НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
779
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
779
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ценното в малкото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите.
Не правете разлика между една и друга работа. Всяка работа, колкото нищожна или колкото малка да е, щом се върши в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, тя е добра; така свършена, работата придобива голяма ценност. Казвате: „Как да любим? “, или „Как да придобием Божията Любов, Мъдрост и Истина? “ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как да любите?
Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите.
Това е противоречие. В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е.
към беседата >>
Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави.
Те са следните: той трябва да има здрави крака, ръце, уши, очи и добре развит мозък, да мисли правилно. Ако човек е добър, и краката му ще бъдат здрави. Без доброта краката не могат да бъдат здрави. Ако човек е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави. Без справедливост ръцете не могат да бъдат здрави.
Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави.
Без разумност ушите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право.
към беседата >>
Това е противоречие.
Всяка работа, колкото нищожна или колкото малка да е, щом се върши в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, тя е добра; така свършена, работата придобива голяма ценност. Казвате: „Как да любим? “, или „Как да придобием Божията Любов, Мъдрост и Истина? “ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как да любите? Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите.
Това е противоречие.
В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога.
към беседата >>
Без разумност ушите не могат да бъдат здрави.
Ако човек е добър, и краката му ще бъдат здрави. Без доброта краката не могат да бъдат здрави. Ако човек е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави. Без справедливост ръцете не могат да бъдат здрави. Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави.
Без разумност ушите не могат да бъдат здрави.
Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“.
към беседата >>
В такова противоречие се намери и свещеникът.
Казвате: „Как да любим? “, или „Как да придобием Божията Любов, Мъдрост и Истина? “ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как да любите? Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите. Това е противоречие.
В такова противоречие се намери и свещеникът.
Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това и работите му ще се уредят.
към беседата >>
Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави.
Без доброта краката не могат да бъдат здрави. Ако човек е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави. Без справедливост ръцете не могат да бъдат здрави. Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави. Без разумност ушите не могат да бъдат здрави.
Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави.
Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър.
към беседата >>
Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин.
“, или „Как да придобием Божията Любов, Мъдрост и Истина? “ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как да любите? Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите. Това е противоречие. В такова противоречие се намери и свещеникът.
Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин.
Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това и работите му ще се уредят.
към беседата >>
Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави.
Ако човек е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави. Без справедливост ръцете не могат да бъдат здрави. Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави. Без разумност ушите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави.
Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави.
Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази.
към беседата >>
Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов.
“ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как да любите? Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите. Това е противоречие. В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин.
Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов.
Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това и работите му ще се уредят.
към беседата >>
Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит.
Без справедливост ръцете не могат да бъдат здрави. Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави. Без разумност ушите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави.
Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит.
Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната.
към беседата >>
Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е.
Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите. Това е противоречие. В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов.
Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е.
да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това и работите му ще се уредят.
към беседата >>
Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право.
Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави. Без разумност ушите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит.
Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право.
Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните.
към беседата >>
да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога.
Това е противоречие. В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е.
да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога.
Направи ли това и работите му ще се уредят.
към беседата >>
Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“.
Без разумност ушите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право.
Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“.
Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните.
към беседата >>
Направи ли това и работите му ще се уредят.
В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога.
Направи ли това и работите му ще се уредят.
към беседата >>
Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър.
Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“.
Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър.
Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните.
към беседата >>
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл.
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл.
Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна. Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма.
към беседата >>
Няма по-лесна работа от тази.
Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър.
Няма по-лесна работа от тази.
И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро.
към беседата >>
Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна.
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл.
Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна.
Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай?
към беседата >>
И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната.
Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази.
И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната.
Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня.
към беседата >>
Тя ще бъде основната мисъл.
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл. Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна.
Тя ще бъде основната мисъл.
Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си.
към беседата >>
Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните.
Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната.
Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните.
Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си.
към беседата >>
Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща?
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл. Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна. Тя ще бъде основната мисъл.
Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща?
“ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни.
към беседата >>
Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните.
Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните.
Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните.
Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва.
към беседата >>
“ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги.
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл. Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна. Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща?
“ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги.
Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ.
към беседата >>
Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните.
Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните.
Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните.
Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло.
към беседата >>
Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма.
И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл. Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна. Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги.
Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма.
Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита?
към беседата >>
Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро.
Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните.
Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро.
За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица!
към беседата >>
Какво ще направите в този случай?
Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна. Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма.
Какво ще направите в този случай?
Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват.
към беседата >>
За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня.
И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро.
За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня.
Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа.
към беседата >>
Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си.
Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай?
Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си.
Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека.
към беседата >>
Обаче вие имате кибрит в джоба си.
Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня.
Обаче вие имате кибрит в джоба си.
Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо?
към беседата >>
Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни.
Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща? “ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си.
Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни.
Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка.
към беседата >>
Драсвате една клечица и огънят се запалва.
Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си.
Драсвате една клечица и огънят се запалва.
Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? – Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори.
към беседата >>
Само пръстенът ще вземете като потребна вещ.
“ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни.
Само пръстенът ще вземете като потребна вещ.
Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка. Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има.
към беседата >>
Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло.
Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва.
Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло.
Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? – Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори. Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата.
към беседата >>
Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита?
Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ.
Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита?
Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка. Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има. Следователно препоръчителното писмо е вярата.
към беседата >>
Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица!
Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло.
Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица!
И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? – Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори. Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата. Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може да се върне към него.
към беседата >>
Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват.
Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита?
Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват.
Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка. Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има. Следователно препоръчителното писмо е вярата. Без вяра никъде не може да се отиде.
към беседата >>
И малкото дете може да свърши тази работа.
За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица!
И малкото дете може да свърши тази работа.
Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? – Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори. Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата. Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може да се върне към него.
към беседата >>
Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека.
Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват.
Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека.
Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка. Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има. Следователно препоръчителното писмо е вярата. Без вяра никъде не може да се отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе.
към беседата >>
Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо?
Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа.
Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо?
– Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори. Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата. Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може да се върне към него.
към беседата >>
Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка.
Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека.
Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка.
Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има. Следователно препоръчителното писмо е вярата. Без вяра никъде не може да се отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представлява върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие.
към беседата >>
– Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори.
Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо?
– Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори.
Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата. Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може да се върне към него.
към беседата >>
Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има.
Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка.
Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има.
Следователно препоръчителното писмо е вярата. Без вяра никъде не може да се отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представлява върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. Ако върлината се загуби, той все пак може да се държи на въжето; обаче скъса ли се въжето, той е изгубен.
към беседата >>
Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата.
Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? – Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори.
Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата.
Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може да се върне към него.
към беседата >>
Следователно препоръчителното писмо е вярата.
Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка. Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има.
Следователно препоръчителното писмо е вярата.
Без вяра никъде не може да се отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представлява върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. Ако върлината се загуби, той все пак може да се държи на въжето; обаче скъса ли се въжето, той е изгубен. Скъса ли се въжето, ново въже трябва да се постави.
към беседата >>
2.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Кой не е носил бинтовани крака?
“ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания. Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си?
Кой не е носил бинтовани крака?
При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли.
към беседата >>
Същото става и в живота.
За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят.
Същото става и в живота.
Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата.
към беседата >>
При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците!
Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака?
При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците!
Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове.
към беседата >>
Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея.
Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота.
Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея.
Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже.
към беседата >>
Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре.
Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците!
Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре.
Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини?
към беседата >>
Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него.
Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея.
Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него.
Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“.
към беседата >>
Тържествена е неговата походка, като на владика.
Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре.
Тържествена е неговата походка, като на владика.
Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят.
към беседата >>
Един светия пътувал от едно село за друго.
Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него.
Един светия пътувал от едно село за друго.
По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта.
към беседата >>
Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си?
Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика.
Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си?
“ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират.
към беседата >>
По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна.
И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго.
По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна.
Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми!
към беседата >>
“ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли.
Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си?
“ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли.
И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав.
към беседата >>
Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата.
Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна.
Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата.
Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато.
към беседата >>
И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове.
При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли.
И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове.
Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
към беседата >>
Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже.
Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата.
Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже.
Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си.
към беседата >>
Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини?
Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове.
Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини?
“ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав.
към беседата >>
Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“.
Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже.
Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“.
Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той.
към беседата >>
“ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят.
Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини?
“ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят.
Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен.
към беседата >>
Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта.
Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“.
Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта.
Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат.
към беседата >>
Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират.
Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят.
Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират.
Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно.
към беседата >>
Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми!
По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта.
Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми!
“ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал.
към беседата >>
Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав.
“ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират.
Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав.
Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
към беседата >>
“ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато.
Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми!
“ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато.
Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне.
към беседата >>
Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав.
Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие.
към беседата >>
Турчинът му благодарил и продължил пътя си.
Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато.
Турчинът му благодарил и продължил пътя си.
С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа.
към беседата >>
Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав.
Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав.
По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“.
към беседата >>
С малко се изплатил той.
Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си.
С малко се изплатил той.
Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени.
към беседата >>
По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен.
“ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав.
По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен.
Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя.
към беседата >>
Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат.
Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той.
Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат.
Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията.
към беседата >>
Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно.
Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен.
Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно.
Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи.
към беседата >>
Турчинът разбрал урока, който светията му предал.
Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми! “ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат.
Турчинът разбрал урока, който светията му предал.
Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи.
към беседата >>
Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно.
Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже.
към беседата >>
Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне.
“ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал.
Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне.
Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят.
към беседата >>
От тази дарба зависи неговото щастие.
Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
От тази дарба зависи неговото щастие.
Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение.
към беседата >>
Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа.
Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне.
Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа.
Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога!
към беседата >>
Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“.
Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие.
Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“.
Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства.
към беседата >>
Светиите не се интересуват от вашите жени.
С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа.
Светиите не се интересуват от вашите жени.
Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение.
към беседата >>
Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя.
По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“.
Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя.
Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време.
към беседата >>
Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията.
Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени.
Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията.
Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате.
към беседата >>
Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи.
Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя.
Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи.
Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години.
към беседата >>
Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи.
Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията.
Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи.
Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати.
към беседата >>
Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже.
Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи.
Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже.
Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава.
към беседата >>
Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят.
Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи.
Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят.
Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
към беседата >>
Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение.
От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже.
Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение.
Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък.
към беседата >>
Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога!
Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят.
Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога!
Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия.
към беседата >>
Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства.
Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение.
Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства.
Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението.
към беседата >>
Това е правото положение.
Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога!
Това е правото положение.
Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си.
към беседата >>
Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време.
Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства.
Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време.
Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори.
към беседата >>
Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате.
Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение.
Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате.
Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си!
към беседата >>
Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години.
Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време.
Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години.
Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука!
към беседата >>
Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати.
Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате.
Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати.
Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си! Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана.
към беседата >>
Българинът, например, много обича да разрушава.
Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години.
Българинът, например, много обича да разрушава.
Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам.
към беседата >>
Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати.
Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си! Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана. Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
към беседата >>
Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък.
Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава.
Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък.
Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините.
към беседата >>
Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия.
Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия.
Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си! Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана. Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
към беседата >>
Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението.
Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък.
Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението.
Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня?
към беседата >>
Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си.
Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия.
Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си.
Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си! Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана. Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
към беседата >>
Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори.
Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението.
Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори.
Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня?
към беседата >>
Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си!
Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си.
Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си!
Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана. Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
към беседата >>
Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука!
Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори.
Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука!
“ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея.
към беседата >>
Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана.
Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си!
Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана.
Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
към беседата >>
“ – Да, дини имам.
Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука!
“ – Да, дини имам.
Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш.
към беседата >>
Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си! Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана.
Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
към беседата >>
Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините.
Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам.
Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините.
Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята.
към беседата >>
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците?
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците?
“ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен. Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен.
към беседата >>
Питам го: Ти ял ли си диня?
Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините.
Питам го: Ти ял ли си диня?
– „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си.
към беседата >>
“ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен.
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците?
“ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен.
Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън!
към беседата >>
– „Кой ще ми донесе тук диня?
Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня?
– „Кой ще ми донесе тук диня?
При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си.
към беседата >>
Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му.
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците? “ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен.
Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му.
Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават.
към беседата >>
При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея.
Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука! “ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня?
При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея.
– „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“.
към беседата >>
Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън.
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците? “ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен. Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му.
Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън.
Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате.
към беседата >>
– „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш.
“ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея.
– „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш.
Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят.
към беседата >>
Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън!
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците? “ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен. Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън.
Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън!
Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате. Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
към беседата >>
Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята.
Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш.
Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята.
Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме.
към беседата >>
Той не ви е потребен.
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците? “ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен. Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън!
Той не ви е потребен.
Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате. Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
към беседата >>
Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си.
Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята.
Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си.
Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира?
към беседата >>
Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън!
“ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен. Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен.
Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън!
Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате. Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
към беседата >>
Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си.
– „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си.
Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си.
Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана.
към беседата >>
Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават.
Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън!
Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават.
Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате. Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
към беседата >>
Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“.
При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си.
Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“.
Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си.
към беседата >>
Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате.
Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават.
Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате.
Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
към беседата >>
Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят.
– „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“.
Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят.
Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си.
към беседата >>
Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате.
Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
към беседата >>
Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме.
Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят.
Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме.
Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа.
към беседата >>
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи.
Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход. От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам.
към беседата >>
Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира?
Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме.
Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира?
Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора.
към беседата >>
Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи.
Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход.
От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи.
към беседата >>
Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана.
Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира?
Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана.
Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал.
към беседата >>
От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън!
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход.
От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън!
Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“.
към беседата >>
Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си.
Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана.
Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си.
От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота.
към беседата >>
Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход. От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън!
Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам.
Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо.
към беседата >>
От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си.
Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си.
От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си.
Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали.
към беседата >>
Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход. От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам.
Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам.
Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си!
към беседата >>
Динената кора може да свърши някаква работа.
Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си.
Динената кора може да свърши някаква работа.
Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината.
към беседата >>
Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход. От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам.
Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам.
Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си!
към беседата >>
Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора.
Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа.
Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора.
Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи.
Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход. От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам.
Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи.
Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен.
към беседата >>
Такъв човек не може да има никакъв капитал.
Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора.
Такъв човек не може да има никакъв капитал.
Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите.
към беседата >>
Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“.
От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи.
Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“.
Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни.
към беседата >>
Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота.
Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал.
Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота.
По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката.
към беседата >>
Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо.
Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“.
Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо.
Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни. Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим.
към беседата >>
По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали.
От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота.
По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали.
За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител.
към беседата >>
Никой не може да носи Бога в себе си!
Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо.
Никой не може да носи Бога в себе си!
Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни. Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим. Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
към беседата >>
За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината.
Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали.
За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината.
Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората.
към беседата >>
Никой не може да носи Учителя в себе си!
Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си!
Никой не може да носи Учителя в себе си!
Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни. Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим. Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
към беседата >>
Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение.
Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината.
Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение.
Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят.
към беседата >>
Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен.
Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си!
Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен.
Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни. Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим. Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
към беседата >>
Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите.
Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение.
Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите.
Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага.
към беседата >>
Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни.
Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен.
Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни.
Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим. Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
към беседата >>
Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката.
Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите.
Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката.
Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето.
към беседата >>
Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим.
Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни.
Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим.
Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
към беседата >>
Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител.
По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката.
Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител.
Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас.
към беседата >>
Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни. Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим.
Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
към беседата >>
Същото се отнася и до живота на хората.
За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител.
Същото се отнася и до живота на хората.
Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица.
към беседата >>
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление?
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление?
Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва.
към беседата >>
Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят.
Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората.
Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят.
Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време?
към беседата >>
Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление?
Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как?
към беседата >>
Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага.
Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят.
Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага.
Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора.
към беседата >>
Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един.
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление? Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един.
Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ.
към беседата >>
Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето.
Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага.
Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето.
Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното.
към беседата >>
Някои идеи са уморителни.
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление? Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един.
Някои идеи са уморителни.
Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ. Тогава и той ще гори, като мене.
към беседата >>
Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас.
Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето.
Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас.
Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи.
към беседата >>
Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек.
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление? Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни.
Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек.
Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ. Тогава и той ще гори, като мене. – „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
към беседата >>
Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица.
Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас.
Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица.
– Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката.
към беседата >>
Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва.
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление? Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек.
Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва.
Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ. Тогава и той ще гори, като мене. – „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
към беседата >>
– Кога ще дойде това време?
Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица.
– Кога ще дойде това време?
Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави.
към беседата >>
Който говори така, и той може да стане свят човек. Как?
Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва.
Който говори така, и той може да стане свят човек. Как?
Като го запалят, да гори като свещ. Тогава и той ще гори, като мене. – „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
към беседата >>
Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора.
Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време?
Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора.
Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни.
към беседата >>
Като го запалят, да гори като свещ.
Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как?
Като го запалят, да гори като свещ.
Тогава и той ще гори, като мене. – „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
към беседата >>
Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното.
Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора.
Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното.
Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни. Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави.
към беседата >>
Тогава и той ще гори, като мене.
Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ.
Тогава и той ще гори, като мене.
– „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
към беседата >>
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена.
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена.
Казвате: „Ще запишем тези думи, да не ги забравим“. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трябва да отворите сърцата и умовете си, да разбирате. От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
към беседата >>
Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи.
Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното.
Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи.
Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни. Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави. Не може ли да им заповядва, те са болни.
към беседата >>
– „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ. Тогава и той ще гори, като мене.
– „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
към беседата >>
Казвате: „Ще запишем тези думи, да не ги забравим“.
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена.
Казвате: „Ще запишем тези думи, да не ги забравим“.
Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трябва да отворите сърцата и умовете си, да разбирате. От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
към беседата >>
Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката.
Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи.
Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката.
Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни. Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави. Не може ли да им заповядва, те са болни.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“.
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“.
Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш. Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него.
към беседата >>
Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трябва да отворите сърцата и умовете си, да разбирате.
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Казвате: „Ще запишем тези думи, да не ги забравим“.
Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трябва да отворите сърцата и умовете си, да разбирате.
От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
към беседата >>
Ако можете да направите това, краката ви са здрави.
– Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката.
Ако можете да направите това, краката ви са здрави.
Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни. Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави. Не може ли да им заповядва, те са болни.
към беседата >>
Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш.
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“.
Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш.
Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви.
към беседата >>
От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Казвате: „Ще запишем тези думи, да не ги забравим“. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трябва да отворите сърцата и умовете си, да разбирате.
От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
към беседата >>
Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни.
Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави.
Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни.
Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави. Не може ли да им заповядва, те са болни.
към беседата >>
Защо човек иска да бъде обичан от Бога?
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“. Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш.
Защо човек иска да бъде обичан от Бога?
Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога.
към беседата >>
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи.
Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика.
към беседата >>
Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави.
Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни.
Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави.
Не може ли да им заповядва, те са болни.
към беседата >>
Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания.
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“. Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш. Защо човек иска да бъде обичан от Бога?
Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания.
Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем.
към беседата >>
Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи.
Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал.
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично.
към беседата >>
Не може ли да им заповядва, те са болни.
Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни. Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави.
Не може ли да им заповядва, те са болни.
към беседата >>
Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога.
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“. Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш. Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания.
Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога.
Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния.
към беседата >>
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал.
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека.
Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре.
към беседата >>
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните.
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните.
Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее. Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля.
към беседата >>
Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него.
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“. Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш. Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога.
Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него.
Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
към беседата >>
Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека.
Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете.
Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно.
към беседата >>
Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее.
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните.
Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее.
Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него.
към беседата >>
Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви.
Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш. Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него.
Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви.
И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение.
към беседата >>
Съчетание може да има между два и повече тона.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете.
Съчетание може да има между два и повече тона.
Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен.
към беседата >>
Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи.
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните. Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее.
Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи.
Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него. В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
към беседата >>
И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога.
Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви.
И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога.
Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
към беседата >>
Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона.
Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика.
Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си.
към беседата >>
Така ли е всъщност?
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните. Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее. Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи.
Така ли е всъщност?
Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него. В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
към беседата >>
Само по този начин ще Го познаем.
Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога.
Само по този начин ще Го познаем.
Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат.
към беседата >>
Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично.
Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика.
Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично.
Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак.
към беседата >>
Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение.
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните. Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее. Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност?
Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение.
Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него. В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
към беседата >>
Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния.
Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем.
Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния.
И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
към беседата >>
Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре.
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично.
Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре.
Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е.
към беседата >>
Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля.
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните. Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее. Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение.
Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля.
Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него. В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
към беседата >>
И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния.
И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате.
към беседата >>
Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно.
Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре.
Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно.
Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен?
към беседата >>
Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него.
Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее. Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля.
Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него.
В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
към беседата >>
Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение.
Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение.
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати.
към беседата >>
Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен.
Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно.
Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен.
Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш.
към беседата >>
В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него.
В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
към беседата >>
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение.
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари.
към беседата >>
Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си.
Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен.
Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си.
За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш!
към беседата >>
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“.
– Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека. Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли.
към беседата >>
И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат.
Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат.
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена.
към беседата >>
За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак.
Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си.
За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак.
В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си.
към беседата >>
– Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“.
– Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека.
Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери.
към беседата >>
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат.
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
“ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо?
към беседата >>
В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е.
Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак.
В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е.
на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана.
към беседата >>
Това може да стане всякога, а не само сега.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“. – Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека.
Това може да стане всякога, а не само сега.
Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога.
към беседата >>
“ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате.
И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?
“ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате.
За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо? Кой ми изплати полицата?
към беседата >>
на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен?
Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е.
на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен?
Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава.
към беседата >>
Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“. – Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека. Това може да стане всякога, а не само сега.
Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас.
Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща.
към беседата >>
За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати.
Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате.
За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати.
Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо? Кой ми изплати полицата? “
към беседата >>
Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш.
Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен?
Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш.
Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш!
към беседата >>
Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“. – Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека. Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас.
Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване.
Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох.
към беседата >>
Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари.
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати.
Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари.
В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо? Кой ми изплати полицата? “
към беседата >>
Каквото ти заповядвам, ще изпълниш!
Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш.
Каквото ти заповядвам, ще изпълниш!
“ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш.
към беседата >>
Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“. – Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека. Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване.
Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли.
Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал.
към беседата >>
В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена.
И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари.
В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена.
Той казва: „Как стана това нещо? Кой ми изплати полицата? “
към беседата >>
“ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си.
За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш!
“ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си.
– „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“.
към беседата >>
Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери.
– Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека. Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли.
Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери.
Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде.
към беседата >>
Той казва: „Как стана това нещо?
Казвате: „Кога ще дойдем до това положение? “ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена.
Той казва: „Как стана това нещо?
Кой ми изплати полицата? “
към беседата >>
– „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана.
В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си.
– „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана.
Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл.
към беседата >>
Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога.
Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери.
Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога.
Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа.
към беседата >>
Кой ми изплати полицата?
“ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо?
Кой ми изплати полицата?
“
към беседата >>
Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава.
на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана.
Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава.
Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде.
към беседата >>
Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща.
Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога.
Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща.
Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа. Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода?
към беседата >>
“
За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо? Кой ми изплати полицата?
“
към беседата >>
Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш!
Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава.
Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш!
Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари.
към беседата >>
Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох.
Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща.
Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох.
– Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа. Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода? Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
към беседата >>
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни?
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни?
Как ще се освободим от тях? “ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича.
към беседата >>
Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш.
Каквото ти заповядвам, ще изпълниш! “ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш!
Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш.
Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака?
към беседата >>
– Ти си ги родил, но не си ги създал.
Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох.
– Ти си ги родил, но не си ги създал.
Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа. Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода? Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
към беседата >>
Как ще се освободим от тях?
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни?
Как ще се освободим от тях?
“ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
към беседата >>
Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“.
“ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш.
Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“.
Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа.
към беседата >>
Човек човека не може да създаде.
Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал.
Човек човека не може да създаде.
Това значи: никой човек не може да създаде една душа. Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода? Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
към беседата >>
“ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева.
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни? Как ще се освободим от тях?
“ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева.
Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
към беседата >>
Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл.
– „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“.
Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл.
Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е.
към беседата >>
Това значи: никой човек не може да създаде една душа.
Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде.
Това значи: никой човек не може да създаде една душа.
Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода? Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
към беседата >>
Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени.
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни? Как ще се освободим от тях? “ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева.
Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени.
Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината?
към беседата >>
Разбира се, че ще отиде.
Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл.
Разбира се, че ще отиде.
Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш?
към беседата >>
Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода?
Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа.
Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода?
Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
към беседата >>
Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не?
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни? Как ще се освободим от тях? “ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени.
Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не?
Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия.
към беседата >>
Не е лесно да се слугува на двама господари.
Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде.
Не е лесно да се слугува на двама господари.
Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него.
към беседата >>
Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа. Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода?
Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
към беседата >>
Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича.
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни? Как ще се освободим от тях? “ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не?
Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича.
Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден.
към беседата >>
Какво е положението на човек с здрави крака?
Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари.
Какво е положението на човек с здрави крака?
Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е.
към беседата >>
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога.
Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки. Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието.
към беседата >>
Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
Как ще се освободим от тях? “ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича.
Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси.
към беседата >>
Още от сутринта краката са готови за работа.
Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака?
Още от сутринта краката са готови за работа.
Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е. двата крака са доволни и щастливи.
към беседата >>
Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога.
Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки.
Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват.
към беседата >>
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
“ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях.
към беседата >>
Те отиват при човека, т.е.
Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа.
Те отиват при човека, т.е.
при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е. двата крака са доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога. Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки.
Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне.
Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава.
към беседата >>
Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината?
Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината?
Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им.
към беседата >>
при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш?
Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е.
при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш?
“ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е. двата крака са доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога. Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки. Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне.
Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го.
Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“.
към беседата >>
Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия.
Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината?
Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия.
Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време.
към беседата >>
“ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него.
Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш?
“ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него.
При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е. двата крака са доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога. Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки. Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го.
Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте.
Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави.
към беседата >>
Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден.
Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия.
Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден.
Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек.
към беседата >>
При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е.
Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него.
При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е.
двата крака са доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога. Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки. Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте.
Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието.
Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи.
към беседата >>
Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси.
Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден.
Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси.
Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място.
към беседата >>
двата крака са доволни и щастливи.
Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е.
двата крака са доволни и щастливи.
Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват.
Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки. Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието.
Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват.
Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи. Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави.
към беседата >>
Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси.
Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях.
Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно.
към беседата >>
Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш? “ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е. двата крака са доволни и щастливи.
Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава.
Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват.
Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава.
Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи. Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави. Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
към беседата >>
Така само може да се оправдае горенето им.
Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях.
Така само може да се оправдае горенето им.
Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава.
към беседата >>
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак.
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак.
Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо. Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака?
към беседата >>
Казвате: „Трудна работа е тази“.
Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава.
Казвате: „Трудна работа е тази“.
Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи. Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави. Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
към беседата >>
Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време.
Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им.
Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време.
Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават.
към беседата >>
Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо.
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак.
Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо.
Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това.
към беседата >>
Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави.
Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“.
Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави.
Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи. Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави. Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
към беседата >>
Същото може да се каже и за самия човек.
Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време.
Същото може да се каже и за самия човек.
Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте.
към беседата >>
Защо е недоволен?
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак. Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо.
Защо е недоволен?
– Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас.
към беседата >>
Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи.
Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави.
Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи.
Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави. Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
към беседата >>
Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място.
Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек.
Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място.
Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им.
към беседата >>
– Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо?
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак. Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо. Защо е недоволен?
– Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо?
– Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави.
Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи.
Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави.
Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
към беседата >>
Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно.
Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място.
Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно.
Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов.
към беседата >>
– Кракът го боли.
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак. Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо. Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо?
– Кракът го боли.
– Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме!
към беседата >>
Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи. Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави.
Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
към беседата >>
Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава.
Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно.
Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава.
Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля.
към беседата >>
– Коя е причината за болката на крака?
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак. Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо. Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли.
– Коя е причината за болката на крака?
– Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним.
към беседата >>
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас.
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас.
Не считайте това за упрек! Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът.
към беседата >>
Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават.
Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава.
Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават.
Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му.
към беседата >>
– Не е важно това.
Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо. Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака?
– Не е важно това.
За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие.
към беседата >>
Не считайте това за упрек!
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас.
Не считайте това за упрек!
Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението.
към беседата >>
Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте.
Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават.
Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте.
Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате.
към беседата >>
За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас.
Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това.
За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас.
Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“.
към беседата >>
Аз говоря истината.
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас. Не считайте това за упрек!
Аз говоря истината.
Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава.
към беседата >>
Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им.
Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте.
Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им.
Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате.
към беседата >>
Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство.
– Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас.
Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство.
Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната.
към беседата >>
Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим?
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас. Не считайте това за упрек! Аз говоря истината.
Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим?
“ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка.
към беседата >>
Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов.
Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им.
Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов.
Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме.
към беседата >>
Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме!
– Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство.
Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме!
Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака.
към беседата >>
“ Питам: кой от вас е съвършено здрав?
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас. Не считайте това за упрек! Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим?
“ Питам: кой от вас е съвършено здрав?
Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема.
към беседата >>
Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля.
Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов.
Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля.
Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение.
към беседата >>
Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним.
– Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме!
Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним.
От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака. Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече!
към беседата >>
Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът.
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас. Не считайте това за упрек! Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав?
Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът.
Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш.
към беседата >>
Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му.
Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля.
Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му.
Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината.
към беседата >>
От тази война зависи и твоето щастие.
– Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним.
От тази война зависи и твоето щастие.
Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака. Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече! От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
към беседата >>
Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението.
Не считайте това за упрек! Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът.
Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението.
Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“.
към беседата >>
Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате.
Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му.
Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате.
Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
към беседата >>
Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“.
За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие.
Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“.
Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака. Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече! От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
към беседата >>
Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава.
Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението.
Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава.
За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените.
към беседата >>
Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате.
Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате.
Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате.
Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината.
към беседата >>
Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната.
Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“.
Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната.
Победата представлява оздравяването на крака. Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече! От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
към беседата >>
За пример, някой ученик иска да учи цигулка.
Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим? “ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава.
За пример, някой ученик иска да учи цигулка.
Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя.
към беседата >>
Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме.
Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате.
Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме.
В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си.
към беседата >>
Победата представлява оздравяването на крака.
Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната.
Победата представлява оздравяването на крака.
Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече! От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
към беседата >>
Отива при един велик цигулар, но той не го приема.
“ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка.
Отива при един велик цигулар, но той не го приема.
Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба.
към беседата >>
В това се състои изпълнението на Божественото учение.
Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме.
В това се състои изпълнението на Божественото учение.
И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави.
към беседата >>
Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече!
Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака.
Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече!
От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
към беседата >>
Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш.
Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема.
Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш.
Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците?
към беседата >>
И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината.
Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение.
И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината.
Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
към беседата >>
От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака. Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече!
От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
към беседата >>
Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“.
Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш.
Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“.
Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“.
към беседата >>
Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината.
Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота?
към беседата >>
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека.
Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си.
към беседата >>
Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените.
Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“.
Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените.
Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана.
към беседата >>
Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината.
Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината.
Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение.
към беседата >>
Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека.
Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък.
към беседата >>
Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя.
За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените.
Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя.
Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи.
към беседата >>
Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си.
Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината.
Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си.
Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси.
към беседата >>
Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога?
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека. Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога?
Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви.
към беседата >>
Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба.
Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя.
Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба.
Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден.
към беседата >>
Това нещо ученикът сам трябва да прави.
В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си.
Това нещо ученикът сам трябва да прави.
Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята.
към беседата >>
Докато войната в него не се свърши.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека. Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога?
Докато войната в него не се свърши.
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере.
към беседата >>
Какво правят много от учениците?
Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба.
Какво правят много от учениците?
Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“.
към беседата >>
Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави.
Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти.
към беседата >>
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека. Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши.
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви?
към беседата >>
Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“.
Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците?
Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“.
На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“.
към беседата >>
Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота?
Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота?
“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар!
към беседата >>
Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека. Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си.
В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите?
към беседата >>
На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана.
Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“.
На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана.
Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как?
към беседата >>
“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение.
Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота?
“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение.
При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н.
към беседата >>
В това отношение егоистът прилича на камък.
Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си.
В това отношение егоистът прилича на камък.
Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш.
към беседата >>
Не, така не се учи.
Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана.
Не, така не се учи.
Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява.
към беседата >>
При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси.
Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение.
При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси.
Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб.
към беседата >>
Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви.
Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък.
Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви.
С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“.
към беседата >>
Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден.
Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи.
Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден.
Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как?
към беседата >>
Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята.
Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси.
Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята.
Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!
към беседата >>
С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере.
Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви.
С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере.
Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“. Ако сте гладни, идете да работите.
към беседата >>
Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“.
Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден.
Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“.
Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи.
към беседата >>
Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти.
Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята.
Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти.
Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н.
към беседата >>
Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви?
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере.
Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви?
Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“. Ако сте гладни, идете да работите. Щом работите, ще можете и да се нахраните.
към беседата >>
Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“.
Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“.
Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“.
Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи. Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде.
към беседата >>
Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар!
Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота? “ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти.
Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар!
“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми.
към беседата >>
Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите?
Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви?
Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите?
Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“. Ако сте гладни, идете да работите. Щом работите, ще можете и да се нахраните.
към беседата >>
Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как?
На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“.
Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как?
Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи. Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде. Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
към беседата >>
“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н.
“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар!
“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н.
Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“.
към беседата >>
Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш.
В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите?
Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш.
Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“. Ако сте гладни, идете да работите. Щом работите, ще можете и да се нахраните.
към беседата >>
Като се упражнява.
Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как?
Като се упражнява.
Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи. Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде. Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб.
При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н.
Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб.
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане.
към беседата >>
Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“.
Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш.
Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“.
Ако сте гладни, идете да работите. Щом работите, ще можете и да се нахраните.
към беседата >>
Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как?
Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява.
Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как?
Като работи, като се движи. Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде. Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!
Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб.
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“.
към беседата >>
Ако сте гладни, идете да работите.
С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“.
Ако сте гладни, идете да работите.
Щом работите, ще можете и да се нахраните.
към беседата >>
Като работи, като се движи.
Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как?
Като работи, като се движи.
Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде. Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
към беседата >>
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н.
Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н.
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
към беседата >>
Щом работите, ще можете и да се нахраните.
Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“. Ако сте гладни, идете да работите.
Щом работите, ще можете и да се нахраните.
към беседата >>
Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде.
Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи.
Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде.
Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми.
Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар! “ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н.
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми.
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
към беседата >>
Питам: какво са ви дали досега иконите?
Питам: какво са ви дали досега иконите?
Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва.
към беседата >>
Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи. Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде.
Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“.
“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми.
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“.
Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение.
към беседата >>
Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона.
Питам: какво са ви дали досега иконите?
Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона.
Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека.
към беседата >>
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото.
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото.
Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени. Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите.
към беседата >>
Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане.
Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“.
Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане.
Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате.
към беседата >>
Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото.
Питам: какво са ви дали досега иконите? Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона.
Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото.
Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
към беседата >>
Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени.
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото.
Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени.
Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях.
към беседата >>
Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“.
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка! “ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане.
Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“.
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато.
към беседата >>
Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата.
Питам: какво са ви дали досега иконите? Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото.
Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата.
Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог?
към беседата >>
Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние?
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени.
Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние?
Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му.
към беседата >>
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“.
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето?
към беседата >>
Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек.
Питам: какво са ви дали досега иконите? Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата.
Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек.
Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви.
към беседата >>
Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън.
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени. Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние?
Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън.
Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора.
към беседата >>
“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва.
към беседата >>
Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва.
Питам: какво са ви дали досега иконите? Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек.
Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва.
Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта.
към беседата >>
Той не е в тях.
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени. Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън.
Той не е в тях.
Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин?
към беседата >>
Сега, ще ви представя друго положение.
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
Сега, ще ви представя друго положение.
Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи.
към беседата >>
Изпълнението е вложено в сърцето на човека.
Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва.
Изпълнението е вложено в сърцето на човека.
И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“.
към беседата >>
Човек е извън халата, извън букаите.
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени. Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях.
Човек е извън халата, извън букаите.
Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си.
към беседата >>
Срещате един човек и започвате да го налагате.
Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение.
Срещате един човек и започвате да го налагате.
Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл.
към беседата >>
И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека.
И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“. Понякога и вие търсите Бога, където Го няма.
към беседата >>
Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях.
Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени. Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите.
Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях.
Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят.
към беседата >>
Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато.
Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате.
Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато.
Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“.
към беседата >>
Някой казва: „Къде е Бог?
Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
Някой казва: „Къде е Бог?
“ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“. Понякога и вие търсите Бога, където Го няма. Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
към беседата >>
Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му.
Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях.
Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му.
Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му.
към беседата >>
Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето?
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб! “ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато.
Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето?
Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“.
към беседата >>
“ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви.
Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог?
“ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви.
За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“. Понякога и вие търсите Бога, където Го няма. Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
към беседата >>
Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора.
Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му.
Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора.
По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода.
към беседата >>
Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва.
“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето?
Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва.
И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете.
към беседата >>
За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта.
Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви.
За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта.
Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“. Понякога и вие търсите Бога, където Го няма. Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
към беседата >>
По какъв начин?
Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора.
По какъв начин?
– С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата.
към беседата >>
И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи.
Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва.
И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи.
Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас.
към беседата >>
Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“.
Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта.
Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“.
Понякога и вие търсите Бога, където Го няма. Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
към беседата >>
– С мисълта си.
Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин?
– С мисълта си.
Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук?
към беседата >>
Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл.
Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи.
Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл.
Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките?
към беседата >>
Понякога и вие търсите Бога, където Го няма.
И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“.
Понякога и вие търсите Бога, където Го няма.
Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
към беседата >>
Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят.
Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си.
Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят.
После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът?
към беседата >>
Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“.
Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл.
Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“.
Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките? (– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама?
към беседата >>
Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
Някой казва: „Къде е Бог? “ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“. Понякога и вие търсите Бога, където Го няма.
Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
към беседата >>
После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му.
Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят.
После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му.
Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата?
към беседата >>
Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“.
Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“.
Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“.
Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките? (– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
към беседата >>
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието.
За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг. Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята.
към беседата >>
Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода.
Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му.
Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода.
След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек.
към беседата >>
Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете.
Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“.
Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете.
Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките? (– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
към беседата >>
За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието.
За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг.
Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели.
към беседата >>
След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата.
По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода.
След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата.
Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях.
към беседата >>
Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас.
И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете.
Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас.
Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките? (– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
към беседата >>
Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието. За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг.
Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате.
Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина.
към беседата >>
Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук?
– С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата.
Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук?
Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат.
към беседата >>
Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките?
Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас.
Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките?
(– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
към беседата >>
Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието. За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг. Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате.
Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци.
Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек.
към беседата >>
Къде е престъпникът?
Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук?
Къде е престъпникът?
Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота.
към беседата >>
(– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама?
Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките?
(– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама?
Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
към беседата >>
Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието. За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг. Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци.
Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате.
Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ.
към беседата >>
Как е излязъл през затворена врата?
После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът?
Как е излязъл през затворена врата?
“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват.
към беседата >>
Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките? (– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама?
Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
към беседата >>
Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието. За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг. Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате.
Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята.
Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира.
към беседата >>
“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек.
Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата?
“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек.
Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява.
към беседата >>
Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели.
За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг. Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята.
Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели.
Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва.
към беседата >>
Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях.
След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек.
Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях.
Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме?
към беседата >>
Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина.
Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели.
Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина.
Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“.
към беседата >>
Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат.
Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях.
Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат.
Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо?
към беседата >>
Същото става и в живота на всеки човек.
Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина.
Същото става и в живота на всеки човек.
Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите?
към беседата >>
Затворът представлява ограничителните условия на живота.
Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат.
Затворът представлява ограничителните условия на живота.
Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин.
към беседата >>
Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ.
Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек.
Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ.
Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите.
към беседата >>
Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват.
Как е излязъл през затворена врата? “ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота.
Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват.
И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото.
към беседата >>
Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира.
Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ.
Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира.
Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас?
към беседата >>
И каквото му заповядват, той ще изпълнява.
“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват.
И каквото му заповядват, той ще изпълнява.
Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез.
към беседата >>
Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва.
Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира.
Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва.
Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас.
към беседата >>
Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме?
Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява.
Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме?
“ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си.
към беседата >>
Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“.
Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва.
Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“.
Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите.
към беседата >>
“ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо?
Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме?
“ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо?
– Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието.
към беседата >>
Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите?
Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“.
Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите?
“ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем?
към беседата >>
– Защото те не могат още да живеят по новия начин.
Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо?
– Защото те не могат още да живеят по новия начин.
Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете.
към беседата >>
“ – Светът мисли точно това, което и вие мислите.
Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите?
“ – Светът мисли точно това, което и вие мислите.
– „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това?
към беседата >>
Те започват с новото и свършват със старото.
Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин.
Те започват с новото и свършват със старото.
В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“.
към беседата >>
– „Какво ли ще стане с нас?
Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите.
– „Какво ли ще стане с нас?
“ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия?
към беседата >>
В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез.
И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото.
В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез.
Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни.
към беседата >>
“ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас.
Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас?
“ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас.
Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия.
към беседата >>
Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си.
Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме? “ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез.
Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си.
Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание.
към беседата >>
Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите.
Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас.
Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите.
– „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания.
към беседата >>
Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието.
“ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си.
Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието.
Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят.
към беседата >>
– „Можем ли да забогатеем?
Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите? “ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите.
– „Можем ли да забогатеем?
“ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл.
към беседата >>
Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете.
– Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието.
Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете.
Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее.
към беседата >>
“ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това?
“ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем?
“ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това?
– „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“.
Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете.
Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“.
При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов.
към беседата >>
– „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия?
– „Какво ли ще стане с нас? “ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това?
– „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия?
“ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек.
към беседата >>
При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни.
В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“.
При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни.
Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее.
към беседата >>
“ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия.
“ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия?
“ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия.
Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли.
към беседата >>
Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание.
Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни.
Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание.
Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си.
към беседата >>
Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания.
Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия.
Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания.
Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива.
към беседата >>
Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят.
Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание.
Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят.
Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право.
към беседата >>
Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл.
– „Можем ли да забогатеем? “ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания.
Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл.
Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история.
към беседата >>
Всеки сам знае как да живее.
Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят.
Всеки сам знае как да живее.
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях.
към беседата >>
Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи.
“ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл.
Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи.
Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си.
към беседата >>
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов.
Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее.
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов.
Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде.
към беседата >>
Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек.
– „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия? “ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи.
Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек.
Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето.
към беседата >>
Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее.
При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов.
Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее.
Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама.
към беседата >>
Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли.
“ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек.
Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли.
Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е.
към беседата >>
Болният, без да иска, ще изкриви пътя си.
Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее.
Болният, без да иска, ще изкриви пътя си.
Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него.
към беседата >>
Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива.
Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли.
Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива.
Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта.
към беседата >>
Той не може да върви право.
Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си.
Той не може да върви право.
За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите.
към беседата >>
Дойде на другия ден, пак същата история.
Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива.
Дойде на другия ден, пак същата история.
Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее.
към беседата >>
За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях.
Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право.
За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях.
Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите. Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
към беседата >>
Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си.
Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история.
Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си.
Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак.
към беседата >>
Той може да търси и други учители, но слама ще яде.
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях.
Той може да търси и други учители, но слама ще яде.
Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите. Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
към беседата >>
Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето.
Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си.
Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето.
Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека.
към беседата >>
Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама.
Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде.
Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама.
Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите. Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
към беседата >>
Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е.
Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето.
Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е.
в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне.
към беседата >>
Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него.
Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама.
Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него.
Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите. Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
към беседата >>
в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта.
Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е.
в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта.
Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът.
към беседата >>
Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите.
Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него.
Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите.
Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
към беседата >>
Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее.
Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта.
Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее.
Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може.
към беседата >>
Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите.
Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
към беседата >>
Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак.
Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее.
Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак.
Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може.
към беседата >>
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото.
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото.
Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят.
към беседата >>
Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека.
Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак.
Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека.
Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети.
към беседата >>
Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас.
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото.
Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас.
Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях.
към беседата >>
Някой има едно желание, но не може да го постигне.
Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека.
Някой има едно желание, но не може да го постигне.
За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа.
към беседата >>
Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби.
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото. Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас.
Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби.
Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“.
към беседата >>
За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът.
в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне.
За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът.
Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога?
към беседата >>
Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво.
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото. Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби.
Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво.
Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем.
към беседата >>
Днес се опита да стане от леглото, не може.
Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът.
Днес се опита да стане от леглото, не може.
Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може.
към беседата >>
Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва?
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото. Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво.
Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва?
Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига.
към беседата >>
Утре се опита да стане от леглото, не може.
Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може.
Утре се опита да стане от леглото, не може.
Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога?
към беседата >>
Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят.
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото. Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва?
Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят.
Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“.
към беседата >>
Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети.
Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може.
Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети.
Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може.
към беседата >>
Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях.
Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят.
Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях.
Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят.
към беседата >>
Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа.
Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети.
Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа.
Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека.
към беседата >>
Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“.
Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях.
Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“.
Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо?
към беседата >>
Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога?
За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа.
Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога?
– Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му.
към беседата >>
Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем.
Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“.
Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем.
Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви.
към беседата >>
– Не може.
Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога?
– Не може.
Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как?
към беседата >>
Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига.
Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем.
Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига.
Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи.
към беседата >>
Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога?
Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може.
Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога?
– Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа.
към беседата >>
Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“.
Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига.
Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“.
Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа.
към беседата >>
– Не може.
Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога?
– Не може.
В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа?
към беседата >>
Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят.
Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“.
Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят.
Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите.
към беседата >>
В този случай умът и сърцето представляват крака на човека.
Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може.
В този случай умът и сърцето представляват крака на човека.
И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас.
към беседата >>
Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо?
Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят.
Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо?
Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има.
към беседата >>
И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му.
Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека.
И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му.
Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири.
към беседата >>
Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви.
Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо?
Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви.
Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби.
към беседата >>
Много лесно може да мине болката на крака му. Как?
– Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му.
Много лесно може да мине болката на крака му. Как?
– Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи.
към беседата >>
Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи.
Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви.
Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи.
Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга.
към беседата >>
– Като обикне Господа.
Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как?
– Като обикне Господа.
Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа.
към беседата >>
Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа.
Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи.
Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа.
Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия.
към беседата >>
Казвате: „Как ще обикнем Господа?
– Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа.
Казвате: „Как ще обикнем Господа?
“ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява.
към беседата >>
Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите.
Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа.
Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите.
И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“.
към беседата >>
“ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас.
В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа?
“ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас.
В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта.
към беседата >>
И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има.
Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите.
И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има.
Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея.
към беседата >>
В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири.
И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас.
В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири.
Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта. Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича.
към беседата >>
Големи усилия прави, но резултатите му са слаби.
Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има.
Големи усилия прави, но резултатите му са слаби.
Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме!
към беседата >>
Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи.
Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири.
Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи.
Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта. Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича. Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
към беседата >>
Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга.
Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби.
Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга.
Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия.
към беседата >>
Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа.
– Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи.
Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа.
Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта. Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича. Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
към беседата >>
Той трябва да знае как да прави усилия.
Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга.
Той трябва да знае как да прави усилия.
Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение.
към беседата >>
Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява.
Казвате: „Как ще обикнем Господа? “ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа.
Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява.
Същото се отнася и за доброто, и за Любовта. Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича. Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
към беседата >>
Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“.
Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия.
Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“.
– Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство.
към беседата >>
Същото се отнася и за доброто, и за Любовта.
“ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява.
Същото се отнася и за доброто, и за Любовта.
Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича. Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
към беседата >>
– Тази е една неразбрана идея.
И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“.
– Тази е една неразбрана идея.
– „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв.
към беседата >>
Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича.
В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта.
Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича.
Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
към беседата >>
– „Трябва да бъдем добри, да се обичаме!
Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея.
– „Трябва да бъдем добри, да се обичаме!
“ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си.
към беседата >>
Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта. Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича.
Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
към беседата >>
“ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия.
Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме!
“ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия.
За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си.
към беседата >>
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме?
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме?
Нали е казано да обичаме ближния си като себе си? “ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов?
към беседата >>
За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение.
Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия.
За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка.
към беседата >>
Нали е казано да обичаме ближния си като себе си?
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме?
Нали е казано да обичаме ближния си като себе си?
“ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях.
към беседата >>
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство.
Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство.
Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си.
към беседата >>
“ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното.
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си като себе си?
“ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното.
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо!
към беседата >>
Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв.
– Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство.
Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв.
Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място.
към беседата >>
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов.
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си като себе си? “ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното.
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов.
Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено!
към беседата >>
Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си.
– „Трябва да бъдем добри, да се обичаме! “ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв.
Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си.
Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място.
към беседата >>
Значи в любовта им липсва нещо.
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си като себе си? “ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов.
Значи в любовта им липсва нещо.
Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
към беседата >>
Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си.
“ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си.
Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си.
Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя.
към беседата >>
Какво липсва в тази любов?
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си като себе си? “ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо.
Какво липсва в тази любов?
– Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи.
към беседата >>
Такъв ученик може да свири и първа цигулка.
За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си.
Такъв ученик може да свири и първа цигулка.
Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят.
към беседата >>
– Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях.
Нали е казано да обичаме ближния си като себе си? “ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов?
– Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях.
Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога!
към беседата >>
Който не свири хубаво, той сам определя мястото си.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка.
Който не свири хубаво, той сам определя мястото си.
Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят. Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му.
към беседата >>
Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо!
“ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях.
Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо!
Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни.
към беседата >>
Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място.
Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си.
Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място.
Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят. Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено!
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо!
Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено!
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо?
към беседата >>
Самите дарби и добродетели определят неговото място.
Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място.
Самите дарби и добродетели определят неговото място.
Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят. Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено!
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява.
към беседата >>
Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя.
Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място.
Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя.
Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят. Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи.
Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи.
Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага.
към беседата >>
Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят.
Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя.
Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят.
Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога!
– Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи.
Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога!
Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието.
към беседата >>
Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му.
Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят.
Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му.
Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни.
Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога!
Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни.
Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят. Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му.
Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
към беседата >>
Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо?
Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни.
Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо?
– Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
към беседата >>
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете.
Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи.
към беседата >>
– Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява.
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо?
– Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява.
Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
към беседата >>
Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете.
Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати.
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече!
към беседата >>
Щом отива при хората, той всякога дава, прилага.
Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява.
Щом отива при хората, той всякога дава, прилага.
Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
към беседата >>
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати.
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си.
За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява.
към беседата >>
Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието.
Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага.
Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието.
Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
към беседата >>
За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си.
За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва.
По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае.
към беседата >>
Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека.
Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието.
Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека.
Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
към беседата >>
По едно време наблюдавам как един брат реже дървата.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва.
По едно време наблюдавам как един брат реже дървата.
Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу.
към беседата >>
Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека.
Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
към беседата >>
Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата.
Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи.
И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост.
към беседата >>
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате.
Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога!
към беседата >>
И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече!
Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи.
И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече!
“ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия.
към беседата >>
Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате.
Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати.
Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат.
към беседата >>
“ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява.
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече!
“ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява.
Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия. Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове.
към беседата >>
Който люби, той е винаги богат.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати.
Който люби, той е винаги богат.
В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята.
към беседата >>
Има специални методи за това, които човек трябва да знае.
За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява.
Има специални методи за това, които човек трябва да знае.
После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия. Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове. Те са необходими навсякъде в живота.
към беседата >>
В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат.
В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска.
На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни.
към беседата >>
После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу.
По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае.
После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу.
И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия. Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове. Те са необходими навсякъде в живота.
към беседата >>
На земята, обаче, сиромашия има.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска.
На земята, обаче, сиромашия има.
На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни.
към беседата >>
И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост.
Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу.
И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост.
Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия. Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове. Те са необходими навсякъде в живота.
към беседата >>
На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога!
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има.
На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога!
На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли.
към беседата >>
Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия.
И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост.
Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия.
Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове. Те са необходими навсякъде в живота.
към беседата >>
На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат.
Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога!
На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат.
Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо?
към беседата >>
Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове.
“ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия.
Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове.
Те са необходими навсякъде в живота.
към беседата >>
Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята.
Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат.
Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята.
Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли.
към беседата >>
Те са необходими навсякъде в живота.
Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия. Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове.
Те са необходими навсякъде в живота.
към беседата >>
Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни.
В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята.
Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни.
Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо?
към беседата >>
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение.
Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава.
към беседата >>
Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни.
На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни.
Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни.
Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли.
към беседата >>
Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение.
Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека.
Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението.
към беседата >>
Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли.
На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни.
Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли.
Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо?
към беседата >>
Този капитал трябва непременно да се разработи.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека.
Този капитал трябва непременно да се разработи.
След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката.
към беседата >>
Ученик си, не ти върви в училището. Защо?
На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли.
Ученик си, не ти върви в училището. Защо?
– Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли.
към беседата >>
След съчетанието идва приложението и изпълнението.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи.
След съчетанието идва приложението и изпълнението.
Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
към беседата >>
– Кракът те боли.
Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо?
– Кракът те боли.
Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце.
към беседата >>
Някои слагат на първо място изпълнението.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението.
Някои слагат на първо място изпълнението.
Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
към беседата >>
Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо?
Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли.
Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо?
– Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“.
към беседата >>
Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението.
Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава.
После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
към беседата >>
– Кракът те боли.
Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо?
– Кракът те боли.
Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо?
към беседата >>
После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението.
Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава.
После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението.
Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
към беседата >>
Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо?
Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли.
Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо?
– Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш?
към беседата >>
Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката.
Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението.
Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката.
Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
към беседата >>
– Кракът те боли.
Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо?
– Кракът те боли.
Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш? “ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него.
към беседата >>
Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката.
Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
към беседата >>
Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце.
– Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли.
Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце.
Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш? “ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него. В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо?
към беседата >>
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“.
Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“.
Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце.
Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“.
– „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш? “ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него. В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо? – Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
към беседата >>
Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“.
Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли.
Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението.
към беседата >>
– „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо?
– Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“.
– „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо?
“ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш? “ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него. В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо? – Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
към беседата >>
Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“. Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли.
Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват.
За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни.
към беседата >>
“ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш?
Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо?
“ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш?
“ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него. В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо? – Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
към беседата >>
За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“. Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват.
За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани.
Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо.
към беседата >>
“ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него.
– Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш?
“ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него.
В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо? – Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
към беседата >>
Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“. Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани.
Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае.
Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото.
към беседата >>
В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо?
Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш? “ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него.
В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо?
– Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
към беседата >>
Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“. Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае.
Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне.
Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това?
към беседата >>
– Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо? “ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш? “ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него. В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо?
– Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
към беседата >>
Изпълнението идва след приложението.
Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне.
Изпълнението идва след приложението.
Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания?
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания?
“ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания. Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си?
към беседата >>
Който прилага, той може да изпълни.
Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението.
Който прилага, той може да изпълни.
За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят.
към беседата >>
“ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания.
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания?
“ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания.
Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака?
към беседата >>
За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо.
За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни.
За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо.
Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота.
към беседата >>
Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека.
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания? “ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания.
Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека.
Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците!
към беседата >>
Представете си, че ви кажа да прегазите езерото.
Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо.
Представете си, че ви кажа да прегазите езерото.
Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията.
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания? “ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания. Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека.
Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията.
Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре.
към беседата >>
Можете ли да направите това?
Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото.
Можете ли да направите това?
Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него.
към беседата >>
Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“.
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания? “ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания. Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията.
Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“.
Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика.
към беседата >>
Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени.
Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това?
Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени.
И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго.
към беседата >>
Кой не е опитвал тия господари на себе си?
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания? “ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания. Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“.
Кой не е опитвал тия господари на себе си?
Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си?
към беседата >>
И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят.
Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени.
И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят.
Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна.
към беседата >>
3.
Мястото на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 5.8.1931г.,
Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим.
Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа. Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си.
Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим.
Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място. Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си. С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре.
към беседата >>
Там всичко е оправено.
Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал. Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли. В Божествения свят няма умрели, няма бедни, няма страдащи.
Там всичко е оправено.
към беседата >>
Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място.
Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си. Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим.
Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място.
Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си. С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
към беседата >>
Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си.
Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си. Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим. Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място.
Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си.
С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е.
към беседата >>
С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека.
Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си. Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим. Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място. Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си.
С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека.
Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу.
към беседата >>
Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа.
Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си. Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим. Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място. Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си. С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека.
Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа.
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него.
към беседата >>
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре.
Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим. Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място. Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си. С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа.
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре.
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл.
към беседата >>
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място. Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си. С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре.
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
към беседата >>
Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е.
Водата няма да остане да се разправя с келевото, тя ще продължава пътя си. С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е.
отгоре надолу. Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
към беседата >>
отгоре надолу.
С този пример искам да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е.
отгоре надолу.
Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
към беседата >>
Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него.
Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу.
Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него.
След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
към беседата >>
След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл.
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него.
След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл.
Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
към беседата >>
Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога, ние пък се движим нагоре, към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл.
Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
към беседата >>
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
По този начин вие ще участвате в общото благо. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие.
към беседата >>
По този начин вие ще участвате в общото благо.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
По този начин вие ще участвате в общото благо.
Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвате в общото благо.
Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
– Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят.
към беседата >>
– Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвате в общото благо. Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
– Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш.
Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци.
към беседата >>
Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвате в общото благо. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш.
Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести.
към беседата >>
Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвате в общото благо. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие.
Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести.
към беседата >>
Това място ще донесе единство между всички хора.
По този начин вие ще участвате в общото благо. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие.
Това място ще донесе единство между всички хора.
Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи.
към беседата >>
Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят.
Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора.
Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях.
към беседата >>
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци.
– Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци.
Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща.
към беседата >>
Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести.
Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци.
Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести.
Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете.
към беседата >>
Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести.
Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести.
Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести.
Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено.
към беседата >>
Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи.
Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести.
Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи.
Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии.
към беседата >>
Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях.
Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи.
Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях.
Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити.
към беседата >>
Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях.
Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща.
Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа.
към беседата >>
Вие знаете какво е положението на такова дете.
Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща.
Вие знаете какво е положението на такова дете.
Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени.
към беседата >>
Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено.
Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете.
Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено.
Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля.
към беседата >>
Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии.
Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено.
Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии.
Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога.
към беседата >>
Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити.
Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии.
Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити.
То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота.
към беседата >>
То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа.
Следователно каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща. Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити.
То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа.
Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
към беседата >>
Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени.
Вие знаете какво е положението на такова дете. Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа.
Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени.
В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока?
към беседата >>
В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля.
Ако някой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окъсано, неоправено. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени.
В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля.
Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието?
към беседата >>
Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога.
Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цяла е побеляла от паразити, от нечистотии. Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля.
Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога.
Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия.
към беседата >>
Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота.
Лицето му е пожълтяло, изсмукано от тия паразити. То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога.
Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота.
Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл.
към беседата >>
Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
То ходи немило-недраго, докато се намери някой да го вземе и отгледа. Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота.
Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви.
към беседата >>
Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока?
Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени. В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока?
Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не.
към беседата >>
Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието?
В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока?
Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието?
“ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано.
към беседата >>
“ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия.
Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва да знае, че е престанал вече да мисли за Бога. Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието?
“ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия.
Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.
към беседата >>
Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл.
Тогава паразитите един след друг почват да го нападат и той изгубва смисъла на живота. Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия.
Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл.
Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице.
към беседата >>
Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви.
Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл.
Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви.
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре!
към беседата >>
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не.
Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви.
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не.
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
към беседата >>
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано.
Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието? “ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не.
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано.
Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога.
към беседата >>
Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.
“ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано.
Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.
Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси.
към беседата >>
Бог не обича да се занимава само с едно лице.
Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.
Бог не обича да се занимава само с едно лице.
На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо.
към беседата >>
На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре!
Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице.
На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре!
“ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката.
към беседата >>
“ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре!
“ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“.
към беседата >>
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога.
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога.
Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“. Това е достатъчно за него.
към беседата >>
Това са второстепенни въпроси.
Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога.
Това са второстепенни въпроси.
За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“. Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята.
към беседата >>
За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо.
Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси.
За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо.
И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“. Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята.
към беседата >>
И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката.
На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре! “ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо.
И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката.
Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“. Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята.
към беседата >>
Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“.
“ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката.
Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“.
Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята.
към беседата >>
Това е достатъчно за него.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“.
Това е достатъчно за него.
Това са фигури, които изясняват добре идеята.
към беседата >>
Това са фигури, които изясняват добре идеята.
Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“. Това е достатъчно за него.
Това са фигури, които изясняват добре идеята.
към беседата >>
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога.
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога.
– Къде е Бог? – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай!
към беседата >>
– Къде е Бог?
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога.
– Къде е Бог?
– Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа.
към беседата >>
– Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си.
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. – Къде е Бог?
– Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си.
Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си.
към беседата >>
Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога.
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. – Къде е Бог? – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си.
Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога.
Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си.
към беседата >>
Някой казва: „На кое място е Бог?
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. – Къде е Бог? – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога.
Някой казва: „На кое място е Бог?
“ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички.
към беседата >>
“ – Дигни ума си нагоре и не питай!
И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. – Къде е Бог? – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог?
“ – Дигни ума си нагоре и не питай!
Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево.
към беседата >>
Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа.
– Къде е Бог? – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай!
Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа.
Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават.
към беседата >>
Каквото и да работите, всеки е на мястото си.
– Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа.
Каквото и да работите, всеки е на мястото си.
В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото.
към беседата >>
В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си.
Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си.
В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си.
Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели.
към беседата >>
Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички.
Някой казва: „На кое място е Бог? “ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си.
Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички.
Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели.
към беседата >>
Който мисли само за себе си, той е келево.
“ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички.
Който мисли само за себе си, той е келево.
Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан.
към беседата >>
Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават.
Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево.
Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават.
Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни.
към беседата >>
Това е философия на келевото.
Каквото и да работите, всеки е на мястото си. В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават.
Това е философия на келевото.
Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет!
към беседата >>
Обаче и то върши някаква работа – жито мели.
В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото.
Обаче и то върши някаква работа – жито мели.
Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга.
към беседата >>
Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели.
Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели.
Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели.
Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не.
към беседата >>
Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан.
Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели.
Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан.
Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време.
към беседата >>
Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни.
Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан.
Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни.
Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят?
към беседата >>
Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет!
Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни.
Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет!
Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач.
към беседата >>
Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга.
Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет!
Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга.
Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели.
към беседата >>
Овчари са писали книги, но воденичари – не.
Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели. Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга.
Овчари са писали книги, но воденичари – не.
Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде.
към беседата >>
Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време.
Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан. Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не.
Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време.
Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота.
към беседата >>
Как ще се спаси воденичарят?
Този работа и вие вършите в живота си, но не сте доволни. Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време.
Как ще се спаси воденичарят?
– Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота.
към беседата >>
– Като стане или овчар, или орач.
Покажете един воденичар, който да е станал философ, писател или поет! Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят?
– Като стане или овчар, или орач.
Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята.
към беседата >>
Не е нужно житото да се мели.
Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който да е написал някаква книга. Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач.
Не е нужно житото да се мели.
Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи.
към беседата >>
Достатъчно е житото да се счука и така да се яде.
Овчари са писали книги, но воденичари – не. Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели.
Достатъчно е житото да се счука и така да се яде.
Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата.
към беседата >>
Меленето на житото не разрешава живота.
Воденичарите само жито мелят, за нищо друго не им остава време. Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде.
Меленето на житото не разрешава живота.
Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде!
към беседата >>
Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота.
Как ще се спаси воденичарят? – Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота.
Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота.
Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят.
към беседата >>
Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята.
– Като стане или овчар, или орач. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота.
Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята.
Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото.
към беседата >>
Воденичарят може сам да се справи.
Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята.
Воденичарят може сам да се справи.
Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото. Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде.
към беседата >>
Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата.
Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи.
Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата.
Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото. Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото.
към беседата >>
Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде!
Меленето на житото не разрешава живота. Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата.
Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде!
“ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото. Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото.
към беседата >>
“ – и ще започне друг занаят.
Ако човек може да се добере до правилния начин, по който житото трябва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде!
“ – и ще започне друг занаят.
Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото. Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото.
към беседата >>
Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото.
Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята. Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят.
Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото.
Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото.
към беседата >>
Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде.
Воденичарят може сам да се справи. Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото.
Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде.
Вашата задача е да се държите за новото.
към беседата >>
Вашата задача е да се държите за новото.
Когато хората престанат да му носят жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма да я бъде! “ – и ще започне друг занаят. Ето защо, вие не трябва да се безпокоите какво ще стане със старото. Старото само по себе си ще си отиде и новото ще дойде.
Вашата задача е да се държите за новото.
към беседата >>
Казвате: „Коя е новата мисъл?
Казвате: „Коя е новата мисъл?
“ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога! Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога.
към беседата >>
“ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога!
Казвате: „Коя е новата мисъл?
“ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога!
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно.
към беседата >>
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят.
Казвате: „Коя е новата мисъл? “ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога!
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят.
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно. След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа.
към беседата >>
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога.
Казвате: „Коя е новата мисъл? “ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога! Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят.
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога.
И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно. След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа. На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога.
към беседата >>
И в името на това място всички живи същества се обединяват.
Казвате: „Коя е новата мисъл? “ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога! Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога.
И в името на това място всички живи същества се обединяват.
Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно. След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа. На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога. На това място всички хора се познават.
към беседата >>
Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога.
Казвате: „Коя е новата мисъл? “ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога! Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват.
Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога.
В този момент и детето, и царят са едно. След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа. На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога. На това място всички хора се познават.
към беседата >>
В този момент и детето, и царят са едно.
“ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога! Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога.
В този момент и детето, и царят са едно.
След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа. На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога. На това място всички хора се познават.
към беседата >>
След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа.
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно.
След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа.
На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога. На това място всички хора се познават.
към беседата >>
На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога.
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно. След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа.
На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога.
На това място всички хора се познават.
към беседата >>
На това място всички хора се познават.
И в името на това място всички живи същества се обединяват. Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта си към Бога. В този момент и детето, и царят са едно. След това царят взима жезъла си, качва се на трона, започва всекидневната си работа. На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта си към Бога.
На това място всички хора се познават.
към беседата >>
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока.
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока.
Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа.
към беседата >>
Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока.
Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока?
към беседата >>
Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.
Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока.
към беседата >>
Някой казва: „За мен животът няма смисъл“.
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.
Някой казва: „За мен животът няма смисъл“.
Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога.
към беседата >>
Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре!
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“.
Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре!
Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон.
към беседата >>
Това не е мъчна работа.
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре!
Това не е мъчна работа.
Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как?
към беседата >>
Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока?
Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа.
Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока?
Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога.
към беседата >>
Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока.
Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока?
Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока.
Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога.
към беседата >>
Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога.
Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока.
Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога.
Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога.
към беседата >>
Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон.
Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога.
Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон.
Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня!
към беседата >>
Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как?
Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон.
Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как?
Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа!
към беседата >>
Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога.
Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как?
Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога.
Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа! Велика е тази секунда от минутата!
към беседата >>
Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога.
Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога.
Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога.
Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа! Велика е тази секунда от минутата!
към беседата >>
Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога.
Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога.
Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога.
Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа! Велика е тази секунда от минутата!
към беседата >>
Велик е този час от деня!
Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога.
Велик е този час от деня!
Велика е тази минута от часа! Велика е тази секунда от минутата!
към беседата >>
Велика е тази минута от часа!
Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня!
Велика е тази минута от часа!
Велика е тази секунда от минутата!
към беседата >>
Велика е тази секунда от минутата!
Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа!
Велика е тази секунда от минутата!
към беседата >>
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу.
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу.
И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“. (– 31-ви стих.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“.
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу.
И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“.
(– 31-ви стих.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
(– 31-ви стих.).
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу. И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“.
(– 31-ви стих.).
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици.
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу. И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“. (– 31-ви стих.).
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици.
Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни.
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу. И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“. (– 31-ви стих.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици.
Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни.
Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
Сега, ще прочета 8-ма глава от Евангелието на Йоан, от 31-ви стих надолу. И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: „Ако вие устоите в моята дума, наистина, сте мои ученици“. (– 31-ви стих.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума си към Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни.
Значи, когато човек отправи ума си към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали.
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали.
Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“? “ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си.
към беседата >>
Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“?
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали.
Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“?
“ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното.
към беседата >>
“ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха.
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали. Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“?
“ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха.
И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива.
към беседата >>
И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали. Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“? “ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха.
И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.
Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава той е син на убиец.
към беседата >>
Следователно келевото не може да съществува дълго време.
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали. Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“? “ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.
Следователно келевото не може да съществува дълго време.
Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава той е син на убиец. „Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
към беседата >>
Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си.
Отговориха Му: „Семе Аврамово сме и никога никому раби не сме ставали. Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“? “ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време.
Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си.
„Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава той е син на убиец. „Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
към беседата >>
„Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното.
Как казваш ти: „Свободни ще бъдете“? “ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си.
„Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното.
Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава той е син на убиец. „Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
към беседата >>
Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива.
“ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума си към Бога, раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното.
Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива.
И тогава той е син на убиец. „Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
към беседата >>
И тогава той е син на убиец.
И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва. Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива.
И тогава той е син на убиец.
„Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
към беседата >>
„Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
Следователно келевото не може да съществува дълго време. Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може да остане дълго време на мястото си. „Зная, че сте семе Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава той е син на убиец.
„Аз говоря това, което съм видял у Отца си; и вие правите това, което сте видели от отца си.“ (– 38-ми стих.)
към беседата >>
„Отговориха и рекоха Му: „Отец наш е Аврам“.“ – Така говори физическият човек, келевото, а то не познава своя Баща.
„Отговориха и рекоха Му: „Отец наш е Аврам“.“ – Така говори физическият човек, келевото, а то не познава своя Баща.
Казва им Исус: „Ако бяхте чада Аврамови, делата Аврамови бихте правили.“ (– 39-ти стих.) – Аврам познаваше Бога. Вие вярвате в Аврам, а не вярвате в Онзи, в когото той вярваше. „А сега искате да ме убиете, мене, человека, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
към беседата >>
Казва им Исус: „Ако бяхте чада Аврамови, делата Аврамови бихте правили.“ (– 39-ти стих.) – Аврам познаваше Бога.
„Отговориха и рекоха Му: „Отец наш е Аврам“.“ – Така говори физическият човек, келевото, а то не познава своя Баща.
Казва им Исус: „Ако бяхте чада Аврамови, делата Аврамови бихте правили.“ (– 39-ти стих.) – Аврам познаваше Бога.
Вие вярвате в Аврам, а не вярвате в Онзи, в когото той вярваше. „А сега искате да ме убиете, мене, человека, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
към беседата >>
Вие вярвате в Аврам, а не вярвате в Онзи, в когото той вярваше.
„Отговориха и рекоха Му: „Отец наш е Аврам“.“ – Така говори физическият човек, келевото, а то не познава своя Баща. Казва им Исус: „Ако бяхте чада Аврамови, делата Аврамови бихте правили.“ (– 39-ти стих.) – Аврам познаваше Бога.
Вие вярвате в Аврам, а не вярвате в Онзи, в когото той вярваше.
„А сега искате да ме убиете, мене, человека, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
към беседата >>
„А сега искате да ме убиете, мене, человека, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
„Отговориха и рекоха Му: „Отец наш е Аврам“.“ – Така говори физическият човек, келевото, а то не познава своя Баща. Казва им Исус: „Ако бяхте чада Аврамови, делата Аврамови бихте правили.“ (– 39-ти стих.) – Аврам познаваше Бога. Вие вярвате в Аврам, а не вярвате в Онзи, в когото той вярваше.
„А сега искате да ме убиете, мене, человека, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
към беседата >>
„Вие правите делата бащини си.“ (– 41-ви стих.) – Ако вие правите делата Божии, защо укорявате Неговото Слово?
„Вие правите делата бащини си.“ (– 41-ви стих.) – Ако вие правите делата Божии, защо укорявате Неговото Слово?
Затова, именно, идва горчивата истина, че сте от баща дявол. Всяко нещо, което отделя човека от Бога, е от баща дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в човека и го отстранява от него, и то е от баща дявол.
към беседата >>
Затова, именно, идва горчивата истина, че сте от баща дявол.
„Вие правите делата бащини си.“ (– 41-ви стих.) – Ако вие правите делата Божии, защо укорявате Неговото Слово?
Затова, именно, идва горчивата истина, че сте от баща дявол.
Всяко нещо, което отделя човека от Бога, е от баща дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в човека и го отстранява от него, и то е от баща дявол.
към беседата >>
Всяко нещо, което отделя човека от Бога, е от баща дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в човека и го отстранява от него, и то е от баща дявол.
„Вие правите делата бащини си.“ (– 41-ви стих.) – Ако вие правите делата Божии, защо укорявате Неговото Слово? Затова, именно, идва горчивата истина, че сте от баща дявол.
Всяко нещо, което отделя човека от Бога, е от баща дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в човека и го отстранява от него, и то е от баща дявол.
към беседата >>
„Вие сте от баща дявол и похотите бащини искате да правите.“ (– 44-ти стих.) „А пък аз, защото искам Истината, не ми вярвате.“ (– 45-ти стих.) „Аз познавам Бога и думата Му държа.“ (– 55-ти стих.) – Не е достатъчно човек само да познава Бога, но той трябва да държи думата Му, т.е.
„Вие сте от баща дявол и похотите бащини искате да правите.“ (– 44-ти стих.) „А пък аз, защото искам Истината, не ми вярвате.“ (– 45-ти стих.) „Аз познавам Бога и думата Му държа.“ (– 55-ти стих.) – Не е достатъчно човек само да познава Бога, но той трябва да държи думата Му, т.е.
да изпълнява Неговата воля.
към беседата >>
да изпълнява Неговата воля.
„Вие сте от баща дявол и похотите бащини искате да правите.“ (– 44-ти стих.) „А пък аз, защото искам Истината, не ми вярвате.“ (– 45-ти стих.) „Аз познавам Бога и думата Му държа.“ (– 55-ти стих.) – Не е достатъчно човек само да познава Бога, но той трябва да държи думата Му, т.е.
да изпълнява Неговата воля.
към беседата >>
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него.
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него.
Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам. Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги. От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината.
към беседата >>
Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам.
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него.
Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам.
Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги. От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи.
към беседата >>
Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги.
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него. Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам.
Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги.
От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл.
към беседата >>
От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ.
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него. Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам. Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги.
От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ.
Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа?
към беседата >>
Днес, обаче, Божията милост е върху тях.
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него. Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам. Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги. От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ.
Днес, обаче, Божията милост е върху тях.
На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души.
към беседата >>
На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината.
„Тогаз взеха камъни да хвърлят върху Него. Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам. Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги. От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях.
На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината.
Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ.
към беседата >>
Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи.
Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така си отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излезе от него и той ще остане сам. Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги. От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината.
Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи.
Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно.
към беседата >>
Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл.
Понеже евреите хвърляха камъни върху Истината, те и до днес скитат из света, немили-недраги. От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи.
Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл.
Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде.
към беседата >>
Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа?
От две хиляди години насам те са се лутали из света, както никой друг народ. Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл.
Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа?
“ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече.
към беседата >>
“ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души.
Днес, обаче, Божията милост е върху тях. На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа?
“ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души.
Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“.
към беседата >>
Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ.
На същата опитност ще бъде изложен всеки човек, който хвърля камъни върху Истината. Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души.
Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ.
За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание.
към беседата >>
За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно.
Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи. Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ.
За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно.
Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила.
към беседата >>
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог.
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог.
Каква форма има Бог, те също не знаят. Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му. Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си.
към беседата >>
Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде.
Искате ли да имате Божията милост върху себе си, всяка сутрин отправяйте ума си в посоката, където всички същества отправят своята мисъл. Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно.
Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде.
Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си.
към беседата >>
Каква форма има Бог, те също не знаят.
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог.
Каква форма има Бог, те също не знаят.
Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му. Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре.
към беседата >>
Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече.
Казвате: „Как да се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа? “ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде.
Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече.
Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира.
към беседата >>
Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му.
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог. Каква форма има Бог, те също не знаят.
Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му.
Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога.
към беседата >>
Това означават думите „скри се Исус“.
“ Представете си, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души. Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече.
Това означават думите „скри се Исус“.
Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение.
към беседата >>
Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма.
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог. Каква форма има Бог, те също не знаят. Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му.
Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма.
Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии.
към беседата >>
Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание.
Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват да се карат помежду си, бият се, кой от тях да вземе запалената свещ. За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“.
Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание.
Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека.
към беседата >>
Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“.
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог. Каква форма има Бог, те също не знаят. Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му. Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма.
Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“.
Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества.
към беседата >>
Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила.
За да се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно. Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание.
Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила.
Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право.
към беседата >>
Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си.
Много от съвременните хора се занимават с идеята за Бога, но нямат ясна представа, какво нещо е Бог. Каква форма има Бог, те също не знаят. Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му. Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“.
Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога.
към беседата >>
Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си.
Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде. Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила.
Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си.
Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас.
към беседата >>
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре.
Каква форма има Бог, те също не знаят. Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му. Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре.
Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност.
към беседата >>
Щом дойде тъмнината, и движението спира.
Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си.
Щом дойде тъмнината, и движението спира.
Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори.
към беседата >>
Тази посока, именно, е мястото на Бога.
Човек може да има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му. Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре.
Тази посока, именно, е мястото на Бога.
Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля?
към беседата >>
Спирането е ограничение.
Това означават думите „скри се Исус“. Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира.
Спирането е ограничение.
Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори. Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си.
към беседата >>
Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии.
Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете да имате представа и за неговата форма. Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога.
Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него.
към беседата >>
Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека.
Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение.
Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека.
Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори. Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си. Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън.
към беседата >>
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества.
Казвате: „Какво е Бог, не можем да схванем, но искаме да знаем поне, къде е Неговото място“. Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества.
Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина.
към беседата >>
Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право.
Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека.
Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право.
Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори. Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си. Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън. Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
към беседата >>
Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога.
Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието, ума или мисълта си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества.
Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога.
Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества.
към беседата >>
Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас.
Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право.
Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас.
Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори. Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си. Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън. Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
към беседата >>
Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието си в една посока нагоре. Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога.
Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност.
Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това.
към беседата >>
Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори.
Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас.
Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори.
Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си. Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън. Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
към беседата >>
Някой казва: „Защо трябва да се моля?
Тази посока, именно, е мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност.
Някой казва: „Защо трябва да се моля?
“ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот.
към беседата >>
Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си.
Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори.
Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си.
Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън. Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
към беседата >>
“ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него.
Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля?
“ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него.
В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
към беседата >>
Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън.
Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори. Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си.
Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън.
Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
към беседата >>
В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин, да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества. Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него.
В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина.
Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си.
към беседата >>
Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас. Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори. Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието си. Щом изгуби светлината си, той остава на тъмно, не може да излезе навън.
Той не знае коя посока да хване и чака да дойде господарят, да врътне ключа, да му отвори, да излезе навън.
към беседата >>
Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества.
Само по този начин човек може да възприеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина.
Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества.
Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си.
към беседата >>
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината.
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината.
За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят.
към беседата >>
Какво мислят хората, не се занимавайте с това.
Който се откаже да приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност. Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества.
Какво мислят хората, не се занимавайте с това.
Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
към беседата >>
За жадния най-важно е да дойде до извора на живота.
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината.
За жадния най-важно е да дойде до извора на живота.
За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят.
към беседата >>
Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот.
Някой казва: „Защо трябва да се моля? “ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това.
Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот.
Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя.
към беседата >>
За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека.
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота.
За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека.
За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си.
към беседата >>
Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
“ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот.
Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли.
към беседата >>
За богомолеца най-важно е храмът.
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека.
За богомолеца най-важно е храмът.
Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“.
към беседата >>
Човек е пътник в живота си.
В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Човек е пътник в живота си.
Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят.
към беседата >>
Храмът е мястото, където е Бог.
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът.
Храмът е мястото, където е Бог.
Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти.
към беседата >>
Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си.
Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си.
Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си.
Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса.
към беседата >>
Това място всички търсят.
Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог.
Това място всички търсят.
Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души.
към беседата >>
Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си.
Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
към беседата >>
Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят.
За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят.
Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят.
Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
към беседата >>
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя.
Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя.
Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека.
към беседата >>
Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си.
За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят.
Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си.
Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо.
към беседата >>
Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли.
Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя.
Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли.
Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам?
към беседата >>
Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“.
За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си.
Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“.
Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът.
към беседата >>
Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят.
Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли.
Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят.
Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко?
към беседата >>
Това е положението на келевото, което се върти.
Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“.
Това е положението на келевото, което се върти.
Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.
към беседата >>
Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса.
Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят.
Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса.
И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко? “ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права.
към беседата >>
Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души.
Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти.
Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души.
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
към беседата >>
И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса.
И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко? “ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога.
към беседата >>
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души.
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен.
към беседата >>
Всичко се състои в мисълта на човека.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
Всичко се състои в мисълта на човека.
Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко? “ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога. Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
към беседата >>
Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо.
Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо.
Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо.
към беседата >>
Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам?
Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека.
Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам?
Защо не останах да полежа още малко? “ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога. Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
към беседата >>
Такъв е законът.
Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо.
Такъв е законът.
когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички.
към беседата >>
Защо не останах да полежа още малко?
Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам?
Защо не останах да полежа още малко?
“ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога. Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
към беседата >>
когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.
Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът.
когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.
И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
към беседата >>
“ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права.
Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко?
“ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права.
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога. Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
към беседата >>
И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.
И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към беседата >>
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога.
И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко? “ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права.
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога.
Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
към беседата >>
Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен.
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен.
И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към беседата >>
Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко? “ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога.
Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.
към беседата >>
И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо.
Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен.
И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо.
Общото благо е за всички. Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога?
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога?
“ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! – „Какво ще видя? “ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“.
към беседата >>
Общото благо е за всички.
Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо.
Общото благо е за всички.
Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към беседата >>
“ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте!
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога?
“ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте!
– „Какво ще видя? “ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота.
към беседата >>
Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички.
Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към беседата >>
– „Какво ще видя?
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога? “ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте!
– „Какво ще видя?
“ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота.
към беседата >>
То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към беседата >>
“ – И това не трябва да знаете.
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога? “ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! – „Какво ще видя?
“ – И това не трябва да знаете.
Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще правим след това?
Казвате: „Какво ще правим след това?
“ – Всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него.
към беседата >>
Гледайте само!
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога? “ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! – „Какво ще видя? “ – И това не трябва да знаете.
Гледайте само!
Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести.
към беседата >>
“ – Всеки ще слезе да работи в себе си.
Казвате: „Какво ще правим след това?
“ – Всеки ще слезе да работи в себе си.
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце.
към беседата >>
Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“.
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога? “ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! – „Какво ще видя? “ – И това не трябва да знаете. Гледайте само!
Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“.
– Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори.
към беседата >>
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи.
Казвате: „Какво ще правим след това? “ – Всеки ще слезе да работи в себе си.
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи.
Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
към беседата >>
– Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота.
“ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! – „Какво ще видя? “ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“.
– Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота.
Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота.
към беседата >>
Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма.
Казвате: „Какво ще правим след това? “ – Всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи.
Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма.
Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев.
към беседата >>
Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота.
– „Какво ще видя? “ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота.
Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота.
Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота. Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца.
към беседата >>
Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си.
Казвате: „Какво ще правим след това? “ – Всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма.
Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си.
Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение.
към беседата >>
Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате.
“ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота.
Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате.
Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота. Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца. В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
към беседата >>
Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него.
Казвате: „Какво ще правим след това? “ – Всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си.
Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее.
към беседата >>
Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести.
Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате.
Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести.
В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота. Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца. В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
към беседата >>
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце.
“ – Всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце.
Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят.
към беседата >>
В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори.
Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести.
В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори.
Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота. Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца. В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
към беседата >>
Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце.
Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към беседата >>
Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота.
– Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори.
Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота.
Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца. В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
към беседата >>
За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев.
Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев.
Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към беседата >>
Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца.
Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота.
Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца.
В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
към беседата >>
Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение.
Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев.
Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение.
През целия ден това слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към беседата >>
В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота. Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца.
В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.
към беседата >>
През целия ден това слънце продължава да грее.
Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение.
През целия ден това слънце продължава да грее.
Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към беседата >>
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин.
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин.
Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира.
към беседата >>
Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее.
Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят.
На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към беседата >>
Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи.
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин.
Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи.
У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи.
към беседата >>
На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят.
На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към беседата >>
У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н.
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин. Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи.
У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н.
Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш.
към беседата >>
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път.
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили.
към беседата >>
Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора.
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин. Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н.
Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора.
Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят.
към беседата >>
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път.
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога.
Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога.
към беседата >>
Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични.
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин. Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора.
Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични.
Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе.
към беседата >>
Тази е крива философия.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога.
Тази е крива философия.
И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.
към беседата >>
Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира.
Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин. Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични.
Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира.
Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“.
към беседата >>
И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия.
И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят.
Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи.
към беседата >>
Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи.
Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира.
Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи.
Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред!
към беседата >>
Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят.
Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той.
Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител.
към беседата >>
Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш.
У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи.
Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш.
Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място.
към беседата >>
Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той.
Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили.
Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н.
към беседата >>
Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят.
Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш.
Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят.
Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си.
към беседата >>
Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога.
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили.
Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога.
Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания.
към беседата >>
Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе.
Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят.
Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе.
Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад.
към беседата >>
Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.
Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога.
Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.
Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си.
към беседата >>
Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“.
Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе.
Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“.
Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него.
към беседата >>
Учителят има пособия, с които си служи.
И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.
Учителят има пособия, с които си служи.
И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място.
към беседата >>
Човек трябва да върви напред!
Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи. Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“.
Човек трябва да върви напред!
Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота.
към беседата >>
И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител.
Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи.
И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител.
Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога.
към беседата >>
Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място.
Спре се пред него и му казва: „Братко, излез от този затвор, защото тук гладен ще умреш. Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред!
Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си?
към беседата >>
Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н.
Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител.
Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н.
Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта!
към беседата >>
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си.
Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят. Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това?
към беседата >>
Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания.
Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н.
Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания.
От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл.
към беседата >>
Ако човек не измине този път, той остава назад.
Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя си и никой няма да те погледне: няма кой хляб да ти даде, няма кой вода да ти донесе. Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си.
Ако човек не измине този път, той остава назад.
Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне.
към беседата >>
От това място всички същества черпят знанията си.
Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания.
От това място всички същества черпят знанията си.
Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света.
към беседата >>
Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него.
Без да искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото си сам в пътя, объркан и заблуден“. Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад.
Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него.
Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога.
към беседата >>
Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място.
Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си.
Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място.
Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне.
към беседата >>
Тази е новата философия на живота.
Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него.
Тази е новата философия на живота.
Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят.
към беседата >>
Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога.
И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител. Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място.
Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога.
И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре!
към беседата >>
Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си?
Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота.
Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си?
Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него?
към беседата >>
И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта!
Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога.
И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта!
“ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение.
към беседата >>
Какво ще постигна с това?
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си?
Какво ще постигна с това?
“ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята.
към беседата >>
“ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл.
Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта!
“ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл.
В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте.
към беседата >>
“ Много нещо може да се постигне.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това?
“ Много нещо може да се постигне.
Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота.
към беседата >>
В това се състои спасението на света.
От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл.
В това се състои спасението на света.
Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл!
към беседата >>
Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога.
Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне.
Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога.
С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща!
към беседата >>
Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне.
Отправи ли човек ума си към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света.
Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне.
Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога.
към беседата >>
С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят.
Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога.
С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят.
Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира.
към беседата >>
Подигнете мисълта си нагоре!
Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне.
Подигнете мисълта си нагоре!
– Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо.
към беседата >>
Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него?
Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят.
Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него?
“ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“.
към беседата >>
– Там е вашето спасение.
И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта! “ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре!
– Там е вашето спасение.
Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли?
към беседата >>
“ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята.
Какво ще постигна с това? “ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него?
“ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята.
Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“. Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
към беседата >>
Каквото друго да ви говорят – не вярвайте.
“ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение.
Каквото друго да ви говорят – не вярвайте.
Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли? – Отправя ума си нагоре.
към беседата >>
Тази е една от великите истини на живота.
“ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята.
Тази е една от великите истини на живота.
Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“. Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
към беседата >>
Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл!
В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте.
Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл!
Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли? – Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“.
към беседата >>
Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща!
Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота.
Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща!
Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“. Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
към беседата >>
Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога.
Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл!
Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога.
Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли? – Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът.
към беседата >>
Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира.
С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща!
Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира.
Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“. Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
към беседата >>
Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо.
Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога.
Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо.
Какво мисли? – Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“.
към беседата >>
Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“.
Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него? “ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира.
Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“.
Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
към беседата >>
Какво мисли?
– Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо.
Какво мисли?
– Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот.
към беседата >>
Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
“ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“.
Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
към беседата >>
– Отправя ума си нагоре.
Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли?
– Отправя ума си нагоре.
Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
към беседата >>
Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“. Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
към беседата >>
Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“.
Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл! Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли? – Отправя ума си нагоре.
Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“.
– Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му.
към беседата >>
Питам: какво коства на човека да живее за Бога?
Питам: какво коства на човека да живее за Бога?
Той знае тази наука. Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство.
към беседата >>
– Не е глупав щурецът.
Наблюдавайте щуреца, да видите как той, с всички заедно, отправя мисълта си към Бога. Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли? – Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“.
– Не е глупав щурецът.
Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи.
към беседата >>
Той знае тази наука.
Питам: какво коства на човека да живее за Бога?
Той знае тази наука.
Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“.
към беседата >>
Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“.
Гледате го, седи пред дупчицата си, мисли нещо. Какво мисли? – Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът.
Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“.
Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси.
към беседата >>
Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево.
Питам: какво коства на човека да живее за Бога? Той знае тази наука.
Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево.
Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу.
към беседата >>
Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот.
Какво мисли? – Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“.
Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот.
Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света.
към беседата >>
Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода?
Питам: какво коства на човека да живее за Бога? Той знае тази наука. Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево.
Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода?
“ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред.
към беседата >>
Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
– Отправя ума си нагоре. Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот.
Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази.
към беседата >>
“ Когато дойде водата, келевото започва да се движи.
Питам: какво коства на човека да живее за Бога? Той знае тази наука. Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода?
“ Когато дойде водата, келевото започва да се движи.
Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“.
към беседата >>
Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му.
Казвате: „Щурецът е глупаво същество, той не съзнава какво прави“. – Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му.
Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа?
към беседата >>
Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство.
Питам: какво коства на човека да живее за Бога? Той знае тази наука. Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи.
Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство.
Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място.
към беседата >>
Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи.
– Не е глупав щурецът. Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му.
Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи.
Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл.
към беседата >>
Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“.
Той знае тази наука. Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство.
Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“.
Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят.
към беседата >>
Той ще ги спаси.
Той мисли за Бога и си казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние да ме изкара от тази дупка“. Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи.
Той ще ги спаси.
Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението.
към беседата >>
Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу.
Представете си, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“.
Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу.
Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш?
към беседата >>
Той ще оправи света.
Днес мисли за Бога, утре мисли, докато един ден се види вън от своята дупка, преминал в по-висока форма на живот. Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси.
Той ще оправи света.
Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва?
към беседата >>
Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред.
Келевото иска да се движи, но вадата му казва: „Как мога да те въртя като нямам вода? “ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу.
Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред.
И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя?
към беседата >>
Няма друга философия за живота, освен тази.
Следователно само мисълта към Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света.
Няма друга философия за живота, освен тази.
Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
към беседата >>
И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“.
“ Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред.
И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“.
Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“.
към беседата >>
Някой казва: „Как да разбера тази работа?
Тази мисъл ще го освободи и от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази.
Някой казва: „Как да разбера тази работа?
“ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
към беседата >>
Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място.
Водата знае и може да движи келевото; тя не трябва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“.
Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място.
Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората.
към беседата >>
“ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл.
Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа?
“ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл.
Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
към беседата >>
Водата и келевото се разговарят.
Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“. Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място.
Водата и келевото се разговарят.
Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят.
към беседата >>
Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението.
Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл.
Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението.
Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
към беседата >>
Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш?
Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу. Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят.
Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш?
“ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата.
към беседата >>
Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва?
Той ще оправи света. Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението.
Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва?
Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
към беседата >>
“ – „Как да не работя?
Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред. И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш?
“ – „Как да не работя?
Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества.
към беседата >>
Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа? “ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва?
Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
към беседата >>
Толкова брашно смлях“.
И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“. Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя?
Толкова брашно смлях“.
Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях?
към беседата >>
Нека тази мисъл – мястото на Бога – бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете.
Нека тази мисъл – мястото на Бога – бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете.
Нека тя стане за вас талисман. Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.
към беседата >>
Казвам: келевото представлява физическия живот на хората.
Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието си; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място. Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“.
Казвам: келевото представлява физическия живот на хората.
Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях? “ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им.
към беседата >>
Нека тя стане за вас талисман.
Нека тази мисъл – мястото на Бога – бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете.
Нека тя стане за вас талисман.
Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.
към беседата >>
Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят.
Водата и келевото се разговарят. Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората.
Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят.
И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях? “ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им. Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа.
към беседата >>
Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.
Нека тази мисъл – мястото на Бога – бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете. Нека тя стане за вас талисман.
Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.
към беседата >>
И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата.
Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш? “ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят.
И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата.
Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях? “ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им. Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа. Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата.
към беседата >>
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога.
След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път. Докато човек търси Бога, краката му са все кални. Щом Го намери, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли.
към беседата >>
Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества.
“ – „Как да не работя? Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата.
Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества.
Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях? “ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им. Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа. Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни.
към беседата >>
След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога.
След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път.
Докато човек търси Бога, краката му са все кални. Щом Го намери, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал.
към беседата >>
Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях?
Толкова брашно смлях“. Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества.
Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях?
“ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им. Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа. Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества.
към беседата >>
Докато човек търси Бога, краката му са все кални.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път.
Докато човек търси Бога, краката му са все кални.
Щом Го намери, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал. Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли.
към беседата >>
“ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им.
Казвам: келевото представлява физическия живот на хората. Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях?
“ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им.
Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа. Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си.
към беседата >>
Щом Го намери, той измива краката си.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път. Докато човек търси Бога, краката му са все кални.
Щом Го намери, той измива краката си.
Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал. Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли. В Божествения свят няма умрели, няма бедни, няма страдащи.
към беседата >>
Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа.
Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят. И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях? “ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им.
Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа.
Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си. Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим.
към беседата >>
Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път. Докато човек търси Бога, краката му са все кални. Щом Го намери, той измива краката си.
Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот.
Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал. Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли. В Божествения свят няма умрели, няма бедни, няма страдащи. Там всичко е оправено.
към беседата >>
Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата.
И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата. Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества. Келевото е смляло милиони зрънца, превърнало ги е в брашно и постоянно се хвали: „Знаете ли колко много брашно смлях? “ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им. Сега, мнозина си въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа.
Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата.
Тя е напоила много цветя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества. Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението си. Водата представлява живота, с който всички заедно трябва да вървим. Нас воденици не ни трябват, а келевото нека седи на своето място.
към беседата >>
НАГОРЕ