е въ Бога.
Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта.
към беседата >>
Най-първо ти вървишъ и си недоволенъ.
Казвамъ: Туй положение, въ което се намираме, тѣзи възгледи вече сѫ детински.
Най-първо ти вървишъ и си недоволенъ.
Трѣбва да знаешъ, че твоето недоволство…
към беседата >>
Ти търсишъ учението.
Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога.
Ти търсишъ учението.
Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ, че твоето недоволство…
Казвамъ: Туй положение, въ което се намираме, тѣзи възгледи вече сѫ детински. Най-първо ти вървишъ и си недоволенъ.
Трѣбва да знаешъ, че твоето недоволство…
към беседата >>
Учението е въ Бога.
Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението.
Учението е въ Бога.
Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ.
към беседата >>
Отъ яденето започва самовъзпитанието.
Отъ яденето започва самовъзпитанието.
Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти.
към беседата >>
Ти търсишъ Любовьта.
Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога.
Ти търсишъ Любовьта.
Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога.
към беседата >>
Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не.
Отъ яденето започва самовъзпитанието.
Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не.
Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни.
към беседата >>
Любовьта е въ Бога.
Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта.
Любовьта е въ Бога.
Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие.
към беседата >>
Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не.
Отъ яденето започва самовъзпитанието. Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не.
Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не.
Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ.
към беседата >>
Ти търсишъ Мѫдростьта.
Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога.
Ти търсишъ Мѫдростьта.
Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата.
към беседата >>
Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна.
Отъ яденето започва самовъзпитанието. Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не.
Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна.
Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото.
към беседата >>
Мѫдростьта е въ Бога.
Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта.
Мѫдростьта е въ Бога.
Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината.
към беседата >>
Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело.
Отъ яденето започва самовъзпитанието. Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна.
Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело.
Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи.
към беседата >>
Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ.
Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога.
Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ.
Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура?
към беседата >>
Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти.
Отъ яденето започва самовъзпитанието. Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело.
Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти.
Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания.
към беседата >>
Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога.
Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ.
Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога.
Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина).
към беседата >>
Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни.
Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти.
Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни.
Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде.
към беседата >>
Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие.
Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога.
Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие.
Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата.
към беседата >>
Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ.
Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни.
Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ.
Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ.
към беседата >>
Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата.
Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие.
Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата.
Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ.
към беседата >>
Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото.
Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ.
Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото.
Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане.
към беседата >>
Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината.
Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата.
Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината.
Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса.
към беседата >>
Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи.
Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото.
Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи.
Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ.
към беседата >>
Обикновено колко е нормалната температура?
Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината.
Обикновено колко е нормалната температура?
36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има.
към беседата >>
Много пѫти ние имаме религиозни схващания.
Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи.
Много пѫти ние имаме религиозни схващания.
Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито.
към беседата >>
36 и 1⁄2 (половина).
Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура?
36 и 1⁄2 (половина).
Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното.
към беседата >>
Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде.
Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания.
Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде.
Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча.
към беседата >>
Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата.
Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина).
Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата.
Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме.
към беседата >>
Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ.
Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде.
Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ.
То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ.
към беседата >>
Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ.
Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата.
Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ.
Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме.
към беседата >>
То е човѣшко гледане.
Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ.
То е човѣшко гледане.
Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ?
към беседата >>
Ако има едно чувство – съ два градуса.
Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ.
Ако има едно чувство – съ два градуса.
Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме. После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
към беседата >>
Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ.
Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане.
Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ.
Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ? Житото така не може да го гълташъ.
към беседата >>
Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има.
Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса.
Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има.
Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме. После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
към беседата >>
Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито.
Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ.
Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито.
Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ? Житото така не може да го гълташъ.
към беседата >>
Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното.
36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има.
Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното.
Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме. После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
към беседата >>
Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча.
Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито.
Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча.
Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ? Житото така не може да го гълташъ.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме.
Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното.
Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме.
Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме. После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
към беседата >>
Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ.
Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча.
Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ.
(Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ? Житото така не може да го гълташъ.
към беседата >>
Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме.
Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме.
Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме.
После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
към беседата >>
(Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ?
То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ.
(Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ?
Житото така не може да го гълташъ.
към беседата >>
После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме.
После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.
към беседата >>
Житото така не може да го гълташъ.
Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ?
Житото така не може да го гълташъ.
към беседата >>
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена.
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена.
Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение.
към беседата >>
Сега трѣбва да се избавимъ.
Сега трѣбва да се избавимъ.
Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна.
към беседата >>
Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате.
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена.
Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате.
За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение.
към беседата >>
Ние имаме наследствени възгледи.
Сега трѣбва да се избавимъ.
Ние имаме наследствени възгледи.
Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена.
към беседата >>
За десеть деня старайте се да не обиждате себе си.
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена. Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате.
За десеть деня старайте се да не обиждате себе си.
Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае.
към беседата >>
Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда.
Сега трѣбва да се избавимъ. Ние имаме наследствени възгледи.
Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда.
Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна.
към беседата >>
Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ.
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена. Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си.
Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ.
Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“.
към беседата >>
Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна.
Сега трѣбва да се избавимъ. Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда.
Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна.
Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими.
към беседата >>
Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ.
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена. Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ.
Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ.
Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана.
към беседата >>
Тази храна трѣбва да я разбирашъ.
Сега трѣбва да се избавимъ. Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна.
Тази храна трѣбва да я разбирашъ.
Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши.
към беседата >>
Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение.
Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена. Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ.
Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение.
Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме.
към беседата >>
Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна.
Сега трѣбва да се избавимъ. Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ.
Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна.
Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ.
към беседата >>
Само болнитѣ иматъ лошо мнение.
Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение.
Само болнитѣ иматъ лошо мнение.
Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора?
към беседата >>
Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена.
Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна.
Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена.
После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ.
към беседата >>
Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае.
За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение.
Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае.
Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ.
към беседата >>
После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна.
Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена.
После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна.
Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ.
към беседата >>
Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“.
Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае.
Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“.
Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ.
към беседата >>
Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими.
Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна.
Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими.
Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха.
към беседата >>
Оставамъ болнитѣ хора настрана.
Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“.
Оставамъ болнитѣ хора настрана.
Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ.
към беседата >>
Ти ядешъ череши.
Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими.
Ти ядешъ череши.
Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето.
към беседата >>
Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме.
Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана.
Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме.
Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ.
към беседата >>
Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ.
Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши.
Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ.
Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ.
към беседата >>
Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора?
Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме.
Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора?
Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза.
към беседата >>
Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ.
Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ.
Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ.
Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли.
към беседата >>
Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ.
Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора?
Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ.
На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела.
към беседата >>
Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ.
После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ.
Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ.
Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане.
към беседата >>
На болниятъ услужвамъ.
Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ.
На болниятъ услужвамъ.
Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки.
към беседата >>
Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха.
Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ.
Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха.
Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните.
към беседата >>
Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ.
Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ.
Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ.
Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки.
към беседата >>
Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето.
Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха.
Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето.
Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата.
към беседата >>
Занеси му единъ юрганъ.
Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ.
Занеси му единъ юрганъ.
Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки.
към беседата >>
Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ.
Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето.
Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ.
Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ.
към беседата >>
Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза.
Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ.
Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза.
Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво.
към беседата >>
Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли.
Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ.
Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли.
Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора.
към беседата >>
Дай му една хубава риза, една хубава фланела.
Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза.
Дай му една хубава риза, една хубава фланела.
Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване.
към беседата >>
Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане.
Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли.
Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане.
Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора. То е най-хубавото състояние на човѣка.
към беседата >>
Той има обуща, но не сѫ такива меки.
На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела.
Той има обуща, но не сѫ такива меки.
Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума.
към беседата >>
Запримѣръ: Вие започнете да се дразните.
Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане.
Запримѣръ: Вие започнете да се дразните.
Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора. То е най-хубавото състояние на човѣка.
към беседата >>
Занеси му едни меки обувки.
Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки.
Занеси му едни меки обувки.
На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве.
към беседата >>
Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата.
Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните.
Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата.
И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора. То е най-хубавото състояние на човѣка.
към беседата >>
На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки.
Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки.
На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки.
Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе.
към беседата >>
И старитѣ хора се дразнятъ.
Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата.
И старитѣ хора се дразнятъ.
Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора. То е най-хубавото състояние на човѣка.
към беседата >>
Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво.
Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки.
Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво.
Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ.
към беседата >>
Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора.
Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ.
Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора.
То е най-хубавото състояние на човѣка.
към беседата >>
Болниятъ не иска рѫкуване.
Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво.
Болниятъ не иска рѫкуване.
Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде.
към беседата >>
То е най-хубавото състояние на човѣка.
Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора.
То е най-хубавото състояние на човѣка.
към беседата >>
Иска сладка дума.
Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване.
Иска сладка дума.
Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение.
към беседата >>
Д – детство, С – старость, М.В.
Д – детство, С – старость, М.В.
– млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина.
към беседата >>
Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве.
Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума.
Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве.
Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи.
към беседата >>
– млада възрасть.
Д – детство, С – старость, М.В.
– млада възрасть.
Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота.
към беседата >>
Той ще бѫде доволенъ отъ тебе.
На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве.
Той ще бѫде доволенъ отъ тебе.
Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ.
към беседата >>
Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви.
Д – детство, С – старость, М.В. – млада възрасть.
Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви.
(Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре.
към беседата >>
Природата така постѫпва съ насъ.
Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе.
Природата така постѫпва съ насъ.
Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни.
към беседата >>
(Б) – туй е Божественото начало, Любовьта.
Д – детство, С – старость, М.В. – млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви.
(Б) – туй е Божественото начало, Любовьта.
Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание.
към беседата >>
Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде.
Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ.
Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде.
Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно.
към беседата >>
Този триѫгълникъ е човѣка.
Д – детство, С – старость, М.В. – млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта.
Този триѫгълникъ е човѣка.
Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия.
към беседата >>
Сега дойдемъ до известно положение.
Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде.
Сега дойдемъ до известно положение.
Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре.
към беседата >>
Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина.
Д – детство, С – старость, М.В. – млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка.
Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина.
Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ?
към беседата >>
Вие си имате известни възгледи.
Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение.
Вие си имате известни възгледи.
Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе.
към беседата >>
Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота.
– млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина.
Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота.
Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо.
към беседата >>
Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ.
Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи.
Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ.
Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно.
към беседата >>
Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре.
Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота.
Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре.
То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ?
към беседата >>
Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни.
Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ.
Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни.
Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ.
към беседата >>
То е Божественото дихание.
(Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре.
То е Божественото дихание.
Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо.
към беседата >>
Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно.
Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни.
Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно.
Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе.
към беседата >>
Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия.
Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание.
Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия.
Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/.
към беседата >>
Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре.
Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно.
Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре.
Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне.
към беседата >>
Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ?
Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия.
Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ?
“ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ.
към беседата >>
Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе.
Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре.
Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе.
Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона.
към беседата >>
“ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо.
Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ?
“ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо.
Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите.
към беседата >>
Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно.
Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе.
Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно.
Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе.
към беседата >>
Може ли да не разберешъ?
Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо.
Може ли да не разберешъ?
“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми?
към беседата >>
Казвамъ: Отражението на единъ тонъ.
Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно.
Казвамъ: Отражението на единъ тонъ.
Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ.
към беседата >>
“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо.
То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ?
“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо.
/Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
към беседата >>
Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе.
Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ.
Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе.
Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото.
към беседата >>
/Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/.
Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо.
/Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/.
Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката.
към беседата >>
Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне.
Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе.
Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне.
То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването.
към беседата >>
Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ.
Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/.
Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ.
Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“.
към беседата >>
То е колоритъ на тона.
Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне.
То е колоритъ на тона.
Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите.
“ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ.
Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите.
Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ.
към беседата >>
Добре да завърже и добре да узрѣе.
Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона.
Добре да завърже и добре да узрѣе.
Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си.
към беседата >>
Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми?
Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите.
Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми?
Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ.
към беседата >>
Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ.
Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе.
Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ.
Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално.
към беседата >>
Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми?
Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ.
към беседата >>
Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото.
Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ.
Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото.
Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание.
към беседата >>
Ще търпишъ, ще носишъ болката.
/Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
Ще търпишъ, ще носишъ болката.
Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ.
към беседата >>
Завръзването е въ чувстването.
Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото.
Завръзването е въ чувстването.
Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“.
Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката.
Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“.
Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ.
към беседата >>
Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ.
То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването.
Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ.
Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ.
към беседата >>
Ще търпишъ.
Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“.
Ще търпишъ.
Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ.
към беседата >>
Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си.
Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ.
Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си.
Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си.
към беседата >>
Болестьта не може да търпишъ.
Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ.
Болестьта не може да търпишъ.
Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание.
към беседата >>
Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално.
Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си.
Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално.
Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“?
към беседата >>
Ще търпишъ.
Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ.
Ще търпишъ.
Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има.
към беседата >>
Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание.
Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално.
Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание.
Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ.
към беседата >>
Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ.
Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ.
Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ.
Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си.
към беседата >>
Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ.
Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание.
Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ.
Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ.
към беседата >>
Отъ болестьта може да се освободишъ.
Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ.
Отъ болестьта може да се освободишъ.
Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь.
към беседата >>
Вие ще възпитавате другитѣ.
Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ.
Вие ще възпитавате другитѣ.
Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде.
към беседата >>
Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ.
Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ.
Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ.
Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било.
към беседата >>
Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си.
Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ.
Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си.
Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята.
към беседата >>
Трѣбва знание.
Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ.
Трѣбва знание.
Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ.
към беседата >>
Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“?
Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си.
Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“?
Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ.
към беседата >>
Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има.
Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание.
Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има.
Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ.
към беседата >>
Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ.
Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“?
Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ.
Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ.
към беседата >>
Излиза единъ цигуларь съ цигулката си.
Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има.
Излиза единъ цигуларь съ цигулката си.
Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“.
към беседата >>
Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ.
Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ.
Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ.
Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение.
към беседата >>
Доста виденъ цигуларь.
Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си.
Доста виденъ цигуларь.
Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири.
към беседата >>
Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде.
Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ.
Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде.
Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ.
към беседата >>
Излиза навънъ изъ града, зима било.
Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь.
Излиза навънъ изъ града, зима било.
По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ.
към беседата >>
Затуй сме дошли на земята.
Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде.
Затуй сме дошли на земята.
Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото.
към беседата >>
По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ.
Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било.
По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ.
Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“.
към беседата >>
Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ.
Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята.
Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ.
То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание.
към беседата >>
Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ.
Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ.
Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ.
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални.
към беседата >>
То е най-страшното да те изѣдатъ.
Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ.
То е най-страшното да те изѣдатъ.
То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре.
към беседата >>
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“.
Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ.
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“.
Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ.
към беседата >>
То е Божествено благословение.
Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ.
То е Божествено благословение.
Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
към беседата >>
Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири.
Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“.
Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири.
Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“.
към беседата >>
Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ.
Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение.
Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ.
Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
към беседата >>
Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ.
Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири.
Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ.
Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“. Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
към беседата >>
Едни други като се ядемъ – то е Божественото.
Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ.
Едни други като се ядемъ – то е Божественото.
Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
към беседата >>
Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“.
По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ.
Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“.
Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“. Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
към беседата >>
Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание.
Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото.
Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание.
Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
към беседата >>
Вълцитѣ сѫ музикални.
Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“.
Вълцитѣ сѫ музикални.
Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“. Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
към беседата >>
Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре.
То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание.
Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре.
Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
към беседата >>
Той като свири, тѣ го слушатъ.
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални.
Той като свири, тѣ го слушатъ.
Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“. Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
към беседата >>
Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре.
Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.
към беседата >>
Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“.
Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ.
Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“.
Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
към беседата >>
Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“.
Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.
към беседата >>
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци.
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци.
Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка.
към беседата >>
Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ.
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци.
Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ.
Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия.
към беседата >>
Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора.
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци. Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ.
Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора.
Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“.
към беседата >>
Щомъ започнете да се дразните – пазете се.
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци. Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора.
Щомъ започнете да се дразните – пазете се.
Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени.
към беседата >>
Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость.
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци. Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се.
Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость.
Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость.
към беседата >>
Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка.
Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци. Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость.
Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка.
Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко.
към беседата >>
Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия.
Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка.
Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия.
Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия.
към беседата >>
Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“.
Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия.
Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“.
Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно.
към беседата >>
Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени.
Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“.
Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени.
Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене.
към беседата >>
Не, не, то е една слабость.
Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени.
Не, не, то е една слабость.
Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера.
към беседата >>
Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко.
Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость.
Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко.
Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече.
към беседата >>
Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия.
Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко.
Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия.
Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ.
към беседата >>
Азъ може да го не кажа, то е излишно.
Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия.
Азъ може да го не кажа, то е излишно.
Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Туй е меню отъ мене.
Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно.
Туй е меню отъ мене.
Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ.
към беседата >>
Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера.
Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене.
Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера.
Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
към беседата >>
Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече.
Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера.
Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече.
Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ?
към беседата >>
Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ.
Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече.
Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ.
Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви.
към беседата >>
Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва.
Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ.
Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва.
Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ?
към беседата >>
Да не покажешъ хатъръ.
Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва.
Да не покажешъ хатъръ.
Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“.
към беседата >>
Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ.
Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата.
към беседата >>
Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ?
Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ?
“ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви.
Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ?
“ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви.
Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата.
към беседата >>
Какви сѫ порядкитѣ на този градъ?
Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви.
Какви сѫ порядкитѣ на този градъ?
Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме.
към беседата >>
Ще ги изпълня“.
Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ?
Ще ги изпълня“.
Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“.
към беседата >>
Ще говоря за закона на самовъзпитанието.
Ще говоря за закона на самовъзпитанието.
Законъ за самовъзпитанието или какво нѣщо е самовъзпитанието, какъ да работи и да възпитава себе си.
към беседата >>
Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата.
Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“.
Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата.
Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни.
към беседата >>
Законъ за самовъзпитанието или какво нѣщо е самовъзпитанието, какъ да работи и да възпитава себе си.
Ще говоря за закона на самовъзпитанието.
Законъ за самовъзпитанието или какво нѣщо е самовъзпитанието, какъ да работи и да възпитава себе си.
към беседата >>
Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само.
Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ? “ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата.
Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само.
Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
към беседата >>
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность.
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность.
Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение.
към беседата >>
Изуй обущата.
“ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само.
Изуй обущата.
Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече.
към беседата >>
Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната.
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность.
Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната.
Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане.
към беседата >>
Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме.
Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата.
Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме.
Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“.
към беседата >>
Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ.
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность. Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната.
Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ.
Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ.
към беседата >>
Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“.
Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме.
Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“.
Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“.
към беседата >>
Децата сѫ много взискателни.
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность. Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ.
Децата сѫ много взискателни.
Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни.
Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“.
Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни.
Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль.
към беседата >>
Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи.
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность. Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни.
Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи.
Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ.
към беседата >>
Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни.
Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората.
към беседата >>
Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение.
Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность. Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи.
Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение.
Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание.
към беседата >>
Ще ти вземе 5 минути, не повече.
Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
Ще ти вземе 5 минути, не повече.
Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ.
към беседата >>
Каквото кажатъ – думата на две да не стане.
Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение.
Каквото кажатъ – думата на две да не стане.
Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене.
към беседата >>
Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“.
Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече.
Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“.
Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ.
към беседата >>
Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ.
Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане.
Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ.
Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане.
към беседата >>
Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“.
Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“.
Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“.
Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове.
към беседата >>
Туй го наричатъ плачъ.
Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ.
Туй го наричатъ плачъ.
Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене.
към беседата >>
Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль.
Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“.
Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль.
Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина.
към беседата >>
Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ.
Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ.
Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ.
То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща.
към беседата >>
Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората.
Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль.
Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората.
Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме.
към беседата >>
То е наказание.
Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ.
То е наказание.
Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка.
към беседата >>
Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ.
Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората.
Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ.
Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна.
към беседата >>
Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене.
Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание.
Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене.
Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“.
към беседата >>
Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ.
Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ.
Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ.
Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй?
към беседата >>
Ако не съмъ – нищо не може да стане.
Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене.
Ако не съмъ – нищо не може да стане.
Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“.
към беседата >>
Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове.
Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ.
Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове.
Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000.
към беседата >>
Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене.
Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане.
Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене.
Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта.
към беседата >>
Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина.
Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове.
Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина.
Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви?
към беседата >>
Азъ те произведохъ баща.
Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене.
Азъ те произведохъ баща.
Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство.
към беседата >>
Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме.
Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина.
Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме.
Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ.
към беседата >>
Ти си майка, но азъ те направихъ майка.
То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща.
Ти си майка, но азъ те направихъ майка.
Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне.
към беседата >>
Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна.
Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме.
Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна.
Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни.
към беседата >>
Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“.
Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка.
Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“.
Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ.
към беседата >>
Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй?
Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна.
Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй?
За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави.
към беседата >>
Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“.
Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“.
Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“.
Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ.
към беседата >>
За да те уважаватъ хората – 5 000 000.
Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй?
За да те уважаватъ хората – 5 000 000.
За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения.
към беседата >>
Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта.
Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“.
Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта.
Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“.
към беседата >>
За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви?
Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000.
За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви?
Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове.
към беседата >>
Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство.
Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта.
Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство.
И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не?
към беседата >>
Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ.
Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви?
Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ.
На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ.
към беседата >>
И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне.
Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство.
И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне.
Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята.
към беседата >>
На физическото поле, две октави сѫ достатъчни.
Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ.
На физическото поле, две октави сѫ достатъчни.
Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове.
към беседата >>
Бутнете единъ паякъ.
Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне.
Бутнете единъ паякъ.
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята. Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ – три октави.
Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни.
Въ духовния свѣтъ – три октави.
За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ.
към беседата >>
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ.
Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ.
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ.
6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята. Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
към беседата >>
За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения.
За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави.
За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения.
Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/.
към беседата >>
6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“.
Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ.
6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“.
Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята. Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
към беседата >>
Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове.
За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения.
Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове.
Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите.
към беседата >>
Знаете ли какво е самозащита или не?
Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“.
Знаете ли какво е самозащита или не?
Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята. Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ.
Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове.
Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ.
Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата.
към беседата >>
Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята.
И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не?
Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята.
Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
към беседата >>
Вземи нѣкои тонове.
На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ.
Вземи нѣкои тонове.
Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае.
към беседата >>
Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята.
Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.
към беседата >>
Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ.
Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове.
Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ.
/Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ.
към беседата >>
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ.
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ.
Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня.
към беседата >>
/Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/.
За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ.
/Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/.
Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение.
към беседата >>
Не е уреденъ.
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ.
Не е уреденъ.
Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь.
към беседата >>
Вие не може да се освободите.
Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/.
Вие не може да се освободите.
Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“.
към беседата >>
Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има.
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ. Не е уреденъ.
Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има.
Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“.
към беседата >>
Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата.
Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите.
Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата.
Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си.
към беседата >>
Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“.
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ. Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има.
Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“.
Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина.
към беседата >>
Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае.
Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата.
Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае.
Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него.
към беседата >>
Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни.
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ. Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“.
Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни.
Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината.
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ.
Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае.
Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ.
На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си.
към беседата >>
Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня.
Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ. Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни.
Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня.
Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ.
към беседата >>
На физическото поле има повторение.
/Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ.
На физическото поле има повторение.
Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си.
към беседата >>
Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь.
Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня.
Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь.
Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ.
към беседата >>
Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“.
Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение.
Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“.
Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето.
към беседата >>
Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“.
Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь.
Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“.
Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си.
Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“.
Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си.
Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си.
към беседата >>
Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина.
Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“.
Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина.
Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие.
към беседата >>
Този синъ (е) излѣзалъ отъ него.
Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си.
Този синъ (е) излѣзалъ отъ него.
Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича.
към беседата >>
Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината.
Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина.
Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината.
Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ.
към беседата >>
Той (бащата) се кара на себе си.
Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него.
Той (бащата) се кара на себе си.
Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ.
към беседата >>
Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ.
Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината.
Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ.
Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони.
към беседата >>
Никога не се карайте на себе си.
На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си.
Никога не се карайте на себе си.
Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си.
към беседата >>
Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ.
Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ.
Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ.
Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия.
към беседата >>
Направи погрѣшка, погали детето.
Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си.
Направи погрѣшка, погали детето.
Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си.
към беседата >>
Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“.
Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ.
Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“.
Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия.
към беседата >>
Ти се учишъ отъ сина си.
Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето.
Ти се учишъ отъ сина си.
Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото.
към беседата >>
Грѣхътъ – това е едно наше понятие.
Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“.
Грѣхътъ – това е едно наше понятие.
Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия.
към беседата >>
Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича.
Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си.
Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича.
Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това.
към беседата >>
Нарушение на единъ законъ.
Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие.
Нарушение на единъ законъ.
Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ.
към беседата >>
Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ.
Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича.
Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ.
Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ.
към беседата >>
Богъ е поставилъ известни закони.
Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ.
Богъ е поставилъ известни закони.
Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ.
към беседата >>
Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си.
Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ.
Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си.
Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия.
Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони.
Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия.
Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле.
към беседата >>
Най-хубавата шапка – за себе си.
Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си.
Най-хубавата шапка – за себе си.
Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко.
към беседата >>
Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия.
Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия.
Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия.
Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло.
към беседата >>
Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото.
Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си.
Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото.
Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски.
към беседата >>
Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия.
Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия.
Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия.
И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ.
към беседата >>
Ти туй не го харесвашъ, че ти си това.
Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото.
Ти туй не го харесвашъ, че ти си това.
Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения.
към беседата >>
И тамъ може да се нарушатъ законитѣ.
Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия.
И тамъ може да се нарушатъ законитѣ.
Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ.
към беседата >>
Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ.
Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това.
Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ.
Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“.
към беседата >>
Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ.
Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ.
Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ.
Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно.
към беседата >>
Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ.
Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ.
Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ.
Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си.
към беседата >>
Ние сме въ физическото поле.
Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ.
Ние сме въ физическото поле.
Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно.
към беседата >>
Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко.
Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ.
Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко.
Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ.
към беседата >>
Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло.
Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле.
Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло.
Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня.
към беседата >>
Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски.
Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко.
Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски.
Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“.
към беседата >>
Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ.
Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло.
Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ.
Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре?
към беседата >>
Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения.
Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски.
Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения.
Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление.
към беседата >>
Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ.
И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ.
Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ.
Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива.
към беседата >>
Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“.
Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения.
Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“.
Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти.
към беседата >>
Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно.
Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ.
Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно.
Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме?
към беседата >>
Никога не се опитвайте да лъжете себе си.
Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“.
Никога не се опитвайте да лъжете себе си.
Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка.
към беседата >>
Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно.
Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно.
Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно.
Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо.
към беседата >>
Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ.
Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си.
Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ.
Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе.
към беседата >>
Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня.
Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно.
Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня.
Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ.
към беседата >>
Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“.
Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ.
Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“.
Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай.
към беседата >>
Кое е онова, което го измѣня отвѫтре?
Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня.
Кое е онова, което го измѣня отвѫтре?
Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени.
към беседата >>
Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление.
Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“.
Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление.
Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ.
към беседата >>
Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива.
Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре?
Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива.
Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ?
към беседата >>
Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти.
Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление.
Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти.
Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи.
към беседата >>
Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме?
Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива.
Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме?
Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ).
към беседата >>
Казвамъ: Хубава постѫпка.
Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти.
Казвамъ: Хубава постѫпка.
Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто.
към беседата >>
Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо.
Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме?
Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо.
Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре.
към беседата >>
Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе.
Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка.
Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе.
Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ.
към беседата >>
Нѣкой казва, че не го оценяватъ.
Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо.
Нѣкой казва, че не го оценяватъ.
За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ.
към беседата >>
Ти не го сѫди въ дадения случай.
Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе.
Ти не го сѫди въ дадения случай.
И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ.
към беседата >>
За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени.
Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ.
За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени.
Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири?
към беседата >>
И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ.
Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай.
И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ.
Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение.
към беседата >>
Какъ ще те оцени единъ човѣкъ?
Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени.
Какъ ще те оцени единъ човѣкъ?
Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“.
към беседата >>
Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи.
Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ.
Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи.
Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь.
към беседата >>
Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ).
Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ?
Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ).
Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ.
към беседата >>
Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто.
Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи.
Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто.
Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината.
към беседата >>
Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре.
Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ).
Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре.
Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть.
към беседата >>
Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ.
Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто.
Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ.
Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина.
към беседата >>
Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ.
Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре.
Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ.
Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“.
към беседата >>
Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ.
Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ.
Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ.
Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ.
към беседата >>
Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири?
За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ.
Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири?
“ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“.
към беседата >>
Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение.
И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ.
Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение.
То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ.
към беседата >>
“ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“.
Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири?
“ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“.
Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма.
към беседата >>
То е като огънь.
Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение.
То е като огънь.
Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ.
към беседата >>
Хората оратъ и сѣятъ.
Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“.
Хората оратъ и сѣятъ.
Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“.
към беседата >>
Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината.
Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь.
Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината.
Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си.
към беседата >>
Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть.
Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ.
Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть.
Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма.
към беседата >>
Има нѣкаква причина.
Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината.
Има нѣкаква причина.
Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право.
към беседата >>
Други условия нѣмаме“.
Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть.
Други условия нѣмаме“.
Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ.
Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина.
Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ.
Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране.
към беседата >>
Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“.
Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири? “ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“.
Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“.
Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ.
Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ.
Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ.
Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ.
към беседата >>
Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма.
“ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“.
Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма.
Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ.
То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ.
Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ.
Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата.
към беседата >>
Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“.
Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма.
Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“.
Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“.
към беседата >>
Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си.
Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ.
Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си.
Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце.
към беседата >>
Но художникътъ е турилъ тази форма.
Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“.
Но художникътъ е турилъ тази форма.
Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие.
към беседата >>
Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право.
Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си.
Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право.
Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно.
към беседата >>
Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ.
Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма.
Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ.
Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто?
към беседата >>
Невежеството – то е моето неразбиране.
Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право.
Невежеството – то е моето неразбиране.
Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие.
към беседата >>
Той се молѣше денемъ.
Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ.
Той се молѣше денемъ.
Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата.
към беседата >>
Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ.
Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране.
Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ.
Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“.
към беседата >>
Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ.
Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ.
Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ.
Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума.
към беседата >>
Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата.
Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ.
Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата.
Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно.
към беседата >>
Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия.
(втори вариант)
Този триъгълник е човека. Двата лъча са Божествената Мъдрост, която изпраща светлина. Детството е началото на живота, старостта е краят на живота. Но животът не може да се разбира, ако ние нямаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовта, която иде отгоре. То е Божественото дихание.
Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия.
Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/.
към втори вариант >>
Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си.
(втори вариант)
Добре да завърже и добре да узрее. Това са три качества, които са необходими за един тон. Казвам: Цъфтенето е в тялото. Завързването е в чувстването. Узряването е в човешкият ум.
Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си.
Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално. Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си.
към втори вариант >>
Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам?
(втори вариант)
Двата лъча са Божествената Мъдрост, която изпраща светлина. Детството е началото на живота, старостта е краят на живота. Но животът не може да се разбира, ако ние нямаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия.
Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам?
” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид.
към втори вариант >>
Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално.
(втори вариант)
Това са три качества, които са необходими за един тон. Казвам: Цъфтенето е в тялото. Завързването е в чувстването. Узряването е в човешкият ум. Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си.
Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално.
Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”?
към втори вариант >>
” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо.
(втори вариант)
Детството е началото на живота, старостта е краят на живота. Но животът не може да се разбира, ако ние нямаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам?
” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо.
Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите.
към втори вариант >>
Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание.
(втори вариант)
Казвам: Цъфтенето е в тялото. Завързването е в чувстването. Узряването е в човешкият ум. Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си. Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално.
Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание.
Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен.
към втори вариант >>
Може ли да не разбереш?
(втори вариант)
Но животът не може да се разбира, ако ние нямаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо.
Може ли да не разбереш?
” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми?
към втори вариант >>
Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел.
(втори вариант)
Завързването е в чувстването. Узряването е в човешкият ум. Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си. Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално. Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание.
Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел.
Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен.
към втори вариант >>
” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо.
(втори вариант)
То е Божественото дихание. Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш?
” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо.
/Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
към втори вариант >>
Вие ще възпитавате другите.
(втори вариант)
Узряването е в човешкият ум. Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си. Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално. Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел.
Вие ще възпитавате другите.
Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде.
към втори вариант >>
/Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/.
(втори вариант)
Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо.
/Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/.
Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”.
към втори вариант >>
Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си.
(втори вариант)
Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си. Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално. Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите.
Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си.
Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята.
към втори вариант >>
Ти искаш да дадеш някакъв вид.
(втори вариант)
Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/.
Ти искаш да дадеш някакъв вид.
Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание.
към втори вариант >>
Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”?
(втори вариант)
Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално. Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си.
Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”?
Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат.
към втори вариант >>
Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите.
(втори вариант)
” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид.
Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите.
Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има.
към втори вариант >>
Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен.
(втори вариант)
Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”?
Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен.
Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат.
към втори вариант >>
Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми?
(втори вариант)
Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите.
Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми?
След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си.
към втори вариант >>
Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен.
(втори вариант)
Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен.
Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен.
Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение.
към втори вариант >>
След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
(втори вариант)
” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми?
След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар.
към втори вариант >>
Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде.
(втори вариант)
Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен.
Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде.
Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото.
към втори вариант >>
Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”.
(втори вариант)
/Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”.
Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било.
към втори вариант >>
Затуй сме дошли на земята.
(втори вариант)
Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде.
Затуй сме дошли на земята.
Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание.
към втори вариант >>
Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание.
(втори вариант)
Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”.
Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание.
Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят.
към втори вариант >>
Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат.
(втори вариант)
Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята.
Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат.
То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре.
към втори вариант >>
Аз съм привеждал примера, в един от романите го има.
(втори вариант)
Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание.
Аз съм привеждал примера, в един от романите го има.
Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат.
към втори вариант >>
То е най-страшното да те изядат.
(втори вариант)
Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат.
То е най-страшното да те изядат.
То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре. Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
към втори вариант >>
Излиза един цигулар с цигулката си.
(втори вариант)
Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има.
Излиза един цигулар с цигулката си.
Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”.
към втори вариант >>
То е Божествено благословение.
(втори вариант)
Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат.
То е Божествено благословение.
Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре. Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
към втори вариант >>
Доста виден цигулар.
(втори вариант)
След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си.
Доста виден цигулар.
Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири.
към втори вариант >>
Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото.
(втори вариант)
Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение.
Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото.
Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре. Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
към втори вариант >>
Излиза навън из града, зима било.
(втори вариант)
Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар.
Излиза навън из града, зима било.
По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците.
към втори вариант >>
Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание.
(втори вариант)
Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото.
Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание.
Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре. Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
към втори вариант >>
По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят.
(втори вариант)
Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било.
По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят.
Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”.
към втори вариант >>
Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре.
(втори вариант)
Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание.
Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре.
Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
към втори вариант >>
Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат.
(втори вариант)
Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят.
Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат.
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални.
към втори вариант >>
Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
(втори вариант)
То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре.
Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.
към втори вариант >>
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”.
(втори вариант)
Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат.
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”.
Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат.
към втори вариант >>
Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири.
(втори вариант)
Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”.
Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири.
Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат. Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”.
към втори вариант >>
Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците.
(втори вариант)
Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири.
Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците.
Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат. Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”. Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
към втори вариант >>
Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”.
(втори вариант)
По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците.
Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”.
Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат. Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”. Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
към втори вариант >>
Вълците са музикални.
(втори вариант)
Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”.
Вълците са музикални.
Той като свири, те го слушат. Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”. Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
към втори вариант >>
Той като свири, те го слушат.
(втори вариант)
Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални.
Той като свири, те го слушат.
Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”. Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
към втори вариант >>
Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”.
(втори вариант)
Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат.
Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”.
Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
към втори вариант >>
Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
(втори вариант)
Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат. Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”.
Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.
към втори вариант >>
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци.
(втори вариант)
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци.
Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят. Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка.
към втори вариант >>
Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят.
(втори вариант)
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци.
Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят.
Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия.
към втори вариант >>
Всичките мъчнотии слушат в света умните хора.
(втори вариант)
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци. Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят.
Всичките мъчнотии слушат в света умните хора.
Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”.
към втори вариант >>
Щом започнете да се дразните – пазете се.
(втори вариант)
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци. Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят. Всичките мъчнотии слушат в света умните хора.
Щом започнете да се дразните – пазете се.
Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени.
към втори вариант >>
Щом се дразните – то е един признак на старост.
(втори вариант)
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци. Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят. Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се.
Щом се дразните – то е един признак на старост.
Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост.
към втори вариант >>
Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка.
(втори вариант)
Казвам: Мъчнотиите в света са вълци. Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят. Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост.
Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка.
Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко.
към втори вариант >>
Иначе ти ще изхарчиш повече енергия.
(втори вариант)
Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят. Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка.
Иначе ти ще изхарчиш повече енергия.
Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”.
(втори вариант)
Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия.
Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”.
Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно.
към втори вариант >>
Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени.
(втори вариант)
Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”.
Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени.
Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене.
към втори вариант >>
Не, не, то е една слабост.
(втори вариант)
Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени.
Не, не, то е една слабост.
Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера.
към втори вариант >>
Някой я имат повече, някой по-малко.
(втори вариант)
Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост.
Някой я имат повече, някой по-малко.
Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече.
към втори вариант >>
Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия.
(втори вариант)
Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко.
Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия.
Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат.
към втори вариант >>
Аз може да го не кажа, то е излишно.
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия.
Аз може да го не кажа, то е излишно.
Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва.
към втори вариант >>
Туй е меню от мене.
(втори вариант)
Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно.
Туй е меню от мене.
Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*.
към втори вариант >>
Турят в програмата певец или цигулар, три номера.
(втори вариант)
Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене.
Турят в програмата певец или цигулар, три номера.
Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
към втори вариант >>
Като му ръкопляскат, той ще даде повече.
(втори вариант)
Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера.
Като му ръкопляскат, той ще даде повече.
Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите?
към втори вариант >>
Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат.
(втори вариант)
Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече.
Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат.
Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви.
към втори вариант >>
Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва.
(втори вариант)
Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат.
Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва.
Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град?
към втори вариант >>
Да не покажеш хатър*.
(втори вариант)
Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва.
Да не покажеш хатър*.
Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”.
към втори вариант >>
Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
(втори вариант)
Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*.
Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата.
към втори вариант >>
Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите?
(втори вариант)
Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна.
Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите?
” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само.
към втори вариант >>
” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви.
(втори вариант)
Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите?
” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви.
Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата.
към втори вариант >>
Какви са по-редките на този град?
(втори вариант)
Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви.
Какви са по-редките на този град?
Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме.
към втори вариант >>
Ще ги изпълня”.
(втори вариант)
Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град?
Ще ги изпълня”.
Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”.
към втори вариант >>
Отишъл си в една къща, изуй* си обущата.
(втори вариант)
Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”.
Отишъл си в една къща, изуй* си обущата.
Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*.
към втори вариант >>
Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само.
(втори вариант)
Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите? ” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата.
Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само.
Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
към втори вариант >>
Изуй обущата.
(втори вариант)
” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само.
Изуй обущата.
Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече.
към втори вариант >>
Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме.
(втори вариант)
Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата.
Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме.
Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”.
към втори вариант >>
Българинът казва: „Да ти остане благословение”.
(втори вариант)
Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме.
Българинът казва: „Да ти остане благословение”.
Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”.
към втори вариант >>
Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*.
(втори вариант)
Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”.
Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*.
Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
(втори вариант)
Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*.
Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората.
към втори вариант >>
Ще ти вземе 5 минути, не повече.
(втори вариант)
Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни.
Ще ти вземе 5 минути, не повече.
След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт.
към втори вариант >>
След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”.
(втори вариант)
Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече.
След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”.
Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Ще говоря за закона на самовъзпитанието.
(втори вариант)
Ще говоря за закона на самовъзпитанието.
Закон за самовъзпитанието или какво нещо е самовъзпитанието, как да работи и да възпитава себе си.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”.
(втори вариант)
Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”.
Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”.
Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове.
към втори вариант >>
Закон за самовъзпитанието или какво нещо е самовъзпитанието, как да работи и да възпитава себе си.
(втори вариант)
Ще говоря за закона на самовъзпитанието.
Закон за самовъзпитанието или какво нещо е самовъзпитанието, как да работи и да възпитава себе си.
към втори вариант >>
Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл.
(втори вариант)
Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”.
Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл.
Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина.
към втори вариант >>
Всичките хора страдат от невъзпитаност.
(втори вариант)
Всичките хора страдат от невъзпитаност.
Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната. Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение.
към втори вариант >>
Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората.
(втори вариант)
Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл.
Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората.
Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме.
към втори вариант >>
Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната.
(втори вариант)
Всичките хора страдат от невъзпитаност.
Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната.
Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане.
към втори вариант >>
Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт.
(втори вариант)
Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората.
Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт.
Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна.
към втори вариант >>
Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят.
(втори вариант)
Всичките хора страдат от невъзпитаност. Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната.
Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят.
Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук.
към втори вариант >>
Като влезе – дайте един скъпоценен камък.
(втори вариант)
След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт.
Като влезе – дайте един скъпоценен камък.
Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй?
към втори вариант >>
Децата са много взискателни.
(втори вариант)
Всичките хора страдат от невъзпитаност. Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната. Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят.
Децата са много взискателни.
Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач.
към втори вариант >>
Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък.
Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове.
Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000.
към втори вариант >>
Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи.
(втори вариант)
Всичките хора страдат от невъзпитаност. Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната. Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни.
Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи.
Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат.
към втори вариант >>
Казвам: Човек е една райска градина.
(втори вариант)
Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове.
Казвам: Човек е една райска градина.
В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви?
към втори вариант >>
Колкото души има в къщи, от всичките искат служение.
(втори вариант)
Всичките хора страдат от невъзпитаност. Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната. Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи.
Колкото души има в къщи, от всичките искат служение.
Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание.
към втори вариант >>
В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме.
(втори вариант)
Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина.
В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме.
Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни.
към втори вариант >>
Каквото кажат – думата на две да не стане.
(втори вариант)
Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната. Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение.
Каквото кажат – думата на две да не стане.
Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене.
към втори вариант >>
Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна.
(втори вариант)
Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме.
Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна.
Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави.
към втори вариант >>
Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук.
(втори вариант)
Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане.
Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук.
Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане.
към втори вариант >>
Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй?
(втори вариант)
Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна.
Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй?
За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения.
към втори вариант >>
Туй го наричат плач.
(втори вариант)
Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук.
Туй го наричат плач.
От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене.
към втори вариант >>
За да те уважават хората – 5 000 000.
(втори вариант)
Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй?
За да те уважават хората – 5 000 000.
За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове.
към втори вариант >>
От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат.
(втори вариант)
Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач.
От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат.
То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща.
към втори вариант >>
За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви?
(втори вариант)
Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000.
За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви?
Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил.
към втори вариант >>
То е наказание.
(втори вариант)
Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат.
То е наказание.
Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка.
към втори вариант >>
Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни.
(втори вариант)
В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви?
Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни.
В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове.
към втори вариант >>
Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене.
(втори вариант)
Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание.
Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене.
Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”.
към втори вариант >>
В духовния свят – три октави.
(втори вариант)
Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни.
В духовния свят – три октави.
За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват.
към втори вариант >>
Ако не съм – нищо не може да стане.
(втори вариант)
Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене.
Ако не съм – нищо не може да стане.
Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”.
към втори вариант >>
За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения.
(втори вариант)
Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави.
За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения.
Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/.
към втори вариант >>
Ти стана баща най-голям, благодарение на мене.
(втори вариант)
Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане.
Ти стана баща най-голям, благодарение на мене.
Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света.
към втори вариант >>
Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове.
(втори вариант)
За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения.
Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове.
Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите.
към втори вариант >>
Аз те произведох баща.
(втори вариант)
От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене.
Аз те произведох баща.
Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство.
към втори вариант >>
Някой път ти си се раздразнил.
(втори вариант)
За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове.
Някой път ти си се раздразнил.
Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата.
към втори вариант >>
Ти си майка, но аз те направих майка.
(втори вариант)
То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща.
Ти си майка, но аз те направих майка.
Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне.
към втори вариант >>
Вземи някои тонове.
(втори вариант)
Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил.
Вземи някои тонове.
Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае.
към втори вариант >>
Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”.
(втори вариант)
Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка.
Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”.
Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк.
към втори вариант >>
Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват.
(втори вариант)
В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове.
Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват.
/Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят.
към втори вариант >>
Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”.
(втори вариант)
Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”.
Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”.
Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм.
към втори вариант >>
/Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/.
(втори вариант)
За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват.
/Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/.
Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение.
към втори вариант >>
Първото дете мисли, че всичко е направило в света.
(втори вариант)
Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”.
Първото дете мисли, че всичко е направило в света.
Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”.
към втори вариант >>
Вие не може да се освободите.
(втори вариант)
Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/.
Вие не може да се освободите.
Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”.
към втори вариант >>
Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство.
(втори вариант)
Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света.
Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство.
И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не?
към втори вариант >>
Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата.
(втори вариант)
Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите.
Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата.
Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си.
към втори вариант >>
И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне.
(втори вариант)
Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство.
И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне.
Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята.
към втори вариант >>
Всеки (е) готов да пее само това, което той знае.
(втори вариант)
Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата.
Всеки (е) готов да пее само това, което той знае.
В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него.
към втори вариант >>
Бутнете един паяк.
(втори вариант)
Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне.
Бутнете един паяк.
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята.
към втори вариант >>
В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят.
(втори вариант)
Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае.
В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят.
На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си.
към втори вариант >>
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм.
(втори вариант)
Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк.
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм.
6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден.
към втори вариант >>
На физическото поле има повторение.
(втори вариант)
/Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят.
На физическото поле има повторение.
Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си.
към втори вариант >>
6 крака имам, знаеш какво мога да направя”.
(втори вариант)
Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм.
6 крака имам, знаеш какво мога да направя”.
Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден.
към втори вариант >>
Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”.
(втори вариант)
Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение.
Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”.
Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето.
към втори вариант >>
Знаете ли какво е самозащита или не?
(втори вариант)
Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”.
Знаете ли какво е самозащита или не?
Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има.
към втори вариант >>
Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си.
(втори вариант)
Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”.
Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си.
Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си.
към втори вариант >>
Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята.
(втори вариант)
И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не?
Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята.
Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”.
към втори вариант >>
Този син (е) излязъл от него.
(втори вариант)
Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си.
Този син (е) излязъл от него.
Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича.
към втори вариант >>
Скача от единият край до другият, премята се из стаята.
(втори вариант)
Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята.
Скача от единият край до другият, премята се из стаята.
Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни.
към втори вариант >>
Той (бащата) се кара на себе си.
(втори вариант)
В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него.
Той (бащата) се кара на себе си.
Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас.
към втори вариант >>
Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден.
(втори вариант)
Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята.
Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден.
Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня.
към втори вариант >>
Никога не се карайте на себе си.
(втори вариант)
На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си.
Никога не се карайте на себе си.
Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си.
към втори вариант >>
Не е уреден.
(втори вариант)
6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден.
Не е уреден.
Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ.
към втори вариант >>
Направи погрешка, погали детето.
(втори вариант)
Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си.
Направи погрешка, погали детето.
Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си.
към втори вариант >>
Ако беше уреден, не щеше да има.
(втори вариант)
Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден.
Ако беше уреден, не щеше да има.
Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ. Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”.
към втори вариант >>
Ти се учиш от сина си.
(втори вариант)
Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето.
Ти се учиш от сина си.
Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото.
към втори вариант >>
Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”.
(втори вариант)
Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има.
Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”.
Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ. Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”. Ще идем в новият порядък, дето има светлина.
към втори вариант >>
Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича.
(втори вариант)
Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си.
Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича.
Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесваш, че ти си това.
към втори вариант >>
Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни.
(втори вариант)
Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”.
Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни.
Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ. Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”. Ще идем в новият порядък, дето има светлина. Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината.
към втори вариант >>
Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас.
(втори вариант)
Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича.
Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас.
Видиш някой плод, искаш го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесваш, че ти си това. Искаш д бъдеш онзи човек, който иска да бъде почитан.
към втори вариант >>
Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня.
(втори вариант)
Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни.
Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня.
Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ. Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”. Ще идем в новият порядък, дето има светлина. Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която има в нас, всички прегрешения все в тъмнината стават.
към втори вариант >>
Видиш някой плод, искаш го за себе си.
(втори вариант)
Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас.
Видиш някой плод, искаш го за себе си.
Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесваш, че ти си това. Искаш д бъдеш онзи човек, който иска да бъде почитан. Той трябва да бъде най-силният човек.
към втори вариант >>
Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ.
(втори вариант)
Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня.
Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ.
Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”. Ще идем в новият порядък, дето има светлина. Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която има в нас, всички прегрешения все в тъмнината стават. В светлината прегрешения не може да стават.
към втори вариант >>
Най-хубавата шапка – за себе си.
(втори вариант)
Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си.
Най-хубавата шапка – за себе си.
Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесваш, че ти си това. Искаш д бъдеш онзи човек, който иска да бъде почитан. Той трябва да бъде най-силният човек. Почитаният трябва да носи всичкото учение, всичката богатия, трябва да плаща всичко.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”.
(втори вариант)
Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ.
Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”.
Ще идем в новият порядък, дето има светлина. Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която има в нас, всички прегрешения все в тъмнината стават. В светлината прегрешения не може да стават. Няма сега да се спирам да обяснявам какво значи “грях”.
към втори вариант >>
Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото.
(втори вариант)
Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си.
Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото.
Ти туй не го харесваш, че ти си това. Искаш д бъдеш онзи човек, който иска да бъде почитан. Той трябва да бъде най-силният човек. Почитаният трябва да носи всичкото учение, всичката богатия, трябва да плаща всичко. Щом си богат, трябва да си готов да плащаш всичките разноски.
към втори вариант >>
Ще идем в новият порядък, дето има светлина.
(втори вариант)
Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ. Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”.
Ще идем в новият порядък, дето има светлина.
Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която има в нас, всички прегрешения все в тъмнината стават. В светлината прегрешения не може да стават. Няма сега да се спирам да обяснявам какво значи “грях”. Грехът – това е едно наше понятие.
към втори вариант >>
НАГОРЕ