НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
167
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
167
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
И тя казва: „Тъй ли?
После, пак се погледа. Всички вие тук стари и млади, вие сте го правили, няма кой от вас, който да не го е правил, съзнателно или несъзнателно. Младите пък, сега го правят. Иска той да открадне младата мома и като отиде казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мене ще живееш, ще имаш всичките удобства“. И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“.
И тя казва: „Тъй ли?
“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката.
към беседата >>
И до като се скрие, то е залез.
Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е само когато слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него.
И до като се скрие, то е залез.
Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен.
към беседата >>
“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си.
Всички вие тук стари и млади, вие сте го правили, няма кой от вас, който да не го е правил, съзнателно или несъзнателно. Младите пък, сега го правят. Иска той да открадне младата мома и като отиде казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мене ще живееш, ще имаш всичките удобства“. И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?
“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си.
Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре.
към беседата >>
Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край.
Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е само когато слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него. И до като се скрие, то е залез.
Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край.
Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев.
към беседата >>
Ама той не го казва това.
Младите пък, сега го правят. Иска той да открадне младата мома и като отиде казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мене ще живееш, ще имаш всичките удобства“. И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли? “ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си.
Ама той не го казва това.
И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре.
към беседата >>
Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез.
Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е само когато слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него. И до като се скрие, то е залез. Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край.
Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез.
Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения.
към беседата >>
И хубаво, оженят се двамата.
Иска той да открадне младата мома и като отиде казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мене ще живееш, ще имаш всичките удобства“. И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли? “ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това.
И хубаво, оженят се двамата.
Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли.
към беседата >>
Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента.
Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е само когато слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него. И до като се скрие, то е залез. Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез.
Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента.
И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание.
към беседата >>
Какво става?
И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли? “ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата.
Какво става?
Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“.
към беседата >>
И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи.
И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него. И до като се скрие, то е залез. Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента.
И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи.
Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност.
към беседата >>
Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката.
И тя казва: „Тъй ли? “ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става?
Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката.
Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината.
към беседата >>
Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен.
И до като се скрие, то е залез. Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи.
Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен.
Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува.
към беседата >>
Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре.
“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката.
Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре.
Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре.
към беседата >>
Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев.
Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен.
Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев.
Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви.
към беседата >>
Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре.
Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре.
Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре.
Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа.
към беседата >>
Това са все математически съотношения.
Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев.
Това са все математически съотношения.
Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля.
към беседата >>
Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли.
И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре.
Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли.
Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно.
към беседата >>
Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание.
Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения.
Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание.
Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието.
към беседата >>
Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“.
Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли.
Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“.
Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“.
към беседата >>
Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност.
И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание.
Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност.
Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано.
към беседата >>
Но и тя не говори истината.
Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“.
Но и тя не говори истината.
Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички.
към беседата >>
Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува.
Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност.
Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува.
Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края.
към беседата >>
Който така прави и той не може да живее добре.
Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината.
Който така прави и той не може да живее добре.
Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“.
към беседата >>
Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви.
Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува.
Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви.
А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание.
към беседата >>
Това са два символа.
Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре.
Това са два символа.
И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон.
към беседата >>
А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля.
Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви.
А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля.
Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин.
към беседата >>
И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно.
Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа.
И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно.
Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате.
към беседата >>
Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието.
Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля.
Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието.
Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта.
към беседата >>
Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“.
Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно.
Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“.
После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате.
към беседата >>
Туй е философски казано.
Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието.
Туй е философски казано.
Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов.
към беседата >>
После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички.
Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“.
После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички.
После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“.
към беседата >>
Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края.
Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано.
Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края.
Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени.
към беседата >>
После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“.
Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички.
После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“.
Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия.
към беседата >>
Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание.
Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края.
Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание.
Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме.
към беседата >>
Това не е за смях: то е един психологически закон.
Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“.
Това не е за смях: то е един психологически закон.
Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е.
към беседата >>
Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин.
А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание.
Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин.
Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали?
към беседата >>
Някой път, запример, вие тъй си казвате.
И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон.
Някой път, запример, вие тъй си казвате.
Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи.
към беседата >>
Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта.
Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин.
Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта.
А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език.
към беседата >>
Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате.
Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате.
Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате.
Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи.
към беседата >>
А често вие говорите за сегашната любов.
Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта.
А често вие говорите за сегашната любов.
Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо.
към беседата >>
Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“.
После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате.
Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“.
Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте.
към беседата >>
Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени.
Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов.
Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени.
Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез.
към беседата >>
Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия.
После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“.
Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия.
И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов.
към беседата >>
Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме.
Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени.
Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме.
Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него.
към беседата >>
И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е.
Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия.
И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е.
Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете?
към беседата >>
Фактът е: вие сте гладен нали?
Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме.
Фактът е: вие сте гладен нали?
Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб?
към беседата >>
Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи.
Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е.
Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи.
Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ.
към беседата >>
Сега говоря на ваш език.
Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали?
Сега говоря на ваш език.
Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми!
към беседата >>
Момата, и тя трябва да произнесе известни думи.
Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи.
Момата, и тя трябва да произнесе известни думи.
А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов.
към беседата >>
Три деня сте седели гладен и очаквате нещо.
А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език.
Три деня сте седели гладен и очаквате нещо.
Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена.
към беседата >>
А сега, вие никакви формули не произнасяте.
Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи.
А сега, вие никакви формули не произнасяте.
Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл.
към беседата >>
Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез.
Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо.
Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез.
Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев.
към беседата >>
Запример, ще произнесете думата Любов.
Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте.
Запример, ще произнесете думата Любов.
Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината.
към беседата >>
Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него.
Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез.
Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него.
Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб?
към беседата >>
Е, как ще я произнесете?
И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов.
Е, как ще я произнесете?
Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
към беседата >>
Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб?
Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него.
Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб?
Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез.
към беседата >>
Думата Любов си има ключ.
Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете?
Думата Любов си има ключ.
Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
към беседата >>
Омръзна ми!
Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб?
Омръзна ми!
Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят.
към беседата >>
Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов.
Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ.
Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов.
Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
към беседата >>
Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена.
Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми!
Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена.
Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез.
към беседата >>
Тогава вече си има смисъл.
А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов.
Тогава вече си има смисъл.
Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
към беседата >>
Пуйката е изгрев.
Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена.
Пуйката е изгрев.
Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас.
към беседата >>
Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината.
Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл.
Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината.
Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
към беседата >>
Но казвате: „Ами боб?
Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев.
Но казвате: „Ами боб?
“ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев!
към беседата >>
Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината.
Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.
към беседата >>
“ Бобът е залез.
Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб?
“ Бобът е залез.
Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали?
към беседата >>
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени.
А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал.
към беседата >>
Казвам: много скоро се свърши денят.
Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез.
Казвам: много скоро се свърши денят.
Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост?
към беседата >>
А оглашени ние наричаме кои?
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени.
А оглашени ние наричаме кои?
В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“.
към беседата >>
Бобът се явява в съзнанието ви като залез.
Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят.
Бобът се явява в съзнанието ви като залез.
Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго!
към беседата >>
В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои?
В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко.
Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“.
към беседата >>
Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас.
Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез.
Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас.
Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба?
към беседата >>
Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко.
Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“.
Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак.
към беседата >>
Казвате: „Отличен изгрев!
Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас.
Казвате: „Отличен изгрев!
“ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“.
към беседата >>
Отива той, сяда, започва проповедникът да говори.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“.
Отива той, сяда, започва проповедникът да говори.
Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“.
към беседата >>
“ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали?
“ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев!
“ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали?
Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре.
към беседата >>
Всички се захласнали и той се захласнал.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори.
Всички се захласнали и той се захласнал.
Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“.
към беседата >>
Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост?
Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали?
Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост?
А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви.
към беседата >>
Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“.
А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал.
Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“.
Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни.
към беседата >>
А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго!
Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост?
А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго!
“ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!
към беседата >>
Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“.
В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“.
Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“.
Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител.
към беседата >>
“ Защо сте недоволен от боба?
Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго!
“ Защо сте недоволен от боба?
Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук.
към беседата >>
Втори път пак се захласнал, трети път – пак.
Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“.
Втори път пак се захласнал, трети път – пак.
Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал.
към беседата >>
Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“.
Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба?
Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“.
Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината.
към беседата >>
Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“.
Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак.
Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“.
Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него.
към беседата >>
Не казвам, че имам боб. Добре.
“ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“.
Не казвам, че имам боб. Добре.
Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете.
към беседата >>
Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“.
Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“.
Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“.
А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието.
към беседата >>
Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви.
Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре.
Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви.
Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце.
към беседата >>
А щом си отиде той, вие сте свободни.
Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“.
А щом си отиде той, вие сте свободни.
Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието.
към беседата >>
Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!
А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви.
Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!
“ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка?
към беседата >>
Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител.
Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни.
Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител.
И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля.
към беседата >>
“ Питам: в какво седи реалността тук.
“ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!
“ Питам: в какво седи реалността тук.
В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това!
към беседата >>
И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал.
Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител.
И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал.
Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
към беседата >>
В първия случай казвам истината.
Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук.
В първия случай казвам истината.
Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!
към беседата >>
Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него.
Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал.
Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него.
А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
към беседата >>
Боб ще ядете.
Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината.
Боб ще ядете.
Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб.
към беседата >>
А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието.
Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него.
А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието.
А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
към беседата >>
Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце.
Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете.
Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце.
И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб.
към беседата >>
А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието.
А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието.
А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието.
Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
към беседата >>
И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка?
Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце.
И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка?
„Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“.
към беседата >>
Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля.
Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието.
Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля.
Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
към беседата >>
„Отлично е това!
“ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка?
„Отлично е това!
“ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб.
към беседата >>
Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля.
Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.
към беседата >>
“ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!
В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това!
“ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!
“ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“.
към беседата >>
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си.
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си.
Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците.
към беседата >>
“ А то е боб.
Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!
“ А то е боб.
Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука.
към беседата >>
Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса.
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си.
Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса.
Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците?
към беседата >>
Ама аз мога да кажа истината, че е боб.
Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб.
Ама аз мога да кажа истината, че е боб.
Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези!
към беседата >>
Трябва да бъдете много сериозни!
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса.
Трябва да бъдете много сериозни!
Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор.
към беседата >>
Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“.
И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб.
Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“.
И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“.
към беседата >>
Помислете, защо искате да си погладите мустаците!
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни!
Помислете, защо искате да си погладите мустаците!
Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите.
към беседата >>
И съвременните философски системи са направени само от боб.
„Отлично е това! “ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“.
И съвременните философски системи са направени само от боб.
От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната.
към беседата >>
Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците.
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците!
Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците.
Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина.
към беседата >>
От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“.
“ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо! “ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб.
От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“.
Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“.
към беседата >>
Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците.
Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците.
Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците.
Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание.
към беседата >>
Това е то култура, това е наука.
“ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“.
Това е то култура, това е наука.
Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност.
към беседата >>
Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците?
Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците.
Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците?
Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
към беседата >>
Отлични кюфтета са тези!
Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука.
Отлични кюфтета са тези!
Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание.
към беседата >>
Можете да си дадете какъвто искате отговор.
Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците?
Можете да си дадете какъвто искате отговор.
И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
към беседата >>
Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“.
Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези!
Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“.
Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот.
към беседата >>
И защо ви са турени веждите.
Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор.
И защо ви са турени веждите.
Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
към беседата >>
Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната.
И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“.
Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната.
Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“.
към беседата >>
Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина.
Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите.
Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина.
Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
към беседата >>
Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“.
От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната.
Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“.
„Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“.
към беседата >>
Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание.
Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина.
Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание.
Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
към беседата >>
„Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност.
Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“.
„Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност.
Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот.
към беседата >>
Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание.
Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.
към беседата >>
Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание.
Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност.
Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание.
Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот.
към беседата >>
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев.
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев.
Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство.
към беседата >>
Той не знае какво нещо е бъдещ живот.
Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание.
Той не знае какво нещо е бъдещ живот.
А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност.
към беседата >>
Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез.
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев.
Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез.
Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма.
към беседата >>
А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“.
Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот.
А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“.
И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“.
към беседата >>
Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство.
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез.
Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство.
Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство.
към беседата >>
И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“.
Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“.
И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“.
Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си.
към беседата >>
Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва.
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство.
Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва.
И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане.
към беседата >>
Няма никакъв бъдещ живот.
„Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“.
Няма никакъв бъдещ живот.
Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева.
към беседата >>
И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота.
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва.
И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота.
Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание.
към беседата >>
Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот.
Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот.
Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот.
Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре?
към беседата >>
Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство.
И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота.
Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство.
Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение.
към беседата >>
Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност.
Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот.
Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност.
Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя.
към беседата >>
Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма.
Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство.
Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма.
А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа.
към беседата >>
Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“.
А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност.
Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“.
Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш.
към беседата >>
А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство.
Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма.
А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство.
Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество.
към беседата >>
Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си.
И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“.
Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си.
В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе.
към беседата >>
Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане.
Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство.
Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане.
Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят.
към беседата >>
В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева.
Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си.
В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева.
Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ.
към беседата >>
Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание.
И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане.
Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание.
Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел.
към беседата >>
Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре?
Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева.
Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре?
То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“.
към беседата >>
Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение.
Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание.
Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение.
Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?
към беседата >>
То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя.
Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре?
То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя.
И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло.
към беседата >>
Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа.
Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение.
Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа.
То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“.
към беседата >>
И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш.
Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя.
И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш.
Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно.
към беседата >>
То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество.
А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа.
То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество.
Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го.
към беседата >>
Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе.
Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш.
Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе.
Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно.
към беседата >>
Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят.
Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество.
Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят.
Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво.
към беседата >>
Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ.
В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе.
Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ.
След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно.
към беседата >>
Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел.
Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят.
Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел.
Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди.
към беседата >>
След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“.
Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ.
След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“.
Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви.
към беседата >>
Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?
Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел.
Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?
“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим.
към беседата >>
Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло.
То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“.
Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло.
И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот.
към беседата >>
“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“.
Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?
“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“.
Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече!
към беседата >>
И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно.
И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло.
И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно.
Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши.
към беседата >>
Морализира го.
То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“.
Морализира го.
Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило.
към беседата >>
Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно.
Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно.
Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно.
Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание.
към беседата >>
Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво.
Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го.
Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво.
Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял?
към беседата >>
Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно.
Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно.
Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно.
Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога.
към беседата >>
Старият не трябва да се сърди.
Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво.
Старият не трябва да се сърди.
И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се.
към беседата >>
Всичко туй остава в съзнанието ви.
След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно.
Всичко туй остава в съзнанието ви.
И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я.
към беседата >>
И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим.
Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там? “ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди.
И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим.
И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва.
към беседата >>
И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот.
Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви.
И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот.
Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко.
към беседата >>
И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече!
“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим.
И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече!
Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил.
към беседата >>
Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши.
И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот.
Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши.
А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре.
към беседата >>
Това е едно правило.
Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече!
Това е едно правило.
Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога.
към беседата >>
А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание.
Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши.
А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание.
Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота.
към беседата >>
Покажете ми един, който съди, и да не е остарял?
Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило.
Покажете ми един, който съди, и да не е остарял?
Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота.
към беседата >>
Ние всякога можем да виждаме Бога.
Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание.
Ние всякога можем да виждаме Бога.
Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно.
към беседата >>
Който съди, сърди се.
Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял?
Който съди, сърди се.
Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си.
към беседата >>
Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я.
Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога.
Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я.
Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви.
към беседата >>
Не трябва.
И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се.
Не трябва.
Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв.
към беседата >>
Станало му жалко.
И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я.
Станало му жалко.
Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно.
към беседата >>
Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил.
И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва.
Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил.
А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“.
към беседата >>
Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре.
Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко.
Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре.
И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията.
към беседата >>
А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога.
Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил.
А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога.
И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв.
към беседата >>
И то е красивото в живота.
А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре.
И то е красивото в живота.
От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви.
към беседата >>
И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота.
Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога.
И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота.
Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш.
към беседата >>
От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно.
Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота.
От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно.
А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече.
към беседата >>
Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си.
Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота.
Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си.
Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим.
към беседата >>
А то е голямо зло за живота ви.
Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно.
А то е голямо зло за живота ви.
Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане.
към беседата >>
Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв.
Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си.
Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв.
Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа.
към беседата >>
Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно.
Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви.
Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно.
И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност.
към беседата >>
Ще кажат: „Един от Бялото Братство“.
Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв.
Ще кажат: „Един от Бялото Братство“.
Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите?
към беседата >>
И тогава именно ще ви сполетят нещастията.
Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно.
И тогава именно ще ви сполетят нещастията.
И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка.
към беседата >>
Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв.
А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“.
Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв.
Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная.
към беседата >>
И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви.
И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията.
И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви.
Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него.
към беседата >>
Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш.
И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв.
Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш.
И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре.
към беседата >>
Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече.
От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви.
Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече.
Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота.
към беседата >>
И честно и почтено ще платим.
Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш.
И честно и почтено ще платим.
В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“.
към беседата >>
Следователно, и любовта ви, и тя ще престане.
А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече.
Следователно, и любовта ви, и тя ще престане.
Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща.
към беседата >>
В нас няма лъжа.
Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим.
В нас няма лъжа.
И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно.
към беседата >>
Сега, вие поне имате тази опитност.
Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане.
Сега, вие поне имате тази опитност.
Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите?
към беседата >>
И сега, колцина от вас са готови да платят за другите?
Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа.
И сега, колцина от вас са готови да платят за другите?
Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма.
към беседата >>
Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка.
И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност.
Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка.
А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона.
към беседата >>
Не зная.
Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите?
Не зная.
Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си.
към беседата >>
А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него.
И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка.
А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него.
Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение.
към беседата >>
Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре.
Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная.
Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре.
А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът.
към беседата >>
Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота.
Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него.
Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота.
Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е.
към беседата >>
А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“.
И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре.
А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“.
Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това.
към беседата >>
Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща.
Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота.
Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща.
Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен.
към беседата >>
Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно.
В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“.
Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно.
Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли.
към беседата >>
Тогава, какво трябва да правите?
Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща.
Тогава, какво трябва да правите?
Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка.
към беседата >>
Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма.
И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно.
Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма.
Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава.
към беседата >>
Аз ще ви приведа закона.
Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите?
Аз ще ви приведа закона.
Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена.
към беседата >>
Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си.
Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма.
Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си.
Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо?
към беседата >>
Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение.
А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона.
Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение.
Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“.
към беседата >>
Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът.
Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си.
Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът.
И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа.
към беседата >>
Той има бяла премяна, чист е.
Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение.
Той има бяла премяна, чист е.
Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете?
към беседата >>
И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това.
А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът.
И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това.
Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа.
към беседата >>
Представете си, един човек мяза на снега, но е студен.
Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е.
Представете си, един човек мяза на снега, но е студен.
Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си.
към беседата >>
Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли.
Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това.
Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли.
Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа.
към беседата >>
Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка.
Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен.
Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка.
Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“.
към беседата >>
Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава.
Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли.
Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава.
Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони.
към беседата >>
Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена.
Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка.
Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена.
Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание.
към беседата >>
Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо?
Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава.
Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо?
Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания.
към беседата >>
Някой казва: „Да бъда чист като снега“.
Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена.
Някой казва: „Да бъда чист като снега“.
Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“.
към беседата >>
Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа.
Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо?
Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа.
При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота.
към беседата >>
Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете?
Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“.
Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете?
Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля.
към беседата >>
При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа.
И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа.
При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа.
А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия.
към беседата >>
Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си.
Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете?
Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си.
Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение.
към беседата >>
А старият е емблема на черната ложа.
Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа.
А старият е емблема на черната ложа.
Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа.
към беседата >>
Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“.
Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си.
Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“.
Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример.
към беседата >>
Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони.
Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа.
Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони.
Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев.
към беседата >>
Туй е един вид на съзнание.
Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“.
Туй е един вид на съзнание.
Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот?
към беседата >>
Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания.
Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони.
Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания.
В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес.
към беседата >>
Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“.
Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание.
Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“.
А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва.
към беседата >>
В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота.
Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания.
В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота.
И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство.
към беседата >>
А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля.
Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“.
А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля.
Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно.
към беседата >>
И днес нямат никакви условия.
При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота.
И днес нямат никакви условия.
Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
към беседата >>
Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение.
Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля.
Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение.
То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“.
към беседата >>
Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа.
А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия.
Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа.
Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече.
към беседата >>
То е един отличен пример.
Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение.
То е един отличен пример.
Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра.
към беседата >>
Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев.
Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа.
Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев.
А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони.
към беседата >>
Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот?
Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример.
Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот?
Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара.
към беседата >>
А сега е обратният процес.
Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев.
А сега е обратният процес.
Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината.
към беседата >>
Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва.
Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот?
Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва.
Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как?
към беседата >>
Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство.
В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес.
Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство.
И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/.
към беседата >>
Вие търсите шишето, то е празно.
А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва.
Вие търсите шишето, то е празно.
Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“.
към беседата >>
И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство.
И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих.
към беседата >>
Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“.
Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно.
Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“.
Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град.
към беседата >>
И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече.
Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече.
От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си.
към беседата >>
Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра.
То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“.
Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра.
Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор.
към беседата >>
От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони.
Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече.
От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони.
Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте?
към беседата >>
Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара.
Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра.
Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара.
Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!
към беседата >>
Тъй ще работите, както работи светлината.
А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони.
Тъй ще работите, както работи светлината.
/Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя.
към беседата >>
Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как?
Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара.
Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как?
„Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата.
към беседата >>
/Учителят взима бележките/.
Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината.
/Учителят взима бележките/.
Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него.
към беседата >>
„Сега, аз нямам никаква устойчивост“.
Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как?
„Сега, аз нямам никаква устойчивост“.
Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха?
към беседата >>
Сега аз ви платих.
И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/.
Сега аз ви платих.
Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали.
към беседата >>
Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град.
Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“.
Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град.
Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“.
към беседата >>
Следователно, тия бележки аз взимам за себе си.
И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих.
Следователно, тия бележки аз взимам за себе си.
Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно.
към беседата >>
Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор.
Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град.
Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор.
Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“.
към беседата >>
Доволни ли сте?
От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си.
Доволни ли сте?
Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
към беседата >>
Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!
Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор.
Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!
“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си?
към беседата >>
Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя.
Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте?
Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя.
Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
към беседата >>
“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата.
Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!
“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата.
Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми.
към беседата >>
Аз ще се занимая специално с него.
/Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя.
Аз ще се занимая специално с него.
Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
към беседата >>
Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха?
„Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата.
Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха?
Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов.
към беседата >>
Тук на темите, не сте се подписали.
Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него.
Тук на темите, не сте се подписали.
Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
към беседата >>
Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“.
Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха?
Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“.
А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!
към беседата >>
Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно.
Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали.
Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно.
Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
към беседата >>
А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“.
Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“.
А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“.
– Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“.
към беседата >>
Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно.
Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.
към беседата >>
– Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си?
Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“.
– Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си?
И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава.
към беседата >>
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно.
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно.
Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис.
към беседата >>
И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми.
“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си?
И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми.
Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“.
към беседата >>
Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали.
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно.
Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали.
Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не.
към беседата >>
Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов.
Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми.
Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов.
И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“.
към беседата >>
Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали?
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно. Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали.
Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали?
Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/.
към беседата >>
И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!
Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов.
И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!
“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“?
към беседата >>
Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките.
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно. Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали?
Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките.
Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним.
към беседата >>
“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“.
А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!
“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“.
Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре!
към беседата >>
Работите ви не ги давам сега.
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно. Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките.
Работите ви не ги давам сега.
Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е.
към беседата >>
Те ще бъдат глава.
– Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“.
Те ще бъдат глава.
И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност!
към беседата >>
Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис.
Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно. Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега.
Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис.
От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре.
към беседата >>
И целият ви живот е включен в тия „трите минути“.
И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава.
И целият ви живот е включен в тия „трите минути“.
И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това?
към беседата >>
От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не.
Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис.
От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не.
/Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза.
към беседата >>
И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“.
Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“.
И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“.
Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми.
към беседата >>
/Учителят взе една тема, прочете я/.
Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не.
/Учителят взе една тема, прочете я/.
Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза. Такива изречения живеят.
към беседата >>
Где са „трите минути“?
И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“.
Где са „трите минути“?
Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени.
към беседата >>
Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним.
Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/.
Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним.
Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза. Такива изречения живеят.
към беседата >>
Това е цялата вечност събрана вътре!
“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“?
Това е цялата вечност събрана вътре!
И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея.
към беседата >>
Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е.
Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним.
Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е.
аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза. Такива изречения живеят.
към беседата >>
И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност!
Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре!
И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност!
Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика!
към беседата >>
аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре.
Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е.
аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре.
Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза. Такива изречения живеят.
към беседата >>
Знаете ли това?
И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност!
Знаете ли това?
Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете.
към беседата >>
Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза.
От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре.
Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза.
Такива изречения живеят.
към беседата >>
Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми.
И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това?
Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми.
И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“.
към беседата >>
Такива изречения живеят.
/Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза.
Такива изречения живеят.
към беседата >>
И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени.
Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми.
И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени.
Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез!
към беседата >>
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня.
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня.
Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи.
към беседата >>
Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея.
Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени.
Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея.
Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен.
към беседата >>
Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали.
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня.
Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали.
Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
към беседата >>
Тя е толкова велика!
И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея.
Тя е толкова велика!
Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите.
към беседата >>
Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам.
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня. Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали.
Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам.
Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
към беседата >>
Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете.
Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика!
Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете.
Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания.
към беседата >>
Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам.
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня. Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам.
Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам.
Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
към беседата >>
Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“.
Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете.
Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“.
А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни.
към беседата >>
Тия желания ще се изпълнят по време и пространство.
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня. Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам.
Тия желания ще се изпълнят по време и пространство.
Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
към беседата >>
А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез!
И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“.
А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез!
Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат!
към беседата >>
Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи.
Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня. Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство.
Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи.
Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
към беседата >>
Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен.
Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез!
Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен.
Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни.
към беседата >>
Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи.
Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.
към беседата >>
Според основата, върху която градите.
Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен.
Според основата, върху която градите.
Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност.
към беседата >>
Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания.
Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите.
Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания.
Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе.
към беседата >>
Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни.
Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания.
Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни.
Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора?
към беседата >>
Не, никакви тайни няма да научат!
А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни.
Не, никакви тайни няма да научат!
Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора? “ Нищо няма да научите по тоя начин.
към беседата >>
Аз не казвам тайни.
Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат!
Аз не казвам тайни.
За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора? “ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
към беседата >>
За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност.
Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни.
За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност.
Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора? “ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
към беседата >>
Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе.
Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност.
Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе.
Питам: „Какво учат тия хора? “ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
към беседата >>
Питам: „Какво учат тия хора?
Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе.
Питам: „Какво учат тия хора?
“ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
към беседата >>
“ Нищо няма да научите по тоя начин.
Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора?
“ Нищо няма да научите по тоя начин.
Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
към беседата >>
Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора? “ Нищо няма да научите по тоя начин.
Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.
към беседата >>
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват.
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват.
Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“.
към беседата >>
Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“.
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват.
Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“.
Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“.
към беседата >>
Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“.
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват. Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“.
Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“.
Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега.
към беседата >>
Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“.
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват. Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“.
Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“.
Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе.
към беседата >>
Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота?
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват. Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“.
Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота?
Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен.
към беседата >>
Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“.
И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват. Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота?
Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“.
Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен.
към беседата >>
Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“.
Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“.
Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“.
Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание.
към беседата >>
Дайте си ръката сега.
Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“.
Дайте си ръката сега.
Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?
към беседата >>
Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе.
Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега.
Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе.
Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има.
към беседата >>
Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен.
Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе.
Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен.
И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде.
към беседата >>
И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен.
Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен.
И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен.
Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете.
към беседата >>
Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание.
Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен.
Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание.
Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици.
към беседата >>
Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?
Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание.
Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?
“ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване.
към беседата >>
“ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има.
Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?
“ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има.
Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“.
към беседата >>
Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде.
Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има.
Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде.
И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас.
към беседата >>
И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете.
И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде.
И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете.
Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии!
към беседата >>
Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици.
Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете.
Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици.
Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой.
към беседата >>
Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване.
Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици.
Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване.
А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде.
към беседата >>
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е.
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е.
не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме.
към беседата >>
А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“.
“ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване.
А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“.
Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен.
към беседата >>
не съм ви повикал на угощение.
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е.
не съм ви повикал на угощение.
Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него?
към беседата >>
Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас.
Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“.
Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас.
Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има!
към беседата >>
Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение.
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение.
Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение.
Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м.
към беседата >>
Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии!
И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас.
Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии!
Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата.
към беседата >>
Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си.
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение.
Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си.
Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия?
към беседата >>
Той тогава се счита герой.
Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии!
Той тогава се счита герой.
Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги!
към беседата >>
Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява.
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си.
Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява.
Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно.
към беседата >>
Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде.
Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой.
Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде.
Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава.
към беседата >>
Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме.
Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява.
Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме.
Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света?
към беседата >>
Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен.
А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде.
Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен.
Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“.
към беседата >>
Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него?
не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме.
Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него?
Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км?
към беседата >>
Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има!
Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен.
Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има!
Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане.
към беседата >>
Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м.
Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него?
Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м.
какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез.
към беседата >>
Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата.
Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има!
Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата.
Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил.
към беседата >>
какви ще бъдат вашите понятия?
Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м.
какви ще бъдат вашите понятия?
Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана.
към беседата >>
Какви мъчнотии, какви тревоги!
Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата.
Какви мъчнотии, какви тревоги!
Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил?
към беседата >>
Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно.
Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия?
Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно.
Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез.
към беседата >>
Точно наблюдава.
Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги!
Точно наблюдава.
Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“.
към беседата >>
Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света?
Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно.
Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света?
Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“.
Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава.
Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“.
Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил.
към беседата >>
Не на 10 000 м., а на 10 000 км?
Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света?
Не на 10 000 м., а на 10 000 км?
И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев.
към беседата >>
Туй е едно детинско разглеждане.
Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“.
Туй е едно детинско разглеждане.
Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го?
към беседата >>
И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез.
Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км?
И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез.
Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност.
към беседата >>
Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил.
Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане.
Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил.
Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му?
към беседата >>
Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана.
какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез.
Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана.
Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез.
към беседата >>
Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил?
Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил.
Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил?
„Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го?
към беседата >>
Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез.
Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана.
Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез.
Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята.
към беседата >>
„Господ всичко може“.
Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил?
„Господ всичко може“.
Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание.
към беседата >>
Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез.
Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез.
Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез.
И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев.
към беседата >>
Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил.
Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“.
Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил.
Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“.
към беседата >>
И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев.
Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез.
И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев.
Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас.
към беседата >>
Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го?
Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил.
Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го?
Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето!
към беседата >>
Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност.
И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев.
Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност.
И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях.
към беседата >>
Разбирам ли законите му?
Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го?
Разбирам ли законите му?
Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество?
към беседата >>
И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез.
Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност.
И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез.
Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение?
към беседата >>
Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го?
Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му?
Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го?
Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето?
към беседата >>
Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята.
Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез.
Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята.
Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса.
към беседата >>
Неговото Слово прониква ли в моето съзнание.
„Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го?
Неговото Слово прониква ли в моето съзнание.
Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето.
към беседата >>
Няма да има никакъв изгрев.
Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята.
Няма да има никакъв изгрев.
Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава?
към беседата >>
Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“.
Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание.
Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“.
„Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат!
към беседата >>
Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас.
И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев.
Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас.
Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери.
към беседата >>
„Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето!
Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“.
„Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето!
“ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината.
към беседата >>
Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях.
Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас.
Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях.
Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде?
към беседата >>
“ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество?
Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето!
“ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество?
Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината.
към беседата >>
Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение?
И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях.
Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение?
Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина.
към беседата >>
Можеш ли да идеш на гости при слънцето?
Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество?
Можеш ли да идеш на гости при слънцето?
Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там.
към беседата >>
Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса.
Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение?
Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса.
Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна.
към беседата >>
Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето.
Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето?
Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето.
Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето.
към беседата >>
Има ли движение тогава?
Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса.
Има ли движение тогава?
Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека.
към беседата >>
Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат!
Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето.
Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат!
“ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето.
към беседата >>
Има движение, но туй движение не може да се измери.
Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава?
Има движение, но туй движение не може да се измери.
Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви.
към беседата >>
“ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината.
„Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето! “ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат!
“ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината.
Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето!
към беседата >>
Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде?
Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери.
Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде?
Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“.
към беседата >>
Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината.
“ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината.
Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината.
Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя.
към беседата >>
Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина.
Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде?
Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина.
Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“.
към беседата >>
Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там.
Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината.
Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там.
По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината.
към беседата >>
Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна.
Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина.
Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна.
Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца.
към беседата >>
По този начин не се ходи на слънцето.
Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там.
По този начин не се ходи на слънцето.
Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието.
към беседата >>
Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека.
Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна.
Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека.
Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“.
към беседата >>
Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето.
Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат! “ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето.
Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето.
И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете.
към беседата >>
Охлювите, запример, са много неустойчиви.
Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека.
Охлювите, запример, са много неустойчиви.
Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре.
към беседата >>
И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето!
“ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето.
И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето!
“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа.
към беседата >>
Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“.
Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви.
Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“.
После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв?
към беседата >>
“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя.
Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето!
“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя.
Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
към беседата >>
После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“.
Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“.
После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“.
И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си.
към беседата >>
Ще знаете езика на светлината.
Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя.
Ще знаете езика на светлината.
Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е.
към беседата >>
И той пак извади своите рогца.
Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“.
И той пак извади своите рогца.
И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат.
към беседата >>
Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието.
По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината.
Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието.
Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога.
към беседата >>
И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“.
Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца.
И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“.
И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се.
към беседата >>
Туй трябва да го знаете.
Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието.
Туй трябва да го знаете.
Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята.
към беседата >>
И започва ту навън, ту навътре.
Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“.
И започва ту навън, ту навътре.
Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията.
към беседата >>
Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа.
И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето! “. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете.
Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа.
Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество.
към беседата >>
Защо се движи този охлюв?
Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре.
Защо се движи този охлюв?
Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи.
към беседата >>
Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа.
Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка.
към беседата >>
Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си.
После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв?
Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си.
А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“.
към беседата >>
И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е.
Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е.
да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел.
към беседата >>
А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат.
И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си.
А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат.
Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът?
към беседата >>
да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога.
Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е.
да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога.
И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание.
към беседата >>
Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се.
И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат.
Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се.
Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва.
към беседата >>
И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята.
Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога.
И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята.
Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре.
към беседата >>
Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията.
И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се.
Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията.
И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва.
към беседата >>
Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество.
Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята.
Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество.
И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“.
към беседата >>
И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи.
Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията.
И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи.
От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е.
към беседата >>
И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка.
Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество.
И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка.
Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати?
към беседата >>
От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“.
Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи.
От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“.
Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка.
към беседата >>
Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел.
И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка.
Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел.
Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл?
към беседата >>
Защо се движи тренът?
А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“.
Защо се движи тренът?
Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв.
към беседата >>
Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание.
да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел.
Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание.
Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея!
към беседата >>
Това са погрешките на охлюва.
Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът?
Това са погрешките на охлюва.
Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов?
към беседата >>
Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре.
И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание.
Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре.
А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота.
към беседата >>
Нашите тренове са погрешките на охлюва.
Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва.
Нашите тренове са погрешките на охлюва.
И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов.
към беседата >>
А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“.
Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре.
А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“.
Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си.
към беседата >>
И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е.
И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва.
И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е.
в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е?
към беседата >>
Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати?
И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“.
Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати?
Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“.
към беседата >>
в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка.
От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е.
в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка.
Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е.
към беседата >>
Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл?
Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати?
Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл?
Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните.
към беседата >>
Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв.
Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка.
Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв.
Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише.
към беседата >>
Няма. „Аз да живея!
Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл?
Няма. „Аз да живея!
“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш?
към беседата >>
Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов?
Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв.
Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов?
“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода.
към беседата >>
“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота.
Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея!
“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота.
Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата.
към беседата >>
“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов.
Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов?
“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов.
Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки.
към беседата >>
Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си.
А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота.
Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си.
И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва.
към беседата >>
Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е?
И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов.
Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е?
“. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода.
към беседата >>
И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“.
Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си.
И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“.
Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“.
към беседата >>
“. Аз ще кажа кое е.
в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е?
“. Аз ще кажа кое е.
Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода?
към беседата >>
Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните.
Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“.
Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните.
По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата!
към беседата >>
Опитвам вашето шише.
Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е.
Опитвам вашето шише.
Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“.
към беседата >>
По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш?
Няма. „Аз да живея! “. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните.
По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш?
“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата! Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам.
към беседата >>
Вие имате едно шише пълно с вода.
Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише.
Вие имате едно шише пълно с вода.
Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна.
към беседата >>
“ Вземе стомничката и хайде на чешмата.
“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш?
“ Вземе стомничката и хайде на чешмата.
Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата! Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам. Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“.
към беседата >>
Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки.
“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода.
Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки.
Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни!
към беседата >>
Но, по едно време, почва да се захласва.
Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата.
Но, по едно време, почва да се захласва.
Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата! Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам. Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“. Казвам: по кой начин?
към беседата >>
Казвам: това не е вода.
Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки.
Казвам: това не е вода.
„Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма!
към беседата >>
Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“.
И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва.
Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“.
Защо си бута туй момченце устата! Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам. Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“. Казвам: по кой начин? Хваща едната страна на мустака – По десния или по левия?
към беседата >>
„Как да не е вода?
“. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода.
„Как да не е вода?
От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия.
към беседата >>
Защо си бута туй момченце устата!
Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“.
Защо си бута туй момченце устата!
Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам. Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“. Казвам: по кой начин? Хваща едната страна на мустака – По десния или по левия? И той ще я вземе.
към беседата >>
От чешмата е наляна“.
Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода?
От чешмата е наляна“.
Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“.
към беседата >>
Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам.
По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш? “ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата!
Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам.
Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“. Казвам: по кой начин? Хваща едната страна на мустака – По десния или по левия? И той ще я вземе. После каже: „И по двата начина“.
към беседата >>
Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма.
(втори вариант)
Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му.
Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма.
Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез.
към втори вариант >>
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените.
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените.
Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят.
към втори вариант >>
Човек вижда нещата под особен ъгъл.
(втори вариант)
Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма.
Човек вижда нещата под особен ъгъл.
Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
към втори вариант >>
Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях.
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените.
Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях.
Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене.
към втори вариант >>
Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява.
(втори вариант)
Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл.
Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява.
И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
към втори вариант >>
Кои врати ще останат затворени?
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях.
Кои врати ще останат затворени?
– Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
към втори вариант >>
И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два.
(втори вариант)
Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява.
И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два.
Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
към втори вариант >>
– Вратите на злото и на неправдата.
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени?
– Вратите на злото и на неправдата.
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил.
към втори вариант >>
Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни.
(втори вариант)
Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два.
Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни.
Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
към втори вариант >>
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали.
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата.
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали.
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
към втори вариант >>
Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез.
(втори вариант)
Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни.
Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез.
Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
към втори вариант >>
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят.
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали.
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят.
Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли.
към втори вариант >>
Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
(втори вариант)
Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез.
Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.
към втори вариант >>
Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене.
(втори вариант)
Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят.
Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене.
Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието.
към втори вариант >>
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора.
(втори вариант)
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора.
Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее.
към втори вариант >>
Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
(втори вариант)
Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене.
Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента.
към втори вариант >>
Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг.
(втори вариант)
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора.
Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг.
Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват.
към втори вариант >>
Както решил, така направил.
(втори вариант)
– Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“.
Както решил, така направил.
Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“.
към втори вариант >>
Това са относителни понятия, а не абсолютни.
(втори вариант)
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг.
Това са относителни понятия, а не абсолютни.
Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени.
към втори вариант >>
Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
(втори вариант)
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил.
Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал.
към втори вариант >>
Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане.
(втори вариант)
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни.
Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане.
Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо?
към втори вариант >>
Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли.
(втори вариант)
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли.
Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник.
към втори вариант >>
Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда.
(втори вариант)
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане.
Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда.
За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи.
към втори вариант >>
Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието.
(втори вариант)
Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли.
Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието.
Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.
към втори вариант >>
За него слънцето постоянно грее.
(втори вариант)
Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда.
За него слънцето постоянно грее.
Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой.
към втори вариант >>
Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента.
(втори вариант)
Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието.
Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента.
Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.
към втори вариант >>
Изгрев и залез не съществуват.
(втори вариант)
Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее.
Изгрев и залез не съществуват.
За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини.
към втори вариант >>
Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“.
(втори вариант)
Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента.
Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“.
Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.
към втори вариант >>
За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени.
(втори вариант)
Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват.
За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени.
Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой.
към втори вариант >>
Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал.
(втори вариант)
Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“.
Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал.
Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.
към втори вариант >>
Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо?
(втори вариант)
Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени.
Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо?
– Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо?
към втори вариант >>
Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник.
(втори вариант)
Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал.
Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник.
Има опасност да забравя занаята си“.
към втори вариант >>
– Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи.
(втори вариант)
Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо?
– Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи.
Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса.
към втори вариант >>
Има опасност да забравя занаята си“.
(втори вариант)
Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник.
Има опасност да забравя занаята си“.
към втори вариант >>
Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой.
(втори вариант)
За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи.
Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой.
Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
към втори вариант >>
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове.
(втори вариант)
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове.
И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа.
към втори вариант >>
Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини.
(втори вариант)
Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой.
Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини.
Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
към втори вариант >>
И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание.
(втори вариант)
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове.
И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание.
Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“.
към втори вариант >>
Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой.
(втори вариант)
За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини.
Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой.
Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
към втори вариант >>
Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“.
(втори вариант)
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание.
Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“.
Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни.
към втори вариант >>
Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо?
(втори вариант)
Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой.
Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо?
– Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
към втори вариант >>
Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече.
(втори вариант)
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“.
Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече.
Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.
към втори вариант >>
– Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса.
(втори вариант)
– Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо?
– Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса.
Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
към втори вариант >>
Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват.
(втори вариант)
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече.
Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват.
Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека?
към втори вариант >>
Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
(втори вариант)
Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса.
Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.
към втори вариант >>
Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа.
(втори вариант)
Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват.
Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа.
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори.
към втори вариант >>
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви.
(втори вариант)
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви.
Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“.
към втори вариант >>
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“.
(втори вариант)
И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа.
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“.
Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите.
към втори вариант >>
Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина.
(втори вариант)
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви.
Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина.
От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред.
към втори вариант >>
Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни.
(втори вариант)
Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“.
Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни.
Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си.
към втори вариант >>
От това гледище охлювът е неустойчиво същество.
(втори вариант)
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина.
От това гледище охлювът е неустойчиво същество.
Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си.
към втори вариант >>
Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.
(втори вариант)
Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни.
Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.
Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е.
към втори вариант >>
Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред.
(втори вариант)
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество.
Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред.
Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива.
към втори вариант >>
Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека?
(втори вариант)
Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.
Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека?
Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си.
към втори вариант >>
Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене.
(втори вариант)
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред.
Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене.
Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад.
към втори вариант >>
Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори.
(втори вариант)
Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека?
Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори.
Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза.
към втори вариант >>
Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“.
(втори вариант)
Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене.
Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“.
Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост.
към втори вариант >>
Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите.
(втори вариант)
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори.
Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите.
Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота.
към втори вариант >>
Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред.
(втори вариант)
Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“.
Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред.
Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност.
към втори вариант >>
Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си.
(втори вариант)
Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите.
Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си.
Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота.
към втори вариант >>
Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си.
(втори вариант)
От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред.
Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си.
Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва.
към втори вариант >>
Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е.
(втори вариант)
Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си.
Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е.
да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза.
към втори вариант >>
Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива.
(втори вариант)
Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си.
Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива.
При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си.
към втори вариант >>
да носи изгрева в себе си.
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е.
да носи изгрева в себе си.
Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев.
към втори вариант >>
При всяко препятствие охлювът отстъпва назад.
(втори вариант)
Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива.
При всяко препятствие охлювът отстъпва назад.
Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
към втори вариант >>
Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза.
(втори вариант)
Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си.
Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза.
Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път.
към втори вариант >>
Това говори за неговата неустойчивост.
(втори вариант)
Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад.
Това говори за неговата неустойчивост.
За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
към втори вариант >>
Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота.
(втори вариант)
Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза.
Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота.
Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава?
към втори вариант >>
За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност.
(втори вариант)
Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост.
За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност.
Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
към втори вариант >>
Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота.
(втори вариант)
Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота.
Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота.
Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
към втори вариант >>
Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва.
(втори вариант)
Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност.
Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва.
И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
към втори вариант >>
Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза.
(втори вариант)
Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота.
Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза.
В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
към втори вариант >>
И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си.
(втори вариант)
Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва.
И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си.
Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
към втори вариант >>
В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев.
(втори вариант)
да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза.
В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев.
Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
към втори вариант >>
Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
(втори вариант)
При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си.
Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.
към втори вариант >>
Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път.
(втори вариант)
Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев.
Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път.
Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
към втори вариант >>
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини.
(втори вариант)
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини.
Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш тогава?
(втори вариант)
Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път.
Какво трябва да направиш тогава?
– Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
към втори вариант >>
Може ли съвременният механик да си служи с такава машина?
(втори вариант)
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини.
Може ли съвременният механик да си служи с такава машина?
Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва.
към втори вариант >>
– Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
(втори вариант)
Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава?
– Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.
към втори вариант >>
Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си.
(втори вариант)
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина?
Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си.
Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят.
към втори вариант >>
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е.
в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите.
към втори вариант >>
Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията!
(втори вариант)
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си.
Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията!
Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове.
към втори вариант >>
в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е.
в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите.
Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“.
към втори вариант >>
Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно.
(втори вариант)
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията!
Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно.
Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
към втори вариант >>
Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите.
Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит.
Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява.
към втори вариант >>
Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират.
(втори вариант)
Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно.
Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират.
Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
към втори вариант >>
Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит.
Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство.
Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.
към втори вариант >>
Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва.
(втори вариант)
Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират.
Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва.
Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
към втори вариант >>
Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство.
Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува.
Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
към втори вариант >>
Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят.
(втори вариант)
Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва.
Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят.
Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
към втори вариант >>
Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува.
Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват.
към втори вариант >>
Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове.
(втори вариант)
Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят.
Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове.
Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“.
(втори вариант)
в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“.
Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си.
към втори вариант >>
Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
(втори вариант)
Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове.
Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.
към втори вариант >>
Който съди, лесно остарява.
(втори вариант)
Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“.
Който съди, лесно остарява.
Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът.
към втори вариант >>
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение.
(втори вариант)
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение.
Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
към втори вариант >>
Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.
(втори вариант)
Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява.
Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.
Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога.
към втори вариант >>
Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им.
(втори вариант)
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение.
Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им.
Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
към втори вариант >>
Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
(втори вариант)
Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.
Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога.
към втори вариант >>
Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката.
(втори вариант)
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им.
Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката.
За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
към втори вариант >>
Значи и младият, и старият се изхабяват.
(втори вариант)
Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята.
Значи и младият, и старият се изхабяват.
Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот.
към втори вариант >>
За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв.
(втори вариант)
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката.
За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв.
И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
към втори вариант >>
Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват.
Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си.
Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ.
към втори вариант >>
И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания.
(втори вариант)
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв.
И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания.
Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
към втори вариант >>
Не е там въпросът.
(втори вариант)
Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си.
Не е там въпросът.
Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого.
към втори вариант >>
Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
(втори вариант)
Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания.
Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.
към втори вариант >>
Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога.
(втори вариант)
Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът.
Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога.
Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие.
към втори вариант >>
Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов.
(втори вариант)
Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов.
Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов. Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.
към втори вариант >>
Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога.
(втори вариант)
Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога.
Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога.
Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си.
към втори вариант >>
Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов.
(втори вариант)
Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов.
Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов.
Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.
към втори вариант >>
Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот.
(втори вариант)
Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога.
Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот.
Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно.
към втори вариант >>
Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.
(втори вариант)
Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов. Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов.
Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.
към втори вариант >>
Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ.
(втори вариант)
Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот.
Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ.
Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си.
към втори вариант >>
Да се върнем към идеята за изгрев и залез.
(втори вариант)
Да се върнем към идеята за изгрев и залез.
Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого.
(втори вариант)
Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ.
Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого.
Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него.
към втори вариант >>
Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си.
(втори вариант)
Да се върнем към идеята за изгрев и залез.
Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си.
Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си.
към втори вариант >>
Щом критикува, той губи добрите условия за развитие.
(втори вариант)
Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого.
Щом критикува, той губи добрите условия за развитие.
Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога.
към втори вариант >>
Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев.
(втори вариант)
Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си.
Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев.
Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот.
към втори вариант >>
Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си.
(втори вариант)
Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие.
Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си.
Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
към втори вариант >>
Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта.
(втори вариант)
Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев.
Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта.
Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб.
към втори вариант >>
Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно.
(втори вариант)
Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си.
Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно.
Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
към втори вариант >>
Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта.
(втори вариант)
Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта.
Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта.
Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава.
към втори вариант >>
Вместо да критикувате, помагайте на ближните си.
(втори вариант)
Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно.
Вместо да критикувате, помагайте на ближните си.
Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
към втори вариант >>
Това, което става в природата, става и в човека.
(втори вариант)
Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта.
Това, което става в природата, става и в човека.
И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
към втори вариант >>
Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него.
(втори вариант)
Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си.
Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него.
Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
към втори вариант >>
И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си.
(втори вариант)
Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека.
И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си.
Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
към втори вариант >>
Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога.
(втори вариант)
Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него.
Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога.
Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
към втори вариант >>
Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот.
(втори вариант)
Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си.
Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот.
Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
към втори вариант >>
Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
(втори вариант)
Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога.
Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.
към втори вариант >>
Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб.
(втори вариант)
Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот.
Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб.
Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
към втори вариант >>
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади.
(втори вариант)
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади.
Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока.
към втори вариант >>
Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава.
(втори вариант)
Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб.
Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава.
Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
към втори вариант >>
Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад.
(втори вариант)
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади.
Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад.
Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат.
към втори вариант >>
Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
(втори вариант)
Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава.
Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.
към втори вариант >>
Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад.
(втори вариант)
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад.
Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад.
Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат.
към втори вариант >>
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека.
(втори вариант)
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека.
Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи.
към втори вариант >>
Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство.
(втори вариант)
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад.
Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство.
Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите.
към втори вариант >>
Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях.
(втори вариант)
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека.
Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях.
Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време.
към втори вариант >>
Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство.
(втори вариант)
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство.
Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство.
Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза.
към втори вариант >>
Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието.
(втори вариант)
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях.
Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието.
Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
към втори вариант >>
Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока.
(втори вариант)
„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство.
Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока.
Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно.
към втори вариант >>
Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание.
(втори вариант)
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието.
Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание.
От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
към втори вариант >>
Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат.
(втори вариант)
Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока.
Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат.
Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза.
към втори вариант >>
От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта.
(втори вариант)
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание.
От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта.
Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
към втори вариант >>
Те се различават и по методите, с които си служат.
(втори вариант)
Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат.
Те се различават и по методите, с които си служат.
Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
към втори вариант >>
Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи.
(втори вариант)
Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта.
Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи.
Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
към втори вариант >>
Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите.
(втори вариант)
Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат.
Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите.
Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
към втори вариант >>
Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време.
(втори вариант)
Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи.
Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време.
Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
към втори вариант >>
Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза.
(втори вариант)
Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите.
Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза.
Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
към втори вариант >>
Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
(втори вариант)
Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време.
Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.
към втори вариант >>
Днес е точно обратно.
(втори вариант)
Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза.
Днес е точно обратно.
Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
към втори вариант >>
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки.
Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки.
към втори вариант >>
Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза.
(втори вариант)
Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно.
Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза.
Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
към втори вариант >>
Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането.
(втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки.
Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането.
Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични.
към втори вариант >>
Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
(втори вариант)
Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза.
Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.
към втори вариант >>
Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека.
(втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането.
Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека.
Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи.
към втори вариант >>
Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони.
(втори вариант)
Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони.
Работете по методите на светлината. Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.
към втори вариант >>
Всеки постен, беден обяд, представя залез.
(втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека.
Всеки постен, беден обяд, представя залез.
Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>
Работете по методите на светлината.
(втори вариант)
Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони.
Работете по методите на светлината.
Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.
към втори вариант >>
Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез.
(втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез.
Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез.
Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>
Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.
(втори вариант)
Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони. Работете по методите на светлината.
Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.
към втори вариант >>
Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки.
(втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез.
Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки.
Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>
Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични.
(втори вариант)
Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки.
Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични.
Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>
Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи.
(втори вариант)
Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични.
Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи.
Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>
Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
(втори вариант)
Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи.
Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната.
(втори вариант)
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната.
Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия.
към втори вариант >>
Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н.
(втори вариант)
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната.
Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н.
Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове.
към втори вариант >>
Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им.
(втори вариант)
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н.
Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им.
Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез.
към втори вариант >>
Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо?
(втори вариант)
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им.
Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо?
– Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието.
към втори вариант >>
– Защото е напълно убеден в съществуването им.
(втори вариант)
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо?
– Защото е напълно убеден в съществуването им.
За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ.
към втори вариант >>
За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия.
(втори вариант)
Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им.
За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия.
Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ.
към втори вариант >>
Те не представят отделни светове.
(втори вариант)
Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия.
Те не представят отделни светове.
За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето.
към втори вариант >>
За него няма изгрев и залез.
(втори вариант)
Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове.
За него няма изгрев и залез.
Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят.
към втори вариант >>
Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието.
(втори вариант)
Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез.
Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието.
За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ.
(втори вариант)
– Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието.
За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ.
Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ.
(втори вариант)
За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ.
Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ.
Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето.
(втори вариант)
Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ.
Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето.
Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят.
(втори вариант)
За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето.
Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят.
Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
(втори вариант)
Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят.
Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта.
(втори вариант)
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта.
Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот.
към втори вариант >>
Страшно е, когато нещата стават преждевременно.
(втори вариант)
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта.
Страшно е, когато нещата стават преждевременно.
Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни.
към втори вариант >>
Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно.
(втори вариант)
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно.
Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно.
– „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота?
към втори вариант >>
– „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае?
(втори вариант)
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно.
– „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае?
“ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
към втори вариант >>
“ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот.
(втори вариант)
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае?
“ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот.
Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
към втори вариант >>
Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот.
(втори вариант)
От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот.
Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот.
Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
към втори вариант >>
Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни.
(втори вариант)
Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот.
Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни.
Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
към втори вариант >>
Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота?
(втори вариант)
Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни.
Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота?
Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
към втори вариант >>
Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
(втори вариант)
– „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? “ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота?
Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.
към втори вариант >>
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви.
(втори вариант)
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви.
Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно.
към втори вариант >>
Където ходи, Бог е с него.
(втори вариант)
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви.
Където ходи, Бог е с него.
Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце.
към втори вариант >>
Той го придружава във вид на светлина.
(втори вариант)
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него.
Той го придружава във вид на светлина.
Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки.
към втори вариант >>
Това значи да изгрее слънцето на човешката душа.
(втори вариант)
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина.
Това значи да изгрее слънцето на човешката душа.
Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля.
към втори вариант >>
Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава.
(втори вариант)
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа.
Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава.
Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека.
към втори вариант >>
Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно.
(втори вариант)
И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава.
Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно.
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко.
към втори вариант >>
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце.
(втори вариант)
Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно.
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце.
Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина.
към втори вариант >>
Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки.
(втори вариант)
Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце.
Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки.
Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза.
към втори вариант >>
Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля.
(втори вариант)
Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки.
Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля.
Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема.
към втори вариант >>
Също така и Любовта напуща човека.
(втори вариант)
Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля.
Също така и Любовта напуща човека.
Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му.
към втори вариант >>
Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко.
(втори вариант)
Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека.
Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко.
Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си?
към втори вариант >>
Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина.
(втори вариант)
Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко.
Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина.
Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота.
към втори вариант >>
Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза.
(втори вариант)
Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина.
Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза.
Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“.
към втори вариант >>
Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема.
(втори вариант)
Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза.
Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема.
Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота.
към втори вариант >>
Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му.
(втори вариант)
Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема.
Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му.
Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота.
към втори вариант >>
Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си?
(втори вариант)
Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му.
Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си?
Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни.
към втори вариант >>
Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота.
(втори вариант)
Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си?
Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота.
Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист.
към втори вариант >>
Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“.
(втори вариант)
Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота.
Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“.
Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си.
към втори вариант >>
Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота.
(втори вариант)
Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“.
Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота.
Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен.
към втори вариант >>
Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота.
(втори вариант)
Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота.
Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота.
Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия.
към втори вариант >>
Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни.
(втори вариант)
Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота.
Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни.
Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара.
към втори вариант >>
Снегът се радва на живота, докато е бял и чист.
(втори вариант)
Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни.
Снегът се радва на живота, докато е бял и чист.
Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“.
към втори вариант >>
Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си.
(втори вариант)
Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист.
Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си.
Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята.
към втори вариант >>
Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен.
(втори вариант)
Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си.
Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен.
Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна.
към втори вариант >>
Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия.
(втори вариант)
Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен.
Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия.
Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца.
към втори вариант >>
Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара.
(втори вариант)
Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия.
Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара.
Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари.
към втори вариант >>
Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“.
(втори вариант)
Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара.
Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“.
Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
към втори вариант >>
Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята.
(втори вариант)
Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“.
Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята.
Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
към втори вариант >>
Като се окаля, водата пак е недоволна.
(втори вариант)
Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята.
Като се окаля, водата пак е недоволна.
Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
към втори вариант >>
Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца.
(втори вариант)
Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна.
Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца.
Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
към втори вариант >>
Който мине край него, пие от водата му и благодари.
(втори вариант)
Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца.
Който мине край него, пие от водата му и благодари.
Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
към втори вариант >>
Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
(втори вариант)
Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари.
Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.
към втори вариант >>
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях.
(втори вариант)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях.
Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека.
към втори вариант >>
Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си.
(втори вариант)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях.
Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си.
Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него.
към втори вариант >>
Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
(втори вариант)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си.
Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
– Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент.
към втори вариант >>
– Най-много три минути.
(втори вариант)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си?
– Най-много три минути.
Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност.
към втори вариант >>
Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо.
(втори вариант)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути.
Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо.
Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност.
към втори вариант >>
Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека.
(втори вариант)
Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо.
Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека.
Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост.
към втори вариант >>
Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него.
(втори вариант)
Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека.
Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него.
Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути.
към втори вариант >>
Всякакво величие бледнее пред този момент.
(втори вариант)
Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него.
Всякакво величие бледнее пред този момент.
Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез.
към втори вариант >>
Трите минути включват цялата вечност.
(втори вариант)
– Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент.
Трите минути включват цялата вечност.
Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен.
към втори вариант >>
Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност.
(втори вариант)
Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност.
Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност.
От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради.
към втори вариант >>
От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост.
(втори вариант)
Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност.
От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост.
Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания.
към втори вариант >>
Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути.
(втори вариант)
Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост.
Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути.
Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания.
към втори вариант >>
Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез.
(втори вариант)
Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути.
Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез.
Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните.
към втори вариант >>
Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен.
(втори вариант)
Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез.
Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен.
Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност.
към втори вариант >>
Това зависи от основата, върху която човек гради.
(втори вариант)
Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен.
Това зависи от основата, върху която човек гради.
Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час.
към втори вариант >>
Основата му пък се определя от неговите разбирания.
(втори вариант)
От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради.
Основата му пък се определя от неговите разбирания.
Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
към втори вариант >>
Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания.
(втори вариант)
Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания.
Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания.
Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
към втори вариант >>
Божественото знание не се заключава в тайните.
(втори вариант)
Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания.
Божественото знание не се заключава в тайните.
За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
към втори вариант >>
За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност.
(втори вариант)
Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните.
За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност.
Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
към втори вариант >>
Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час.
(втори вариант)
Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност.
Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час.
Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
към втори вариант >>
Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
(втори вариант)
Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час.
Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.
към втори вариант >>
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат.
(втори вариант)
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат.
Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце.
към втори вариант >>
Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава.
(втори вариант)
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат.
Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава.
След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее.
към втори вариант >>
След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади.
(втори вариант)
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава.
След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади.
Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно.
към втори вариант >>
Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава.
(втори вариант)
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади.
Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава.
След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания.
към втори вариант >>
След залез иде нов изгрев.
(втори вариант)
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава.
След залез иде нов изгрев.
Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате.
към втори вариант >>
Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце.
(втори вариант)
И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев.
Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце.
Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува.
към втори вариант >>
Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее.
(втори вариант)
Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце.
Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее.
Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува.
към втори вариант >>
Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно.
(втори вариант)
След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее.
Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно.
Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи.
към втори вариант >>
Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания.
(втори вариант)
Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно.
Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания.
Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата.
към втори вариант >>
Ще кажете, че вие страдате и боледувате.
(втори вариант)
След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания.
Ще кажете, че вие страдате и боледувате.
Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?
към втори вариант >>
Истинският ученик не боледува.
(втори вариант)
Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате.
Истинският ученик не боледува.
Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика.
към втори вариант >>
Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува.
(втори вариант)
Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува.
Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува.
Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии.
към втори вариант >>
Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи.
(втори вариант)
Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува.
Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи.
Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен.
към втори вариант >>
Като оздравеят, тогава ще влязат в школата.
(втори вариант)
Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи.
Като оздравеят, тогава ще влязат в школата.
– „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик.
към втори вариант >>
– „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?
(втори вариант)
Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата.
– „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?
“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
към втори вариант >>
“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика.
(втори вариант)
Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?
“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика.
Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши.
към втори вариант >>
Той може да бъде герой само когато има мъчнотии.
(втори вариант)
Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика.
Той може да бъде герой само когато има мъчнотии.
Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета.
към втори вариант >>
Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен.
(втори вариант)
Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии.
Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен.
Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи.
към втори вариант >>
Който няма мъчнотии, не може да стане ученик.
(втори вариант)
Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен.
Който няма мъчнотии, не може да стане ученик.
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
към втори вариант >>
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
(втори вариант)
– „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик.
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
към втори вариант >>
Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши.
(втори вариант)
“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши.
Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
към втори вариант >>
Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета.
(втори вариант)
Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши.
Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета.
Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
към втори вариант >>
Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи.
(втори вариант)
Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета.
Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи.
Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
към втори вариант >>
Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
(втори вариант)
Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи.
Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.
към втори вариант >>
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа.
(втори вариант)
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа.
Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му?
към втори вариант >>
Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим.
(втори вариант)
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа.
Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим.
Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание?
към втори вариант >>
Каквото каже Той, ще стане“.
(втори вариант)
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим.
Каквото каже Той, ще стане“.
Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела?
към втори вариант >>
Това е детинско разбиране.
(втори вариант)
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“.
Това е детинско разбиране.
Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила.
към втори вариант >>
Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил?
(втори вариант)
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране.
Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил?
Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето?
към втори вариант >>
Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му?
(втори вариант)
Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил?
Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му?
Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество?
към втори вариант >>
Словото Божие прониква ли в твоето съзнание?
(втори вариант)
Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му?
Словото Божие прониква ли в твоето съзнание?
Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето?
към втори вариант >>
Наслаждаваш ли се от Неговите дела?
(втори вариант)
Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание?
Наслаждаваш ли се от Неговите дела?
Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там.
към втори вариант >>
Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила.
(втори вариант)
Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела?
Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила.
Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там.
към втори вариант >>
Изучавал ли си слънцето?
(втори вариант)
Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила.
Изучавал ли си слънцето?
Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
към втори вариант >>
Познаваш ли неговото естество?
(втори вариант)
Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето?
Познаваш ли неговото естество?
Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
към втори вариант >>
Ходил ли си на слънцето?
(втори вариант)
Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество?
Ходил ли си на слънцето?
Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
към втори вариант >>
Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там.
(втори вариант)
Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето?
Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там.
Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
към втори вариант >>
Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там.
(втори вариант)
Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там.
Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там.
Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
към втори вариант >>
Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
(втори вариант)
Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там.
Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.
към втори вариант >>
Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон.
(втори вариант)
Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон.
Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора. Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита. Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.
към втори вариант >>
Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора.
(втори вариант)
Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон.
Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора.
Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита. Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.
към втори вариант >>
Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита.
(втори вариант)
Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора.
Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита.
Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.
към втори вариант >>
Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.
(втори вариант)
Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора. Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита.
Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.
към втори вариант >>
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето.
(втори вариант)
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето.
Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо.
към втори вариант >>
Какво се иска за това?
(втори вариант)
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето.
Какво се иска за това?
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа.
към втори вариант >>
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено.
(втори вариант)
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това?
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено.
Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
към втори вариант >>
Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел.
(втори вариант)
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено.
Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел.
Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога.
към втори вариант >>
Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език.
(втори вариант)
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел.
Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език.
Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори.
към втори вариант >>
Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо.
(втори вариант)
Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език.
Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо.
Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>
Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа.
(втори вариант)
Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо.
Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа.
И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>
И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
(втори вариант)
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа.
И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>
Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога.
(втори вариант)
Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога.
Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>
Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори.
(втори вариант)
Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога.
Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори.
Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>
Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
(втори вариант)
Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори.
Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята.
Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат.
към втори вариант >>
Като реши тази задача, земята оживява пред него.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята.
Като реши тази задача, земята оживява пред него.
Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре.
към втори вариант >>
Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него.
Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел.
Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее.
към втори вариант >>
Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел.
Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел.
Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли.
към втори вариант >>
Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел.
Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя.
Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“.
към втори вариант >>
Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат.
(втори вариант)
Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя.
Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат.
Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
към втори вариант >>
Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре.
(втори вариант)
Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат.
Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре.
Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
към втори вариант >>
Така не се живее.
(втори вариант)
Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре.
Така не се живее.
Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
към втори вариант >>
Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли.
(втори вариант)
Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее.
Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли.
Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“.
(втори вариант)
Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли.
Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“.
Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
към втори вариант >>
Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
(втори вариант)
Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“.
Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.
към втори вариант >>
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот?
(втори вариант)
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот?
Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли?
към втори вариант >>
Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания?
(втори вариант)
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот?
Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания?
Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието.
към втори вариант >>
Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво.
(втори вариант)
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания?
Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво.
Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н.
към втори вариант >>
Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко.
(втори вариант)
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво.
Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко.
Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него.
към втори вариант >>
Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо.
(втори вариант)
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко.
Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо.
Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо?
към втори вариант >>
Какво мисли?
(втори вариант)
Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо.
Какво мисли?
Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора.
към втори вариант >>
Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието.
(втори вариант)
Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли?
Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието.
Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата.
към втори вариант >>
Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н.
(втори вариант)
Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието.
Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н.
Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“.
към втори вариант >>
Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него.
(втори вариант)
Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н.
Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него.
Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее.
към втори вариант >>
Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо?
(втори вариант)
Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него.
Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо?
– Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“.
към втори вариант >>
– Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора.
(втори вариант)
Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо?
– Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора.
Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно.
към втори вариант >>
Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата.
(втори вариант)
Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора.
Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата.
Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот.
към втори вариант >>
Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“.
(втори вариант)
Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата.
Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“.
След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот.
към втори вариант >>
След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее.
(втори вариант)
Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“.
След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее.
Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
Не е дошло още времето да си служи човек с истината“.
(втори вариант)
Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее.
Не е дошло още времето да си служи човек с истината“.
И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове.
към втори вариант >>
И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно.
(втори вариант)
– Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“.
И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно.
И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как.
към втори вариант >>
И двамата не са готови за нов живот.
(втори вариант)
Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно.
И двамата не са готови за нов живот.
Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си.
към втори вариант >>
Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот.
(втори вариант)
Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот.
Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот.
Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули.
към втори вариант >>
Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл.
(втори вариант)
След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот.
Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл.
Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи?
към втори вариант >>
Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове.
(втори вариант)
Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл.
Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове.
Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“.
към втори вариант >>
Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как.
(втори вариант)
И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове.
Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как.
И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума?
към втори вариант >>
И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си.
(втори вариант)
И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как.
И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си.
Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ.
към втори вариант >>
Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули.
(втори вариант)
Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си.
Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули.
Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете.
към втори вариант >>
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа.
(втори вариант)
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа.
Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят.
към втори вариант >>
Вие какви формули произнасяте в такива случаи?
(втори вариант)
Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули.
Вие какви формули произнасяте в такива случаи?
Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите.
към втори вариант >>
Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа.
(втори вариант)
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа.
Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа.
Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му.
към втори вариант >>
Ще кажете, че си служите с думата „любов“.
(втори вариант)
Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи?
Ще кажете, че си служите с думата „любов“.
Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
към втори вариант >>
Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате.
(втори вариант)
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа.
Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате.
Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма.
към втори вариант >>
Как произнасяте тази дума?
(втори вариант)
Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“.
Как произнасяте тази дума?
Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
към втори вариант >>
Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища.
(втори вариант)
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате.
Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища.
Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл.
към втори вариант >>
Тя има своя ключ.
(втори вариант)
И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума?
Тя има своя ключ.
Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
към втори вариант >>
Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота.
(втори вариант)
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища.
Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота.
Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява.
към втори вариант >>
Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете.
(втори вариант)
Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ.
Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете.
Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
към втори вариант >>
Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят.
(втори вариант)
Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота.
Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят.
Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два.
към втори вариант >>
Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите.
(втори вариант)
Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете.
Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите.
Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
към втори вариант >>
Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му.
(втори вариант)
Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят.
Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му.
Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни.
към втори вариант >>
Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
(втори вариант)
Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите.
Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.
към втори вариант >>
2.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Положително ти казвам: нищо няма да спечелиш, но ако твоето магаре е с тебе, много ще спечелиш.
И ние, съвременните хора, носим по един юлар със себе си и се питаме тъй: „Изгубено ли е магарето, или юларът е спечелен? “ И хората казват: „Спасени ли сме? “ Тогава някои ще ни убеждават, че след като се спасял човек, какво щял да спечели в оня свят. То е юларът, магарето си изгубил. Щом си изгубил магарето, в онзи свят нищо няма да спечелиш.
Положително ти казвам: нищо няма да спечелиш, но ако твоето магаре е с тебе, много ще спечелиш.
И, според мен, Манго не трябваше да продава това магаре.
към беседата >>
Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти.
Сега вие, религиозните хора, казвате: „Светските хора живеят по един начин, а ние по друг, нас пари не ни трябват“. При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в джоба си. Той не носи пари, а ще кара други да носят пари, хляб, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос.
Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти.
Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът. Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне. Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света. Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него.
към беседата >>
И, според мен, Манго не трябваше да продава това магаре.
“ И хората казват: „Спасени ли сме? “ Тогава някои ще ни убеждават, че след като се спасял човек, какво щял да спечели в оня свят. То е юларът, магарето си изгубил. Щом си изгубил магарето, в онзи свят нищо няма да спечелиш. Положително ти казвам: нищо няма да спечелиш, но ако твоето магаре е с тебе, много ще спечелиш.
И, според мен, Манго не трябваше да продава това магаре.
към беседата >>
Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът.
При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в джоба си. Той не носи пари, а ще кара други да носят пари, хляб, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти.
Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът.
Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне. Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света. Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него.
към беседата >>
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия.
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия.
Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година.
към беседата >>
Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне.
Той не носи пари, а ще кара други да носят пари, хляб, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти. Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът.
Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне.
Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света. Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него.
към беседата >>
Кое е правото учение?
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия.
Кое е правото учение?
Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ.
към беседата >>
Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света.
По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти. Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът. Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне.
Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света.
Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него.
към беседата >>
Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество.
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия. Кое е правото учение?
Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество.
Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво.
към беседата >>
Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него.
Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти. Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът. Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне. Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света.
Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него.
към беседата >>
Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена.
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия. Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество.
Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена.
Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика.
към беседата >>
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не.
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не.
Че колко пророци има в България, които са от Бога? – Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо?
към беседата >>
Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето.
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия. Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена.
Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето.
Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори.
към беседата >>
Че колко пророци има в България, които са от Бога?
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не.
Че колко пророци има в България, които са от Бога?
– Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него.
към беседата >>
Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година.
Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия. Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето.
Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година.
Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.
към беседата >>
– Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани.
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не. Че колко пророци има в България, които са от Бога?
– Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани.
Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е.
към беседата >>
Една година трябва вие да говорите върху един символ.
Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година.
Една година трябва вие да говорите върху един символ.
Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си.
към беседата >>
Европейските народи нямат канонизирани пророци.
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не. Че колко пророци има в България, които са от Бога? – Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани.
Европейските народи нямат канонизирани пророци.
Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената.
към беседата >>
Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво.
Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ.
Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво.
Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов.
към беседата >>
Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление?
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не. Че колко пророци има в България, които са от Бога? – Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци.
Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление?
Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“.
към беседата >>
Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика.
Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво.
Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика.
И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение?
към беседата >>
Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо?
И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не. Че колко пророци има в България, които са от Бога? – Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление?
Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо?
– Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион.
към беседата >>
И природата така говори.
Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика.
И природата така говори.
Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“.
към беседата >>
– Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него.
Че колко пророци има в България, които са от Бога? – Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо?
– Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него.
И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора.
към беседата >>
Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.
Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори.
Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.
Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов?
към беседата >>
И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е.
– Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него.
И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е.
има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов.
към беседата >>
Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си.
Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.
Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си.
За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия.
към беседата >>
има любов, но обикновената.
Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е.
има любов, но обикновената.
Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“.
към беседата >>
За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов.
Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си.
За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов.
Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства.
към беседата >>
Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“.
Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената.
Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“.
Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни.
към беседата >>
Хубаво, проверили ли сте туй учение?
Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов.
Хубаво, проверили ли сте туй учение?
Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език.
към беседата >>
Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион.
Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“.
Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион.
Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни.
към беседата >>
Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“.
И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение?
Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“.
Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината.
към беседата >>
Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора.
– Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион.
Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора.
Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни.
към беседата >>
Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов?
Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“.
Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов?
Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения.
към беседата >>
Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов.
И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора.
Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов.
То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни.
към беседата >>
Нека да си послужа с една аналогия.
Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов?
Нека да си послужа с една аналогия.
Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина?
към беседата >>
То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“.
има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов.
То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“.
Тогава и двамата ще бъдете радостни.
към беседата >>
Аз вземам за сравнение човешките пет чувства.
За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия.
Аз вземам за сравнение човешките пет чувства.
Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне.
към беседата >>
Тогава и двамата ще бъдете радостни.
Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“.
Тогава и двамата ще бъдете радостни.
към беседата >>
Нека започнем с човешкия език.
Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства.
Нека започнем с човешкия език.
Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело.
към беседата >>
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма.
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма.
Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина?
към беседата >>
Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината.
Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език.
Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината.
И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика.
към беседата >>
Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате.
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма.
Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате.
Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук.
към беседата >>
И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения.
Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината.
И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения.
Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне.
към беседата >>
Но в тази градина няма вода.
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма. Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате.
Но в тази градина няма вода.
Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото.
към беседата >>
Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина?
Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения.
Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина?
Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли?
към беседата >>
Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма.
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма. Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода.
Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма.
Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание.
към беседата >>
Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне.
Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина?
Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне.
Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето.
към беседата >>
Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани?
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма. Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма.
Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани?
Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква.
към беседата >>
Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело.
Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне.
Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело.
Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре.
към беседата >>
Кое е същественото на тази градина?
Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма. Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани?
Кое е същественото на тази градина?
Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“.
към беседата >>
Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика.
Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело.
Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика.
И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо.
към беседата >>
Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук.
Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина?
Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук.
Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина?
към беседата >>
И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне.
И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика.
И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне.
Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате?
към беседата >>
Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото.
Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук.
Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото.
Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте?
към беседата >>
Разбирате ли?
Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне.
Разбирате ли?
По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате.
към беседата >>
Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание.
Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото.
Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание.
А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка.
към беседата >>
По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето.
Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли?
По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето.
Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне.
към беседата >>
А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква.
Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание.
А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква.
И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде?
към беседата >>
Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре.
Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето.
Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре.
Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е.
към беседата >>
И Той казва: „Аз ще ви покажа това“.
Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква.
И Той казва: „Аз ще ви покажа това“.
Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна.
към беседата >>
Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо.
Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре.
Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо.
Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото.
към беседата >>
Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина?
Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“.
Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина?
“ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна. Един жив извор трябва да има вътре във вас.
към беседата >>
Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате?
И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо.
Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате?
Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям.
към беседата >>
“ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте?
Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина?
“ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте?
“ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна. Един жив извор трябва да има вътре във вас.
към беседата >>
Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате.
Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате?
Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате.
Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите.
към беседата >>
“ Стига вие да искате да отбиете една вадичка.
Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте?
“ Стига вие да искате да отбиете една вадичка.
Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна. Един жив извор трябва да има вътре във вас.
към беседата >>
Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне.
По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате.
Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне.
Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност.
към беседата >>
Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде?
А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка.
Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде?
Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна. Един жив извор трябва да има вътре във вас.
към беседата >>
Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е.
Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне.
Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е.
разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност?
към беседата >>
Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна.
И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде?
Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна.
Един жив извор трябва да има вътре във вас.
към беседата >>
разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото.
Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е.
разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото.
Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област.
към беседата >>
Един жив извор трябва да има вътре във вас.
Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина? “ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте? “ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна.
Един жив извор трябва да има вътре във вас.
към беседата >>
Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям.
Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото.
Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям.
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око.
към беседата >>
И казва Йоан: „Не правете насилие“.
И казва Йоан: „Не правете насилие“.
Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата.
към беседата >>
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите.
Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям.
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите.
Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате.
И казва Йоан: „Не правете насилие“.
Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате.
А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета.
към беседата >>
Чрез очите човек изпитва известна приятност.
Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите.
Чрез очите човек изпитва известна приятност.
В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си.
към беседата >>
А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого.
И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате.
А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого.
Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях.
към беседата >>
В какво седи тази приятност?
Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност.
В какво седи тази приятност?
Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате.
към беседата >>
Аз съм поразен от подозрението, което хората имат.
И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого.
Аз съм поразен от подозрението, което хората имат.
Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат?
към беседата >>
Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област.
разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност?
Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област.
Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз.
към беседата >>
Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат.
И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат.
Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат.
Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат.
към беседата >>
Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око.
Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област.
Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око.
Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече.
към беседата >>
Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата.
И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат.
Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата.
100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки.
към беседата >>
Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл.
Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око.
Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл.
Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си?
към беседата >>
100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета.
Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата.
100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета.
Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога?
към беседата >>
Сега туй можете да приложите върху себе си.
Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл.
Сега туй можете да приложите върху себе си.
Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм.
към беседата >>
Нека напишат 100 души какво мислят за тях.
А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета.
Нека напишат 100 души какво мислят за тях.
Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога? Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?
към беседата >>
Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате.
В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си.
Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате.
Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?
към беседата >>
Какво ще напишат?
Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях.
Какво ще напишат?
Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога? Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш? “ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
към беседата >>
Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз.
Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате.
Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз.
Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е.
към беседата >>
Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат.
Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат?
Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат.
Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога? Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш? “ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
към беседата >>
Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече.
Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз.
Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече.
Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска.
към беседата >>
Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки.
Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат.
Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки.
При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога? Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш? “ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
към беседата >>
Но някои питат: „Ти кой си?
Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече.
Но някои питат: „Ти кой си?
“ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност.
към беседата >>
При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога?
100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки.
При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога?
Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш? “ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
към беседата >>
“ Не е въпрос аз кой съм.
Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си?
“ Не е въпрос аз кой съм.
Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме.
към беседата >>
Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?
Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога?
Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?
“ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
към беседата >>
Други питат: „Кой е Христос?
Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм.
Други питат: „Кой е Христос?
“ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас.
към беседата >>
“ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога? Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?
“ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия.
към беседата >>
“ Не е въпросът и Христос кой е.
Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?
“ Не е въпросът и Христос кой е.
В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си.
към беседата >>
Да, братя, от всички нас се иска един идеал!
Да, братя, от всички нас се иска един идеал!
Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви.
към беседата >>
В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска.
Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е.
В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска.
И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици.
към беседата >>
Всички трябва да се борим с тия порочни чувства.
Да, братя, от всички нас се иска един идеал!
Всички трябва да се борим с тия порочни чувства.
Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас.
към беседата >>
И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност.
Но някои питат: „Ти кой си? “ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска.
И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност.
Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“.
към беседата >>
Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима.
Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства.
Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима.
Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни.
към беседата >>
Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме.
“ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност.
Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме.
Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“.
към беседата >>
Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна.
Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима.
Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна.
Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл.
към беседата >>
Не, не за нас.
Други питат: „Кой е Христос? “ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме.
Не, не за нас.
За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“.
към беседата >>
Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита.
Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна.
Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита.
Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене.
към беседата >>
За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си.
“ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас.
За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си.
Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми.
към беседата >>
Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви.
Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита.
Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви.
Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм?
към беседата >>
Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици.
В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си.
Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици.
Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н.
към беседата >>
Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас.
Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви.
Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас.
Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете.
към беседата >>
Някои сега ни кръщават: „дъновисти“.
И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици.
Някои сега ни кръщават: „дъновисти“.
Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България.
към беседата >>
Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни.
Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас.
Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни.
А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите.
към беседата >>
Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“.
Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“.
Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“.
„Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно.
към беседата >>
А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл.
Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни.
А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл.
От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята.
към беседата >>
„Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“.
Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“.
„Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“.
Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби.
към беседата >>
От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене.
Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл.
От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене.
Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си.
към беседата >>
Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми.
За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“.
Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми.
Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името.
към беседата >>
Някои питат, какъв съм?
Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене.
Някои питат, какъв съм?
Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си.
към беседата >>
Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н.
Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми.
Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н.
Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е.
към беседата >>
Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете.
Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм?
Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете.
На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната.
към беседата >>
Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България.
Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н.
Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България.
Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем.
към беседата >>
На опит, и ще видите.
Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете.
На опит, и ще видите.
Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
към беседата >>
Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно.
Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България.
Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно.
И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон.
към беседата >>
Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята.
А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите.
Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята.
Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
към беседата >>
И християнството, като му туриха това име, изгуби.
„Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно.
И християнството, като му туриха това име, изгуби.
Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си.
От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята.
Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си.
Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
към беседата >>
Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името.
Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби.
Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името.
Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига.
към беседата >>
Всичко в света ние вършим за себе си.
Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си.
Всичко в света ние вършим за себе си.
Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
към беседата >>
Ако мислим противното, т.е.
Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името.
Ако мислим противното, т.е.
че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.
към беседата >>
Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната.
Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си.
Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната.
Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
към беседата >>
че силата е в името, ние се лъжем.
Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е.
че силата е в името, ние се лъжем.
Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна.
към беседата >>
Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната.
Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг.
към беседата >>
Аз принципиално тълкувам този закон.
Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем.
Аз принципиално тълкувам този закон.
Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас.
към беседата >>
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото?
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото?
“ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“.
към беседата >>
Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение.
И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон.
Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение.
Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас.
към беседата >>
“ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение.
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото?
“ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение.
Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим.
към беседата >>
Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига.
Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение.
Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига.
Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас?
към беседата >>
Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята.
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение.
Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята.
Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер?
към беседата >>
Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.
Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига.
Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.
Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества.
към беседата >>
Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти.
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята.
Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти.
Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа?
към беседата >>
Не трябва да идете на другата страна.
че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.
Не трябва да идете на другата страна.
Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.
към беседата >>
Тъй ще бъде, но кога?
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти.
Тъй ще бъде, но кога?
Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не.
към беседата >>
Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас.
Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна.
Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас.
Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“.
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога?
Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“.
Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж?
към беседата >>
Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас.
Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас.
Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас.
Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?
към беседата >>
Не, братя, те могат още сега да приложим.
“ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“.
Не, братя, те могат още сега да приложим.
Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“.
към беседата >>
Аз защо съм един от вас?
Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас.
Аз защо съм един от вас?
Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“.
към беседата >>
Имате ли вие характер?
Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим.
Имате ли вие характер?
Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата.
към беседата >>
Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества.
Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас?
Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества.
Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?
към беседата >>
Или трябва да ви доказвам, дали имате душа?
Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер?
Или трябва да ви доказвам, дали имате душа?
Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете.
към беседата >>
Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.
Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества.
Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.
Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
към беседата >>
Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не.
Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа?
Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не.
Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява.
към беседата >>
Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене?
Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.
Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене?
И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“.
към беседата >>
Имате ли един вътрешен стремеж?
Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не.
Имате ли един вътрешен стремеж?
Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина.
към беседата >>
И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?
Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене?
И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?
“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“.
към беседата >>
Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“.
Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж?
Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“.
Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото.
към беседата >>
“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“.
Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?
“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“.
– „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.
към беседата >>
Той не е дописал нещата.
Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“.
Той не е дописал нещата.
И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“.
към беседата >>
– „А вие какво мислите?
Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“.
– „А вие какво мислите?
“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?
към беседата >>
И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете.
Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата.
И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете.
Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш?
към беседата >>
“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?
“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.
към беседата >>
Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява.
Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете.
Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява.
И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов?
към беседата >>
Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“.
Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“.
Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“.
И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога?
към беседата >>
И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина.
Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява.
И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина.
А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията.
към беседата >>
И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“.
И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз? “ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“.
И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“.
Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо.
към беседата >>
А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото.
Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина.
А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото.
Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как?
към беседата >>
Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.
“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“.
Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.
Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия!
към беседата >>
Казва някой: „Аз искам да обичам“.
Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото.
Казва някой: „Аз искам да обичам“.
Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче?
към беседата >>
Ще ме запитате: „Какво е писано?
– „А вие какво мислите? “ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.
Ще ме запитате: „Какво е писано?
“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко?
към беседата >>
Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш?
И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“.
Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш?
Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите?
към беседата >>
“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.
“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?
“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.
Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не.
към беседата >>
Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов?
Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш?
Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов?
Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите?
към беседата >>
Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога?
Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.
Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога?
Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи.
към беседата >>
Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията.
И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов?
Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията.
Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите?
към беседата >>
Някои от вас искат да ви разкрия нещо.
И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога?
Някои от вас искат да ви разкрия нещо.
Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това.
към беседата >>
Казват: „Да се любим“. Как?
А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията.
Казват: „Да се любим“. Как?
Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли?
към беседата >>
Нищо няма да ви разкрия!
Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо.
Нищо няма да ви разкрия!
Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай.
към беседата >>
Да храним малкото змийче?
Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как?
Да храним малкото змийче?
Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“.
към беседата >>
Но готови ли сте да пожертвате всичко?
Ще ме запитате: „Какво е писано? “ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия!
Но готови ли сте да пожертвате всичко?
– „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“.
към беседата >>
Вие, младите тук, по кой начин искате да любите?
Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче?
Вие, младите тук, по кой начин искате да любите?
А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“. Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви?
към беседата >>
– „Наполовина.“ Не, не.
“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко?
– „Наполовина.“ Не, не.
Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“. Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога.
към беседата >>
А вие, старите, по кой начин искате да любите?
Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите?
А вие, старите, по кой начин искате да любите?
В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“. Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман?
към беседата >>
Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи.
Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не.
Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи.
Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“. Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служене“!
към беседата >>
В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите?
Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите?
В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите?
През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“. Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета.
към беседата >>
Аз съм много ясен в това.
Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи.
Аз съм много ясен в това.
„Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“. Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служене“! Казва: „Тъй е рекъл духът!
към беседата >>
През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли?
Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите?
През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли?
Казват: „Добър е Господ“. Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета. Той я взема като едно бедно момиченце – нали така?
към беседата >>
„Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай.
Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това.
„Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай.
Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“. Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служене“! Казва: „Тъй е рекъл духът! “ Не, не, тъй никога не е рекъл духът.
към беседата >>
Казват: „Добър е Господ“.
Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли?
Казват: „Добър е Господ“.
Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета. Той я взема като едно бедно момиченце – нали така? – а същевременно той се влюбва в нея, но не е в състояние да се ожени.
към беседата >>
Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“.
Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай.
Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“.
Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служене“! Казва: „Тъй е рекъл духът! “ Не, не, тъй никога не е рекъл духът. Па и жена, която иска да я осигурява мъжът ѝ, е последната изменница в света!
към беседата >>
Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви?
Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“.
Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви?
„Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета. Той я взема като едно бедно момиченце – нали така? – а същевременно той се влюбва в нея, но не е в състояние да се ожени. Когато тя се влюбва в другиго, в един млад, него го обзема дълбока тъга и става ексцентричен.
към беседата >>
Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога.
– „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“.
Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога.
То е отлично „служене“! Казва: „Тъй е рекъл духът! “ Не, не, тъй никога не е рекъл духът. Па и жена, която иска да я осигурява мъжът ѝ, е последната изменница в света! Няма нищо по-скверно в света от това – жени, които се женят, да правят това с цел да ги гледат мъжете, да ги осигурят.
към беседата >>
НАГОРЕ